Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

165

 

                        Варна ,   28 ноември  2013 година

 

                                 В  името  на  народа

 

 

                 Варненският апелативен съд , наказателно отделение , в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и тринадесета година в състав :

 

                                         Председател : Божидар Манев

                                               Членове:   Живка Денева

                                                                Румяна Панталеева

 

при участието на секретаря Г.Н. и прокурора Илия Николов разгледа наказателно дело № 306 по описа за 2013 година, докладвано от съдия Б.Манев

 

 

Въззивното производство е образувано по жалба на адвокат Д.Д.-   защитник на подсъдимия Д.Д.В. против присъда № 91/26.09.2013 година по наказателно дело № 1133/2013 година  на Варненския окръжен съд. С оплакване за необоснованост на присъдата и явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода се пледира алтернативно за отмяната й и  за оправдаването на подсъдимия , или – за намаляване на размера на посоченото наказание.

Подсъдимият не участва във въззивното заседание ,а защитникът му поддържа жалбата и излага съображения в подкрепа на направените искания.

Според прокурора   оплакването за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода е основателно и размерът му  следва да бъде намален.

Варненският апелативен съд , за да се произнесе взе предвид :

 

С обжалваната присъда състав на Варненския окръжен съд е признал подсъдимия Д.В. за виновен в това , че на 12.09.2013 в град Варна дал подкуп-сумата 40 лева на полицейски орган – полицаите от Общинска полиция –Варна А.Е. и И.Т. ,за да не извършат действия по служба – да не му съставят акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП и на основание чл.304а и чл.54 от НК му наложил наказание лишаването от свобода за срок от три години , изпълнението на което отложил с изпитателен срок от четири години и глоба в  полза на държавата в размер на 1 500 лева.

Присъдата е постановена при следната фактическа обстановка :

Свидетелите А.Е. и И.Т. работили като полицаи към Общинска полиция във Варна , Сектор ООР.  По длъжностна характеристика и съгласно приложената в делото заповед им били предоставени правомощия по ЗДвП –да констатират административни нарушения и да съставят актове.  През нощта на 12.09.2013 те обхождали поверения им район на града със служебен автомобил , при което срещнали подсъдимия Д.В. , който управлявал мотоциклет „Ямаха”,а на задната седалка се возила св.А., която била без каска. Полицаите направили забележка на В. и той обяснил , че момичето се прибира в дома си след 100 метра и повече няма да се вози на мотоциклета. Въпреки това в по-късен момент двамата полицаи отново видели подсъдимия и А. на мотоциклета ,като свидетелката отново била без каска. Когато същата вечер за трети път срещнали подсъдимия той изчаквал преминаването на кръстовище на червен сигнал на светофара , което дало възможност на полицаите да го спрат за проверка.  Установило се,че В. няма правоспособност да управлява мотоциклет и няма талон към св.за управление на МПС ,който бил иззет за някакво нарушение. Подсъдимият вместо  талона си представил акт , срокът на който отдавна бил изтекъл.  При това положение полицейските служители уведомили подсъдимия,че е извършил три нарушения по ЗДвП и ще му бъде съставен акт.В. не оспорил направените констатации ,но помолил да не му бъде съставен АУАН ,а само фиш. Молбата му била отклонена.Тогава В. предложил да почерпи , но след предупреждение ,че нарушава закона полицаите престъпили към съставянето на акта.  Св.Е. седнал на предната дясна седалка на служебния автомобил и започнал да пише акта , а св.Т. стоял прав до автомобила. Подсъдимият подал на Е. талона на мотоциклета , в който били поставени две банкноти по 20 лева,но полицаят му казал да си прибере и талона и парите.Тогава В. подал същия талон и двете банкноти на св.Т. , който след като констатирал , че му се предлага подкуп поставил талона с парите на покрива на сл.автомобил и задържал подсъдимия ,като му поставил белезници. При пристигането на разследващи полицаи бил съставен протокол за оглед , а талона с двете банкноти бил фотографиран – л.17 – л.24 от Бързо производство 2341/2013 на Първо РПУ Варна.

Тази фактическа обстановка е установена правилно от окръжния съд и се подкрепя изцяло от всички доказателства по делото , за което съдът в изпълнение на задълженията си по чл.305 ал.3 от НПК е изложил задълбочени мотиви.

При правилно установената фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон , като е приел,че с извършеното деяние подсъдимият Д.В. е извършил престъпление по чл.304а от НК ,след като е дал подкуп на полицейски служители  ,за да не изпълнят задълженията си по служба.

 

Въззивната жалба на защитника на подсъдимия е с искане за отмяна на присъдата и за  пълното му оправдаване , или алтернативно -  за намаляване размера на наказанието лишаване   от свобода.

Първото искане се мотивира с необоснованост на обжалвания съдебен акт , която според защитата се изразява в следното :

- Подсъдимият не е поставил банкноти в талона на мотоциклета и за това ,че те се намират в талона „е установил, едва  когато полицаят е реагирал на тяхното присъствие в документа”

- Фактът на поставянето на банкнотите не е установен, защото в показанията на двамата полицаи има противоречия-единият твърди,че не е видял поставянето им , а е чул за това от колегата си.  Той , пък поддържа ,че”не е предавал такова нещо на своя колега”

Поради това ,според защитата са налице достатъчно основания „да се постави под съмнение версията на прокуратурата ,възприета от съда,  за да се стигне до осъдително решение” Още повече, че на мястото е присъствала и св.А. и тя не е чула да се предлагат пари  ,а само молбите на приятеля й да не го санкционират.

 

 

Според защитника двамата полицаи са възприели неправилно събитията  и са останали с неправилното впечатление ,”че се е случило това , което твърдят” , тъй като са били подразнени от неуважението към тях на подсъдимия и обстоятелството,  че не е оценил компромисите ,  които през същата нощ са му направили.

 

Тази позиция на защитата и защитната версия на подсъдимия Д.В. пред окръжния съд не могат да бъдат кредитирани , тъй като нямат опора в доказателствата по делото.

 

В показанията на двамата полицаи няма никакви противоречия по нито един от относимите към предмета на доказване въпроси. А действителните противоречия по отношение на някои детайли от фактическата обстановка сочат само ,че и двамата са изцяло добросъвестни. Защото свидетелите Е. и Т. работят в екип и биха могли безпроблемно да съгласуват показанията си до най-малката подробност , но очевидно не са направили това и са говорили пред съда това ,което си спомнят.

Впрочем  фактическата обстановка приета от съда е доказана по безспорен начин дори само от собствените обяснения на подсъдимия В.. След като разказва как е бил спрян за проверка от полицаите и какъв е повода за проверката подсъдимият обяснява дословно следното : „Те казаха  ,че ще пишат акт и аз помолих да пишат по-леко нарушение.  Знам, че съм направил нарушение , не го отричам и казаха, че ще пишат акт. В един момент се сетих, че не съм дал талона на мотора , бръкнах в задния джоб, извадих го и им казах, че това е талона на мотора…Единият полицай вече пишеше акта…..и подадох талона на другия полицай. Той го отвори ,видя,  че вътре има пари и каза:  ”О, вие така ли се оправяте в София с подкупи?”

При тези обяснения на подсъдимия В. е безспорно, че  деянието по чл.304а от НК е осъществено от обективна страна.  А двамата полицаи няма как да са останали „с неправилно впечатление, че се е случило това,  което твърдят”.  Защото в нито един момент В. не е демонстрирал пред тях изненадата си от „случайно” попадналите в талона банкноти. А не е направил това ,тъй като „Докато се опитам да обясня, че е станала грешка…и съвсем случайно са влезли…той каза :”Арестуван си,ръцете – на колата”.  Подсъдимият не е разказал версията си и при разпитите на Досъдебното производство ,защото „Не сметнах за необходимо да го разказвам това , когато ми снемаха обясненията…”

 

А защитната си  версия , която той е „сметнал за необходимо” да разкаже за първи път пред съда е наивна и твърде неубедителна , за да може с нея да опровергае напълно добросъвестните показания на двамата свидетели от полицията ,огледния протокол и фотоалбума по делото.

Сам подсъдимият обяснява ,че не му е бил искан талона на мотоциклета ,той не е бил необходим за проверката и към момента , в който е решил да го даде на полицаите единият от тях вече е пишел акта. Следователно единствената причина да им го предлага по своя собствена инициатива са поставените в талона банкноти.  А твърдението , че във въпросния талон случайно били попаднали  д в е  банкноти по 20 лева /по една за всеки от двамата полицаи ! / е направо несериозно.

Колкото до показанията на св.А. настоящият състав , за разлика от защитата намира,  че те не само не опровергават  установената фактическа обстановка, а напротив – изцяло я подкрепят.  Тази свидетелка , която е стояла на няколко метра  встрани  не е чула / или не е пожелала да чуе  /  ,че приятелят й предлага подкуп.   Тя,  обаче установява , че докато той е провеждал спокоен разговор с двамата полицаи изведнъж е станал скандал , единият полицай се е развикал и му  е поставил белезници. А причината за промяната в ситуацията е именно предложения от подсъдимия подкуп.

Поради това няма никакво основание да се поставя под съмнение приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Обвинението е доказано по несъмнен начин и от обективна и от субективна страна – чл.303 ал.2 от НПК , а въззивната жалба по отношение на оплакването за необоснованост на присъдата е неоснователна.

 

Наложеното наказание лишаване от свобода , обаче , и според въззивната инстанция е явно несправедливо и следва да бъде намалено.

Към момента на извършване на деянието подсъдимият не е осъждан , а сумата на дадения подкуп не е висока. Верно е , че като водач на МПС В. е санкциониран с няколко глоби ,но те биха имали значение по чл.54 от НК   в производство по чл.343 от НК , но не и  в настоящото. Правилен е изводът  на окръжния съд , че подсъдимият е дал подкупа подведен от ширещото се мнение,че пътните полицаи са корумпирани ,но той следва да понесе отговорност за неправомерното си поведение. Според настоящата инстанция  едно наказание лишаване от свобода към минималния размер – за една година и половина , отложено със същия изпитателен срок от четири години  ще бъде достатъчно за изпълнение на целите по чл.36 от НК. Кумулативното наказание глоба в размер на 1 500 лева не е обжалвано , а то и без това също е определено към минималния размер и не е явно несправедливо.

 

С оглед всичко гореизложено обжалваната присъда следва бъде изменена , като се намали размера на наказанието лишаване от свобода , а в останалата й част следва да бъде потвърдена , поради което и на основание чл.337 ал.1 т.1 и чл.338 от НПК Варненският апелативен съд

 

              Р     Е     Ш     И   

 

ИЗМЕНЯ  присъда № 91/26.09.2013 , постановена по наказателно дело № 1133/2013 на Варненския окръжен съд , като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Д.Д.В.  наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

ПОТВЪРЖДАВА  присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                             Председател:

 

                                 Членове :