Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 207/30.9.2016г.

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД     Наказателно отделение

На двадесет и шести септември през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

Секретар:С.Д.

Прокурор: Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Тончева НДВ № 315 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

На основание чл. 420, ал. 2, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3, изр. 1 НПК осъденият М.Б.А. е направил искане за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на решение №12/25.01.2016 година по ВНОХД №238/2015 година на Окръжен съд – Търговище, с което е потвърдена присъда №177/26.11.2015 година по НОХД №167/2015 година на Районен съд-Попово.

От съдържанието на отправеното искане са изводими основанията на чл.348 ал.1 т.1-2 от НПК, приложими по препращане от чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

В съдебното заседание пред АС-Варна искането се поддържа от служебен защитник и лично от осъдения.

Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на искането.

Варненският Апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, при произнасянето си взе предвид следното: 

С присъда №177/26.11.2015 г. по НОХД № 167/2015г. по описа на Районен съд – Попово, М.Б.А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.331 ал.1 вр. чл.63 ал. т.4 от НК, защото на 05.08.2014 година в с.Тръстика, общ.Попово, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, по непредпазливост запалил чужд имот със значителна стойност в размер на 5760лв., собственост на Гюнайдън Назифов Мехмедов.

Наказанието е индивидуализирано в хипотезата на чл.55 ал.1 т.2 б.б от НК - „пробация” със съдържание на мерките за контрол и въздействие по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК, всяка със срок от шест месеца. Мярката по чл.42а ал.2 т.1 от НК се изпълнява с периодичност два пъти седмично.

С първоинстанционната присъда е уважен граждански иск в размер на 4108.30лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, обезщетяващ имуществени вреди от деянието на искателя. При условията на солидарност, същият е възложен в тежест на М.Б.А. и С.Б.С. /родител/.

С първоинстанционната присъда на искателя и С.С. /родител/, солидарно са възложени също разноски по чл.189 ал.3 от НПК, включително и направени от гражданския ищец Г.М..

Първоинстанционната присъда е атакувана с жалба по чл.318 ал.6 от НПК от упълномощен защитник на искателя. Въззивното оплакване касае справедливостта на наложеното наказание и размера на обезщетението за непозволено увреждане.

С решение №12/25.01.2016 година по ВНОХД №238/2015 година, състав на Окръжен съд – Търговище е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда на основание чл.338 от НПК.

Искането за проверка на наказателното дело по реда на възобновяването е депозирано лично от осъдения и С.Б.С.. С разпореждане №1238/14.07.2016 година на зам.председател на ВАпС е отказано образуването на съдебно производство по реда на възобновяването по искането на С.Б.С.. Предмет на настоящето производство остава единствено искането на осъдения М.Б.А., което се приема за допустимо, подадено от процесуално легитимирана страна, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.

По същество искането е неоснователно по следните аргументи:

Оплакванията на искателя за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения във воденото спрямо него наказателно производство са положени на обща основа - различие в личните данни, вложени в първоинстанционната присъда и въззивното решение от съдържащите се в Акт за раждане сер.МА №2812715, издаден от длъжностно лице в Служба „Гражданско състояние”-гр.Дебрецен, Унгария. Естеството на оплакването, налага по него настоящият съдебен състав да вземе принципно отношение, което впоследствие обсъди на плоскостта на хипотезата по чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

 Досъдебното производство №389/2014 година по описа на РУ на МВР-Попово е образувано в хипотезата на чл.212 ал.2 от НПК с първото процесуално действие - оглед на местопроизшествие, проведен на 05.08.2014 година. Негов обект е имот в с.Тръстика, общ.Попово, собственост на Г.М.. Констатирали се множество щети.

След проведено разследване, с постановление от 17.09.2014 година /л.72 от д.пр./ като обвиняем по реда на чл.219 ал.1 от НПК е привлечен М. С. Б.. Съобразно чл.219 ал.2 т.3 от НПК самоличността на привлеченото лице се идентифицирала освен чрез трите имена и чрез други лични данни, сред които: дата на раждане - *** година, място на раждане – гр.Дебрецен, Р Унгария, адрес на местоживеене ***. 

Данни за самоличността на искателя се съдържат още в следните писмени ДС:

1.Протокол за разпит на обвиняем /л.73 от д.пр./ - искателят е потвърдил данните за самоличността си с подпис. Протоколът е съставен и при участието на служебен защитник – адв.С.С. от АК-Търговище;

2.От съдържанието на протокол за разпит на обвиням /л.73/ се установява факта на родствена връзка между искателя и М. Б. А., последната рождена дъщеря на С.Б.С. /Удостоверение изх.№74М/17.06.2016 година/;

3.Декларация за семейно, материално и имотно положение /л.71 от д.пр./, в която  искателят саморъчно вписал следните лични данни: „М. С. Б., роден на 04 май 1999 година в гр.Дебрецен, Унгария, постоянен адрес ***, членове на семейството „Майка ми и двете ми по-малки сестри”.

4.Писмо на Посолството на Република България в Република Унгария /л.75 от д.пр./, според чието съдържание искателят бил известен за местната администрация в Община Попово като М.Б.А., роден на 04 май 1999 година в гр.Дебрецен, Унгария.

Самата администрация инициирала процедура за набавяне на документ за раждане на М.Б.А. чрез Посолство на страната ни в гр.Будапеща, РУнгария.

5.Постановление за привличане на обвиняем /л.131 от д.пр./, в което се четат следните идентификационни данни: „М.Б.А., роден на *** година в гр.Дебрецен, Унгария, адрес – с.Тръстика, общ.Попово, ул.”Опълченска” №3”. Личните данни са потвърдени от искателя и служебният защитник с подписи;

6. Протокол за разпит на обвиняем от 23.06.2015 година /л.132 от д.пр./;

7.Обвинителен акт ПД-27/2015 година на РП-Попово, с който е повдигнато обвинение на М.Б.А. /с идентични лични данни на посочените по-горе/ за престъпление по чл.331 ал.1 вр. чл.330 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.4 от НК.

8.Призовка за съдебно заседание по НОХД №167/2015 година по описа на     РС – Попово, получена лично от искателя /л.10 от НОХД/;

9.Саморъчно попълнено пълномощно, с което искателят упълномощил договорен защитник /л.38 от НОХД/;

10.Снета самоличност по реда на чл.272 от НПК от председателя на съдебния състав. Протоколът от съдебното заседание е ДС за извършване на съответните действия, сред които и това по чл.272 ал.1 от НПК.

11.Въззивната жалба срещу присъда по НОХД №167/2015 година на РС-Попово , изготвена от адв.Ц., защитник на М.Б.А..

Според доказателствената хронология, искателят лично се е идентифицирал с три имена – М.Б.А., дата и място на раждане, гражданство, местоживеене, образование и семейно положение. С тази самоличност той участвал и в гражданския оборот.

В съдебно заседание на 26.11.2015 година по НОХД №167815 година искателят  признал фактическото обвинение, съгласил се да не се събират доказателства за съдържимите в него факти и декларирал волята си за приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Личните си идентификационни данни не оспорил.

Първоинстанционният съд проверил обосноваността на самопризнанието чрез приобщените в досъдебното производство доказателства и след позитивен извод провел съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК.

На изложената процесуална хронология относно самоличността на осъдения се противопоставя Акт за раждане сер.МА №2069/1999 на М. Д.И., роден на *** година в гр.Дебрецен, Република Унгария. Чрез различието в имената се обосновава нарушение по чл.348 ал.1 т.т.1 и 2 от НПК.

Подобна теза не би могла да се сподели като основателна. В конкретния казус за нарушение на материалния закон би могло да се мисли при доказателства, дискредитиращи извода за авторството на престъплението. Доказателствените източници обаче изключват подобна логика. Авторството на деянието е установено посредством преки доказателства, съдържащи се в гласните доказателствени източници, приобщени в д.пр.389/2014 година по описа на РУ на МВР-Попово, а именно: показания на св.св.Р.С. /л.50/, Стефчо Ганев /л.52/, М. А. /л.53/, Емине Ангелова /л.54/ и кореспондиращото с тях относно механизма на възникване на пожара заключение на СПТЕ /л.17-л.24/.

Твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се обосновава с бездействието на органите на досъдебното производство и на редовните съдебни инстанции да установят самоличността на искателя. Същото се отрича от съдържащото се в кориците на досъдебното производство писмо от Посолството на Република България в Република Унгария /л.75 от д.пр./.

Различието в личното, бащино и фамилно име на искателя подлежи на отбелязване по реда на чл.16 ал.2 от Наредба №8 от 26.02.2008 година за функциите и организацията за дейността на бюрата за съдимост чрез съставянето на напомнителен бюлетин. Фактът на месторождение на искателя в чужбина от своя страна налага класифицирането на издадения бюлетин за съдимост по реда на чл.14 ал.1 т.1 от цитираната Наредба в Централното бюро за съдимост.

Горните аргументи сочат на неоснователност на искането за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на решение №12/25.01.2016 година по ВНОХД №238/2015 година на Окръжен съд – Търговище, с което е потвърдена присъда №177/26.11.2015 година по НОХД №167/2015 година на Районен съд-Попово.

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд

 

РЕШИ:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М.Б.А. /М. Д.И./ за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на решение №12/25.01.2016 година по ВНОХД №238/2015 година на Окръжен съд – Търговище, с което е потвърдена присъда №177/26.11.2015 година по НОХД №167/2015 година на Районен съд-Попово.

 

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.