Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 281

 

гр.Варна,  21.12.2016г.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 01 декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

при участието на прокурора СТАНИСЛАВ АНДОНОВ и секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 313 по описа на ВАпС за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

   

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от защитника на подсъдимия Н.С.И., ЕГН ********** против присъда № 20 от 31.05.2016г. по НОХД № 108/2016 год. по описа на Окръжен съд – Добрич.

Развиват се оплаквания за необоснованост на изводите на ДОС за наличие на квалифициращия белег „избягал от местопроизшествието”. Твърди се, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че след ПТП-то подсъдимият се е укрил. Твърди се, че бил в шок и е тръгнал да търси медицинска помощ, без да осъзнава напълно случилото се. Иска се изменение на възприетата квалифакация на деянието и намаляване размера на наказанието.

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в това, че на 14.04.2015г. по пътя с. Нова Камена - с. Войниково, община -Тервел, при управление на л.а. „Мерцедес 200Д” с рег. № В 15 09 НМ, собственост на С.М. И. ***, в пияно състояние и без да има необходимата правоспособност е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.3 т.1, чл. 20, ал.1, чл. 20 ал.2, чл. 21 ал.1, чл. 150а ал.1 и чл. 150а ал.2 т.6 от Закона за движение по пътищата, и по непредпазливост е причинил смъртта на К.Р.В. с ЕГН ********** ***- Добрич, и средна телесна повреда на М.Х.М. с ЕГН ********** ***, изразяваща се в счупване на дясното колянно капаче и дясното стъпало, което е обусловило трайно затруднение на движението на долен десен крайник за период от около 5-6 месеца, след което и избягал от местопроизшествието, като от деянието е настъпила смъртта на К.Р.В. и средна телесна повреда на М.Х.М., поради което и на основание чл.343, ал.4, вр.ал.3, пр.1, алтернатива 1, пр.2-ро, пр.3-то и пр.4-то, б „а”, пр.1-во, алтернатива 2 и  б „б”, пр. 1-во, вр. ал.1  б „б” и б „в”, вр. чл. 342, ал.1  от НК и чл. 54 ал. 1 от НК, първостепенният съд му е определил наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, което на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалил с 1/3 и е НАЛОЖИЛ на подсъдимия наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което на основание чл. 60 ал.1 и чл. 61 т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг затворнически режим.

ДОС е оправдал подсъдимият Н.С.И. по първоначално повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343 ал.4 от НК при нарушаване на правилото по чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, а сторените по делото разноски са възложени за заплащане от подсъдимия Н.И..

 

В съдебно заседание въззивникът лично и чрез защитника си – адв.М.И., поддържа жалбата на изложените в нея основания. Поддържа се искане за намаляване размера на наложените наказания.

В съдебно заседание въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на въззивните жалби. Счита, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин. Намира отмерените от първата инстанция наказания за несправедливи, но в смисъл на занижени. Предвид липсата на протест се поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Поверениците на частните обвинители и граждански ищец намират жалбата на подсъдимия за напълно неоснователна – ДОС е установил правилно фактите по делото и е отмерил справедливи наказания.

В последната си дума подсъдимият изразява съжалението си за случилото се.

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество се преценяват като частично основателна единствено досежно изложените оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, но на основания различни от поддържаните.

 

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящата въззивен състав приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие” по реда на чл.371, т.2 от НПК.

Около 17.15 часа на 14.04.2015 г. подсъдимият Н.И. пътувал, управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес 200Д” с рег. № В 15 09 НМ, по пътя с.Нова Камена- с.Войниково, община-Тервел като заедно с него била К.Р.В.,  седяща на предната седалка до него.

По същия път и по същото време в противоположна посока се движел лек автомобил марка „Ауди” с рег. № ТХ 84 12 СХ, управляван от св.М.Х.М., който бил сам в колата.

Л.а. „Мерцедес” се движел със скорост от около 154 км/ч, а л.а. „Ауди” със скорост от около 87 км/ч.

На разстояние около 3.5 км. от с.Нова Камена л.а., управляван от подсъдимия, преминал през плавен десен завой в близост до мост, като в края на завоя колата продължила движението си по допирателната крива на завоя и започнала да се завърта около вертикалната си ос. При това движение, дясната странична част на купето се изнесла напред и започнала да се плъзга странично на платното за движение. В резултат на плъзгането най-натоварената гума- задна дясна се разкъсала. След спадане на налягането в нея, се осъществил контакт между задната дясна джанта и пътното платно. Автомобилът, плъзгайки се странично с дясната си странична част напред, пресякъл косо платното за движение и навлязъл в лентата за насрещно движение т.е. в лентата на движещото се ауди. При това движение на двата автомобила последвал удар между тях като в резултат на възникналите моментни сили л.а. „Ауди” се завъртяло под ъгъл 60 градуса около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка и от ротацията се придвижил в дясно с предната си част извън пътното плътно. В резултат на удара купето на л.а. „Мерцедес” се разкъсало в областта на задната дясна врата като двете му части преминала над мантинелата, в ляво от платното за движение и се озовал върху левия банкет.

В нивата, находяща се в близост до моста, свидетелите С.К. и П.С. извършвали ремонт на малък трактор. Те забелязали бързо преминаващия по платното л.а. „Мерцедес” с висока скорост, като малко след това чули шум откъм моста. Те веднага отишли в близост до моста, за да видят какво се е случило и установили станалото пътно-транспортно произшествие между два автомобила. Свидетелят С. позвънил на телефон 112 и съобщил за произшествието. Свидетелите видели в л.а. „Ауди” М., когото познавали. В близост до моста спрял и свид. Н. К. с управлявания от него автомобил. Тримата се опитали да помогнат на пострадалия М., който излязъл от колата и заедно с автомобила на К. бил закаран в ЦСМП-Тервел, където бил прегледан и му била оказана медицинска помощ. Свидетелите К. и С. след това забелязали до л.а. „Мерцедес” подсъдимия И., който бил окървавен и сам тръгнал към с.Войниково. В последствие те видели в канавката в легнало положение пострадалата В., която не проявявала симптоми на живот. На мястото пристигнал екип на „Бърза помощ”, който констатирал смъртта на В. като междувременно пристигнал и екип на полицията.

От химическата експертиза се установява, че в изпратената за изследване проба кръв на подсъдимия И. има наличие на етилов алкохол 1,47%. От другата химическата експертиза се установява, че в изпратената за изследване проба кръв на пострадалия М. липсва етилов алкохол. От третата химическа експертиза се установява, че в изпратената за изследване проба кръв на пострадалата В. липсва наличие на етилов алкохол.

От допуснатата и приета като доказателство съдебно-медицинска експертиза за аутопсия на труп се установява, че вследствие на произшествието пострадалата К.Р.В. е получила следните увреждания: черепно-мозъчна травма, контузия на главния мозък, кръовизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на черепната основа, наличие на кръв в мозъчните стомахчета, кръвонасядане на меките черепни обвивки, счупване на множество ребра, двустранно по две анатомични линии за всяка гръдна половина, кръвонасядане на горната устна. Според заключението на експерта причината за смъртта на пострадалата В. е контузията на главния мозък, довела до остра сърдечна и дихателна недостатъчност от централен произход.

От допуснатата и приета като доказателство по делото втора съдебно-медицинска експертиза на живо лице се установява, че пострадалият М. вследствие на произшествиета е получил следните увреждания : счупване на дясното колянно капаче и дясното стъпало, кръвонасядания на дясната мишница и ожулвания по лява лицева половина. Според заключението на експертизата счупването на стъпалото на десен долен крайник и капачето на същия, водят, всяко едно само за себе си, до трайно затруднение на движението на долен десен крайник за период от около 5-6 месеца.

От допуснатата и приета като доказателство по делото авто-техническа експертиза се установява, че възстановяването на лек автомобил „Ауди“ с рег.№ ТХ 84 12 СХ при отстраняване на повредите, нанесени му при това пътно-транспортно произшествие на 14.04.2015 г. е невъзможно. Увреждания са такива, че бъдещата му експлоатация по предназначение е невъзможна. Пазарната стойност на лекия автомобил „Ауди“ с рег.№ ТХ 84 12 СХ към датата на произшествието  преди неговото настъпване е била 2500 лева.

Експертизата е установила, че възстановяването на лекия автомобил „Мерцедес“ е рег.№ В 15 09 НМ при отстраняване на повредите, нанесени при произшествието на 14.04.2015 г. и бъдещата му експлоатация по предназначение е невъзможна. Пазарната стойност на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ В 15 09 НМ към датата на произшествието  преди неговото настъпване е била 970 лева.

От допуснатата и приета като доказателство по делото авто-техническа експертиза се установява, че при извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост и спирачната система на лекия автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ В 15 09 НМ не са установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за настъпването му. Установените повреди по окачването на задния мост, спирачната система и задната джанта са настъпили при удара с лек автомобил марка „Ауди“ с рег.№ ТХ 84 12 СХ. Констатираните повреди по задната дясна гума са настъпили след загубването на контрол над управлението на автомобила от страна на водача му -  подсъдимия И. и при страничното плъзгане на автомобила върху платното за движение.

Според заключението на експерта при извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на лек автомобил марка „Ауди“ с рег.№ ТХ 84 12 СХ не са установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за настъпването му. Установените повреди по окачването на предния мост и предната лява гума са настъпили при удара с лекия автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № В 15 09 НМ.

От допусната и приета като доказателство по делото друга авто-техническа експертиза се установява  следното: Непосредствено преди произшествието лекият автомобил „Мерцедес“ с рег.№ В 15 09 НМ се е движел със скорост около 154 км/ч. Непосредствено преди произшествието лекият автомобил „Ауди“ с рег.№ ТХ 84 12 СХ се е движел със скорост около 87 км/ч. Лекият автомобил марка „Ауди“  се е намирал на отстояние около 21 м преди мястото на удара в момента, в който водачът на лекия автомобил марка „Мерцедес“ е загубил контрол над управлението му и при страничното плъзгане на автомобила по платното за движение е започнал да навлиза в лентата за насрещно движение. Ако водачът на лекия автомобил „Ауди“ е реагирал своевременно и е предприел спиране в момента, в който лекият автомобил „Мерцедес“ е започнал да навлиза в лентата за насрещно движение при преминаването през средата на платното за движение, той не е имал техническата възможност да предотврати произшествието , спирайки автомобила си преди мястото на удара. Радиусът на десния завой, предшестващ мястото на произшествието по средата на лентата за движение на лекия автомобил „Мерцедес“ е около 290 м. Критичната стойност на скоростта за безопасното преодоляване на десния завой, предшестващ мястото на произшествието, при отчитане на състоянието на платното за движение от лекия автомобил „Мерцедес“ е била около 133 км/ч. Причината за загубването на контрол над управлението на лекия автомобил „Мерцедес  от страна на водача му, последвалото странично плъзгане по платното за движение, преминаването на лекия автомобил в лентата за насрещно движение и последвалият удар с лекия автомобил „Ауди“  е движението на лекия автомобил „Мерцедес по кривата на десен завой със скорост по-висока от критичната скорост за безопасно преодоляване на завоя.

От допуснатата и приета като доказателство комплексна съдебно-медицинска, трасологическа и авто-техническа експертиза се установява следния механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие и на получаване на телесните увреждания на пострадалите:  Фактически, на 14.04.2015 г. около 17.15 часа по пътя с.Нова Камена - с.Войниково по посока с.Войниково се е движел лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ В 15 09 НМ, управляван от подсъдимия  И., като в него на предната дясна седалка е пътувала пострадалата В.. Водачът /подсъдимият/ му е бил под алкохолно повлияване, като в кръвта му е установена алкохолна концентрация 1,47%. Пътната настилка е била асфалтова, износена, суха. Произшествието е настъпило през светлата част на денонощието при ясно, слънчево време и много добра метереологична видимост. Наближавайки мястото на произшествието лекият автомобил „Мерцедес“ е преминал през кривата на плавен десен завой, като в края на завоя е продължил движението си по допирателната на кривата на завоя. Едновременно с това движение автомобилът е започнал да се завърта около вертикалната си ос, изнасяйки дясната странична част на купето си напред и плъзгайки се странично по платното за движение като е оставил следи от протриване на гуми. При страничното плъзгане на автомобила по този начин, една от най-натоварените гуми е задната, поради което и вследствие на нейното състояние, тя се е разкъсала и след падането на налягането в нея, е осъществен контакт между задната джанта и платното за движение, оставяйки следа от простъргване. По този начин, плъзгайки се странично с дясната си странична част напред, лекият автомобил „Мерцедес“ е пресякъл косо платното за движение и е навлязъл в лентата за насрещно движение. В същото време в противоположната посока се движел лек автомобил „Ауди“ с рег.№ ТХ 84 12 СХ, който е бил управляван от пострадалия М. и той е бил сам в колата си. При създалата се ситуация в резултат на взаимното пресичане на траекториите на движение на двата автомобила, е настъпил удар между предната част на лекия автомобил „Ауди“  и дясната странична част на лекия автоомибл „Мерцедес“ в областта на десните му врати и задния десен калник. След удара в резултат на възникналите моментни сили, лекият автомобил „Ауди“ се е завъртял под ъгъл около 60 градуса около вертикалната си ос в посока на часовниковата стрелка и в процеса на ротация се е придвижил в дясно с предната си част извън платното за движение. Вследствие на вида на удара, скоростите на движение, масите на двата автомобила и състоянието на купето на лекия автомобил „Мерцедес“ , то /купето/ се разкъсва в областта зад задната лява врата и пред задната дясна врата, като и двете му части преминават над мантинелата, намираща се в ляво от платното за движение и се разполагат върху левия банкет.

По отношение на уврежданията на пострадалите експертизата е установила следното: Констатираните увреждания при извършения оглед и аутопсия на пострадалата В. са локализирани предимно в дясната половина на главата, тялото и крайниците. Същите отговарят да са получени по механизма на травма в купето на автомобил и са в резултат на много силен удар с или върху твърд, тъп предмет със сравнително широка удряща повърхност, най-вероятно от удар в областта на вътрешната повърхност на задната врата на лекия автомобил. Основните увреждания довели до смъртта на В. са в резултат на травма, получена в купето на колата мерцедес. Установените увреждания, довели до смъртта на пострадалата В. напълно съответстват да са получени според описания по-горе механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие. Установените увреждания на пострадалия М. също отговарят да са получени по описания по-горе механизъм на настъпване на пътно-транспоотно произшествие.

Горната фактическа обстановка е не само изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, тя е призната от въззивника в процедурата по гл.27 НПК, но й се установява от наличната по делото доказателствена съвкупност – заключенията по АТЕ, съдебно-медицинските експертизи, писмени доказателства, свидетелски показания, писма, справки, докл.записка, свидетелство за съдимост и др.

Затова и въззивната инстанция се солидаризира с извода на СОС относно материално правната квалификация на деянието на въззивника И., а именно такова по чл.343, ал.4, вр.ал.3, пр.1, алтернатива 1, пр.2-ро, пр.3-то и пр.4-то, б „а”, пр.1-во, алтернатива 2 и  б „б”, пр. 1-во, вр. ал.1  б „б” и б „в” от НК.

Безспорно по делото е, че подсъдимият И. не е притежавал правоспособност на водач на МПС.

Безспорно е, че към момента на деянието е управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си, изразена количествено в 1.47%о, което отговаря на квалификацията „пияно състояние”.

Безспорно е, че в резултат на ПТП-то, причинено от подс.И., е настъпила смъртта на К.Р.В., а на М.Х.М. е била причинена средна телесна повреда – счупване на дясното колянно капаче и дясното стъпало, обусловило трайно затруднение на движението на долния десен крайник за период от 5-6 месеца. Горното обуславя и квалификацията по ал.4 на чл.343 от НК.

Защитата оспорва наличието на квалифициращия белег „избягъл от местопроизшествието”. Въззивната инстанция не споделя това виждане. Отразеното в обвинителния акт обстоятелство, че подс.И. е напуснал пеша местопроизшествието, не само е признато от самия подсъдим, но и се установява от редица гласни доказателства. Видно от показанията на свид.С.К., П. Д., Г. Г. непосредствено след ПТП-то подсъдимият е станал сам от канавката. Първоначално свид.Г. му предложил да го откара до болницата, тъй като по лицето му имало кръв. След това обаче разбрал, че в л.а. на подсъдимия е имало и друго лице. Виждайки трупа на К. В., свид.Г. отказал да качи подс.И. в колата си, като му казал да изчака линейката, която вече била повикана от св.К.. Въпреки това, подсъдимият тръгнал пеша по пътя към с.Войниково. По пътя го пресрещнала линейката, в която бил и свид. С.Н. – лекар в ФЦСМП – гр.Тервел. Виждайки кръвта по лицето на подс.И., свид.Н. предположил, че е пострадал в ПТП-то. Затова линейката спряла и свидетелят предложил да окаже медицинска помощ на подсъдимия или да го качи в линейката и да го отведе в болницата в Тервел. Подсъдимият ги напсувал и избягал. По-късно подсъдимият се опитал да избяга и от свид.М.Н. – мл.автоконтрольор при РУ на МВР-Тервел, но в крайна сметка бил задържан и отведен за оказване на медицинска помощ. В хода на досъдебното производство е била назначена и СМЕ, от чието заключение (т.2 дп, л.13-14) се установява, че подс.И. в резултат на преживяното ПТП е получил също травматични увреждания, но те по своите медико-биологични белези имат характер на леки телесни увреждания, тъй като са обусловили временно разстройство на здравето му, не опасно за живота. Изложеното мотивира въззивната инстанция да приеме, че поведението на подсъдимия след ПТП е било мотивирано от желанието му да се укрие. То е било осъзнато и целенасочено в преследването на тази цел – първо е поискал от св.Г. да го откара, след неговия отказ е тръгнал пеш, след това е отказал да се качи в линейката, когато св.Н. му е предложил медицинска помощ и транспорт до болницата. Подсъдимият не просто е отказал, а е избягал. Очевидно неговото поведение не е съобразено със задълженията му по чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП. Поначало, утвърдената съдебна практика приема, първо, че напускането на мястото на произшествието, независимо от мотивите за това действие представлява бягство по смисъла на закона и второ, бягството е налице не само когато водачът укрива авторството си, но и в случаите когато той укрива състоянието си или други обстоятелства, които счита, че не трябва да станат известни на компетентните органи.

При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводът на Окръжен съд Добрич за това, че подсъдимият И. следва да носи отговорност и за бягство от местопроизшествието е законосъобразен.

В съдебната практика и теория е безспорно схващането, че нормите, определящи съставите по чл. 343 НК, са бланкетни. Те се запълват от правилата, които уреждат движението по пътищата. Поведението на водачите на моторни превозни средства се преценява от гледище на правните норми на Закона за движението по пътищата и Правилника за приложението му и другите подзаконови актове, свързани с изискването за безопасно движение по пътищата. Затова на първо място, както органите на досъдебното производство, така и съдът са длъжни да изяснят кои от визираните в ЗДвП и Правилника за приложението му правила за движение виновно са нарушени от участвалите в автопроизшествието водачи на моторни превозни средства. На следващо място е преценката кои от тези виновно нарушени правила са в причинна връзка с настъпилото произшествие и последиците от него. Именно тези норми подлежат на предявяване чрез конкретното им посочване наред с наказателния състав, който следва да намери приложение. Наред с горното неизменна е практиката на ВКС на РБ, че когато едновременно са нарушени общите правила за безопасност на движението по ЗДвП и съответните им специални правила, конкретизирани в ЗДвП или ППЗДвП, налице е само нарушение на съответното специално правило (виж Решение № 182 от 13.ХI.1996 г. по н. д. № 193/96 г., ВКС). Водим от горните съображения настоящият въззивен състав счита, че следва да измени квалификацията на деянието на подс.И., възприета от първата инстанция, тъй като приема, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на съставомерния резултат стои неизпълнението на задълженията му като водач по чл.21 от ЗДвП – да управлява лекия автомобил със скорост не по-висока от установената за движение извън населено място за категория В – 90 км/ч. Видно от приетото по делото заключение на АТЕ причината за загубването на контрол над управлението на лекия автомобил „Мерцедес” от страна на водача му, последвалото странично плъзгане по платното за движение, преминаването на лекия автомобил в лентата за насрещно движение и последвалият удар с лекия автомобил „Ауди“ е движението на лекия автомобил „Мерцедес” по кривата на десен завой със скорост по-висока от критичната скорост за безопасно преодоляване на завоя – в случая 133 км./ч. Т.е. единствено нарушението на правилото за движение по пътищата, уредено в чл.21 от ЗДвП стои в генезиса на настъпилото ПТП. Всички останали текстове от ЗДвП, посочени в диспозитива на обвинителния акт, са били нарушени от подс.И. (с изключение на това по чл.150а, ал.2 от ЗДвП – норма, която определя категориите, на които се делят МПС), но те не са довели пряко до настъпването на крайния резултат. Безспорно подс.И. е загубил контрол над управляваното МПС, но то е резултат от високата скорост, с която е влязъл в завоя. На следващо място скоростта на движение на МПС не е била просто несъобразена по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП, тя е била на първо място забранена по салата на чл.21 от ЗДвП. Практиката на ВКС на РБ е константна, че в тези ситуации е налице единствено нарушение на чл.21 от ЗДвП. Решение № 5 от 1.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2900/2011 г., II н. о., НК Безспорно поведението на подс.И. е било в разрез и с общата норма на чл. 5 от ЗДвП, но в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат са нарушенията на правилата за избор на скорост, установени в специалната норма на чл.21 от ЗДвП. Това налага проверяваната присъда да бъде изменена от въззивната инстанция, която следва да приложи правомощието си по чл.337, ал.1 т.2 от НПК и да приложи закон за същото престъпление, като въззивникът бъде оправдан да е допуснал релевантни за обвинението нарушения на задълженията си като водач на МПС по чл.5, ал.3 т.1, чл. 20, ал.1, чл. 20 ал.2, чл. 150а ал.1 и чл. 150а ал.2 т.6 от ЗДвП.

 

 

По отношение оплакването за несправедливост на наложеното наказание:

 

Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че при индивидуализацията на наказанието, съответно на обществената опасност на деянието по чл.343, ал.4 от НК и дееца, под средния размер, установен в санкцията на нормата, ДОС е допуснал нарушения на закона, което обаче не може да бъде коригирано от въззивната инстанция, тъй като тя не е сезирана със съответен протест. При определяне на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия и неговата индивидуализация, съдът е отчел, че единственото предвидено от законодателя наказание в случая е лишаване от свобода, което е в границите от три до 10 години. Кумулативно предвиденото наказание лишаване от правоуправление по чл. 343г от НК в случая е неприложимо, тъй като подсъдимият е неправоспособен и никой не може да бъде лишаван от права, които няма, дори и за бъдеще време. Сам ДОС е приел, че е налице превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, а е отмерил наказание под средния размер, с което е проявил необоснована снизходителност към въззивника. Деянието се отличава с изключителна бруталност – подсъдимият без да притежава правоспособност като водач, в пияно състояние, е управлявал л.а. със 154 км/ч. и е причинил смъртта на едно лице, увредил е здравето на второ, нанасяйки му средни телесни повреди и е унищожил едно МПС, след което и избягал от местопроизшествието. Видно от приложената по делото справка за нарушител/водач, издадена от ОД на МВР Добрич, подс.И. управлява МПС без да притежава правоспособност на водач от 2009 г., когато датира първото му наказване по адм.ред за нарушение по чл.150 на ЗДвП.  През същата година е бил осъден и за осъществено престъпление по чл.343Б от НК. Впрочем подс.И. е личност с изключително богато и разнообразно съдебно минало – видно от приложената по делото справка за съдимост той е осъждан многократно за осъществени множество престъпления – от кражби, през престъпления против транспорта, против правосъдието и т.н. Различните по вид и размер наказания, наложени и изтърпени от подсъдимия, очевидно не са изиграли своята роля да го превъзпитат и възпрат от осъществяване на противоправни прояви. Затова и не могат да бъдат споделени оплакванията на защитата за завишеност на наложеното наказание.

 

По изложените съображения и предвид липсата на други  констатирани основания за отменяване или друго изменяване на присъдата, на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И :

 

I. ИЗМЕНЯВА присъда № 20, постановена на 31.05.2016г. по НОХД № 108/2016 год. по описа на Окръжен съд – Добрич., като прилага закон за същото наказуемо престъпление, като приема, че престъплението по чл.343, ал.4, вр.ал.3 от НК е осъществено от въззивника Н.С.И. при нарушаване на правилата за движение, установени в чл.21, ал.1 от ЗДвП и го ОПРАДВАДА да е допуснал релевантни нарушения по смисъла на чл.5, ал.3 т.1, чл. 20, ал.1, чл. 20 ал.2, чл. 150а ал.1 и чл. 150а ал.2 т.6 от ЗДвП;

 

II.ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението подлежи на обжалване в 15-дневен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                              2.