Р Е Ш Е Н И Е  

 

182/08.08.2016 г.

 

Град Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Наказателно отделение,

на трети август година две хиляди и шестнадесета,

в открито заседание в следния състав:

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА         

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

АСЕН ПОПОВ

 

Секретар Г. Н.

Прокурор М. Гамозова

като разгледа докладваното от съдия П. Димитрова ВЧНД № 306г по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІ ОТ НПК.

 

Предмет на същото е определение № 185 на Окръжен съд - Добрич, по ЧНД № 212/2016г. по описа на същия съд , постановено на 28.06.2016г., с което по реда на чл.436 от НПК е оставена без уважение молбата на М.С.Р., ЕГН ********** за допускане на съдебна реабилитация във връзка с осъжданията му по НОХД № 530/2005г. по описа на ДОС, НОХД № 121/2007г. по описа на РС – гр.Ген.Тошево, НОХД№ 1643/2007г. по описа на РС–гр.Бургас и НОХД № 291/2002г. по описа на ОС – гр.Бургас.

Пред настоящата инстанция производството е образувано по жалба на адв. М. Т. – процесуален представител на М. Р., с която се иска отмяна на постановеното определение като неправилно, с аргумента за наличие на категорични доказателства, че причинените от умишлените престъпления имуществени вреди са възстановени, като една от изискуемите предпоставки по смисъла на чл. 87 ал. 1 т. 2 от НК. Молбата е за допускане на съдебна реабилитация във връзка с осъжданията на молителя Р..

В съдебно заседание пред въззивния съд, процесуалният представител на инициатора на настоящото производство М. Р.  – адв. Д. Ненова /преупълномощена от адв. М. Т./ поддържа молбата и моли за допускане на съдебна реабилитация поради наличие на всички изискуеми от закона предпоставки.

Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на жалбата, като подчертава, че липсват категорични доказателства за възстановени имуществени вреди във връзка с осъждането на молителя по НОХД № 530/05г на ОС-Добрич, а така представената декларация не е надлежно заверена от нотариус, за да се установи нейната истинност и достоверност. Моли за потвърждаване на постановения от ОС-Добрич съдебен акт като правилен и обоснован.

 

Съставът на АС-Варна, след като се запозна с материалите по делото и след преценка на доводите на страните намира, че жалбата е допустима, като по същество се явява неоснователна по следните съображения: Правилно първоинстанционният съд - ДОС  е установил, че молителят М. Р.  е осъждан четири пъти: -  с присъда по НОХД № 530/2005г. на ОС – гр.Добрич, влязла в сила на 17.04.2007г. за деяние по чл. 198, ал. 3 от НК и е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години, като на основание чл. 69, ал.2 от НК молителят е бил освободен от изтърпяване на една втора от наказанието от три години „лишаване от свобода”, наложено по НОХД № 291/2002г. на ОС –гр.Бургас; - със споразумение от 14.02.2008г., влязло в сила на 14.02.2008г. по НОХД № 121/2007г. на РС – гр.Ген.Тошево за деяние по чл. 346, ал. 2 от НК и е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца при първоначален общ режим на изтърпяване; - с присъда по НОХД № 1643/2007г. на РС – гр.Бургас, влязла в сила на 28.05.2009г. за деяние по чл. 195, ал. 1 от НК и е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години при първоначален общ режим на изтърпяване, като със същата присъда, на основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК на молителя Р. е определено общо наказание в размер на най-тежкото измежду наказанията, наложени му по НОХД № 1643/2007г. на РС –гр.Бургас и НОХД № 530/2005г. на ОС-гр.Добрич, а именно четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим, като на основание чл. 69, ал.2 от НК изцяло е  бил освободен от изтърпяване на наказанието от три години лишаване от свобода, наложено по НОХД № 291/2002г. на ОС –гр.Бургас; - с присъда по НОХД № 291/2002г. на ОС – гр.Бургас, влязла в сила на 01.12.2002г. за деяние по чл. 354а, ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, като е било наложено и наказание „обществено порицание”.

Общо определеното наказание по реда на чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК - „лишаване от свобода” молителят е изтърпял, като е бил освободен на 11.11.2009г., т. е от изтърпяване на наказанието се изтекли повече от три години.

 Правилна е била и преценката на първоинстанционният съд за наличието и на другата изискуема предпоставка от разпоредбата на чл. 87, ал.1 от НК  - тази по т. 1 – молителят да е имал добро поведение. Последното се установява по безспорен начин от представените и приложени по делото доказателства - изискването на закона за „добро поведение” се установява в сравнително достатъчна степен от приложената характеристика по местоживеене.

Обоснован е бил и направения извод на ДОС досежно липсата на третата изискуема от закона предпоставка по смисъла на т. 2 на ал. 1 на чл. 87 от НК -  причинените имуществени вреди за умишленото деяние да са изцяло възстановени. От приложените по делото писмени доказателства, приобщени от първоинст. съд се установява, че срещу молителя няма образувани изпълнителни дела, както и че няма никакви задължения към Държавата. Липсата на подобни задължения обаче не означава, че молителят е възстановил причинените от него имуществени вреди в резултат на извършеното от него умишлено деяние, предмет на НОХД № 530/2005г. на ОС-гр.Добрич – имуществените вредоносни последици възлизат на 9500лв. За тяхното възстановяването липсват доказателства. Представената пред първоинст. съд декларация, изходяща  от името на лицето М.В.М., с която се декларира отсъствие на имуществени и неимуществени претенции към молителя Р., правилно е била ценена от първоинст. съд като неудовлетворяваща /поради липсата на  доказателства за нейната истинност и достоверност/ законовото изискване за възстановяване на причинените вреди. От друга страна не са налични и доказателства за съществуването на някакви уважителни причини по смисъла на чл. 87, ал. 2 от НК, осъдения да не стори това: налице е само изтекла погасителна давност досежно възможността кредиторът да упражни правата си по отношение на длъжника – молителя Р., но този факт сам по себе си не представлява „уважителна причина” /по см. на ал. 2 на чл. 87 от НК/ за неизпълнение на това му задължение. За да може да се  възползва от предоставената му от закона възможност за съдебна реабилитация, молителят е бил длъжен да възстанови причинените вреди, резултат на умишлената му престъпна дейност. Бездействието на подс. във връзка с невъзстановяване на тези вреди, не може да му послужи като основание за черпене на права.

Всичко изложено по-горе налага извода за неоснователност на жалбата, респективно за правилност на определението ОС-Добрич – същото следва да бъде потвърдено, а искането на молителя за допускане на съдебна реабилитация по смисъла на чл. 87 от НК бъде оставено без уважение, поради което и на основание чл. 436, ал.3 от НПК настоящият състав на АС- Варна:

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 185 на Окръжен съд - Добрич, по ЧНД № 212/2016г. по описа на същия съд, постановено на 28.06.2016г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.