Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 262

 

гр.Варна,        06.12.2016 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  шести октомври  две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

            ЧЛЕНОВЕ : РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА                                                     СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА                 

                                     

 

при секретар С.Д.

и в присъствието на прокурор Илия Николов

изслуша докладваното от съдия Янков ндв №302/2016г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

         

          Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано е по искане на адв.П.Д. в качеството му на процесуален представител на осъденото лице П.Ч.К. за възобновяване на производството по нохд №405/2015г. на Варненски районен съд. Навеждат се доводи за „неправилност“ на присъдата и нарушение на материалния закон.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура излага съображения за неоснователност на направеното искане за възобновяване.

          Осъденото лице и защитникът му поддържат искането във вида, в който е направено.

Варненски апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните, и в пределите на правомощията си  намери за установено следното:

Искането е допустимо – подадено е срещу акт от кръга на посочените в чл.419 ал.1 НПК и от процесуално легитимирана страна по чл.420 ал.2 НПК, а също и в законоустановения срок по чл.421 ал.3 НПК / решението на Варненски окръжен съд като неподлежащо на обжалване е влязло в сила от датата на постановяването му – 16.06.2016г./. Разгледано обаче и по същество , то се явява неоснователно.

С присъда №463/11.12.2015г. по нохд №405/2015г. Варненски районен съд е признал П.Ч.К. за виновен в това, че на 23.07.2014г. в гр.Варна извършил полово сношение с лице от същия пол – И.С.М. на 16 години, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.157 ал.1 НК и чл.54 НК му наложил наказание две години лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено по реда на чл.66 ал.1 НК за срок от четири години. По подаден протест и въззивна жалба от К. била инициирана въззивна проверка на посочената присъда. С решение №172/16.06.2016г. по внохд №282/2016г.  Варненски окръжен съд изменил присъдата като отменил приложението на чл.66 ал.1 НК и постановил изтърпяване на наказанието при общ режим, в затворническо общежитие от открит тип. В останалата част присъдата била потвърдена. И тъй като решението не подлежи на касационно обжалване, това дало повод на осъденото лице чрез адв.П.Д. да отправи до Варненски апелативен съд искане за възобновяване.

В искането се релевира касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК, което е предвидено и в разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 НПК като основание за възобновяване. Макар обаче оплакването да е изрично формулирано като нарушение на закона, то изложената в негова подкрепа аргументация по съдържанието си е насочена срещу фактическите констатации  на съдебните инстанции, въз основа на които те са формирали изводите си за обективна и субективна съставомерност на действията на осъденото лице, или иначе казано твърди се необоснованост. Затова и тук следва да се обърне внимание, че в производството по възобновяване необосноваността не е предвидена като самостоятелно основание за проверка на съдебните актове. Поради което и съдебната инстанция по възобновяването /каквато се явява и Апелативният съд в това производство/ разполага с възможността единствено да провери спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на двете редовни инстанции/които се явяват и такива по фактите/. Тяхното вътрешно убеждение по отношение достоверността на доказателствените материали може да се поставя под съмнение единствено и само при нарушения на процесуални норми, регулиращи формирането му и гарантиращи неговата правилност. На второ място следва да бъде уточнено /с оглед изричното искане да бъде възобновено първоинстанционното дело/, че в производството по реда на глава тридесет и трета от НПК, когато са постановени съдебни актове от първата и от въззивната инстанция, то на проверка подлежи въззивният съдебен акт. Поради което пък разбираемо Апелативният съд ще се съсредоточи преди всичко върху процесуалната дейност на въззивната инстанция и постановеното въззивно решение.

На плоскостта на изложеното настоящият съдебен състав не констатира процесуална незаконосъобразност на действията на двете инстанции по фактите при събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото. Поради това и не може да бъде оспорено тяхното вътрешно убеждение. Тук е мястото да се отбележи, че всъщност подаденото искане по същество повтаря въззивната жалба – и в двете се правят твърдения за недоказаност на обвинението, и се отправя поради тази причина молба за оправдаване на лицето. С тези доводи на защитата окръжният съд се е обстойно занимал. В рамките на извършената служебна проверка се е солидаризирал и изцяло е възприел фактическата обстановка такава, каквато е била установена и изложена и от първостепенния съд. Но това не е станало механично и голословно, а след  задълбочена самостоятелна оценка на доказателствените  материали по делото – сторена в съответствие с изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК. Доколкото защитата е изтъкнала като аргумент за невиновност на К. несъществените противоречия в показанията на пострадалото момче, то те са били задълбочено обсъдени от въззивната инстанция като в крайна сметка е даден и отговор на какво те се дължат. Правилно е прието , че показанията на Мустафа като цяло са логични , достатъчно ясни в детайлите и напълно последователни, и допълващи напълно останалата доказателствена маса. Показанията на момчето са разгледани и обсъдени и през призмата на тези на майка му, частично са проверени и чрез заключението на вещите лица по съдебно-психиатричната експертиза. Последното също не е останало извън вниманието на въззивния съд – доколкото е дало отговор на психическото състояние на пострадалия като последица от деянието. С оглед направените от защитата възражения за липса на принуда са били обсъдени и заключенията на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза, и извършената ДНК-експертиза. Намерили са своя разумен отговор и възраженията на защитата за липса на доказателства за осъществен полов акт, обосновани с резултатите от тези две експертизи. Очевидно е от материалите по делото, че е налице обективна кореспонденция на свидетелските показания на Мустафа с останалите по делото доказателствени средства. Извод, до който са стигнали и предходните инстанции. А при наличието му да се твърди, че атакуваните съдебни актове са постановени само въз основа на показанията на пострадалия е несериозно. При тяхното изготвяне не са допуснати непълноти, съдържанието на въззивното решение  отговаря на изискванията на чл.339 ал.2 НПК. Т.е. в крайна сметка следва да се заключи, че в рамките на осъществената доказателствена дейност от предходните инстанции нарушения не са допуснати.

Не е налице и нарушение на закона. В пределите на установените и доказани фактически положения, залегнали във въззивното решение, окръжният съд правилно е приложил материалния закон. И за настоящия съдебен състав не съществува съмнение, че осъденото лице е осъществило полов акт с лице от същия пол, като за това е употребена и сила, които действия на К. запълват от субективна и обективна страна състава на престъплението, визирано в текста на чл.157 ал.1 НК.

Съставът на Варненски апелативен съд не констатира и явна несправедливост на наказанието. Макар и въпросът подлежи ли на разширяване предметът на проверката по глава тридесет и трета от НПК впоследствие – в съдебно заседание и след изготвяне на искането за възобновяване, да е доста спорен, то настоящият съд ще се спре и на това възражение. То се прави за пръв път в съдебно заседание и се обосновава с отмяната на условното осъждане от въззивния съд. Няма основание обаче за ревизия на въззивния съдебен акт и в тази насока. За да постанови ефективно изтърпяване на наказанието въззивният съд се е аргументирал с невъзможността да бъдат постигнати целите на наказанието с института на условното осъждане. В своя акт окръжният съд детайлно се е занимал с въпроса за индивидуализацията на наказанието /като му е посветил последните две страници/. Извършил е своя собствена интерпретация на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, в рамките на която е обсъдил дори и възрастта на пострадалия, която предполага настъпването на по-тежки травматични последици от психическо естество. Изготвения по поръка на съда предсъдебен доклад в хода на въззивното производство е установил наличие на проблемни зони в междуличностни отношения, злоупотреба с алкохол, наличие на криминална многостранност при предходните осъждания на дееца. Всичко това, обсъдено ведно със смекчаващи и отегчаващи вината фактори, с характеристиката на деянието и тази на дееца, е дало пълното основание на въззивния съд да заключи, че наказание на границата на минимума, предвиден от текста на чл.157 ал.1 НК, се явява правилно отмерено, но отложено по реда на чл.66 ал.1 НК то не би постигнало целите на специалната и генерална превенция. Който извод пък логически е довел и до отмяната на приложението на чл.66 НК по реда на чл.337 ал.2 т.2 НПК  при разбира се разполагаема за това процесуална възможност – подаден протест от Варненска окръжна прокуратура с изрично искане в тази насока.

По изложените съображения Варненският апелативен съд не намира да са налице релевираните основания за възобновяване на наказателното производство , поради което и

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.П.Д. в качеството му на процесуален представител на осъденото лице П.Ч.К. за възобновяване на производството по нохд №405/2015г. на Варненски районен съд.

Решението е окончателно -  не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

Председател :                                   Членове :