Р Е Ш Е Н И Е

 

 

161

 

 

Гр.ВАРНА,27.11.2013 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР МАНЕВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:  ЖИВКА ДЕ.А

                                                                     ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

 

При секретар: Г.Н.

и в присъствието на прокурор: РУЖА ГОЛЕМАНОВА,

 разгледа докладваното от съдия Димитров

 ВНОХД №310/2013 год. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 23 по НОХД № 310/2013 год. на Шуменския окръжен съд, постановена на 25.09.2013 год.,с която, подсъдимия по делото: Д.Т.И., български гражданин, е признат за виновен по обвиненията: 1. по чл.330, ал.3, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр. чл. 54 от НК и му е наложено наказание –лишаване от свобода за срок от осем години лишаване от свобода. Оправдан е за обвинението ,че при запалването на стопанската постройка собственост на А.Е.М., е имало опасност ,пожара да се разпростре и върху други имоти. Определил е наказанието да бъде изтърпяно при „Строг „ режим в затворническо заведение от закрит тип. Зачел е предварителното задържане. Осъдил е подсъдимия да заплати на С.Х.Р. и на Р.Х.Р. –сумата от 2660 лева за причинени имуществени вреди, както и сумата от по 1000 лева за причинените им неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Произнесъл се е по веществените доказателства и го е осъдил да заплати направените разноски по делото и държавна такса върху уважените граждански искове.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. В.Б. ***, служебен защитник на Д.И..  Жалбата е бланкетна , твърди се , че наложеното наказание не е справедливо. Молят съда да намали наложеното наказание.

Представителят на прокуратурата изразява становище, че подадената жалба е неоснователна. Присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна. Деянието е доказано по безспорен начин и определеното наказание е правилно и справедливо. Моли, да се потвърди присъдата.

Подсъдимият редовно призован, се явява лично и с адв. В.Б.. Подържат подадената жалба и молят съда да намали наложеното наказание, сочейки като мотив за това, направеното самопризнание.

Гражданските ищци и частни обвинители, редовно призовани не се явяват и не се представляват.

 

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

 

 

През 2011 г. вс. Риш обл. Шумен в къща на ул. Възраждане № 3 сам живеел М.Д.С.. През втората половина на 2011 г. здравословното състояние на С. се влошило, станал неподвижен, безпомощен и не бил в състояние да се грижи за себе си. Последните месеци преди м. декември 2011 г. С. прекарал на легло, като за него се грижели св. К.Е. и брат му Д.Е., които му носели храна, палели печката му. Електричеството в дома на С. било прекъснато. В тъмната част на денонощието С. си светел с малко прожекторче и със свещ. Пушел цигари, само когато някой му донесе. С. обитавал една от стаите на къщата с южно изложение на втория етаж на сградата. До нея се стигало през външно дървено стълбище. С. се отоплявал с печка на твърдо гориво, която палели св. Е.. Пътната врата на имота, както и входната врата били постоянно отключени. Отключена стояла и вратата на избеното помещение, което се намирало под стаята която обитавал С..

На 03. 12. 2011 г. около 19 ч. св. Д.Е. отишъл при С. и му занесъл храна и запалил печката. Когато Е. си тръгвал, С. нямал цигари, а свещта която ползвал за осветление била свършила.

По същото време в с. Риш живеел и подс. Д.Т.И.. На 03. 12. 2011 г. вечерта подс. И. и св. И.Й. се черпели с алкохол в домът на подс. И. с други техни приятели. Св. Й. знаел от св. Д.Е., че М.С. имал дълъг електрически кабел и железа в къщата си. Двамата с подс. И. решили да отидат до дома на С. и да откраднат кабела и железата. След като си тръгнали другите им приятели, подс. И. и св. Й. решили да отидат за кабела и железата. Около 0. 30 ч. - 01 ч. двамата' отишли в къщата на С., влезли в стаята му и го събудили, като го почерпили с цигари и вино. Попитали С. дали има дълъг кабел, който подс. И. да ползва за циркуляра си. С. отговорил, че имал такъв кабел и обяснил къде се намира, като се съгласил да го вземат и ползват подс. И. и св. Й.. Казал им също, че в мазата си имал събрани дребни железа, които те двамата да вземат и продадат и с парите да му купят храна. С. поискал след като ползват кабела, да му го върнат или да му го платят по късно. Подс. И. взел чувал в който бил кабела и влязъл в мазата, от където взел и друг чувал с железа, а св. Й. останал още известно време при С., запалил отново печката му и тогава си тръгнал. Отишъл в мазата при подс. И., който опитал да запали един чувал със слама. Като видял това, св. Й. казал на подс. И. да не пали чувала, но подсъдимия го запалил, но чувала угаснал. След това двамата взели чувалите с железа и кабела и отишли в дома на подсъдимия, където претеглили железата и св. Й. си заминал.

Тогава подс. И. решил да отиде в дома на С., за да види дали сламата се е запалила или е угаснала. В мазата на С., той видял, че сламата е угаснала, върнал се в домът си от където взел стара автомобила гума и я натъпкал със сено. Отнесъл гумата в мазата на С. и опитал да запали сеното, но и то не горяло. Тогава подс. И. запалил пластмасови бутилки от които сеното се разгоряло и се запалила автомобилната гума. Подсъдимия си тръгнал и се прибрал в домът си. От запалената гума се запалила и къщата и стопанска постройка до нея на С.. Последния като видял, че къщата му гори се опитал да напусне същата. Влачейки се С. успял да излезе от стаята и по дървеното стълбище се слязъл на земята в двора, като вече бил обгорен от пожара. Започнал да вика за помощ. Около 03. 00 ч. св. И.И. И., П.И. Х. и Х.Г.Х. се събудили от необичаен шум и видели, че къщата на С. гори, като чули и викове за помощ. Св. И. и Христов отишли в имота на С. и го намерили на земята пред къщата, като върху краката му имало горящи парчета дърва. Изнесли С. далеч от къщата. Обадили се на пожарната и Спешна помощ. Пред тези свидетели и св. С.Д.М., С. съобщил, че същата нощ в дома му идвали подс. И. и св. И.Й. и му искали кабел за циркуляр, а след като те си тръгнали, къщата му започнала да гори. Казал на свидетелите „М. и И. му запалиха. Отдолу ме запалиха”. Пристигнали екипи на Спешна помощ и пожарната. Пожара бил загасен, а С. бил откаран за лечение в МБАЛ „ Шумен „ където на 31.01.2012 г. починал.

По късно по време на досъдебното производство подс. И. предал с протокол за доброволно предаване взетите от дома на С. кабел и железа.

От заключението на СМЕ се установява, че непосредствената причина за смъртта на М.Д.С. е остра сърдебно-съдова недостатъчност, развила се във връзка с настъпила в резултат на изгарянията остра полиорганна недостатъчност. Между получените обширни изгаряния на долните крайници, ведно с настъпилите усложнения и настъпилата смърт на М.С. е налице пряка причинна връзка.

От заключението на пожаро-техническата експертиза се установява, че пожарът в домът на М.С. е възникнал от открит огнеизточник като причините могат да бъдат небрежни или умишлени действия. Вещото лице изключва вероятността причина за пожара да е незагасена цигара, поради наличието на няколко огнища. Изключена е и възможността пожара да е възникнал от късо съединение, тъй като електричеството в къщата било изключено.

От заключението на съдебно икономическата експертиза се установява, че пазарната стойност на имота обитаван от М.С. е 1 840 лв., а стойността на причинените щети е 1 360 лв.

През 2012 г. къщата на починалия Х.Р.П. на ул. Дебелец в с. Риш била необитаема, тъй като наследниците му - С.Х.Р. и Р.Х.Р. не живеели в селото. Ел. захранване в къщата не е имало, тъй като същото стигало само до входа на къщата. Необитаеми били и къщите около тази къща. На 19 / 20. 03. 2012 г. подс. И. решил да запали къщата на П., тъй като баща му и П. имали дразги, защото П. бил откраднал от бащата на подсъдимия, дърводелски инструменти. Минал покрай къщата и хвърлил горяща цигара през прозореца на една от стаите. Цигарата паднала върху Дамаската на диван в близост до прозореца. Подс. И. се убедил, че цигарата е паднала върху Дамаската на дивана и си заминал. От горящата цигара се запалил дивана, а след това и къщата. На 20. 03. 2012 г. сутринта св. С.М. отивал на работа. Минал покрай къщата на П. и видял, че къщата е изгоряла, покривът бил съборен и все още имало пламъци.

От заключението на пожаро техническата експертиза се установява, че най-вероятно пожара е възникнал в стаята от към улицата от хвърлена незагасена цигара и се е разпространил към вътрешността на сградата.

От заключението на съдебно икономическата експертиза се установява, че пазарната стойност на запалената къща е 4 400 лв., а стойността на нанесените имуществени вреди е 2 660 лв.

От протокол за следствен експеримент от 22. 03. 2012 г. се установява, че подс. И. е обяснил от къде е минал, за да стигне до къщата на П., посочил счупено стъкло на трикрилен прозорец, като показал, че през това счупено стъкло е хвърлил запалената цигара.

През 2005 г. А.Е.М. закупила къща и стопански постройки, както и дворно място в с. Риш ул. „Божурица” № 28. През м. март 2012 г. никой не живеел в къщата, но я ползвала майката на собственика - св. Е.Х.М., която работела като секретар на кметството в с. Риш. В имота имало стопански постройки - сайвант пълен с плява, друга стопанска постройка представляваща 4 бокса за отглеждане на животни, както и друга постройка представляваща бокс за животни. Сайванта се намирал близко до къщата. Електричество в този сайвант нямало прекарано. На 20 / 21. 03. 2012 г. подс. И. който многократно преди това бил влизал в тази къща, за да краде железа, отново отишъл в къщата за железа. След като взел железа, той решил да запали да запали сайванта, който бил пълен с плява. С кибрит запалил плявата и с заминал. От запаления огън възникнал пожар в тази стопанска постройка. Около 03. 50 ч. на 21. 03. 2012 г. пожарът бил видян от св. А.Н., която уведомила ползвателя на имота - Е.М.. Последната заедно със св. С.М. и М.М. успели да локализират пожара, тъй като имало опасност същия да обхване и намиращата се в близост къща. Пожара бил изгасен от пристигнал екип на пожарната.

От заключението на пожаро техническата експертиза се установява, че причината за пожара не е установена.

От заключението на съдебно икономическата експертиза се установява, че пазарната стойност на стопанските постройки е2 300 лв. , а стойността на причинените имуществени вреди - 2 9 60. 42 лв.

От приложеното по делото свидетелство за съдимост на подс. И. се установява, че същия е осъждан три пъти за умишлени престъпления от общ характер. Първите две са за престъпления извършени преди настоящото. Към момента на осъществяване на деянието предмет на настоящото производство подс. И. е бил осъждан един път, като му е наложено наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 г. Присъдата е влязла в законна сила на 28. 10. 2010 г.

 

 

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗОКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

 

Производството по делото е протекло при условията на глава 27 от НПК.

 

Първоинстанционния съд е събрал необходимите доказателства по делото, извършил е анализ на всички събрани доказателства по делото и е направил своите правни изводи.

В съдебно заседание подсъдимия е заявил ,че му е разяснено процедурата по чл.371,т.2 от НПК. Признава изцяло вината си и фактите изложени в обвинителния акт.

От събраните доказателства по делото безспорно е установено и доказано ,че подсъдимия е извършил престъпленията, за които е признат за виновен и осъден.Запалените имоти- къща и стопански постройки са на значителна стойност- къщата и стопанските постройки обитавани от М.Д.С. са на стойност 1840 лева, а къщата собственост на С.Р. и Р.Р. е на стойност 4440 лева, а стопанската постройка собственост на А.М. е на стойност – 2300 лева. Общата стойност на запалените имоти е 8580 лева. Първият пожар е представлявал опасност за живота на М.Д.С. и е последвала смъртта му, като дееца не е искал и не е допускал това.

В резултат на пожара са настъпили съгласно практика на съда и значителни имуществени вреди-Общата стойност на имуществените вреди е 6980 лева, от които 1360 лева на С., 2660 лева на сестри Р. и 2960 лева на А.М..

Направените самопризнания от подсъдимия напълно се подкрепят от останалите събрани доказателства по делото, които са събрани съгласно изискванията на закона и не са налице процесуални нарушения при тяхното събиране, поради което правилно първоинстанционният съд ги е кредитирал и постановил своя съдебен акт, базирайки се на самопризнанията на подсъдимия и останалите събрани доказателства.

От събраните доказателства по делото безспорно е установено ,че през непродължителен период от време- от 04.12.2011 год. до 21.03.2012 год. , подсъдимия е предизвикал три пожара, като запалените постройки са на значителна стойност. Подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.

При първия пожар, подсъдимия е познавал много добре пострадалия С., знаел е , че същия е неподвижен, познавал е обстановката в къщата и много добре е съзнавал, че запалвайки пожара от мазата, която е била под стаята на С., пожара ще представлява опасност за живота на пострадалия. В резултат на пожара пострадалия С. е получил изгаряния подробно описани в СМЕ и в резултат на това се е наложило ампутация на десен долен крайник, впоследствие се е получила инфекция, развил е тежка полиорганна недостатъчност, придизвикала остра сърдечна недостатъчност и пострадалия С. починал.

От така събраните доказателства по делото не може обаче да се направи категоричен извод, че в момента в който подсъдимия е запалил къщата на С. или преди това , той е допускал или желаел, чрез предизвикването на пожара, да причини смъртта на С..

По отношение на оправдателната част на присъдата, относно това дали е имало опасност при запалването на стопанските постройки на А.М. ,пожара да се разпростре и върху други имоти. От събраните доказателства по делото безспорно е установено ,че такава опасност е съществувала. Първоинстанционния съд е оправдал подсъдимия по това обвинение ,тъй като на досъдебното производство не е била поставена задача на вещото лице, да извърши оценка на къщата на А.М., поради което не може да се направи извода, дали имота /къщата /е със значителна стойност.

Според настоящия състав на съда ,първоинстанционния съд е имал възможността да назначи такава експертиза,  с която да бъде уточнена стойността на къщата, но това не е сторено. Пред въззивната инстанция не може да се извърши това следствено действие, тъй като присъдата в тази и част не е протестирана от прокурора и не е обжалвана от частните обвинители, поради което съда не може да отежнява положението на подсъдимия.

Деянието е извършено при условията на пряк умисъл. Подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на трите запалвания, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е желаел настъпването на тези последици, като последвалата смърт на С. не е желана и не е допускана от подсъдимия при първия пожар.

 

Правилно и обосновано съда е осъдил подсъдимия: по чл.330, ал.3, вр. ал.2, т.1,  вр. ал.1 от НК, вр. Чл. 26 , ал.1 от НК.

 

ОТНОСНО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

 

При определяне вида и размера на наложените наказания, първоинстанционния съд е извършил анализ на всички обстоятелства, влияещи на решението на съда при определяне на размера на наложените наказания.

При определяне на вида и размера на наложеното наказание съда правилно е отчел, като смекчаващо вината обстоятелство: изразеното съжаление.

Съда е приел , като отегчаващи вината обстоятелства- лошите характеристични данни, предишните му осъждания, проявената упоритост при осъществяване на настоящото престъпление. Като отегчаващо вината обстоятелство съда е отчел и високата обществена опасност на подсъдимия. Този извод съда прави въз основа на това ,че това престъпление е извършено в изпитателния срок на предишно осъждане.

Съда е обсъдил обстойно всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и е направил своя обоснован извод, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което и не е приложил разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК.

Тъй като производството пред първоинстанционния съд е протекло при условията на съкратеното съдебно производство във връзка с чл.373, ал.2 от НПК, съда правилно е определил наказание малко над средния размер ,което на основание чл.58а от НК е намалил с една трета и окончателно е определил наказание от осем години лишаване от свобода.

Пропуск на съда е ,че в диспозитива на присъдата съда не е записал, че определя наказанието във връзка с чл.58а от НК, а само във връзка с чл.54 от НК.При условията на чл.54 от НК, съда е определил 12 години лишаване от свобода и на основание чл.58а , е намалил така определеното наказание с една трета, което подробно е изложено в мотивите на присъдата. Ето защо настоящият състав намира, че това не представлява съществено процесуално нарушение и с нищо не са нарушени правата на подсъдимия.

Наистина подсъдимия е бил преди това осъждан три пъти, които присъди не са изиграли възпитателна роля върху подсъдимия и явно за неговото превъзпитание и корекция на поведение е необходимо да изтърпи определеното му наказание ефективно ,за да има достатъчно време да преосмисли своето поведение и за в бъдеще да не допуска такива противообществени прояви.

Предвид на това ,че съдебното производство е протекло при условията на глава 27 от НК,правилно и законосъобразно съда е определил наказанията при условията на чл.54 от НК и на основание чл.58а, ал.1 от НК е редуцирал така определеното наказание.

Така постановеното наказание е правилно и справедливо , същото ще изиграе възпитателна роля, както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото и по този начин ще бъдат постигнати целите и задачите визирани в чл.36 от НК.

Определеното наказание не е несправедливо и отговаря на степента на извършеното противообществено деяние, поради което няма място за по-голяма снизходителност от страна на съда.

Правилно и обосновано съда е присъдил и обезщетенията , които следва да се изплатят от подсъдимия на пострадалите, за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди. Оценъчните експертизи са направени от компетентни вещи лица и техните изводи са правилни и законосъобразни.

 

При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция, не бяха констатирани пропуски или нарушения ,водещи до отмяна на обжалваната присъда.

 

Водим от горното и на основание  чл. 338  от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

                                                                                                                              

                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 23 на Шуменския окръжен съд- постановена на 25.09.2013 год. по НОХД №310/2013 год.,с подсъдим: Д.Т.И., ЕГН-**********.

 

 

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340 ,ал.2 от НПК пред ВКС на Р. България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                            2.