Р Е Ш Е Н И Е

164/20.11.2014г., гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на тринадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Павлина Димитрова

секретар С.Д.

   прокурора Милена Гамозова,

   като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

   ВНДОХ №302 по описа за 2014 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивен протест на Окръжен прокурор от гр.Добрич против присъдата на Добричкия окръжен съд от 18.07.2014г., постановена по нохд № 29/14. на ДОС, с която подсъдимият К.В.К. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението му за деяние по  чл.343 ал.4 вр.ал.3 пр.4 и 5 б.”б” пр.1 вр.ал.1  б.”б” и ”в” НК вр.чл.342 ал.1 НК.

В протеста се сочат основания за  незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прави се   искане съдът да отмени присъдата и постанови осъдителна такава, както и алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Подробни съображения е изложил в допълнение към протеста. Твърди се, че съда не е направил правилен и задълбочен анализ на събраните доказателства.

Представителят на апелативната прокуратура в с.з. поддържа протеста като изразява становище за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, изискващи отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд.

Защитата да подсъдимия К. е представила писмено възражение срещу протеста и в с.з. излага съображения за неговата неоснователност и моли присъдата да бъде потвърдена изцяло.

Въззивният протест е  подаден в срок и е допустим.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 18.07.2014г. по нохд № 29/2014г. Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия К.В.К. за невиновен в това, на 22.08.2012г., по главен път Е-87, на около 310м. от кръстовището за кариера „Момчил”, посока гр.Балчик –с.Оброчище, при управление на л.а.”Фолксваген Туарег– ДК№ СА 6182 АВ, да е нарушил правилата за движение – чл.16 ал.1 т.1 и чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП и по непредпазливост да е причинил смъртта на повече от едно лице – П.Б.Р. и Д.Г.Г. и двамата от с.Оброчище, както и следва телесна повреда на В.Н.Г., изразяваща се в счупване на лъчева кост на типично място и на лакътна кост в средна трета на лявата предмишница, довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник и го е оправдал по обвинението му за престъпление по чл.343 ал.4 вр.ал.3 пр.4 и 5 б.”б” пр.1 вр.ал.1 б. „б” и”в” НК вр.чл.342 ал.1 НК. Постановил е разноските да останат за сметка на държавата. Произнесъл се е и по веществените доказателства.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено следното:

На 21.08.2012 г. вечерта семейството на подсъдимия К.К. било на гости в гр.Варна и около полунощ с две коли всички тръгнали да се прибират към комплекса „Блек Сий Рама”, където били настанени. Първата кола, марка „Фолксваген Туарег” с per. № СА 6182 АВ, се управлявала от подсъдимия К., като на задната дясна седалка седяла тъщата му свидетелката Г. и в ръцете си държала спящата му дъщеря- Л.К.. Втората кола, марка „Тойота Рав 4” била управлявана от съпругата на подсъдимия, свидетелката А., като на задната седалка спял синът им. Автомобилът, управляван от свид. А. се движил след автомобила, управляван от подсъдимия.

Около 00.20 часа двете коли са се движили по път Е-87- с.Оброчище-към гр.Балчик, на разстояние една от друга 70-80 метра като втората кола се е движила с около 70-80 км/ч. на къси светлини.

Подсъдимият К. пътувал с поставен предпазен колан, като преди произшествието колата била с включени къси светлини и се движила, според неговите обяснения, с около 96-97 км/ч.

По същото време в посока гр.Балчик- с.Оброчище се движел автомобил марка „Опел Вектра” с per. № В 6814 СР, който бил управляван от пострадалия Д.Г.- неправоспособен водач на МПС. На предната седалка до него седял братовчед му П.Р., който притежавал правото на собственост върху автомобила. При приближаване на мястото на произшествието Григориев управлявал автомобила със скорост от около 112-113 км/ч като той и пътникът били без поставени предпазни колани.

В района на произшествието, намиращ се на около 310 м. от кръстовището за кариера „Момчил” в посока с.Оброчище- гр.Балчик, пътната настилка била асфалтова, запазена в добро състояние и суха.

Произшествието станало на прав участък от пътя, при ясно време и липса на видимост за тъмната част на денонощието, без естествено осветление, като нощта е била особено тъмна.

В мотивите си окръжният съд е приел, че: 1.колата, управлявана от Д.Г., която била без включени светлини, навлязла в пътната лента на движението на автомобила, управляван от подсъдимия, след което е последвал удар между двата автомобила. Насрещно движещия се автомобил бил видян от подсъдимия малко преди удара, които не е могъл да бъде предотвратен от двамата водачи на МПС и е осъществен в опасната зона на двата автомобила.

2.Мястото на удара е с покриваща площ между колите с широчина около 0,8 м, със средна точка на около 0,2. м от осевата линия на пътното платно и на около 313.4 м. от мерителната линия на ориентира по скицата към протокола за оглед на местопроизшествие. В момента на удара и двете МПС са в пътната лента на „Фоксвагена” , и имат следната скорост на движение- „Фоксвагена” около 104 км/ч, а на „Опела” около 106 км/ч като скоростта на последния преди удара е била около 122 км/ч.

3.Ударът е бил между предната лява част на „Фоксвагена” и предната лява част на „Опела” т.е ударът може да се определи като челен. В резултат на силата на удара „Опелът” бил изхвърлен в дясно на пътя посока с.Оброчище- гр.Балчик, завъртял се около вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата стрелка, преобърнал се, придвижвайки се косо напречно на пътното платно и се установил в покой на лявата си страна. В резултата на удара „Фолксвагенът” се отклонил в дясно от посоката си на движение, описал полукръг и се установил в покой косо на пътното за движение по посока гр.Балчик и левия банкет.

4.В резултата на действията на двамата водачи на МПС при удара, на пътното платно са оставени спирачни следи от „Опела”, следа от задиране на автомобила „Фолксваген” в неговата пътна лента , 4 бр. простъргвания в същата лента, дъговидна бледа следа от гума, започваща от лентата на движение на „Опела” до лентата на движение на „Фолксвагена”.

5.След удара, колата, управлявана от подсъдимия К. е спряла, при което е спряла своето движение и втората кола, управлявана от свидетелката А.. Тя излязла от нея, оставила сина си да спи в нейната кола и отишла до колата на съпруга си. Той бил още в колата си, като на предната седалка била паднала майка й, а на задната седалка наранена била дъщеря им. Той излязъл от колата и поломил съпругата си да помогне на дъщеря им, която не можело да бъде изкарана от автомобила поради заяждане на задната седалка.

След произшествието подсъдимият уведомил за станалото по телефон 112, обадил се на приятели и изкарал от колата тъщата си, която била поставена да лежи на асфалта, докато дойде линейката. Подсъдимият бил под стрес, изключително притеснен за семейството си.

От обаждането му по телефона на 112, съобщението за станалото произшествие е получено от оперативната дежурна част на полицията в 0.35 часа като след известно време на место пристигнали служители на полицията от РУ „Полиция”-Албена при ОД на МВР- Добрич- свидетелите З.А., Д.Д. и К. К.. Пристигнал и екип на „ФСМП”-Балчик, в състав свидетелите Марьо Т. и З.Е.. Последен е пристигнал медицинският екип, който констатирал смъртта на Д.Г., а пострадалия П.Р. бил транспортиран в „ЦСМП”-Добрич, където независимо от оказаната медицинска помощ е починал. Свидетелките В. Г. и Л. А. били откарани в МБАЛ „Света Ана”-Варна, където били хоспитализирани с проведено лечение.

Подсъдимият Кателиев по време на произшествието не е употребил алкохол, установено с заключението на вещото лице по химическата експертиза за определяне на концентрация на алкохол или др. упойващо средство. С другата експертиза се установява, че и Григориев не е употребил алкохол.

Пострадалият Д.Г.Г. е получил следните увреждания : черепно мозъчна травма- фрактура на черепната основа, контузия на главния мозък, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, разкъсно- контузна рана в ляво от слепоочието и ляво слепоочно тилно, множество ожулвания по лицето, шията, предната повърхност на двете рамене; гръдна травма- счупване на множество ребра в ляво, разкъсване на плевралните листи и сърдечната торбичка, контузия и разкъсване на ляв бял дроб, наличие на кръв в двете гръдни половини, кръвонасядане на средостението, счупване на тялото на първи гръден прешлен, коремна травма и травма на крайниците- счупване на лявата раменна кост, счупване на срамните кости двустранно, травмична ампутация на ляв крайник на ниво подбедрица, разкъсни рани по двете бедра, разкъсване на черния дроб и слезката, наличие на кръв в коремната кухина. Причината за смъртта на Григориев е тежката гръдно-коремна травма и травмата на крайниците, довели до кръвозагуба.

Пострадалият П.Б.Р. е получил следните увреждания: тъпа гръдна травма- разкъсване на стената на аортата, счупване на две ребра в ляво, разкъсване на ляв диафрагмален купол, контузия на двата бели дроба, наличие на кръв в двете гръдни половини, кръвонасядане на органите на средостението, разкъсване на сърдечната торбичка, коремна травма и травма на крайниците- счупване на лява раменна кост, разкъсване на черния дроб и слезката, контузии рани и ожулвания по лицето и кръвонасядане на меките черепни обвивки. Причината за смъртта на Райчев е разкъсване на гръдната част на аортата, както на черния дроб и слезката, довели до остра кръвозагуба.

Експертите по комплексната съдебно медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза, съобразявайки се с тежестта на уврежданията на двете пострадали лица, пътували в „Опела” и уврежданията на самия автомобил, са обосновали, че на предната лява седалка, управлявайки колата е седял Д.Г., а на предната дясна седалка е пътувал П.Р.. Тежките травмични увреждания в цялост и тези, които са довели до смъртта им са травми, получени вътре в купето на колата и са в резултат на много силен удар вкл. притискане с или върху твърди, тъпи предмети. Те са в резултат от деформираните и разкъсани детайли в купето, което определя тяхната обширност. Тези констатации налагат извода за пряка-причинно следствена връзка между настъпилото пътно-транспортно произшествие като комплекс от факти и установените увреждания на пострадалите.

Свидетелката В. Г., тъща на подсъдимия е получила следните увреждания: счупване на лъчевата кост на типично място и на лакетната кост в средна трета на лявата предмишница, довели до затруднение на движението на горен ляв крайник за период от 3-4 месеца. Факти, установени със съдебно-медицинска експертиза, чиито констатации са обосновани и неоспорени от страните.

По кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на двата автомобила, вещото лице по автотехническата експертиза не е установило повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха били причина за настъпването му.

Експертът по автотехническата оценъчна експертиза е установил, че автомобилите, участвали в произшествието не могат да бъдат възстановени като цената към датата на произшествието на „Опела” е била в размер на 620 лв., а на „Фолксвагена” е била в размер на 21 800 лв.

На местопроизшествие е извършен оглед като от съставения огледен протокол се установява, че същия е извършен на 22.08.2012 г. като е започнал в 01.30 /лист 30 гърба от ДП/ часа и е приключил в 06.00 ч. т.е. в тъмната част на денонощието. Дошлите полицаи вкл. разследващ полицай са ползвали светлини на различни мобилни телефони вкл. на свидетелите М. Ш., Р.П., които присъствали като адвокати на К., в последствие осветили пространството с фаровете на две полицейски коли застанали от двете страни на мястото на произшествието. /Не е посочено на колко метра са били двете полицейски коли една от друга, то това е било на повече от 100м., видно от скицата/. След приключване на огледа и съставянето на огледния протокол около 5.00 часа била извикана пожарната, която измила цялото пътно платно. От наличните петна, отразени в огледния протокол и в снимките от албума не е взета проба за изследване на тяхното съдържание т.е. да се установи от какво вещество са тези петна.

Автомобилът „Фолксваген” е ударен в предната си част повече от ляво като предният ляв край е с повече деформации. Същите са придружени с обелване на боята на предния капак, намачквания в калника и капака, от които може да се съди за фазите на удара. Деформирани са предната броня, предната маска, предния капак, предният ляв калник, левият фар е счупен. Деформацията на бронята е с характерно огъване около средата и малко в ляво като деформацията на предния ляв капак на автомобила е в резултат на проникването на предния ляв край на автомобила „Опел”. Отпечатъкът съответства на деформация, предизвикана от удар с посока отпред-назад и в отляво - надясно като капакът е нагънат с чупка нагоре, разположена в ляво от средната зона т.е. така може да се локализира първия контакт между двата автомобила.

Деформациите на автомобила „Опел”, причинени от удара с другия автомобил, обхваща предната му лява част. Същата е силно деформирана и почти откъсната от опорите си. Деформацията навлиза навътре чак до седалката на водача. Предният ляв капак и ляв преден крайник са деформирани до неузнаваемост от масивен удар с посока отпред-назад и от ляво на дясно. Предната броня има чупка малко в ляво от средната зона. Таванът е деформиран в предната лява част, силно е нагънат назад. Предното ляво стъкло е откъснато. Отпечатъкът по предния калник, придружен с обелена боя, чупката по бронята, показват, покривната площ между двата автомобила в момента на първия контакт.

От тези констатирани деформации се установява, че ударът е масивен, блокиращ при ъгъл между надлъжните оси 4-5 градуса в момента на първоначалния контакт. Самият удар е бил челен, прав, леко кос в предната лява част на автомобилите.

Крайните форми на деформациите и тяхното разположение зависят от разположението на колите в момента на удара и от последващото обхождане един спрямо друг при относителното им движение при затихване на удара /стр.15 от заключението- повторна петорна авто-техническа експертиза/.

От така описаните факти и обстоятелства, окръжният съд е приел, че те доказват настъпването на удара между двата автомобила в пътната лента, в която се е движил „Фолсквагена”.

Този извод на съда е абсолютно необоснован.

Освен тази необоснованост въззивната инстанция намира, че в мотивите на окръжния съд съществува вътрешно противоречие, което не дава възможност да се прецени обективно волята на съда. Това вътрешно противоречие е равностойно на липса на мотиви, а от там и на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 и 2 НПК.

Окръжният съд е приел, че съобразявайки се с всички доказателства по делото- свидетелските показания на очевидците на произшествието вкл. обясненията на подсъдимия, допуснатите непълноти и пропуски в огледния протокол, показанията на другите свидетели, обосновките на констатациите на вещите лица, и най-вече на експертите по повторната петорната съдебна автотехническа експертиза, счита за доказано, че ударът между двете коли е осъществен в пътното платно с посока с.Оброчище- гр.Балчик т.е. в пътното пътно, в което се е движел „Фолксвагена”.

На първо място свидетелите очевидци са тъщата и съпругата на подсъдимия. Същите първоначално са отказали да дадат показания като са дали такива седем месеца по-късно, когато са били изготвени всички АТЕ и КАТЕ от досъдебното производство. Показанията на всички останали свидетели не внасят никакви факти и обстоятелства от значение за правилното решение на делото.

Относно обясненията на подсъдимия, същите следва да се преценяват много внимателно и в контекста на всички останали доказателства, доколкото подсъдимия не е длъжен нито да дава обяснения, нито да дава достоверни такива.

Освен на свидетелските показания, на практика само на свидетелките Г. и А., съдът се е позовал и на огледния протокол, въпреки, че преди това го е обявил за непълен и неточен/л.10 от мотивите/ като е приел, че е правен на непълноценно осветление и че след измиването на пътното платно в 5.00ч. всички последващи действия, вкл. последващи огледи са дискредитирани. С пълна сила същото важи за огледа извършен 8 месеца след произшествието, на 17.04.13г. Съдът се е позовал и на последната, повторна петчленна експертиза, която от своя страна не дава еднозначен отговор на поставените въпроси, а два варианта, включително и за мястото на удара, във всяка от двете ленти за движение, позовавайки се на различни следи.

Съдът е изключил от доказателствата по делото скицата, съставена при огледа от 22.08.12г. като не се е съобразил с разпоредбата на чл.126 ал.2 НПК, разрешаваща участието на технически помощник. Като такъв, в огледния протокол, е вписан Е.Ж., назначен в последствие като вещо лице, и изготвил първата АТЕ. Друг е въпросът доколко тази скица отразява пълно обективните находки на местопроизшествието.

В мотивите си съдът е посочил, че не дава вяра на констатациите на вещите лица по АТЕ, допуснати в хода на досъдебното производство, тъй като те се позовавали изцяло на огледния протокол, който е приет за непълен и неотразяващ всички находки от местопроизшествието и на скицата, изготвена от инж.Ж., „липсата на обективна възможност, поради лошо осветление да се направи пълен и прецизен анализ на место и се отразят вярно и точно всички следи, оставени от двата автомобила на пътното платно, вкл. частите от тях след удара”./л.10-11 от мотивите/ От друга страна малко по-надолу, на л.12 от мотивите съдът, обосновавайки констатациите си се позовава на същия този огледен протокол, но вече залегнал в повторната петторна експертиза.

Делото е започнало при условията на чл.371 т.1 НПК като в протокола от с.з. на 28.03.2014г., на основание чл.372 ал.3 НПК съдът е посочил, кои доказателства от приложените по ДП ще имат значение за изхода му, а именно т.І, включващ протоколи за разпит на изброените свидетели, като не е видно дали останалите писмени доказателства са присъединени към делото. От никъде не става ясно какво е отношението на съда към приложените в т.ІІІ снимки и скица, представени от подс. К. и изготвени от свид. К. Г.. Тези снимки и скица, видно от приложената повторна петчленна експертиза – л.7 от същата, са залегнали в т.6 „Обстоятелства по делото”- „6.3 Извадка от протокола за доброволно предаване/л.61 т.3 ДП 254/12/…” В скиците, приложения към експертизата, същите следи за нанесени със виолетов цвят и са залегнали в обосновката на вариант 1 и вариант 2 от заключението.

Съдът не е посочил и защо приема, че автомобила Опел се е движил без светлини. Ако, освен от обясненията на подс. К., съдът е направил този извод от огледния протокол, където е записано, че автомобила е без включени в момента на огледа светлини, то този извод отново е необоснован, тъй като при огледа на самия автомобил „Опел” е отразено, че същия е с напълно унищожена предница, вкл. до равнището на първите седалки. Т.е няма как извършващия огледа да установи дали е имало или не светлини в момента на удара, дори и само по позицията на лостчето за светлините. Изготвените по-късно експертизи на крушки от задните светлини на този автомобил нямат отношение към това обстоятелство.

Въззивната инстанция приема компетентността на повторната петчленна експертиза, но на вещите лица не е бил зададен един основен въпрос – движейки се нощно време, на къси светлини /прието за установено/, с посочената в експертизата скорост, би ли могъл водачът на л.а. „Фолксваген Туарег” да спре в рамките на осветената от фаровете зона. Отговора на този въпрос има съществено значение при приемане на вариант 1 от заключението.

Обосновката на съда, защо приема вариант 1 на заключението фактически е само на стр.9 от мотивите, като се позовава най-вече на Т-образните следи и петното от червеникава течност, като за последното няма никаква яснота относно произхода и състава му. Посочил е и, че „наличните спирачни следи” са оставени от „Опела”. Такива следи в огледния протокол от 22.08.12г. не са отразени, а както вече беше посочено няма мотивирано отношение на съда към втория огледен протокол и допълнителните материали предоставени от свид. Кр.Г..

Останалите съображения защо единия водач е бил внимателен, а другия невнимателен /освен, че е бил неправоспособен/ не се нуждаят от коментар.

Предвид всичко изложено, настоящата инстанция счита, че не би могла да извърши цялостен и пълен анализ на мотивите на съда поради тяхното абсолютно противоречие. Поради тази причина и няма да обсъжда аргументите на защитата изложени в постъпилото възражение срещу подадения протест, както и подробно останалите съображения, изложени от Окръжния прокурор в протеста. Само на изложеното основание протеста се явява основателен относно направеното искане за отмяна на присъдата, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правата на страните и връщане на делото на ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи ясни и конкретни съображения и ако е необходимо да събере допълнителни доказателства за да подкрепи тези съображения. Да посочи изрично кои доказателства и доказателствени средства цени и защо. Анализирайки фактите и обстоятелствата съдът би могъл да стигне до същия финален извод но на съвсем различно основание.

Водим от горното настоящата инстанция намира, че присъдата  следва да бъде отменена изцяло, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, поради което и на основание чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 т.1 и 2 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯВА изцяло присъдата от 18.07.14г. на Добричкия окръжен съд, постановена по нохд № 29/14г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд

Решението не подлежи на касационна жалба или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2.