Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 53/30.03.       Година  2015                  Град Варна

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На пети март     Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

                            ЧЛЕНОВЕ:    Живка Денева  

Станчо Савов

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Савов

ВНОХД № 30 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 1 от  13.01.2015 г. по НОХД № 437/2014 г. на Окръжния съд в гр.Шумен , с която е бил признат за виновен и осъден по чл.278 ал.6 пр.3 от НК и по чл.277а ал.7 от НК подсъдимия  А.Е.А., ЕГН ********** - роден на ***г***.  Наказанията  му са били  индивидуализирани по чл.54 от НК, а именно по първото обвинение - шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3000лева, което наказание е било отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, а по второто обвинение  шест месеца лишаване от свобода, което наказание е било отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.

На осн. чл.23 от НК съдът е определил общо наказание на А. от шест месеца лишаване от свобода, което наказание е било отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 3000лева.

        За да вземе осъдителното решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесените обвинения,  че подсъдимия :

      - в периода от началото на 2011г. до 04.09.2013г. в дома си находящ се в село Кочово, общ.Велики Преслав, ул."Дружба" №35,  държал повече от три археологически обекта: 1бр.бронзов фрагмент от апликация за конска амуниция-V-IV в.пр.Хр., 1 бр.бронзов пръстен с изображение на орел-1Х-Х1в., 1 бр. част от кръжилото на бронзова обеца- XIII-XV в., 1бр. медна брадвичка-бронзова епоха, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред предвиден в Закона за културното наследство и Наредба №Н-/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности: чл.53 т.1 от ЗКН - „Според научната и културната област, към която се отнасят, движимите културни ценности са: 1.археологически: движими вещи , открити в земята, на повърхността й или под водата и свидетелстващи за епохи и цивилизации, които са обект на археологията", чл. 96 ал. 1 от ЗКН - "Идентификацията е дейност, чрез която се определя дали дадено нематериално или материално свидетелство съответства на критериите за културна ценност, както и неговата класификация и категоризация по реда на този закон"; чл. 96 ал. 2 от ЗКН - "Идентификация на културни ценности се извършва от националните и регионалните музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни организации и висши училища чл. 96 ал. 3 от ЗКН - "Идентификацията на културни ценности се извършва от комисия, назначена от директора на музея'1; чл. 97 ал. 7 (Предишна ал. 5, изм. изцяло - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) от Закона за културиото наследство - „Към искането за идентификация лицата по ал. 2, 3 и търговецът по ал. 4 прилагат документ, удостоверяващ правото на собственост или държане и декларация за произхода и способа за придобиването на вещта. За неверни данни деклараторът носи отговорност по чл. 313 от НК"; параграф 5 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за културно наследство - "В едногодишен срок от влизането в сила, на закона лицата, които са установили фактическа власт върху движими археологически обекти или движими археологически паметници на културата до влизането в сила на този закон, са длъжни да поискат тяхната идентификация и регистрация като движими културни ценности от Националния исторически музей или от съответния регионален музей"; чл. 4 ал. 3 от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. - "На задължителна идентификация подлежат и движими вещи по ал. 1 - движими археологически обекти или движими археологически паметници на културата, върху които физически или юридически лица са установили фактическа власт до влизане в сила на ЗКН"’, чл. 10 ал. 1 от Наредба Н-3/03.12.2009 г. - "Всяко физическо или юридическо лице" може да поиска от съответния, по тематичен обхват, музей идентификация на притежавана от него движима вещ по чл. 4, ал. 1, като подаде заявление по образец съгласно приложение № 5. Към заявлението се прилага декларация за произхода и способа за придобиване на вещта по образец съгласно приложение № 4, както и всички налични за лицето документи, удостоверяващи правото му на собственост"; чл. 10 ал. 3 от Наредба Н-3/03.12.2009 г. - "Физическите и юридическите лица, които са установили фактическа власт върху движим археологически обект или движим археологически паметник на културата до влизане в сила на ЗКН, подават в срока по § 5 ал. 1 от ЗКН заявление по образец съгласно приложение № 6. Към заявлението се прилага декларация по образец съгласно приложение № 7, в която се описва вещта по изречение първо с посочване на произхода и способа за нейното придобиване"; чл. 21 ал. 4 от Наредба Н-3/03.12.2009 г. - "При вписване в регистъра всяка културна ценност или колекция получава регистрационен номер, чиито цифри в последователност посочват поредността на вписването за съответната година, годината на вписването, партидния номер на партидата, в която то се извършва и номера на категорията по приложение № 12"; чл. 22 ал. 2 от Наредба Н-3/03.12.2009 г. - "Всяко физическо или юридическо лице може да поиска от музея, извършил идентификация на притежавана от него културна ценност, нейното вписване в регистъра, като подаде писмено заявление" – престъпление по чл.278, ал.6 предл.З от НК

