П Р И С Ъ Д А

15

18.12.2015 година, гр.Варна

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                    НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,

на ОСЕМНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ     ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА,

в публично заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА ДЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

секретар Г.Н.

прокурор ИЛИЯ НИКОЛОВ

като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВА

ВНОХД № 307 по описа за 2014 година

На основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК ОТМЕНЯ присъда № 80 от 18.09.2014 година по НОХД № 403/2013 година на Окръжен съд - Варна, с която подсъдимите С.О.А. и М.С.А. са били признати за НЕВИННИ и ОПРАВДАНИ по повдигнатото им обвинение по чл.115, вр.чл.20, ал.2 от НК, като вместо това

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимите:

- С.О.А. - роден на *** *** Чифлик, област Варна, български гражданин, неженен, неграмотен, не работи, осъждан, ЕГН ********** и

- М.С.А. - роден на *** ***, жител и живущ ***, български гражданин, неженен, с основно образование, не работи, осъждан, ЕГН **********

за ВИНОВНИ В ТОВА, че на 24.11.2010 година в село Дюлино, област Варна в съучастие помежду си като съизвършители, умишлено умъртвили И.Г. З., поради което и на основание чл.115, вр.чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК НАЛАГА на всеки един от наказания, както следва:

за подсъдимия С.О.А. -  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор.

за подсъдимия М.С.А. -  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор.

ОСЪЖДА подсъдимите С.О.А. и М.С.А. да заплатят солидарно на М.И.К., ЕГН ********** сумата от 90 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, както и държавна такса върху уважения иск 3600 лева.

ОСЪЖДА подсъдимите С.О.А. и М.С.А. да заплатят солидарно на Я.И.З., ЕГН ********** сумата от 90 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, както и държавна такса върху уважения иск 3600 лева.

На основание чл.68, ал.1 от НК ПРИВЕЖДА в изпълнение наказанието „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, наложено на подс.А. с определение по НОХД № 1100/2009 г. по описа на ВРС, което да изтърпи отделно и при първоначален СТРОГ  режим в Затвор на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

На основание чл.25, вр.чл.23 от НК ГРУПИРА така наложеното на подс.М.А. наказание „Лишаване от свобода” с тези, определени му по НОХД № 186/12 на РС Поморие и НОХД № 264/12 г. на РС Поморие като налага за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 15 години при първоначален СТРОГ  режим в Затвор на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

На основание чл.25, вр.чл.23, ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към наказанието „Лишване от свобода” и наказанието „Глоба” в размер на 100 лева, наложено по по НОХД № 186/12 на РС Поморие.

На основание чл.59, ал.1 от НК ЗАЧИТА времето, през което подсъдимите са били задържани под стража, както следва:

·         за подс.С.А. – считано от 11.07.2011г.  до 15.12.2011г.

·         за подс.М.А. – считано от  11.07.2011г до 02.02.2012г.

 

На основание чл.59, ал.1 от НК ЗАЧИТА времето, през което подсъдимите са били задържани с мярка „Домашен арест”, както следва:

·         за подс.С.А. – считано от 16.12.2011г. до 26.11.2012г.

·         за подс.М.А. – считано от  03.02.2012г. до 26.11.2012г, като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите С.О.А. и М.С.А. да заплатят поравно направените по делото разноски в размер на 1489, 49 лева в полза на Държавата по сметка на ОДП Варна, както и 577,72 лв. в полза на ВСС по сметка на Апелативен съд - Варна.

На основание чл.338 от НПК ПОТВЪРЖДАВА присъдата в частта на произнасянето на веществените доказателства.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от днес пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                           2.

 

МОТИВИ към присъда по ВНОХД №307/2014 г., постановена на 18.12.2015 г. по описа на АС-Варна       

 

 

Въззивното производство е образуване по протест на ОП-Варна и допълнение към същия, против присъда на ОС-Варна, постановена на 18.09.2014 г. по НОХД №403/2013 г. по описа на ОС – Варна, с която подсъдимите С.О.А. и М.С.А. са били признати за невинни за извършено от тях престъпление по чл.115 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК, като на основание чл.304 от НПК са били оправдани по това обвинение.

Съдът е отхвърлил предявения граждански иск за неимуществени вреди, от наследниците на пострадалия в размер на от по 90 000 лева за всеки един от тях, а именно: М.И.К. и Я.И.З..

Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства.

Настоящото производство пред въззивната инстанция се явява повторно, тъй като ВОС се е произнесъл с присъда, постановена на 26.11.2012 г. по НОХД №918/2012 г., с която е признал за невинни подсъдимите С.А. и М.А., за извършено от тях престъпление по чл.115 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК, като на основание чл.304 от НПК са били оправдани.

 Присъдата е подписана с особено мнение на председателя на съдебния състав.

Срещу тази присъда е подаден протест от ОП-Варна и при разглеждане на делото от АС-Варна от друг съдебен състав, присъдата е отменена, а делото върнато на първата инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав. В акта на въззивната инстанция са дадени указания, които съдът при повторното разглеждане на делото е следвало да изпълни, но това не е сторено.

Срещу присъдата при повторното разглеждане на делото от ВОС също е подаден протест, който е предмет на разглеждане от въззивната инстанция в настоящото наказателно производство.

В протеста се сочи, че присъдата на ВОС е неправилна и необоснована, тъй като изводите обективирани в нея, противоречат на събраните по делото доказателства и изцяло установената фактическа обстановка.

В допълнителните бележки към протеста се сочат множество възражения, съобразно които съдът би следвало да постанови осъдителен акт по отношение и на двамата подсъдими за извършване на престъплението с повдигнатото им обвинение по чл.115 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК. Подробности относно възраженията направени с протеста съдът ще вземе отношение при обсъждане на същите в мотивите си.

Подадена е въззивна жалба от гражданските ищци и частни обвинители-М.И.К. и Я.И.З., с която обжалват оправдателната присъда на ВОС, като молят настоящата инстанция да отмени съдебния акт на ВОС, да признае подсъдимите за виновни и осъди същите за извършеното от тях престъпление, по повдигнатото обвинение. Молят съдът да уважи предявените от тях граждански искове.

В съдебно заседание при настоящото разглеждане на делото представителят на АП-Варна поддържа подадения протест, като в заключение моли съда да отмени присъдата на ВОС, като признае подсъдимите за виновни за извършено престъпление по повдигнатото им обвинение по чл.115 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК

Защитниците на подсъдимите в съдебно заседание сочат, че така подадения протест е неоснователен, поради което молят същия да бъде оставен без уважение, а присъдата на ВОС потвърдена. Направените възражения в съдебно заседание от защитата на подсъдимите ще бъдат разгледани в мотивите на съда по същество на делото.

В последната си дума подс. С.А. иска да бъде потвърдена присъдата на ВОС.

В последната си дума подс.М. А.ова иска от настоящата инстанция оправдателна присъда.

Въззивната инстанция, като разгледа становището на страните и провери законността, обосноваността на протестираната присъда изцяло и на основание чл.313 и 314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

 

Подс. С.А. по прякор „Д.”, с известно турско име „А.” и подс. М.А. по прякор „Л.” с известни турски имена „М.” ; „М.” се познавали от няколко години.

Преди 2010г. А. живеел на семейни начала в дома на своя приятелка от гр. Поморие, обл. Бургас. Тя притежавала къща в същия град, съседна на тази, в която живеел А.. По това време, както и към момента на деянието, предмет на настоящото производство, М.А. се занимавал с препродажба на стари автомобили. С тях търгувал както в региона на Бургаска област, така и в района на обл.Варна - предимно на териториите на граничните им общини. При пътуванията си във Варненска област той предимно използвал пътя, преминаващ през Дюленския проход. След запознаството си двамата подсъдими често пътували заедно, защото А. използвал А. да го превозва до дома на семейството му в гр.Долен чифлик.

През лятото на 2010г подс.А. се завърнал в гр.Долен чифлик, като се установил в дома на майка си М.Н. К.. През есента на 2010г. подс.А. започнал работа в „Агроспектър 2000“ ООД, където работел и зет му св.Н.Ю. от м.май същата година. По това време той ползвал мобилен телефон с абонатен № 359899548327. Св.Ю., подс.А. и още няколко човека от района на Долен чифлик, наети в същото дружество, ежедневно пътували  до гр.Варна с микробус, управляван от Ю.. За да бъдат навреме на работа, всеки работен ден всички се събирали в близост до дома на Ю. рано сутринта и отпътували заедно.

На датата 24.11.2010г. подс.А. сутринта в 05.23 часа и 06.17 часа провел разговори със св.Н.Ю., ползващ по това време телефон с аб.№ 359898335058, който е регистриран на името на съпругата му - Б.О.Й. /сестрата на подс.А./, след което отпътували за работа в гр.Варна, където и били през целия работен ден. А. се върнал в гр.Долен чифлик около 18 часа, след което в 18.41 бил потърсен и  разговарял с чуждестранен абонат. За времето от 18.46 часа и 18.49 часа А. провел два разговора с абонат ползващ № 359898380216 на името на М. Ю.Я. /в 18,46 и 18,47ч/, находящ се по това време в гр.Дулово обл.Силистра, и в 18,49часа с абонат ползващ № 359896194156 на името на С.А. Ю.Я., който се намирал в с.Черник обл.Силистра. Разговорите за подсъдимия били обслужени от клетки на мобилния оператор, находящи се съответно на ул.”Камчия” гр.Долен чифлик /Kamchia Str., entr. A (Dolni Chiflik), с. Старо Оряхово /v.Staro Oriahovo, 22, Tzar Simeon str., kv.4,imot ?XXIII-295 (Road Varna - Obzor (v. Staro Oriahovo) и с.Бърдарево и с.Кривини /Property № 035022, the land of Golitsa (Bardarevo,Krivini)/. В 19,54 часа А. разговарял със св.Н.Ю., като разговора бил обслужен от клетката за селата Бърдарево, Кривини и Солник /Property № 035022, the land of Golitsa (Bardarevo,Krivini)/ Последния разговор за този ден А. провел в 21.55 часа с абонатен № 35989123 /Оператор/, обслужен от клетка Старо Оряхово /v.Staro Oriahovo, 22, Tzar Simeon str., kv.4,imot ?XXIII-295 (Road Varna - Obzor (v. Staro Oriahovo)/

Подс.А. през м.октомври 2010 г. се занимавал с обичайната си дейност, като по това време ползвал мобилен телефон с аб.№ 359898831590. В края на посочения месец с него се свързала св.Е. М. от с. Дюлино и го помолила да й намери автомобил. По това време мъжът й св.Н. Ж. бил нает временно на работа и изпратен в командировка в гр.Обзор за времето 28-30.10.2010г и 01.11.-08.11.2010г. Подс. А. намерил подходящ автомобил марка „Форд Ескорт” с дк.№ А 0890 ВК и го закарал в с.Дюлино, където го предложил за продан на св.М.. След като го огледала заедно с братята си М. и Й. М. и съседи, тя го харесала за нуждите си – превоз и препродажба на дрехи. Те се договорили и за цената на сделката - подс.А. веднага получил едно прасе, автомобила на М. и Ж. -„Форд Фиеста”, а сумата от 300лева, трябвало да се изплати на вноски.

До 13.11.2010г. подс.А. контактувал от мобилния си телефон с № 359898831590 с Е. М. по телефон, който се водил на нейно име №359893914425 и с такъв на името на брат и М.М. с аб.№ 359892724565. В този период от време той получил сума от 100 лева от нея. Парите били оставени от съпруга й-св.Н.Ж.. След тази дата А. започнал да търси св.Ж., който по това време ползвал телефон с аб.№№ 359892707607 и 359885779205. А. си търсил остатъка от парите, а Ж. от своя страна се опитвал да отложи плащането поради липса на средства. Интересувал се дали не може да си закупи друг автомобил, тъй като този давал доста дефекти. Такъв му предлагал подс.А., но бил малък и не отговарял на нуждите му. Независимо от това в периода от 14.11 до 24.11.2010 г. А. получил от Е. М. и Н. Ж. още 50 лева.

На 24.11.2010г. подс.А. *** от ранната сутрин до 16 ч. В 7,36 часа подсъдимият приел обаждане от св.Н. Ж. /обслужен за Ж. от клетка за с.Дюлино-Property №000285, in the lands of Rakovskovo village (Popovich). В посочения период от време А. разговарял с друг свой клиент св.Ю. И. *** с.Дюлино - в 11,43ч; 15,14ч.; 15,55ч. В същия отрязък от време в 15,45ч А. водил разговори и със св.И.С., който по принцип живеел в гр.Поморие, но тогава се намирал на територията на община Гроздьово, находяща се в близост до с.Дюлино. Свид.С. имал приятелка - Н.А. Ю., притежаваща къща в с.Дъбравино (пак в същия регион), като дори ползвал нейния абонатен №359896731369. Поводът за контактите между подс.А. и св.С. бил, че последният също се занимавал с препродажба на автомобили, но тъй като е незрящ ползвал услугите и връзките на А. за тази цел. Обикновено св.С. пътувал, като автомобила му управлявал синът му. Към него момент той притежавал автомобил марка „Волво” 440, който се опитвал да продаде. Към 16,50 ч подс.А. с автомобил марка Опел Вектра с дк.№ А 76-97АМ се отправил към различни населени места, намиращи в пограничните райони на Варненска област. В 17.08 часа А. и С. отново провели разговор, като се уговорили да се видят в с.Дюлино. В 18.1ч подс. А. отново провел разговор с Н.Ж., а след този час вече бил на територията на с.Дюлино, където се видял първоначално със св.С.. Последният бил със приятелката си Нафизе Ю. и сина си. С автомобила „Волво” всички заедно отишли до дома на св.Ж.. След кратък разговор между А. и Ж., подсъдимият получил още 50 лева от дължимата си сума, след което се разделили. В 18,40ч А. провел разговор с аб.№ 359896958995 на името на М.П.М. с ЕГН **********. Физически този телефонен абонат към него време се намирал на територията на гр.Поморие, докато разговора за подсъдимия бил обслужен от клетката за с.Дюлино /Property №000285, in the lands of Rakovskovo village (Popovich)/.

 

След гореописаната среща между подс.А. и св.Ж., на която присъствали И.С., неговата приятелка и синът му всички отпътували за гр.Долен чифлик. Пристигайки там те отишли до дома на подс.А.. Св. С., синът му и Ю., пътували с автомобила на С., а подс.А. със своя.  Повода за това пътуване бил, че в непосредствена близост до дома на А. живеела сестрата на Ю. и те със С. винаги отсядали в дома на подсъдимия, когато били в него регион. При срещата си в тази вечер на 24.11.2010 г., двамата подсъдими се уговорили да извършат кражба от дома на И. З. от с.Дюлино, който с притежаваните от него земя, къща, земеделски инвентар, техника, животни и кошери правил впечатление на човек разполагащ със средства. Преди 20 часа св.С. и придружаващите го с автомобила му „Волво” 440 се отправили към с.Дъбравино, като по-късно в 20,44 часа С. водил разговор с аб.№ 359893921158 обслужен от клетката с. Нова шипка /Private Property 019030, Land of Nova Shipka Village (Grozdievo)/.

Подсъдимите с автомобила на А. отпътували към с. Дюлино. Същото отстои на около 22 км по пътя Д.Чифлик-с.Кривини-с.Солник-с.Дюлино. В 19,54 часа подс.А. провел разговор със св.Назиров, като разговора бил обслужен от клетката за селата Бърдарево, Кривини и Солник /Property № 035022, the land of Golitsa (Bardarevo,Krivini)/.

След пристигане в с.Дюлино, подсъдимите проникнали в двора на къщата, като разрушили част от оградата. По това време И. З. излязъл от къщата, като носел със себе си кофа с приготвена храна за животните и се насочил към обора. Изненадани от появата на З., подс. А. и А. го нападнали като му нанесли множество удари с ръце, при което го повалили на земята, след, което и го натискали в областта на гръдния кош с крак. В това положение З. бил ударен с неустановен по делото предмет, с широка повърхност в дясната слепоочна област на главата. Ударът причинил счупване на черепа в посоченото място и в лява тилна област, в резултат на което се развил оток на мозъка, вклиняване на малкомозъчните полукълба в големия тилен отвор на черепа с притискане на центровете на дишането и сърдечната дейност, довели до смъртта на И. З.. Веднага след това подсъдимите напуснали двора на къщата и с автомобила се отправили към гр.Долен чифлик. Връщането им станало по пътя с.Дюлино-с.Рудник-с.Старо Оряхово- гр.Долни чифлик. По този маршрут разС.ието възлиза приблизително на 27 км. В 21.55 часа, подс.А. се свързал с оператора си-абонатен № 35989123 обслужен от клетка Старо Оряхово /v.Staro Oriahovo, 22, Tzar Simeon str., kv.4,imot ?XXIII-295 (Road Varna - Obzor (v. Staro Oriahovo)/

На следващия ден-25.11.2010г около 17 часа подс.А. посетил полицейския участък в гр.Долен чифлик, където по това време дежурен бил св.Д.М.. Същият не познавал подсъдимия и затова му проверил личната карта. А. заявил, че в дома му са ходили полицаи да го търсят, без да посочи за какво и точно кога са го търсили. Още казал, че през последните четири месеца, през летния сезон е бил на територията на Бургаска област, където работел, но не споменал като какъв. На края подсъдимият заявил, че вече се е прибрал в дома си и ако на някой му трябва да го търсят на адреса. По този повод М. веднага се свързал с полицейския инспектор, който обслужва района - св. Ц.П.. Разказал му, че А. е идвал и той потвърдил, че преди време действително го е търсел във връзка с някаква преписка, но заявил още че към него момент не му е нужен.  Същия ден около 21,45 подс.А. звънял последователно на телефони 150 и 166. На 25.11.2010 г. телефона на А. в 09,07 часа бил засечен от клетка на обслужващия оператор в Слънчев бряг /’Burgas’ Hotel (Slanchev Briag)/ и той получил SMS от №  359891775. На 25.11.2010г. А. *** като отново провеждал разговори с И.С., който пък се намирал все още на територията на община Гроздьово обл.Варна. На 26.11.2010 г. за времето от 09,54 часа  до 06,12 часа. На 27.11.2010 г. подсъдимият получил 5бр. SMS  чрез оператора № 359891775, обслужени от клетки в гр.Поморие /Pomorie, Kniaz Boris I  Street ,block 25, entr.E /6/ (Pomorie)/ и с.Дъбник /Dabnik village (Dabnik village)/ и не е провеждал никакви разговори. Междувременно св.И.С. се уговарял с лицето А. С. по прякор „Нури” от с.Синдел /към настоящият момент починал/ и на 27.11.2010 г. до обяд успял да замени притежаван от него и автомобил марка „Опел Астра” с автомобил марка „Опел Корса”. Същия ден в следобедните часове за времето от 16,29 часа до 18,07 часа заедно с А. пътували към гр.Сливен, където в периода 19,29 часа и 21,04 часа С. предал взетия автомобил за скрап. По време на това пътуване с тях били и други лица, между които и св. А.А., тъй като освен автомобила на С. карали със себе си и други автомобили.  Същия ден преди обяд за времето от 09,49 часа и 11,03 часа подс.А. също бил на територията на гр.Сливен, като преди пристигането му в гр.Сливен бил спиран за проверка и по-късно в града му били съставени два АУАН №3072 и №3078 от 27.11.2010г./л.263-264 н.д./ В тях били отразени множество нарушения на ЗДвП извършени в 09.10 часа по път І-6 на 393км. посока гр. София.

Подс. А. работил в дружеството „Агроспектър 2000“ ООД  до края на м.ноември 2010г., когато около 27.11.2010г., имайки нужда от пари, откраднал съхраняваното от св.Ю. злато на майка си и след неговата продажба си купил автомобил марка „Опел Корса” със софийска регистрация от лицето А. С. по прякор „Нури” от с.Синдел, ползващ аб.№359897418753. Установявайки кражбата на 01.12.2010 г., св.Ю. подал жалба, в резултат на което била образувана преписка вх.№ 27/11г. по описа на ВРП, а по късно и досъдебно производство срещу неизвестен извършител. Междувременно Ю. имайки съмнения за това, че извършител на кражбата е подс. А. се срещнал с А. С. и съмненията му се потвърдили. За да избегне неприятностите А. след 08.12.2010г се установил в гр.София, като на 06.12.2010г. бил спиран за проверка от органите на МВР с автомобила си „Опел Корса” на територията на гр.Варна.

През зимните месеци на 2010г. подс.С.А. отишъл на гости в с.В. на св. В.Х., с когото са братовчеди. При това гостуване А. споделил на св. Х., че заедно с „Л.” са направили една „беля”. По думите на А. „белята„ се състояла в това, че заедно с „Л.” са пребили някакъв възрастен човек в с. Дюлино. Х. пожелал да преустановят разговора, но в този момент в домът му дошъл и св. А.А.. Той познавал подсъдимия, бил му известен прякора на подсъдимия, а именно-„Д.”, понеже негова братовчедка била женена за брата на А.. От разговора той само успял да чуе, че става въпрос за с.Дюлено. Х. казал на А. да млъкне и да не се занимава повече с тези хора, като не упоменал имена. А. обаче продължил с разказа си споменал за някакви магазини, че са връзвали решетките им за колата и ги дърпали и после ограбвали. А. коментирал, че много бързо действали. Св. Х. настоявал А. да спре да говори, като му казал „добре магазините както и да е, но туй което сте направили с тези хора не се занимавай повече с тях”, намигвайки  му. След като чул това, А. напуснал дома на Х., тъй като той явно не трябвало да знае за разказаното. На следващия ден св.А. пак отишъл в дома на Х. и попитал за проведения разговор. Св.Х. отговорил, че Д. и още някакви хора, без да им споменава имената са направили някаква беля в с. Дюлино, след което и променил тЕ.та. Известно време след това подс.А. в разговор с Х. му споделил, че с „Л.” и още хора са ходили до дома на „бай С.” от с.Дюлино. /лицето С. Х. Д. –пострадал от грабеж, за който се водило д.п. ДП № 4063/09 г. по описа на ІV-то РУП срещу неизвестен извършител. А. твърдял, че тъй като „бай С.” ги познавал него с „Л.”, в дома му влезли другите хора. След известен период от време св.Х. и подс.А. се уговорили да отидат да извадят телефонни кабели в района на с.Дюлино. Х. споделил това със св. А., и тъй като той също имал информация за място с такива кабели, се разбрали да отидат заедно. А. от своя страна привлякал в тази дейност братовчед си С. С автомобила на С., марка „Сеат” Х. и А., отишли да взЕ.т подс.А. , а след това отпътували до с.Дюлино. Оставили колата до къщата на С. Д. /бай С./, където останал и С., а другите пеш тръгнали към мястото, което било известно на св.А.. Установили, че там има само дупки и тръгнали обратно. Малко след това те напуснали мястото, като се уговорили на следващия ден да отидат и до мястото където на подс.А. му било известно, че има кабел. За целта оставили там носените от тях инструменти /лопати/ и се върнали. На следващия ден, след като се събрали в същата последователност, отишли на уговореното място. Св.Х. и С. отишли да вземат оставените лопати. Докато се върнат А. попитал подс.А. *** други познати, които да знаят къде има за копаене на кабел, но той му казал, че имал сериозни познати, но не е сигурен дали ще се съгласят да копаят кабели. Споменал, че има познат на име М. с прякор „Л.”, който ако са сигурни къде има пари е бил готов да пребие човек и за пет лева дори. Тогава А. разказал, че в Дюлино са нападали „Д. С.” с още двама от Кърджали, но на име не ги споменал. Споделил още, че тези двамата живеели в гр. Бургас, в някаква махала или квартал „Кумнука”. По думите на подс.А. двамата братя били като мутри, плашели с външния си вид. Двамата имали автосалон. Четиримата-двамата братя, „Л.” и подсъдимия А. ***. А. продължил разказа, че до като той и „Л. „ чакали в колата на края на селото, другите двамата братя, отишли блъснали вратата на „бай С.” и влезли вътре. Казали му да изкара пари, но той изкарал портмонето си и им показал някакви стотинки и ги помолил да отворят хладилника да видят, че няма какво да яде.  Междувременно Х. и С. се върнали и разговора бил преустановен. Няколко дни след това св.А. срещнал подсъдимия А. на пазара за животни, където А. търсел да си купи кон. Докато оглеждали животните св.А. попитал отново за момчетата, с които А. се е движил и са ходили в дома на С. Д.. Тогава А. се похвалил, че с Л. са ходили при някакъв Д., влезли двамата и почнали да го бият. Питали го къде са парите, но той нищо не казал и не им дал пари. А. обяснил, че са го били той от една страна, „Л.” от другата страна. Разказа завършил с това, че подс.А. видял човека как паднал, след което излезли от там и избягали. Подсъдимият бил сигурен, че човека е умрял. В този разговор А. казал на св.А., че „Л.” е от гр.Поморие, както и че това е станало в село Дюлино, след случая на „Д. С.”, но не уточнил месеца и деня. По-късно, след като св.Х. дал показания на д.п. при Х. дошъл бащата на подс.А., питал го от къде знае, че синът му е извършил това, дали знае на кого викат ”Л.”, на което свидетеля отговорил, че е разказал това което е чул. По този повод бащата на А. го заплашил, че ще му счупи зъбите. Подобен на горе описания разказ подс.А. споделил и със св. И.С. *** през зимата на 2011г. в телефонен разговор, като казал, че са набили един, взели му здравето, защото го набили лошо. До колкото С. познавал и двамата подсъдими, той от техни разкази знаел, че двамата са ходили да крадат “бакър” от къщи и коли за старо желязо. С. свидетелства, че при пътуване с подс.А. са минали през с.Дюлино и са спирали при техен познат – бай Д.. Тогава между него и А. се коментирало станалото убийство, като се говорило, че повода за него е един акумулатор. Разговора приключил с думите на А. „не ме занимавайте с тези глупости” През м. януари или февруари, в компания, в която бил и подс.А., се коментирало, че в с. Дюлино е станало убийство за един акумулатор. Коментара тръгнал от „приказка на Л.”, че „някой е ударил и убил някого за един акумулатор”. След убийството на И. З., според св.Х., подс. А. избягвал да ходи във Варненска област и винаги отказвал на молбите му да го кара с колата до там.

В началото на м.юни св.В. получил оперативна информация, че подсъдимия А. се е хвалил, че е участвал в извършване на убийството, като повода за самото убийство, е че А. и лице с турско име М. с прякор „Л.” са влезли да крадат меден казан, /какъвто според показанията на св.Бойко Б. /полицейски служител/ в къщата е имало и е описан в огледния протокол/, но били изненадани от И. З.. В информацията, за която бил известен и св.Б. Б. се твърдяло, че двете лица се придвижвали с л.а.”Опел” бял на цвят, с две врати и пукнато предно стъкло. Веднага започнало проучване на подс.С.А. и установили, че на 06.12.2010г. бил спрян от служители на полицията във Варна с л.а. „Опел Корса” бял на цвят, с две врати. По отношение на второто лице – с името „М.”, св.Б. потърсил контакт с колегите от  Каблешково обл.Бургас /граничещо населено място в близост до с.Дюлино/. От там се получила информация, че в тяхното село Оджама има такова лице с име М.М. М., което има  и подобна  кола. При потърсена допълнителна информация от лицето, което я подало, се установило, че лицето, което е на име М. е от гр.Поморие, с прякор „Л.” и същия има брат. Българските имена на двамата братя били А. и М., без да се знае кой от тях е носител на този прякор. Служителите в МВР Поморие установили лицата и информацията била предадена на св.Б., че се касае за М.С.А. и брат му А.С.А..*** на 22.10.2010 г. е била въведена оперативна информация, че подс. А. и св.А.С., обикалят из селския район на общината, и съседни общини под предлог, че изкупуват стари автомобили, с цел да оглеждат райони. По-късно вечер или след няколко дни извършват кражби на автомобили и други метални отпадъци. Към 19.11. 2010 г. в Бургас се разполагало и с информация, че подс.М.А. през лятото на 2009 г. е участник в група  действаща на  територията на Община Несебър и съседни общини обл. Бургас, занимаваща се с кражба на медни проводници от електро преносната мрежа, медни шини от трафопостове, помпени станции, инструменти от строителни обекти. Предвижвали се с различни автомобили, които често подменяли, като последно били засечени с л.а. ВАЗ 2107 червен на цвят, с чуждестранна регистрация. На св.В. били предоставени и мобилните телефони на братята А.ови. След изготвяне на разпечатка от мобилен оператор се установило, че на 24.11.2010г. подс. А.  в 18.40 часа се позиционира на клетката, която обслужва произшествието. От анализа на разговорите св.Б. заключил, че А. *** нощ, тъй като на следващата сутрин ползвателя на телефона се движел посока гр.Поморие. Междувременно била получена информация, че други лица, които може би знаят за извършеното убийство са В. ***- братовчед на подс.С.А. и св.А.А.. Проучването на двамата подсъдими установило, че лице от с.Оризаре – св.Д. Д. А. поддържа контакт и с двамата подсъдими. Била получена информация, че заедно с тях А. е извършил кражба. В началото на м.юли е взето решение за задържане на подсъдимите, и на 07.07.2011 г. заедно с тях са били задържани-св.В.Х., А.А., М. М., Д. А. и А.  А.. Последния заедно с подс.М.А., с Д. А. и М. М. са били задържани от служители на ОД МВР гр.Бургас от различни населени места. След което, отведени в РПУ Бяла. По време на конвоирането до гр.Бяла св.Д. А. и М. М. чули разговор между братята А., в който коментирали защо са задържани. В този разговор подс.М.А. изказал предположението, че причината за това е „убийството на Д.то в Айваджик”/. За присъстващите било ясно че „Айваджик” е турското наименование на с.Дюлино.  В РПУ Бяла, св.Б. обяснил на подс.А., че е задържан за убийство, като подсъдимия категорично отричал да е съпричастен, дори твърдял, че изобщо не е чувал за него.След отвеждането на лицата в ІV-то РПУ-Варна,  където им са снети обяснения се потвърдила информацията, че св.Х. и А. им е разказано от подс.А., че заедно с „Л.” – М.А. в Дюлино, са пребили един човек, който впоследствие починал. Св.Д. А. и  М.М. М. дали обяснения, в описания по горе смисъл, че по време на конвоя подс.М.А. е казал на брат си, че най- вероятно ги карат във Варна за убийството на Д.то в Дюлино.

По това време започнало и експлоатирането на СРС. В последващите си обяснения подс.А. отричал разговора по време на конвоя и твърдял, че не знае все още за какво е задържан. За нуждите на експлоатираните на СРС, по идея на св.В.  била направена комбинация и допуснали среща между подс.А. и св.Х.. Още тогава подс.А. разбрал от св.Х., че същия е дал сведение за признанието му. А. твърдял, че това което е споделил касае грабежа на С. Д., но Х. му казал, че е разказал за убийството. Това станало и повод подс.А. да каже на Х.- „Ти ме изгоря” След това В.  разпоредил събирането на двамата подсъдими в ІV-то РПУ, които обаче изобщо не коментирали повода на задържането си. В проведената беседа с В., подс.А. разказал, че всъщност пропуснал да каже, че преди време споделил пред братовчед си, за случай при който бил поканен от подс.А. да  направят грабеж на „бай С.” от с.Дюлино, но той отказал. По думите на А., тогава подс.А. отишъл заедно с двама братя от Бургас и още едно лице до Дюлино, където се опитали да извършат грабеж на „бай С.”, обаче не намерили никакви пари. Пред В. подсъдимия отричал, дори да е ходил с тях, а само че са му го разказали като случай. Подс. А. от своя страна отричал пред В. и двата случая. Това признание на подс.А., станало повод да бъдат снети и допълнителни обяснения от св.Х., почти веднага след освобождаването му. В хода на проверката били снети обяснения и от лицето А. С. - „Нури” във връзка с автомобила „Опел Корса“ със софийска регистрация по него време управляван от подс.С.А.. А. С. потвърдил, че е продал такъв автомобил, но не могъл да уточни времето. При беседата с него станало ясно, че С. се познава с двамата подсъдими, като те неведнъж са оставали да преспят в дома му. А. С. твърдял, че подс.А. му е приятел, а подс.С.А. е допускан да спи в дома му единствено за това, че е идвал с М.А..

След настаняване в ареста от подс.А. е иззет мобилен телефон. При огледа на същия се констатирало, че сред записаните контакти са налице телефоните на подс.А. под името „Мемеt” на А. С. под името „Hyрu. Cindej”;  на Н.Ю. под името „Hesjp”. В хода на разследването се получила информация, че майката на подс.А. се опитвала да въздейства върху свидетелите. Св.В. и Златко Златинов разговаряли със починалия в последствие С. Д. и се установило, че действително майката на подсъдимия, заедно с адв.В. /защитник на подс.А. в настоящото производство/ са разговаряли с него, като той бил обвиняван от нея, че е станал причина за задържането на сина й. Поискала от него да си оттегли жалбата от полицията.

Същите, горепосочени лица, заедно със св.Н.Ю. посетили и св.Вл.Х., като искали от него да каже, че е дал такива показания защото е бит и трябвало да ги оттегли.

След задържането на подс. А. и подс.А., св.Б.  провеждал оперативни беседи в следствения арест на 02 и 10.08.2011 г., с лице от контингента, задържано за кражби. Същото лице било настанено с подс.А.. На 30.07.2011г.,след свиждане същия му се оплакал, че негови роднини са казали при свиждането, че брат му на М.А. ***. След това отишъл в с. Гроздьово за да търси лицето с малко име „А.”, на който е продаден акумулатора откраднат по време на извършване на убийството.

Намерението на св.А.А. било да му предложат пари, за да каже, че този акумулатор му е продаден от подс. А.. По късно подс.А. споделил това и със св.Б.. Подс.А. продължавал да отрича, че той е извършил убийството, като заявил че дори, не знае къде е къщата на убития, за разлика от подс.А., който бил ходил в селото да купува прасе. На 31.08.2011 г. подс.А. поискал среща с оперативните служители, на която се отзовали св.Б. и В.. Пред тях А. заявил, че е посещавал Дюлино във връзка с продажба на автомобил на св.Н. Ж. и имал да взема пари от продажбата, като това е станало в края на 2010 г.

Против присъдата на ОС-Варна е подаден протест и допълнение към същия, с подробни възражения и позоваване на гласните и писмени доказателства, от които се счита, че следва да се направи извод за доказаност на извършеното престъпление от двамата подсъдими.

Настоящата инстанция след като се запозна с цялостния доказателствен материал по делото, счита че така подадения протест е основателен, поради което бе уважен, а двамата подсъдими признати за виновни за извършено от тях престъпление, по повдигнатото им обвинение и осъдени за извършено престъпление по чл.115 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК. За да вземе това свое решение съдът взе предвид следното:

Кога е бил убит И. З. ? В тази насока се правят възражения и от защитниците на подсъдимите. За да се отговори на този въпрос в подадения протест, а и на възраженията на защитата следва да бъда взети предвид събраните доказателства, чрез събраните доказателства по делото, а именно: дадените показания на свидетелите разпитани по делото.

Св.К. Б.., разпитан на ДП на 01.12.2010 г. л.68-69 т.І, в последствие и при двете разглеждания НОХД проведени с.з. на 17.09.2013 г. и на 28.08.2012 г. е видно, че на 24.11.2010 г. свидетелят е видял пострадалия З. да отива към центъра на селото /с.Дюлино/. Сочи, че на 26.11.2010 г. е видял трупа на пострадалия, описва съгласието на същия. Сочи, че дъжд е валял на 24.11.2010 г. и трупа бил целия опръскан с капки кал. По време на огледа на трупа, той помолил полицаите да отиде да нахрани животните в обора, тъй като видял, че кофите били пълни с плява и разбрал, че той не е успял да нахрани животните. Същия свидетел е разказал при разпита си, че той е доял кравата си два пъти на ден сутрин и вечер в определен час, а именно 09.00 ч. сутрин и 21.00 ч вечер. В разпита си сочи, „ личало, че кравата не била доена 2-3 дни”. В последствие развила мастит и се наложило да бъде заклана.

При разглеждане на делото от предходните две инстанции, св.Б.. е бил разпитан и е заявил, че си поддържа показанията дадени на ДП.

Св.П.Д., разпитана на ДП –л.74 т.І, а така също при разглеждане на делото от двете първоинстанционни производства на 17.09.2013 г. и от 28.08.2012 г. е видно, че свидетелката е видяла пострадалия З. на 23.11.2010 г. и се разбрала с него да отиде за мляко на 25.11. - четвъртък. На 24.11. същата не е виждала пострадалия за разлика от св.К. Б.., но на 25.11-четвъртък, сутринта в 09.15 ч- „Застанах на портичката пред къщата и му извиках по име няколко пъти. Той не се показа. Лампата на втория етаж на къщата светеше”. Поддържа показанията си дадени на ДП.

Св.Ж.М., разпитана на 26.11.2010 г. на ДП-л.55 т.І, както и в с.з. на 17.09.2013 г. и на 28.08.2012 г. е заявила, че на 26.11.2010 г. по телефона се обадила св.М.К.-дъщеря на пострадалия. Същата й казала, че от два дена търси баща си на домашния телефон, но той не се обаждал. Помолила я да отиде домът на баща й за да провери той как е. Св.М. първо попитала съседката си св.Й.М. дали е виждала И., но тя й отговорила отрицателно. Двете отишли да дома на пострадалия, но там било всичко заключено и на повикването им той не се показал. Преминали през друго дворно место и след като подминали трактора, видели на двора до него да лежи И.. Те видели само краката му, а той не давал никакви признаци на живот. От показанията-„като мъртвец”. Св.М. отишла да съобщи на кмета-св.С.С.. Последния позвънил на тел.212. Поддържа показанията си дадени на ДП.

Св.М.К.-дъщеря на пострадалия е депозирала показания на ДП на 03.12.2010 г., а така също в с.з. проведено на 17.09.2013 г. и в с.з. проведено на 28.08.2012 г. В показанията дадени на ДП е посочила дати 27.11.2010 г. и 29.11.2010 г. на които е потърсила по телефона баща си, а в последните два разпита пред съда е уточнила, че в същност се касае за дата 26.11.2010 г. на която тя е потърсила съседката-.св.Ж.М., тъй като баща й и предходната вечер не е отговарял на домашния телефон. Това противоречие в посочените дати следва да се приеме, че се дължи на факта, че към него момент свидетелката е била изключително разстроена, а и не е без значение факта, че тя не е живеела съвместно с пострадалия. Поради тази причина тя в разпитите си пред съда и при двете разглеждания на делото е посочила едни и същи дати без да е налице каквото и да е колебание. Тези показания, като информация изцяло съвпадат с показанията на останалите свидетели, коментирани по горе и следва да се кредитират изцяло. Поддържа покзанията си дадени на ДП.

Св.Д. Я., разпитан на ДП на 03.12.2010 г.л.76 т.І, както и на 17.09.2013 г. и на 28.08.2012 г. е заявил, че на 23.11 или 24.11 като отивал при леля си е видял И., а на 25.11 или 26.11 срещнал св.Ж.М., която викала пред къщата на пострадалия, но той не се показал и тя си тръгнала. Заявява, че това се е случило когато той е преминава покрай къщата на бай И., тъй като той всеки ден ходил до леля си. Поддържа показанията си дадени на ДП.

Св.Г.К., разпитан на ДП на 03.12.2010 г., а така също в с.з. на 17.09.2013 г. и на 28.08.2012 г. Св.К. бил началник на пощенската станция в селото и заявява, че приятелката му Е. е споделила, че видяла И. З. на 23.11.2010 г. по обяд, плащал си сметката за ток. На 25.11.2010 г. - четвъртък към 13.00 часа, пострадалия трябвало да си получи вестник „Фермер”, но не дошъл. На 26.11.2010 г.

Св.Д. Н.П.-фелдшер в с.Дюлино е бил разпитан на ДП на 14.12.2010 г., а така също в с.з. и при двете разглеждания на делото на 17.09.2013 г и на 28.08.2012 г. В показанията си на ДП сочи, че е видял И. на 23.11.2010 г., но не е разговарял с него, а на следващия ден / 24.11.-сряда/ е отишъл в дома му за да занесе мотика за поправка, твърди, че той не е бил в дома си. В показанията дадени от него в с.з. твърди, че е възможно да е объркал деня. Дори да приемем, че той действително е ходил на 24.11 до дома на пострадалия, по негово твърдение към 10.05 ч. От показанията на св.К. Б.. е видно, че той последно е видял пострадалия сутринта на 24.11.2010 г. в центъра на селото. Това обстоятелство следва да се вземе предвид, тъй като логиката на твърдението на св.Д. П. е, че той когато е ходил до дома на И. той действително не си е бил в къщи, защото е бил на центъра на селото, което обстоятелство се потвърждава от показанията на св.Б...

       Във връзка с горното обстоятелство са били разпитани свидетелите Л.Л.., П.. В., Т.Т., Ж. И., Н. Ж., които показания са достоверни и допълват доказателствата относно деня на извършване на убийството на З., но не са така конкретни и би следвало да бъдат кредитирани като допълнение към останалите такива, които допринасят в подробност за изясняване на този факт.

       Показанията на следващата група свидетели, които следва да бъдат обсъдени са тези, от които се извежда извода за авторството на извършеното деяние.

       Св.М.М.М. е дал показания на ДП л.105 и 106 т.ІІ. От които показания е видно:- „По пътя те /двамата братя-подс.А. и св.А. негов брат/ продължиха да разговарят и единия от братята по възрастния и по дебел, каза че ги карат във връзка с убийството на някакъв Д., като каза и турското име на селото, каза не съм сигурен дали каза „айваджък” или „алмаджък”. Това значи „Дюля” на турски. Тези лица бяха сигурни, че за това ни карат до гр.Варна и че ще ни разпитват за случая”.

       Разпит на този свидетел е бил проведен на 07.01.2014 г., както и на 29.08.2012 г. от които е видно, че при конвоирането им на 07.07.2011 г., подс.М.А. е казал на брат си св.А.А., че вероятно ги търсят във връзка с убийството в с.Дюлино. Този свидетел изрично е заявил, че при задържането им, полицаите не са им казали защо се налага това задържане. Този факт категорично опровергава позицията на подс.А., който заявява, че е било съобщено защо ги задържат и, че това обстоятелство го е научил от полицаите. Този факт е опроверган, че е съобщена причината на задържане, и от показанията на св.св.В., и Б. Б.. Това е азбучно правило, ако желаеш да бъде разкрито едно престъпление е недопустимо да се съобщава причината за задържане, на заподозрените лица. Св.А.А. е разпитан и при разглеждане на делото от настоящата инстанция, поради противоречия в показанията му се наложи прочитане на същите дадени на 29.09.2012 г. при първото разглеждане на делото от първата инстанция. Същият потвърди, че прочетеното е вярно и го потвърди.

Св.А.Н.А. е бил разпитан на ДП л.86-88, 92, 93, 94 т.ІІ, където е заявил-„…Тогава отидох при съседа ми А. /св.В.Х./ и там видях едно момче с прякор „Д.”. Когато влязъл при тях в къщата, чух разговор между двамата. „Д.” обясняваше на А. нещо за с.Дюлино. Тогава А. му каза да не се занимава повече с тези хора”. „….Попитах го какво точно му е обяснявал „Д.” и той ми каза, че „Д.” бил направил някаква беля в с.Дюлино”. „…След няколко дни в събота, на пазара за животни в с.В. се видяхме отново с „Д.”/подс.А./. „Тогава той също ми спомена, че той и „Л.” /подс.М.А./ имали един случай в с.Дюлино. Това било след случката с Д. С.. Двамата влезли при един човек в къщата и започнали да го бият за да им каже къде си криел парите. Единият го удрял от едната страна, другият от другата страна. Доста го били, но не ми каза с какво и той паднал на земята. Според „Д.” този човек умрял. След това те избягали от там. До с.Дюлино двамата били отишли с автомобил. Не разбрах с какъв автомобил са отишли до там”. Същите показания са дадени и на разпита пред съдия на 07.07.2011 г. в деня на задържането на всички заподозрени -л.88 от ДП т.ІІ.

Проведен е разпит при повторното разглеждане на делото от първата инстанция на 07.01.2014 г. -л.221 в с.з..,където заявява, че: „…”Д.” каза, че направили една беля и после каза, че направили едно убийство и това беше в същия разговор”. В продължение на разпита на същата страница св.А. заявява: „…. „Д.” спомена, че са ударили Д.то и той е паднал, но кой го е ударил, не мога да се сетя. „Д.” спомена лице с прякор „Л.”, което не познавам. Споменавал е за Л., но не познавам човека”.

При първото разглеждане на делото на 16.10.2012 г. при разпита си св.А.А. разказва горните факти и обстоятелства, като показанията му дадени на ДП са били четени и той ги е потвърдил, че това е истината която тогава е казал.

Св.Д. Д. А. „Аско” е бил разпитан на ДП л.102 т.ІІ. В този разпит същия е заявил: „докато ни конвоираха по пътя, в буса, М. /подс.М.А./ ми каза да не съм изплямпал стари работи. Аз му казах, че нямам какво да кажа. Тогава той каза на брат си А.:”Да знаеш, че ни карат за убийството в „Айваджик” . Това значи „Дюля” на турски или името на с.Дюлино.

Проведен е разпит при първото разглеждане на делото на 29.08.2012 г.,-л. 162 гърба по НОХД №918/20102 г.св.Д. А. е дал показания, след което са били прочетени тези от ДП, като ги е потвърдил и е заявил, че е това истината която е разказал, а именно: на ДП.

Същият свидетел е разпитан от състава на съда при повторното разглеждане на делото на 07.01.2014 г. В този си разпит той коренно си променя показанията, като отрича, че не е чул нищо от разговора на подс.А. и брат му при задържането им. Прочетени са показанията му дадени на ДП и при първоначално разглеждане на делото от съда, където той по категоричен начин заявява, че това е истината която тогава е казал.

Това противоречие следва да се отбележи, че се дължи първо на отдалеченото време от случилото се инкриминирано деяние, но не би следвало да се пренебрегне и обстоятелството, че роднини на подсъдимите, заедно с един от защитниците на подсъдимите са се опитвали да окажат въздействие върху други свидетели, така, че не би могло това обстоятелство да бъде пренебрегнато и относно този свидетел. Поради изложените причини съдът счита, че следва да бъдат кредитирани показанията на този свидетел дадени на ДП и тези пред съда при първото разглеждане на делото.     

Св.В.А.Х. „А.”-разпитан на ДП л.89 и пред съдия на л.96 т.ІІ. От показанията дадени при тези разпити св.Х. е заявил едни и същи факти и обстоятелства, а именно: При гостуване в братовчед си-подс.С.А. /”Д.”/, последният споделил, че са направили една беля в с.Дюлино с подс.А. /”Л.”/ набили някакъв възрастен човек. След като го ударили човека паднал на земята и тогава те избягали от там. Д. не е разбрал дали човека е умрял, защото избягали. „Д. ми каза „Пребихме го”.

 Св.Х. е разпитан на 29.08.2012 г. при първоначално то разглеждане на делото, там той е заявил същите факти и обстоятелства относими към инкриминираното деяние. В същия този разпит той е заявил, че роднини на „Л.” /подс.А./ са отишли в домът му и са го заплашвали, по същия начин и неговата леля /майка на „Д.”/ е ходила при него за да го убеждава да се отрече от показанията си.

Св.Х. не е бил разпитан при повторното разглеждане на делото, но показанията му са приобщени към материалите по делото с определение на съда от 22.04.2014 г.

Св.Х. е призован и от настоящата инстанция, като първоначално се направи опит да бъде осъществена видоконферентна връзка за провеждане на разпит, но свидетелят се яви лично в с.з. на 22.06.2015 г. От разпита на св.Х. е видно, че той даде показания идентични с тези които е депозирал на ДП, а така също и при първото разглеждане на делото от първата инстанция. В един единствен аспект показанията на св.Х. се разминават с тези на св.А.А.. Последният в разпита си сочи, че е отишъл в дома на св.Х., там бил и подс.А. и чул разговор между тях двамата за беля в с.Дюлино. Този факт св.Х. го отрича, той твърди, че не е разговарял със св.А. на тази тЕ. за с.Дюлино и за братовчед си-подс.А.. Това разминаване в показанията на двамата свидетели би следвало да се приеме, като притеснение на св.Х., за това, че предава братовчед си. Самия той пред настоящата инстанция в разпита си заяви-„Отричах не, че ме е страх, но той ми е братовчед и не исках да го натопя например, не се чувствах добре, но като става въпрос, че и мен ме обвиняват в това нещо. Никой не ми е казвал, че аз ще изгоря. На практика аз казах на полицията това, което съм чул от С.. Роднинската връзка, която има св.Х. с подс.А. е причината той да спестява този факт. В показанията на св.А.А., това обстоятелство се потвърждава и от разговора му с подс.А., проведен на пазара за животни. Св.А.А., тъй като чул, в последствие попитал А. какво са направили в с.Дюлино и последния е разказал за станалото лично.

При разглеждане на делото от настоящата инстанция св.Х. и подс.А. бяха съпоставен в очна ставка и информацията относно проведения разговор между двамата относно убийството в резултат на нанесен побой в с.Дюлино се потвърди.

Показанията на св.В.Х. се потвърждават от проведените мероприятия на СРС и отразени във ВДС, приложени по делото в три тома. Относно последните се правят едни от основните възражения от защитата на подсъдимите, но това ще бъде обсъдено в последващите абзаци в мотивите на съда.

  Св.И.Х.С. е разпитан на ДП- л.118-119 т.ІІ, също в с.з. на 29.08.2012 г. при първото разглеждане на делото, в това заседание съдът е прочел показанията дадени на ДП и същия ги е потвърдил. При повторното разглеждане на делото от първата инстанция св.С. е бил разпитан, четени са показанията му дадени на ДП, но е отказано да бъдат прочетени показанията дадени на 29.08.2012 г., депозирани пред първата инстанция при първоначалното разглеждане на делото, тъй като съдът е счел, че не са налице противоречия, което не отговаря на истината. Това наложи св.С. да бъде разпитан и от настоящата инстанция, като същия потвърди изцяло дадените показания на ДП, с уточнението, че това което е чул за убийството в с.Дюлино е било от „махалата” е имал предвид и с.Дюлино, понеже и това населено място са го наричали така.

Настоящата инстанция прочете показанията дадени на 29.08.2012 г. то св.С. при първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Свидетелят потвърди изцяло тези показания. 

От горе посочените разпити на св.С. е видно, че същия е заявил, че през месец януари или февруари, в компания, в която бил и подс.М.А., се коментирало, че ..”в с.Дюлино е станало убийство за един акумулатор”. Коментара тръгнал от „приказка на Л.”. „..че някой е ударил и убил някого за един акумулатор.

В последствие св.С. в разговор с подс.С.А. разбрал, че са набили някакъв човек, който лошо са го набили, но не е споменавал нито село, нито град, нито име. В разпита си на ДП същия свидетел заявява, че знае от двамата подсъдими, че ходят да крадат бакър от къщите и коли за старо желязо.

Св.В.В. е разпитан в с.з. на 05.11.2013 г., а при първото разглеждане на делото от първата инстанция на 28.08.2012 г., 16.10.2012 г. и 14.11.2012 г., както и пред настоящата инстанция на 01.10.2015 г. е видно, че същия е заявил, че предварително са били взети всички мерки да не се съобщава на лицата които предстои да бъдат задържани, за какво се задържат. Информацията се знае само от оперативните работници, но други осъществяват задържането на лицата.

От показанията на този свидетел е видно, че при осъществените от него беседи с лицата св.В.Х. и С. Д. /бай С.”/ е било съобщено, че при тях е ходила майката на подс.А. за да убеждава св.Х. да си оттегли показанията, а относно Д. да си оттегли жалбата за извършения му грабеж.

Подс.А. при разпита му проведен от св.В. е заявил, че не знае за никакво убийство в с.Дюлино. Тази информация, е резонно да бъден зададен въпроса, от къде му е станала известна, след като не им е съобщена причината за задържането им. В тази насока са показанията на св.М.М.М., обсъдени по горе в мотивите на съда.

 Св.Б. Б. разпитан в с.з. на 17.09.2013 г, а така също и при предходното разглеждане на делото от първата инстанция е заявил, че са били взети всички мерки да не сочи причината при задържане на лицата на 07.07.2011 г.. При снемане не обясненията на подс.А. е заявил на свидетеля Б., че не знае за никакво убийство в с.Дюлино. По горе в обсъждане на свидетелските показания, депозирани от св.Д. А., дадени на ДП и при първото разглеждане на делото, приобщени към доказателствата по делото по реда от НПК, както и на св.М.М.М. също приобщени по реда на НПК е видно, че между подс.А. и брат му А.А. е бил проведен разговор, че ги водят във Варна за убийството в св.Дюлино „айваджък”, което значи ”Дюля” по турски.

Св.Д.К. М. е разпитан на ДП, потвърдил е показанията си на 17.09.2013 г. в с.з. и при първото гледане на делото от съда на 29.08.2012 г. По делото е налице и докладна записка относно факта, че на 25.11.2010 г., около 17.00 ч. подс.С.А. е отишъл в полицейския участък в гр.Долен чифлик и е заявил на свидетеля, че някой от полицаите го е търсил в домът му и, че вече се е върнал в гр.Долен чифлик, след 3-4 месечното отсъствие, тъй като бил на работа в Бургаска област. Това твърдение на подс.А. се опровергава от доказателствата по делото-разпитите на св.Н.Ю. и св.В., които бяха разпитани и пред настоящата инстанция, от показанията на които е видно, че към момента на инкриминираната дата, а и в предходните месеци, подсъдимият е работел във Варна и отдавна се е завърнал в гр.Долен чифлик. Св.Ц.П. няма спомен кога точно е търсил подсъдимият, но от неговите твърдения към него момент се установява, че той дори няма спомен това кога се е случило и дали се е случило, тъй като е заявил, че подсъдимият не му е необходим

Предвид изложените факти по горе, съдът прави извод, че целта на посещението му в полицията е да си изгради алиби и евентуално да разбере дали е издирван към него момент-24.11.2010 г.

Св.Е. Д. и св.Н. Ж. са били разпитани на ДП, в с.з. на 17.09.2013 г., при първото разглеждане на делото на 28.08.2012 г. и на 16.10.2012 г. От техните показания е видно, че се познават с подс.М.А., че той им предложил за продажба лек автомобил и, че техните преки контакти са били до момента, в който е станало убийството на И. З.. В последствие са правили опити и са се свързвали с подс.А. само по телефона. Такъв разговор е бил осъществен на 24.11.2010 г., което е и основанието той на този ден да отиде в с.Дюлино, тъй като те са му дължали пари.

По делото е бил назначена СТЕ, допълнителна такава, назначи и настоящата инстанция. Двете експертизи за изготвени от едно и също вещо лице, същия е разпитван пред първите две инстанции, а така също и пред настоящата такава. Съдът е приел, както първоначалната, така и допълнителната СТЕ. На практика последната не промени с нищо информацията дадена от първата експертиза, поради което следва информацията дадена и по двете експертизи да бъде ценена идентично.

Според заключението на комплексната техническа експертиза, абонат с № 0898831590, използван от подс.М.А. сочи, че за инкриминирания период-24.11.2010 г. е провел един разговор в 18.40 часа в зона обслужвана от клетка № 4249/3. От картата на покритие следва да се направи заключение, че в района, обслужван от посочената клетка доминиращо е с.Дюлино и района около селото, включващ участък около три километра по пътя с.Дюлино-Попович, около два километра от пътя с.Дюлино-с.Паницово, около два километра от пътя с.Дюлино-с.Солник и пътен участък около два километра с.Раковско и с.Приселци.

Абонат с № 0899548327, ползван от подс.С.А. на 24.11.2010 г. в инкриминирания период е провел три разговора, а именно- в 19.36 часа, когато се е намирал в зоната обслужвана от клетка 4073/2, обхващаща южната част на гр.Долен чифлик и участък около три километра от пътя между гр.Долни Чифлик и с.Кривина, в 19.45 часа е провел разговор в зоната на обслужване на клетка 4413/1 и е могъл да се намира съответно в с.Кривина, с.Солник, по пътна отсечка между с.Солник и с.Бърдарево или пътна отсечка между с.Солник и с.Дюлино. Третия разговор е проведен в 21.55 часа, в зоната на обслужване на клетка № 4032/3, която обслужва югозападната част на с.Старо Оряхово и около два километра пътен участък по път Е87 посока с.Рудник и не е възможно да се е намирал на територията на гр.Долни Чифлик, където е живеел.

Изводимо от горното е следното: Подс.А. в деня на убийството е бил в с.Дюлино в 18.40 часа, а подс.А. е бил по пътя гр.Долен Чифлек-с.Дюлино. Третия разговор проведен от подс.А. е бил проведен в 21.55 часа и е засечен от клетка обслужваща югозападната част на с.Старо Оряхово и на около два километра пътен участък посока с.Рудник. Предвид нахождението на двамата подсъдими в района на с.Дюлино, то и убийството на З. е било извършено в часовата граница между 20.00 часа-до около 21.30 часа.

В същия ден когато е ходил в полицейския участък в гр.Долен Чифлик-25.11.2010 г., подс.А. в 21.45 часа е звънял последователно на телефони 150 и 166.

Относно пребиваването на подс.А. в района на с.Дюлино и околността, св.И.С. при разпита си е дал показания, че същата вечер те двамата с под.А. са се връщали от с.Дъбравино, тоест посоча гр.Поморие, но тава се опровергава от данните от мобилния оператор, от които е видно, че св.С. до 27.11.2010 г. не е напускал региона, а подс.А. е сторил това едва на 25.11.2010 г.

Безспорно е, че и двамата подсъдими по време на извършеното престъпление са се намирали в този регион и както видяхме по горе, там разстоянията не са от значение, тъй като населените места са на минимални разстояния едно от друго.

В интервала на засичане на двамата подсъдими в района на с.Дюлино и времевия отрязък относим към извършеното убийство, между тях няма проведени разговори. Няма как и да има, тъй като лицата са били заедно в този отрязък от време. Не на последно место, прави впечатление, че двамата подсъдими в този интервал от време не са имали разговори и с други лица, а от останалите доказателства по делото е видно, че и двамата са имали интензивни разговори преди това. В подкрепа на това е факта, че подс.А. няма проведени разговори както тази вечер, така и на 25.11.2010 г., а е получил 5 съобщения на мобилния си телефон, което води до извод, че се е опасявал да води такива.

Предвид гореизложеното съдът, счита че следва хронологично да се изложат фактите, които по един безпротиворичив начин доказват извършеното престъпление. 

 

Подс.А. е направил извънсъдебни признания пред няколко свидетели - В..Х., А.А., И.С., по различно време и място. Те касаят две различни деяния, за които е имало образувани досъдебни производства срещу неизвестен извършител. По отношение на деянието предмет на настоящото производство е посочил мястото на извършване-с.Дюлино, своя съучастник –подс.А. ***, начина на извършване – чрез нанасяне на побой и крайния резултат-настъпилата смърт. Не е без значение и обстоятелството, че е определил и жертвата като „Д.”, което наред с описаните други обстоятелства отговаря на убийството на 76 г. И. З.. В последствие и подс.А. е ползвал същата възрастова характеристика и е посочил населеното място с турското му име пред св.Мехмет Муса и Д. А..

Самоличността на подс.А. е установена чрез извършените оперативно издирвателни мероприятия от св.Б. и В..

След задържането на подсъдимите пред св. Д. А. и  Мехмет Муса, подс.А. е изказал предположението, че са задържани с брат си заради „Д.то” от „Айвъджик” /с.Дюлино/, въпреки че никой от служителите на МВР към него момент не му е казвал повода за задържането му.

 Признанията на А., се подкрепят от данните на мобилните оператори и заключението на техническата експертиза, в което е посочено, че А. в деня на убийството е бил в с.Дюлино в 18,40 часа, а А. е бил по пътя гр.Долен чифлик – с.Дюлино в 19,54 часа. В 18.40 часа подс.А. със собствения си автомобил е бил в с.Дюлино, за да получи пари от св.Н. Ж.. Бил е със св.И.С., неговата приятелка и синът му, след което са се отправили към гр.Долен Чифлик. Там той се е срещнал с подс.А. и тогава е взето решението да извършат кражба от двора на И. З.. Не на последно место следва да се отбележи, че подс.А. е имал възможност от предходните му идвания в с.Дюлино, а и от последното да забележи какво има в двора на З., което представлява интерес на кражба. Тук следва да се отбележи, че в огледния протокол е фиксирано наличието на меден казан за ракия, което отговаря на оперативната информация, че двамата подсъдими са влезли да крадат именно него. Към него момент подс.А. не е разполагал с автомобил, видно от показанията на св.Н.Ю. и св.Вйлчанов. 

Заключението на СМЕ потвърждава механизма на причиняване на смъртта - чрез нанасяне на побой извършен от двамата подсъдими, в какъвто смисъл са и показанията на св.А., чути от подс.А..

От заключението на същата експертиза- /т .І, л.82-87/ е видно, че в следствие на нанесените удари с предмет с действаща повърхност около 12/15 см., И. З. е получил тежка черепно-мозъчна травма. Описаните контузии в СМЕ-на мозъка в дясна слепоочна област са резултат от един или няколко наслагващи се удари с твърд тъп предмет със сравнително широка и плоска повърхност нанесени по дясната странична част на главата. Налице е фрактура на 6, 7, 8 и 9-то леви ребра, би се получило, както от падане на ляво и удар в земната повърхност, така и при притискане в лявата част на гръдния кош с крак, коляно или др. Кръвонасядането и травматичния оток по задно-вътрешна повърхност на лявата предмишница са резултат от удар с или върху твърд предмет и биха могли да се получат и при предпазване от нанесен удар, т.е. носят характеристиките на т.нар. „защитни наранявания”.

Подс.А. на 25.11.2010г. е  ходил без причина в ПУ гр.Долен Чифлик за да се ориентира, какво е известно на органите на МВР, като не е знаел, че към него момент трупа на И. З. все още не е бил открит. По същата причина са и позвъняванията му същата вечер към телефоните на МВР и „Бърза помощ”.

Времето на извършване на деянието между  часовете 20.00 и 21.30 съответства на навиците на И. З. да храни животните си по това време, за което  свидетелстват неговите близки познати и на времето по което подсъдимите не са провеждали никакви разговори, но са се намирали в района.

В телефона на подс.А. е вписан телефония номер ползван от подс.А..*** е била налична към инкриминирания период и е въведена оперативна информация, че подс.А. е участник в група занимаваща се с кражби на метали и стари автомобили. Информацията от групата е била набирана, под предлог препродажба на автомобили, което съответства и на повода подс.А. да присъства в с.Дюлино и да предложи на А. да извършат кражба от дома на И. З..

Св. И.С. потвърждава, че от разговори с двамата подсъдими знае, че те ходят заедно да крадат вещи от къщите, които предавали за скрап.

Обясненията на подс.А. за липса на съпричастност към извършеното убийство изцяло се опровергават от събраните доказателства по делото, обсъдени по горе.

Обясненията на подс.А., че не е говорил за убийство извършено от него и от подс.А. по същия идентичен начин се опровергават от доказателствата по делото.

Изградената от тях позиция, съдът приема изцяло за защитна.

След задържането на подсъдимите са експлоатирани СРС и от съдържанието на ВДС е видно, както че св.Х. е дал достоверни сведения, така и че подс.А. още веднъж е направил самопризнания с думите „Аз изгорях, убих човек” /протокол № RB202010-001-05/0305-04-7 от 06.12.2011 г. разговор №3,4,5,7,13 и 22 - т.2 от секретни материали./  Такава информация се съдържа в същите материали в т.3, разговор -1. В този смисъл са и показанията на самия Х. за разговора му с подсъдимия-Протокол Рег. №RB 202010-001-05/0305-04-8 от 06.12.2011 г.

Роднините и на двамата подсъдими /тези на А. дори с участието на защитника/ са се опитвали да оказват въздействие на св.Х. , което се потвърждава и от ВДС  протокол № RB202007-001-05/0305-22-720 от 10.10.2011 г.т.1,разговор 1 и 4.

Възражението на защитата на подсъдимите относно законността на приложените СРС и отразени във ВДС са неоснователни. Прилагането на Специални разузнавателни средства е съобразено с всички законови изисквания по реда на НПК и ЗСРС. Използването на същите се е осъществило, чрез разрешение на надлежния орган и протоколите са изготвени изцяло съобразно изискванията на закона. Възражението, че не са били предявени от органите на ДП е основателно, но при първото разглеждане на делото е дадена такава възможност и тя е отразена в протокола от с.з. При повторното разглеждане на делото от първата инстанция, защитата на подсъдимите са изявили желание да бъдат слушани записите по СРС, но такава възможност съдът не е дал, което е съществено процесуално нарушение, но настоящата инстанция освен да констатира това, друго не би могла да стори.

Настоящата инстанция при разглеждането на делото предостави на страните изслушване на записите на СРС, при постановена процедура „закрити врати”. Възражение бе направено, че същите са на турски език, но това изрично е посочено във ВДС, че от турски на български е ползван преводач и по този начин те са били изготвени. Предвид на което съдът счита, че възраженията направени пред настоящата инстанция са абсолютно неоснователни.

Предвид гореизложените съображения на съда, относно инкриминирания период през който е извършено престъплението, както и възраженията относно авторството на деянието на защитата, на подсъдимите  са неоснователни и това бе обсъдено в изложените мотиви на съда по горе.

 

 

ПО КВАЛИФИКАЦИЯТА НА ДЕЯНИЕТО

 

От многобройната практика на ВКС в множество решения е известно, че при установяване субективната страна на престъпленията против живота и здравето на гражданите следва да се изхожда от психическото отношение на дееца към резултата и осъществените преки действия, като се имат предвид средството, с което е действал, интензивността на нападението, броят и силата на ударите и уязвимостта на органа, върху които са нанесени.

В настоящия случай подсъдимите са нанесли множество удари с ръце и крака по тялото и с неустановен предмет с голяма повърхност по главата, която е един от жизнено важните органи на човека. Същите показват, че подс.А. и подс.А. са съзнавали, че по този начин ще причинят смъртта на пострадалия, която действително е настъпила. Ударите  са били с голяма интензивност и един от тях достатъчен по сила да причини тежка черепно мозъчна травма- контузии   на   мозъка   в  дясна слепоочна област и лява тилна област, тежък мозъчен оток, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, кръвоизливи под твърдата и меките мозъчни обвивки,  многофрагментно  счупване на черепа в дясно. За множеството удари в тялото и главата свидетелстват и другите съпътстващи наранявания разкъсно-контузни рани,  кръвонасядания и  ожулвания по главата и лицето в дясно, счупвания на 6-то, 7-мо, 8-мо и 9-то леви ребра и кръвонасядане и травматичен оток по лявата предмишница.

Пак от съдебната практика е известно, че за да е налице съизвършителство и общност на умисъла, трябва съучастниците да нанасят удари заедно - едновременно или поотделно, или единият в отсъствие на другия, но с последващо продължение на съвместните действия, при което видът на жертвата ясно да показвал какво й е сторено до този момент, какъвто е настоящия случай.

Следователно, по отношение и на двамата подсъдими е бил налице субективният обединяващ признак на съизвършителство - т.нар. “общ умисъл”, защото всеки от дейците при осъществяването на своята проява е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другия и е приел от така съчетаната дейност да бъде причинена смъртта на пострадалия. Целта на двамата подсъдими е била извършване на кражба, но последващите им действия, които са извършили, са допринесли и до крайния резултат. Двамата са разбирали добре, че с оглед възрастта на З., нанасянето на особен по сила и интензивност побой ще има за естествена последица смъртта на този, по отношение на който се упражнява насилието.

Съдът, счита че от обективна и субективна страна подсъдимите са  осъществили състава на чл.115 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК, поради което ги призна за виновни: в това, че на 24.11.2010г. в с. Дюлино, обл. Варна в съучастие като съизвършители помежду си, умишлено умъртвили И.Г. З. на 76г.

Предвид гореизложеното съдът осъди двамата подсъдими за извършено от тях деяние, съставомерно по чл.115 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК, като наложи на двамата подсъдими наказание-лишаване от свобода за срок от по петнадесет години, като постанови същото на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор.

            Съдът за да наложи наказанията в този размер на двамата подсъдими, съобрази както отегчаващите вината обстоятелства, многократните осъждания на двамата подсъдими, съобразени и с настоящата присъда, а така също и смекчаващите такива, като прие, отдалечеността във времето на извършеното деяние до постановяване на осъдителната присъда и утежненото им семейно положение, поради което определи размер на наложените наказания в рамките на средния такъв, предвиден в законовата норма за това деяние. 

            Съдът осъди двамата подсъдими, солидарно да заплатят обезщетение за причинени неимуществени вреди на гр. ищци и части обвинители-М.И.К. и Я.И.З.-дъщери на пострадалия, сума в размер от по 90 000 лева за всяка една от тях. Осъди подсъдимите да заплатят държавна такса върху уважените гр. искове.

             Размерът на уважените гр.искове е определен по справедливост, като счита че именно в този размер, биха до известна степен, компенсирали загубата на своя баща, ако би било възможно, човешкия живот да бъде възмезден с парични средства.

            Съдът зачете предварителното задържане по отношение на двамат подсъдими.

            Съдът осъди подсъдимите да заплатят направените разноски по делото.

            Настоящата инстанция потвърди присъдата в частта относно веществените доказателства.

            Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: