О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

……….

 

гр.Варна,   …………2018г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври, две хиляди и осемнадесета  година в състав :

                                        

    Председател : Янко Янков

 Членове :  Анета Братанова

                  Пенка Христова

 

 като изслуша докладваното от съдия Янков ВЧНД № 303/2018г. на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.

Образувано е по частна жалба от адв.Т.Я. , в качеството му на процесуален представител на С.А.А., срещу Определение №632/20.07.2018г. по ЧНД №***/18г. на Окръжен съд – В., с което постановлението на Окръжна прокуратура – Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП№***/2017г., е потвърдено.

В частната жалба се представят няколко основни възражения, които са в следната насока: Твърди се, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на анализ от страна на първоинстанционния съд на цялата доказателствена съвкупност. Кредитирани са били част от доказателствата, без обаче, същите да бъдат анализирани и съотнесени с всички факти, имащи значение за изясняване на обективната истина по делото. т.е критиката, отправена към постановения от ВОС съдебен акт, касае превратното тълкуване на  доказателствената маса по делото.

 

Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, намери следното:

Частната жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е процесуално допустима - с оглед процесуална легитимация и спазване на срока. Разгледана по същество се преценява обаче като неоснователна.

Процесуалната хронология по делото е следната:

Наказателното производство е било образувано на 09.04.2017г. срещу „ Неизвестен извършител " за престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 от НК.

С постановление от 15.11.2017г. прокурор при ВОП е прекратил наказателното производство по досъдебно производство ДП № ****/2017г. по описа на РПУ на ОД на МВР – В.

С определение № 19/08.01.2018г., състав на В. окръжен съд е потвърдил прокурорското постановление за прекратяване.  

С определение № 30/30.01.2018г. състав на АС-В. е отменил първоинстанционния съдебен акт и е върнал делото на прокуратурата за изпълнение на задължителните предписания, посочени в обстоятелствената част на определението. 

От състава на Апелативен съд – В., били дадени указания за назначаването на допълнителна съдебно-медицинска експертиза, която да разгледа получените от всеки от четиримата участници травматични увреждания и да уточни:

-броят на нанесените им удари, като засегнатите от удари области да бъдат посочени по схема;

-позицията на удряния и удрящия – като се съобразят и всички други доказателства, за да се достигне до ясен механизъм на причиняване на травмите.

-какви са били възможностите на лицата след причинените им увреждания – могли ли са да се движат и нанасят други удари, били ли са в съзнание. Обстоятелството за противоречивост на гласните доказателствените източници, е следвало да бъде прецизирано  посредством допълнителни действия по разследването.

В изпълнение на указанията на съда били извършени допълнителни действия по разследването, изразяващи се в назначаването на тройна съдебномедицинска експертиза, и разпит на св. Е. Т.

След тези допълнителни действия, прокуратурата не достигнала до изводи различни от първоначалните, поради което с постановление на ВОП от 08.06.2018г., ДП № ****/2017г. по описа на РУ при ОД на МВР В. било отново прекратено.

Нов състав на ВОС приел, че фактическа обстановка е безспорно установена, в процеса на разкриване на истината са били събрани относимите доказателства, достатъчни в своята цялост за правилното решаване на делото. Според първоинстанционния съд, правилен е бил извода, че извършените увреждания по отношение на С. и Ж. А. са в резултат на неизбежна отбрана, без наличието на превишаване на нейните необходими и законосъобразни предели. Този извод напълно се споделя и от настоящата инстанция.

От фактическа страна е установено следното:

С. и Ж. А. се познавали със семейството на Б. А. Според свидетелски показания, между двете фамилии съществувало напрежение, поради неуредени финансови въпроси.

На 08.04.2017г. следобед, С.А. заедно със семейството си - съпругата му К. К. и децата им потеглили с личния си автомобил „С. И." от дома им в с. Г. към дома на Н. К. - сестра на К. По пътя се разминали с Б. А., който вървял пеша. Между двете страни започнала размяна на обидни думи, съпроводени с прояви на агресивно поведение.

Б. А. и семейството му се прибрали в дома си. Притеснен от агресивното поведение на С.А., А. позвънил на тел. 112, като съобщил, че лица, с които вече е имал предишни конфликти, „…са го гонили същия ден“ и очаква всеки момент да бъде нападнат в дома си от тези лица. Съобщил името на единия от нападателите си – Н. /турското име на С.А./.

След първоначалната среща с А. С.А. не продължил към дома на  Н.К., а  отишъл до дома на брат си – Ж. А..  Двамата се придвижили до къщата на А., който се намирал в нея заедно със своето семействосъпругата му М. М., синът му Т. Е., както и бащата на св. М. Двамата братя А. застанали пред вратата на къщата и предприели действия по взломяването й.  В 19.25 часа св. М. подала сигнал на тел. 112, като съобщила, че някой влиза в къщата им с брадва.

По същото време, свидетелят С. Т. по прякор Л.“, съсед на Б. А., също се обадил на тел. 112 и съобщил, че лица се опитват да нахлуят в съседната къща и да се бият.

След като установили, че вратата е залостена, С. и Ж. А. я разбили и нахлули в къщата, носейки със себе си дървени колове.

Именно в последващо развилите се събития, се заключава конкретният спор по делото, за изясняването на който, е необходимо да се отговори на  следните няколко съществени въпроса :

1.                 Било ли е налице непосредствено и противоправно нападение, срещу личността или правата на намиращите се в къщата лица? /Ако е така, то техните действия следва да се квалифицират като  извършени в състояние на неизбежна отбрана./

2.                 Ако лицата Т.Е. и Б. А. са се отбранявали срещу Ж. и С. А., то при осъществяването на тази защита, превишени ли са били пределите на отбраната, т.е необходимите и законосъобразни мерки?

3.                 Увреждащите действия спрямо братя А., извършени ли са били след като нападението вече е било прекратено? /Ако е така, то същите могат да се окачествят евентуално като извършени в състояние на силно раздразнение./

За настоящият въззивен състав не съществува съмнение, че непосредственото и противоправно поведение по смисъла на чл.12 ал.1 НК е било налично. Изцяло в тази насока са показанията на преобладаващата част от свидетелите :

-         Свид. Т. Е. сочи – „Спряха колата пред къщи, пред входната врата. Излязоха от колата и носеха колчета, големи метър и повече…..Н. и брат му счупиха прозорците на вътрешната врата и успяха да влязат. Ч. ме удари със сопа по главата и аз паднах, въртеше ми се  главата, но видях, че Н. и баща ми се сбиха…“

-         Свид. А. – „След около 20 минути Н. и брат му, който знам като „Ч.“ спряха колата на Н. пред къщи, пред входната врата. Аз залостих външната врата с гвоздеи и едно желязо, те обаче я изкъртиха. Тогава аз, сина ми и бащата на жена ми се затворихме в стаята с дървена врата и прозорци. Н. и брат му носеха колове и с тях счупиха прозорците на вътрешната врата…..те влязоха в стаята….“.

-         Свид. Е. С. – „Излязох навън, за да видя какво се случва и тогава видях, че на поляната пред къщата на дъщеря ми имаше спряна една червена на цвят лека кола….Видях две момчета от селото, за които зная, че са братя…..Те държаха в ръцете си по една дървена топалка и удряха с тях по входната врата на къщата на М. След това ги видях как замахваха и счупиха прозорците на дървената дограма на стаята й.“

-         Свид. М. М. – „…същите взеха от колата си по една дървена бухалка, която държаха в ръцете си и тръгнаха към входната врата на къщата ни, като през това време сина ми Т. и мъжа ми Б. си бяха вътре. Мъжа ми се опита да задържи от вътре входната врата, за да не влязат в нас, но те успяха да я отворят и я изкъртиха. Влязоха вътре и започнаха да удрят с бухалките и по преходната врата към стаята…“ .

-         Според св.С. А.,/ л.70, том 1-ви/, братята А. са влезли в къщата на Б. А., след което се е чул шум от счупване на прозорец.

За достоверността на свидетелските показания в тази им част, говорят  и други доказателствени източници, и това са протоколът за оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум.

По своята същност неизбежната отбрана представлява обезвреждане на нападател/един или няколко/. Той бива увреден, за да се пресече осъществявано от него противоправно нападение. Нападението само по себе си има две особености. От генетична гледна точка то е човешка проява, която функционално е годна да окаже неблагоприятно въздействие върху някакво правно охраняемо благо/обществено отношение/ и свързания с него интерес.  За да се изпълни това условие, достатъчно е да бъде създадена непосредствена опасност от засягане; не е нужно да е започнало и увреждането. Очевидно и безспорно е, че в настоящата конкретика нападение е съществувало – Желязко и С. Ангелови са нахлули  в жилището на св. А., без съмнение, за да причинят вреди на лице, с което са имали конфликт. Че е така се потвърждава от действията им. Средствата, които са били използвани – дървени колове, също свидетелстват за намеренията им /очевидно целта им не е била да провеждат разговор с намиращите се в къщата лица/.  Безспорно е съществувала  реална опасност от увреждане, нещо повече, такова е настъпило, както по отношение на Т. Е., така и по отношение на Б. А.  - видно от заключенията на вещите лица по съдебно – медицинските експертизи.

Изложените аргументи обосновават несъмнения извод, че непосредствено противоправно нападение е съществувало, а след като това е така, то защитните действия на нападнатите лица се явяват необходими и законосъобразни. Това е така, защото „Щом е създадена реална и непосредствена опасност от увреждане личността на дееца, той може да предприеме отбранителни действия и преди да е започнало увреждането му и да се ползува от правото на неизбежната отбрана“ вж. Решение № 570 от 7.X.1992 г. по н. д. № 437/92 г., I н. о.  Необходима е също така да се отбележи, че в случая нападателите на могат да черпят права от собственото си виновно поведение.

Отговорът на първи въпрос, предпоставя и съдържа в себе си и този по втория, а именно:“ При осъществяване на защитните действия от страна на Т. Е. и Б. А., превишени ли са били необходимите и законосъобразни предели?“.

Тук на първо място следва да се отбележи следното. Нормата на чл.12, ал.3 от НК предпоставя, че превишаването на пределите на неизбежната отбрана е изключено тогава, когато нападението е извършено чрез проникване с насилие, или с взлом в жилище. За наличие или не на условията на чл.12, ал.3 от НК, от значение е начинът на осъществяване на нападението – то трябва да е чрез проникване с насилие, или с взлом. Взломът е свързан с преодоляването на някакъв вид преграда, а проникването с насилие представлява всякакво физическо посегателство върху нападнатия/ това е отбраняващият се или други намиращи се на мястото лица, които са нападнати лично или чрез посягане върху техни права/. Насилието по принцип трябва да бъде използвано за достъп до жилището в смисъл на първоначално влизане в него, но доколкото „проникването“ реферира и към последващото поведение, насилието е възможно да се упражни по отношение на намиращи се в помещението лица, или техни права незабавно след влизане в него.

Безспорно е, че лицата  Б. А. и Т. Е. са действали, за да защитят от непосредствено противоправно нападение лични и имуществени права. Налице е нападение, осъществено от Ж. и С. А., извършено чрез проникване с взлом в дома на А. Категорични данни за последното се съдържат в констатациите в протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, от които е видно, че къщата е с разбити прозорци, дървената врата е разкъртена и изцяло изтръгната. Очевидно е, че за извършване на противоправното посягане е осъществено взломяване на собствеността на А. Ето защо, за настоящия съдебен състав няма съмнение, че в случая институтът на неизбежната отбрана следва да намери приложение. При това дори без да се държи сметка за съответствието на нападението и защитата - съгласно законодателното разрешение на проблема, дадено със специалната хипотеза на  чл. 12, ал. 3, предл. 1 НК,

          На последно място отговор следва да получи и третият основен въпрос: Кога са извършени защитните действия – преди или след прекратяване на нападението?

В изпълнение на задължителните указания, дадени от състав на ВАпС, е била възложена тройна СМЕ, чрез която е трябвало да бъде установено: броят на нанесените удари по отношение на всички засегнати лица, като наранените области да бъдат посочени по схема; позицията на удряния и удрящия – като се съобразят и всички други доказателства, за да се достигне до ясен механизъм на причиняване на травмите; какви са били възможностите на лицата след причинените им увреждания – могли ли са да се движат и нанасят други удари, били ли са в съзнание.

По експертизата е изготвена схема на уврежданията на обследваните лица – л.5-23, том 2-ри ДП.

Във връзка със заключението на експертите, относно позицията на удряния и удряшия, което е съобразено със събраните други доказателства, с цел изясняване на механизма за причиняване на травмите се е установило, че като резултат от нанесените му удари, С.А. е получил следните увреждания: две посечни рани в двете челно-теменни области на главата; кръвонасядане обхващо лявата слепоочна област, лявата скулова дъга и назад зад лявата ушна мида с оток в областта зад ухото; кръвонасядане на долния клепач на  лявото око и кръвоизлив под конюнктивата на същото; счупване на лява теменна и слепоочна кост, продължаващо и надолу към базата на черепа; субарахноидален кръвоизлив и контузия на мозъка, подлежащо на счупването; счупване на лявата скулова дъга. Описаните посечни рани в челно-теменните области са резултат от два удара с предмет с режещ ръб. Увреждането в областта на лявата рана – счупването на черепа, субарахноидален кръвоизлив и контузия на мозъка, показват, че този предмет освен режещия си ръб е и с голяма маса – според експертите, именно той е причинен чрез използването на брадва/това обстоятелство кореспондира и с показанията на св. Б А, а именно, че е нанесъл само един удар срещу С. А.. Останалите увреждания са резултат от действие на твърди тъпи предмети и са причинени чрез един, или два отделни удара. Разположението на нараняванията на С.А. показват, че той е бил в позиция лице в лице с удрящия, като след получените удари по главата, пострадалият е изпаднал в безсъзнание, поради което не би могъл да се движи или да напада, респ.отбранява. От тази констатация може да се обобщи: всичките четири на брой увреждания, С.А. е получил, докато е бил изправен в позиция лице в лице, т.е към този момент нападението не е било прекратено. Всичките четири на брой увреждания, А. е получил преди да изгуби съзнание и да бъде в невъзможност да се движи или да напада, т.е действията спрямо него не могат да се окачествят като друго нападение, а само като извършени в състояние на неизбежна отбрана.

Св. Ж. А. също е бил лице в лице с нанасящия ударите, с изключение увреждането на гърба му. С оглед механизма на възникване на същото, не следва да се игнорира изложеното от св. А., а именно, че причината да нанесе удара в гръб, се дължи на факта, че в този момент А. е причинявал увреждане на сина му Т. М., т.е и в този темпорален отрязък, нападението не е било прекратено. А след като нападение е съществувало, то отбраната е необходима и оправдана, докато същото продължава.

Изложените фактически и правни изводи, обосновават липсата на съставомерност по см. на чл.115, вр. чл.18 от НК, респ. наличието на действия, извършените при неизбежна отбрана, за защита от непосредствено и противоправно нападение, без превишаване на нейните необходими предели.

Въз основа на изложеното по-горе, въззивната инстанция е на категорично мнение, че постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство във вида, в който е изготвено, е обосновано и законосъобразно. Съдебният акт, с който то е потвърдено, е прецизен и обоснован, изготвен в съответствие с изискванията на закона, и като такъв следва изцяло да бъде потвърден. При постановяването му не са допуснати каквито и да било процесуални нарушения. Съответно подадената срещу него жалба следва пък да се остави без уважение – като неоснователна.

Поради всичко това на основание чл.243, ал.8 НПК, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение №632/20.07.2018г. по ЧНД №714/2018г. на Окръжен съд - Варна.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                               2.