О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 280/08.08.                   Година  2018                               Град Варна

Варненският апелативен съд                                 Наказателно отделение

На осми август                                     Година две хиляди и осемнадесета

В закрито заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пенка Христова

                        ЧЛЕНОВЕ: Николина Дамянова

Мая Нанкинска

 

като разгледа докладваното от съдия Нанкинска

ВЧНД № 301 описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството по делото е по реда на Глава ХХІІ НПК по протест на ОП-Разград и жалба на обв.В.Б. срещу определение на Окръжен съд-Разград по ЧНД № 202/2018 год., с което е отменено постановление на Окръжна прокуратура-Разград за прекратяване на наказателното производство по ДП № 24/2012 год. на ОСлО-Разград.

В протестта се излагат доводи за незаконосъобразност на първоинстанционният съдебен акт, които се изразяват в липса на мотиви за неговото постановяване и разпореждане за изпълнение на указания, които според прокурора не се съдържат в акта.

В жалбата на обвиняемия се излагат доводи отново за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, в който според жалбоподателят са направени неправилни крайни изводи и са дадени указания, които са извън компетентността на съда.

Настоящият състав на въззивният съд при запознаване с материалите по делото прецени следното:

Производството по делото е било образувано срещу В.О.Б. за извършени от него 2 престъпления по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, 6 и 7, вр.чл.26, ал.1 от НК. С постановление на ОП – гр.Разград от 30.05.2018 година същото е прекратено с мотива, че не е налице извършено престъпление.

От фактическа страна по делото е установено, че срещу Б. е водено наказателно производство от общ характер за извършени от него 2 престъпления по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2,6 и 7, вр.чл.26, ал.1 НК за това че в периода от 05.12.2007 до 13.06.2008 год. в гр.Разград, при условията на продължаване престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери в общ размер на 64 765.51 лв, като  потвърдил неистина в справки декларации, изисквани по ЗДДС и за това, че в периода от 01.09.2009 до 14.04.2010 год. в гр.Разград, при условията на продължаване престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери в общ размер на 101 442.50 лв, като  потвърдил неистина в справки декларации, изисквани по ЗДДС.

Делото е многократно разглеждано от първоинстанционните и въззивните съдилища по повод на постановена присъда по внесен ОА и предходно постановление за прекратяване на наказателното производство.

С присъда от 11.07.2017 г. по НОХД № 194/2014 година Окръжен съд гр.Разград признал подсъдимия В.Б. за виновен в осъществяването в условията на реална съвкупност на две престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл.255, ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НПК – първото извършено в период от 01.09.2009 г. до 14.04.2010 г. в град Разград, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на собственик и управител на “В.” ООД  РАЗГРАД, сам и в условията на посредствено извършителство с Г. В. М. с ЕГН ********** - тогава оперативен счетоводител в дружеството, упълномощена с пълномощно peг. № 305/16.01.2006 г., по отношение на данъчен период от 01.12.2009 г. до 31.12.2009 г., и като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, в подадени на основание чл. 125, ал. 1 във вр. с чл. 87, ал. 2 от ЗДДС месечни справки декларации по ЗДДС и отчетни регистри - дневници за покупки и дневници за продажби, като е използвал документи с невярно съдържание и приспаднал в нарушение на чл. 70, ал. 5, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС неследващ се данъчен кредит в размер общо на 71 272, 96 лв. и за това, че чрез справка декларация по ЗДДС на “В.” ООД- РАЗГРАД за данъчен период 01.03.2010 г. до 31.03.2010 г., подадена на основание чл. 125 от Закона за данъка върху добавената стойност вх.№ 17000964026/ 14.04.2010 г. на ТД на НАП-Варна-офис Разград, декларирал данъчна основа на извършените облагаеми доставки 94 457.71 лв. и ДДС за възстановяване 1 448.43 лв. при реално дължим 8 829.07 лв., като начислил ДДС по данъчни фактури с невярно съдържание. По този втори пункт РОС оправдал Б. по първоначалното обвинение данъчните задължения да са в особено големи размери по ал. 3 на чл. 255 НК и по квалификацията по чл. 26, ал.1 НК.

Съдът е определи и съответно наказание, като на основание чл.23 от НК първостепенният съд групирал наказанията и наложил на  Б. по-тежкото- три години лишаване от свобода и на основание чл. 66 от НК отложил изпълнението му с изпитателен срок от три години.

Със същата присъда подс.Б. бил признат за невинен за това, че през периода от 05.12.2007 г. до 13.06.2008 г. в град Разград в условията на продължавано престъпление, в качеството си на собственик и управител на “В.” ООД, гр. РАЗГРАД, като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като е потвърдил неистина относно наличието на реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС, в подадени на основание чл.125, ал. 1 във вр. с чл. 87, ал. 2 от ЗДДС месечни справки декларации по ЗДДС и отчетни регистри- дневници за покупки и дневници за продажби, като е използвал документи с невярно съдържание и приспаднал в нарушение на чл. 70, ал.5 във вр. с чл.68, ал.1, т.1 и ал.2, чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС не следващ се данъчен кредит в размер общо на 64 765.51 лв. и оправдан изцяло по предявеното му обвинение по чл.255, ал.3 от НК.

За останалите сделки с предмет доставка СМР с доставчици:

“Д.” ЕООД-София - фактура № 161/02.09.2009 г.,  фактура № 162/03.09.2009 г.,  фактура № 169/17.09.2009 г., фактура № 183/30.09.2009 г.

“Е.” ЕООД-София -фактура № 192/10.11.2009 г., фактура № 266/01.12.2009 г.,  фактура № 271/07.12.2009 г.

“В.” ЕООД-София - фактура № 12/08.03.2010 г. , съдът е приел, че не са били реално изпълнени и е формирал изводи за осъществено данъчно престъпление.

Присъдата е била обжалвана пред Апелативен съд гр.Варна, който е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения и е върнал делото за ново разглеждане.

При новото разглеждане на делото РОС е приел, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, поради което е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Окръжна прокуратура Разград за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

С Постановление от 14.02.2018 г. прокурор от РОП е прекратил наказателното производство на осн. чл.243,ал.1,т.1 във вр. с чл.24,ал.1,т.1 от НПК като е приел, че деянието не е осъществено от подсъдимия от обективна и субективна страна, поради което счита, че деянието не съставлява престъпление.

Това постановление е обжалвано пред първоинстанционният съд, които го е отменил. Последвало е произнасяне на въззивната инстанция, което е приела, че в постановлението на прокурора липсват мотиви, което го прави незаконосъобразно и съответно е върнал делото за ново произнасяне от страна на прокурора.

Към настоящият момент предмет на въззивен контрол е постановление на ОП-Разград от 30.05.2018 год., с което отново е било прекратено наказателното производство срещу Б..

Това постановление е било проверено от първоинстанционният съд, който е приел, че отново липсват мотиви в атакуваният прокурорски акт, поради което е отменил постановлението за прекратяване и е върнал делото на прокурора за изпълнение на дадените указания.

В частния протест срещу този съдебен акт е посочено, че същият е незаконосъобразен, тъй като делото е върнато за изпълнение на указания, а такива не били дадени от съда.

В частната жалба на обвиняемия е посочено, че съдът е излязал извън правомощията си, което прави акта му незаконосъобразен.

И двете възражения не се споделят от настоящата инстанция поради следните съображения:

При съпоставка на постановленията от 14.02.2018 год. и 30.05.2018 год. се установява, че реално второто е почти идентично копие с първото постановления за прекратяване, като само е добавен на стр.3 пълен текст на вече отменената присъда и на стр.7 кратко описание на дружествата "Д." ЕООД, "Е." ЕООД и "В."ЕООД. На гърба на същата страница са добавени два абзаца в потъмнен шрифт, в които прокурорът е посочил, че според него из изложените преди това факти може да направил извод, че посочените дружества са реални, което прави и инкриминираните фактури също реални, поради което и не е налице извършено престъпление.

Доколкото чрез постановлението за прекратяване се слага край на воденото наказателно производство, то е необходимо в него прокурорът да е посочил какви са фактите по делото, които е приел за установени, какви са доказателствата за тези факти и какви правни изводи прави на базата на тези факти.

Видно от постановлението, прокурорът е описал диспозитива на внесения обвинителен акт , решението на първата и втората инстанция и обжалването на ревизионния акт. В същото време не е изложил установените фактически положения, не е направил анализ на доказателствата и съответните фактически и правни изводи.

По делото са налице доказателства досежно липсата на изпълнение по сделките-липса на техническа и материална обезпеченост на фирмите-доставчици, липса на реално плащане, констатирани нарушения по издадените фактури, които не са изложени и обсъдени от прокурора. Само на базата на обстоятелството, че инкриминираните фактури са отразени в дневниците за покупки и в дневниците за продажби на фирмите, не може да се направи извод за реално осъществени сделки, а само при констатация за действителност на сделките би отпаднала наказателната отговорност за обвиняемия.

Такива мотиви изобщо липсват в постановлението на прокурора, липсват мотиви и относно субективната несъставомерност на деянието, приета от прокуратурата.

При проверка на атакуваното постановление съдът може единствено да провери мотивите и крайните изводи на прокурора, но при липсата на такива не може да сънира това нарушение като сам извърши анализ на доказателствата и въз основа на този доказателствен анализ да направи собствени фактически изводи, които се различават от тези на прокурора и факти, които въобще липсват в постановлението. Съдът няма такива правомощия в производството по чл.243,ал.5 и 6 от НПК, като не може да замести липсата на доказателствен анализ и на произтичащите от него фактически и правни изводи в постановлението на прокурора. В настоящото производство съдът не е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора чрез собствена, различна от  изложената в Постановлението интерпретация на доказателствата.

Видно от обжалваното постановление, прокурорът се е ограничил до констатациите, че „фирмите доставчици са имали необходимия търговски капацитет и ресурс да изпълнят уговореното във фактурата и щом същите са декларирали в дневниците, приемам, че сделките са реални“. Прокурорът е приел, че „не е налице и субективния елемент от фактическия състав на престъплението, за което Б. е обвинен“. В случая изобщо не са обсъждани обстоятелствата, че собствениците на дружествата изобщо не знаят за сделките, по които са съставени инкриминираните фактури, че изобщо в някои от дружествата няма регистрирани трудови договори, че са упълномощавани лица, които да представляват съответното дружество, а неговия собственик изобщо не ги познава. Как при тези обстоятелства прокурорът е прием, че са налице реални сделки, за настоящият състав на съда остава неясно.

За да е налице обоснованост на постановлението, установените фактически положения следва обективно да съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Съдът следва да провери,  дали е налице логическа грешка при анализа и оценката на доказателствения материал която да води и до грешка за фактическите изводи. Съдът проверява обосноваността и законосъобразността само въз основа на събраните и проверени доказателствени материали. За да стори това, е необходимо в постановлението да бъдат извършен анализ на доказателствата и направени изводи по фактите и правото, какъвто в случая липсва. Това прави невъзможно за съда да провери действителната воля на прокурора, по отношение законосъобразността на прекратяване на наказателното производство.

Именно липсата на мотиви в постановлението за прекратяване на наказателното производство е констатирана от първоинстанционният съд, поради което той го е отменил и е върнал делото за ново произнасяне от прокурора.

Реално същото нарушение  - липса на мотиви- е било констатирано и при предходното произнасяне на съда по постановление на прокурора от 14.02.2018 год. и въпреки, че именно за това то е било отменено в настоящото постановление, което е предмет на съдебен контрол отново не се отстранени допуснатите нарушения.

Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция намира, че правилно окръжния съд е отменил наказателното постановление и е върнал делото на прокурора за отстраняване на този порок. Настоящият състав не следва да обсъжда направените оплаквания на жалбоподателя по същество, наведени в жалбата.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА   определението на ОС-Разград по ЧНД № 202/2018 год. от 05.07.2018 год., с което отменено постановление на РОП за прекратяване  на наказателното производство по ДП № 24/2012 год. на ОСлО-Разград.

 

Определението е окончателно не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: