Р Е Ш Е Н И Е

                   № 49

28.03.2017г. Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и четвърти март две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

 секретар С.Д.

прокурора Ружа Големанова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

НДВ №31 по описа за 2017 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е по реда на чл.424 ал.1 НПК.

Образувано е по искане на В.Д.Ч., осъден  по нохд № 878/2015г. по описа на РС-Разград, за възобновяване поради допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1 НПК. Твърди се, че първостепенният съд е постановил осъдителна присъда на база на свидетелските показния на пострадалата.

В съдебно заседание пред АС – Варна осъденият Ч. се явява и се представлява лично и чрез служебен защитник.

В с.з. жалбата се поддържа от осъдения, като се излагат доводи за нарушение на чл.348 ал.3 т.1 НПК като по делото не били събрани доказателства подкрепящи тезата на подсъдимия.

         Представителят на АП-Варна, изразява становище, че молбата за възобновяване е неоснователна, като излага аргументи в тази насока.

Осъденото лице моли съда да възобнови съдебното производство.

         След анализ на доказателствата по делото и постъпилото искане от осъдения Ч., АС- Варна прие за установено следното:

              Подсъдимият В.Ч. е бил осъден с присъда № 196/ 04.04.2016г. на РС-Разград по НОХД № 878/2015г. по описа същия съд за  деяния по чл.149 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1, по чл.150 ал.1 вр.чл.26 ал.1 и по чл.152 ал.2 т.1 вр.ал.1 т.2пр.1 и 2 вр.чл.26 ал.1 от НК, поради което му е било наложено на основание чл.23 ал.1 НК едно общо наказание от шест години лишаване от свобода при строг режим, което наказание на основание чл.24 НК е увеличено с една година лишаване от свобода

 С решение № 61/02.11.2016г. по ВНОХД №236/2016 г. ОС-Разград присъдата е потвърдена изцяло.

Подадената молба за възобновяване на производство по НОХД № 878/2015г. по описа на РС-Разград и нохд №236/2016г. на ОС Разград с аргумент за допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се ограничаване правото на защита, както и необоснованост на решението на РРС, е допустима, но по същество е неоснователна, по следните съображения:

Основните доводи на искателя, инициирали молбата за възобновяване на производството са: постановяване на осъдителна присъда от РС /впоследствие потвърдена и от въззивната окръжна инстанция/ на база на недостатъчни и противоречиви доказателства, кредитиране на показанията единствено на пострадалата и нейни близки,едностранно и повърхностно провеждане на досъдебното производство. 

 Съдът констатира, че релевираните от молителя и пр. му представител нарушения на процесуални правила не са допуснати при разглеждане на наказателното производство, а още по – малко същите да се явяват съществени по смисъла на чл.  348 ал.1 т.1-3 НПК, по  изложените съображения:

         На първо място довода за непълнота на доказателствата по делото, обективиран в оплакването на искателя досежно постановения съдебен акт не се споделя от настоящия състав. Очевидно аргумента касае "необоснованост на присъдата", но сам по себе си той не е предвиден като самостоятелно основание за възобновяване на съдебното производство. Такова основание би било на лице според непротиворечивата съдебна практика единствено, ако се констатира, че тази необоснованост се е отразила върху правилността на присъдата поради неизясняване от фактическа страна на такива съществени обстоятелства които, ако бяха изяснени, можеха да доведат първоинстанционния съд, респ. въззивния  до други фактически, а оттам и правни изводи. Очевидно такава празнота на фактите по делото не е налице. Обвинението е било за това, че 1. За времето от 17.08.2012г. до 14.09.2013г. в гр.Варна, с.Топчии, общ. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез употреба на сила и заплашване и чрез използване на положение на зависимост и надзор, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършило 14-год възраст лице –В.П.И. – деяние по чл.149 ал.2 пр.1,2,5 и 6 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК; за това, че за времето от 15.09.2013г. до 24.06.2015г. в гр.Русе, гр.София, с.Топчии, общ. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез употреба на сила и заплашване и чрез използване на положение на зависимост и надзор е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на навършило пълнолетие лице – В.П.И. – деяние по чл.150 ал.1 пр.1,2,5 и 6 вр.чл.26 ал.1 НК; за това, че за времето от м.август 2014г. до 20/21.05.2015г. в с.Топчии общ. Разград, при условията на продължавано престъпление се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 18 години – В.П.И.о, като я принудил към това със сила и заплашване – деяние по чл.152 ал.2 т.1 вр.ал.1 т.2 пр.1 и 2 вр.чл.26 ал.1 НК.

Наведените нарушения, допуснати на ДП, дори да са били допуснати не са съществени и са отстранени в хода на съдебното производство. Така например –дали е следвало да даде обяснения пред съдия или не е въпрос на преценка на разследващия орган. С това правата на подсъдимия не се ограничават по никакъв начин. Същият е бил привлечен като обвиняем на 22.07.15г. в присъствието на защитник. Първият му разпит е от 17.07.15г., отново в присъствието на защитник. В кориците на делото няма разпит проведен на 13.07.15г.

Не е и никакво нарушение на процесуалните правила участието на един и същи прокурор както при разглеждане на мярката за неотклонение, така и на съдебното производство.

Възражението, че деянията не били доказани по безспорен начин е несъстоятелно. По принцип този род деяния не се извършват в присъствието на други лица, освен пострадалото лице. Решаващите съдилища са ценили показанията на пострадалата и са стигнали до съответното заключение. Събрани са били всички възможни доказателства имащи касателство към отделните деяния

Липсва и твърдяната непълнота на доказателствения материал по делото, касаеща оценката на решаващите инстанции за достоверността на доказателствените средства. Първоинстанционният съд е направил анализ на гласните доказателствени средства, кредитирайки онази част от тях, която кореспондира на цялостната доказателствена съвкупност. Тези показания не са изолирани, а напротив, подкрепени са и от всички доказателства по делото.

От своя страна въззивният съд е дал своя отговор на всеки от въпросите по съществото на обвинението. Заявил е недвусмислено, че възприема изводите на първата инстанция. Въззивната инстанция е задължена да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, като това задължение обхваща отговор на въпросите: дали приетите от първоинстанционния съд фактически положения съответстват на доказателствата по делото, събрани и проверени по предвидения в закона ред, дали е изпълнено задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на релевантните обстоятелства, дали са спазени изискванията на процесуалния закон, дали правилно е приложен материалният закон. Когато въззивният съд намери за правилни, обосновани и законосъобразни фактическите и правни изводи на първата инстанция, не е задължен да ги преповтаря, но трябва да изложи собствени съображения в подкрепа на тези изводи. Когато страните са оспорили пред въззивния съд фактическите и правни изводи, при това с конкретни аргументи, въззивният съд е задължен да даде отговор на всички възражения и съобразно изискванията на  чл. 339, ал. 2 от НПК, като потвърди присъдата, да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в жалбите.

Въззивната инстанция е обсъдила правно релевантните обстоятелства и е изложила своите изводи. В случая са налице всички елементи на инкриминираните деяния и причинно следствената връзка между действията на осъденото лице и противоправния резултат.

Предвид гореизложеното съдът счита, че молбата на осъдения В.Ч. за възобновяване на делото е неоснователна, тъй като не са допуснати визираните в нея съществени процесуални нарушения,  поради което същата следва да бъде оставена без уважения по горните съображения.         

Водим от горното и на основание чл.424 ал.1 от НПК, АС-Варна,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В.Д.Ч. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на решение № 61/02.11.2016г. постановено по ВНОХД№236/16г. РОС, с което е потвърдена присъдата по НОХД № 878/2016г. по описа на РС-Разград.

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.       

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                        2.