Р Е Ш Е Н И Е

 

18/25.01.2018 г.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд, Наказателно отделение, в публично съдебно заседание на  седемнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                    СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при секретар Соня Дичева

и в присъствието на прокурор Стефка Якимова

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №310/2017г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

         

 

С присъда №48/28.06.2017г. по нохд №1762/2015г. Варненски окръжен съд е признал за виновни подсъдимите К.В.Т. и Г.Т.Т.  както следва :

- подс.К.Т. - за виновен в това, че в периода август 2009 г. до 14.06.2010 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството на собственик и управител на "ТОМАЯ" ЕООД-гр.Варна, БУЛУСТАТ 200758417 , като извършител, в съучастие с Г.Т.Т., избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 1 214 254, 40 лв., като при водене на счетоводството и представяне на информация пред органа по приходите използвал документи с невярно съдържание – 67 броя фактури с посочен издател „Дели Утил Експорт“-Република Румъния, 3 броя фактури с посочен издател „Роди Транс“ЕООД, 56 броя фактури с посочен издател „Р Козметикс“ЕООД и 35 броя фактури с посочен издател „Горица 48“ЕООД, както и потвърдил неистина в подадени пред НАП-Варна справки-декларации по ЗДДС и приспаднал данъчен кредит както следва:

          СД по ЗДДС с вх. № 03001274911/14.09.2009 г. за данъчен период месец 08.2009 г., в която приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 413379.87 лв. по неосъществени сделки с „Дели Утил Експорт“, „Роди Транс“ и „Р Козметикс“ ЕООД;   

СД по ЗДДС с вх. № 3001288931/14.10.2009 г. за данъчен период месец 09.2009 г., в която приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 20708.87 лв. по неосъществени сделки с „Дели Утил Експорт“ и „Р Козметикс“ ЕООД;

СД по ЗДДС с вх. № 3001304416/16.11.2009 г. за данъчен период м. 10.2009 г., в която приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 4250.96 лв. по неосъществени сделки с "Р Козметикс" ЕООД;

СД по ЗДДС с вх. № 3001319075/14.12.2009 г. за данъчен период месец 11.2009 г., в която приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 176346.95 лв. по неосъществени сделки с „Р Козметикс“ ЕООД и „Горица 48“ ЕООД;

СД по ЗДДС с вх. № 3001333270/14.01.2010 г. за данъчен период месец 12.2009 г., в която приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 573789.75 лв. по неосъществени сделки с „Р Козметикс“ ЕООД и „Горица 48“ ЕООД;

СД по ЗДДС с вх. № 3001363297/15.03.2010 г. за данъчен период м. 02.2010 г., в която приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 416.80 лв. по неосъществени сделки с "Горица 48" ЕООД;

СД по ЗДДС с вх.№3001392055/14.05.2010 г. за данъчен период месец 04.2010 г., в която приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 22640.00 лв. с неосъществени сделки с „Горица 48“ ЕООД;

СД по ЗДДС с вх. № 3001408178/14.06.2010 г. за данъчен период месец 05.2010 г., в която приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 3254.00 лв. по неосъществени сделки с „Горица 48“ ЕООД,

поради което и на основание чл. 255, ал. З, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

 

- подс.Г.Т. – за виновен в това, че през периода месец август 2009 г. до 14.06.2010 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие с подсъдимия К.В.Т., като помагач - помогнал на подсъдимия К.В.Т. - в качеството му на собственик и управител на „Томая“ ЕООД - Варна, БУЛСТАТ 200758417, да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС в размер на 1 214 254.40 лв., като при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органа по приходите да използва документи с невярно съдържание - 67 броя фактури с посочен издател „Дели Утил Експорт“-Република Румъния, 3 броя фактури с посочен издател „Роди Транс“ЕООД, 56 броя фактури с посочен издател „Р Козметикс“ЕООД и 35 броя фактури с посочен издател „Горица 48“ЕООД, както и потвърдил неистина в подадени пред НАП-Варна справки-декларации по ЗДДС и приспаднал данъчен кредит както следва:

СД по ЗДДС с вх. № 03001274911/14.09.2009 г. за данъчен период месец 08.2009 г., в която приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 413379.87 лв. по неосъществени сделки с „Дели Утил Експорт“, „Роди Транс“ и „Р Козметикс“ ЕООД;   

СД по ЗДДС с вх. № 3001288931/14.10.2009 г. за данъчен период месец 09.2009 г., в която приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 20708.87 лв. по неосъществени сделки с „Дели Утил Експорт“ и „Р Козметикс“ ЕООД;

СД по ЗДДС с вх. № 3001304416/16.11.2009 г. за данъчен период м. 10.2009 г., в която приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 4250.96 лв. по неосъществени сделки с "Р Козметикс" ЕООД;

СД по ЗДДС с вх. № 3001319075/14.12.2009 г. за данъчен период месец 11.2009 г., в която приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 176346.95 лв. по неосъществени сделки с „Р Козметикс“ ЕООД и „Горица 48“ ЕООД;

СД по ЗДДС с вх. № 3001333270/14.01.2010 г. за данъчен период месец 12.2009 г., в която приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 573789.75 лв. по неосъществени сделки с „Р Козметикс“ ЕООД и „Горица 48“ ЕООД;

СД по ЗДДС с вх. № 3001363297/15.03.2010 г. за данъчен период м. 02.2010 г., в която приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 416.80 лв. по неосъществени сделки с "Горица 48" ЕООД;

СД по ЗДДС с вх.№3001392055/14.05.2010 г. за данъчен период месец 04.2010 г., в която приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 22640.00 лв. с неосъществени сделки с „Горица 48“ ЕООД;

СД по ЗДДС с вх. № 3001408178/14.06.2010 г. за данъчен период месец 05.2010 г., в която приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 3254.00 лв. по неосъществени сделки с „Горица 48“ ЕООД,

поради което и на основание чл. 255, ал. З, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и девет месеца, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК  съдът определил на подсъдимия Г.Т.Т. да изтърпи най-тежкото от наказанията наложени по НОХД № 2720/2010 г. по описа на Районен съд - Бургас, НОХД № 652/2010 г. по описа на РС Горна Оряховица, НОХД № 236/2010г. на Районен съд – Севлиево и по настоящото дело, а именно – наказанието лишаване от свобода за срок от четири години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 3 от НК към така определеното най-тежко наказание съдът присъединил наказанието глоба в размер на 500 лв. , наложена по нохд № 2720/2010 г. по описа на Районен съд - Бургас.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК било приспаднато изцяло изтърпяното наказание лишаване от свобода за срок от четири години, наложено по нохд № 236/2010г. на Районен съд – Севлиево.

С присъдата подсъдимите К.В.Т. и Г.Т.Т. са осъдени и да заплатят на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, солидарно сумата от 1 214 254,40 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние, ведно със законните лихви, считано от датата на довършване на деянието - 14.06.2010 г., до окончателното изплащане на сумата.

В тежест на подсъдимите са възложени и сторените по делото разноски.

          Срещу така постановената присъда е постъпил протест , в който се прави едно единствено възражение – за явна несправедливост на наложеното наказание. В тази връзка се иска изменение на съдебния акт и увеличаване на наложените на двамата подсъдими наказания.

Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба от адвокат Г.И.Н. в качеството му на защитник на подсъдимите К.Т. и Г.Т.. В жалбата се твърди необоснованост на съдебния акт, както и нарушение на материалния и процесуалния закон. Недоволството на жалбоподателите се простира и върху гражданската част на присъдата, където се оспорва правното основание на приетия за разглеждане и уважен иск на Държавата. В крайна сметка се иска от въззивния съд отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за невинни и оправдани по предявените им обвинения.

          В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимите и защитника им. Акцентира се върху липсата на доказателства по отношение авторството на деянието, като отново се иска оправдаване на жалбоподателите. Правят се възражения срещу доводите, изтъкнати в протеста по отношение увеличаването на наложените наказания. Не се отправя към съда искане за намаляне на наказанията, напротив – счита се , че правилно първостепенният съд е приложил хипотезата на чл.55 НК.

          Процесуален представител на МФ не се явява в съдебно заседание, постъпило е писмено становище, в което се изразява мнение, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

          Представителят на Варненска апелативна прокуратура поддържа протеста с изложените в него доводи, и в тази връзка се иска и корекция на присъдата. Жалбата на подсъдимите намира за неоснователна.

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и като взе предвид жалбата и протеста, както и становищата на страните, констатира:

 

          Установява се от фактите по делото следното :

      

В периода 2002 - 2009 г. подс.Г.Т.Т. живеел в дома на подс.К.Т. и неговата майка А.Л.Т..

През 2009 г. подс.Г.Т. предложил подс. К.Т. да си регистрира дружества, с които обаче да работи той. К.Т. се съгласил, тъй като за това щял да получава заплащане. Първоначално К.Т. вписал в търговския регистър „Лесинвест 09" ЕООД, а на 18.06.2009 г. и „Томая" ЕООД. Документите по регистрацията на това дружество, както и по-голямата част от дейността му, включително изготвянето на счетоводна документация били осигурявани от подс. Г.Т.. След като изготвял документите ги представял на К.В.Т., който ги подписвал. По този начин се изготвяли регистрите по ЗДДС и справките-декларации по този закон. След като ги подписвал, подс.К.Т. ги представял в ТД на НАП - Варна,  като получавал заплащане за тези си „услуги”.

Като седалище и адрес на управление на „Томая" ЕООД в Търговския регистър бил вписан адрес - гр. Варна, бул. „Сливница" № 181А на основание представен договор за наем с „Варна Парк" ООД, а като развивана дейност от дружеството било вписано „търговия на едро и дребно със стоки и продукция, транспортна дейност, превозна и хотелиерска, туристическа, рекламна дейност, търговско представителство и посредничество, внос и износ на стоки и услуги, търговия с автомобили, части за автомобили, горива, масла и греси, информационна, програмна, импресарска дейност, търговска и производствена дейност, сделки с интелектуална собственост, строителство и ремонт, търговия с отпадъци от черни и цветни метали".

Седмица след вписването на дружеството в търговския ретгистър, на 25.06.2009 г. подс. К.В.Т. подал заявление вх. № 03391090020169 за регистрацията на дружеството по реда на чл.100, ал.1 от ЗДДС.  Представил справка, че то ще извършва транспортна дейност. На 02.07.2009 г. „ТОМАЯ" ЕООД било регистрирано по ЗДДС. На 28.07.2009 г. подс. К.В.Т. упълномощил свид. Петър Кирилов Петров с правата на търговски пълномощник на „Томая" ЕООД. Чрез пълномощното, свид. Петър Кирилов Петров открил разплащателна сметка на дружеството в ОББ АД и теглил постъплите по нея суми в периода 04.08.2009 г. - 11.01.2010 г.  На 06.01.2010 г. подс. К.Т. упълномощил като търговски пълномощник свид. Пенчо Петров Пенчев, който на това основание теглил постъпилите в периода 06.01.2010 г. - 12.04.2010 г. суми по сметката на „Томая" ЕООД в „Банка Пиреос България" АД.

След регистрирането на „Томая" ЕООД по ЗДДС, на 14.09.2009 г. подс. К.В.Т. предал в ТД на НАП - Варна дневниците за покупки и продажби на дружеството, както и справка-декларация по ЗДДС вх.№ 0300-1274911 на „ТОМАЯ" ЕООД за данъчен период м.август 2009 г.  Документите му били предадени от подс.Г.Т.. В СД било декларирано право на пълен данъчен кредит за сумата от 413 379,81 лв. Тя била резултат от декларираните и описани в дневника за покупки сделки - вътреобщностни доставки от "Дели Утил Експорт", VIN № RO 24572980 - Република Румъния и покупки от "Роди Транс" ЕООД с ЕИК 148028487 и "Р Козметикс"с ЕООД ЕИК 103778737, а именно фактури с номера:

1/03.08.2009 г., на стойност 17 223,55 лв. и ДДС 2 870,59 лв.;

2/03.08.2009 г. на стойност 17 521,15 лв. и ДДС 2 920,19 лв.;

3/03.08.2009 г. на стойност 17 521,28 лв. и ДДС 2 920,21 лв.;

4/03.08.2009 г. на стойност 17 636,41 лв. и ДДС 2 939,40 лв.;

5/03.08.2009 г. на стойност 17 380,80 лв. и ДДС 2 896,80 лв.;

6/03.08.2009 г. на стойност 17 812,92 лв. и ДДС 2 968,82 лв.;

7/03.08.2009 г. на стойност 17 743,85 лв. и ДДС 2 957,31 лв.;

8/03.08.2009 г. на стойност 17 789,90 лв. и ДДС 2 964,98 лв.;

9/03.08.2009 г. на стойност 17 613,38 лв. и ДДС 2 935,56 лв.;

10/03.08.2009 г. на стойност 17 091,50 лв. и ДДС 2 848,58 лв.;

11/03.08.2009 г. на стойност 17 621,06 лв. и ДДС 2 936,84 лв.;

12/03.08.2009 г. на стойност 17 812,92 лв. и ДДС 2 968,82 лв.;

13/03.08.2009 г. на стойност 17 720,83 лв. и ДДС 2 953,47 лв.;

14/03.08.2009 г. на стойност 17 667,11 лв. и ДДС 2 944,52 лв.;

15/03.08.2009 г. на стойност 16 672,99 лв. и ДДС 2 778,83 лв.;

16/03.08.2009 г. на стойност 16 613,47 лв. и ДДС 2 768,91 лв.;

17/04.08.2009 г. на стойност 17 528,96 лв. и ДДС 2 921,49 лв.;

18/05.08.2009 г. на стойност 16 241,47 лв. и ДДС 2 706,91 лв.;

19/07.08.2009 г. на стойност 17 628,73 лв. и ДДС 2 938,12 лв.;

20/07.08.2009 г. на стойност 17 667,11 лв. и ДДС 2 944,52 лв.;

21/07.08.2009 г. на стойност 17 667,11 лв. и ДДС 2 944,52 лв.;

22/07.08.2009 г. на стойност 17 513,62 лв. и ДДС 2 918,94 лв.;

23/07.08.2009 г. на стойност 17 551,99 лв. и ДДС 2 925,33 лв.;

24/07.08.2009 г. на стойност 17 406,17 лв. и ДДС 2 901.03 лв.;

25/07.08.2009 г. на стойност 17 528,96 лв. и ДДС 2 921,49 лв.;

26/10.08.2009 г. на стойност 16 732,51 лв. и ДДС 2 788,75 лв.;

27/10.08.2009 г. на стойност 16 948,27 лв. и ДДС 2 824,71 лв.;

28/10.08.2009 г. на стойност 17 595,55 лв. и ДДС 2 932,59 лв.;

29/10.08.2009 г. на стойност 16 940,83 лв. и ДДС 2 823,47 лв.;

30/10.08.2009 г. на стойност 16 553,95 лв. и ДДС 2 758,99 лв.;

31/10.08.2009 г. на стойност 17 782,39 лв. и ДДС 2 963,73 лв.;

32/10.08.2009 г. на стойност 17 951,06 лв. и ДДС 2 991,84 лв.;

33/10.08.2009 г. на стойност 17 789,90 лв. и ДДС 2 964,98 лв.;

34/10.08.2009 г. на стойност 16 903,63 лв. и ДДС 817,27 лв.;

35/10.08.2009 г. на стойност 16 836,67 лв. и ДДС 2 806,11 лв.;

36/11.08.2009 г. на стойност 17 297,95 лв. и ДДС 2 882,99 лв.;

37/11.08.2009 г. на стойност 17 398,49 лв. и ДДС 2 899,75 лв.;

38/11.08.2009 г. на стойност 17 467,56 лв. и ДДС 2 911,26 лв.;

39/11.08.2009 г. на стойност 17 464,98 лв. и ДДС 2 910,83 лв.;

40/11.08.2009 г. на стойност 17 857,97 лв. и ДДС 2 976,33 лв.;

41/11.08.2009 г. на стойност 16 821,79 лв. и ДДС 2 803,63 лв.;

42/11.08.2009  г. на стойност 17467,56 лв. и ДДС 2911,26 лв.;

43/11.08.2009 г. на стойност 10 658,72 лв. и ДДС 1 776,45 лв.;

44/12.08.2009 г. на стойност 17 759,72 лв. и ДДС 2 959,95 лв.;

45/17.08.2009 г. на стойност 17 960,48 лв. и ДДС 2 993,41 лв.;

46/17.08.2009 г. на стойност 18 772,09 лв. и ДДС 3 128,68 лв.;

47/17.08.2009 г. на стойност 18 519,62 лв., и ДДС 3086,60 лв.;

48/17.08.2009 г. на стойност 18 666,23 лв. и ДДС 3 111,04 лв.;

49/17.08.2009 г. на стойност 18 601,07 лв. и ДДС 3 100,18 лв.;

50/20.08.2009 г. на стойност 18 460,49 лв. и ДДС 3 076,75 лв.;

51/20.08.2009 г. на стойност 17 906,86 лв. и ДДС 2 984,48 лв.;

52/20.08.2009 г. на стойност 19 065,29 лв. и ДДС 3 177,55 лв.;

53/24.08.2009 г. на стойност 18 664,72 лв. и ДДС 3 110,79 лв.;

54/24.08.2009 г. на стойност 19 048,99 лв. и ДДС 3 174,83 лв.;

55/25.08.2009 г. на стойност 18 872,20 лв. и ДДС 3 145,37 лв.;

56/27.08.2009 г. на стойност 9 343,10 лв. и ДДС 1 557,18 лв.;

57/28.08.2009 г. на стойност 2 074,74 лв. и ДДС 345,79 лв.;

58/03.08.2009 г. на стойност 3 813,86 лв. и ДДС 635,64 лв.;

59/03.08.2009 г. на стойност 915,32 лв. и ДДС 152,55 лв.;

60/07.08.2009 г. на стойност 42 523,20 лв. и ДДС 7 087,20 лв.;

61/10.08.2009 г. на стойност 42 629,83 лв. и ДДС 7 104,97 лв.;

62/10.08.2009 г. на стойност 41 674,06 лв. и ДДС 6 945,68 лв.;

63/12.08.2009 г. на стойност 42 494,89 лв. и ДДС 7 082,48 лв.;

64/18.08.2009 г. на стойност 40 966,44 лв. и ДДС 6827,74 лв. и

65/20.08.2009 г. на стойност 39 702,16 лв. и ДДС 6 617,03 лв. със сочен издател „Дели Утил Експорт“, VIN № RO 24572980 - Република Румъния;

фактури с номера:

114/24.08.09 г. на стойност 210 000 лв., и ДДС 35 000 лв.,

116/26.08.09 г. на стойност 216 000 лв., и ДДС 36 000 лв. и

117/27.08.09 г. на стойност 138 000 лв. и ДДС 23 000 лв. с издател "Роди Транс" ЕООД ЕИК 148028487,

фактури номера:

40/14.08.09 г. на стойност 240 000 лв., и ДДС 40 000 лв.,

41/18.08.09 г. на стойност 216 000 лв., и ДДС 36 000 лв.,

43/20.08.09 г. на стойност 228 000 лв., и ДДС 38 000 лв. с издател "РКозметикс" ЕООД ЕИК 103778737.

 

В резултат на приспадането на сумите, които декларирал като платени по ЗДДС при сделките с тези дружества - 413 379,81 лв, подс. К.Т. декларирал като сума за внасяне 79,59 лв.

На 14.10.2009 г. К.Т. подал справка-декларация вх.№300-1288931 по чл.125 и регистрите по чл.124 от ЗДДС на „Томая" ЕООД за данъчен период м. септември 2009 г. Документите отново му били предадени от подс.Г.Т.. В дневника за покупки били описани сделки с "Дели Утил Експорт", VIN № RO 24572980 - Р Румъния - фактури с номера: 66/09.09.09 г. на стойност 19 109,24 лв. и ДДС 3 184,87 лв. и 67/01.09.09 г. на стойност 112,66 лв. и ДДС 18,78 лв. и с "Р Козметикс" ЕООД с ЕИК 103778737: фактури с номера: 85/09.09.2009 на стойност 17 136 лв., и ДДС 2856 лв., 87/14.09.09 г. на стойност 11 822,40 лв. и ДДС 1970,40 лв., 89/14.09.09 г. на стойност 15333,66 лв., и ДДС 2 555,61 лв., 91/16.09.09 г. на стойност 9333,66 лв., и ДДС 1555,61 ЛВ., 92/16.09.09 г. на стойност 23 865,60 лв., и ДДС 3977,60 лв., 93/29.09.09 г. на стойност 6 840 лв., и ДДС 1140 лв., 98/30.09.09 г. на стойност 20 700 лв. и ДДС 3 450 лв.

Сумите, декларирани като платени по ЗДДС по сделките с тези дружества, общо в размер на 20 708.87 лв. били приспаднати като право на данъчен кредит и така намаляла с нея дължимата сума за периода. К. Георгиев декларирал като дължима за внасяне сумата от 43,64 лв.

СД вх.№300-1304416  по чл.125 и регистрите по чл. 124 от ЗДДС на „Томая" ЕООД за данъчен период м. октомври 2009 г. подс. К.Т. представил в ТД на НАП - гр. Варна на 16.11.2009 г. Регистрите били на магнитен носител. В дневника за покупки описал сделки с "Р Козметикс" ЕООД ЕИК 103778737 - фактури с номера 104/18.10.2009 на стойност 900 лв и ДДС 150 лв, 105/18.10.2009 на стойност 2 452,44 лв и ДДС 408,74 лв, 106/18.10.2009 г. на стойност 397,34 лв и ДДС 66,22 лв, 107/20.10.2009 г. на стойност 4 956 лв. и ДДС 826 лв., 116/29.10.09 г. на стойност 16 200 лв., и ДДС 2 700 лв., 118/30.10.09 г. на стойност 600 лв. и ДДС 100 лв. Сумите, които декларирал като платени от търговското дружество по ЗДДС по тях - общо в размер на 4 250,96 лв. той приспаднал като данъчен кредит. Като дължима към фиска декларирал сумата от 33,64 лв.

На 14.12.2009 г. К.Т. подал СД по ЗДДС вх.№300-1319075 и регистрите по този закон на „Томая" ЕООД за данъчен период м. ноември 2009 г.  В нея той приспаднал като данъчен кредит сумата от 176 346.95 лв. на основание платени суми по ЗДДС при покупки от "Р Козметикс" ЕООД с ЕИК 103778737 и "Горица 48" ЕООД с ЕИК 148119450. Сделките, чрез издадени при тях фактури били описани в дневника за покупки, а именно фактури с номера 121/02.11.09 г. на стойност 124 800 лв. и ДДС 20 800 лв., 122/03.11.09 г. на стойност 55 200 лв., и ДДС 9 200 лв., 123/03.11.09 г. на стойност 21 000 лв., и ДДС 3 500 лв., 124/04.11.09 г. на стойност 62 400 лв. и ДДС 10 400 лв., 125/05.11.09 г. на стойност 76 200 лв., и ДДС 12 700 лв., 126/06.11.09 г. на стойност 55 200 лв., и ДДС 9 200 лв., 127/08.11.09 г. на стойност 13 800 лв., и ДДС 2 300 лв., 128/09.11.09 г. на стойност 29 400 лв., и ДДС 4 900 лв.,129/11.11.09 г. на стойност 66 600 лв., и ДДС 11 100 лв., 130/13.11.09 г. на стойност 41 520 лв., и ДДС 6 920 лв., 131/15.11.09 г. на стойност 8 280 лв., и ДДС 1 380 лв., 132/16.11.09 г. на стойност 21 000 лв., и ДДС 3 500 лв., 135/21.11.09 г. на стойност 27 600 лв., и ДДС 4 600 лв., 141/25.11.09 г. на стойност 48 600 лв., и ДДС 8 100 лв., 146/27.11.09 г. на стойност 42 000 лв., и ДДС 7 000 лв., 147/27.11.09 г. на стойност 2 400 лв., и ДДС 400 лв., 148/28.11.09 г. на стойност 10 425,60 лв., и ДДС 1 737,60 лв., 149/29.11.09 г. на стойност 60 000 лв., и ДДС 10 000 лв., 150/29.11.09 г. на стойност 62 220 лв., и ДДС 10 370 лв. с предмет „стоки" и „услуги" и издател "Р Козметикс" ЕООД с ЕИК 103778737 и номера 1000000001/02.11.09 г. на стойност 6 540 лв., и ДДС 1 090 лв., 1000000002/04.11.09 г. на стойност 12 708 лв., и ДДС 2 118 лв., 1000000003/06.11.09 г. на стойност 24 756 лв., и ДДС 4 126 лв., 1000000004/08.11.09 г. на стойност 7334,10 лв., и ДДС 1 222,35 лв., 1000000005/11.11.09 г. на стойност 9300 лв., и ДДС 1550 лв., 1000000006/14.11.09 г. на стойност 9000 лв., и ДДС 1500 лв., 1000000007/ 16.11.09 г. на стойност 3 708 лв., и ДДС 618 лв., 1000000008/18.11.09 г. на стойност 15 576 лв., и ДДС 2596 лв., 1000000009/20.11.09 г. на стойност 14 160 лв., и ДДС 2 360 лв., 1000000010/22.11.09 г. на стойност 33 420 лв., и ДДС 5 570 лв., 1000000011/24.11.09 г. на стойност 9 066 лв. и ДДС 1 511 лв., 1000000012/26.11.09 г. на стойност 32568 лв. и ДДС 5428 лв., 1000000013/27.11.09 г. на стойност 9000 лв. и ДДС 1500 лв., 1000000034/28.11.09 г. на стойност 42000 лв., и ДДС 7000 лв., 1000000035/ 30.11.09 г. на стойност 300 лв., и ДДС 50 лв. с предмет „стоки" с издател "Горица 48" ЕООД с ЕИК 148119450.

След приспадане на данъчния кредит, подс.К.Т. декларирал като сума за внасяне от „Томая" ЕООД 21,99 лв.

СД по ЗДДС вх.№300- 1333270 за данъчен период м. декември 2009 г. К.Т. подал на 14.01.2010 г. Освен СД, той подал и дневниците на „Томая" ЕООД по чл.124 от ЗДДС. В дневника за покупки описал, че били извършени такива от "Р Козметикс" ЕООД с ЕИК 103778737 - фактури с номера: 152/01.12.09 г. на стойност 67488 лв. и ДДС 11248 лв., 154/02.12.09 г. на стойност 13094,40 лв., и ДДС 2182,40 лв., 155/02.12.09 г. на стойност 39124,80 лв. и ДДС 6520,80 лв., 156/03.12.09 г. на стойност 72660 лв. и ДДС 12110 лв., 157/03.12.09 г. на стойност 212318,40 лв., и ДДС 35386,40 лв., 158/03.12.09 г. на стойност 15 180 лв., и ДДС 2 530 лв., 159/04.12.09 г. на стойност 157616,40 лв., и ДДС 26269,40 лв., 160/04.12.09 г. на стойност 54000 лв., и ДДС 9000 лв., 161/04.12.09 г. на стойност 41808 лв., и ДДС 6968 лв., 162/07.12.09 г. на стойност 7336,80 лв., и ДДС 1222,80 лв., 163/07.12.09 г. на стойност 382139,76 лв., и ДДС 63689,96 лв., 164/07.12.09 г. на стойност 55620 лв., и ДДС 9270 лв., 165/21.12.09 г. на стойност 240000 лв., и ДДС 40000 лв., 166/22.12.09 г. на стойност 120000 лв., и ДДС 20000 лв., 167/23.12.09 г. на стойност 180000 лв., и ДДС 30000 лв., 168/28.12.09 г. на стойност 360000 лв., и ДДС 60000 лв., 173/01.12.09 г. на стойност 19353,02 лв., и ДДС 3225,50 лв., 176/06.12.09 г. на стойност 14232,02 лв., и ДДС 2372 лв., 177/09.12.09 г. на стойност 16912,99 лв., и ДДС 2818,83 лв., 178/17.12.09 г. на стойност 15882,11 лв., и ДДС 2647,02 лв., и 179/17.12.09 г. на стойност 4800 лв., и ДДС 800 лв., както и и такива от "Горица 48" ЕООД с ЕИК 148119450 - фактури с номера: 1000000017/06.12.09 г. на стойност 149270,40 лв., и ДДС 24878,40 лв., 1000000018/ 09.12.09 г. на стойност 27577,20 лв., и ДДС 4596,20 лв., 1000000020/11.12.09 г. на стойност 99 858 лв., и ДДС 16643 лв., 1000000021/13.12.09 г. на стойност 21859,20 лв., и ДДС 3643,20 лв., 1000000022/14.12.09 г. на стойност 21859,20 лв., и ДДС 3643,20 лв., 1000000023 от 16.12.09 г. на стойност 19264,08 лв., и ДДС 3210,68 лв., 1000000024/17.12.09 г. на стойност 31464,00 лв., и ДДС 5244 лв., 1000000025/20.12.09 г. на стойност 30600 лв., и ДДС 5100 лв., 1000000027/23.12.09 г. на стойност 17134,32 лв., и ДДС 2855,72 лв., 1000000028/25.12.09 г. на стойност 15639,79 лв., и ДДС 2606,63 лв., 1000000029/26.12.09 г. на стойност 21859,20 лв. и ДДС 3643,20 лв., 1000000030/27.12.09 г. на стойност 31958,40 лв. и ДДС 5326,40 лв., 1000000032/29.12.09 г. на стойнот 264000 лв., и ДДС 44000 лв., 1000000033/30.12.09 г. на стойност 300000 лв., и ДДС 50000 лв., 1000000037/31.12.09 г. на стойност 300828 лв., и ДДС 50138 лв. Сумите, които декларирал като платени по тези сделки по ЗДДС, общо в размер на 573 789.75 лв. приспаднал като данъчен кредит и декларирал като дължима към фиска сума за внасяне по ЗДДС в размер на 40,68 лв.

За данъчен период м. януари 2010 г. подс. К.Т. декларирал, че „Томая" ЕООД не развивало дейност .

За данъчен период м. февруари 2010 г. подс. К.Т. декларирал в СД вх.№300-1363297 право на данъчен кредит на „Томая" ЕООД по сделка с „Горица 48" ЕООД, която описал в представения дневник за покупки - фактура № 1000000040/16.02.10 г. на стойност 2500,80 лв. и ДДС 416,80 лв./, който заедно с този за продажби и СД по ЗДДС представил на органа по приходите на 15.03.2010 г. Сумата, декларирана като платена по ЗДДС по тази сделка приспаднал като данъчен кредит и декларирал, че дружеството не дължало на фиска суми по ЗДДС .

За данъчен период м. март 2010 г.К.Т. декларирал пред органа по приходите, че „Томая" ЕООД  не е развивало дейност.

На 14.05.2010 г. К.Т. подал СД входящ номер №300-1392055 в ТД на НАП - Варна заедно с регистрите на „Томая" ЕООД за данъчен период м. април 2010 г. В дневника за покупки описал сделки /покупки/ с "Горица 48" ЕООД с ЕИК 148119450 по фактури с номера 1000000115/29.04.10 г. на стойност 108000 лв. и ДДС 18000 лв., 1000000117/30.04.10 г. на стойност 11040 лв. и ДДС 1840 лв., 1000000118/30.04.10 г. на стойност 16800 лв. и ДДС 2800 лв. Сумите, които декларирал, че били заплатени по ЗДДС по тях - общо в размер на 22 640 лв. приспаднал като данъчен кредит за периода и декларирайки като дължима от „Томая" ЕООД по ЗДДС за периода сумата от 10 лв.

За данъчен период м. май 2010 г. К.Т. декларирал в СД по чл. 125 от ЗДДС вх.№300-1408178 като дължима от „Томая" ЕООД сумата от 3,00 лв. В дневника за покупки на дружеството описал сделка с "Горица 48" ЕООД с ЕИК 148119450  по фактура № 1000000123/21.05.10 г. на стойност 19 524 лв. и ДДС 3 254 лв. Приспаднал сумата по ЗДДС от тази сделка в СД, която, заедно с регистрите по чл.124 от ЗДДС подал на 14.06.2010 г.

 

На основание Заповед за възлагане на ревизия № 1004402/06.10.2010 г. ТД на НАП - Варна била извършена проверка на „Томая" ЕООД по прилагането на ЗДДС за периода 02.06.2009 -30.06.2010 г. В хода й било установено, че на вписания в търговския регистър и декларирания пред данъчната администрация адрес, не се намирал нито офис на „Томая" ЕООД, нито имало лице, което го представлявало. От страна на проверяваното търговско дружество не била представена никаква счетоводна документация, респективно документи и доказателства за извършени доставки, в т.ч. документи и доказателства за начисляване на ДДС, счетоводни регистри относно осчетоводаването, калкулации за извършени услуги, за разплащане по доставки, документи за транспорт, ресурсна обезпеченот за извършване на доставки.

За доставките към „ДЕЛИ УТИЛ ЕКСПОРТ" с идентификационен номер RO 24572980 „Томая" ЕООД следвало да разполага с документите посочени в чл.45 от ППЗДДС - фактури за доставките, в които да е посочено индентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от съответната държава-членка /в случая Република Румъния/ и под който номер са извършени доставките; транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице удостоверяващи, че стоките са получени на територията на другата държава членка. Такива документи не са били представени. Поради това данъчната администратия направила извода, че по тези доставки не са изпълнени условията по чл.7, ал.1 от ЗДДС и режимът на вътреобщностна доставка не е приложим. Въз основа на извършен анализ по реда на чл.122, ал.2 и определяне на данъчна основа по ал.4 от ДОПК, на основание чл.86, ал.1, и 2 от ЗДДС във вр. с чл.6, ал.1, чл.12, ал.1, чл.25, ал.2 и 5 и чл.66, ал.1 от ЗДДС органът по приходите е направил извода, че неправомерно е бил приспаднат данъчен кредит по повод на доставки от „ДЕЛИ УТИЛ ЕКСПОРТ".

По време на ревизионното производство едноличен собственик на дяловете и управител на „РОДИ ТРАНС" ЕООД бил  подс. Г.Т., а като седалище и адрес на управление бил посочен гр. Девня, ул.„Радецки" № 3. Дружеството било регистрирано по ЗДДС от 18.09.2006 г. Дерегистрирано е от 18.09.2009 г. По време на ревизионното производство на адреса на управление на дружеството Г.Т.Т. не бил открит. Не били открити пълномощник или негов служител, определен да получава книжа или съобщения. На адреса, вписан като адрес на управление живеело сем. Йорданови. Пенка Йорданова заявила, че на адреса не се е помещавал офис на фирма „Роди транс" и че не познава лице с имена Г.Т.. От „РОДИ ТРАНС" ЕООД от страна на НАП били изискани фактури за доставка, данни и доказателства за начислен ДДС по реда на чл.85, ал.1 от ЗДДС, информация за аналитично отчитане на сметки 4532, договори, приемо-предавателни протоколи, актове, платежни документи, удостоверяващи начина на разплащане между контрагентите по фактурите, както и съответните счетоводни регистри за осчетоводяването им, фактури от предходни доставчици и подизпъллнители или ЕАД за внос, наличие на техническата, кадрова и ресурсна обезпеченост на дружеството, наличие на търговски обекти, собствени или наети и др. обстоятелства. Не били представени никакви документи. На „Роди транс" ЕООД била извършена проверка за прилагането на ЗДДС в периода 01.06.2009 г. - 20.10.2009 г., завършила с издаването на ревизионен акт. „РОДИ ТРАНС" ЕООД не е имало регистриран ЕКАФП.

При ревизионното производство било установено, че декларираният адрес на регистрация по ДОПК на „Р КОЗМЕТИКС" ЕООД - Варна, бул. „Сливница" № 181а, представлява циркова площадка и магазин за авточасти, и на него няма офис на дружеството. В хода на ревизионното производство не бил установен нито едноличния собственик на капитала и управител на дружеството - Й. Р. К., нито упълномощено лице, което представлява дружеството.  „Р Козметикс" ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС считано от 17.06.2010 г.

В хода на ревизионното производство на посочения при регистрацията по ЗДДС адрес на „ГОРИЦА 48" ЕООД - Варна, ул. „Отец Паисий", бл.38, ап.20 не били открити нито офис, нито управителя Й. К., нито упълномощено от него лице. Било установено, че дружеството няма активи, освен декларираните банкови сметки. В декларацията му по чл.92 от ЗКПО било посочено, че е с нулев резултат. Проверяващите са установили, че дружеството не разполага с материална и техническа обезпеченост за извършването на декларираната стопанска дейност. На „ГОРИЦА 48" ЕООД била извършена проверка по прилагането на ДДС за периода 29.10.2007 г. - 29.07.2010 г., приключила с издаването на Ревизонен акт. В хода й е направен анализ на стоковия поток с оглед установяване на законосъобразността на ползвания данъчен кредит за периода 29.10.2007 г. - 29.07.2010 г. и за установяване наличието на доставка по реда на чл.6 и 9 от ЗДДС на доставчиците на това дружество. Ревизията установила, че в проверявания период „ГОРИЦА 48” ЕООД неправомерно ползвала данъчен кредит в размер на 837 186,44 лв. Доставчик на това дружество за данъчни периоди м. май и декември 2009 г. и м. януари, март, април и май 2010 г. било „Р КОЗМЕТИКС" ЕООД /също притежавано от Й. Р. К./. Доставчици са били и търговски дружества, дерегистрирани по ЗДДС или такива, които не могат да бъдат открити на декларираните адреси. „ГОРИЦА 48” ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 11.08.2010 г. по инициатива на органа по приходите на основание чл.106, ал.2, т.2 от ЗДДС - поради незаконосъобразно намаляване на реално дължимите данъци чрез използване на неистински документи или такива с невярно съдържание, сделки с едни и същи рискови доставчици, дерегистрарани по ЗДДС с неплатени задължения, използване на фиктивни документи без извършване на реална доставка. Констатирано било, че между 06.07.2009 г. и 15.01.2010 г. „ГОРИЦА 48" ЕООД не е имало регистриран ЕКАФП.

  В хода на ревизионното производство било установено също, че на вписания като адрес на управление на „Томая" ЕООД такова дружество не било открито. Теренът е отдаден на концесия на „Варна парк” ООД, чийто управител - Биляна Савова Велева пояснила, че няма сключен договор с „Томая" ЕООД за офис на този адрес. Освен това данъчната проверка установила, че „Томая" ЕООД нямало активи, освен декларираните банкови сметки. В декларацията по чл.92 от ЗКПО бил посочен нулев резултат. Дружеството нямало материална и техническа обезпеченост за извършването на този вид стопанска дейност, който бил посочен.

Тъй като данъчно задълженото лице  - „Томая" ЕООД и преките му доставчици -„Роди Транс" ЕООД, „Р Козметикс" и „Горица 48" ЕООД не представили никакви документи, съобразно разпоредбата на чл.37, ал.4 от ДОПК, органът по приходите приел, че такива документи не съществуват. Това обосновало извод за липса на реално извършени доставки и за ненастъпили данъчни събития по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДДС, респективно - за неправомерно ползван данъчен кредит от „Томая" ЕООД в проверявания период. Проверката по прилагането на ЗДДС от „Томая" ЕООД е приключила с издаването на ревизионен акт. На 11.08.2010 г. „Томая" ЕООД било дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на органа по приходите на основание чл.106, ал.2, т.2 от ЗДДС - незаконосъобразно намаляване на реално дължимите данъци чрез използване на неистински документи или такива с невярно съдържание, сделки с едни и същи рискови доставчици, дерегистрарани по ЗДДС с неплатени задължения, използване на фиктивни документи без извършване на реална доставка.

 

При така приетите за установени от първоинстанционния съд факти по делото /които въззивната инстанция не намира основание да не приеме в същия вид/ правят се от защитата на подсъдимите К.Т. и Г.Т. както вече се спомена възражения за нарушения на материалния и процесуалния закон, изразяващи се в невярна оценка на доказателствата, което в крайна сметка рефлектирало и върху извода за авторството на деянието. Иначе казано въпреки, че се твърдят нарушения на закона, то по съществото си наведените доводи са такива за необоснованост на присъдата. Отделно се оспорва и гражданската  част на присъдата. От страна на прокуратурата пък се възразява по размера на наказанията. На тези възражения на страните следва да спре вниманието си и въззивният съд.

По наведения в жалбата довод за необоснованост на постановения съдебен акт /формулиран като нарушение на материалния и процесуалния закон/ - той не намира никаква опора в доказателствения по делото материал. На двамата подсъдими са предявени обвинения , а впоследствие и са признати за виновни за избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, постигнато чрез три от формите на изпълнително деяние, посочени от чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, 6 и 7 НК – потвърждаване на неистина в подадените общо осем справки-декларации по ЗДДС и като последица от това приспадане на неследващ се данъчен кредит, както и използване на документи с невярно съдържание /фактури за извършени сделки с доставчиците на задълженото лице/ при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите. Затова и в настоящия случай /както и при по-голямата част от делата по чл.255 НК/ отговорът на основните въпроси, включени в предмета на доказване съобразно чл.102 НПК , е пряко обусловен от отговора на въпроса реални ли са сделките, по които са издадени процесните фактури, или са фиктивни/т.е. не са протекли като събития в реалната действителност/. Защото при наличието на реални сделки между контрахентите то фактурите не биха били документи с невярно съдържание, в справките-декларации не би била потвърдена неистина, и за данъчно-задълженото лице би възникнало право на данъчен кредит. Съответно не би било налице престъпление. И обратно – при липсата на сделки действията на подсъдимите биха били обективно и субективно съставомерни. Значимостта на този въпрос очевидно е била добре понятна на първостепенния съд, защото му е отделено значително място в мотивите. Анализирани са внимателно всички доказателства,  които са от значение за изясняването му, като в крайна сметка съдът логично е стигнал до извода, че сделките между „Томая“ЕООД и доставчиците му са привидни. С този извод се солидаризира напълно и въззивният съд, и то по следните съображения :

Подсъдимите са използвали при водене на счетоводството на  „Томая“ЕООД и при представяне на справките-декларации по ЗДДС пред НАП общо 161 фактури, подробно описани по издатели и по номера по-напред. Тези общо 161 фактури са издадени от четирима доставчици – 67 броя от „Дели Утил Експорт“-Република Румъния, 3 броя фактури с посочен издател „Роди Транс“ЕООД, 56 броя фактури с посочен издател „Р Козметикс“ЕООД и 35 броя фактури с посочен издател „Горица 48“ЕООД. Въззивният съд намира за необходимо да се спре поотделно на всеки един от тях в светлината на събраните по делото доказателства по отношение извършване на доставките, при което частичното повторение с изложеното от окръжният съд е неизбежно /но пък с оглед задълженията на въззивната инстанция съобразно чл.339 ал.1 и 2 НПК – наложително/ :

 

„ДЕЛИ УТИЛ ЕКСПОРТ“ - с идентификационен номер RO 24572980 било регистрирано в Република Румъния на 08.10.2008 г. със седалище и адрес на управление - гр. Брагадиру, обл. Илфов, ул. „Верии" № 36Ф. Този адрес бил вписан на основание представен договор за наем от 01.10.2008 г. между свид. Мирчь Кеце и свид. Деляна Жекова съобразно който, той отдавал под наем една стая от имота. Договорът бил със срок до 31.03.2009 г., което обстоятелство било отбелязано при вписването на дружеството. То имало вписан капитал от 200 румънски лен, внесени от собственика му и негов управител - Деляна Жекова. Разпитана като свидетел Жекова заявила, че регистрирала в Румъния „ДЕЛИ УТИЛ ЕКСПОРТ" ООД по молба на баща си, който починал на 15.04.2009 г., като не си спомня името на града, където е регистрирано дружеството. Баща й се занимавал и работил с дружеството, на което дейността била търговия с метали и строително-ремонтни дейности. Самата тя не е развивала дейност с това дружество. Не са й известни сделки с „Томая" ЕООД. Не познава никого от това дружество. Няма никаква представа какво се е случило с дружеството след  смъртта на баща й. Лично тя не е издавала никакви фактури и не е сключвала сделки. Към момента на разпита й работи като сервитьорка. Установено е по делото, че на нейно име е регистрирана и друго дружество. Към момента на регистрацията на тези дружества свидетелката Жекова е била на 22-23 години, към 2013-2014 година работи като сервитьорка. Нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на наказателното производство е установено „Томая" ЕООД да е заплащало суми по сделки на това дружество.  От заключението на назначената в хода на съдебното следствие ССчЕ се установява, че вещото лице след като е проверило документите изпратени в отговор на отправена молба за международна правна помощ от Румъния не е констатирало  „ДЕЛИ УТИЛ ЕКСПОРТ" да е имало банкови сметки, по които „Томая” да е заплащала извършени й доставки от румънското дружество. От заключението на ССчЕ, изготвена в хода на ДП се установява, че „Томая" ЕООД неправомерно е използвало данъчен кредит в размер на 208 050,72 лв. от декларирани доставки от с „ДЕЛИ УТИЛ ЕКСПОРТ".

 

„РОДИ ТРАНС” ЕООД  -  вписано в търговския регистрър при ОС - Варна с Решение № 3097 от 03.05.2006 г. по ф.д. № 1584 /2006 на Варненски окръжен съд. При регистрирането му дружеството било собственост на свид. Тодор Радев Т.. От 29.07.2009 г. собственик на дяловете станал подс.Г.Т.Т.. Разпитан като свидетел той заявил, че вписал като адрес на управление на дружеството адреса, който обитавали неговите родители. Развивал транспортна дейност с товарни автомобили,  след което продал дяловете му на Г.Т.. Преди това не го познавал – свързал се с него чрез посредник , а се запознали в кантората на нотариус Кожухарова по повод продажбата на дяловете на дружеството. След като продал дяловете на дружеството, не развивал никаква дейност с него и на адреса след тази дата не е имало офис. Не е подписвал СД и регистрите по ЗДДС на дружеството за данъчен период месец август 2009 г. Не е сключвал сделки с „Томая"ЕООД, въобще не е чувал за това дружество. Следва да се отбележи, че от името на „Роди Транс“ЕООД са издадени три фактури и всички те са след като дружеството е било прехвърлено на подс.Г.Т. - 114/24.08.2009 г. на стойност 210 000.00 лв. и ДДС 35 000 лв., 116/26.08.2009 г. на стойност 216 000.00 лв. и ДДС 36 000 лв. и 117/27.08.2009 г. на стойност 138 000.00 лв. и ДДС 23 000 лв.  От заключението на назначената в хода на съдебното следствие ССчЕ се установява, че вещото лице след като е проверило наличните по делото документи не е констатирало  „Роди транс”  ЕООД да е получавало по банковите си сметки плащания от „Томая” ЕООД за извършени доставки. От заключението на ССчЕ, изготвена в хода на ДП се установява, че „Томая" ЕООД неправомерно е използвало данъчен кредит в размер на 94 000 лв. от декларирани сделки с „Роди транс" ЕООД.

 

„Р КОЗМЕТИКС" ЕООД  - вписано в търговския регистър при ОС - Варна с Решение от 18.09.2002 г. по ф.д. № 2009 /2002 на Варненски окръжен съд. На 25.03.2004 г. дружеството било регистрирано по ЗДДС. Първоначално адресът на управление бил домашния адрес на свид. Ралица Добринова Дончева, която до 27.07.2009 г. била собственик на дяловете. От тази дата собственик на дяловете станал свид. Й. Райков К. . Той открил на 31.07.2009 г. сметка на „Р КОЗМЕТИКС" ЕООД в ПИБ АД и теглил суми от нея до 18.09.2009 г. След придобиването на дружеството от К. бил променен адресът на дружеството – посочен вече бил адреса, вписан по-късно като седалище и адрес на управление на „Томая" ЕООД - гр. Варна,  бул. „Сливница" № 181а.  От разпита на свид. Ралица Добринова Дончева става ясно, че тя е регистрирала и вписала „Р КОЗМЕТИКС" ЕООД през 2002 г. и развивала с дружеството дейност до 23.07.2009 г. - търговия с парфюми. Освен нея в дружеството работело още едно лице, което тя осигурявала. Свид.К. познавала като клиент от магазина си. Придобил дяловете на дружеството защото проявил интерес към този бизнес и при придобиването им й заплатил сумата от 5000 лв. на ръка. Свидетелката е категорична, че не познава подсъдимите и не е сключвала сделки с „ТОМАЯ" ЕООД.  И тук следва да се отметне, че всички фактури с доставчик „Р Козметикс" ЕООД и получател „Томая“ЕООД са издадени след прехвърляне на дружеството на Й. К. – от 14.август до 17.декември. 2009г.

Самият Й. К. разпитан като свидетел твърди, че са му платили, за да „ги отърве от фирмата”, визирайки „Р КОЗМЕТИКС" ЕООД, както и че се е опитал да развива дейност с нея, но „нищо не излязло” и не си спомня нищо конкретно за сделки с подсъдимите. Твърди, че нищо не е носил на „Томая” и не знае къде са складовете на дружеството. Трябва да се обърне внимание на факта, че Й. Райков К. е признат за виновен с присъда по НОХД № 583/13 г. на Варненски окръжен съд за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, 7 вр. чл.26, ал.1 от НК - за това, че в периода 13.8.2009 г. - 14.05.2010 г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и представляващ „Р КОЗМЕТИКС" ЕООД избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС в размер на 1 467 981,08 лв. като потвърдил неистини в подадени СД, които се изискват по силата на чл. 125 от ЗДДС, и приспаднал неследващ се данъчен кредит.

Недвижимият имот на адрес бул. „Сливница" № 181А в гр.Варна, който адрес е посочен като адрес на „Р КОЗМЕТИКС" ЕООД,  е собственост на фонд „Затворно дело" - София. Сградите построени в имота са собственост на „Варна парк" ООД. Дружеството „Р КОЗМЕТИКС“ е неизвестно на свид. Биляна Савова Бевева, която към 2009-2010 г.  изпълнявала длъжността управител на „Варна парк" ООД - гр.Варна.

От заключението на назначената в хода на съдебното следствие ССчЕ се установява, че вещото лице след като е проверило наличните по делото документи не е констатирало „Р Козметикс”  ЕООД да е получавало по банковите си сметки плащания от „Томая” ЕООД за извършени й доставки. От заключението пък на вещото лице по ССчЕ, изготвена в хода на ДП се установява, че „Томая" ЕООД неправомерно е използвало данъчен кредит в размер на 622 124,90 лв. от декларирани сделки с „Р Козметикс" ЕООД.

 

„ГОРИЦА 48" ЕООД  -  вписано в търговския регистрър при ОС - Варна с Решение от 28.06.2007 г. по ф.д. № 2981/2007 г. на Варненски окръжен съд. Дружеството е регистрирано по ЗДДС от 29.10.2007 г. Дерегистрирано е от 29.07.2010 г. От регистрирането на дружеството до 09.11.2009 г. собственик на дяловете му била Г.С. С.. От разпита й в качеството на свидетел се установява, че докато била собственик на „ГОРИЦА 48" ЕООД развивала търговия с домашни потреби. В дружеството работели няколко лица, наети по трудови договори. Счетоводството се водело от счетоводна консултантска кантора „Акаунт" ЕООД. Адресът на управление на дружеството бил адресът, на който свидетелката живеела. Никога не е упълномощавала лица, които да развиват дейност с дружеството. Не познава подсъдимите  К.Т. и Г.Т., както и не е сключвала сделки с „Томая" ЕООД. Наложило й се да продаде дяловете на дружеството поради семейни проблеми. Дяловете продала на свид. М.П., когото не познавала до тогава. С него я свързал неин клиент. Продажбата на дружеството била осъществена на 06.11.2009 г. , а заявлението за промяната за вписване в Агенцията по вписванията заверено нотариално на 04.11.2009 г. От името на „Горица 48“ЕООД с получател „Томая“ЕООД са издадени общо 35 фактури – в периода от 02.11.2009 до 21.05.2010г. – след прехвърляне на дружеството на М.П./само две фактури са издадени преди това, но те не са от св.Г.С./.

От 29.07.2010 г. собственик на дяловете на „ГОРИЦА 48" ЕООД станал свид.Й. К.. Като адрес на управление при промяната бил вписан адрес гр. Варна,  ул.„Ниш" 30 /адресът на св.С./, а при регистрацията по ЗДДС като адрес бил посочен гр.Варна, ул.„Отец Паисий" бл.38 ап.20. Собственик на този имот  бил свид. К.Н. Т.. От разпита му като свидетел се установява, че той не познава М.С.П., и последният не е живял никога на този адрес, също както на адреса на дома му никога не е имало какъвто и да било офис. За съществуването на дружество „Горица 48“ разбрал, когато започнал да получава на своя адрес постоянно поща с адресат това дружество - от НАП, от Административен съд - Варна, от съдия-изпълнители, започнали да го посещават и различни лица, търсещи дружеството. За тези си неприятности Т.  сигнализирал  Районна прокуратура-Варна.

Разпитан в съдебно заседание /л.121 от нохд/ свид. Й. Р. К. заявил, че не е развивал  никаква дейност с „Горица 48" ЕООД. С предходния собственик - свид. М.С.П. се познавали отпреди от гр. Трявна. По собствените му думи К. е осъждан общо четири пъти, вкл. и за друго данъчно престъпление , а не само за „Р Козметикс“. Притежавал общо 68 търговски дружества , които придобивал срещу заплащане – заплащали му за да ги закупи, а в някои случаи заплащал и той купувал дружества. През целия си разпит твърди, че вече няма спомен за подробностите. Не знае къде са складовете на „Томая“, нищо не е доставял до тях. Не знае защо адресът на „РКозметикс“ е на „Сливница“181, и там няма офис, казали му били да го регистрира там. Свид. М.С.П. отрича да е плащал каквато й да е сума на свид. К.. Твърди, че докато бил собственик на „ГОРИЦА 48", дейността на дружеството била строителноремонтни и довършителни дейности. Наемал хора за работа, но не е сключвал с тях трудови договори. Не е упълномощавал никого да работи с това дружество. Счетоводната документация бил предал на Й. К. /който пък твърди, че няма такава и дейност с това дружество не е развивал никаква/. Според него е „имал нещо общо с Томая”. Заявил е, че познава подсъдимите и е осъществил сделки с тях.  Показателен е фактът, че М.С.П. бил упълномощен като търговски пълномощник на „Томая" ЕООД на 12.10.2010 г. - след придобиване на дяловете му от Г.Т. на 16.08.2010г. От заключението на назначената в хода на съдебното следствие ССчЕ се установява, че вещото лице след като е проверило наличните по делото документи не е констатирало „Горица 48”  ЕООД да е получавало по банковите си сметки плащания от „Томая” ЕООД за извършени й доставки.

От заключението на ССчЕ, изготвена в хода на ДП се установява, че „Томая" ЕООД неправомерно е използвало данъчен кредит в размер на 290 078,78 лв. от декларирани сделки с „Горица 48" ЕООД.

 

По отношение на данъчно-задълженото лице „Томая“ЕООД – едноличен собственик на капитала на дружеството е подс.К.Т..В разпита си пред окръжния съд той е заявил, че регистрирал две дружества по идея на подс.Г.Т., едното от тях – „Томая“. Упълномощил е подс.Г.Т., но лично той никаква дейност не е осъществявал. В инкриминирания период от време е живял в гр.Трявна. К.Т. не отрича /признава, че е подписвал счетоводната документация , както и че той е подавал справките-декларации. Всички документи му били предоставяни от Г.Т.. Подписвал документите „заради пари“, подс.Г.Т. всеки месец му давал пари, като подпише документите – също. Не знае за офиси на дружеството.

Единственият, който твърди, че „Томая“ЕООД е извършвала търговска дейност е подс.Г.Т.. Пред окръжният съд е заявил, че разполага и с документация, удостоверяваща това, но тя била иззета при акция на ГДБОП. След извършена проверка от съда  е установено, че такава документация няма. Твърди , че сделките с „Дели Утил Експорт“ осъществявал лично със св.Деляна Жекова. Тя обаче твърди, че с въпросното дружество никога не е развивала дейност – с него се занимавал баща й. С оглед и останалите по делото доказателства /вкл. показанията на посоченитге по-напред свидетели/ то обясненията на подс.Г.Т. не следва да бъдат преценявани другояче, освен като негова защитна позиция.

 

От изложеното могат да се направят няколко констатации :

-          Както „Томая“ЕООД, така и нейните доставчици – „Дели Утил Експорт“, „Роди Транс“ ЕООД, „Р Козметикс“ЕООД и „Горица 48“ЕООД  не притежават нито материален, нито финансов ресурс за осъществяване на доставките, посочени в инкриминираните фактури – нямат работиници, нямат складови помещения, липсва каквато и да било документация – с изключение на инкриминираните фактури, и дневниците за покупки и продажби /без които обаче не могат да бъдат подадени справките-декларации/;

-          Като адреси на управление /с изключение на румънското дружество/ са посочени адреси на други лица. На тези адреси никога не е съществувал офис на някое от дружествата;

-          С  дейността на дружествата /изразяваща се единствено в оформяне на счетоводна документация, разкриване на банкови сметки и теглене на суми от тях, и подаване на справки-декларации по ЗДДС/ са ангажирани свързани лица. Подсъдимите К.Т. и Г.Т. *** и се познават. От същия град е и св.Пенчев, който работил за подсъдимите. Подс. К.Т. го упълномощил като търговски пълномощник и той на това основание теглил постъпилите в периода 06.01.2010 г. - 12.04.2010 г. суми по сметката на „Томая" ЕООД в „Банка Пиреос България" АД. Друга дейност за дружеството не е развивал. Свидетелите М.П. и Й. К. също са от гр.Трявна, от показанията им става ясно, че много отдавна познават подсъдимите, а св.Петров дори е живял с тях на една улица. Както се спомена К. и Петров са собственици на „Горица 48“ /по различно време/ , а само К. – на „Р Козметикс“. Като собственик и управител на последното дружество св.К. упълномощил св.Младен И. Парашкевов да осъществява представителство пред данъчните органи. Св.Младен Парашкевов също е от гр.Трявна, също се познава отдавна с подсъдимите, и също са живели на една улица;

-          Повечето от посочените в предната точка лица придобиват и управляват търговски дружества „по занятие“, т.е. чрез прехвърлянето на дружества и дружествени дялове, подписване на счетоводна документация и подаване на справки-декларации /без извършването на реална търговска дейност/ реализират доходи. Подс.Г.Т. по негови думи е собственик на над 18 дружества /справка Търговски регистър/, подс.К.Т. – „само“ на 4, св.Младен Парашкевов – над 30 по негови думи, св.Й. К. – 68 дружества по негови думи/и справка в Търговски регистър – собственик на 40 и още множество прехвърлени дружествени дялове/, св.М.П.-4. Св.К. е и осъждан за данъчни престъпления. Според въззивния съд никой от тях не притежава необходимия интелектуален капацитет за извършване на търговска дейност в посочените мащаби;

-          Не са налице разплащания по банков път между „Томая“ЕООД и доставчиците по инкриминираните сделки;

 

Изложеното според настоящия съдебен състав в достатъчна степен обосновава категоричният извод, че сделки по инкриминираните и посочени по-напред фактури не са извършвани – тези сделки са фиктивни, привидни. Документите пък, които „удостоверяват“ извършването на тези сделки, са с невярно съдържание – това са данъчни фактури и дневници за покупки и продажби. Фактурата сама по себе е необходим счетоводен документ при осъществяването на една сделка, но не и достатъчен за да докаже реална доставка на стоки или услуги. В случая издаването на фактури и тяхното осчетоводяване /включването им в дневниците за покупки и продажби/, както и впоследствие включването им в месечните справки-декларации по ДДС , цели да придаде реалност на сделките, и в крайна сметка за дружеството да възникне право на данъчен кредит, с което да бъде намалено данъчното задължение към държавата. Което и се е случило - данъчнозадълженото лице „Томая“ чрез действията на подсъдимите К.Т. и Г.Т. неправомерно е начислило данъчен кредит в размер на 208 050,72 лв. от декларирани доставки от с „ДЕЛИ УТИЛ ЕКСПОРТ", в размер на 94 000 лв. от декларирани сделки с „Роди транс" ЕООД, в размер на 622 124,90 лв. от декларирани сделки с „Р Козметикс" ЕООД , и в размер на 290 078,78 лв. от декларирани сделки с „Горица 48" ЕООД , или общо в размер на 1 214 254.40 лева. Това е размерът и на данъчните задължения, чиито установяване и плащане подсъдимите са избегнали, а това последното е станало възможно чрез използването на документи с невярно съдържание /посочените фактури и дневници за покупки/ при воденето на счетоводството на дружеството и при представянето на информация пред НАП, чрез потвърждаване на неистина в подадените справки-декларации по ЗДДС , а оттам – и приспадане на неследващ се данъчен кредит.  Очевидно е от изложеното , че с действията си подсъдимите са осъществили както от обективна страна визираното в текста на чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 , 6 и 7 НК престъпление, така и от субективна – при наличието на характерния за съучастническата дейност общност на умисъла. По отношение вида на тази дейност /съизвършителска – за подс.К.Т. , и помагаческа – за подс.Г.Т./ първостепенният съд е изложил съображения, които като държащи сметка на теорията и съдебната практика /както обвързващата - Тълкувателно решение № 1/7.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСНК  и т.3 наТълкувателно решение № 4/12.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСНК,  така и препоръчителната – на различни състави на ВКС на РБ/ се споделят и от настоящата инстанция и не следва да се повтарят.  Затова и окръжният съд като е признал подсъдимите за виновни и ги осъдил по предявените им обвинения не само не е нарушил закона, но напротив – приложил го е правилно. Не страда от пороци и аналитичната дейност на съда. Събразявайки се със събраните по делото доказателствени материали, и след тяхната издържана логически интерпретация, съдът е дал убедителен отговор на въпросите по чл.102 от НПК : налице е престъпление и негови автори са именно подсъдимите К.Т. и Г.Т.. Поради изложеното пък напълно несъстоятелно е възражението на защитата за необоснованост на съдебния акт и за дефицит както на доказателствената дейност на съда, така и на неговия анализ в тази насока.

Неоснователна е въззивната жалба и в другата си част - по отношение възражението в нея, насочено към гражданската част на присъдата. В отговор на това възражение може би следва да бъде цитирано отново Тълкувателно решение № 4/12.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСНК, и в частност негови точки 1 и 2. Съобразно застъпеното в него становище престъпленията по чл.255 НК осъществяват деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, за който деликт гражданска отговорност следва да понесат извършителите на престъплението, а за приемането и разглеждането на граждански иск за тезди вреди наличието на ревизионен акт не е никаква пречка. С оглед загатването в жалбата, че част от задълженията на подсъдимите е възможно вече да са събрани, въззивният съд стори служебно справка. От уведомлението на НАП /л.40 от внохд №310/2017г./ става ясно, че срещу задълженото лице „Томая“ЕООД е имало образувано изпълнително дело №3187/2011г., но след установяване липса на активи делото е прекратено. По него няма постъпили суми. Срещу физическото лице К.В.Т. има образувано изпълнително дело, на за задължение в общ размер 200лв., произтичащо от влязло в сила наказателно постановление. Т.е. очевидно е, че дори части от дължимата по ревизионния акт сума не са събрани. При това положение настоящият съдебен състав не съзира порок при приемането, разглеждането и накрая уважаването на иска на Министъра на финансите, произтичащ от вредите вследствие на извършеното от подсъдимите деяние. Споделят се напълно като аргументирани и ответни на закона и съображенията на съда, с които са отхвърлени възраженията на защитата за настъпила погасителна давност и те няма да бъдат повтаряни. Следва само да се обърне внимание , че в мотивите съдът е допуснал грешка – посочил е, че на подсъдимите е предявено обвинение на 24.04.2011г. Всъщност обвинение на двамата подсъдими е предявено  на 24.04.2015г. /л.35 и следв. от т.1 от д.п./.

По възражението за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания, направено в протеста на Варненска окръжна прокуратура – то е частично основателно, т.е. има своята логика , но само по отношение на подс.Г.Т.. Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е положил максимални усилия за събирането на доказателства , имащи значение за индивидуализацията на наказанията на подсъдимите. Изискани са актуални свидетелства за съдимост, назначени са и предсъдебни доклади. Налице е обаче подценяване на някои от отегчаващите вината обстоятелства /и неотчитане на други като такива/ по отношение на подс.Г.Т.. Като „изключително“ смекчаващо вината по своя характер обстоятелство и за двамата подсъдими е било отчетен дългия период от време, изминал от довършване на деянието и от образуване на досъдебното производство до приключване на досъдебното производство. Прието е, че този срок противоречи и надхвърля виждането за „разумност“, въведено като изискване от законодателя в разпоредбата на чл.22 ал.1 и 2 НПК, и произтичащо и от чл.6.1. от ЕКЗПЧОС. Разумният срок като период от време, в който следва да приключи едно досъдебно производство не е абстрактно понятие, напротив – то има своите обективни измерители , сред които на първо място следва да бъдат поставени фактическата и правна сложност на делото. Няма съмнение, че настоящото дело представлява фактическа сложност /правната е спорна/ - инкриминираният период от време обхваща осем данъчни периода по ЗДДС /т.е. почти година/, в рамките на който са създадени 161 фактури с невярно съдържание, съответно осем дневника за покупки, и всички тези документи включени в осем броя справки-декларации по ЗДДС. Доставчици на дружеството на подсъдимите са четири дружества. Следвало е всички те да бъдат проверени, да се издирят и разпитат множество свидетели. Всичко това е следвало да бъде проверено надлежно чрез назначаване на съдебно-счетоводни експертизи, и на криминалистически експертизи. Следвало е и да бъде изяснена ролята на всеки един от подсъдимите. Това преполага един по-продължителен период от време. Въпреки изложеното и настоящият съдебен състав си дава сметка, че при продължило /и продължаващо все още/ наказателно производство вече осем години, то подсъдимите имат право на компенсация за това – още повече, че самите те не са отговорни за тази продължителност на процеса. Това тяхно право обаче също не е абсолютно/т.е. не винаги следва да се прецени като „изключително“ по смисъла на чл.55 ал.1 НК/, и то следва да бъде преценено ведно с останалите по делото доказателства , които са от значение при определяне на наказанията. Именно това не е сторено при индивидуализацията на наказанието на подс.Г.Т.. Към момента на довършване на деянието – 2010 година той е бил осъждан общо шест пъти /понастоящем-вече осем/. Това го окачествява като личност с изключително висока степен на обществена опасност. В изготвения предсъдебен доклад подс.Г.Т. е охарактеризиран като личност с негативно отношение както към образованието, така и към труда. Определена е средна степен на риск от рецидив. Бракът му продължил от 1991 до 1993 година, от него има един син, с когото не  поддържа връзка и никога не е полагал грижи за него. Към изложеното следва да се добави и следното : очевидно е от доказателствата по делото, че движещата роля при извършване на престъплението се пада именно на подс.Г.Т. – той е основната двигателна сила в задружната дейност на двамата подсъдими. Той е по-зрелия, подс.К.Т. се е оказал въвлечен в деянието , поради факта, че Г.Т. за времето от 2002 до 2009г. е живял на съпружески начала с майка му – Адриана Тодорова. Според мнението на настоящия съдебен състав с оглед доказателствата по делото на подс.Г.Т. е спестена от обвинението и една форма на съучастие – освен помагач, той е следвало да отговаря и като подбудител. Липсва в тази връзка каквато и да било възможност за утежняване на процесуалното му положение, но пък няма пречка тази му роля да бъде отчетена като допълнително отегчаващо вината обстоятелство. Не на последно място следва да се отчете и размера на укритите данъчни задължения – повече от 100 пъти над установения от закона в чл.93 т.14 НК критерий за особено големи размери. И на последно – изключително висока е степента на обществена опасност и на деянията от този вид, тъй като са придобили обезпокоителни размери в последно време, пряко засягат фиска, а поради предните две причини – и застрашават финансовата стабилност на държавата/която и без това едва се крепи/. Поради тези съображения и при липсата на смекчаващи вината обстоятелства въззивният съд категорично счита, че на подс.Г.Т. следва да бъде определено наказание към максимума , предвиден от текста на чл.255 ал.3 НК, и по-точно – седем години лишаване от свобода. Разбира се той следва да бъде компенсиран , поради продължаващия вече седем години процес / и малко повече, считано от довършване на деянието/, при което съдът намира за справедливо да му определи наказание от пет години лишаване от свобода – при режима определен и от първостепенния съд. В тази насока следва да бъде изменена присъдата – като наказанието се определи при условията на чл.54 НК , а не при условията на чл.55 НК – не са налице основания за това.

Липсват основания за промяна на санкцията , наложена на подс.К.Т.. Както вече се спомена въпреки, че той следва да отговаря като извършител, то очевидно е, че главната движеща сила в съучастническия тандем е подс.Г.Т.. Не е осъждан, положителен по отношение на личността на Кр.Т.  е и предсъдебният доклад. В този си вид и размер наложеното на К.Т. наказание е в състояние да постигне целите на закона, заложени в разпоредбата на чл.36 НК.

След увеличаване на наказанието на подс.Г.Т. следва да претърпи промяна и произнасянето на съда по реда на чл.25 вр. чл.23 НК – като се определи за изтърпяване най-тежкото наказание наказание – пет години лишаване от свобода. Следва разбира се да бъде приспаднато изтърпяното вече наказание от четири години лишаване от свобода, наложено на подсъдимия с присъда по нохд №236/2010г.

 

          Предвид изложеното и като намира, че са налице основания за изменение на атакуваната присъда в нейната наказателна част,  на основание  чл.337 ал.2 т.1 НПК и чл.338 НПК, Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

         

1.ИЗМЕНЯ присъда №48/28.06.2017г. по нохд №1762/2015г. на Варненски окръжен съд в частта, в която на подс.Г.Т.Т. за престъплението по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, 6, и 7 НК вр. чл.26 НК вр. чл.20 ал.4 НК на основание  чл.55 ал.1 т.1 НК е определено наказание две години и девет месеца лишаване от свобода, като определя наказанието при условията на чл.54 НК и ГО УВЕЛИЧАВА НА ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

2.ИЗМЕНЯ присъдата и в частта по приложението на чл.25 вр. чл.23 НК както следва :

ОПРЕДЕЛЯ за изтърпяване на подс.Г.Т.Т. най-тежкото от наказанията наложени му по НОХД № 2720/2010 г. по описа на Районен съд - Бургас, НОХД № 652/2010 г. по описа на РС - Горна Оряховица, НОХД № 236/2010г. на Районен съд – Севлиево и по настоящото дело, а именно – ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.

ПРИСЪЕДИНЯВА към определеното най-тежко наказание на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.3 от НК    наказанието глоба в размер на 500 лв, наложена по НОХД № 2720/2010 г. по описа на Районен съд - Бургас.

ПРИСПАДА на основание чл.25 ал.2 от НК изцяло изтърпяното наказание лишаване от свобода за срок от четири години , наложено по НОХД № 236/2010г. на Районен съд, гр.Севлиево.

 

3.ПОТВЪРЖДАВА  присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

Председател :                                   Членове :