Р Е Ш Е Н И Е

 

№184/10.08.2016 г.

 

гр. Варна

 

 

В  името на народа

 

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети август две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

АСЕН ПОПОВ

 

 

при секретаря Г.Н.

и прокурора М. Гамозова,

разгледа докладваното от съдия Димитрова  ВЧНД № 309 по описа за 2016 год. по описа на съда и за  да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл. 17 вр. чл.  16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни  решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПУНПМАС/.

 

Пред настоящата инстанция е образувано производство по жалба на адв. М. Я. ***/, в качеството му на процесуален представител на В.Д.В., ЕГН - ********** за проверка на решение № 72/14.07.2016г на ОС-Добрич, постановено по ЧНД № 261/16г по описа на същия съд. С последното е призната  наказателна присъда №171/F/11.06.2014г. по дело №10316/3/2014, постановена от Окръжен съд-гр.Букурещ,  Р Румъния, влязла в сила на 07.07.2014г., с която на българския гражданин В.Д.В. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2/две/ години 11/единадесет/ месеца и 10/десет/ дни, изпълнението на което е спряно и е заменено със следните пробационни мерки за наблюдение за срок от 3/три/ години, а именно: 1. Да се явява в пробационната служба на датите, посочени от нея; 2. Да приеме посещения от пробационен служител, определен за надзора му; 3. Да съобщи предварително за смяната на жилището и всяко излизане, което превишава 5 дни; 4. Да уведоми за промяна на работното място; 5. Да представи информация и документи, които да позволяват контрола върху неговите средства за препитание, както и Да положи безплатен труд в полза на обществото в публичната администрация на сектор 4 или в публичната администрация на сектор 5, за период от 60/шестдесет/ работни дни, за деяние, извършено на територията на издаващата държава и непопадащо под юрисдикцията на българските съдилища, като е постановено изпълнението на посочената присъда, в частта на наложените мерки за наблюдение в тригодишен срок чрез адаптирането им към чл.42а и сл. от НК на Р България както следва: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок от три години, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител - два пъти седмично; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години; 3. Ограничаване в свободното предвижване, чрез спазване на забраната за напускане на населеното място - гр.Добрич за повече от 5/пет/ дни без разрешение на пробационния служител или прокурора; 4. Безвъзмезден труд в полза на обществото по 240 часа годишно, в продължение на две последователни години. В същото решение е зачетено предварителното задържане на жалб., на основание чл. 59 от НК, считано от 28.02.2014г. до 11.06.2014г.; приспадната е изтърпяната част от наказанието му „Пробация“, считано от 04.11.2014г. до 30.05.2016г.; жалб. е осъден да заплати направените по делото разноски по сметка на Окръжен съд-гр.Добрич.

В жалбата до въззивната инстанция процесуалният представител на осъденото лице В., оспорва правилността и обосноваността на изводите на ОС досежно адаптираните проб. мерки „Ограничаване в свободното предвижване, чрез спазване на забраната за напускане на населеното място - гр.Добрич за повече от 5/пет/ дни без разрешение на пробационния служител или прокурора” и „Безвъзмезден труд в полза на обществото по 240 часа годишно, в продължение на две последователни години”, като навежда доводи в тази връзка и моли  за отмяна на решението в тази му част.

 

В съдебно заседание пред състава на АС-Варна жалбата се поддържа от проц. представител на осъд. лице, като се доразвиват възраженията за неправилност на решението в обжалваната му част.

Представителят на АП-Варна изразява становище за частична основателност на жалбата - в частта досежно проб. мярка „Ограничаване в свободното предвижване, чрез спазване на забраната за напускане на населеното място - гр.Добрич за повече от 5/пет/ дни без разрешение на пробационния служител или прокурора”, като моли за отмяната й чрез изменение на първоинст. съдебен акт.

Осъденият В. заявява, че в РРумъния проб. мярка „Безвъзмезден труд в полза на обществото по 240 часа годишно, в продължение на две последователни години” е следвало да се изпълнява по два часа дневно или 120 часа в продължение на 60 дни. Моли за отмяна на същата, с оглед влошаване на положението му.

 

Съставът на Апелативен съд - Варна, след като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и ревизирайки първоинстанционният съдебен акт, прие за установено следното: жалбата е подадена в срок и е допустима, по същество се явява частично основателна по следните съображения:

 

В Окръжен съд - Добрич по реда на чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни  решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПУНПМАС/ е било образувано съдебно производство по отношение на българския гражданин В.Д.В., роден на ***г. в гр.Добрич, живущ ***, с ЕГН-********** за признаване на наказателна присъда №171/F/11.06.2014г. по дело №10316/3/2014, постановена от Окръжен съд-гр.Букурещ,  Р Румъния, влязла в сила на 07.07.2014г., с която на българския гражданин В.Д.В. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2/две/ години 11/единадесет/ месеца и 10/десет/ дни, изпълнението на което е спряно и е заменено със следните пробационни мерки за наблюдение за срок от 3/три/ години, а именно: 1. Да се явява в пробационната служба на датите, посочени от нея; 2. Да приеме посещения от пробационен служител, определен за надзора му; 3. Да съобщи предварително за смяната на жилището и всяко излизане, което превишава 5 дни; 4. Да уведоми за промяна на работното място; 5. Да представи информация и документи, които да позволяват контрола върху неговите средства за препитание, както и Да положи безплатен труд в полза на обществото в публичната администрация на сектор 4 или в публичната администрация на сектор 5, за период от 60/шестдесет/ работни дни, за деяние, извършено на територията на издаващата държава и непопадащо под юрисдикцията на българските съдилища, придружена с Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебни решения и решения за пробация, издадено от съдебните власти на Румъния и засягащо българския гражданин В.Д.В. с ЕГН **********.

За да се произнесе по същество на искането, първоинст. съд правилно и обосновано е съобразил всички изисквания на разпоредбите на глава ІІ от ЗПИИСРРПУНПМАС, като е приел, че е надлежно сезиран с Удостоверение /издадено по образец, съгласно Приложение №1 към чл.6 от ЗПИИСРРПУНПМАС, в писмена форма, придружено от превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.6 от закона/, предвид разпоредбите Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване към съдебните решения и решенията за пробация с оглед надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции с представената за признаване и изпълнение  наказателна присъда  № 171/F/11.06.2014г. по дело № 10316/3/2014, постановена от Окръжен съд гр. Букурещ,  Румъния, влязла в сила на 07.07.2014г., с която на българския гражданин В.В. за деяния, извършени на територията на издаващата държава и непопадащи под юрисдикцията на българските съдилища, е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2/две/ години 11/единадесет/ месеца и 10/десет/ дни, което е спряно за изпълнение и заменено с мерки за наблюдение за срок от 3/три/ години, а именно: 1. Да се явява в пробационната служба на датите, посочени от нея; 2. Да приеме посещения от пробационен служител, определен за надзора му; 3. Да съобщи предварително за смяната на жилището и всяко излизане, което превишава 5 дни; 4. Да уведоми за промяна на работното място; 5. Да представи информация и документи, които да позволяват контрола върху неговите средства за препитание, както и Да положи безплатен труд в полза на обществото в публичната администрация на сектор 4 или в публичната администрация на сектор 5, за период от 60/шестдесет/ работни дни. Престъпните деяния са били извършени на територията на Брашов и Букурещ, РРумъния - първите две деяния и последното в периода 21-23.02.2014г., квалифицирани по чл. 311 ал. 2 от НК; по чл. 48 от НК във връзка с чл. 360 ал. 1,2,3 от НК и по чл. 48 от НК във връзка с чл. 250 ал. 1 от НК, а предпоследното деяние е извършено в периода 21-27.02.2014г., квалифицирано по чл. 365 ал. 2 от НК. Тези деяния са наказуеми и съгласно българският НК - по чл.243 ал.2 т.3 от НК на РБългария, по чл.244 ал.1 и ал.2 от НК на РБългария, по чл.246 ал.1, ал.2 и ал.3 от НК на РБългария и по чл.249 ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 от НК на РБългария.

Правилни са били изводите на ДОС, за наличието на: положителните предпоставки на ЗПИИСРРПУНПМАС: касае се за постановена наказателна присъда за налагане на пробационни мерки, която съгласно нормата на чл.3 ал.1 б.„б” т.3  от  ЗПИИСРРПУНПМАС се явява съдебно решение с наложено наказание „лишаване от свобода”, изпълнението на което е спряно и е заменено с определени за изтърпяване пробационни мерки за определен срок; че този акт е постановен от съдебен орган и е за извършени престъпления, както и че деянията, осъществени от осъденото лице В., попадат сред изброените в чл.14 ал.2 от ЗПИИСРРПУНПМАС, поради което не се изисква да е налице двойна наказуемост, т.е. същите деяния да са наказуеми и по българското законодателство; че осъд. лице В. е с местоживеене на територията на Р България, както и за липсата на отрицателните такива по смисъла на чл.15 ал.1 от същия закон.

Изложеното по-горе е позволило на ДОС да достигне до обоснования правен извод, че следва да постанови признаване и изпълнение на определените в наказателната присъда пробационни мерки, съобразявайки изискването на чл.5 от ЗПИИСРРПУНПМАС и адаптирайки ги към българското законодателство  - към чл.42а и следващите от НК, с цел упражняване на надзор при изпълнението им. Отчитайки изискванията на разпоредбата на чл. 5 от Закона, е било взето предвид, че това адаптиране следва да бъде в съответствие с характера и продължителността на наказанията, предвидени в българското законодателство, поради което правилно и обосновано е  прието, че то /адаптирането/ трябва да обхване само и единствено отделните видове мерки по присъдата на румънските власти с мерките, предвидени в НК на Р България, т. к.  за деянието по чл.243 ал.2 т.3 от НК на Р България е предвидено наказание „лишаване от свобода” ,от 5 до 15 години, поради което е неприложима разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, респ. този вид наказание не може да бъде заменено с наказанието „пробация”, а именно: пробационните мерки, наложени с наказателната присъда на основание чл.93 ал.1 от НК на Р Румъния се обхващат от пробационните мерки, предвидени в чл.42а ал.2 т.1 и 2 във връзка с чл.42б ал.1 и ал.2 от НК на Р България, а именно:

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес ***, с полагане на подпис пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител като мерките са за срок от 3/три/ години;

2. Неправилно е било обаче виждането на първоинст. съд, че проб. мярка осъд. лице „да съобщава преди преместване в ново жилище и всяко пътуване, което надвишава период от 5/пет/ дни”, съответства на пробационната мярка по  чл.42а ал.2 т.3 във връзка с чл.42б ал.3 от НК на Р България, изразяваща се в ограничаване в свободното предвижване като спазване на „забраната за напускане на населеното място - гр.Добрич за повече от 5/пет/ дни без разрешение на пробационния служител или прокурора”. Съгласно румънското законодателство, така наложената проб. мярка има уведомителен характер, за разлика от естеството й по българският наказателен закон – същата има характеристиките на ограничаваща и забранителна мярка, поради което адаптиране не може да се допусне, в противен случай се би влошило наказателно-правното положение на осъд. лице и се би подменила волята на решаващият съд.

3. Изцяло се споделят от настоящата инстанция изводите на ДОС досежно възможността за адаптиране на проб. мярка осъд. „ да положи безплатен труд в полза на обществото в публичната администрация на сектор 4 или в публичната администрация на сектор 5, за период от 60/шестдесет/ работни дни”  с пробационната мярка по чл.42а ал.2 т.6 от НК на Р България – „полагането на безвъзмезден труд в полза на обществото общо за 480 часа, които трябва да бъдат разпределени по 240 часа в две последователни години, с оглед изискването на чл.42а ал.3 т.3 от НК на Р България. В тази връзка следва да се отбележи, че въззивният съд не споделя направените възражения от процесуалния представител на осъденото лице - адв. М. Я., за това, че се влошава положението на подзащитния му, т. к. в постановената от румънският съд присъда не е уточнено, по колко часа дневно следва да се полага този обществено полезния труд: адаптирайки тази проб. мярка, съгласно разпоредбата на чл. 5 от   ЗПИИСРРПУНПМАС, за българският съд е без значение точният брой часове обществено-полезен труд дневно, които осъд. лице би полагало безвъзмездно, ако се изпълняваше тази мярка на територията на РРумъния, защото съгласно чл.42а ал.3 т.3 от НК на Р България, изпълнението на тази мярка в РБ се съобразява с инструментариума, предвиден в глава ХVІІІ от ЗИНС.

Съобразно изискванията на ЗПИИСРРПУНПМАС, правилен и законосъобразен е бил подходът на ДОС и досежно зачитането на предварителното задържане на осъд. лице, на основание чл. 59 от НК, приспадането на изтърпяната част от наказанието му „Пробация“, както и осъждането му да заплати направените по делото разноски. 

  

Изложено по-горе налага изменение на решението на ОС-Добрич в частта досежно проб. мярка „Ограничаване в свободното предвижване, чрез спазване на забраната за напускане на населеното място - гр.Добрич за повече от 5/пет/ дни без разрешение на пробационния служител или прокурора”, като същата бъде отменена, като в останалата му част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 13 ал. 3 вр ал. 1 от ЗПИИСРРПУНПМАС, настоящият състав на АС-Варна,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ решение № 72/14.07.2016г на ОС-Добрич, постановено по ЧНД № 261/16г по описа на същия съд в частта, досежно изпълнението на пробационна мярка „Ограничаване в свободното предвижване, чрез спазване на забраната за напускане на населеното място - гр.Добрич за повече от 5 /пет/ дни без разрешение на пробационния служител или прокурора”, като ОТМЕНЯ същата и не допуска адаптиране на пробационна мярка да съобщава преди преместване в ново жилище и всяко пътуване, което надвишава период от 5/пет/ дни, наложена с наказателна присъда №171/F/11.06.2014г. по дело №10316/3/2014, постановена от Окръжен съд-гр.Букурещ,  Р Румъния, влязла в сила на 07.07.2014г.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                 Членове:1.                           2.