П Р И С Ъ Д А

 

№ 13

 

19.10.2017 година, град Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД     НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

На ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ              ДВЕ ХИЛЯДИ И СЕДЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

Секретар Геновева Ненчева

Прокурор СТЕФКА ЯКИМОВА

Като разгледа докладвано от съдия ДЕНЕВА

ВНОХД № 301 по описа за 2017 година

 

П Р И С Ъ Д И:

 

На основание чл.334, т.2, вр.чл.336, ал.1, т.3 от НПК ОТМЕНЯ изцяло присъда № 35/30.05.2017 година, постановена по НОХД № 256/2017 година от Окръжен съд град Варна и вместо това

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимия Ж.Д.Ж., роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, вдовец, със средно образование, неосъждан, безработен, ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това, че на 28.04.2015 година, в град Варна, на кръстовище между бул.“Осми приморски полк“ и бул.“Васил Левски“, при управление на МПС със специален режим на движение /линейка/, специален автомобил „Ситроен джъмпер“ с рег. № В 36 32 РК, да е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.92, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост да е причинил смъртта на Весела Илиева Христова на 75 години, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, като на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343а, ал.1, б."б", вр.чл.343, ал.1, б."в", пр.1, вр. чл.342, ал.1 от НК.

 

ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана или протестирана пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, в 15 - дневен срок от днес.

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                        2.

 

МОТИВИ- към присъда по ВНОХД №301/2017 г. по описа на АС-Варна.

Производството е образувано по жалба на адв.М.Р., защитник на подс.Ж.Д.Ж. ***/2017 г., постановена на 30.05.2017 г., с която подс.Ж. е бил признат за виновен в това, че на 28.04.2015 г. в гр. Варна, на кръстовище между бул. „Осми приморски полк" и бул. „В.Левски", при управление на МПС със специален режим на движение (линейка) - специален автомобил „Ситроен джъмпер" с per. №В 3632 РК, нарушил правилата за движение, а именно - чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и чл. 92 ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В.И.Х. на 75 години, като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б. „Б", вр. чл.343 ал.1, б. „В", пр.1, вр. чл.342 ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б.“Б“ от НК, вр. чл. 42а, ал.2, т.1 и 2 от НК е наложено наказание пробация, състояща се в съвкупност от следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от осем месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца.  

 На основание чл. 343Г от НК, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК е наложено на подс. Ж. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осеем месеца.

Съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените разноски по делото.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия, като в подадената жалба се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения на процесуални правила и определените с нея наказания са явно несправедливи. Моли настоящата инстанция да отмени присъдата на първата инстанция и вместо нея да постанови нова, с която да бъде оправдан подс. Ж..

В с.з. при разглеждане на делото, защитата на подсъдимия поддържа подадената жалба и моли подзащитния му да бъде признат за невиновен и оправдан по възведеното му обвинение.   

Представителят на АП-Варна изразява становище, че присъдата, като правилна и обоснована следва да бъде потвърдена.

От фактическа ктрана е установено следното:

 

Подс. Ж.Ж. е водач на МПС, като притежава свидетелство за право управление СУМПС №: 281030518 валидно до 19.07.2021 г., категория А В С AM TKT ".   

Към месец април 2015 г. Ж.Д.Ж. работел като шофьор на специален автомобил - линейка към Център за спешна медицинска помощ(ЦСМП) - Варна.

На 28.04.2015 г. той се намирал на смяна, управлявайки специален автомобил /линейка/ „Ситроен Джъмпер" с per. № В3632 РК.

Около 14.00 ч. на 28.04.2015 г. обв. Ж. потеглил с управлявания от него специален автомобил от кв. „Аспарухово, гр. Варна" в посока МБАЛ „Св. Марина" - Варна, с цел да бъде превозен спешен пациент. След посочения час подсъдимият се движел по бул."Осми Приморски полк" в посока кв. „Виница". Пътното платно на булеварда в тази посока е с еднопосочно движение, с три пътни ленти за движение в една посока. Пътната настилка била мокра, а времето облачно. Преди кръстовището с бул. „В. Левски", подсъдимият управлявал с включена звукова и светлинна сигнализация. С приближаването на кръстовището, той възприел, че светофарната уредба е на червен сигнал в неговата посока на движение, поради което на разстояние около 150м. преди него намалил скоростта си на движение и подържал равномерна такава. Едновременно с това видял, че две от  пътните ленти – дясна и средна били заети от автомобили, които изчаквали да се включи разрешен за тях сигнал за движение. По тази причина подсъдимият насочил движението си в най-лявата лента, която оставала свободна. В средната лента като първи автомобил бил спрял с автомобила си марка „Мерцедес“ мод. А 170 св.Д. М.. В дясната лента до него имало спрял сив на цвят лек автомобил марка „Опел“, неустановена модификация и с неустановен по делото водач. Зад св.М. се намирал автомобила на св.П.А., който управлявал таксиметров автомобил марка „Шкода Фабия“ с рег.№ В 1292 РР. По същото време по бул „В.Левски“ /в посока бул.“Осми приморски полк – бул „Княз Борис I“/ пътувал св. Д. Д., който управлявал лек автомобил марка „Рено Туинго“  с рег.№ В 6824 СН. Зад него се движела с автомобила си св.М.С., която управлявала „Сузики Суит“ с рег. № В 7211 РТ. Д. Д. се движел със скорост около 40-50км, преминал през зелен сигнал на светофар и наближавайки образуващото се У-образно кръстовището с бул.“Осми приморски полк“, възприел от дясната си страна звука от сигнализацията на специализирания автомобила управляван от подсъдимия. Св.Д. предприел спиране, въпреки че светофара и на това кръстовище светел в зелено и разрешавал преминаването му.  Предприел спиране за да го пропусне.  Когато подсъдимият бил на около 80 метра от кръстовището и се движел с около 33,8 км/ч, възползвайки се от червения сигнал на светофара за автомобилите, пострадалата В.И.Х. предприела пресичане на бул. „Осми Приморски полк" пред спрелите превозни средства, като се движела от дясно наляво, спрямо посоката на движение на подсъдимия. В началото тя се движела с нормален ход, който забързала и достигайки автомобила на св.М. успяла да измине около 4,9 м., след което започнала да подтичва, леко приведена напред. Поведението на Х. с нищо не подсказвало, че тя е забелязала линейката и възнамерява да спре, а св.М. виждал в огледалото за обратно виждане, че линейката приближавала кръстовището, поради което той се опитал да и даде сигнал, чрез чукане на предното си стъкло. Поддържайки посочената по горе скорост, когато подсъдимият бил на разстояние от около 18,7м. е била налице възможност да възприеме пострадалата, но се налагало, вниманието му да е насочено към движещите се автомобили по бул. „В.Левски / от ляво на бул. „ Осми приморски полк” / подсъдимият възприел пострадалата когато бил на разстояние около 12,25 м. от линията и на пресичане. Ж. задействал спирачната уредба на автомобила, като едновременно с това извил волана на ляво. Въпреки предприетите действия от негова страна не успял да спре или да избегне удара с пешеходката и с предната част на линейката ударил Х. в лявата половина на тялото. От удара пострадалата отхвръкнала напред и паднала на платното пред вече спрелия автомобил управляван от св.Д. Д.. Подсъдимият веднага изтичал при Х. и й оказал първа помощ. Сигнализирал да се изпрати линейка и останал с пострадалата до откарването й в Спешното отделение при МБАЛ „Св. Анна" - Варна. След това изчакал органите на сектор ПП - Варна и след приключването на огледа посетил Х. в болницата. Тя била настанена за лечение в отделението по анестезиология и интензивно лечение, където на 29.04.2015 г. вследствие на получените травми починала.

По делото са назначени –СМЕ, еднолична АТЕ и тройна АТЕ.

От заключението на СМЕ е видно, че причина за настъпване смъртта на пострадалата В. Х. е тежка съчетана травма глава, гръден кош, таз, крайници. Като водеща причина е посоча гръдната травма с контузии на белите дробове.

Съществува пряка причинно-следствена връзка между установените травматични увреждания и настъпването на смъртта.

По делото е била назначена и СХЕ, която е отразила, че в кръвта на подсъдимия не е налице съдържание на алкохол.

По делото е била назначена и допълнителна САТЕ от първоинстанционния съд.

Така установената фактическа обстановка не се оспорва от страните, но изводите на съда са неправилни, поради което съдът е постановил и незаконосъобразна присъда.

Възраженията на защитата на подсъдимия, както в подадената жалба, така и в с.з. при разглеждане на делото от настоящата инстанция са основателни по следните съображения:

 Незаконосъобразността на присъдата се изразява в това, че първата инстанция е приела от правна страна, че подс.Ж. е допуснал нарушения по чл.20 ал.2 от ЗДП и чл.92 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП.

Извода на съда, че водача е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДП, произтича от това, че при избиране на скоростта на движение, не се съобразил с конкретните условия на видимост от дясно на ляво на пътното платно, поради намиращите се там автомобили, тъй като били спрели, поради червен сигнал на светофара и със състоянието на пътното платно-мокър асфалт.

Твърдението за допуснато нарушение по чл.92 ал.2 вр. ал.2 т.1 от ЗДП, произтича от това, че водачът на МПС със специален режим на движение предприел преминаване при забраняващ сигнал на светофара, но без да намали скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно. В мотивите на съда се сочи, че въпреки посоченото му задължение предвидено в нормата на закона, той намалил скоростта на автомобила до степен, която не му позволила да възприеме пешеходката на достатъчно разстояние, за да спре без да последва удар. Също от мотивите на съда е видно твърдението, че водача на МПС е имал не само възможност, но и задължението да спре преди навлизане в кръстовището и продължи движението си в него, след като се увери, че всички участници в движението са възприели сигнализацията.

Горните правни изводи, направени от първата инстанция са неправилни и незаконосъобразни, поради следните съображения: 

 

 С използването на звукова и светлинна сигнализация на автомобил със специален режим на движение подс. Ж. е осъществявал  движение с постоянна скорост /равноускорително/  от  33,8 км.ч. приближавайки кръстовище урегулирано със светофарна уредба и включен червен /забраняващ преминаването/ сигнал в посоката му на движение.

 Същият се е движел в свободна в неговата посока лента, при ограничена видимост от дясната му страна в резултат на изчакващи на светофара автомобили.

На какво разстояние е имал възможност водачът на МПС да забележи пешеходката-От направените изчисления в АТЕ е видно, че това би могло да е възможно на разстояние- от при посочената скорост на автомобила, да бъде  възприета пострадалата от около 18,7 метра от линията и на движение, а опасната  зона за спиране на автомобила  е в рамките на около 19,65 метра, при своевременно реагиране.

С този си извод първата инстанция е приела, че водача на автомобила със специален режим не е реагирал своевременно от момента в който е забелязал пешеходката. Преди настъпване на удара подсъдимия е управлявал автомобила със скорост от 38,8 км/ч. Възприел е пострадалата на разстояние от 12,25 м. Удара е бил предотвратим при скорост на управлявания автомобил от подсъдимия, от 31.3 км/ч.

Горните констатации, видни от експертизата не се оспорват от страните.  Съдът е приел, че е налице виновно поведение на водача на линейката, като е направил неправилен извод.

На първо место следва да се съобрази този извод, че в настоящия случай е налице управление на автомобил със специален режим на управление /линейка/. Режима на тези превозни средства, от нормата в закона е видно, че не се съобразяват с указаната скорост за останалите превозни средства, разбира се следва да се отбележи, че дори и нормата от закона, ако разрешава да бъдат извън задължителните правила за останалите автомобили, то те следва да управляват превозното средство с такава скорост, че да не застрашават нечий живот или имущество.

Водачите на автомобили със специален режим на движение с включена светлина и звуков сигнал имат предимство при преминаване през кръстовище независимо от светлинната регулация на светофарната уредба и всички други участници в движението са длъжни да им осигурят предимство. Правото на предимство за тези автомобили дерогира правото на другите водачи, които се движат на зелен сигнал, да преминат безпрепятствено кръстовище.

Скоростта с която е управляван автомобила от подсъдимия е по ниска от разрешената в населени места, а именно -33.8 км/ч. За да управлява с такава по ниска скорост от разрешената е именно съобразяване на водача на линейката, че следва да премине безпрепятствено през кръстовището, което в този момент е било на червен сигнал.

От заключението на АТЕ е видно, че удара не би настъпил, ако водача на автомобила със специален режим е управлявал превозното средство със скорост 31.3 км/ч.

Извода на съда, че подсъдимия би могъл да предотврати удара с горепосочената скорост е неоснователен, тъй като на това кръстовище не е налице пешеходна пътека, не е налице секция на светофара за пешеходци. В близост до кръстовището е налице подлез, поради което водачът на автомобила не е бил длъжен да очаква, че в този момент при подаден от него сигнал, както звуков, така и светлинен на това место ще се появи пешеходец. Вниманието на подсъдимия било насочено преди всичко към превозните средства от ляво, които са се движели по бул.“Левски“, тъй като в този момент те са били на зелен сигнал на светофарната уредба. Реакцията на подсъдимия е съобразена с останалите превозни средства намиращи се на кръстовището. Следва да се отбележи, че всички те намиращи се както на червен, така и на зелен сигнал са му осигурили предимство, след като се съобразили с предимството на линейката.

Горното поведение от останалите водачи на МПС е задължително и за пешеходците. В настоящия случай не би могло да се съпоставя правото на водач управляващ превозно средство със специален режим и правото на пешеходец. Това е така защото на това кръстовище не е налице пешеходна пътека, а така също, както е отбелязано и по горе, не е налице и секция на светофара за пешеходци. Водачът на автомобила със специален режим не е бил длъжен дори да предполага, че на това сложно кръстовище ще се появи пешеходец. Освен това той е управлявал автомобила със скорост, която би му позволила да преустанови движението на превозното средство, но в създадената конкретна обстановка, а именно: първо осигурен свободен коридор в лявата лента за движение от автомобилите намиращи се в неговата посока за движение и най вече тези които са се намирали в ляво от него, тъй като в този момент за тях светофара бил с разрешителна светлина и конкретно би могло да се създаде опасна ситуация. С това е следвало да се съобрази подс.Ж. и той го сторил.

Действията на пострадалата са в пълно противоречие с изискванията на ЗДП. Пресича булевард с три платна за движение на место където не е разрешено преминаването на пешеходци, тъй като не е налице пешеходна пътека, не е налице светофарна секция за това, а така също и в близост е налице подлез с цел безопасно преминаване на пешеходци.

За водача управлявал автомобила със специален режим, преминаващата пострадала на това кръстовище се явява случайно събитие, тъй като той не е бил длъжен да предвиди нейното преминаване точно там, поради и което не следва да му бъде вменено във вина настъпилия вредоносен резултат.   

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция отмени присъдата на ОС-Варна и на основание чл.304 от НПК и оправда подс.Ж.Д.Ж. по повдигнатото обвинение по чл.343а ал.1 б. „б“ нр. Чл.343 ал.1 б.“в“ пр.1 от НК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: