Р Е Ш Е Н И Е

 

                          № 264

 

08.12.2016 година гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и пети ноември през две хиляди и шестнадесета година,  в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

секретар Г.Н.

 прокурор Милена Гамозова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

 ВНОХД №308 по описа за 2016 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на адв. Г.Х., като защитник на В.С.Ч., против присъдата постановена от Шуменския окръжен съд на 15.06.2016г, по нохд № 207/16г. с която подсъдимият Ч. е признат за виновен за деяние по  чл.116 ал.1 т.6 пр.4 вр.чл.115 НК вр.чл.58а ал.2НК и му е наложено наказание от двадесет и три години лишаване от свобода при строг режим.

В жалбата се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, определено преди редуцирането на „доживотен затвор”, както и завишен размер на присъдените обезщетения на гр. ищци. Прави се искане за налагане на наказание лишаване от свобода, което съответно да бъде редуцирано към минимума или да се приложи разпоредбата и на чл.55 НК/респ.чл.58а ал.4/, да се намали съответно и размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди на гр. ищци. Жалбата се поддържа в с.з. като подс. Ч. излага и обяснения по същество.

В с.з. представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Пълномощникът на частните обвинители поддържа представеното възражение и моли присъдата да бъде потвърдена  .

Въззивният протест и жалба са подадени в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 15.06.2016г., постановена по нохд № 207/2016г. Шуменският окръжен съд е признал подсъдимия В.С.Ч. за виновен в това, че на 11.08.2014г. в гр.Шумен умишлено умъртвил с особена жестокост Н.Е.С. с ЕГ№ ********** и на основание чл.116 ал.1 т.6 пр.4 вр.чл.115 вр.чл.54  НК му е определено наказание „доживотен затвор” На основание чл.58а ал.2 НК го е заменил с двадесет и три години лишаване от свобода при строг режим. Осъдил е подсъдимия да заплати на С.Е.С. сумата от 50 000лв., на Е.С.Е. и Е.С.Е. – по 100 000лв., на Е.С.Е. – 120 000лв. и на Е.Ю.И. -2 000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законните последици. Осъдил го е да заплати  направените по делото разноски. Зачел е предварителното му задържане по мярка за неотклонение.

Производството по делото е протекло по реда на глава 27 НПК като подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства и се е съгласил да не се събират нови доказателства.

Фактическата обстановка е изяснена напълно и не се оспорва. Подкрепя се от всички събрани доказателства и признанията на подсъдимия Ч..

Спорът е по отношение справедливостта на наложеното наказание.

Подсъдимият е дал съгласието си, чрез самопризнание по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и отказ от събирането на доказателства за тези факти. Съдът е дал положителен отговор по възложената му от закона проверка за наличието на подкрепа на самопризнанието му в доказателствата от досъдебното производство. Съдът, в мотивите на присъдата, е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Проверката за наличието или не на подкрепа на самопризнанието, по смисъла на чл. 372, ал. 4 НПК, задължително предполага съдът да даде положителен отговор по процесуалната годност на доказателствата от досъдебното производство, а след това и такъв за наличието на безпротиворечивост и несъмненост.

В случаите по чл.372 ал.4 НПК , при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия. В случая, подс.Ч. не е дал обяснения и на ДП.

Изискването за безпротиворечивост касае доказателствата по признатите факти. В случая доказателствата са именно такива. Съдът изрично е посочил, че подс. Ч. в с.з. се е признал за виновен като е признал всички факти и обстоятелства, описани в обв. акт.

Извършеното от подсъдимия е установено по безспорен начин всички изобилни и взаимосвързани доказателства, подробно изброени и обсъдени от съда.

В този смисъл оплакването, направено в с.з. пред настоящата инстанция, за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно. Подсъдимият е имал назначен служебен защитник, ако е имало несъответствие в линията на защита, същият би могъл да направи искане последният да бъде заменен или да си ангажира сам защита. Фактът, че защитникът е жена по никакъв начин не накърнява правата на подсъдимия. Подсъдимият и не твърди несъответствие в линията на защита, а само, че не искал да говори пред жена. Т.е не са били налице нито едно от основанията на чл.91 ал.3 НПК. Наведеното процесуално нарушение е абсолютно несъстоятелно и поради факта, че подсъдимият изяви желание да даде обяснения пред състава на въззивния съд – изцяло от жени.

Що се касае до оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание  то също е неоснователно.

Подсъдимият Ч. и постр. СС. в продължение на около две години поддържали интимна връзка. Подсъдимият знаел, че тя е омъжена и че е с десет години по-възрастна от него. Той й осигурил квартира, осигурявал й средства. Въпреки, че според него често имали пререкания, той не прекъснал връзката а продължил да посещава пострадалата. В дадените пред настоящата инстанция обяснения се стреми да оправдае поведението си с натяквания и обиди, отправяни му от пострадалата. Тези обяснения представляват изцяло защитна теза. От действията му преди инцидента не могат да се направят подобни изводи за наличие на някакво агресивно спрямо него поведение. На няколко пъти той е наемал различни квартири за да има къде да се срещат или пострадалата да живее там, а той да я посещава. Тези посещения са били почти ежедневни, дори когато се е преместил да работи в гр.Бургас е пътувал непрекъснато до Шумен.  Ако отношенията им са били влошени, до степен на твърдяния непрекъснат тормоз от страна на пострадалата, едва ли подсъдимият би полагал такива грижи и желание за срещи.

Умисълът за извършване на деянието е инцидентен. Деянието е извършено след като двамата са правили секс. Нанесените удари са хаотични, но са в една област на тялото – в шията, като с последният удар шията е била прерязана, ножа е оставил до тялото. Характерно е и последващото поведение на подсъдимия – разказал на свид. С.Д. и на свид. Б.К., на свид. С.М., на свид. Х.Х. какво е направил като заявил, че е „убил любовта на живота си”. След това с автобус напуснал страната като отишъл в Р.Турция, защото според него, тя е извън ЕС и трудно щели да го открият. В последствие пък сам се предал.

От извършената СПЕ е видно, че подсъдимият не страда от психично заболяване, че по време на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, не се намирал в състояние на физиологичен афект или на „силно раздразнение”.

От психологичното изследване е видно, че личностовата му струкрура е дисхармонична, от типа на смесено личностово разстройство, ниско ниво на емоционална интелигентност, с данни за повърхностни преживявания и затруднения в изграждане на емпатична връзка, недооценъчност на ефекта на поведението, липса на трайни интегрирани морално-етични и социални норми, склонност към социално-неприемливи поведенчески реакции, не е изградил нагласа дао анализира негативните последици от собственото поведение и да внася корекции в него. В заключението е отразено, че водещите мотиви за извършване на деянието са свързани с личностовите характеристики, подробно описани в заключението и най-вече накърняване на самооценката му.

Деянието е извършено с особена жестокост като са нанесени  13 прободно-порезни рани в областта на шията и не по-малко от три дълбоки порезни рани в същата област, прерязване на трахеята, магистрални шийни венозни пътища, прерязвяане на щитовиден хрущял, подлежаща щитовидна жлеза, прерязвания на десните напречни израстъци на 4,5 и 6 шиен прешлен. Жертвата е осъзнавала какво се случва, като смъртта не е настъпила мигновено. Като непосредствена причина за смъртта се сочи остра следкръвоизливна анемия.

Имайки предвид всички тези факти и обстоятелства съдът е определил като най-подходящо наказанието „доживотен затвор”. Преценил е много високата степен на обществена опасност на деянието както поради обстоятелството, че се засяга изключително човешко благо – животът, така и предвид начина на извършването, извън квалифициращите елементи . Пострадалата е жена в разцвета на силите си, с три деца, едно от които – непълнолетно. Извън квалификацията „особена жестокост” следва да се отче и броя на ударите, нанасяни в една и съща област, обстоятелството, че деянието е извършено непосредствено след като двамата са били интимни и жертвата не би могла и да предполага и очаква такова поведение.

Правилно съдът е приел, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, предполагащи приложение на чл.55 НК. Обстоятелството, че подсъдимият сам се е предал, след като е избягал от страната също не би могло да се цени като такова. Въпреки, че пред първата инстанция е изразил разкаяние и съжаление, с обясненията си пред въззивата инстанция се стреми да омаловажи вината си.

Подходящото наказание в този случай се явява втората алтернатива – доживотен затвор, който след приложението на чл.58а ал.2 и 3 НК се заменя с лишаване от свобода за срок от 20 до 30 години, съобразно  приетото в ТР 2/19.06.15г. ВКС.

Съгласно това решение при определяне на наказанието съдилищата са длъжни да излагат подробно аргументирани и изчерпателни мотиви за индивидуализация на санкцията - въз основа на кои конкретни обстоятелства, установени по делото, извършват преценка за степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, които не са взети предвид от закона за признаци в правната квалификация (чл. 54 и чл. 56 от НК). Така се определя наказание, което е справедливо и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК.

При индивидуализацията на наказанието в конкретния случай следва да се имат предвид всички отразени по-горе факти и обстоятелства. Високата степен на обществена опасност предполага по-висока по размер санкция. Тъй като са налице и смекчаващи обстоятелства, то тази санкция не следва да бъде в максималния предвиден размер. Въззивната инстанция намира, че определеното наказание 23 години лишаване от свобода ще въздейства възпитателно и ще изиграе своята възпираща и предупреждаваща роля.

По отношение присъдените обезщетения на гражданските ищци съдът правилно е приел, че без съмнение децата на пострадалата са претърпели болки и страдания от загубата на майка си, живели са в едно домакинство и със загубата й са лишени от нейните грижи и любов. Определените обезщетения по размер са справедливи и биха овъзмездили гр. ищци до известна степен. По отношение съпруга на пострадалата също правилно е прието, че въпреки влошените им отношения, двамата са живеели заедно и заедно са отглеждали децата си и без съмнение той също е претърпял неимуществени вреди от деянието. Искът е основателни по отношение бащата на пострадалата, който със смъртта й също се е лишил от грижите й.

Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че жалбата е неоснователна, а присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 15.06.2016г. на Шуменския окръжен съд, постановена по нохд №207/2016г. по отношение на подсъдимия В.С.Ч. с ЕГ№ **********

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                             2.