Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№  148        08.11.2013 г.,           гр. ВАРНА

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД              Наказателно отделение

На осми ноември                през ДВЕ ХИЛЯДИ И ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА

В публично заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

 

 

Секретар С.Д.

Прокурор ПЛАМЕН КОСТАДИНОВ

като разгледа докладваното от съдия ПАНТАЛЕЕВА.

ВЧНД № 316  по описа за 2013 г.

 

На основание  чл.48, ал.2 от ЗЕЕЗА и чл.338 от НПК

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 283/17.10.2013 г. по ЧНД 1210/2013 г. на Окръжен съд Варна, с което е допуснато предаването на К.С.К., ЕГН ********** въз основа на Европейска заповед за арест на компетентните органи на Република Франция за провеждане на наказателно преследване.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

  2.

 

МОТИВИ към решението по ВЧНД № 316 по описа на Апелативен съд Варна за 2013 година, наказателно отделение.

 

Предмет на въззивното производство е решение № 283/17.10.2013 г. по ЧНД № 1210/13 г. на Окръжен съд Варна, с което е допуснато изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена от прокурор при окръжния съд в гр.Монпелие, Република Франция, по отношение на българския гражданин К.С.К., ЕГН **********.

 

Въззивното производство е образувано по жалба на адвокат Г.К.,***, упълномощен защитник на К., с искане решението да бъде отменено, а предаването на лицето – отказано. Представителят на въззивната прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага решението на окръжния съд да се потвърди.

 

Съставът на апелативния съд намира, че проверяваният съдебен акт не страда от приписваните му с жалбата пороци.

 

Жалбоподателят се основава не на твърдения за отсъствие на задължителни или факултативни предпоставки за предаване, а на такива от процесуален характер. Първите две оплаквания са по реквизитите на ЕЗА по смисъла на чл.37, ал.1, т.5 от ЗЕЕЗА и в частност, че в нея:

- не е упоменато кога е извършено престъплението и

- не е изяснено от фактическа страна каква е степента на участие на исканото лице.

Факт е, че в съответния раздел „Обстоятелства на извършване на престъплението” на предметната ЕЗА, издаващата страна действително не е изпълнила задължението си да посочи времето на извършване на упоменатите с нея деяния. С проверка за нарушения по чл.37, ал.1 от ЗЕЕЗА, в случаите като настоящия - когато ЕЗА не е получена директно от съда, съгласно чл.42, ал.2 от същия закон, изрично е натоварена единствено прокуратурата, която от своя страна е пропуснала да констатира неизпълнението. Съгласно правилата за съдебното производство по съществото на ЕЗА – чл.44 от ЗЕЕЗА, към съда няма отнесено нарочно изискване за повторна формална проверка по реквизитите на заповедта, извън задължението му да обсъди налице ли са условията за предаване, и има ли основания за отказ.

От прегледа на горните разпоредби и разглеждането им във взаимовръзка може да се направи извод, че ако съдържанието на една конкретна ЕЗА позволява на съда да даде дължимите съгласно чл.44, ал.6 от ЗЕЕЗА отговори законосъобразно, то той не би могъл да се позовава служебно на констатирани пропуски от формална страна като единствено основание за решението си по същество. В случая, доколкото пропускът се изразява в непосочване на времето на извършване на деянията, във връзка с него могат да бъдат поставяни само въпросите за давността.

Изтичането на предвидена в закона давност по принцип е  факултативно основание за отказ, доколкото на съда е предоставено правото да преценява дали да се позове на него, за да откаже изпълнението на ЕЗА. Това означава, че съдът, дори и да констатира наличието на изтекла давност, не е длъжен да откаже изпълнение, а има право на суверенна преценка, при която може да прецени, че въпреки наличието на това основание, ЕЗА следва да се изпълни. В случая обаче е по-съществено друго. Целта, с която се иска предаването на К.К., предпоставя извършването на проверка във връзка с изтичането на давностния срок за наказателно преследване, като съобразно престъпленията, вписани в ЕЗА, в частност подправката на платежни инструменти /съответстващо на чл.243, ал.2, т.3 от НК/, и при най-благоприятен вариант - извън хипотезата на абсолютната давност, този срок не би могъл да бъде по-малък от 15 години съгласно българското законодателство. А предвид възрастта на подсъдимия, който към настоящия момент е на 22 години, е несериозно изобщо да се обсъжда възможността, френските власти да го издирват за престъпления, които той е вършил преди училищна възраст.

 

По принцип, в някои определени случаи, степента на участие на дадено лице в извършването на престъпление, във връзка с което се иска неговото предаване, може да бъде от значение за извършването на правилна преценка относно възможните основания за отказ от изпълнение на заповедта, но настоящият случай не е такъв.

Същността на това второ възражение на жалбоподателя е по-скоро във връзка с оспорената формулировка от ЕЗА, че „Изслушването и разпита на К. е от съществено значение за да се определи неговата роля в тази организирана престъпна мрежа с интернационален характер”, по аргумент от което се прави извод, че се иска предаването на К. без изобщо да е ясно участието му в престъпление. Това разбиране е неправилно, тъй като лицето се иска с цел провеждане на наказателно преследване – производство, в хода на което се събират доказателства за да бъде установено участието на определени лица в определени престъпления, нещо повече – производство, което законосъобразно може да заключи, че едно лице, макар и първоначално обвинено, всъщност не е извършител на престъпление.   

 

Последното оплакване е за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на окръжния съд, изразило се в непроизнасяне по направени в първата инстанция възражения. То също е несъстоятелно, тъй като видно от съдебния протокол, в първоинстанционното производство, тезата, че лицето не следва да бъде предавано, е защитена единствено чрез противопоставяне на разбирането, че от ЕЗА не се установява степента на участие на К. – възражение, по което макар и съвсем лаконично, окръжният съд е изложил виждането си, и което вече беше обсъдено и отхвърлено в настоящото решение. 

 

По изложените съображения, и като не констатира служебно основания за изменение или отмяна на проверявания съдебен акт, по реда на чл.48 от ЗЕЕЗА, настоящият състав на Апелативен съд Варна постанови решението си.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: