Р Е Ш Е Н И Е

 

188/23.12.2014г.

 

град Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на осми декември, през две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав :

 

                                                            

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                                                  СТАНЧО САВОВ                                                             

 

Секретар С.Д.

Прокурор Ружа Големанова

като разгледа докладваното от съдия Денева ВНДОХ № 315 описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С Присъда № 81/25.09.2014 година по НОХД №687/2011 година Варненски окръжен съд е признал подсъдимия Д.С.Ц. за ВИНОВЕН за това, че за периода 28.09.2013г. - 17.10.2013г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, използвал платежен инструмент без съгласието на титуляра - Наталия Цанева И. и изтеглил сума в размер на 1100/хиляда и сто лева/ – престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание  чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, отложено на осн.чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 1100 лв.

 

Недоволен от постановената първоинстанционна присъда останал подсъдимият Ц., който чрез пр. си представител я обжалва с довод за явна несправедливост на наложеното наказание и с оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 от НК. Искането е за изменение на първоинстанционния съдебен акт в този смисъл.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подс. Ц. редовно призован не се явява, но се представлява от редовно упълномощен от преди.

 

Представителят на апелативната прокуратура дава заключение, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, предвид факта, че първостепенният съд е отчел правилно всички смекчаващи отговорността обстоятелства, като няма основание за приложение на чл.55 от НК.

Защитата на подс. Ц. поддържа така депозираната жалба и счита, че самопризнанието на подс. още на досъдебната фаза и безупречното му процесуално поведение са обстоятелства, които следва да бъдат отчетени като допълнително смекчаващи, респ. са основание за приложението на разпоредбата на чл.55 от НК. Искането е за налагане на минимално наказание, както и за премахване на наказанието глоба.

 

         

Въззивната апелативна инстанция, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, с оглед изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че жалбата на защитата на подсъдимия е неоснователна, по изложените по –долу съображения.

 

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава XXVII от НПК, тъй като подсъдимият Ц. е признал фактите и обстоятелствата, изложени в  обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират доказателства за тях или нови такива. От своя страна след надлежна проверка съдът е установил наличие на доказателства, събрани на досъдебната фаза, подкрепящи признатите факти и правилно и законосъобразно е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по делото доказателства. Приета е била следната фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, а именно:

В края на 2011г. подсъдимият се запознал със св. И., с която от м.09.2012г. поддържал интимна връзка. През м.април 2013г. двамата заживели заедно в апартамент под наем. През м.09.2013 год. подс.Ц. разбрал, че И. има и друга интимна връзка и през м.10 същата година напуснал общото домакинство. Докато живеели заедно Ц. използвал дебитната карта на свидетелката И. с № 487002******1104, издадена от „Банка ДСК" ЕАД. Той знаел пин кода й, тъй като родителите му превеждали парични суми именно на банковата сметка на св.И., за което последната  му преотстъпвала картата си, за да тегли преведените му суми.

На 28.09.2013г. Ц. взел дебитната карта на св.И. и извършил две тегления на парични суми в размер на 200лв. и 50лв. от ATM устройство AFIB9002 на „Първа инвестиционна банка" АД. На 03.10.2013г. той отново осъществил тегления: в 03:20:55 часа от ATM устройство AFIB9002 на „Първа инвестиционна банка" АД за сумата от 150 лв., в 17:31:13 часа на 08.10.2013 год. от ATM устройство AFIB9002 на „Първа инвестиционна банка" АД за сумата от 400 лв. и в 20:28:44 на 17.10.2013 год. от ATM устройство 00000621 на „ОББ" АД за сумата от 300 лв., като общо изтеглената парична сума от него била в размер на 1100 лв.

След като св.И. установила липсата на картата си тя уведомила органите на Полицията. Впоследствие именно подсъдимия бил установен, като извършител на деянието, за което последният направил самопризнания.

В хода на рзследването били изискани разпечатки от банката картоиздател, както и снимков материал от АТМ-устройствата, от които са били изтеглени паричните суми.

С протокол за доброволно предаване от 23.04.2014 год. подсъдимият предел на разследващите органи картата на И. и сумата от 20 лв.

 

 

Варненски апелативен съд възприема изцяло изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд относно приетата фактическа обстановка по делото, установена на база събраните на досъдебното производство относими доказателства чрез допустимите от НПК способи, сред които: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелката И., както и цялата доказателствена съвкупност, оценена като безпротиворечива и логична.

Във връзка с установеното, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон досежно инкриминираните деяния на подсъдимия Ц., установявайки, че от обективна и субективна страна той е осъществил състав на престъплението по смисъла на член 249 ал. 1 във вр. чл. 26 ал.1 от НК.  Подсъдимият е ползвал дебитната карта на св. И. на няколко пъти, без нейното съгласие, като по този начин е изтеглил неправомерно сума в общ размер от 1100лева.  Подс. е знаел, че банковата карта е издадена на името на др. лице – св. И., че не е оторизиран да извърши тези тегления, но въпреки това е използвал неправомерно платежния инструмент, като деянието му не е съставлявало по – тежко престъпление. Видът и формата на вината са пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал общественопасния характер на деянието си и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Основното оплакване на защитата на подс. Ц. е, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 от НК, въпреки  направените пълни самопризнания от подс. още на досъдебната фаза, както и безупречното му процесуално поведение.

Настоящият състав не намери опора в това твърдение – ВОС е подложил на анализ всички смекчаващи отговорността обстоятелства/ чисто съдебно минало, изразено съжаление/, вкл. и направените самопризнания, които правилно са били отчетени от съда при индивидуализацията на наказанието. Що се касае до безупречното му процесуално поведение, то този факт не би следвало да бъде обсъждан, дотолкова, доколкото всички граждани следва да имат такова поведение, за да не се възпрепятства работата на съда относно разглеждането и решаването на съответното дело в разумен срок.

ВАС установи, че с оглед на проведената диференцирана процедура и в съответствие с член 373 алинея 2 от НПК, на основание член 58а от НК, съдът правилно е определил наказание, съответно на степента на обществена опасност на подсъдимия и на извършеното деяние. Не са били констатирани отегчаващи отговорността обстоятелства, което е довело и до определяне на наказание от две години лишаване от свобода - законовия минимум за извършеното от подс., преди редукцията му с 1/3.  Съдът законосъобразно и обосновано не е приложил разпоредбата на член 55 от НК, тъй като е видно, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а още по – малко някое от тях има характер на изключително по своята същност. Невъзможно е и отпадането на така наложената глоба, в размер на неправомерно усвоената сума, тъй като това наказание законодателят е предвидил кумулативно.

Въззивната инстанция се солидаризира и с друг извод на съда, а именно, че са налице условията за приложение на чл.66 ал.1 от НК и не е необходимо наказанието да бъде търпяно ефективно.  

Така определена наказателната санкция е справедлива и съответна на извършеното и чрез нея ще бъдат постигнати целите на специалната и на генералната превенции, визирани в член 36 от НК.

При служебната проверка на присъдата от състава на Варненски апелативен съд не бяха констатирани пропуски или неточности, водещи до отмяна на обжалваното решение.

 

Водим от горното и на основание член 338 от НПК, съставът на  ВАРНЕНСКИЯ  АПЕЛАТИВЕН  СЪД ,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло  присъда № 81 на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 687/2014г. по описа на същия съд, постановена на 25.09.2014г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.