Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 188/25.10.2018година         Град  Варна

 

                

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд      наказателно отделение                            

На двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година                                                

В открито заседание в следния състав:

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

                              ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

                                       МАЯ НАНКИНСКА

 

Секретар:П.Паскалева

Прокурор:В.Мичев

като  разгледа  докладваното от  съдия Д.Сапунджиева

НДВ          номер 310     по описа за 2018   година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано по искане на осъдения В.И.М., чрез неговия процесуален представител- адв.П.Ч.Г.-ВАК и има за предмет влязлата в законна сила присъда №18 от 14.06.2017г. по НОХД №205/2016г. на Районен съд гр.Провадия, потвърдена  по ВНОХД №928/2017г. на Окръжен съд гр.Варна. Счита се, че присъдата и въззивното решение са постановени  при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото се посочва, че решаващите съдилища не са изпълнили задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, допуснато е нарушение при оценката на доказателствата, като присъдата  почива единствено на обясненията на другия подсъдим,т.н."оговор", довели до ограничаване правата на осъдения.

Иска се възобновяване на производството и отмяна на постановените съдебни актове и постановяване на оправдателна присъда или връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането се поддържа от процесуалния представител на осъденото лице.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за неоснователно.Счита, че материалния закон е приложен правилно и не са допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348,ал.1 от НПК, като двете инстанции са взели отношение по съображенията, съдържащи се в направеното искане.

Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваната присъда и въззивното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе съобрази следното:

С присъда №18 от 14.06.2017г. по НОХД №205/2016г.  Районен съд гр.Провадия е признал осъдения В.И.М. за виновен в това, че на 20.05.2015г. в с.Снежина, община Провадия, област Варна, след предварителен сговор с Иван Недялков И., чрез използване на моторно превозно средство- л.а. "Мерцедес", с рег.№ ТХ 7931 СХ и техническо средство- маркуч, отнел чужди движими вещи на обща стойност 5190,00лв. от владението на С.К.С., в качеството му на собственик на ЕТ "Скала13-Стойчо Стоев", без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай, като на осн. чл.195,ал.1,т.4,пр.1 и пр.2 и т.5 във вр. с чл.194,ал.1 от НК му е наложил наказание три години "лишаване от свобода", при първоначален "строг" режим на изтърпяване.На осн. чл.25 във вр.23 от НК съдът е определил общо наказание между настоящото и  наложеното по НОХД№139/16г. по описа на РС Тервел, а имено три години "лишаване от свобода", като е приспаднал изтърпяната част.С присъдата подсъдимия е осъден да заплати направените по делото разноски.

Присъдата е била обжалвана от другия подсъдим-Иван И., като осъдения В.М. се е присъединил към неговата жалба с молба за постановяване на оправдателна присъда.

С решение №40 от 31.01.2018г. по ВНОХД № 928/2017г.присъдата е била изменена само досежно мястото за изтърпяване на наложеното наказание, като в останала част е била потвърдена.

Решението на ВОС е извън кръга на подлежащите на касационна проверка и с оглед разпоредбата на чл.412,ал.2,т.1 от НПК, присъдата е влязла в законна сила на 31.01.2018г.

Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от изрично упълномощен защитник на осъдения и в законния срок по чл.421,ал.3 от НПК.

Първото наведено от защитника на осъдения основание по искането за възобновяване на наказателното производство по чл.422,ал.1,т.5 касае допуснато особено съществено нарушение по чл.348,ал.1, 2 от НПК. Сочи се, че двете инстанции не са обсъдили доказателствения материал в неговата съвкупност, както и установеното в хода на съдебното следствие противоречие в доказателствените източници, като по този начин са допуснал нарушения при оценка на доказателствата, довели до ограничаване правата на осъдения.

Поначало оспорване на начина на формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите е процесуално недопустимо и не подлежи на касационен контрол, доколкото всеки съд е суверенен при преценката си досежно достоверността и надежността на доказателствените източници да обуслови направения фактически извод. На проверка подлежи единствено спазване на законовите правила за формиране на волята му, а именно, дали изводите му почиват на съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, дали същия е оценен съобразно действителното му съдържание и дали е мотивирано решението на съда кои противоречиви доказателства да кредитира.

Районния съд гр.Провадия, който е разгледал делото като първа инстанция е изпълнил задълженията си по чл.14 от НПК да изследва обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. Същия е събрал в условията на непосредственост доказателствата, необходими за изясняване на фактическите обстоятелства по делото включени в предмета на доказване и конкретното участие на подсъдимия. Правилно съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимия в частта досежно неговото участие в престъплението, които не кореспондират със събраните по делото доказателства. Авторството на престъплението е установено по несъмнен начин.

Въззивният съд  се е солидаризирал с аналитичната дейност на районния съд, като е възприел и достигнатите правни изводи. Оценил е мотивите на районния съд като съответни на изискванията на чл.305 от НПК. В мотивите на решението си окръжен съд е преповторил мотивите на районния съд и е отговорил, макар и твърде пестеливо на възраженията на осъденото лице, като са посочени основания, поради което се отхвърлят.

По възражението на осъдения досежно нарушение на съдопроизводствените правила. В искането не са конкретизирани нарушения, а апелативен съд след проверка на съдените актове не установи такива.

Оплакването за неправилна оценка на доказателствата се свежда до възражението, че присъдата почива единствено на показанията на другия подсъдим, т.н."оговор", при липса на други годни доказателства в подкрепа на обясненията на подс.И., което го уличава в извършване на престъплението. Ето защо се счита, че доказателствата на които се е позовал районния, респ. окръжния съд за да постановят своите съдебни актове не могат да послужат за неговото осъждане.

Това възражение е неоснователно. На първо място следва да се отбележи, че процесуалния закон не съдържа забрана обясненията на друг подсъдим по делото, в които се съдържат доказателства, за участието на съподсъдим в извършване на деянието, т.н."оговор" да бъдат ползвани при постановяване на присъдата. Тук следва да се направи уговорката, че е недопустимо осъдителна присъда да почива само и единствено на доказателствата, събрани чрез тези обяснения, като е необходимо те да бъдат подкрепени убедително и от други доказателства.

Първоинстанционния съд е изложил убедителни аргументи за наличието на доказателства, в подкрепа на тези обяснения. Данни за участието на подс. М. в престъплението се съдържат в показанията на полицейските служители. Съдът е обсъдил подробно показанията на полицейския служител-св.В., като е мотивирал защо е дал вяра на тези, дадени на досъдебното производство. Видно от последните, надлежно приобщени към доказателствения материал, при разпита си на 20.05.2015г./л.107 от ДП/ същия подробно и убедително е заявил, че при излизането на подсъдимия В.М. от лекия автомобил, който са преследвали, същият го е разпознал, като същото е мотивирал с обстоятелството, че  като полицай го познава като лице от криминалния контингент."Убеден съм, че мъжа, който ни се изплъзна е В.по прякор "Волгата" от с.Радан Войвода". При повторния си разпит в с.з. свидетелят е заявил, че поддържа дадените на досъдебното производство показания и действително категорично е разпознал подсъдимия при неговото излизане от автомобила. В подкрепа на неговите показания са тези, дадени от полицейския служител М.В., който се е намирал заедно с В.. В с.з. същия заявява, че "Колегата каза, че е познал единия от тези, дето са избягали от автомобила, като В.Волгата. Служебно познавам В.Волгата, разпитвал съм го"/вж показания на л.113 от делото/. Обстоятелството, че св.В. е споделил със своя колега-Вълканов че е разпознал подсъдимия на место в нощта на престъплението, прави неговите показания правдиви и достоверни. На следващо място участието на осъдения  в извършеното престъплението се доказва и от показанията на св.Ридван Е., от когото подсъдимия М. е взел нафта за автомобила на подс.И. в нощта на престъплението. Последното не се оспорва и от самия подсъдим. Обстоятелството, че в процесния лек автомобил не са открити дактилоскопни следи на подс.М. /при положение, че същия не отрича, че се е намирал там/, не води до извода за неговата несъпричастност към деянието. И на последно, но не и по значение място са обясненията на другия подсъдим- И., който описва начина на сговаряне и участието на подс.В. в извършване на кражбата.
   Районния съд подробно е обсъдил събраните доказателства, като е изложил мотиви на кои дава вяра и защо. Правилно съдът е приел, че първоначалните показания на В. от съдебното следствие са неубедителни, имайки предвид изминалия дълъг период от време. Такива са и показанията на останалите свидетели, поради което са четени и приобщени техните показания, дадени на досъдебното производство.

Обстоятелството, че на 20.05.2015г. сутринта към 6часа подс.М. се е намирал в своето стопанство /свинарника/, видно от показанията на св.Е., не водят до извода, че подсъдимия не  се е намирал на местопрестъплението, отдалечено на 80 км. Престъплението е извършено в малките часове на 20.05.2015г., а осъдения М. е бил разпознат от св.В. към 2 часа. От този час до 6,00ч. на същия ден, подсъдимия е имал различни възможности за придвижване. По делото е установено по безспорен начин, че подс.М. не се намирал въпросната сутрин в домът си /по показания на неговата съпруга/ и не е проверяван от полицейски служители в неговото стопанство.

Апелативен съд споделя изводите на двете инстанции, че доказателствата, събрани от обясненията на подс.И. намират доказателствена подкрепа  в останалите доказателствени източници, поради което не е нарушен и принципа за постановяване на осъдителна присъда изолирано само на доказателства, събрани посредством "оговор".

По отношение неизвършването на следствен експеримент. Такова процесуално действие не е поискано от подсъдимия и неговия защитник, а същото е и неприложимо. По делото липсват доказателства за начина на придвижване на подс.М.. Установява се по безспорен начин, че същия заедно с подс.И. са се намирали към 20,00ч. на 19.05. в с.Радан войвода, община Вълчи дол, област Варна /където живеел подс.М./. Към 2,00ч. подсъдимия се е намирал в землището на с. Снежина, община Провадия, област Варна /показанията на св.В./. По делото не се твърди, че същият се е придвижил пеша. Не е известен начина на придвижването на лицето, за да бъде проведен следствен експеримент.

Оспорване на резултатите на съдебно-оценителната експертиза касаят необоснованост на присъдата, което беше пояснено, че не от категорията основания за възобновяване.

Липсва съображения за неправилно приложение на материалния закон. Апелативен съд Варна намира, че деянието е правилно квалифицирано и материалния закон е приложен законосъобразно.

Настоящата инстанция счита,  че наведените доводи от защитата за допуснато съществено процесуално нарушение от страна и на двете редовни съдебни инстанции, състоящо се в липса на мотиви, не се споделя от състава на АС-Варна. Принципно, липсата на мотиви на първоинстанционна присъда се отъждествява с пълна липса на съображения от решаващия съд, или с липса на такава част от мотивите, която се отнася до въпроси, на които трябва да се отговори с присъдата, както и когато мотивите са толкова формални и незадълбочени, че не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел решаващият съд. Липсата на мотиви означава невъзможност както за страните, така и за горната инстанция, да проследи по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на решаващия съд. Настоящият случай не е такъв. В мотивите на присъдата съставът на Районен съд гр.Варна е изложил съображения по въпросите, визирани в чл. 301 от НПК. Съдържанието на мотивите на присъдата отговаря на законовите изисквания, посочени в  чл. 305, ал. 3 от НПК- изложена е възприетата фактическа обстановка, доказателствената основа, послужила за изграждане на фактическите изводи, както и съображенията за съставомерността на деянието и е обективиран процесът на индивидуализация на наказанието.

Съобразявайки изложеното, настоящия състав намира, че както в мотивите на първоинстанционния съд, така и във въззивното решение е обективиран по ясен начин процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда, като доказателствата и средствата за тяхното установяване са ценени при спазване правилата на формалната логика, изложени са съображения във връзка с кредитиране на определени доказателствени източници при констатирани противоречия между тях.

По отношение явна несправедливост на наложеното наказание.

Видно от мотивите на първоинстанционния съд, наказанието е индивидуализирано по правилата на чл.54 от НК. Правилно съдът е съобразил богатото криминално минало на осъденото лице и обстоятелството, че всички осъждания се отнасят до престъпления срещу собствеността. Престъплението по НОХД№139/16г. /което се намира в условия на съвкупност с настоящото/, осъдения е извършил по-малко от година след това деяние. Следва да се отчете и  немалък брой квалифициращи кражбата обстоятелства. Изложеното сочи на една завишена обществена опасност на дееца. Липсват смегчаващи отговорността обстоятелства. Имайки предвид изложеното, извода на първоинстанционния съд за определяне на наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства е правилен, като законосъобразно е определен и размера на наказанието от три години "лишаване от свобода". Правилно е определен и първоначалния режим на изтърпяване"строг". Законосъобразно съда е  групирал настоящото наказание с определеното по НОХД№139/16г. на РС Тервел, като е определено общо наказание, в размер на три години "лишаване от свобода", при първоначален "строг" режим и зачитане на  изтърпяната част.

По делото не се установяват съществени процесуални нарушения засягащи съдържанието на съдебните актове, изясняването на правно значимите факти и приложението на материалния закон, поради което не е налице основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал.1,т.1,2 и 3 от НПК и алтернативното искане за възобновяване на производството, отмяна на влезлите в сила съдебни актове и връщането му за ново разглеждане следва да бъде оставено без уважение.

Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК, Варненският апелативен съд,

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В.И.М., чрез неговия процесуален представител- адв.П.Ч.Г.-ВАК за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлата в законна сила присъда №18 от 14.06.2017г. по НОХД №205/2016г. на Районен съд гр.Провадия, потвърдена  по ВНОХД №928/2017г. на Окръжен съд гр.Варна.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.