               2. -    противозаконно в нарушение на чл.152 ал.2 от ЗКН- „Собствениците на средствата по ал.1 т.б са длъжни да ги регистрират в Министерството на Културата в 14 дневен срок от придобиването им. Редът за регистриране на специалните технически средства се определя с наредбата по чл.147 ал.6" във връзка с параграф 16 от ЗКН -,,в тримесечен срок от влизането в сила на закона собствениците на специални технически средства са длъжни да поискат тяхната регистрация от министъра на културата по реда на този закон" от началото на 2011г. до 04.09.2013г. в дома си находящ се в село Кочово, общ.Велики Преслав, ул."Дружба" №35 противозаконно държи оръдия:

-1бр. метал детектор с една пита-/антена/, марка VISTA RG 750", фабрично производство-/ирландско/

           -1бр. метал детектор, марка MINELAB EXPLORER II", фабрично производство-/ирландско/ с прилежащи към него 4 бр. сонди-/антени/, а именно: 1 бр. сонда-/антена/ марка Exelerator Е- с размер 45 см. с надпис specially designed for ultra deep searching", сериен номер 6569; 1 бр. сонда- /антена/ кръг с размер 38 см., подсилен с армировка черна на цвят; 1 бр. сонда-/антена/ кръг с размер 38 см., подсилен с армировка бяла на цвят; 1 бр. сонда-/антена/ кръг с размер 27 см., подсилен с армировка малка, за които знае, че са предназначени за търсене на археологически обекти – престъпление по чл.277-а, ал.7 от НК

 

Въззивното производство е второ по ред и  образувано по жалба на подсъдимия, чрез неговия защитник – адв.Ф.Л. ***.  В жалбата се излага, че присъдата е постановена при нарушение на закона, съществено нарушение на процесуалните правила, както и  се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо. 

Моли се присъдата да бъде отменена и делото върнато на прокурора, както и алтернативно присъдата да бъде отменена и подсъдимия оправдан.

В съдебно заседание адв.Л. излага доводи , че подсъдимият не е извършил престъплението за което е предаден на съд, както и че са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които водят до извод за отмяна на постановения съдебен акт. Твърди, че липсва умисъл у подсъдимия за извършване на вменените му престъпления. Моли подзащитният му да бъде оправдан или алтернативно делото да бъде върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

В съдебно заседание прокурорът излага, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

 

Въззивната проверка констатира, че по реда и със средствата, предвидени в НПК, първоинстанционният съд е събрал всички налични фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина. Установил е без съществени отличия именно твърдените във фактическото обвинение обстоятелства, като накратко относимите по предмета на делото от тях са следните:

       Подсъдимият А. *** и  бил безработен. Имал основно образование и основно се занимавал с търсене на   археологически предмети.

      След   началото на 2011г.  подсъдимия  придобил  1бр. металдетектор с една пита /антена/, марка „VISTA RG 750“, фабрично производство-ирландско и 1бр. металдетектор, марка „MINELAB EXPLORER II“, фабрично производство-ирландско с прилежащи към него 4 бр. сонди /антени/, а именно: 1 бр. сонда-/антена/ марка Exelerator E - с размер 45 см. с надпис „specially designed for ultra deep searching“, сериен номер 6569, 1 бр. сонда /антена/ кръг с размер 38 см., подсилен с армировка-черна на цвят, 1 бр. сонда /антена/ кръг с размер 38 см., подсилен с армировка-бяла на цвят, 1 бр. сонда /антена/ кръг с размер 27 см., подсилен с армировка-малка.

          С  тези уреди в периода  от началото на 2011г. до 04.09.2013г. намерил и придобил следните вещи:   1бр.бронзов фрагмент от апликация за конска амуниция-V-IV в.пр.Хр., 1 бр.бронзов пръстен с изображение на орел-IX-XIв., 1 бр. част от кръжилото на бронзова обеца-XIII-XV в., 1бр. медна брадвичка-бронзова епоха.   

            Тези вещи  подсъдимия съхранявал в дома си, находящ се в село Кочово. 

            На  04.09.2013г. в дома на подсъдимия бил извършен обиск, като горепосочените вещи  били иззети с протокол от служители на РУП Велики Преслав.

        Посочените четири броя предмети представляват археологически обекти, като след придобиването им подсъдимия А. не спазил законовия ред и не ги предоставил в съответния музей за идентификация и регистрация по реда на Закона за културното наследство.

        По отношение на  двата металотърсача и антените, подс. А. също не предприел предписаните от закона мерки и не предприел действия по чл.152, ал.2 от ЗКН за регистрацията им в Министерството на културата.

       

        Истинността на горната поредица от факти не се оспорва изрично с жалбата на подсъдимия и от защитника му в съдебно заседание.

Въззивната инстанция намира, че възприетата в окръжния съд фактическа обстановка е установена правилно и в съответствие със събраните доказателства, при съпоставката и анализа на които не е допуснато превратно тълкуване, съответно споделя направените изводи, че са  осъществени престъпни състави както от обективна, така и от субективна страна.

 

По отношение на обвинението по чл.278 ал.6 пр.3 от НК:

Несъстоятелно е да се твърди, че щом  подсъдимия е поставил горепосочените предмети- археологически обекти в шкаф в домът си заедно с други предмети, то и същия не е имал съзнанието, че те са археологически обекти.

Напротив, живеейки сам в домът си подсъдимият е съхранявал тези предмети със съзнанието, че те са археологически обекти и обстоятелството, че същите са били на едно място с други предмети, които най вероятно подсъдимият е намерил отново осъществявайки иманярската си дейност не може да доведе съда до друг извод. Тези останали предмети, намерени в дома на подсъдимия  принадлежат към нашата съвременост – ХІХ – ХХ век и в този смисъл не представляват културна ценност.

Археологическите обекти предмет на обвинението  /което обстоятелство безспорно се доказва от извършената съдебно  археологическа експертиза/, са   на практика движими културни ценности, които не са придобити по давност, както и не са били идентифицирани и регистрирани съгласно наредба №Н-3/2009г. на Министерство на културата за реда за извършване на идентификация и регистрация на движими културни ценности.

 Тези  предмети /обекти/ безспорно нямат висока културно историческа стойност, тъй като са свързани с ежедневието и бита на  населението, но от друга страна те са извадени от  средата си, т.е. не са намерени точно в тяхната  археологическа среда, като така те  са загубили  част от историческата си информация, която носят.

 По този начин подс. А. на практика е осъществил състава на престъпление по чл.278, ал.6, предл.3 от НК, тъй като през периода от началото на 2011 година до 04.09.20213 год. в дома си в с. Кочово държал повече от три археологически обекти, а именно 1бр.бронзов фрагмент от апликация за конска амуниция-V-IV в.пр.Хр., 1 бр.бронзов пръстен с изображение на орел-IX-XIв., 1 бр. част от кръжилото на бронзова обеца-XIII-XV в., 1бр. медна брадвичка-бронзова епоха, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, че няма познания що е то движима културно историческа ценност, както и че случайно е открил горепосочените обекти при проба на металдетектора.  Тези негови обяснения се опровергават от събраните по делото доказателства, а именно от показанията на  св. К.М., който заявява категорично, че подсъдимия се занимава с търсене на културно исторически цености и че е виждан в гористи местности край с.Кочово с металдетектор. Доказателства за това обстоятелство се съдържат и в показанията на св. А.Г. и св.В.К.

В подкрепа на горния извод е и изявлението на подсъдимия направено при претърсването , а именно, че притежава такива ценности, като и доброволно ги е посочил къде се намират в домът си. 

По отношение направеното от защитника възражение , че действията при извършеното  претърсване и изземване са опорочени, настоящият съдебен състав, както и съставът на ШОС намира, че това не е така.

Видно от приложеният по делото протокол за претърсване и изземване,  същият съдържа всички необходими реквизити и отговаря на изискванията на НПК. От друга страна всички иззети  предмети са описани по външни качества и ориентировъчни параметри, поради което и ако няма пълно  съвпадение на данните, с които един обект е описан по късно  в експертизата, съда счита  това несъвпадение за несъществено имайки предвид и  лицата които описват намерените вещи  при извършване на процесуално следствените действия, а именно, че не са специалисти и не притежават  специални знания.

 Безспорно от заключението на експертизата се установява, че се  касае за повече от три вещи, представляващи културна историческа ценност , а именно 4 на брой, като другите намерени в подсъдимия вещи не са оценени като такива, а само тези които наистина представляват и имат качеството на такава ценност.

Както първоинстанционния съд, така и настоящия, кредитира  заключението на вещото лице  Велева извършила съдебно археологическата експертиза и от което се  установява, че 4 броя от намерените предмети  представляват културно историческа ценност. В този смисъл и съдът не споделя възражението направено от адв.Л., че за оценка на вещите следва да бъде назначена комисия.

От друга страна следва да бъде отбелязано, че търсенето на археологически обекти и притежаването им  само по себе си не е наказуемо, ако обаче е спазен реда и сроковете за тяхната идентификация и регистрация.

 В случая, това изискване на закона не е  спазено, тъй като подсъдимия не е извършил действия по идентификацията и регистрация на обектите, поради което и подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.278 ал.6 пр.3 от НК.

Както правилно е отбелязал и ОС Шумен в този смисъл е и  Решение  №247 от 8.06.2012 г. на ВКС по н.д. № 805/2012 г., II н.о.

По отношение на престъплението по чл.277а ал.7 от НК:

Извършвайки претърсване и изземване в дома на подсъдимия на  04.09.20213год. от там са иззети и  1бр. металдетектор с една пита-/антена/, марка „VISTA RG 750“, фабрично производство-/ирландско/, 1бр. металдетектор , марка „MINELAB EXPLORER II“, фабрично производство-/ирландско/ с прилежащи към него 4 бр. сонди-/антени/, а именно : 1 бр. сонда-/антена/ марка Exelerator E- с размер 45 см. с надпис „specially designed for ultra deep searching“, сериен номер 6569, 1 бр. сонда-/антена/ кръг с размер 38 см., подсилен с армировка-черна на цвят, 1 бр. сонда-/антена/ кръг с размер 38 см., подсилен с армировка-бяла на цвят, 1 бр. сонда-/антена/ кръг с размер 27 см., подсилен с армировка-малка, ведно с 2 бр. батерии и 2 чифта слушалки марка „Сони.

След изземването по време на ДП по отношение на тези вещи е назначена съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение, че  1бр. металдетектор, марка „MINELAB EXPLORER II“, фабрично производство-/ирландско/ е предназначен за намиране на ценни метали на определена дълбочина, като на него има  бутон за дискриминация т.е. да се  елиминират нежеланите сигнали от метални отпадъци, което от своя страна позволява да се търсят само ценни метали, независимо че са разположени до метални отпадъци. Към металдетектора отделно има слушалки, зарядно за включване в запалка на автомобил и  прилежащи към него 4 бр. сонди-/антени/;      1 брой металдетектор с една пита-/антена/, марка „VISTA RG 750“, фабрично производство-/ирландско/ е предназначен за намиране на ценни метали на определена дълбочина.

Вещото лице е дало заключение, че и  двата метал детектора са предназначени за намиране на ценни метали на определена дълбочина, независимо дали  са разположени до метални отпадъци.  Твърди, че същите са много добри монетари. При извършване на експертизата  е установено, че са технически изправени и годни за ползване по предназначение. И двете машини представляват т.нар. „монетарки”, като с тях може да се вадят дребни детайли.

        Както е отбелязал и окръжния съд купуването и държането на такива машини е разрешено. В същото време обаче е престъпление когато извършителя  знае или предполага, че са предназначени или служат за търсене, съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти.      Ако ще се ползват за такава дейност същите подлежат на регистрационен режим, неспазването на който прави използването им противозаконно.

        Оттук следва и извода, че  металдетекторите намерени в дома на подсъдимия  са ползвани противозаконно в нарушение на чл.152 ал.2 от ЗКН тъй като не са  регистрирани в законовоустановения срок - което обстоятелство се установява безспорно от  изисканата справка от Министерство на културата приложена по делото, като в същото време подсъдимият знаел, че са предназначени и служат за търсене на археологически обекти.

        Предвид установената по делото фактическа обстановка, съдът стига до извода, че подсъдимия е осъществил състава на престъплението по чл.277а, ал.7 от НК, тъй като в периода от началото на 2011г. до 04.09.2013г. в дома си находящ се в село Кочово, противозаконно държал 1бр. металдетектор с една пита-/антена/, марка „VISTA RG 750“, фабрично производство-/ирландско/;     1бр. металдетектор , марка „MINELAB EXPLORER II“, фабрично производство-/ирландско/ с прилежащи към него 4 бр. сонди /антени/, а именно: 1 бр. сонда-/антена/ марка Exelerator E-с размер 45 см. с надпис „specially designed for ultra deep searching“, сериен номер 6569, 1 бр. сонда /антена/ кръг с размер 38 см., подсилен с армировка-черна на цвят, 1 бр. сонда-/антена/ кръг с размер 38 см., подсилен с армировка-бяла на цвят, 1 бр. сонда /антена/ кръг с размер 27 см., подсилен с армировка-малка, за които знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти.

       Твърдението  на защитника на подсъдимия, че последния не е знаел, че металдетекторите служат за намиране на археологически обекти остана изолирано от събраните по делото доказателства ценени в тяхната съвкупност. Предвид на това и съдът приема  това твърдение  единствено като защитна позиция.

        Установява се от доказателствата по делото, че подсъдимият не само е знаел за какво се служат намерените в домът му металдетектори, но и ги е  ползвал  за търсене и намиране на археологически обекти. До този извод се стига освен от намерените в дома на подсъдимия вещи, част от които археологически обекти, така и от намерената книга – „История на Шуменската крепост” за която в.л. Женя Велева обяснява, че същата е много рядко  издание, като в нея са описани всички обекти по Шуменското плато, включително и с. Кочово, като се съдържа информация за археологическите обекти включително и карти.  

         Факта на ползването от подсъдимия  на металдетекторите се установява и от заключението на вещото лице  извършило  съдебно техническата експертиза, което обяснява, че  същите са  технически изправни, както и че върху тях са правени допълнителни подобрения с цел да се подобри работата им.  До извода, че тези подобрения най вероятно са извършени от подсъдимия А. се стига,  имайки предвид показанията на св. П.П., че  подсъдимия  има достатъчно  практически опит и знания за това.

        Изхождайки от горното, се стига и до логичното заключение, че с тези металдетектори са намерени и археологическите обекти описани по горе. Подсъдимият е бил наясно със същинското предназначение на тези вещи, като ги е  ползвал за търсене и намиране на културни ценности.

       Осъществяването на състава на  престъплението по  чл.277а ал.7 от НК от страна на подсъдимия , се доказва и от събраните в хода на делото писмени доказателства, а именно: протокол за претърсване и изземване, фотоалбум, докладни записки,  от  заключенията на извършената съдебно-техническа експертиза и от  показанията на разпитаните по делото свидетели.

        Както правилно е отбелязал и ОС Шумен в този смисъл е и практиката на ВКС, а именно :  Решение № 374 от 18.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1174/2013 г., II н. о.,     Решение № 203 от 13.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 637/2013 г., II н. о.,  Решение № 85 от 2.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 17/2012 г., III н. о. 

 

От събраните по делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка  безспорно се установява авторството и на двете деяния от страна на подсъдимия.

Относно възражението направено от адв.Л. за утежняване на положението на подсъдимия след връщане на делото и в частност увеличението на изпитателния срок на наложените му наказания, настоящия съдебен състав намира същото за неоснователно.  Наказателния кодекс в разпоредбата на чл.66 ясно е посочил какъв е минималния размер на изпитателния срок който може да бъде определен , а именно  три години.   Под този размер, срокът противоречи на закона и не може да бъде определян.    

Наказанията наложени на подсъдимия са били правилно определени, като първоинстанционния съд е отчел наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, семейното му положение , както и правилно е взето предвид и малкия брой археологически обекти намерени в дома му и обстоятелството, че по отношение на подсъдимия веднъж вече са налагани наказания при първото разглеждане на делото и предвид липсата на протест, настоящите наказания не следва да бъдат по високи. 

Правилно е прието, че  наказанията и за двете престъпления следва да бъдат определени  към минимума при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като липсват предпоставки за приложението на чл. 55 от НК, а именно да са налични многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Правилно е прието, че не следва да бъде налагано  алтернативно предвиденото наказание по чл. 278, ал.6 НК  – конфискация до ½ от имуществото на виновния и лишаване от права – имайки предвид и факта, че при първото разглеждане на делото такива наказания не са налагани.

По всички изложени до тук съображения, както и като не констатира допуснати процесуални нарушения, които да дават основания за  отмяна или изменение на  решението на ШОС и на основание чл. 338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1 от  13.01.2015 г. по НОХД № 437/2014 г. на Окръжния съд в гр.Шумен

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: