Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 153/12.11.            Година  2019                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                              Наказателно отделение

На десети октомври                        Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Ангелина Лазарова

 

Секретар Соня Дичева

Прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

НДВ № 316 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на РБ на основание чл. чл.419, ал.1, вр. чл.420, ал.1 предложение последно, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т. 2, чл.424, ал.1, алт.1 и чл.425, ал.1, т.1 НПК и има за предмет присъда № 302 от 20.11.2018г. по НОХД № 3097/2018г. на Районен съд – гр. Варна, с която е било извършено групиране по реда на чл.25, вр. чл.23 от НК на отделните осъждания по отношение на подсъдимия С.А.С.. Иска се възобновяване на производството, отмяна на постановена присъда в частта, в която е извършено групирането и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура поддържа искането и моли да бъде уважено.

Назначеният за нуждите на извънредното производство служебен защитник счита, че са налице основанията за възобновяване и връщане на делото за ново разглеждане.

Осъденият С. няма какво да добави.

 

Варненският апелативен съд провери правилността на производството съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда № 302/20.11.2018г., постановена по НОХД № 3097/2018г. на Районен съд-Варна, е била ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия С.А.С. за извършено престъпление по см. на чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. с чл.194, ал.1 НК и му е наложено наказание 2 /две/ години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

На основание, чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 НК, съдът групирал наложеното наказание с тези по предходни осъждания на подсъдимия и определил едно общо наказание две години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Срещу присъдата постъпила жалба от подс. С., оттеглена в с.з. на 30.05.2019г. от подсъдимия в присъствието на защитника му. Състав на ОС гр. Варна прекратил производството по ВНОХД № 29/2019г., като посочил, че определението му е окончателно.

Въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, като не се е съобразил с нормата на чл. 346 т. 4 от НПК. С оглед задължителните указания по Тълкувателно решение № 5 от 21.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2017 г., ОСНК, т. 1, определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване. Последица от това е влизането на присъдата в сила: „След като определението за прекратяване на въззивното производство поради оттегляне на жалбата или протеста подлежи на касационен контрол, присъдата влиза в сила след като изтече срокът на обжалване на определението за прекратяване на въззивното производство поради оттегляне на жалбата и протеста или след като постановеното определение влезе в сила поради потвърждаването му от касационната инстанция. Съдебният акт влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото.“. С оглед на изложените съображения, в искането на Главния прокурор неправилно е посочено, че присъдата е влязла в сила на 30.05.2019г. При отчитане на 15 дневния срок за обжалване на определението на ВОС пред ВКС на РБ и чл. 183 ал. 2 от НПК, съдебният акт е влязъл в сила на 14.06.2019г. и не подлежи на касационна проверка.

Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от процесуално легитимирано лице, имащо съответното право и в законния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, срещу съдебен акт, непроверен по касационен ред, поради което е допустимо. Разгледано по същество е основателно по следните съображения:

Изложените в искането на Главния прокурор на РБ аргументи се споделят напълно от състава, след проведената извънредна проверка.

В частта, с която са групирани наказанията по отделните осъждания, присъдата е постановена в нарушение на закона - чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 НК.

С.С. е осъждан многократно – л.39 – 44 от НОХД № 3097/2018г.

Подлежат на преценка последните четири осъждания:

·        НОХД № 2785/2017г. – деянието е извършено на 13.06.2017г. за престъпление по чл.354а, наложеното с определение от 05.07.2017г. наказание е лишаване от свобода в размер на 5 месеца;

·        НОХД № 40/2018г. – деянието, извършено на 17.05.2017г., за престъпление по чл.196 от НК, а наложеното с определение от 22.03.2018г. наказание е в размер на 1 година;

·        НОХД № 5706/2017г. – деянието е извършено в периода от 08.07 – 09.07.2017г., престъпление по см. на чл.196 от НК, наложеното с определение от 20.02.2018г. наказание е в размер на 10 месеца лишаване от свобода;

·        НОХД № 3097/2018 г. – деянието е извършено в периода от месец март 2017г. до 27.04.2017г., наложено, разглежданата присъда наказание в размер на 2 години лишаване от свобода, за престъпление по см. на чл.196 от НК.

Налице е усложнена форма на множество престъпления, тъй като някои от тях се намират в съвкупност помежду си, както и в рецидив с останалите от тях, поради което групирането на наложените наказания следва да бъде съобразено с изискването за най-благоприятния за дееца подход. То следва да съответства и на задължителната и препоръчителната практика на съдилищата, а именно – ППВС №4/1965г.,  ППВС №2/1970г.,  ТР№ 20/1969г., ТР№ 3/2009г., ТР№ 1/2006г., Р. №218/1975г., Р. №11/1987г., Р.№355/1988г., Р. №22/2012г.

С оглед подлежащите на обсъждане осъждания на С. са възможни два варианта:

Допустимо е било взетото от ВРС решение в разглежданата присъда, а именно да се групират наложените наказания по НОХД № 2785/2017г., НОХД № 40/2018г. и НОХД № 3097/2018 г. В този случай наказанието по НОХД № 5706/2017г. следва да се изтърпи отделно, тъй като деянието се намира в отношение на рецидив спрямо престъплението по НОХД № 2785/2017г. Така, извън най-тежкото наказание за изтърпяване постигнато при групирането - в размер на 2 години лишаване от свобода, отделно следва да се изтърпи  наказанието от 10 месеца.

 При втората възможна хипотеза, се групират наказанията по НОХД № 40/2018г., НОХД № 5706/2017г. и НОХД № 3097/2018 г., а наказанието по НОХД № 2785/2017г. следва да се изтърпи отделно. Това е така защото престъплението по НОХД № 5706/2017г. е продължавано и деянието е довършено, след като вече има влязло в сила определение по НОХД № 2785/2017г. Най-тежкото наказание за изтърпяване е в размер на 2 години. Отделно следва да се търпят 5 месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 2785/2017г. и отстоящо извън съвкупността.

Безспорно е, че вторият вариант на групиране е по-благоприятен за дееца, тъй като отделно изтърпяното наказание ще бъде с 5 месеца по-кратко.

Приемайки противното, съдът е допуснал съществено нарушение на закона по см. на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, предпоставящо отмяна по пътя на възобновяването на разглежданата част от присъдата и извършване на ново групиране на наказанията, осигуряващи най-благоприятен за осъдения статус.

Нарушението може да бъде отстранено от настоящата инстанция чрез въвеждане на промяна единствено в прилагането на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК и чл. 25 ал. 2 от НК, тъй като е в полза на осъдения. С оглед на това, независимо от искането на страните за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, при отчитане и на съдебната практика – напр. Решение № 136/25.02.2011г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение № 291/04.07.2012г. на ВКС, ІІ н.о., съставът счете, че следва да упражни преките си правомощия по изменение на съдебния акт. Останалите елементи на диспозитива, включително относно първоначалния режим на изтърпяване запазват правните си последици.

 

Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК, Варненският апелативен съд,

 

РЕШИ:

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 3097/2018г. по описа на Районен съд – Варна, и ИЗМЕНЯ присъда №302 от 20.11.2018г., в частта с която е извършено групиране на наложените на осъдения С.А.С. наказания, както следва:

На основание чл.25 ал. 1 вр. чл.23 ал. 1 от НК, определя осъденият да изтърпи най-тежкото измежду наложените му наказания по НОХД № 40/2018г., НОХД № 5706/2017г. и НОХД № 3097/2018 г., а именно - наказанието лишаване от свобода за срок от две години.

На основание чл. 25 ал. 2 от НК приспада изтърпяното до момента от наказанията, включените в посочената съвкупност.

Наказанието по НОХД № 2785/2017г. лишаване от свобода за срок от 5 месеца, следва да се изтърпи отделно.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ :