Р Е Ш Е Н И Е

 

 

17

 

 

Гр.ВАРНА,10.02.2014 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:  ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

                                                                    ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

 

При секретар: Г.Н.

и в присъствието на прокурор: АННА ПОМАКОВА,

 разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

 ВНОХД №317/2013 год. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 22 по НОХД №525/2013 год. на Шуменския окръжен съд, постановена на 16.09.2013 год.,с което подсъдимите по делото:1. Й.Ж.Й., български гражданин, е признат за виновен по обвинението: по чл.199, ал.1, т.1 и 4,вр. чл.198, ал.1,вр. чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1,б „а” от НК и му е наложено наказание- лишаване от свобода за срок от осем години. Признат е за невиновен и оправдан по първоначалното обвинение по чл.199, ал.2 от НК. На основание чл.70, ал.7 от НК, отделно да изтърпи неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода за срок от 2 години, 3 месеца и 11 дни, от което е бил условно предсрочно освободен с определение № 155 от 12.03.2010 г. по ЧНД № 349/2010 г. на ВОС. Зачетено е предварителното задържане. 2.А.С.Д., български гражданин,признат за виновен по обвинението по чл.199, ал.1,т.1, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и му е наложено наказание- лишаване от свобода за срок от шест години. Признат е за невинен по първоначалното обвинение по чл.199, ал.2 от НК. Зачетено е предварителното задържане. Наложените наказания и на двамата подсъдими да изтърпят в затвор при „Строг” режим. Двамата подсъдими са осъдени да заплатят 45661,04лева –обезщетение за причинени имуществени вреди. Осъдени са да заплатят направените разноски по делото от гражданския ищец, разноските по делото и държавна такса върху уважения граждански иск.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Е.Н. *** ,защитник на двамата подсъдими. Жалбата е бланкетна . Сочи се ,че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и са допуснати СПН. Иска се оправдаване на двамата подсъдими.  Подадено е и допълнение към жалбата във вид на писмени бележки ,където се развиват доводи, че липсват мотиви, опорочено било разпознаването със св. М.,имало противоречия в показанията на св. М., незаконосъобразно съда е приел и приобщил ДНК експертизата , по която вещото лице А. П. е заменено с В.Л.- П.М.. Оспорва валидността на огледния протокол и го прави въз основа на показанията на двете поемни лица. Оспорва показанията на св. Л.Х., деянието не било доказано.

Представителят на прокуратурата счита ,че жалбата  е неоснователна. Постановената присъда е правилна, законосъобразна и справедлива. Моли съда да я потвърди.

Подсъдимите  Й. и Д., редовно призовани , явяват се лично и с адв. Е.Н. и Р.В. ***. Подържат жалбата, като сочат същите доводи, като допълнително сочат ,че не били изпълнени указанията на отменителното решение на ВАС. Молят съда да върне делото за ново разглеждане или да постанови оправдателна присъда.

Граждански ищец-КРЕДИТ ЕООД, редовно призован , не се явява ,за него адв.К. ***. Според повереника, престъплението е доказано, присъдата е правилна и законосъобразна. Моли съда да потвърди присъдата.

 

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимите Й. и Д. живеели в гр. Русе и се познавали. Двамата били приятели със св.Д.Д.К.. На 07.12.2010 год. подс. Д. поискал от св. Д.К., да му даде за ползване лекия си автомобил „Форд Ескорт” с рег.№Р 8191 АК, като му дал обяснение, че трябва да пътува до селото си. Св. К. се съгласил. На 08.12.2010 год. сутринта подсъдимите Й. и Д. потеглили с автомобила от гр. Русе ,за гр. Шумен. Когато пристигнали в гр. Шумен, те се насочили към заложната къща, намираща се в гр. Шумен, на ул.”Ген.Тошев” № 1. Къщата била собственост на „Кредит” ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител-Б.Б.. В заложната къща работел пострадалия М. Павлов М.. Около 9,45 ч.сутринта двамата влезли в помещението на заложната къща, където бил пострадалия М.. Подс.Д. насочил към пострадалия пистолет и му казал да се обърне и да легне на пода. След като М. направил това, подс. Й. подал на подс. Д. белезници и подс. Д. ги поставил на ръцете на М., извити на гърба. Краката на пострадалия били вързани от подсъдимите със силиконови връзки. След като оставили пострадалия на земята, подсъдимите претърсили помещението, намерели и взели златни накити с общо тегло 1042,86 гр.и сумата от 1064 лева. След това напуснали помещението и се отправили към мястото , където оставили автомобила. С автомобила потеглили по бул.” Мадара” към края на града. При преминаването покрай бетонов възел, в близост до бензиностанция „ Комфорт”, автомобилът се завъртял на платното и се ударил с дясната си част в мантинелата между двете платна. При удара се счупили десния преден фар, бронята под него и дясното странични огледало, а по самия автомобил се получила деформация. След удара подс. Д., който управлявал автомобила , излязъл от него и започнал да бяга към края на града. Подс. Й. привел автомобила в движение в същата посока, настигнал Д. и той се качил в автомобила. Станалото било възприето от св. Д. и Т.. При излизане от града автомобила с двамата подсъдими изпреварил автомобил управляван от св. Г.. Този свидетел възприел и преценил неестественото поведение на водача на лекия автомобил и се обадил в полицията. При пътуването към Русе, автомобила с двамата подсъдими преминал през с. Осенец, където движението му било заснето от камера за контрол на движението.. След като се завърнали в гр. Русе, подс. Д. уведомил св. Д.К., че е направил катастрофа, след което откарал и оставил автомобила в имот на ул.”Гоце Делчев” №182.  

 

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

 

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, събрал е необходимите доказателства по делото, изслушал е в съдебно заседание показанията на свидетелите по делото, изслушал е изводите на вещите лица по назначените и приети от съда експертизи и е направил своите правни изводи, които се споделят от състава на настоящия съд, относно фактическата обстановка и правната квалификация на деянието.

От събраните доказателства по делото безспорно е установено ,че на 08.12.2010 год. двамата подсъдими са извършили грабеж от заложна къща в гр. Шумен. От доказателствата по делото безспорно е установено, че на горната дата двамата са отнели чужди движими вещи- 1042,86 гр. Златни накити на обща стойност 44597,04 лева и сумата от 1064 лева – големи размери от владението на св. М., като за целта са употребили сила /сложили му белезници и му вързали краката със силиконови връзки/, като преди това го принудили да легне на земята. Поставили му и белезници на ръцете отзад. Отнемането е било с цел противозаконно присвояване, като деянието извършено от Й. е било извършено при условията на опасен рецидив.

Деянието на двамата подсъдими се доказва от проведените следствени действия/ огледи, претърсвания и изземвания, заключенията по назначените и приети от съда експертизи, от показанията на свидетелите по делото , като най – голям принос за разкриване на обективната истина имат показанията на св. М., св. Д. и Т., с. Г., св. Л.Х. и св. В.К.. Първоинстанционния съд е направил анализ на всички доказателства по делото, обосновал е защо приема и кредитира едни доказателства и защо не кредитира други, с които изводи на първоинстанционния съд, настоящият състав на съда е съгласен.

Неоснователни са възраженията на защитата на подсъдимите, че показанията на основния свидетел М. М. били противоречиви , че било опорочено направеното разпознаване и същото не следва да се цени. Съществували доста противоречия в показанията на този свидетел относно ръст, коса, очи, не бил видял белега на подс. Д. на челото му.

 

Състава на въззивната инстанция намира ,че липсват съществени противоречия в показанията на този свидетел. Описанието ,което е дал този свидетел за подс. Д. още на първия си разпит напълно съвпада с действителното телосложение на същия. Защитата е развила цяла научна доктрина, относно косата на подсъдимите. Описанието, което е дал пострадалия напълно се покрива от вида на подсъдимите от снимките на разпознаването.  Неоснователни са възраженията на защитата и относно облеклото на подсъдимия Д.. Веднъж бил казал с тъмно яке, после бил казал с по светло . Според състава на въззивната инстанция, трудно ще бъде намерен свидетел, който при повтарящи се разпити, да не даде описание ,което да се разминава несъществено , като се има предвид психическото състояние, при което е бил поставен пострадалия. Вързан , на земята с белезници и с насочен срещу него пистолет.

Относно това ,че пострадалия не бил видял белега на челото на Д. . В съдебно заседание е правено освидетелстване. Установено е, че белега се забелязва при определени условия. Ако приемем ,че в заложната къща влизат двама мъже, единия от които с маска на лицето и пистолет насочен срещу пострадалия, при положение, че пострадалия е бил вързан и проснат на пода, едва ли му е било до това, да оглежда кой какви белези има по челото, а и в съдебно заседание се е установило , че за да се забележи белега е необходимо достатъчно количество светлина. Освен това участието на този подсъдим се доказва от достатъчно други доказателства по делото.

Съгласно заключението на Експертиза № 24/л.44-57,т.2/, следа №1 ,иззета от преден капак на „Форд Ескорт” с конт.№ Р 8191 АК на 08.12.2010 год. е идентична с отпечатък от длан на А.Д.. Следа от огледало за обратно виждане- длан на дясна ръка на Д..

Заключението на СТЕ/л.61-63,т.2/ -Люспи от боя иззети с протокол за оглед на местопроизшествието на 09.12.2010 год. са от десен калник на „Форд Ескорт” с Р.№ Р 8191 АК.

Заключението на ТЕ/л.64-70,т.2/е категорично ,че парчетата от обект №1, обект №5 и обект №6 са били едно цяло с преден десен фар на Форд Ескорт” Р№ Р 8191 АК.

Съгласно заключението на ДНК-експертиза / стр. 74-79,т.2/-клетъчния материал по белезниците принадлежи на подс. Й.. В същата експертиза е дадено заключението ,че клетъчния материал по угарките иззети от автомобила са на А.Д..

Защитата оспорва тази експертиза,. Според него същата не следва да се приема от съда, тъй като вещото лице изготвило експертизата е починало, неправилно съда е назначил повторна експертиза с вещо лице-П.М.. От доказателствата по делото е видно, че при първоначалния анализ от вещото лице е бил използван всичкия клетъчен материал и не е възможно да бъде повторена експертизата , тъй като липсва достатъчен материал за анализ.

Вещото лице П.М. в съдебно заседание е потвърдила изводите  и заключението по ДНК експертизата изготвена от вещото лице А. П.. Задачата на вещото лице П.М. е била да изготви експертиза по документи. Същата в съдебно заседание обяснява, че е извършила експертизата въз основа на дневниците в лабораторията/ двете вещи лица работят в една и съща лаборатория/,личния дневник на експерта и данните от компютъра на секвенатора, където са се пазели всички изследвания извършени от вещото лице П..

Вещите лица са дали отговор и защо няма биологичен материал от пострадалия върху белезниците. Според вещите лица напълно е възможно да липсва биологичен материал от пострадалия върху белезниците, зависи как са били поставени и дали ако е имало е бил достатъчен за изследване.

На тази плоскост защитата на подсъдимите оспорва, изземването на белезниците при извършения оглед, като по негово настояване са били разпитани двете поемни лица. Същите в съдебно заседание заявяват ,че не си спомнят да са видели белезници на ръцете на пострадалия. В същото време огледния протокол е подписан именно от тези две поемни лица. Техен подпис има и на плика където са били запечатани белезниците иззети от местопроизшествието.

Ако тези поемни лица бъдат разпитани след още три години ,сигурно няма да си спомнят и други обстоятелства. Фактът ,че пострадалия е бил с белезници, които са били иззети като веществени доказателство се потвърждава от съдържанието на самия огледен протокол, от плика с подписите на двете поемни лица , където са били поставени въпросните белезници и от приложените снимки към огледния протокол.

Намереният биологичен материал върху белезниците , поставени върху ръцете на пострадалия, от извършителите на обира е безспорно доказателство за участието на подс. Й. в извършване на престъплението. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на пост. М., който видял ,че ръката на подсъдимия в момента на извършване на обира е обезкосмена- факт, който съответства на установеното по делото обстоятелство, че подс. Й. обезкосмява тялото си.

Неоснователни са доводите на защитата на подсъдимите, че след като заключението по назначената експертиза с вещо лице М.й. е ,че второто лице на снимката от камерата в с.Осенец не може да се идентифицира, липсвали доказателства за участието на подсъдимите в обира, и че именно те са били в автомобила ,който е бил заснет.

Самата катастрофа на автомобила се установява от показанията на св. Т., Д. и Г. и от техническите експертизи на следите от боя и счупени части на лекия автомобил. Правилно съда е кредитирал показанията на св. Л.Х. и св. В.К.. Св. Х. в показанията си твърди, че при срещата му със св. Д.К., при която среща му е показал снимка от камерата в с.Осенец, същият е заявил „А, какво правят тези двамата с колата” „ Е как да не ги познавам. Единия е Й. и другия /не се сещам за името му/. По време на съдебното производство, този свидетел се е отказал от това ,като е заявил ,че никога не е казвал такива неща. Тези думи обаче на св. К. се потвърждават и от показанията на св. В.К.. Били са проведени очни ставки между свидетеля К. и св. Х. и К., като при очните ставки, всеки е повторил това, което е заявил преди това и не са били изчистени противоречията.
Настоящият състав на съда намира ,че показанията на тези свидетели/Х. и К./ следва да се ценят, тъй като двамата са разпитани по делото като свидетели, били са предупредени за наказателната отговорност при лъжесвидетелстване и независимо, че са били полицаи, показанията им са достоверни и следва да се кредитират от съда.

Неоснователни са възраженията на защитата, защо не са намерени следи от иззетата изхвърлена кутийка от бира от автомобила на подсъдимите. Тази изхвърлена кутийка е била забелязана от св. Г.. Напълно нормално е да няма отпечатъци по кутийката ,като се има предвид съдебното минало на подс. Й. и неговите познания по тези въпроси.

Неоснователни са възраженията на защитата ,че не били изпълнени указанията на отменителното решение на Варненския апелативен съд, с което решение делото е било върнато за ново разглеждане. Настоящият състав на съда намира ,че са били изпълнени всички указания на ВАС и не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Правилно и обосновано първоинстанционният съд е оправдал подсъдимите по чл.199, ал.2, т.3 от НК. При първоначалното разглеждане на делото, подсъдимите са били оправдани по тази част на обвинението. Присъдата не е била протестирана от представител на прокуратурата и поради това, при повторното разглеждане на делото, съда не може да утежни положението на подсъдимите.

 

ОТНОСНО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

 

При определяне на наказанията на подсъдимите ,съда е изложил мотиви относно вида и размера на наложените наказания.

Правилно и обосновано съда е отчел като смекчаващи вината обстоятелства за подс. Й.: продължителния срок на досъдебното и съдебно производство, а за подс. Д. също продължителния срок на разследване и чистото съдебно минало.

Като отегчаващи вината обстоятелства съда е отчел съдебното минало на подсъдимия Й. и високата обществена опасност на самото деяние за двамата подсъдими.

 

Съобразявайки се с по горе посочени смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, правилно съда е определил размера на наложеното наказание за двамата подсъдими.

Правилно съда е привел на основание чл.70, ал.7 от НК, неизтърпяната част в размер на 2 години , 3 месеца и 11 дни, от което Й. е бил условно предсрочно освободен по ЧНД № 349/2010 год. на Варненския окръжен съд.

Правилно и обосновано съда е осъдил подсъдимите да заплатят на гражданския ищец-„Кредит „ ЕООД гр.Шумен сумата от 45661,04 лева- обезщетение за причинените имуществени вреди.

Така определените наказания ще изиграят възпитателна роля не само върху подсъдимите ,но и върху останалите членове на обществото и по този начин ще бъдат постигнати целите и задачите визирани в чл.36 от НК.

 

 

При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция, не бяха констатирани пропуски или нарушения водещи до отмяна на обжалваната присъда.

 

Водим от горното и на основание   чл.338 от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

                                                                                                                            

                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА присада №22 на Шуменския окръжен съд- постановена на 16.09.2013 год. по НОХД №525/2013 год.,с подсъдими:1.Й.Ж.Й., ЕГН-********** и 2.А.С.Д., ЕГН-**********

 

 

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340, ал.2 от НПК, пред ВКС на Р.България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                            2.