Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 183/11.11.         Година  2015                 Град Варна

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На двадесет и девети октомври                 Година две хиляди и

                                                                             петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ:  Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

 

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 312 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 11/18.05.2015 г. по НОХД № 18/11 г. на Окръжен съд Търговище, с която подсъдимите П.Д.П. и Д.П.Д. са осъдени по чл.255, ал.3, вр.чл.26 и чл.54 от НК на по три години лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок пет години, а от подсъдимия П. са били конфискувани и два леки автомобила.

Със същата присъда подсъдимият П. е бил признат за невинен и оправдан по обвинението му за отделно друго престъпление съгласно внесения обвинителен акт – по чл.202, ал.2, т.1, вр.чл.26 от НК, в която част присъдата не е протестирана и е влязла в законна сила.

За да вземе осъдителното решение, първоинстанционният съд е приел, отразено в диспозитивната част на произнесената присъда, че:

- през периода 2005 г. - 31.05.2009 г. в гр.Търговище, при условията на продължавано престъпление, подсъдимият П.Д.П. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗКПО и ЗДДС в особено големи размери, като не е издал фактура или друг счетоводен документ за приходи от наеми и  като потвърдил неистина в данъчни декларации по същите закони чрез невярно деклариране на действителните си задължения по години, допуснал осъществяване на счетоводството в нарушение на чл.4 от Закона за счетоводството, не издал фактура или друг счетоводен документ и използвал документи  с невярно съдържание при упражняването на стопанската дейност, и че

- през периода 2004 г. - 2008 г. в гр.Търговище, при условията на продължавано престъпление, подсъдимият Д.П.Д. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, ЗОДФЛ /отм./ и ЗДДФЛ в особено големи размери, като потвърдил неистина в данъчни декларации по същите закони чрез невярно деклариране на действителните си задължения по години, допуснал осъществяване на счетоводството в нарушение на чл.4 от Закона за счетоводството и не издал фактура или друг счетоводен документ за продажби на хляб.

С присъдата подсъдимият Д. е бил признат за невинен за част от размера на обвинението, срещу което отново не е бил депозиран протест, респ. не подлежи на проверка като частично влязла в законна сила.

 

Въззивното производство е образувано по бланкетни жалби от двамата подсъдими, последвани от подробни допълнения, които се поддържат в съдебно заседание от защитника им – адвокат Ц.И.,***, като исканията по тях са за изцяло оправдателна присъда поради необоснованост и за връщане на делото за ново разглеждане на процесуално основание. Представителят на въззивната прокуратура счита, че по делото са допуснати множество съществени процесуални нарушения и делото следва да се върне на Окръжна прокуратура Търговище. В последната си дума подсъдимият П. моли да бъде оправдан, а подсъдимият Д. – да се уважи жалбата му.

 

Окръжният съд намира, че изложените в двете жалби конкретни възражения по обосноваността на присъдата не следва да се разглеждат по същество, тъй като се констатираха съществени нарушения на процесуални правила от категорията на посочените в чл.348, ал.3 от НПК, изтъкнати и от страните, неотстраними в тази инстанция, което налага отмяна на постановения съдебен акт. Тъй като нарушенията са допуснати и в двете фази на производството, но тези от досъдебната фаза не могат да бъдат отстранени от първоинстанционния съд, делото следва да бъде върнато на прокурора.

 

Обвинителният акт е изготвен при игнориране на изисквания от чл.246, ал.2 НПК и обвързващата съдебна практика – ТР № 2/2002 г. на ВКС, ОСНК. Според посочената законова норма, в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително следва да посочи времето, мястото и начинът на извършване на вмененото във вина престъпление. Тази достатъчно конкретна разпоредба е разисквана в цитираното,  задължително за приложение от съдилищата, тълкувателно решение, в което е записано, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, а липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство, а понякога би могло да създаде предпоставки за допускане и на абсолютното процесуално нарушение по чл.352, ал. 3, т. 3 НПК.

В заключителната част на обвинителния акт по отношение на двамата подсъдими са възведени следните обвинения за данъчни престъпления:

- срещу П.Д.П. – за това, че през периода 2005 г. - 31.05.2009 г. в гр.Търговище, при условията на продължавано престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗКПО за 2007 г. в размер на 951 лв. и за 2008 г. в размер на 4 273.46 лв., по ЗДДС за 2005 г. в размер на 13 782.18 лв., за 2006 г. - 23 592.55 лв., за 2007 г. - 19 015.73 лв, за 2008 г. 33 444.17 лв. и за 2009 г. - 29 026.01 лв. представляващи особено големи размери, като потвърдил неистина в данъчни декларации по ЗКПО и ЗДДС, изразяваща се в невярно деклариране на действителните задължения по години, допуснал осъществяване на счетоводството в нарушение на счетоводното законодателство, визирано в чл.4 от Закона за счетоводството'и използвал документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската дейност - престъпление по чл.255, ал.З във връзка с ал.1 т.2, т.5 и т.6 във връзка с чл.26 от НК.

и

- срещу Д.П.Д. – за това, че през периода 2004 г. - 2008 г. в гр. Търговище, при условията на продължавано престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС за 2004 г. в размер на 42 187.32 лв., за 2005 г. в размер на 12 301.53 лв., за 2006 г. в размер на 29 161.16 лв. за 2007 г. в размер на 2 921.60 лв. и за 2008 г. в размер на 45 237.92 лв., по ЗОДФЛ за 2004 г. в размер на 57 020.95 лв., за 2005 г. - 13 700.03 лв. и за 2006 г. - 47 955.50 лв., по ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 18 197.22 лв. и за 2008 г. - 45 237.92 лв., представляващи особено големи размери, като потвърдил неистина в данъчни декларации по ЗОДФЛ, ЗДДФЛ, ЗЗДС, изразяваща се в невярно деклариране на действителните задължения по години и допуснал осъществяване на счетоводството в нарушение на счетоводното законодателство, визирано в чл.4 от ЗСл - чл.255 ал.З във връзка с ал.1 т.2 и т.5 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.

Обвинението е било променяно двукратно, чрез добавяне на квалифициращия елемент по чл.255, ал.1, т.3 от НК – за П., че не е издал фактура или друг счетоводен документ за приходи от наеми за четири години с общ размер 5 441 лева, а за Д. – че не е издал фактура или друг счетоводен документ за продажба на хляб също за четири години, с размери, посочени конкретно за всяка една от тях.

В обстоятелствената част на обвинителния акт обаче не се съдържат нужните факти, които да се отнесат към тези обвинения, респ. да дадат възможност за организиране на защитата. Тъй като обвиненията са били за данъчни престъпления, изразили се в избягване установяването и плащането на различни данъчни задължения, извършени в условията на продължавано престъпление – в рамките на няколко години, минималният обем на фактическото обвинение е изисквал ясното посочване за всяка една година по отделно какъв вид данъчна декларация, със съответен номер и дата, кога и пред кого е била подавана, какво е било отразено в нея, съпоставено съответно с това, което действително е следвало да бъде отразено, и на какво се дължи разликата, явяваща се всъщност укритият размер на всеки отделен вид данък, а задължение, относимо вече към заключителната част, при подвеждането на отделните деяния в хипотезата на продължавано престъпление, е било отразяването на техния общ размер, който сам по себе си също е елемент, обуславящ съответна квалификация.

Вместо това, при пренебрегване на необходимостта от хронологично и последователно излагане на фактите по отделните декларации, представляващи едновременно и необходими елементи от съответния престъпен състав с визираните отегчаващи квалификации, обвинителният акт е изготвен чрез общи описания, като дори при това, във връзка с твърдения за неосчетоводени приходи от наеми, изрично е отбелязано погрешното виждане, че не се изисква тяхната „конкретизация по размер, лица и фирми”.

Особено фрапираща е липсата на фактическо обвинение във връзка с възведеното такова за укриване на дължим ДДС, което също изисква посочването в хронология и индивидуализирането на всяка една инкриминирана месечна справка-декларация, с отразяване какво е било, съответно какво е следвало да бъде декларирано – данък за внасяне, или данък за възстановяване в съответен размер. Докато подходът на прокуратурата се е изчерпил с декларативното изявление, че тъй като сделките между свързани лица /кои лица, кои сделки, с какъв предмет и на каква стойност, съответно в коя точно справка декларация – не става ясно/ не били включвани като облагаеми доставки, „по този начин” за всяка от годините били укрити данъчни задължения.

Следва да бъдат споделени и изрично отбелязаните от представителя на въззивната прокуратура други нарушения – грешката в инкриминирания период по отношение на подсъдимия Д. и липсата на уточнение по отношение и на двамата, че са имали качеството, респ. че са действали като представляващи съответни търговски дружества.

 

Пълната липса на фактическо обвинение срещу подсъдимите за извършени от тях данъчни престъпления ги е лишило напълно от възможността да научат срещу какви факти да се брани и съобразно тях да организират своята защита. Това процедурно нарушение е съществено, то е ограничило правото им на защита, и въз основа на него съдията-докладчик е следвало още във фазата на разпоредителното заседание да върне делото на прокуратурата за отстраняването му, което не само не е станало и делото е било разгледано, но в първото съдебно заседание е избягнат дължимия от съда отговор на изричното възражение в тази връзка от страна на защитата, в лицето на адвокат И., който се е противопоставил да бъде даван ход на делото и е поискал връщането му на прокурора във връзка именно с тези празноти на обвинителния акт, които са били достатъчно ясно маркирани, а вместо да ги констатира, съдът се е задоволил с лаконичния немотивиран отговор, че счита обвинителния акт за изготвен в пълно съответствие със законовите изисквания.

Другите допуснати нарушения в съдебната фаза въззивният съд счита за ненужно да коментира, тъй като изложените вече до тук обуславят връщане на делото в първата фаза на процеса – досъдебното производство, поради което и на основание чл.335, ал.1, т.1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ присъда № 11/18.05.2015 г. по НОХД № 18/11 г. на Окръжен съд Търговище В ОСЪДИТЕЛНАТА ЧАСТ - с която подсъдимите П.Д.П. и Д.П.Д. са били осъдени за престъпления по чл.255, ал.3, вр.чл.26 от НК и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ на прокурора - Окръжна прокуратура Търговище.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: