Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Варна, 146/28.10.2014г.

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Павлина Димитрова

 секретар Г.Н.

 прокурор Светла Курновска,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВЧНД №306 по описа за 2014 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по реда на чл.16 вр.чл.32 ЗПИИРКОРНФС, по  жалба на Б.А.К., чрез служебния му защитник адв. Ю.К. против определението на Търговишкия окръжен съд от 03.10.2014г. постановено но чнд №193/2014г., с което е признато решение №0062-5421-7654-8235/ на несъдебен орган –Полиция Реймонд, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 21.04.2014г., с което му е наложена финансова санкция в размер на 32 евро. Прави се искане същото да бъде отменено, тъй като размера на санкцията е под размера предвиден в чл.35 т.6 ЗПИИРКОРНФС от 70 евро.

Лицето не се явява в с.з. за да поддържа жалбата си.

Апелативният прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

На жалбоподателя Б.А.К. е била наложена финансова санкция от несъдебен орган – Полиция – модул за административна обработка на глобите –Реймонд Кралство Нидерландия в размер на 32 евро, равн. на 62,58лв. за извършено административно нарушение, превишаване максимално допустима скорост в населени места с 5км/ч.

Изпращащият орган е представил необходимото удостоверение, в което са отразени всички необходими данни, издадено по образец по чл.4 ал.1 ЗПИИРКОРНФС и от Рамково решение №2005/214/ПВР на Съвета на Европа.

Основното възражение на защитата е, че липсва нарушение според българското законодателство и наложената санкция е под предвидения минимум.

Правилно окръжният съд е преценил, че макар и извършеното да не съставлява адм. нарушение според българското законодателство, то с оглед естеството му и съгласно разпоредбата на чл.30 ал.2 ЗПИИРКОРНФС, двойна наказуемост не се изисква, а отсъствието й не представлява отрицателна предпоставка за отказ от признаване на финансовата санкция.

По второто оплакване, макар и наложената санкция да е под предвидения минимум в чл.35 т.6 от закона, то нормата не е императивна, а съдът е този, който преценява дали следва да допусне изпълнението на решението. Съдът е преценил, че срещу същото лице има постъпило и второ искане на същото основание на друго такова нарушение в рамките на седмица, т.е. нарушението не е инцидентно.

Не е изтекла и предвидената в закона давност, както и че решението не се отнася до деяние подсъдно на български съд.

Налице са всички положителни предпоставки за признаване на решението, както и липсват отрицателни такива.

Правилно и законосъобразно окръжният съд е приел, че са налице изискванията на чл.16 ЗПИИРКОРНФС и е постановил решението си.

Жалбата в този смисъл е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението на Търговишкия окръжен съд потвърдено като правилно и законосъобразно

Водим от горното и на основание чл.20 ЗПИИРКОРНФС вр.чл.345 НПК Варненският апелативен съд

 Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението от 03.10.2014г. на Търговишкия окръжен съд по чнд №193/2014г., с което е признато решение №0062-5421-7654-8235/ на несъдебен орган –Полиция Реймонд, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 21.04.2014г., с което на Б.А.К. ЕГ№ 8309039229, е наложена финансова санкция в размер на 32 евро, равностойни на 62,58лв.

Решението  не подлежи на обжалване.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                    

                                                                                             2.