Р Е Ш Е Н И Е

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Номер 162/30.09. Година 2015 Град Варна

 

Варненският апелативен съд Наказателно отделение

На двадесет и пети септември  Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Панталеева

ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева

Мая Нанкинска

съдебен секретар С.Д.

прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Тончева ВЧНД № 300 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е определение № 306/27.07.2015 г., постановено по реда на чл. 306, ал.2, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК по ЧНД № 289/15 г. по описа на Окръжен съд Шумен. С този съдебен акт съдът е решил въпроса за наказанието, което П.В.С. следва да изтърпи по съвкупността от престъпления, предмет на осъждане по НОХД №303/2011 година по описа на ШОС. Определено е наказание от петнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в ЗЗЗТ. Искането за приложение на чл.24 от НК е оставено без уважение.

Въззивното производство е образувано по протест от прокурор от ОП-Шумен в частта относно приложението на чл.24 от НК. Според аргументите, първоинстанционното определение в атакуваната част е незаконосъобразно предвид обвързването на произнасянето по чл.24 от НК с приключването на висящо наказателно производство по отношение на ос.л.С.. Направено е искане за изменение на първоинстанционното определение в посочената част.

            В съдебното заседание пред въззивната инстанция протестът се поддържа с аналогични на изложените в него доводи.

            Защитникът на ос.л. – адв.Н. счита, че претенцията относно  приложението на чл.24 от НК е форма на натиск от страна на прокуратурата по отношение на П.С.. Становището се поддържа от осъденото лице.

            Протестът е основателен.

С присъда по НОХД №303/2011 година, вл.с. на 15.06.2015 година П.С. е осъден за шест престъпления, както следва:

-за престъпление по чл.321 ал.3 вр. ал.1, извършено в периода 2007 година – 23.07.201 година;

-за престъпление по чл.131 ал.1 т.т.8 и 10 вр. чл.129 ал.1 вр. чл.20 ал.3 от НК, извършено в периода 2007 година – 16.08.2007 година;

-за престъпление по чл.330 ал.2 т.4 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК, извършено на 22-23.02.2008 година;

-за престъпление по чл.333 вр. чл.330 ал.2 т.4 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от Нк, извършено на 06-07.10.2008 година;

 -за престъпление по чл.131 ал.1 т.т.8 и 10 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.3 от Нк, извършено през периода м.06-18.07.2008 година;

-за престъпление по чл.330 ал.2 т.4 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК, извършено на 07-07.01.2009 година.

С протестираното определение първоинстанционният съд е определи наказание за реалната разнородна съвкупност от престъпления в размер на  петнадесет години лишаване от свобода, като със съдебния акт законосъобразно е удовлетворил диспозицията на чл.23 ал.1 от НК. Определен е и режима за изтърпяване на наложеното наказание по съвкупността.

С крайно лаконични мотиви /стр.4 от определението на ШОС/ искането на компетентната прокуратура за увеличаване на наказанието по реда на чл.24 от НК до 20 години лишаване от свобода е отхвърлено. Според първоинстанционния съд, приложението на чл.24 от НК е зависимо от решаването на въпроса за наказателната отговорност на П.С. по обвинението му за две квалифицирани убийства.

Аргументът не се споделя от въззивната инстанция, тъй като не намира опора в закона. При реална съвкупност от престъпления съдът е длъжен да обсъди въпроса дали на основание чл.24 от НК да увеличи най-тежкото наказание на осъдения /Р 429-1993-1 н.о.у р 285-2011-1 н.о. и др./. Отлагането на решението под каквото и да е условие е незаконосъобразно. При наличие на нови присъди, които влияят върху наказанието на съвкупността, въпросът за приложението на чл.23-25 от НК следва да се реши отново.

            Настоящата въззивна инстанция преценява искането на ШОП за приложение на чл.24 от НК като основателно. Същото се обсъди на плоскостта на цялостната престъпна дейност на П.С., обществената опасност на извършените деяния, личната опасност на осъдения /Р322-1985.3 н.о., Р 680-1982-3 н.о., Р 421-2-11-2 н.о. и други/. П.С. е осъден за извършване на шест отделни престъпления, с различен обект на защита. Съществено са засегнати обществени отношения, гарантиращи неприкосновеността на личността, обществения ред и сигурност. Касае се за престъпни деяния, реализирани в период от около три години /2007-2010 година/. Последното сочи на сериозна упоритост в престъпното поведение на П.С., като го отличава с особено висока степен на обществена опасност.

            Личната опасност на осъдения С. също е висока. При част от престъпленията той е автор на изпълнителното деяние, а за друга - акцесорен съучастник. Тези факти сочат на сериозна престъпна мотивираност в действията му. От значение е обстоятелството, че престъпленията са реализирани в различни населени места. Този факт от гледна точка на преценяваната степен на лична опасност на С. налага извод за целенасочено престъпно поведение, добро познаване на конкретната обстановка при подбуждане и подпомагане на извършителите, собствена активна роля и упоритост в постигане на противоправните цели.

            При горните обстоятелства наложеното общо наказание за съвкупността от престъпления в размер на 15 години лишаване от свобода не е достатъчно за постигане целите на наказателната отговорност. Генералната превенция не е удовлетворена, т.к. наказанието в недостатъчна степен въздейства предупредително по отношение на запретеността на подобни особено опасни престъпни прояви. Индивидуалната превенция също не намира адекватен отговор в наложеното общо наказание. Демонстрираната престъпна мотивираност и целенасоченост в постигане на обществено-опасния резултат, изискват по-интензивна по размер санкция, така че по време на изолирането на С. от обществото да се постигне преосмисляне на моралните и етични стандарти в поведението му, да се променят нагласите и да се адаптират към изискванията за законосъобразно поведение /Р 126-1990-1 н.о. и др./.

При наличните аргументи настоящият състав на въззивния сът прецени протеста за основателен, като увеличи наложеното общо наказание за съвкупността от престъпления по реда на чл.24 от НК с четири години лишаване от свобода. При индивидуализация на размера на увеличението въззивният съд се ръководи от съображенията за цялостната престъпна дейност на ос.л.С.. Увеличение на общото наказание с повече от четири години лишаване от свобода би било несправедливо, т.к. няма да съответства на цялостната престъпна дейност на осъдения. Наказанието от четири години лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип – чл.61 т.2 от ЗИНЗС.

По изложените съображения и на основание чл. 306, ал.3, вр. чл. 337 ал.1 т.2 от НПК съставът на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ  определение № 306/27.07.2015 г. по ЧНД №287/2015 година по описа на Окръжен съд – Шумен, като на основание чл.24 от НК увеличава наложеното общо наказание за съвкупност от престъпления на П.  В.С. с ЕГН ********** с четири години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в Затворническо общежитие от закрит тип.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЧЛЕНОВЕ: