Р Е Ш Е Н И Е

                   № 224

 

24.10.2016г. Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на тридесети септември две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Янко Янков

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Павлина Димитрова

 секретар Г.Н.

прокурора Пл.Костадинов,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

НДВ №303 по описа за 2016 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е по реда на чл.424 ал.1 НПК.

Образувано е по искане на К.Е.Т., чрез защитника му, адв.А., осъден с присъда  по нохд № 251/2014г. по описа на РС-Провадия, потвърдена с решение по внохд №306/16г. на ВОС,  за възобновяване поради допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 НПК. Твърди се, че първостепенният съд е постановил осъдителна присъда при нарушение на материалния закон относно наличието на немаловажен случай на деяние по чл.234 ал.1 НК, на процесуалния закон – поради липсата на постановление за частично прекратяване на наказателното производство по отношение на действието „продажба”, както и явна несправедливост на наложеното наказание, поради наличието , според защитата, на условия за приложение на чл.55 НК, както и липса на съобразяване на наказанието глоба с имотното състояние на осъдения.

В съдебно заседание пред АС – Варна осъденият Кънчев не се явява. Защитникът му поддържа направеното искане като твърди, че не е проведено обективно обсъждане на доводите на страните и предлага да се отвени въззивното решение и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

Представителят на АП-Варна, изразява становище, че молбата за възобновяване е неоснователна, като излага аргументи в тази насока.

След анализ на доказателствата по делото и постъпилото искане от осъдения Т.,*** прие за установено следното:

Подсъдимият К.Т. е бил осъден с присъда № 36/ 28.09.2015г. на РС-Провадия по НОХД № 251/2014г. по описа същия съд за деяние по чл.234 ал.1 пр.1 вр.чл.54 от НК, като му е било наложено наказание от една година лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 1000лв.

 Със същата присъда, на основание чл.234 ал.3 НК са отнети в полза на държавата предметът на престъплението 90 бр. кутии цигари, различни марки. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, осъдил е подсъдимия да заплати и съответните такси и разноски.

С решение № 93/15.04.2016г. по ВНОХД №306/2016 г. ОС-Варна присъдата е потвърдена изцяло.

Подадената молба за възобновяване на производство по ВНОХД № 306/2016г. по описа на ВОС с аргумент за допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се на първо място в липсата на мотиви по въззивното решение относно наличието на немаловажен случай на деянието по чл.234 НК, липсата на постановление за частично прекратяване на наказателното производство по отношение действието „продажба” както и явната несправедливост на наложеното наказание, изразяваща се в отказ за приложение на чл.55НК е допустима, но по същество е неоснователна, по следните съображения:

Основните доводи на искателя, инициирали молбата за възобновяване на производството са: постановяване на осъдителна присъда от РС /впоследствие потвърдена и от въззивната окръжна инстанция/ без да са изложени мотиви защо инстанците приемат, че е налице немаловажен случай на деяние по чл.234 НК. 

 Съдът констатира, че релевираните от молителя и пр. му представител нарушения на процесуални правила не са допуснати при разглеждане на наказателното производство, а още по – малко същите да се явяват съществени по смисъла на чл.  348 ал.1 т.1-3 НПК, по  изложените съображения:

 На първо място довода за липса на мотиви в изложения смисъл не се споделя от настоящия състав. Молителят е бил предаден на съд за деяние по чл.234 ал.1 НК за това, че е държал акцизни стоки без бандерол – 90 бр. кутии цигари на стойност 643лв., като стойността на избегнатия и неплатен акциз е в размер на 329,69лв. За да е налице немаловажен случай, съгласно разпоредбата на чл.93 т.9 НК, извършеното престъпление, с оглед липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства трябва да представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. При преценка на маловажността следва да се вземат предвид не само вредните последици от деянието, а и обстоятелствата относно обществената опасност на дееца. Стойността на инкриминираните вещи е малко над размера на две минимални заплати за страната към инкриминираната дата. Но стойността на предмета на престъплението не е единствен критерий. От доказателствата по делото се установява, че молителят се е занимавал с такава дейност за един продължителен период, действал е заедно с други лица, по отношение на които производството е приключило със споразумения. Въпреки, че няма повдигнато обвинение за това, при претърсването са иззети и други вещи – 56л. течност с данни, че представлява спиртна напитка, за която също е бил необходим бандерол, т.е. молителя не е лице със занижена или липсваща обществена опасност. Въпреки чистото му съдебно минало, данните по делото сочат на една абсолютно осъзната и целенасочена противоправна дейност.

Въпреки лаконичността на мотивите на окръжния съд, същият е изложил, че споделя изводите на първоинстанционния съд. Изложил е съображения относно субективния състав на деянието. Не се споделя  довода за липса на мотиви от страна на въззивния съд. Макар и схематично, съдът е дал своя отговор на всеки от въпросите по съществото на обвинението. Заявил е недвусмислено, че възприема изводите на първата инстанция. Въззивната инстанция е задължена да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, като това задължение обхваща отговор на въпросите: дали приетите от първоинстанционния съд фактически положения съответстват на доказателствата по делото, събрани и проверени по предвидения в закона ред, дали е изпълнено задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на релевантните обстоятелства, дали са спазени изискванията на процесуалния закон, дали правилно е приложен материалният закон. Когато въззивният съд намери за правилни, обосновани и законосъобразни фактическите и правни изводи на първата инстанция, не е задължен да ги преповтаря, но трябва да изложи собствени съображения в подкрепа на тези изводи. Когато страните са оспорили пред въззивния съд фактическите и правни изводи, при това с конкретни аргументи, въззивният съд е задължен да даде отговор на всички възражения и съобразно изискванията на  чл. 339, ал. 2 от НПК, като потвърди присъдата, да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в жалбите.

Второто посочено основание – съществено нарушение на процесуалните правила - касае липсата на постановление за частично прекратяване на наказателното производство относно действието „продажба”. Такова основание не е налице. Прокуратурата не е длъжна да съставя постановление за частично прекратяване в конкретния случай. Правата на подсъдимия по никакъв начин не се накърняват, тъй като обвинението срещу него се формулира с обвинителния акт. Там обвинение за действие „продажба” няма.

По отношение на третото основание – явна несправедливост на наложеното наказание, такова също не е налице. Излагат се съображения за наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства. Като такива са посочени: млада възраст, липса на противообществени прояви, чисто съдебно минало. Подсъдимият е на 40 години и до този момент е следвало да се изгради напълно като личност. В тази връзка не може да се счита, че е младеж с неоформена психика и неизградена личност. Останалите посочени обстоятелства не представляват нито многобройни, нито изключителни такива. Инстанциите не са констатирали отегчаващи обстоятелства и са приели, че едно наказание при смекчаващи отговорността обстоятелства ще бъде достатъчно за негово превъзпитание. Определеното наказание е в минималния предвиден размер, а наказанието глоба е комулативно и при липсата на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства следва да бъде наложено като размела й може да бъде до десетократния размер на предмета на престъплението.

Предвид гореизложеното съдът счита, че молбата на осъдения К.Е.Т. за възобновяване на делото е неоснователна, тъй като не са допуснати визираните в нея съществени процесуални нарушения,  поради което същата следва да бъде оставена без уважения по горните съображения.         

Водим от горното и на основание чл.424 ал.1 от НПК, АС-Варна,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К.Е.Т. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на решение № 93/15.04.2016г. постановено по ВНОХД№306/16г. ВОС, с което е потвърдена присъдата по НОХД № 608/2013г. по описа на РС-Провадия.

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.       

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                           2.