Р Е Ш Е Н И Е

 

14

 

гр.Варна, 05.02.2014 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  тринадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВКА ДЕНЕВА

               ЧЛЕНОВЕ : ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

                                     ЯНКО ЯНКОВ

 

при секретар Г.Н.

и в присъствието на прокурор Иван Тодоров

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №315/2013г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

          С присъда №92/02.10.2013г. по нохд №851/2013г. Варненски окръжен съд е признал подсъдимия А.Ж.Т. за виновен в това, че :

   - На 29.04.2012г. в землището на с.Камбурово, обл. Търговище,
отвлякъл лице, ненавършило 18 години - В.Р. С. родена на ***г., поради което и на основание
 чл. 142, ал.2, т.З, вр. ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК от ДЕВЕТ ГОДИНИ;

              - На 30.04.2012г. в с. Кичево, обл. Варна, извършил действия с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст - В.Р. С., родена на ***г., чрез употреба на сила и заплашване,
поради което и на основание  чл. 150, ал.1 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК от  ТРИ ГОДИНИ;

 

              - В периода 30.04.2012г. - 02.05.2012г. в с. Кичево и гориста
местност в землището на с. Кичево, обл. Варна, в условията на
продължавано престъпление се съвкупил с лице от женски пол, което не е навършило 18 години - В.Р. С. родена на ***г., като го принудил към това със сила и заплашване,
поради което и на основание чл.152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК от  ПЕТ ГОДИНИ;

              - В периода 30.04.2012г. - 03.05.2012г. в с. Кичево и гориста
местност в землището на с. Кичево, обл. Варна, противозаконно лишил от свобода непълнолетната В.Р. С. родена на
***г., като деянието е продължило повече от две денонощия,
поради което и на основание чл. 142а, ал.4, пр.2, вр. ал.3, пр. 3, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК от  ПЕТ ГОДИНИ;

              - В периода 30.04.2012г. - 11.07.2012г. в землището на с. Кичево, с.Климентово и с. Каменар, обл. Варна, държал огнестрелни оръжия – газов сигнален пистолет EKOL TUNA" кал.8 мм. Р.А.К. с № ЕТ 11120125 конструктивно променен с характеристики на огнестрелно оръжие, пистолет „ WALTER" с № 123176 и боеприпаси четири броя патрони кал. 8 мм. и тринадесет броя патрони кал. 7.65 мм, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал.1, пр2 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК от ЧЕТИРИ ГОДИНИ;

                 - На 19.06.2012г. в гората на местност „Старите лозя" в землището
на с. Климентово, обл. Варна, се съвкупил с лице от женски пол - С.Г.
Г. Н., като го принудил към това със сила и заплашване,
поради което и на основание чл. 152, ал. 1, т.2 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК от  ЧЕТИРИ ГОДИНИ;

                 - На 19.06.2012г.в гората на местност „Старите лозя" в землището на
с. Климентово, обл. Варна, отнел чужда движима вещ - два броя мобилни телефони Нокия със СИМ карти на МТел и Виваком на обща стойност 98 лева от владението на С.Г. Г. Н. с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване.
поради което и на основание чл.198, ал.1 от НК и чл.54 от НК му налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК от  ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

 

 

          На основание чл.23 НК съдът е групирал така наложените наказания като е определил за изтърпяване на подсъдимия най-тежкото от тях, а именно девет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор. Зачетено е и предварителното задържане на подсъдимия. В  тежест на подсъдимия са възложени и разноските по делото.

         

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.В.К. в качеството му на защитник на подсъдимия А.Т.. Самата жалба е бланкетна, и в нея се отправя искане за отмяна на присъдата в частта й, в която подсъдимият е признат за виновен за престъпленията извършени спрямо св.С. - по чл.142 ал.2 т.3 вр. ал.1 НК, по чл.150 ал.1 НК, по чл.152 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.2 НК вр. чл.26 НК  и по чл.142а ал.4 пр.2 вр. ал.3 пр.3 НК, и постановяване на нова , с която той да бъде оправдан по посочените обвинения. Алтернативно се иска намаляване на наложените на подс.Т. наказания до минималния предвиден от закона размер.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло. Твърди се, че половите сношения са били извършени със съгласието на пострадалите, и се моли оправдаване.

          Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна , а присъдата за правилна и законосъобразна, поради което и моли за нейното потвърждаване.

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и  като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:

          Жалбата е неоснователна.

          Установено е от фактическа страна по делото следното:

         

          През май 2011г. св. В. С. била на 16 години и живеела в гр.Варна. По това време, чрез профила си в социалната интернет мрежа „Фейсбук" тя се запознала с подс. А.Т., който й се представил като 20 годишен младеж. С. останала с добри впечатления от него, поради което и приела отправената от негова страна покана за приятелство. Първоначално двамата общували само чрез профилите си във „Фейсбук", но след това си разменили телефоните и започнали да разговарят и по този начин,  а по- късно и да се срещат. По това време  Т. ***, заедно са майка си и баба си – С. и А.Д.. Срещите между двамата се провеждали в гр. Варна, докъдето подсъдимият пътувал с лек автомобил. След това отивали в дома на Т. в с. Кичево,като започнали да имат интимни отношения - правели секс, със съгласието на С., тъй като тя водила полов живот и преди запознанството си с подсъдимия. През времето около  21.07.2011г.   С. имала проблеми с родителите си, които предимно живеели и работели в чужбина , а за нея се грижели баба и и дядо и – св.К.и К.К.. Към посочената дата С. взела решение да напусне дома си и да заживее с подсъдимия в неговия дом, където била до месец март 2012г. Междувременно по инициатива на роднините непълнолетното момиче било издирвано от органите на МВР, в чиято дейност се включили и свидетелите П.Д. и М.Ш. от ПУ-гр.Аксаково. Посочените свидетели в тази връзка водили беседи с подсъдимия, който не отричал познанството си със С., но не дал информация къде се намира. По време на съжителството си с Т., св.С. се свързвала от време на време по телефона с баба си, на която казвала, че се намира в гр. Созопол. С. се укривала успешно с помощта на подсъдимия, като пребивавала освен в неговия дом, също и в този на тъщата на брат му в с.Орешак. Там била открита от полицията през март 2012г., след което била предадена на К.. Те решили да се преместят с В. в дома им в с. Царевци, обл. Търговище. С. и подс. А.Т. продължили да поддържат връзка по телефона. В началото на месец април 2012г.  С. и баба й св. К., посетили гр. Варна за няколко дни. Тогава св. К. К. по своя инициатива се запознала с А.Т..*** В. С. отново посетила дома на подс. А.Т. и отново с нейно съгласие правили секс, по време на който Т. направил видеозапис. След като се върнала с баба си в с. Царевци, около 11.04.2012г., отношенията между В. С. и подсъдимия се влошили. Последният започнал да я заплашва, че ако не се върне при него, ще пусне в интернет клипа, който преди това направил. След това заплахите започнали да ескалират, като подсъдимият й казвал, че ще изколи цялото й семейство, ще запали къщата им, ще й отреже носа и ушите, ще я осакати и остави жива. Тези закани уплашили св.С. и тя решила да прекъсне всякакви отношения с А.Т., като му заявила,  че отива на гости в гр.Горна Оряховица при нейна приятелка, на което той се противопоставял. Тя изключила телефона си и блокирала скайп връзката си с него. На 15.04.2012г . /Великден/ Т. потърсил С. на телефона на баба й, когато провели и последния си разговор. При този разговор Т. отново я заплашил, като заявил още, че „ще се самоубие, но преди това с кръвта си ще напише на стената, че я обича и го е направил заради нея”, което било чуто и от баба й. След този разговор до 18.04.2012г. С. гостувала в дома на св. М.М. в гр.Горна Оряховица, семейството на която имало и къща в с.Царевци. В посочения период В. се запознала с момче на име Й.Е., с което започнала да подържа по-близки отношения. Междувременно подсъдимият започнал да изпраща SMS съобщения на телефона на св. К. К., но последната не ги четяла понеже мислела, че става въпрос за телефонни игри. За времето от 26.04. до 28.04.2012г. С. отново била в гр.Горна Оряховица.

На 28.04.2012г. св. Р.Р. и С.М. отишли в дома на Т. за да го питат дали няма да продаде автомобила си „Фолксваген Голф 2", /без регистрационни номера и спрян от движение/, тъй като преди това имал такова намерение. Подсъдимият се съгласил, като им казал, че ще ползва парите за да прибере В., която те познавали отпреди. За лекия автомобил А.Т. получил сумата от 250 лева /отделно приспаднали негов дълг от 70лв към Р.Р./.  Същата вечер подсъдимият се обадил на св. Г. А., и го помолил да отидат заедно до с.Царевци с автомобила на А. –джип „Мицубиши Паджеро" с per. № В 80 12 РТ, откъдето да вземат св. В. С.. Според подсъдимия между двамата имало уговорка да се срещнат до близко намиращия се до селото язовир, затова решили през деня да половят там риба. Г. А. се съгласил при условие, че подсъдимият ще зареди горивото. На следващия ден двамата тръгнали към язовира до с.Царевци, като А. бил водач. По пътя Т. му обяснил, че със св. В. С. имат уговорката, като се видят, тя да се дърпа и да не иска да тръгва с него, за да не си помислят хората наоколо, че го прави по свое желание. В следобедните часове на 29.04.2012г. св.С. и трите й приятелки П. Д.а, К.М. и М.М., били заедно пред дома на сем.К.. Привечер по предложение на св. П. Д.а, тръгнали да се разходят пеш от с. Царевци до с. Камбурово, като разстоянието между двете села било около три километра. В. решила да си купи от там цигари,тъй като в с.Царевци нямало магазин, за това и поискала от баба си пари. Около 20.00 часа подс.Т. и св.А. тръгнали към с.Царевци. В близост до селото те срещнали четирите момичета и А. спрял автомобила в непосредствена близост до тях. Т. слязъл от предната лява врата / автомобилът бил с десен волан/ и се насочил към С.. Виждайки Т. тя  се уплашила и застанала зад М.М.. А.Т. хванал В. за предмишницата на дясната ръка и започнал да я дърпа към автомобила с думите: „Намерих ли те, ще те закарам при баба ти”.  С. се дърпала, а св. М.М. го попитала кой е и какво иска. Подсъдимияг без да отговори натикал В. в задната част на автомобила , седнал на свободната предна седалка и св.А. потеглил в посока с. Кичево. В. С. успяла да набере телефонния номер на баба си, на който отговорил св. К.К.. Тя успяла да му каже да се обади в МВР и изпищяла. Междувременно св.П. Д.а, К.М. и М.М. уплашени от случилото се първоначално избягали към гората , а после се укрили в дома на М. За отвличането свидетелките споделили с родителите си, които се свързали с К.К. и той отишъл в дома на М. Разговарял с децата като се интересувал в каква посока е потеглил автомобила. К. още след обаждането на В. уведомил органите на МВР и със свои съселяни организирали издирването на С. в околностите. По късно той изготвил жалба за отвличането на С.. В същото време по пътя св.А. казал на С., че били заплашвани от неин съсед и бил готов на всичко, че бягството и е безсмислено. Той оставил С. и Т. след полунощ около 01,00 часа в с.Кичево до дома на подсъдимия и си тръгнал. Т. отвел В. в стаята си. Там след като я заплашил, че ще я „накълца”, той поискал от нея да му даде паролата си за профила й във „Фейсбук", което тя изпълнила. По такъв начин той се запознал с кореспонденцията и с Й.Е. от гр. Горна Оряховица. Т. се ядосвал на прочетеното и започнал да я удря всеки път, когато то не му харесвало. Първите два пъти я ударил с разтворена длан в носа, вследствие на което от носа на свидетелката потекла кръв. Следващия удар бил с юмрук в областта на лявата вежда, която също се разкървавила. Следващите удари били с коляно в гърба, а след това подсъдимият я ударил в областта на плешката с тъпата част на брадва. От болките  В. се разплакала. Т. й казал да спре да плаче, понеже това го ядосвало. Спрял да чете и казал на С., че иска да му направи „френска любов”  Уплашена от нанесения й побой, страхувайки се да не ядоса подсъдимия, въпреки че не желаела да има сексуален контакт с него, започнала да прави това, което той искал. През цялото време докато тя правила „френска любов”, пенисът му бил във възбудено състояние. След това Т. накарал С. да се съблече и да легне по корем. Тя изпълнила и това му желание. Подсъдимия взел гел-лубрикант и въпреки съпротивата на св. В. С. осъществил с нея анално сношение, в резултат на което тя получила разкъсване и кръвотечение от ануса. След това Т. обърнал С. по гръб и вкарал пениса си във вагината й и еякулирал в нея. След акта се избърсали в каквото намерят, като тя използвала стара червена фанела. На сутринта Т. взел от стаята два пистолета - WALTHER" с № 123176 калибър 7,65 мм. с 13 броя патрони калибър 7,65 мм. и преработен като огнестрелно оръжие газ-сигнален пистолет марка EKOL Tuna" кал. 8 мм. Р.А.К с № 11120125 /с отстранена муфа/, с пет броя патрони  кал. 8 мм., четири от които снаряжени като огнестрелни боеприпаси. Взел още нож и телефон. Дал на св. В. С. бинокъл и й наредил да го следва. Двамата излезли от къщата и отишли в центъра на с. Кичево, където от магазин Т. напазарувал хранителни продукти, а В. С. си купила само цигари. След това се отправили към гората. С. се страхувала и не смеела да избяга. Вървейки през гориста местност стигнали до поляна, където подсъдимия започнал да удря с юмруци В., след което я ударил и с дръжката на пистолет в областна на ребрата в близост до дясната мишница. По време на побоя Т. обяснил, че прави това защото тя му е изневерявала. От страх, че ще продължи да я бие, тя измисляла истории за оправдание. Докато все още били на поляната, се чул шум от двигател на автомобил и Т. оставайки с впечатлението, че това са полицаи, наредил на св.С. да бяга. Тя изпълнила разпореждането му, страхувайки се,че подсъдимия ще използва оръжието си, ако се отдалечи. Бягайки в гората, стигнали до извор, до който Т. решил да пренощуват. Подсъдимият запалил огън и дал на С. храна. Същата вечер около 22 часа Т. накарал С. да се обади на баба си от телефона. Тогава тя разговаряла с К.К. и по нареждане на подсъдимия му казала, че е отвлечена от Данчо от гр.Горна Оряховица, както и че „чула че скоро ще я преместят в гр.Елена”.  На следващия ден, след като се развиделило, отново тръгнали из гората, като спирали да си починат.  На една от тях Т. отново заплашил С., че ще я заколи и  реже къс по къс. В един момент я попитал дали иска да се отърве от мъките като й подал газовия пистолет /описван като по-малък/  й казал да натисне спусъка. В. взела пистолета, насочила го към него и натиснала спусъка, но пистолета не произвел изстрел, понеже не бил зареден. След това Т. взел пистолета от нея и му поставил пълнител. Отново го дал на С. и тя го насочила към главата си. Т. реагирал веднага и го взел от ръката и. След това започнал да я пита какво точно се е случило в гр.Горна Оряховица, което и станало повод за нов побой над В.. По негово настояване без съгласието на св. С., под страх от това че той може да използва оръжието си, отново правили секс - първо „френска любов”, а след това и полов акт, който подсъдимият приключил в нея. След това се върнали до извора, където нощували. На 01.05.2012г. Т. се обадил по мобилния телефон на св.Г.А. и му казал, че е в с.Царевци. След това се обадил и на св. Р.Р. от с. Каменар. Помолил го да му донесе храна и одеяло, като му определил среща в района на вилите до с. Кичево. Двамата с В. тръгнали към определеното място. Р. и св. С.М. били на пикник и от него отишли на срещата. В. С. се скрила по нареждане на Т. в близост. Това й дало възможност да чуе как подсъдимият разказвал на св. Р., че се крие, защото е избил семейството на В. и полицията го търси. След края на разговора св. Р. оставил на Т. един килим, който ползвал на пикника. Т. и св. В. С. тръгнали отново през гората, а по късно спрели на поляна. Там постлали килима и останали да пренощуват. На следващата сутрин двамата тръгнали отново през гората и стигнали до изоставена къща. Подс.Т. предложил да я ограбят, но св. В. С. не се съгласила, след което се върнали на поляната. Подсъдимият отново нанесъл побой на С., опрял нож в областта на сърцето й, и противно на волята й осъществил полово сношение с нея. По късно същия ден, Т. отново се срещнал със св. Р., който му дал храна, възглавница и едно одеяло. Преспали на същата поляна, а на следващата сутрин св. В. С. се събудила преди подсъдимия. След като се уверила, че той спи, взела газовия пистолет EKOL Tuna" и телефона си и се отдалечила, като се опитвала да не вдига шум. С. вървяла бързо и достигнала до друга поляна /в хода на разследването било установено, че тя се намира в гориста местност източно от с. Кичево и на около 1500 метра от кошарите/ където срещнала един овчар. Попитала го кое е по - близо до мястото, където се намират - селото или вилите. Овчарят й отговорил, че селото е по-близо и тръгнал заедно с нея. Малко преди село Кичево С. включила мобилния си телефон и се обадила на 112 като съобщила, че е отвлечена.  След това влязла в двора на една от къщите, където изчакала идването на полицейските служители, които пристигнали след около десет минути и я отвели в РПУ Аксаково. С протокол за доброволно предаване св.В. С. предала пистолета марка EKOL Tuna" кал. 8 мм. Р.А.К с № 11120125

Междувременно Т. се събудил и като установил, че св. В. С. е избягала, се обадил по мобилния телефон на св. Г. А. и му казал, че неговата приятелка В. се е изгубила в района на деретата между селата Кичево и Осеново и иска да му помогне да я намери. Двамата се срещнали в близост до с. Кичево, като св. А. пристигнал на мястото на срещата с описания по - горе автомобил. Двамата с автомобила обикаляли района, за да търсят В.. Обикаляли не повече от час след което се разделили. Подсъдимият останал в близост до овчарниците на с.Кичево.

Знаейки, че е издирван от полицията, Т. продължил да се крие в гората. За укритие използвал изкопана землянка в района на с. Каменар, в която имало спален дюшек, одеяла и битови принадлежности, а също така се укривал и в саморъчно направен навес, намиращ се в гориста местност от участък на пътя между селата Каменар - Куманово, където по - късно, в хода на разследването е установен и велосипед, с който подсъдимият се придвижвал.

На 19.06.2013г. св. С.Г. Н. и св. В. Г., които живеели на семейни начала, пътували с лек автомобил БМВ 320 с per. № А 39 95 КК от гр. Варна към гр. Балчик. Св. Н. се опитвала да проституира, което било известно на органите на МВР. На едно отклонение след с.Климентово тя слязла, а Г. се отдалечил с автомобила.  След известно време св. Н. навлязла в близката борова гора по оформения там път по малка нужда. След като изминала двайсетина метра от гората излязъл подс. Т., който държал пистолет в ръка и го насочил към нея. Н. го разпознала, тъй като го била виждала и преди. Т. се приближил и взел мобилния телефон от ръката й. Минал зад нея и я хванал с ръка през врата. Заплашил я, че при нужда ще използва оръжието, като показал, че пълнителят е с патрони. От страх Н. се напикала. Подсъдимия започнал да я дърпа по пътя и я завлякъл в гората. За да вървят по бързо я накарал да се събуе боса, което Н. изпълнила. Когато стигнали до една поляна, Т. я блъснал и тя паднала по гръб на земята. Подсъдимия легнал върху нея и успял да и махне бельото. В същото време се чул шум от двигател, което уплашило Т.. Той станал и отново повлякъл Н., като за да сломи съпротивата я стиснал за гърлото. Отвел  Н. до друга поляна с отъпкана трева. Там противно на волята й  осъществил  с нея полов акт, като се изпразнил в нея. Още докато се събувал Н. видяла, а после и по време на половия акт тя усетила, че подсъдимия има на пениса си изкуствено удебеляване. След като подсъдимият свършил тя му дала мокри кърпички да се избърше, които извадила от чантата си. След като се избърсал Т. хвърлил кърпичките на земята. Докато Н. вадила кърпичките, подсъдимият видял, че в чантата и има още един мобилен телефон, също марка „Нокия”, какъвто бил и другия телефон взет от Т.. След това повел свидетелката в обратна посока като по пътя и поискал телефония номер за да й се обади, тъй като я харесвал, за което говорил преди това преди половия акт. Т. отвел св. Н. в близост до горския път,  по който я нападнал. Казал й да тръгва, да не се обръща докато не чуе, че той е запалил мотор. Н. тръгнала към главния път и когато го наближила се затичала. Не след дълго там се появил и св.В.Г.ев, на когото тя споделила случилото се, като дори казала и кой я изнасилил. Г.ев съобщил в МВР за станалото. На място пристигнали полицейски служители, като бил извършен и оглед на местопроизшествие. В хода на същия били иззети изхвърлените от подсъдимия мокри кърпички с които се избърсал след половия акт. Както бе споменато и по горе подсъдимият по това време вече се издирвал от МВР. От полицията активно се осъществявали издирвателни мероприятия, в които участвали и свидетелите М.Ш. и П.Д.. Започнали да се експлоатират и СРС по отношение на мобилните телефони. Вследствие на положените усилия по-късно – на 11.07.2012г. подсъдимият бил задържан.

         

          Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по абсолютно категоричен начин след изключително подробен анализ на събраните по делото многобройни гласни и писмени доказателствени средства. Доколкото между различните гласни доказателствени средства съществуват противоречия – между показанията на пострадалите момичета – от една страна , и обясненията на подсъдимия- от друга/частично такива противоречия се съдържат и в показанията на свидетелите Р.Р., С.М. и Г. А./, то те в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК са били внимателно обсъдени от съда, който в крайна сметка е изложил убедителни съображения защо дава пълна вяра на първите, и защо не кредитира вторите, правилно оценявайки и позицията на подсъдимия като защитна, но неправдоподобна. Тези съображения напълно се споделят и от настоящата инстанция , поради което и не е необходимо тяхното повторно излагане. Въпреки това частичното повторение на някои от тях няма как да бъде избегнато – доколкото въззивната инстанция дължи отговор на направените със жалбата възражения. По своето същество тези възражения са сведени до две : - включването на показанията на св.С. в доказателствения материал на основание чл.281 ал.1 т.2 и 3 НПК довело до невъзможност да бъде установено по категоричен начин извършването на престъпленията  спрямо нея ; -  липса на доказателства за извършено престъпление по чл.142 ал.2 т.3 НК, тъй като само едно хващане за ръката на пострадалата от страна на подсъдимия не би могло да обоснове съставомерност по този текст. И двете така формулирани възражения биха могли да се окачествят като наведен довод за необоснованост на съдебния акт – тъй като по същество се твърди, че приетите за установени от съда фактически положения не се подкрепят от доказателствата по делото. Същите въпроси са били поставени от защитата и пред първоинстанционния съд в хода на съдебните прения, и в мотивите към присъдата те са били обсъдени – както се спомена и по-горе, и основателно подминати като ненамиращи опора в доказателствения материал. На свой ред въззивната инстанция също ги намира за неоснователни. Вярно е, че показанията на св.С. са включени в доказателствения по делото материал на основание чл.281 ал.1 т.2 и 3 НПК. Това е станало обаче по надлежния процесуален ред /С. е била разпитана пред съдия на досъдебното производство – т.1 л.68 д.п./, което е гаранция за попълване на доказателствената съвкупност при спазване правата на страните в процеса. Подс.Т. не е имал възможност лично и чрез защитника си да вземе участие в проведения разпит, но това е поради простата причина, че разпитът на С. е проведен на 04.05.2012г. – веднага след намирането й от полицията, и към този момент Т. все още не е имал никакво качество в процеса. Той е задържан едва на 11.07.2012г. – дотогава успешно се е укривал от полицейските органи минавайки в нелегалност /в буквалния смисъл на думата – укривал се в гористи местности използвайки оборудвани землянка и навес/. Следва да се отбележи, че включването на показанията на С. в доказателствата по делото по посочения ред по никакъв начин не е довело до недостатъчност на оценъчния процес на съда. Това е така, тъй като съдът не си е позволил да изгради своето вътрешно убеждение единствено и само въз основа на тези показания. Те са били обсъдени съвкупно с останалите по делото доказателства, и чак след като съдът е преценил, че всички те са в пълен унисон помежду си, е стигнал до правилния извод, че са налице извършени престъпления, и техен автор е именно подсъдимият. Че показанията на св.С. напълно се подкрепят от останалите по делото писмени и гласни доказателства е вън от всякакво съмнение и за настоящата инстанция. В тази насока са показанията на свидетелите К.и К.К., М.М., П. Д.а, К.М.. Първите двама от тях хвърлят светлина върху отношенията между С. и Т. преди и след раздялата им, като ги представят такива, каквито и С.. Трите момичета пък - М.М., П. Д.а, К.М. са очевидци на отвличането на С. от Т.. Показанията им напълно отговарят на разказаното и от С. – от една страна, от друга – опровергават изцяло твърденията на Т. и А.. Описаният от момичетата механизъм на отвличане е напълно житейски и логически обясним. Интензитетът на употребеното насилие от страна на дееца е  съответен на обстановката, в която са се намирали. Четири невръстни момичета са изправени срещу двама млади мъже, единият от които проявява бруталност и агресивност, каквато те в живота си дотогава едва ли са срещали, физически по-силен, със стряскащ външен вид, и всичко това случващо се в безлюдна местност. Не е имало никаква причина подсъдимият да проявява насилие в повече , отколкото е употребил – момичетата не са били в състояние да защитят приятелката си по никакъв начин. Следва да се има предвид и фактът, че автомобилът /джипът/ на А. е бил с две врати, и след като Т. „набутал” момичето на задната седалка и е вдигнал облегалката /както твърди и С./, то тя не е имала оттам насетне никаква възможност да излезе навън. Това не е единственото насилие упражнено над пострадалата. В следващите дни тя е била бита , насилвана и унижавана. И във всяка една част показанията й намират подкрепа в останалия по делото доказателствен материал. На първо място това е съдебномедицинската експертиза, съгласно която В. С. е  получила: разкъсно контузна рана в областта на лява вежда, хематом на клепачите на лявото око, кръвонасядане по долния клепач на дясното око, кръвонасядане в основата на носа, кръвоизлив от носните ходове, кръвонасядане в окосмената част на главата, хематом на кожата в областта на лявото рамо и седалището в дясно, кръвонасядане по гърба, множество отделни кръвонасядания по горни и долни крайници, ожулвания по гърба на дланите. В областта на половите органи - стари разкъсвания на девствената ципа, кръвонасядане в основата на лявата малка срамна устна, ожулване около аналното отвърстие, липса на сперматозоиди във влагалищната и анална натривка секрет. Установените травматични увреждания са получени по механизма на действие на твърди тъпи предмети. Същите са резултат на нанесени множество удари с предмет, предмети със сравнително ограничена травмираща повърхност. В областта на лявата вежда, лявото рамо и седалището в дясно, нанесените удари са с по - голяма сила. Кръвонасядането и ожулването в полово аналната област са белег за механично въздействие в тази част на тялото. Възможно е нараняването да е резултат и от по - груби действия по време на полов акт. Липсата на сперматозоиди във взетите секрети не изключва възможността половия акт да е бил със семеизпразване. Нормално сперматозоидите запазват обичайния си морфологичен вид във влагалището до 10-12 часа. Морфологията на травмите по тялото показват различна давност в рамките на 2-4 денонощия преди освидетелстването, което съответства на показанията, дадени от пострадалата В. С.. Кръвонасяданията в половата област и ожулванията около ануса са получени в същия този времеви интервал. В своята съвкупност травматичните увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, не опасно за живота.    На второ място в потвърждение на нейните думи са и резултата от проведения с нея следствен експеримент, както и извършените огледи на местопроизшествие, съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства – установява че по иззетата фланела е налице кръв, ДНК експертиза – сочи че кръвта не е от Т., а е на жена. На последно място – изготвената комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на В. С., от заключението на която е видно, че същата не страда от психично разстройство и анамнезните данни не дават основание да се обсъжда някаква проява на душевна болест. Не се води на психиатричен отчет и не е била хоспитализирана в психиатрично заведение. С. е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното от нея, но не е могла да ръководи постъпките си. В състояние е да участва в досъдебното производство, да дава верни обяснения, да възпроизвежда факти и събития, имащи отношение към разследването. Физическото и психичното състояние, в което се намира С. в момента на изследването говорят за изтощение, дистрес, намалена физическа и психична издръжливост вследствие от преживяното.

Изложеното по отношение показанията на С. е напълно относимо и към тези на св.С.Г. Н. – те също намират своята опора в другите по делото доказателства. Това са  : - съдебномедицинска експертиза   за уврежданията на С.Г. Н., която дава заключение, че същата е получила кръвонасядания по шията и по дясното бедро, драскотини по гърба и крайниците, ожулвания и ранички по долната повърхност на двете стъпала, болка в шията при преглъщане и в областта на гръдния кош. В областта на половите органи е установено едно кръвонасядане по лигавичната повърхност на дясната малка срамна устна. Посочените травматични увреждания са получени по общия механизъм на действие на твърди тъпи предмети, посредством удар, натиск или триене. Кръвонасяданията по шията биха могли да се получат при натиск с пръсти в тази област. Драскотините по гърба и крайниците биха могли да са от тангенциално действие на твърд тъп предмет с много малка контактна повърхност или от допирателно движение по кожата на предмет с остър връх. Ожулванията и раничките по ходилата могат да се получат при натиск върху твърди тъпи, тъпоръбести и остри предмети. Всички те съответстват да са възникнали по посочения от Н. начин, а именно при стискане с ръка и удряне по тялото, ходене боса в гората и удари от клони. Сами по себе си тези увреждания обуславят временно разстройство на здравето не опасно за живота. Уврежданията в областта на външните полови органи са причинени от силен натиск с твърд тъп предмет и биха могли да са получени от мъжки полов член, при грубо насилствено извършен полов акт, както и при въздействие на друг твърд тъп предмет с по - ограничена повърхност ; - съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства - от заключението на вещите лица е видно, че по част от иззетите от местопроизшествието веществени доказателства, а именно три броя мокри кърпички и една вагинална гъба първоначално е установено наличие на човешка кръв ;  - ДНК експертиза  на мокра кърпичка и вагинална гъба, съгласно която върху обект „вагинална гъба” се е установило наличие на смес от клетъчен материал от две лица от женски и от мъжки пол. Кръвта по вагиналната гъба произхожда от лице от женски пол, най- вероятно пострадалата С.Г. Н., а в другия биологичен материал са визуализирани алели, който показват пълно съответствие с алели в съответните локуси от ДНК профила на подс. А.Т.. Методът диференциален лизис приложен на същия обект показва наличие на сперма (сперматозоиди), чиито ДНК профил съвпада с ДНК профила на  А.Т.. Върху обект „мокра кърпичка” е установен биологичен материал (сперма) с ДНК профил, който показва пълно съвпадение с ДНК профила на подс. А.Т.. В двата случая вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид, освен  А.Т. е 1 на 172 000 000 000 000, поради което и резултатът представлява категоричен извод, че спермата (сперматозоидите) по вагиналната гъба и мократа кърпичка произхождат от подс. А.Т.; - показанията на св.В. Г.ев.

Доколкото и в двата случая /по отношение и на двете момичета/ като елемент от упражненото насилие и заплаха е използван пистолет, то в тази им част показанията им намират подкрепа и в обстоятелството , че от подсъдимия са иззети два броя пистолети - газов сигнален пистолет EKOL TUNA" кал.8 мм. Р.А.К. с № ЕТ 11120125/предаден доброволно от С. след намиранеот й/ конструктивно променен с характеристики на огнестрелно оръжие /премахната дюза/, и пистолет „WALTER" с № 123176 и боеприпаси общо 17бр. за тях /четири броя патрони кал. 8 мм. и тринадесет броя патрони кал. 7.65 мм/. Въпросните пистолети отговорят на характеристиките, посочени в чл.4 ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Те са преносими цевни оръжия, които произвеждат изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество. Всъщност държането на тези огнестрелни оръжия и липсата на разрешение за тях е единственото, което се признава от подсъдимия.

На фона на изложеното обясненията на подсъдимото лице няма как да не бъдат преценени единствено като израз на неговата защитна позиция. Те са в драстично противоречие с всички останали по делото доказателства. И обратно – всички останали и посочени по-горе доказателствени средства се намират в единство помежду си, и преценени в своята съвкупност дават ясен отговор на въпросите, включени в предмета на доказване, а именно – че са извършени престъпленията, в които Т. е обвинен, и че техен автор е именно той. Затова и направените в жалбата възражения настоящата инстанция намира за неоснователни. Не е налице необоснованост – приетите за установени от съда фактически положения напълно се подкрепят от доказателствата по делото.

При правилно установените факти ответна на закона се явява и тяхната правна оценка. Законосъобразна по съществото си се явява преценката на съда, че с действията си подс.А.Т. е осъществил съставите на следните престъпления:

- след като принудително /насилствено/ променил местопребиваването на св.С., а впоследствие и отнел възможността й за свободно придвижване по неин избор, то несъмнено той е осъществил съставите на престъпленията отвличане и противозаконно лишаване от свобода, визирани в текстовете съответно на  чл. 142 ал.2 т.3, вр. ал.1 НК и чл. 142а ал.4 пр.2, вр. ал.3 пр. 3 вр. ал.1 от НК. Налице са квалифициращите признаци по отношение на двете престъпления – към датата на деянията пострадалата не е била навършила осемнадесет години, който факт със сигурност е съществувал в субективните представи на подсъдимия /тъй като са живели заедно преди това/, и противозаконното лишаване от свобода е продължило повече от две денонощия;

- след като на 30.04.2012г. в с. Кичево, обл. Варна, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на В. С., като употребил сила и заплашване, осъществил състава на престъплението блудство по  чл. 150 ал.1 от НК;

- след като в периода 30.04 - 02.05.2012г. в с. Кичево и в землището на с.Кичево, неколкократно се съвкупил с В. С. , като използвал за това сила и заплашване, той осъществил състава на престъпление по чл.152 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК. Налице е продължавана престъпна дейност – касае се за няколко деяния насочени срещу едно лице, извършени през непродължителен период от време и при еднородност на вината. Отново е налице и квалифициращ признак – пострадалата не е била навършила 18 години;

- след като на 19.06.2012г. в землището на с. Климентово, обл. Варна, се съвкупил със С.Г. Г. Н., като я принудил към това със сила и заплашване осъществил състава на престъплението, предвидено в текста на чл. 152 ал. 1 т.2 от НК, а отнемайки й два мобилни телефона – един след упражненото насилие , но преди извършване на половия акт, и втори – след завършване на насилствения полов акт  то той  извършил и престъпление по чл.198 ал.1 НК;

- след като в периода 30.04 - 11.07.2012г. в землището на с. Кичево,
с.Климентово и с. Каменар, обл. Варна, държал огнестрелни оръжия - газов
сигнален пистолет
EKOL TUNA" кал.8 мм. Р.А.К. с № ЕТ 11120125
конструктивно променен с характеристики на огнестрелно оръжие, и
пистолет „
WALTER" с № 123176, както и боеприпаси - четири броя патрони кал.8мм и тринадесет броя патрони кал. 7.65 мм, без да притежава за това надлежно разрешение, осъществил и състава на престъплението по чл. 339 ал.1 пр. 2 от НК.

От субективна страна всички престъпления подсъдимият извършил при пряк умисъл.

При индивидуализацията на наказанията съдът е взел предвид всички значими за това обстоятелства. Като смекчаващи вината е отчел тежкото семейно положение на подсъдимия, влошеното му здравословно състояние , както и предходните му близки отношения с пострадалата. Като отегчаващи е приел предходната съдимост на дееца, неоказваща влияние на правната квалификация на деянията. Отчел е също и степента на обществена опасност на всяко едно от деянията, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства е определил наказания на подсъдимия както следва :

- за престъплението чл. 142 ал.2 т.3, вр. ал.1 НК – девет години лишаване от свобода, при предвидено такова от седем до петнадесет години;

- за престъплението по чл.150 ал.1 НК – лишаване от свобода за срок от три години, при предвидено наказание от две до осем години;

- за престъплението по чл.152 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК – пет години лишаване от свобода, при предвиден законов размер от три до десет години;

- за престъплението по чл. 142а ал.4 пр.2, вр. ал.3 пр. 3 вр. ал.1 от НК – лишаване от свобода за срок от пет години, при предвидено такова от три до дванадесет години;

- за престъплението по чл.339 ал.1 НК – лишаване от свобода за срок от четири години, при предвидено от законодателя наказание от две до осем години;

- за престъплението по чл. 152 ал. 1 т.2 от НК – четири години лишаване от свобода, при предвидено такова от две до осем години;

- за престъплението по чл.198 ал.1 НК – четири години лишаване от свобода, при предвидени рамки на наказанието от три до десет години.

Очевидно е от изложеното, че наказанията на подсъдимия са индивидуализирани по-скоро към минимума , предвиден за всяко едно от престъпленията. При това положение и предвид обстоятелството, че Т. е осъждан общо седем пъти /макар и в голям период от време/, то настоящата инстанция намира, че и искането за намаляне на наложените му наказания се явява неоснователно. В този си вид  определени всяко едно от наказанията е напълно адекватно както на обществената опасност на деянието, така и на тази на дееца.  От друга страна ясно е, че предходните наказания, наложени на подсъдимия, не са довели до целения от закона резултат. Затова и понастоящем всяка проява на снизходителност би била неоправдана. Напротив – за постигане на максимален ефект /както от гледна точка на личната, така и от гледна точка на генералната превенция/  подс. Т. следва да изтърпи изцяло определеното му в крайна сметка най-тежко наказание  - девет години лишаване от свобода. Не на последно място това трябва да стане, тъй като Т. е личност опасна за обществото понастоящем, поради което и следва да бъде изолиран от това общество за един по-дълъг период от време, през който да има възможност да се поправи и превъзпита. И едва тогава да му се даде възможност за ресоциализация.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за изменение или отмяна  на атакуваната присъда, на основание  чл.338 НПК Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №92/02.10.2013г. по нохд №851/2013г. на Варненски окръжен съд.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

Председател :                                   Членове :