Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 177/4.11.       Година  2015                       Град Варна

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На двадесет и втори октомври                   Година две хиляди и

                                                                             петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Румяна Панталеева

                            ЧЛЕНОВЕ:          Светослава Колева

Росица Тончева

 

съдебен секретар С.Д.

прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 317 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 69/18.08.2015 г. по НОХД № 1119/15 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимият Н.С.А. е бил признат за виновен и осъден по чл.304а и по чл. 343б, ал.1 от НК на лишаване от свобода, глоба и лишаване от права, като след групиране е определено да изтърпи дванадесет месеца при строг режим, да заплати 500 лева на Държавата и е отнето правото му да управлява МПС за две години. По реда на чл.307а от НК са били отнети две банкноти от по петдесет лева, предмет на престъплението подкуп.

За да вземе осъдителното решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че:

- на 02.08.2015 г. в гр.Варна, подсъдимият е предложил и дал 100 лева на длъжностните лица, служители на МВР – Петър Д. и Атанас Т., за да не сигнализират орган, компетентен да започне срещу него административно производство за извършени нарушения по ЗДвП, както и че

- по същото време и място управлявал лек автомобил „Опел Астра" с per. № В 7367 РН, с концентрация на алкохол в кръвта си 1,32 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер 7510”.

 

Въззивното производство се инициира с жалба от защитник на подсъдимия - адвокат К.Д.,***, представляваща А. в тази инстанция. Всички оплаквания са само във връзка със справедливостта на наказанието, като въз основа на твърдения за наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, се прави искане за определяне на наказанието в хипотезата на чл.55 от НК. Становището на представителя на въззивната прокуратура, изразено в съдебното заседание пред въззивния съд е, че искането е неоснователно. В последната си дума подсъдимият моли да се намали наказанието му.

 

По реда на чл.371, т.2 от НПК, пред окръжния съд А. е признал изцяло следните инкриминирани факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт:

През нощта на 01-02.08.2015 г., свидетелите Д. и Т., полицаи в Първо РУ ОД МВР Варна, на смяна като автопатрул, забелязали лек автомобил, който навлязъл по ул.„Георги Бенковски” в нарушение на забранителния знак „В1”. Те спрели колата -  „Опел Астра” с peг. № В 7367 РН, представили се и поискали за проверка документите на водача, който бил подсъдимият А.. По повод допуснатото нарушение той обяснил, че много бърза да купи лекарства. Подсъдимият говорел неясно и миришел на алкохол, а запитан конкретно отговорил, че е изпил две бири. Когато свидетелят Т. му разпоредил да остане в автомобила до идването на служители от „Пътна полиция” за техническа проверка за алкохол, А. предложил на полицаите сто лева за да не викат колегите си. Полицейските служители отказали и му обяснили, че подкупът е престъпление, за което може да бъде задържан, след което Т. се насочил към служебния автомобил да докладва и поиска съдействие. Въпреки разпореждането да остане в своята кола, подсъдимият го последвал, продължил с увещанията, отново предложил парите и въпреки повторния отказ и предупреждение, че ще го задържат, пуснал две банкноти от по петдесет лева в полицейския автомобил, които паднали на предна дясна седалка. Двамата полицаи докладвали случая, на място се явили и други екипи и подсъдимият бил тестван с техническо средство „Дрегер 7510”, който отчел съдържание на алкохол 1,32 промила. Бил му издаден и талон за кръвна проба, но той отказал такава. Двете банкноти от по петдесет лева били установени на предна дясна седалка на служебния автомобил, и съответно иззети.

 

Съгласно процедурата, подсъдимият е дал съгласие да не се събират доказателства за така изложените факти, те се подкрепят от безпротиворечивите доказателства, събрани в досъдебното производство – обясненията му като обвиняем, показанията на свидетелите, инкриминираните банкноти, които са веществено доказателство и протоколът за оглед, с който са били иззети, както и актовете за установяване на административни нарушения, които са му били издадени след пристигането на служителите от „Пътна полиция”, при което спор във въззивната инстанция относно тях, както и поради процесуалните последици от самопризнанието, между страните не съществува.

Въз основа на така изложените факти, законосъобразно се извличат признаците на два осъществени престъпни състава, посочени от обвинението и правилно възприети от съда – по чл.304а и по чл.343б, ал.1 от НК, поради което страните не спорят и по приложението на материалния закон.

 

Според защитата присъдата е неправилна единствено поради несправедливост на наложеното наказание, като се счита, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55 от НК. Това оплакване е неоснователно.

За да вземе своето решение, в процеса на индивидуализация на наказанията първоинстанционният съд е приел, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, но те не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер. Извън самопризнанието като елемент от правилата по протеклата диференцирана процедура, окръжният съд е отчел като обстоятелство със самостоятелна тежест декларираното от подсъдимия искрено съжаление и разкаяние за стореното, а наред с него, противно на твърденията от въззивната жалба, изрично е отбелязал и обремененото му семейно положение. Отделно са взети предвид лошото материално състояние на подсъдимия, както и фактът, че до сега той не е извършвал други престъпления по транспорта или подкуп. Коментирани са, и в резултат правилно отхвърлени, въз основа на събраните доказателства, претендираните причини за извършване на престъплението по транспорта, които отново се изтъкват и във въззивното производство – че подсъдимият е предприел управление на МПС след употреба на алкохол с цел да закупи лекарства за детето си, тъй като от свидетеля А. – пътник в колата при извършване на проверката, е изяснено, че са празнували рожден ден и А. е тръгнал да го откара до дома му. Заедно с това, въпреки лансираната теза, медицински документи във връзка със заболяване на детето А.Н.С., род.2002 г., по делото липсват до момента на обявяване на присъдата в първоинстанционния съд, последвано от изменение на мярката за неотклонение, респ. задържането на подсъдимия на 18.08.2015 г. Едва с въззивната жалба е представено копие от медицинско направление от следващия ден – 19.08.2015 г., от което се вижда, че А.С. е насочена за изследвания, като основание за това е: „…по данни на детето и бабата боледува от бъбречно заболяване…”. Относно претенцията за проява на по-голяма снизходителност въз основа на доказано заболяване на майката на подсъдимия, Анка Ангелова, по делото не е установено А. да полага грижи за нея, в хода на заболяването й той вече е търпял ефективно наказание лишаване от свобода, респ. обективно не е бил в състояние да й помага, а съществува и неяснота съвпада ли тяхното местоживеене, тъй като и за двамата по делото са налични по няколко различни адреса.

На отчетените по-горе и доказано налични смекчаващи отговорността обстоятелства правилно е противопоставена, като отегчаваща, предходната съдимост на А., който в периода 1988 – 2011 г. е осъждан с шестнадесет отделни присъди за много повече на брой престъпни деяния – кражби, грабежи, документни престъпления, нерегламентирано пресичане на държавната граница и множество измами, изтърпявал е наказания лишаване от свобода, бил е условно предсрочно освобождаван, а в последствие е бил санкциониран по чл.70, ал.7 от НК. На фона на последните констатации е особено неуместно твърдението от въззивната жалба, че предходните осъждания и налагани наказания са изиграли своята корективна и превъзпитателна роля, тъй като ведно с инкриминираните по това дело деяния те ясно показват обратното - че подсъдимият не се е поправил и превъзпитал към спазване на законите и добрите нрави, каквото е изискването на генералната превенция съгласно чл.36 от НК.

Демонстрираните в един толкова дълъг период от време престъпна упоритост и неглижиране на законовия ред в страната – подсъдимият е извършил първото си престъпление още като непълнолетен, а към момента на предметната престъпна дейност е вече 41 годишен, дават основание да се приеме, че той е личност с висока степен на обществена опасност, а справедливото и съответно на всяко от двете извършени сега от него деяния би следвало да се определи не под предвидения в закона минимален размер, а значително над него. Тъй като и за двете престъпления в съответните специални норми не е предвиден минимален размер, то последният се определя от нормата на чл.39, ал.1 от НК, при което наказанията, определени в окръжния съд преди редукцията - съответно осемнадесет месеца за подкупа и дванадесет месеца за престъплението по чл.343б от НК, не са несправедливо завишени. Липсват каквито и да е основания да бъде възприето разбирането на защитата, че са налице многобройни, или изключителни отговорността обстоятелства, поради което не следва приложение на чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК.

 

По изложените съображения във връзка с въззивната жалба, и предвид липсата на констатирани служебно основания за изменение или отмяна на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на Апелативния съд в гр.Варна

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 69/18.08.2015 г. по НОХД № 1119/15 г. на Окръжен съд Варна.

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесет дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: