Р Е Ш Е Н И Е

 

247/21.11.2016 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  двадесет и първи октомври  две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

                                   СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                     

 

при секретар П.П.

и в присъствието на прокурор Искра Атанасова

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №314/2016г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

         

          Предмет  на настоящата въззивна проверка е присъда №61/01.06.2016г. по нохд №167/2016г. на Варненски окръжен съд , с която  подсъдимият В.Б.И. е бил признат за виновен в това, че на 20.07.2015г. около 8.10 часа в гр.Варна , кв.Аспарухово, при управление на МПС – лек автомобил „Пежо 405“ с рег.№ В 6629 СК в локално платно пред жилищна кооперация по ул.“Кирил и Методий“83, нарушил правилата за движение – чл.5 ол.1 т.1 и ал.2 т.1 ЗДвП и чл.116 ЗДвП и умишлено причинил на С.С.С. средна телесна повреда , изразяваща се в счупване на дясна лъчева кост, довело до трайно затруднение функцията на десния горен крайник - за период по-голям от един месец, поради което и на основание чл.342 ал.3 б.“б“ пр.1 НК и чл.55 ал.1 т.1 НПК му наложил наказание две години лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 НК било отложено с изпитателен срок от три години. В тежест на подсъдимия са възложени и разноските по делото.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.Н.А. в качеството му на служебен защитник на подсъдимия В.И., в която се правят възражения за необоснованост и неправилност на съдебния акт. Иска се неговата отмяна и постановяване на нов, с който осъдителната присъда да бъде отменена и жалбоподателят да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от подсъдимия и защитника му.

          Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна , а присъдата за правилна и законосъобразна, поради което и моли за нейното потвърждаване.

          Частният обвинител С.С. и повереникът му адв.М. също намират постановената присъда за правилна, законосъобразна и справедлива, и молят да бъде потвърдена.

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и  като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:

          Жалбата на подс.И., подадена чрез защитника му, е неоснователна.

          Установено е от фактическа страна по делото следното:

          И св.С.С., и подс.В.И. към датата на инцидента живеели в кв.Аспарухово, на ул.“Кирил и Методий“. С. живеел в кооперация на №83, а подсъдимият – в къща на №87. Въпросната отсечка не била продължение на ул.“Кирил и Методий“, а по-скоро локален асфалтиран път, който се използвал от живущите както в кооперацията, така и в съседните къщи. За въпросния път съществували дългогодишни противоречия между И. и останалите живущи на улицата. И. твърдял, че това не е път, а част от имота му, поради което други не следва да се ползват и да преминават по него. Имало дори случаи , при които правил опити да прегради пътя. Това довело и до намеса на Дирекция „Строителен контрол“ при Община-Варна. Все по тоя повод се водели и различни административни преписки от и срещу И..

          На 20.07.2015г. около 8.00 часа С. след като разходил кучето си, качил го в колата и тръгнал да се прибира към дома си. Пътят му минавал край дома на подс.И., който бил спрял личният си автомобил „Пежо 405“ с рег.№ В 6629 СК на улицата и товарел туби с минерална вода. Заявил на С., че няма да премести автомобила си и да го пусне да мине, тъй като пътят е негов. Тъй като нямало откъде да мине, а бързал за работа, С. се върнал обратно с автомобила и паркирал там , откъдето тръгнал. Взел кучето и пеш преминал през намиращото се в близост дере, след което излязъл на локалния път пред кооперацията, в която живеел. В този момент към него с автомобила си се приближил подс.И.. С., афектиран от случилото се преди малко, не се отдръпнал страни, а заявил на подсъдимия, че след като пътят по-напред е негов частен имот, този пред кооперацията пък е собственост на живущите в нея, и И. няма да мине оттам. Спорът им продължил кратко, след което изведнъж подсъдимия изфорсирал двигателя, засилил се и подпрял С. с предната част на колата. С. отстъпил две крачки назад, а подсъдимият отново изфорсирал двигателя, потеглил рязко и с предната част на автомобила си ударил С.. Той поел удара с предна лява част на тялото си, и от силата на удара се претърколил върху предния капак на автомобила, изтървал повода на кучето, а очилата му отхвръкнали встрани. Междувременно подсъдимият рязко спрял, вследствие на което С. паднал от капака на земята, върху дясната си ръка. Подсъдимият потеглил отново и продължил пътя си. Случилото се било наблюдавано от съсед на пострадалия – св.Деян Добрев, който се намирал на междустълбищна площадка  на кооперацията. Той сигнализирал на тел.112 и се притекъл на помощ на С.. След обаждането на място пристигнали полиция и екип на „Спешна помощ“. Пострадалият бил откаран в болница, където било установено, че е налице счупване на горен край на лъчева кост в дясно, било извършено закрито наместване, след което и гипсова имобилизация. Впоследствие на подсъдимия бил съставен и акт за установяване на административни нарушения.

 

Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по абсолютно категоричен начин след внимателен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства – в изпълнение задълженията си по чл.14 ал.1 НПК и чл.305 ал.3 НПК. Доколкото е имало противоречия в доказателствените материали /всъщност те са единствено между обясненията на подсъдимия - от една страна, и свидетелските показания на С., Добрев и Митев - от друга/ , то те са били детайлно обсъдени от първоинстанционния съд на л.4 от мотивите, който в крайна сметка е изложил убедителни съображения защо дава вяра на свидетелите , и защо не – на подсъдимия. Тези съображения се напълно споделят и от настоящия съдебен състав, поради което цялостното им повтаряне не е необходимо. Все пак доколкото се твърди във въззивната жалба необоснованост и неправилност на съдебния акт,  то въззивната инстанция следва да изложи и своите съображения защо не приема доводите на защитата в тази връзка :

          Твърди се на първо място в жалбата, че присъдата е постановена при непълнота на доказателствата. В подкрепа на това си оплакване защитата изтъква като доводи различията между изложеното от полицейския служител Митев и св.Добрев относно местоположението на Добрев по време на произшествието, както и фактът, че пострадалият С. е заинтересован, което не било оценено от първостепенния съд. Единствената разлика в показанията на свидетелите Митев и Добрев е тази, че Митев пред съда е заявил, че очевидецът е бил на балкона на втори или трети етаж. По несъмнен начин обаче е изяснено къде точно се е намирал Добрев към момента на инцидента, и това е станало чрез детайлните показания на самия Добрев. Свидетелят е обяснил подробно откъде и защо е имал възможност да възприеме случилото се пред блока – бил е на стълбищната площадка между първи и втори жилищен етаж /втори и трети сграден/. Времето е било ясно, слънчево, прозорците на стълбището в блока са били отворени, а на първи жилищен етаж на блока нямало тераси. Поради това св.Добрев е имал пряка видимост към мястото на произшествието, което отделно от това се е намирало в непосредствена близост до жилищната сграда – на около 4 метра от нея, и на около 10-15 метра по права линия от свидетеля.  Защо полицейският служител твърди, че Добрев е бил на балкона не става ясно, но пък и е без всякакво значение с оглед по-нататъшните му показания. Митев е разказал, че са разпитали очевидеца, който видял как колата блъска С.. Т.е. самият факт на визуално възприятие от страна на С. на действията на подсъдимия никой не поставя под съмнение. Няма и как, тъй като това става очевидно и от обстоятелството, че именно Добрев е този , който е позвънил на тел.112. По отношение показанията на св.С. : вярно е, че съдът изрично не е посочил, че този свидетел е заинтересован, но пък едва ли е необходимо – фактът , че отношенията между подсъдим и пострадал са били изострени преди деянието/и още повече са се влошили след него/ не се отрича от тях. По-същественото е, че съдът е приел показанията на пострадалия за достоверни, след като ги е съпоставил с останалите доказателствени средства и установил, че те са непротиворечиви помежду си и взаимно се допълват. Тези доказателствени средства са показанията на св.Добрев и на полицейския служител Митев, както и протоколът за извършен оглед на местопроизшествието. Именно те анализирани в своята съвкупност са дали възможност по-нататък на съда да достигне до единствено възможния логически издържан извод – че обясненията на подсъдимото лице не отговарят на реалната действителност, и не представляват нищо друго освен негова защитна теза. Защото така депозирани от И. те са в драстично противоречие както с гласните, така и с писмените доказателствени средства, а и с механизма на получаване на уврежданията от пострадалия, установен от вещото лице при назначената съдебномедицинска експертиза. Във връзка именно пък с тази експертиза се твърди в жалбата и допуснато процесуално нарушение – с отказа на съда да назначи  тройна такава. За това обаче не е съществувало необходимост – нито в първата, нито пред въззивната инстанция. Допълнителна експертиза се назначава, когато експертното заключение не е достатъчно пълно и ясно, а повторна – когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Пред окръжният съд защитата изразила категорично несъгласие с изводите на вещото лице досежно получените от пострадалия увреждания, тъй като не била представена рентгенова снимка.  Пропуска се обаче фактът, че по делото е налично разчитане на рентгеновото изследване. Т.е. дадено е заключение от специалист-рентгенолог, при което безмислено е прилагане на самата рентгенова снимка – едва ли съдебен медик би я разчел по-добре от тесния специалист в тази област. Самата експертиза е изготвена от вещото лице след запознаване както с въпросното разчитане на рентгенологичното изследване, така и с останалата медицинска документация/л.41-43 от д.п./ – фиш за спешна медицинска помощ, и епикриза от клиника по ортопедия и травматология към МБАЛ“Св.Анна“-Варна, в която като окончателна диагноза е посочено счупване горния край на лъчевата кост закрито в дясно.  Затова и за настоящата инстанция не възниква никакво съмнение за правилността и обосноваността на депозираното експертно заключение на съдебния медик. Тук е мястото да се отбележи, че не намира опора в доказателствения материал твърдението на защитника на подсъдимия, че пострадалият нямал наранявания по долните крайници – което било необичайно при така описания механизъм – блъскане с предната част на автомобила. В своето заключение, при отговор на въпрос №1, вещото лице е посочило, че са налице контузии на крайниците и тялото – освен счупването на дясната лъчева кост. От епикризата на С. е видно, че при постъпването му в отделението е била констатирана и контузия на бедрото вляво. Това наложило провеждането на изследвания и на таз и тазобедрена става, при които не били установени отклонения. Което още веднъж идва да подчертае, че механизмът на получаване на уврежданията е такъв, какъвто го е посочило вещото лице, и на какъвто сочат безпротиворечиво доказателствените по делото средства.

          Без значение в настоящото наказателно производство е и фактът, че издаденото впоследствие срещу подс.И. наказателно постановление било отменено. От Решение №584/21.03.2016г. по нахд №5844/2015г. на Варненски районен съд става ясно, че се отменя наказателното постановление в негови точки 1-3. По т.1 – за допуснато ПТП то е отменено поради липса на произнасяне от страна на ВРП, по т.2 и 3 – поради процесуални нарушения. Потвърдено е в т.4 и 5, в която част са наложени наказания на И. за непредставени контролен талон и свидетелство за регистрация на МПС. Може би все пак въпросното решение като писмено доказателства има значение дотолкова , доколкото се установява, че към момента не съществуват пречки за развитие на наказателното производство – с оглед Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСНК.

          Не може да бъде споделено и виждането на защитата за липсата на „път“, застъпено в пренията пред въззивния съд. Отговор на въпроса що е то път дава разпоредбата на §6 т.1 от ДР на ЗДвП - всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците. Няма никакво съмнение, че земната площ пред №83 на ул.“Кирил и Методий“ представлява именно път по смисъла на тази дефиниция - без значение е, че не е ясно чия собственост е, нито че не е включен в кадастралната карта.

 

При правилно установената фактология ответна на закона се явява и нейната правна оценка – с действията си подсъдимият И. е осъществил състава на престъплението, визирано в текста на чл.342 ал.3  НК. Доколкото тази норма е бланкетна, то съдържанието е запълнено с норми от ЗДвП, гарантиращи сигурността на пешеходците – чл.5 ол.1 т.1 и ал.2 т.1 ЗДвП и чл.116 ЗДвП. Нарушението от страна на подсъдимия на тези именно законови предписания е довело и до настъпване на общественоопасния резултат – причинената на С. средна телесна повреда. Т.е. налице е и причинноследствена връзка между нарушенията и крайния резултат. Изложените от първоинстанционния съд съображения по отношение субективната страна на деянието са издържани и съобразени изцяло с изложеното в т.3 на Постановление №1/1983г. по н.д. №8/82г. на Пленума на ВС на РБ, и с необвързващата съдебна практика в тази насока. С оглед начина на извършване на деянието : - рязко потегляне срещу пешеходец и то на два пъти един след друг, от близко разстояние с форсиране на двигателя; - при съществуващите преди това конфликти между С. и И./последният- същия ден/; - характеристиките на подсъдимото лице – възраст, интелект и опит като водач на МПС, то логичен и законосъобразен се явява изводът на окръжния съд, че деянието е извършено с евентуален умисъл. Подсъдимият е преследвал определена цел – да сплаши пострадалия/да му създаде дискомфорт-както е приел окръжният съд/, като обаче съзнавал, че съществува вероятност да настъпи и друг, страничен общественоопасен резултат – нанасяне на телесна повреда на С., с чието настъпване съзнателно се съгласява. И тъй като деянието е както обективно , така и субективно съставомерно, то искането в жалбата за оправдаване на подсъдимия е напълно неоснователно.

Справедливо се явява и наложеното на подсъдимия наказание – при определянето му съдът е съобразил всички правнорелевантни за това обстоятелства. С оглед напредналата възраст на И., изключително влошеното му здравословно състояние, липсата на съдимост/настъпила реабилитация/, дългогодишната му трудова ангажираност, то правилна по съществото си се явява преценката на съда, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание – в случая три години лишаване от свобода, би било несъразмерно тежко. Логична последица от тази констатация е и определяне на наказанието под най-ниския предел , а именно - две години лишаване от свобода.  Допълнително смекчаване на така определеното наказание не би било обосновано - предвид целите на генералната превенция. С оглед наличните за това материалноправни предпоставки, съобразени ведно с данните за личността на подс.И., то законосъобразно се явява и приложението на института на условното осъждане. Целите на наказанието биха били постигнати и чрез неговото отлагане, па макар и с минималния предвиден изпитателен срок.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за отмяна или изменение  на атакуваната присъда, на основание  чл.338 НПК Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №61/01.06.2016г. по нохд №167/2016г. на Варненски окръжен съд.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

Председател :                                   Членове :