Р Е Ш Е Н И Е

 

172/5.12.2014г.

 

град Варна

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД – Наказателно отделение, на тринадесети ноември, през две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                               

                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

      ПАВЛИНА Д.

 

 

 

Секретар С.Д.

Прокурор Милена Гамозова

Като разгледа докладваното от съдия Д., ВНДОХ № 313 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

Окръжен съд– Търговище , с присъда № 77 по НДОХ № 175/14 година по описа на същия съд, постановена на 25.09.2014 година е признал подсъдимия С.А.С. за ВИНОВЕН в извършване на деяния по НК както следва:

 

1. за това, че на 18.08.2013г. в гр.Търговище, в немаловажен случай, при условията на повторност, направил опит да отнеме чужда движима вещ на стойност 45лв., собственост на Николинка Събева С., като деянието му е останало недовършено поради независещи от волята му причини, поради което и на основание чл.195,ал.1,т.7 вр. с чл.18,ал.1, вр. с чл.28,ал.1 вр. чл.54 и чл. 58а ал.1 от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от ЕДНА ГОДИНА;

        2. за това, че на 18.08.2013г. в гр.Търговище, по особено мъчителен начин умишлено умъртвил Николинка Събева С., като деянието е извършено с особена жестокост, поради което и на осн. чл.116,ал.1,т.6, пр.2 и 3 вр. с чл.115 вр. с 54  и чл.58а, ал.2 от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от ДВАДЕСТ И ПЕТ ГОДИНИ;

3. за това, че от 01.09.2013г. до 03.09.2013г. в гр.Търговище, без надлежно разрешително придобил и държал високорискови наркотични вещества - 3,237 грама коноп/марихуана/ и 0,783 грама коноп/марихуана/ на обща стойност 23,46лв., поради което и на основание чл.354а,ал.3,т.1 вр.чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от ЕДНА ГОДИНА и „ГЛОБА“, в размер на 2000/две хиляди/лв.

На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е определил подс. С. да изтърпи  най- тежкото от така определените наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор и ГЛОБА, в размер на 2 000 /две хиляди/лв.

На основание чл. 68 ал.1 от НК по отношение на подс. С., ТОС е привел в изпълнение наказанието, наложено му с присъда №92/2011г. по НОХД №639/11г. на ТРС - лишаване от свобода в размер на шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

 

Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на гр. ищци - В.П.Д. сумата от 100 00 /сто хиляди/ лева и на С.П.Н. сумата от 75 000 /седемдесет и пет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди от в резултат на деянието по чл. 116 от НК, като над определените размери исковете са отхвърлени като неоснователни.

Подс. С. е осъден да заплати направените по делото разноски; зачетено е предварителното му задържане, на основание чл. 59 ал. 1 от НК; налице е произнасяне и досежно веществените доказателства по делото.

 

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия, който чрез процесуалния си представител оспорва пред АС - Варна първоинстанционния съдебен акт като незаконосъобразен и явно несправедлив. Искането е за определяне на минимално предвиденото наказание за извършеното престъпление по чл. 116 от НК- в размер на петнадесет години лишаване от свобода, както и за намаляване на присъдените обезщетения по гр. искове.

 

 В съдебно заседание пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД защитата на подсъдимия поддържа изцяло жалбата, доразвивайки доводи в насока намаляване на наказанията.

Представителят на ВАРНЕНСКАТА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и справедлива. Излага аргументи в подкрепа на становището си.

Повереникът на гр. ищци и ч.обвинители моли жалбата на подс. да бъде оставена без уважение, а присъдата като правилна, законосъобразна и обоснована да бъде потвърдена, както в гражданската, така и в наказателната й част.

В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият С. заявява, че желае да му се намали присъдата.

 

След преценка на изложените доводи от страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че жалбата на подс.  е неоснователна по следните съображения:

Съдебното производство пред ТОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, тъй като подсъдимият е направил подобно искане, признавайки всички факти и обстоятелства, изложени в обв. акт и е заявил непосредствено пред съда, че не желае да се събират доказателства за тях или нови такива. Впоследствие ТОС е установил надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти и е приел, че самопризнанието му се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:  Подсъдимият С. и св. Н. П. били приятели в една младежка компания. Св. П. и баба му - пострадалата Николинка С. живеели в къща, находяща се в кв. „Въбел", ул. „Владимир Заимов", №9, като всеки от двамата обитавал самостоятелно част от помещенията в имота. В късния следобед на 17.08.2013г. подс.С., свидетелите П.И., М.Р., Т.А., Ц.Й., Х.Х. и други лица посетили питейно заведение в кв. „Въбел" на гр. Търговище.  Там подс. употребил значително количество различен алкохол, като смесил мента, уиски и вино. Той изпушил и една цигара с марихуана, като впоследствие видимо повлиян от алкохола бил весел и танцувал. Около 23,00 часа младежите решили да отидат в дискотека „Планета Пайнер" в гр. Търговище. Подс.С. решил преди това да се преоблече в дома си, а по – късно с такси сам се придвижил самостоятелно до въпросната дискотека. Там продължил да консумира алкохол - уиски. Видимо повлиян от алкохола, с поведението си той започнал преднамерено да дразни присъстващите в дискотеката, като нарочно сядал на чужди места, бутал се в непознати за него лица, разхождал се из заведението с чаша в ръка, разливайки от съдържанието и по пода, влизал в пререкания с част от присъстващите. Това наложило персонала на заведението да го прогони, като го избутали със сила навън. Около 03,30 часа на 18.08.2013г. подсъдимият С. ангажирал таксиметров автомобил, управляван от св. И.С., с който се придвижил до кв. „Въбел". В центъра на въпросния квартал С. слязъл от таксито и преди да се прибере в дома си, решил да извърши кражба, за да се снабди с парични средства. Същият взел решение да извърши кражба на вещи от дома на пострадалата С., тъй като с оглед приятелството му с внука й - св. Н. П. бил посещавал въпросния дом и знаел, че по двора имало подходящи за целта му битови вещи. Подсъдимият знаел разположението на имота, наличието на подходящи за вещи, а също така му било известно кои са обитателите на дома и помещенията, които обитават.  Достигайки до набелязания имот, той видял, че е тъмно в къщата и решил, че хората вътре спят.  Проникнал в двора през незаключената портална врата. В задния двор видял една голяма метална тава, която взел и отнесъл в двора на разположената срещу имота детска градина, с намерение да стои скрита там, докато той открадне и други вещи. В този момент пред къщата на пострадалата С. светнала лампа. Подс.С. стъпил на оставената на земята с дъното нагоре метална тава и видял, че Николинка С. обикаляла из двора. За да продължи започнатото той изчакал С. да влезе в дома си. След малко видял, че осветлението пред къщата угаснало и чул захлопване на входна врата на къщата, след което решил, че същата се е прибрала. Тогава подсъдимия С. отново проникнал в двора, но достигайки до къщата подсъдимият бил неприятно изненадан от собственичката С., която стояла и наблюдавала действията му. Между двамата възникнал конфликт, който прераснал във физически сблъсък. Подсъдимият взел подпряната на сградата двурога вила и с нея нанесъл удари в горната част на тялото и в главата на С.. Ударът в тилната област бил нанесен с голяма сила и довел до загуба на равновесие и падане на пострадалата на земята. От това пострадалата била зашеметена, но била в състояние да пълзи и да се обръща. Избутвайки пострадалата пред себе си, подсъдимият я изтикал в пристройка на дома пригодена за кухня, а оттам по коридор със стълби към стаята й. Подс. С. взел от пристройката кухненски нож. Докато се придвижвала към стаята си, на стълбищната площадка С. произнесла името, с което подсъдимия бил известен сред приятелите и познатите си, а именно „Божко". Това провокирало ескалиране на агресията на подсъдимия, тъй като той осъзнал, че е разпознат от пострадалата. В този момент, същият взел решение да убие пострадалата, като й нанесъл множество удари в горната част на тялото /общо 11/ с горепосочения нож. Докато й нанасял ударите жертвата била още жива и се опитвала да се предпази, извивайки тялото си. Така четири от ударите попаднали в областта на дясната горна половина на предната гръдна стена, един в областта на врата и шест в областта на дясното рамо и гърба. Тези удари не били нанесени с достатъчна сила за да умъртвят жертвата и причинили на пострадалата прободно-порезни рани с дълбочина от 1,5 до 2 см. всяка, но не проникнали в телесната кухина. С упражненото до момента насилие подсъдимият успял напълно да сломи съпротивата на     жертвата, да я обезсили и да я обърне с лице към пода, като тзастанал над нея. След това направил няколко силни тегления с ножа в областта на гърлото на жертвата, като две от тях попаднали в дясната лицева половина и срязали плътта до костта в областта на горната и долна челюсти. Други две от срязващите наранявания подсъдимия нанесъл в областта на шията на жертвата, като чрез изтегляне на ножа със сила през гърлото на жертвата причинил срязване на кожа, подкожие, хранопровода, мускули, големи кръвоносни съдове в шийната област и дихателната тръба, като срязването достигнало до гръбначния стълб. Тези последно наранявания били фатални за жертвата, тъй като причинените чрез тях травми били несъвместими с живота.

След като умъртвил С., подсъдимият предприел действия по заличаване на следите, вследствие на което запалил кърпа, която хвърлил върху трупа, с намерението да го обгори. Огънят не успял да се разгори, а започнал да тлее, обгаряйки значително горната част на трупа на жертвата от към гърба и лявата и ръка. Към момента на откриването на трупа от близки на жертвата горенето  било преустановено.

Подсъдимият напуснал местопроизшествието, като взел със себе си двурогата вила, която изоставил до металната тава в двора на детската градина. Тъй като по дрехите му имало кръв на жертвата, в дома си подсъдимият се преоблякъл, нарязал дрехите и ги скрил в необитаем дом на свои роднини в кв. „Въбел, ул. „Милин камък", №9. Същите били иззети с протокол  на по – късен етап по време на разследването.

След като осъществил гореописаните престъпления, подсъдимият продължил престъпната си дейност, придобивайки и държейки наркотични вещества, без да притежава надлежно разрешение за това. Така в периода от 01.09.2013г. - 03.09.2013г. в гр. Търговище, без надлежно разрешително придобил и държал високорискови наркотични вещества - марихуана с общо тегло 4,02 грама, която държал в дома си в кв. „Въбел" на гр. Търговище.

На 03.09.2013г. подсъдимият бил спрян в центъра на кв. „Въбел" на гр. Търговище от полицейски служители за проверка. В него била установена една цигара с марихуана, а впоследствие и количество от същото наркотично вещество у дома му.

 

Предвид установената фактология по делото, АС-Варна констатира, че на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК. Правилно първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на процесуалния  ред, предвиден в НПК. За да обоснове правните си изводи, съдът е анализирал обясненията на подс. С., показанията на многобройните свидетели, на които е дал кредит /частичен за подс./ след съпоставка със заключенията по изготвените експертизи, приобщени от съда, като компетентни и обосновани.

 

По отношение на престъпленията по 195,ал.1,т.7 вр. с чл.18,ал.1, вр. с чл.28,ал.1от НК и чл.116,ал.1,т.6, пр.2 и 3 вр. с чл.115:

От назначената съдебно-техническа експертиза се установява времето и начина на напускане на заведението „Планета Пайнер" от подсъдимия, а именно около 03,30 часа на 18.08.2013г., след като е изгонен от заведението.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че последващите му действия следва да бъдат квалифицирани, като опит за кражба от имота на пострадалата, извършен при условията на повторност. Действително деянието е останало недовършено, по независещи от волята на подс. причини, тъй като той не е успял да установи трайна власт над инкриминираната вещ. Същата е била подготвена и скрита в съседен имот, а последният е имал намерението да отнеме и други вещи, но е бил възпрепятстван от появата на пострадалата.

Според съдебно-оценъчна експертиза предмета на кражбата - металната тава /харания/ е на стойност 45 лева.

Резонен е и др. извод на първостепенният съд, а именно, че въпреки ниската стойност на вещта, случаят изобщо не е маловажен предвид обществената опасност на дееца и факта, че деянието му е извършено при условията на повторност.

Във връзка с извършеното убийство: правилно първоинстанционният съд е приел, че са осъществени квалифициращите признаци на състава по смисъла на  точка  6 пр. 2 и 3. Квалификацията във връзка с настъпилата смърт на пострадалата - „по особено мъчителен начин” и начина на извършване на деянието от подсъдимия – „с особена жестокост”, се обуславя от причинените множество наранявания с различни предмети.

От заключенията по назначената СМЕ се констатира, че по тялото на пострадалата С. са установени наранявания, причинени с твърд тъп предмет, като последните е възможно да са нанесени с двурога вила. Установени са още общо единадесет прободно- порезни рани от остро порезно оръжие, както и  четири дълбоки порезни       рани - две в областта на горна и долна челюсти и две по предната повърхност на шията в средно долната и трета. Според експерта ударите с твърд тъп предмет в лявата раменница и в тилната област са нанесени на пострадалата, в момент когато тя е била в изправено положение. Ударът в тилната част е бил нанесен с голяма сила,  така че е получена рана с дължина 10см, дълбока до костта. По този начин на пострадалата било причинено мозъчно сътресение, довело до частично изпадане в безпомощно състояние, изразило се в падането й и последваща невъзможност да се отбранява. Като непосредствена причина за смъртта на пострадалата експертът е посочил двете порезни наранявания в областта на шията в средно долната и трета. Същите са били нанесени с голяма сила, чрез изтегляне на ножа през гърлото на жертвата и са причинили срязване на кожа, подкожие, хранопровода, мускули, големи кръвоносни съдове в шийната област и дихателната тръба, като са достигнали до гръбначния стълб. Нараняванията са били причинени с упражняване на силен натиск с режещата част на ножа в  областта на шията и последващо теглене на същия по гърлото на жертвата /"заколване"/ и са предизвикали смъртта й чрез настъпване на остра кръвозагуба.

В противовес на защитната версия на подсъдимия, ВЛ е дал заключение, че нараняванията предизвикали „заколването" не могат да бъдат осъществени, като самонараняване на самата пострадала на опрения в гърлото й нож, като се е извъртяла. В действителност това изявление на подсъдимия следва да бъде разгледано единствено като израз на реализиране на неговото основно право в процеса – правото му на защита.

ВЛ е категорично, че всички констатирани наранявания са били причинени приживе на жертвата, т.е. последната е била в съзнание и е усещала болка, както и е изживяла силен страх и ужас от случващото се, което обуславя квалификацията във връзка с настъпилата смърт на пострадалата. От друга страна, последващите действия на подс., изразили се в запалването на трупа на жертвата  са показателни за неговата, макар и последваща жестокост и стремеж да заличи следите от извършеното деяние.

Според заключението на СМЕ на ВД, по представените за изследване 8 парчета бял плат са установени петна от човешка кръв с кръвногрупова принадлежност АВ,  същата кръвна група, като тази на пострадалата.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно - медицинска експертиза на веществени доказателства е видно, че по представената за изследване двурога вила, е установено наличие на човешка кръв.

От заключението на вещите лица по назначената  СМЕ по метода на ДНК профилирането е установено, че по дръжката на бастуна по ножа е открита човешка кръв, принадлежаща на пострадалата С..

Според заключението по назначената комплексна СППЕ на подсъдимия, последният не страда от психично заболяване. Към момента на извършване на деянието е бил в състояние на просто алкохолно опиване, добре ориентиран в заобикалящата го среда и е имал запазена връзка с действителността, т.е. обвиняемия разбирал е свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи.

 

По отношение на престъплението по чл. 354а,ал.3, т.1 от НК:

Според заключението на вещото лице по назначената физико- химическа експертиза установените 3,237 грама коноп /марихуана/, били с 0,8% съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол, а 0,783 грама коноп /марихуана/ - с 1,5% съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол. Откритите високорискови наркотични вещества - общо 4,02 грама марихуана, били на стойност 23,46 лева.

По делото е установено, че за придобиването и държането на тези наркотични вещества подс. не е притежавал разрешение по см. на чл.73, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, с което и е осъществил гореописания състав.

 

При така установеното от фактическа страна, съставът на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намира за обосновани направените правни изводи във връзка с възведените престъпни състави по НК, за които подс. С. е признат за виновен, осъществявайки с действията си последователно състави на престъпленията по чл.195,ал.1,т.7 вр.с чл.18,ал.1, вр. с чл.28,ал.1 от НК;  чл.116,ал.1,т.6, пр.2 и 3 вр. с чл.115 от НК и чл.354а,ал.3,т.1 от НК. Всички деяния са извършени при условията на пряк умисъл, защото подс. е осъзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и искал настъпването на съставомерния резулат.

 

По отношение справедливостта на наложените наказания

 

Настоящият състав на въззивния съд установи, че така определените наказания за подс. са справедливи и не следва да бъдат ревизирани. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения във връзка с индивидуализацията за всяко едно от престъпленията, преценявайки всички обстоятелства, взел е предвид степента на обществена опасност на дееца и на конкретното деяние, характеристичните данни за личността, съдебното му минало, начина на извършване на деянието. Липсват основания, които да обуславят налагането на по-ниски наказания от така определените вече, поради което искането на подс. за определяне на минимално предвиденото наказание за извършеното убийство - в размер на петнадесет години лишаване от свобода се преценява като немотивирано и неоснователно. Защо е определил второто по вид най-тежко наказание за подс., ТОС се е мотивирал пространно, отчитайки факта, че извършеното престъпление е изключително тежко и е осъществено при многобройни отегчаващи обстоятелства, които съдът е разгледал детайлно. Спазена е и императивната разпоредба на чл.58а ал.2 от НК, предвид проведената процедура - правилно първоинст. съд след замяна на индивидуализираното наказание „доживотен затвор” с „лишаване от свобода”, е  определил наказание в размер на ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ  лишаване от свобода. За да не наложи максималния размер от тридесет години лишаване от свобода, ТОС правилно и обосновано е отчел самопризнанията на подс., спомогнали за установяването на обективната истина  по делото, както и сравнително младата му възраст към момента на извършване на деянието. По – леко наказание от това би било проява на прекалено снизхождение, предвид извършеното, съдебното минало на дееца, както и с оглед най – вече на личната превенция. Така наложеното наказание на подс. е съответно на критериите по чл. 54 НК, на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК. Определената глоба, АС – Варна намира също за справедлива и не намери основание същата да бъде коригирана в насока на намаляване.

 

При спазване на правилата на чл. 23 от НК е определено общо наказание на подс. С., като е присъединена и наложената глоба. Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 68 ал. 1 от НК, като е определен и първоначален режим на изтърпяване на наказанието.

 

Относно присъдените обезщетения: В мотивите към присъдта  първоинстанционният съд се е обосновал подробно и относно присъдените обезщетения за всеки един от гр. ищци. За да присъди справедливи парични обезщетения за В.П.Д. и С.П.Н. във връзка с претърпените болки и страдания от смъртта на родственицата им, с оглед залегналия принцип в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, първоинст. съд е изследвал, каква е била близостта между тях и доколко е засегната личната им емоционална сфера. Предвид събраните доказателства в тази насока, са определени справедливи обезщетения за всеки един от тях, респ. по – висок размер на обезщетение за дъщерята, вследствие на  по- силната връзка между нея и пострадалата, които са несъмнено доказани по основание и размер, поради което въззивната инстанция не намери основание те да бъдат коригирани чрез намаляването им.

 

Всичко изложено по-горе обосновава извода на АС-Варна за правилност на  постановената от ОС-Търговище присъда, респективно за неоснователност на жалбата на подс. С., поради което първоинст. съдебен акт като законосъобразен и справедлив следва да бъде потвърден изцяло.

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или във фазата на съдебното следствие/, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора.

 

Водим горното и на основание член 338 от НПК, ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда  № 77 на ОКРЪЖЕН СЪД – Търговище, постановена на 25.09.2014г. по НДОХ № 175/2014 година.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВКС на РБ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК  от получаване на съобщението от страните, че е изготвено. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                 ЧЛЕНОВЕ:  1:                     2.