Р Е Ш Е Н И Е

 

299

 

гр.Варна, 05.12. 2017 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

                                   СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

                                     

 

при секретар Геновева Ненчева

и в присъствието на прокурор Стефка Якимова

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №312/2017г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

         

         

Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №36/31.05.2017г. по нохд №90/2017г. на Варненски окръжен съд , с която  подсъдимите К.Д.Т. и И.М.М.  са били признати за виновни както следва :

Подс.К.Д.Т. в това, че :

1. На 22.03.2016г. в град Провадия, обл. Варна, се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст - А.Л.С., ЕГН **********, като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл. 152 ал. 4 т. 1, вр.ал.1 т. 2 вр. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДЕСЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален строг режим.

2. На 22.03.2016г. в град Провадия, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с И.М.М., ЕГН **********, отнел чужди движими вещи - чифт златни обеци с общо тегло 5 грама, 14 карата, на стойност 250,95 лв.; златен синджир с тегло 4,25 грама, 14 карата, на стойност 213,31лв.; златен пръстен със сини и бели камъчета с тегло 4,4 грама, 14 карата, на стойност 220,84 лева; златна гривна с тегло 4 грама, 14 карата, на стойност 200,76 лева; всичко на обща стойност 885,86 лева /осемстотин осемдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки/,  от владението на А.Л.С., ЕГН **********, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на пострадалата А.Л.С., поради което и на основание чл. 199 ал. 2, т. 2 предл. 1 вр. чл. 198 ал.1, вр.чл. 20 ал. 2 вр. 58а, ал. 2 и чл. 54 от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ , което да изтърпи при строг режим.

          На основание чл.23 ал.1 НК съдът определил за изтърпяване на подс.К.Т. по-тежкото от така наложените му наказания, а именно – ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

 

 Подс.И.М.М. в това, че:

На 22.03.2016 г. в град Провадия, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с К.Д.Т., ЕГН **********, отнела чужди движими вещи - чифт златни обеци с общо тегло 5 грама, 14 карата, на стойност 250,95 лв.; златен синджир с тегло 4,25 грама, 14 карата, на стойност 213,31лв.; златен пръстен със сини и бели камъчета с тегло 4,4 грама, 14 карата, на стойност 220,84 лева; златна гривна с тегло 4 грама, 14 карата, на стойност 200,76 лева; всичко на обща стойност 885,86 лева /осемстотин осемдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки/; от владението на А.Л.С., ЕГН **********, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребила за това сила и грабежът е придружен с убийството на пострадалата А.Л.С., ЕГН **********, поради което и на основание чл. 199 ал.2 т.2 предл.1 вр. чл. 198 ал.1, вр.чл.20 ал.2 вр. 58а, ал. 2 и чл. 54 от НК й налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи при строг режим.

Зачетено е времето , през което двамата подсъдими са били с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

С присъдата е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимите :  К.Т. и И.М. са осъдени да заплатят солидарно на Л.Д. сумата от 120 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2016 год. до окончателното изплащане на сумата. Подс.М. е осъдена да заплати на С.А., ЕГН **********,   сума в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.04.2016 год. до окончателното изплащане на тази сума, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.  Подс. Т. също е осъден да заплати на С.А., ЕГН **********  сума в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.04.2016 год. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието, наказуемо по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

В тежест на подсъдимите са възложени и сторените по делото разноски, както и държавната такса върху уважените граждански искове. Налице е и произнасяне по веществените доказателства.

 

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от Варненска окръжна прокуратура, в който се прави възражение единствено за явна несправедливост на наложените на двамата подсъдими наказания за престъплението по чл.199 ал.2 т.2 НК. Иска се тяхното увеличаване до средния размер.

Недоволен от наказателно-осъдителната  част на присъдата е останал и частния обвинител С.М.А., която я обжалва чрез адв.О.А. с навеждане на довод за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания, и с искане за тяхното увеличаване.

Постъпила е срещу присъдата и въззивна жалба от подс.И.М. чрез защитника й адв.С.Л., в която също се прави възражение единствено за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание. Иска се неговото намаляне.

С идентично възражение и искане е и постъпилата въззивна жалба от адв.П.Б., подадена в качеството й на защитник на подс.К.Т.. Иска се намаляне на наложените на подсъдимия наказания и за двете деяния – по чл. 152 ал. 4 т. 1 НК и по чл.199 ал.2 т.2 НК.  Възражения в тази жалба се отправят и към размера на присъдените на гражданските ищци обезщетения, поради което и се претендира и тяхното намаляване.

В съдебно заседание жалбите на подсъдимите се поддържат изцяло както от защитниците им, така и от самите тях.

Повереникът на частния обвинител също поддържа подадената от него жалба.

          Представителят на Апелативна прокуратура също поддържа протеста, като представя и допълнителни доказателства за личността на подс.Т.. Настоява за наказание на двамата подсъдими в рамките на около 25 години лишаване от свобода за всеки един от тях.

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид подадените протест и въззивни жалби, както и становищата на страните, констатира:

          Както протестът, така и жалбите срещу присъдата са неоснователни.

          Установено е от фактическа страна по делото следното:

             Подсъдимата И.М. и подсъдимият К.Т. се познавали, като от края на 2015 год. станали интимни приятели. Те решили да живеят заедно, като първоначално били на квартира в гр.Варна, а впоследствие се преместили да живеят при бащата на Т. в гр.Провадия. Не разполагали с доходи, от време на време Т. си намирал работа в строителството - без трудови договори и постоянни ангажименти.

Пострадалата А.С., която наричали С. и към инкриминираната дата била 13-годишна, живеела в гр.Провадия заедно с баба си св.М.Й.А. /Г./.  Те били в дома на С.А. /А./, заедно с по-малката сестра на А. - Д.С. М. /М./. Родителите на двете деца - свидетелите С.А. и Л.С.Д./Т./ били разделени, но и двамата живеели и работели в Германия, поради което бабата се грижела за децата им. Първоначално в същата къща живеела и най - голямата внучка на св. А. - М.Л.С. /Г./, но към инкриминираната дата тя била при майка си в Германия, тъй като била бременна, а се разделила с мъжа си.

През пролетта на 2016 год. св.М. А. и двете й внучки се преместили да живеят в гр. Провадия на адрес „Христо Смирненски" №35, за да се грижат за св.Р. А. - майка на М. А., която била болна. На този адрес имало няколко постройки, които се обитавали от различни роднини по родство и сватовство.

На същия адрес живеели сестрата на Р. А.- Д. с двете й дъщери - св. Д.Д.Й. /Ф./ и св. С.б.А./С./ с трите си деца и мъжа си А. Т. С.. Последният бил полубрат по бащина линия на подс.Т..

От месец февруари 2016 год. в една от постройките на същия адрес, обитавана от св.Т.С.М.се настанили да живеят двамата подсъдими, заедно с брата на Т. - свидетелят Е. Т. С. и двете му сестри К.Т. С.а и А.Т.М..

Семейството на пострадалата С. имало по-добри битови условия, редовно получавали средства, изпращани от роднините им в Германия. Момичето постоянно носело върху себе си златни накити - обици с общо тегло 5 грама, с кръгла форма и модел -усукани халки, пръстен със специфична форма със сини и бели камъчета с тегло 4,4 грама, гривна с тегло 4 грама, синджир, на който било изписано име, с тегло 4,25 грама, като всички били 14 карата. М. А. не разрешавала на внучката си А. да напуска сама дома й. Дори до близък магазин ходела придружавана поне от една от двете й братовчедки - свидетелките З.Й.или С. А.. Вечер най - много до 21 часа й било позволено да бъде извън къщата и то стояла отпред на тротоара, където общувала предимно с роднини или техни родственици по сватовство. Нощем спяла в едно легло с баба си. Пострадалата спряла да ходи на училище от м.ноември 2015 год., тъй като имали намерение с баба й и по-малката й сестра да заминат за Германия при майка й и кака й. А.С. притежавала мобилен телефон, в който нямало сим - карта, но на него можела да ползва интернет, като обикновено посещавала фейсбук, скайп и месинджър, чрез които комуникирала с приятелите си. Към месец март 2016 год. си пишела със св. Е. Х. Я., който живеел и работел в Англия. Те се били харесали преди това, като за около 3-4 месеца през 2015 год. излизали на разходки, но роднините й били против връзката им и й забранили да се виждат, тъй като св. Е. С. бил брат на мъжа на братовчедка й С.б.А., поради което двамата престанали да общуват дори по скайп. Докато били приятели двамата не са имали интимни отношения. Пострадалата общувала и с различни други момичета и момчета в социалната мрежа, но нямала по-близка връзка с никой от тях.

Двамата подсъдими ежедневно посещавали дома на пострадалата А.С., където пиели кафе с роднините й и си говорили с нея. Те забелязали златните накити, които носила и решили, че могат да ги отнемат и от продажбата им да си набавят парични средства. Най-трудно за подсъдимите било да изведат пострадалата сама от дома й. Начин за това се оказало предложението на Т. да пушат марихуана, което заинтригувало малкото момиче.

На 21.03.2016 год. Т. и М. пили кафе в къщата на пострадалата С.. Подсъдимият й предложил да пушат марихуана, с което тя се съгласила, но тъй като баба й била в къщата, не й позволила да излезе. През остатъка от деня и вечерта всички били в къщата и очаквали раждането на бебето на М. С.. След полунощ от Германия се обадила майка й - С.А. и съобщила, че бебето се е родило, което зарадвало всички роднини, които започнали да се черпят, като си легнали около 4 часа на следващия ден. Сутринта пострадалата С. се оплакала на баба си и братовчедка си, че я болял корема и вероятно ще й дойде месечния цикъл, поради което си сложила превръзка, като нямала желание да напуска дома си.

Същият ден - 22.03.2016 год. Т. и М. отново посетили около обяд дома на пострадалата С.. Св.М. А. им направила кафе, след което излязла, тъй като трябвало да пусне спешно по факс до Германия удостоверението за раждане на М. С., което й било необходимо при изписването й от болницата. В къщата останали двамата подсъдими, пострадалата А.С. и свидетелите Р. А. и З.Й.. Т. използвал отсъствието на баба й и веднага предложил на пострадалата С. да отидат да пушат марихуана, с което тя се съгласила. Подсъдимите тръгнали първи от къщата, а малко след тях от там излязла и пострадалата С., която ги настигнала. Тя била по чехли на бос крак, с черно платнено палто /яке/ върху домашните си дрехи - розова блузка със сиви ромбчета, надолу обута със синьо с бели звездички долнище на пижама и дори не си взела мобилния телефон. Т. предложил да отидат в изоставената сграда на бившия ресторант „Ловен дом", която не била далече, като предложението му било прието от двете момичета. Под предлог да не ги види никой, тримата влезли в сградата. Слезли на полуетажа с желязна цистерна, върху която Т. сложил марихуана, от която започнал да прави цигара като с ножичката, която винаги носел в себе си, я нарязал и я смесил с тютюна от обикновена цигара. Подс.М. отишла да купи още тютюневи цигари на дребно, с които да смесят марихуаната. Като останали сами, Т. отвел пострадалата С. по стълбите в мазата на сградата. По пътя надолу чехлите се изхлузили от краката на пострадалата. При слизането надолу Т. бутал пострадалата, стискал я с пръстите си за лявата китка и я пробол повърхностно с ножицата на няколко места по шията, за което са установени обективни данни по тялото й при извършената впоследствие експертиза. Т. завел пострадалата в последното помещение с достъп от към коридора, което в дъното си било тъмно. До това помещение се стигало напряко и по продължението на стръмната и извита стълба от полуетажа, но подходът от там бил по- труден, тъй като имало натрупани строителни отпадъци върху стълбите. Подсъдимият съборил на земята С., събул долницата на пижамата й, заедно с бельото и с ножицата я наранил повърхностно по корема няколко пъти. Т. осъществил вагинално и анално проникване. Непосредствено след това при двамата отишла подс.М.. Тя застанала зад пострадалата С., преметнала през врата й син плетен пуловер с бежови /бели/ ръкави, намерен в изоставената сграда и започнала да я души като със сила дърпала двата края на преметнатия през шията на пострадалата ръкав на пуловера. В същото време Т., който бил с лице към пострадалата, свалил златните й накити - обици, синджир, пръстен и гривна - и ги поставил в джоба на панталона си, след което я хванал за шията с дясната си ръка и също започнал да я души като здраво я стискал за гърлото. Само след няколко минути, при действието на едновременно упражнения натиск върху шията и от двамата подсъдими, пострадалата била умъртвена.

Те придърпали тялото на пострадалата в северозападния ъгъл, който бил и най-тъмната част от помещението, обули й долницата с бельото, като по седалището и петите на пострадалата С. останало зацапване от пръстта на пода. Пуловерът останал около врата на пострадалата. Т. намерил и взел и други захвърлени дрехи и вещи, с които покрили тялото на пострадалата - кафеникава ватенка, която поставили върху главата и гърдите и черно кожено яке, с което покрили торса, а върху краката от към ходилата Т. поставил тъмночервена кожена седалка. На излизане от сградата подсъдимите забелязали изхлузените чехли на пострадалата, взели ги и като минали отново покрай цистерната, ги захвърлили насреща в тъмно помещение.

Непосредствено след това Т. се обадил по телефона на св. П.П. и поискал да ги откара с автомобила си до гр. Варна. Разговорът бил регистриран в 15.48 часа. П. обещал да ги закара към 17.30 часа, тъй като преди това бил на работа. За да си набавят средства за гориво, подсъдимите решили да продадат обиците в гр.Провадия. Те отишли в златарско ателие, находящо се до магазин „Бурлекс" в центъра на гр.Провадия, собственост на св. Ж.Ж.. Т. извадил от джоба си златните обици на С. и ги предложил за продажба. Св.Ж. забелязал, че били широко разпространен модел с кобилична закопчалка, проверил ги и установил, че били златни - 14 карата, 5 грама и платил на подсъдимия сумата от 200 лв. за тях. Впоследствие, заедно с друго изкупено от него злато, св. Ж. ги предал за претопяване на фирма „Ел Амор", за което предал с протокол доброволно втори екземпляр на касова бележка от 01.04.2016 год.

По същото време св.Т.Т.се намирал в заведение "Пиано". От там той видял двамата подсъдими да влизат в златарското ателие и решил да се обади на Т.. Позвънил на тел. номер 0877634337 в 15.44 часа, но подсъдимият не му отговорил. Непосредствено след това позвънил и на втория телефонен номер, който знаел че ползва, на който Т. отговорил и се уговорили да се срещнат. Това станало в близост до златарското ателие, като тримата поседели на близка пейка, поговорили си, след което се разделили. След това Т. и М. се прибрали до дома си, където разбрали, че роднините на пострадалата С. я търсели. Те били притеснени от факта, че С. е излязла от дома и до прибирането на св. М. А. в 15.50 часа още не се била върнала. Около 18.25 часа на същия ден М. А. сигнализирала полицията за изчезването на внучката си А..

Около 17.30 часа. подсъдимите тръгнали за гр.Варна с автомобила, управляван от св.П.. Когато П. получил от Т. 10 лв. за гориво забелязал, че той има доста пари в себе си. По пътя подсъдимият поискал да отидат до Колхозен пазар в гр.Варна, като обяснението било, че смята да закупи злато за приятелката си. На мястото пристигнали малко след 18.00 часа. Т. и М. влезли в намиращия се наблизо златарски магазин „Антик енд голд", в който работел св. М.Г.. Т. извадил от джоба си синджира, отнет от пострадалата, подал го на М. и тя го предложила за продажба на св.Г.. Той установил, че е златен - 14 карата, 4.25 грама и им предложил сумата от 156 лв., която Т. получил. От записа на охранителните камера на магазина е установено, че цялата процедура е протекла общо 3 минути, от 18.10 часа до 18.13 часа. След това подсъдимите се върнали при св.П., който ги оставил на бензиностанция „ОМВ" на ЖП гара Варна, като се уговорили на следващия ден Т. да му се обади, за да ги прибере обратно в гр.Провадия. От там подсъдимите отишли до изоставена сграда в строеж, находяща се на ул. „Бачо Киро" №22, където пребивавали роднини и познати на Т.. Решили да нощуват на квартира и позвънили на обява за нощувки на тел. № 0895 835227, на който се свързали със св.К.К., която отдавала стая под наем. След това си уговорили среща с братовчеда на Т.- св.К.К.пред магазин „Ню Йоркър", в центъра на гр.Варна. Между 20.00 ч и 22.00 ч. тримата посетили последователно две казина - първото до „Ню йоркър", второто - в хотел „Черно море", където Т. и К.играли на игрални автомати. Около 22.30 ч. Т. и М. отишли в уговорената преди това квартира за нощувки, находяща се на адрес: гр.Варна, ул. „Одрин" №7, за която заплатили сумата от 30 лв. Там останали до около 11 часа на следващия ден. Св.К. ги запомнила, тъй като не се пазарили за цената на нощувката а и била впечатлена от тишината в стаята им, което рядко се случвало.

На 23.03.2016 год. подсъдимите посетили заложна къща „Кредит груп", находяща се на бул. „Мария Луиза" №11 в гр.Варна, с управител св.И. Д.. Т. попитал дали може да заложат златен пръстен, а М. го свалила от ръката си и го подала на св.Д., като го уверила, че е нейна собственост и по искане на св. Д. предоставила личната си карта, от която той записал данните й. Д. установил, че пръстенът бил от злато 14 карата с тегло 4,4 гр. и го оценил на 145 лв. През това време Т. харесал мобилен апарат „Самсунг", за който св.Д. поискал 85 лв., която била приспадната от цената на пръстена и подсъдимите получили разликата от 60 лв. За стореното Д. издал заложен билет №6253/23.03.2016г. и разписка на името на И.М., в които тя собственоръчно се подписала. Последния златен накит взет от пострадалата С. - златна гривната, подсъдимите продали в неустановена в хода на разследването заложна къща за сума около 150-200 лв., след  което св.П. ги откарал в гр.Провадия, като към 19.00 ч. двамата се прибрали в къщата на ул. „Христо Смирненски" №35. Пред близките на пострадалата А.С., които я издирвали усърдно, подсъдимите твърдели, че я били видели за последно около 13.00 часа на 22.03., когато тя отишла до магазина, а те отпътували с автобус да посетят лекар в гр.Варна, тъй като М. била бременна, което не отговаряло на истината.

На 12.04.2016 год. при проверка на изоставената сграда на бившия ресторант „Ловен дом" служители на РУ Провадия - свидетелите А.М. и С.Н.открили трупа на А.Л.С. и запазили местопроизшествието. Образуваното досъдебно производство било прието по компетентност за наблюдение от ОП - Варна, а в разследването се включили разследващи от ОД МВР - Варна. Бил извършен оглед, обективиран в протокол от 12.04.2016 год., при който били иззети множество вещи, подробно описани и приложени като веществени доказателства по делото. На 13.04.2016г. в светлата част на деня, бил извършен повторен оглед, обективиран в протокол от същата дата, при който били иззети вещи, подробно описани в него, сред които и чехлите на пострадалата С., приобщени като веществени доказателства по делото.

При извършеното претърсване на обитаваната стая от подсъдимите била иззета разписка на името на И. М. с прикрепен към нея с телбод фискален бон и дата на издаване 23.03.2016 год. от заложна къща „ Кредит Груп" ООД гр. Варна, бул. „Мария Луиза" № 11, ЕИК 148085901. С протокол от 13.04.2016 год. св. И. Д. доброволно предал 1 брой заложен билет № 6253 на заложна къща „Кредит груп" ООД за 1 брой дамски пръстен от жълт метал със 17 броя бели камъчета и 2 броя сини камъчета и 1 брой диск „Сони".

 

Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по категоричен начин след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, включително и чрез самопризнанията на подсъдимите, направени в хода на производството по чл.371 т.2 НПК.  Правилна по съществото си и ответна на доказателствената съвкупност по делото е преценката на съда, че самопризнанията на подсъдимите Т. и М. се подкрепят  от доказателствата. В тази насока са : - протокол за оглед на местопроизшествие, при който са иззети веществени доказателства/сред които и два броя използвани презервативи, обозначени като ВД №23 и 25/, както и следа от обувка; - свидетелски показания, сред които и тези на продавачите в заложните къщи, където двамата подсъдими са продали златните накити, предмет на престъплението; - протоколи от извършени разпознавания; - съдебномедицински експертизи; - трасологична експертиза, съгласно която иззетата при огледа следа от обувка е оставена от подметка на дясна обувка, принадлежаща на М.; - ДНК-експертиза, от която става ясно, че ядреният клетъчен материал по външна повърхност на обект №23/или 11.2 в експертизата/, по вътрешна повърхност на обект №25/  или 12.1 по експертизата/, както и по обтривката с поднокътно съдържание от дясна ръка на трупа  произхожда от подс.К.Т.; - видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза; - протоколи за обиск, при които са иззети от двамата подсъдими саморъчно написани от тях бележки /установено чрез графологическа експертиза/; - протокол за обиск на обитавана от подсъдимите стая, откъдето са изззети документи, удостоверяващи извършени от тях разпоредителни сделки с вещи, предмет на престъплението; - протоколи за доброволно предаване. Всички тези доказателствени средства, към които следва да се добавят и самопризнанията на подсъдимите лица, анализирани в тяхната съвкупност дават категоричен отговор на въпросите , включени в предмета на доказване, като не оставят никакво съмнение по отношение авторството на деянието. Затова и по фактите спор от страните понастоящем не се повдига, не се е  повдигал и пред първоинстанционния съд. Доколкото спор съществува, то той е такъв на правото, а не на фактите.  Правят се възражения във въззивните жалби и протеста единствено за явна несправедливост на наложеното наказание/макар и с различен знак – съобразно процесуалното качество на субекта/, поради което и на него ще спре вниманието се въззивният съдебен състав.

Следва все пак първо да се отбележи , че при правилно установените фактически положения, то ответна на закона се явява и тяхната правна оценка. Несъмнено с действията си подсъдимите К.Т. и И.М. както от обективна , така и от субективна страна са осъществили състава на престъплението, визирано в текста на чл.199 ал.2 т.2 НК, а сам Т. – и на това по чл.152 ал.4 т.1 вр. ал.1 т.2 НК. Именно по повод това престъпление са осъществени първоначалните насилнически действия на Т./в този момент той е бил сам – без подс.М./. Т.е. началото на принудата е в момент значително по-ранен и предшестващ убийството - когато подсъдимият Т. използвайки сила , държейки и дърпайки за ръката пострадалото момиче го отвел в мазата на изоставената сграда. Тези му действия на насилие били съпровождани и с други – с ножичката, с която режел марихуана, той пробол повърхностно момичето на няколко места в областта на шията. Като интензитет на принудата настоящият състав намира посочените действия напълно достатъчни щото да сломят съпротивата на едно 13-годишно момиче, след което подсъдимият да постигне и целта си – да осъществи насилствен полов акт. Подсъдимата М. пристигнала след осъществяване на престъпното насилване на пострадалата, и взела дейно участие в извършването на второто посегателство срещу нея. С пристигането си М. застанала зад девойката/която била на земята/ и с помощта на плетен пуловер започнала да я души като дърпала преметнатия през шията на жертвата ръкав на пуловера. През това време Т. взел златните накити на момичето, след което я хванал с дясната си ръка за шията  и започнал и той да я души. Едновременните действия на двамата подсъдими, насочени към умъртвяването на пострадалата, довели и до целения фатален за жертвата смъртен резултат. Както правилно е посочил и първостепенният съд грабежът е съставно престъпление, и доколкото двамата подсъдими са взели участие в осъществяване на принудата и отнемане на вещите , а и в процеса по умъртвяването на момичето /т.е. в самото изпълнително деяние/ то очевидно е налице съизвършителска дейност, вкл. и с наличие на характерната за нея общност на умисъла. За упражненото насилие като вид и интензитет освен самопризнанията на подсъдимите са налице и множество обективни находки по тялото на пострадалата, установени и отразени при извършените съдебномедицински експертизи. Част от тях сочат и на насилствено извършен полов акт – кръвонасядания в областта на ануса и влагалищния вход, здрава девствена ципа но допускаща полов акт без разкъсване, ожулвания в двете седалищни половини и долните крайници. Налице е и квалифициращият деяниято признак – грабежът е придружен с убийството на пострадалото момиче, до който резултат са довели целенасочените и сравнително хладнокръвни съвместни действия на двамата подсъдими. По отношение на престъплението по чл.152 НК – налице е по-тежко наказуемия състав на ал.4 т.1 от този текст – пострадалата е била на 13 навършени години към момента на деянието, с който факт подсъдимият е бил наясно. Добре е познавал момичето, живеели са на един адрес, почти всеки ден са били на гости в дома й.

Конкретно по възражението за явна несправедливост -  доколкото то е единствен довод на всички страни упражнили правото си на обжалване и протест, то и съдът ще концентрира вниманието си върху него. Нормата на чл.199 ал.2 НК предвижда три алтернативни наказания – лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Като ответна на степента на обществена опасност на деянието и дейците първостепенният съд намерил второто от посочените наказания. За да стигне до този извод съдът взел предвид всички релевантни по отношение индивидуализацията на наказанието обстоятелства – отчел като смекчаващи изразеното от подсъдимите искрено съжаление, чистото им съдебно минало, както и младата им възраст. Приел, че отегчаващи вината обстоятелства липсват по отношение и на двамата подсъдими. Същевременно съдът се е занимал и с обществената опасност на деянието и дейците, като правилно е приел в крайна сметка, че и едната , и другата са изключително високи. Това си заключение съдът мотивирал с факта, че подсъдимите са решили предварително да ограбят носените от пострадалата златни бижута, за което им е трябвало само сгоден момент, както и с липсата на каквито и да било задръжки да сторят това по какъвто и да било начин. Следва да се добави, че това е станало с използване познанството им с невръстното момиче – така двамата подсъдими са успели да я изведат от дома й, като в крайна сметка злоупотребили с доверието й. Всичко това ведно с възрастта на жертвата, нейната невъзможност да окаже каквато и да било съпротива – предвид физическа и психическа незрялост,  обуславят наистина висока степен на обществена опасност на двамата подсъдими, а така също и на деянието. Това от своя страна дава възможност престъплението да бъде окачествено като изключително тежко по смисъла на чл.38а ал.2 НК. Затова и настоящата инстанция намира , че алтернативата доживотен затвор се явява в случая единствено адекватна на извършеното, и като такава и най-подходяща като вид наказание. Извод, до който правилно и логически издържано е достигнал и окръжният съд. С което първият от трите етапа на определяне на наказанието по реда на чл.58а ал.2 и 3 НК, посочени в т.1.1 на Тълкувателно решение № 2 от 19.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2015 г., ОСНК, е приключен. Навлизайки обаче във втория от посочените три етапа първоинстанционният съд е допуснал грешка, изразяваща се в неправилно определяне на минималния размер на заменящото наказание лишаване от свобода. Приел е, че определеното наказание „доживотен затвор“ се заменя с наказание „лишаване от свобода“ от двадесет до тридесет години. Този извод не държи сметка на взаимовръзката между текстовете на ал.2 и ал.3 на чл.58а НК, както и на задължителните указания на ВКС на РБ , дадени в посоченото тълкувателно решение. Затова се явява незаконосъобразен. При спазване разпоредбата на чл.58а ал.3 НК , предвид съдържанието на т.1.1 от цитираното решение, и като се има предвид, че нормата на чл.199 ал.2 НК предвижда три алтернативи/както стана вече въпрос/, първата от която е наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години ,  то заместващото наказание лишаване от свобода е в граници от петнадесет до тридесет години. Това е така , тъй като най-ниският минимален размер на заместващото наказание лишаване от свобода е еднакъв със специалния минимум на наказанието лишаване от свобода, посочен в нормата от особената част за разглежданото престъпление – в случая чл.199 ал.2 НК, а максималният размер на заместващото наказание лишаване от свобода е вече определеният по реда на чл. 58а, ал. 2 от НК - тридесет години. При това положение, ако настоящата инстанция споделяше възгледите на първата по отношение факта, че наказанието лишаване от свобода /при третия етап от посочените в тълкувателното решение/ трябва да се определи на минимума,  то би следвало размерът на наказанието да бъде намален до петнадесет години лишаване от свобода. Въззивният съд обаче е на мнение, че следва да бъдат отчетени като отегчаващи вината обстоятелства възрастта на пострадалата, нейната неспособност да окаже каквато и да било съпротива, проявеното от подсъдимите коварство при изпълнение на намисленото – възползвайки се от добронамереното отношение на момичето към тях и познанството си с нея са успели да я заведат и вкарат в изоставена сграда, което е улеснило плановете им. Няма как да бъде подминат и очевидният факт, че един млад човешки живот е бил изхарчен за хазарт, мобилен телефон, квартира за една нощ, разходи за пътуване от Провадия до Варна и обратно – макар и това да са действия след деянието то те дават ясна представа за стойността на човешкия живот в моралния светоглед на тези млади хора. Настоящата инстанция поставя под съмнение и искреността на съжалението на подсъдимите – с оглед съдържанието на кореспонденцията между тях двамата, намираща се в т.5 от д.п. С оглед всичко изложено апелативният съд намира наказанието от двадесет години лишаване от свобода за напълно справедливо – в този си вид то е в състояние да изпълни поставените пред наказанието цели на закона. То несъмнено би довело до превъзпитание на дейците – и двамата са в младежка възраст, и това е напълно възможно. Въззивният съдебен състав смята, че в случая на преден план следва да бъде поставена генералната превенция на наказанието – да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, а това с оглед начеващото му морално разложение би могло да се постигне единствено /ако все още е възможно/ чрез отмерване на една сравнително строга санкция. Поради това и настоящият съд намира, че въпреки допуснатата от окръжният съд грешка, то размерът на наказанието лишаване от свобода като краен резултат е отмерен правилно и не се налага неговото увеличаване или намаляне. Споделят се съображенията на съда по отношение индивидуализацията на наказанието за престъплението по чл.152 ал.4 т.1 НК, а и с оглед собствено изложените по-напред/с изключение възрастта на жертвата – доколкото това е възведено в квалифициращо обстоятелство/ съдът също не счита, че следва то да бъде намаляно – в каквато насока е искането в жалбата на защитника на подс.Т..

Възраженията в протеста и във въззивната жалба на частния обвинител почиват на същите погрешни представи за определяне минималния размер на заместващото наказание лишаване от свобода, каквито са изложени и в съдебния акт. В жалбата се оспорва определянето на наказанията на минимума , установен от закона. В протеста пък се иска увеличаване на наказанието до средния размер, като под среден размер се разбира наказание 25 години лишаване от свобода. При правилно определено заместващо наказание обаче минималният размер на наказанието лишаване от свобода е петнадесет години , а средният размер е двадесет и две години и шест месеца лишаване от свобода. Което ще рече, че при наложено наказание на подсъдимите от двадесет години лишаване от свобода целите както на жалбата, така и на протеста са постигнати – така определени наказанията са малко под средния размер. Представените от прокуратурата писмени доказателства не са в състояние да променят становището на настоящия състав. Представени са две решения на Комисията по чл.11 ал.2 от ЗБППМН като с първото на К.Т. са определени възпитателни мерки и е прието, че деянието е извършено поради лекомислие и увлечение. По второто са наложени възпитателни мерки на малолетно лице, като в обстоятелствената част се споменава, че то бил подпомогнато от лице на име К. Д. Т.. Въпросните писмени доказателства не могат да доведат до увеличаване на наказание от двадесет години лишаване от свобода,  което и в този си вид е достатъчно сериозно.

По изложените вече съображения настоящият съд не намира основания и за намаляне на наказанията на двамата подсъдими – каквито искания са залегнали във въззивните им жалби. Не са налице само смекчаващи вината обстоятелства – в подкрепа на противното бяха изложени съображения, а от представените писмени доказателства във въззивното производство се установява и противообществена проява на подс.Т. като непълнолетен. Извън изложеното не могат да бъдат приети и доводите на защитника на подс.М. , че не са отчетени като смекчаващо вината й обстоятелство в прпоцедурата по чл.371 т.2 НПК. В т.7 на  цитираното от защитата Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС, по тълк. д. № 1/2008 г., ОСНК, е прието, че при определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по  чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. Такова поведение у подсъдимите в хода на досъдебното производство не е налице. От подсъдимите е иззета и приобщена в рамките на делото значителна по обем писмена кореспонденция /т.5 от д.п./, за която е установено чрез графологична експертиза, че е изготвена от тях. От нея става ясно, че двамата чрез уговорки помежду си в рамките на ареста, всячески са се старали да затруднят разледването. Целта на уговорките им е била подс.М. да бъде оневинена. Тези им действия няма как да бъдат преценени като самопризнание по смисъла на вложеното в т.7 на посоченото решение. Чистото съдебно минало и младата възраст на двамата подсъдими са отчетени като смекчаващи вината, но те не са достатъчни нито да доведат до определяне на друго по вид алтернативно наказание, нито до намаляне на така определеното. Това се отнася и до здравословното състояние на подс.М. – от представеното в съдебно заседание писмено доказателство не се установява влошаване на състоянието на М. поради факта на разкаяние – както твърди защитата. Същевременно понастоящем не е основание и за промяна размера на наказанието.

В рамките на настоящото кратко изложение, воден от разбиранията си за право и справедливост , и основавайки се изключително на доказателствата по делото, въззивният съд счита , че отговори  както на възраженията за увеличаване на наказанията, така и на тези за тяхното намаляне. В този си вид наказанията се явяват справедливи и не се налага тяхна корекция в каквато и да било насока.

В жалбата на адв.Б. в качеството й на защитник на подс.Т. се моли и намаляне на размера на присъдените със съдебния акт обезщетения на родителите на умъртвеното момиче. И в тази си част жалбата е неоснователна. Установено е по делото, че пострадалата е второ по ред дете на ищците. Родителите макар и разделени , са полагали грижи за децата си. Най-голямата дъщеря към момента на деянието е била при майка си С.А. в Германия. Предстояло е и убитото момиче заедно с баба си да отидат да живеят при А. в Германия. Видно е от доказателствата по делото, че са поддържали постоянни контакти. Естествено и разбираемо е родителите на едно дете да търпят морални болки и страдания от загубата на това дете, още пове, че то е на 13 години и в добро здраве. Правилно  за това са били овъзмездени от окръжния съд за тях. Исковете са доказани както по основание, така и по размер. Последният е ответен и на обществения критерий за справедливост,  и на практиката на съдилищата в тази насока. Не се налага корекция на определените от съда обезщетения.

При извършената служебна проверка бе констатирано следното : В хода на съдебните прения пред първата инстанция назначеният на подс.Т. служебен защитник адв.С.П. оспорила авторството на деянието по чл.152 ал.4 т.1 НК. Това дало основание на съда да прекрати пренията и да насрочи ново съдебно заседание, в което производството да започне и протече по общия ред. В следващото съдебно заседание съдът отвел адв.П. от по-нататъшното разглеждане на делото, и назначил за служебен защитник на подсъдимия Т. адв.П.Б. – определена за такава от Варненска адвокатска колегия. Въпреки, че този въпрос не се поставя на вниманието на съда от страните, то настоящата инстанция счита, че Варненски окръжен съд не е имал основание за подобно действие. Посочените от него решения на Европейския съд по правата на човека визират други хипотези. Настоящата инстанция споделя становището, залегнало в Решение №116/2014г. по нд №222/2014г. на ВКС на РБ, ІІІ н.о., и то е „че воденето на защитата е предмет на  уреждане главно между защитника и обвиняемия, поради което компетентните органи са длъжни да се намесят единствено когато е налице явно или достатъчно добре сведено до знанието неизпълнение на задълженията на служебния защитник“. Очевидно е, че такова неизпълнение в случая не е било налице от страна на защитата, и е липсвало основание за намеса от страна на съда. Друг е въпросът доколко и как подобно становище на защитата би се отразило на подсъдимия при евентуално разглеждане на делото по общия ред. Допуснатото нарушение обаче настоящата инстанция не счита, че е от кръга на съществените, тъй като не е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Доколкото той през цялото време е настоявал делото да протече по реда на чл.371 т.2 НПК, то очевидно е постигнал целения от него резултат – па макар и с друг адвокат.

Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за изменение или отмяна на атакуваната присъда, на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

         

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №36/31.05.2017г.  по нохд №90/2017г. на Варненски окръжен съд.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

Председател :                                   Членове :