Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

                            № 99/09.05.2017 г.   гр.Варна

         Варненският апелативен съд, втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на  шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ                                                                    

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

        при участието на секретаря СОНЯ ДИЧЕВА и прокурора МИЛЕНА ГАМОЗОВА, като разгледа докладваното от съдия Тончева ВНОХД №317/2016г. по  описа на ВАпС, за да се

 

         Производството е по глава 21 от НПК.

         С присъда №24/01.07.2016 година, постановена по НОХД №385/2014 година Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия К.В.К. за виновен в извършването на престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.б вр. ал.1 б.б. и б.в от НК, защото на 22.08.2012 година на главен път Е-87, преди кръстовището на кариера „Момчил” в посока гр.Балчик, при управление на МПС – л.а.”Фолксваген Туарег” с ДК№СА6182АВ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на Пламен Бойчев Р. и Д. Г. Г., както и средна телесна повреда на В.Н.Г., изразяваща се в счупване на лъчевата кост и на лакътната кост на лявата предмишница, обусловили затруднение в движението на крайника за период от около три-четири месеца.

         На подсъдимия са наложени наказания: лишаване от свобода за срок от четири години, изпълнимо в ЗООТ и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест години.

С първоинстанционната присъда К.К. е оправдан за нарушение по чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДП.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да плати съдебните разноски по делото. 

         Присъдата е обжалвана по реда на чл.318 ал.6 от НПК от защитника на К.К. – адв.М.Р.. Релевирани са всички основания за неправилност. Основното искане към въззивния съд е за отмяна на първоинстанционния акт  и постановяване на нов, с който подс.К. да бъде изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение за квалифицирано транспортно престъпление. В алтернатива се претендира отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция за отстраняване на съществени процесуални нарушения или изменение на акта чрез прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, резониращо в намаляване по размер на наложените наказания.

По реда на чл.320 ал.3 от НПК до даване ход на делото в съдебното заседание на въззивната инстанция, са постъпили две много подробни допълнителни писмени изложения от защитниците на подсъдимия.

В първото допълнение от 28.07.2016 година, двамата защитници – адв.Н. и адв.Р., излагат подробни аргументи по неправилността на атакуваната присъда. Нарушението на  материалния закон се обосновава с действия на подсъдимия след ПТП, съставомерни по привилегирования състав на чл.343а от НК. В тази рубрика са посочени аргументи, които на пръв поглед се разчитат като нарушение на материалния закон – на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП, към който препраща бланкета на чл.343 от НК. В детайли обаче доводите са относими към оплакванията за процесуална незаконосъобразност на присъдата. В полза на последната теза са релевирани основания относно ограничаване на правото на адв.Н. за участие в стадия на пренията в първата инстанция, отказът на първоинстанционния съд да уважи искането на адв.Р. за отлагане на пренията по делото във връзка с необходимостта от подготовка на защитната реч, продиктувана от сложността на комплексната съдебно-техническа експертиза. Въведено е оплакване от нарушение при събирането на доказателствата и формирането на вътрешното убеждение на първия съд по фактите, пряка последица от изграждане на изводи въз основа на незаконосъобразни доказателствени източници, дискредитирали принципа по чл.14 от НПК. Страните считат, че ДОС е допуснал нарушение в процеса по събиране, проверка и анализ на доказателства, като е отхвърлил без мотиви исканията на защитата за попълване на доказателствената маса с работни записки на вещи лица и назначаването на повторна СТЕ. Според защитниците, при формиране на вътрешното си убеждение ДОС се е позовал на доказателства, които не са събрани по предвидения в НПК ред – дневни снимки от фотоалбум от 22.08.2012 година, нарушавайки отново принципа по чл.14 от НПК. Защитниците съзират и едностранчива оценка на доказателствата, поради отхвърляне достоверността на показанията на част от свидетелите без сериозни аргументи.

В допълнението се разчитат още доводи за предубеденост на състава на първоинстанционния съд и липса на мотиви към присъдата с оглед сериозно подценяване на стандарта на чл.305 ал.3 от НПК, най-вече на задължението за излагане на  фактическа обстановка и за обективен анализ на доказателствената маса по делото. С това се генерализира оплакването, че подс.К. е бил лишен от справедлив процес.

Развиват се аргументи за несправедливост на наказанията. Те (аргументите) се явяват алтернативни на основната теза  за отмяна на присъдата и връщане на делото в ДОС или за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление (логиката е според допълнението и донакъде противоречи на основното искане във въззивната жалба).

В допълнително писмено изложение от 21.09.2016 година освен повторение и детайлизиране на гореизложените обстоятелства, оплакването от съществени процесуални нарушения е попълнено с твърдение за незаконен съдебен състав поради нарушения по чл.9 и чл.72 ал.2 от ЗСВ.

         В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на АП-Варна намира въззивната жалба за неоснователна. Обвинителят счита, че първоинстанционният съд е изпълнил в пълна степен задължението за разкриване на обективната истина, събрал е всички относими доказателства и им е извършил верен логически анализ. Установените безспорни фактически положения според пледиращия, са правилно отнесени към диспозицията на чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.б от НК. Прокурорът намира, че допуснатото нарушение на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП от К.К. е в пряка причинно-следствена връзка с общественоопасния резултат.  Самото ПТП е било предотвратимо, в случай на спазване на забраната за навлизане в насрещната пътна лента. Въззивният прокурор не приема за основателни оплакванията от незаконен съдебен състав. Не се споделят аргументите на защитата за нарушения по чл.107 от НПК, по чл.271 ал.3 от НПК, както и срещу справедливостта на наложените наказания. В заключение, прокурорът намира че първоинстанционната присъда следва да се потвърди изцяло.

В пренията по делото двамата защитници поддържат въззивната жалба и направените две допълнения към нея. Считат, че отказът на въззивния съд да им даде време за подготовка на защитните речи ги е поставил пред обективна невъзможност да осъществят защитната си функция в стадия на пренията във въззивното заседание. Адв.Н. характеризира процесуалната ситуация като равнозначна на накърняване правото на защита на подсъдимия -  основание за бъдеща отмяна на въззивния съдебен акт. Все в тази връзка защитникът припомня, че към момента на провеждане на пренията в съдебното заседание на тази инстанция, съдебният протокол не е изготвен, а в него има терминологична информация, изискваща специализирана подготовка. Темата за протокола от съдебното заседание се поставя и в аспекта на чл.312 от НПК, като създадената процесуална пречка по възможността за неговото обжалване също се разчита за нарушение в правото на защита на подсъдимия. Адв.Н. пледира по съразмерността на наложеното наказание с деянието и установените критерии за справедливост от съдебната практика. Намира го за прекомерно и неследващо се поради твърдението за невинност на подсъдимия. В алтернатива защитникът пледира за намаляване на наказанието лишаване от свобода и приложение на чл.66 ал.1 от НК.

В личната си защита подсъдимият К. заявява, че няма вина. Счита, че не му е дадена възможност да изложи фактически твърдения и да обоснове явните противоречия и погрешността на изводите на СТЕ. Поддържа въззивната жалба и искането да бъде оправдан.

В последната си дума подс.К. моли за решение, с което да бъде оправдан.

Варненският апелативен съд в пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК, след като прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства заедно и поотделно, взе предвид доводите във въззивната жалба, допълненията към нея и становищата на страните, намери за установено следното:

Подс.К.К. е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.б вр. ал.1 б.б. и б.в от НК, защото на 22.08.2012 година на главен път Е-87, преди кръстовище на кариера „Момчил” в посока гр.Балчик, при управление на МПС – л.а.”Фолксваген Туарег” с ДК№СА6182АВ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.16 ал.1 т.1, чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на Пламен Бойчев Р. и Д. Г. Г., както и средна телесна повреда на В.Н.Г., изразяваща се в счупване на лъчевата кост и на лакътната кост на лявата предмишница, обусловили затруднение в движението на крайника за период от около три-четири месеца

С оглед оплакванията на защитниците от съществени процесуални нарушения в първата инстанция, засегнали основните начала на наказателното производство, доказателствения процес, задължението за мотивираност на съдебните актове и законността на съдебния състав, настоящият въззивен състав счита, че разрешаването на процесуалните въпроси следва да предхожда проверката за обоснованост на атакуваната присъда.

         I.По релевираните аргументи за нарушение на процесуалния закон:

Въззивното производство по ВНОХД №317/2016 година е второ по реда. Веднъж въззивната инстанция се е ползвала от правомощието си по чл.335 ал.2 от НПК, като с решение №164/20.11.2014 година е отменила присъда по НОХД №29/2014 година по описа на Окръжен съд-Добрич. Фактът, разчетен в аспекта на чл.335 ал.3 от НПК изключва възможността за повторна отмяна на предметната на настоящето въззивно производство първоинстанционна присъда. Въпреки това, съставът на ВАпС е длъжен да изложи аргументи по направените възражения от защитниците, структурирайки ги от абсолютните към относителните процесуални нарушения.

На първо място следва да се разгледа възражението по чл.348 ал.3 т.3 от НПК, обосновано с Р-440-2016-1 н.о. и някои принципни решения на ЕСПЧ. Въззивният състав прие за изходна база при изграждане на становището си по доводите  решението на ЕСПЧ по делото Perez v France 2004-1/40 EHRR 909 §64 GG, в което се сочи, че „правото на справедлив процес заема толкова важно място в едно демократично общество, че е невъзможно да има каквото и да е основание за ограничително тълкуване на член 6 §1 от Конвенцията”[1][1].

При стриктна оценка на съдържащите се в кориците на първоинстанционното дело доказателства за процесуално-следствените действия в ДОС, се налагат следните изводи:

Правото на справедлив процес по чл.6§1 от ЕКЗПЧОС изисква делото да се разгледа от „независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона”. В практиката на Съда неотменно се приема, че  ще е налице нарушение  на Конвенцията ако не са спазени вътрешните правила за назначаване на съдии и за функционирането на съда в съответствие с определените норми[2][2].

Относимият вътрешен регламент с оглед оплакванията на защитата е в устройствения ЗСВ. Към датата на формиране на съдебния състав по НОХД №385/2014 година, в сила е била редакцията на чл.72 ал.2 от ЗСВ (ДВ бр.64/2007 г.), според която изборът на съдебни заседатели за състава на съда се извършва чрез жребий. Вярно е, че в делото не се съдържат подобни доказателства, но тяхната липса не може да се окачестви като нарушение в аспекта на чл.348 ал.3 т.3 от НПК. Според актуалната съдебна практика (Р 124-2016-3н.о., Р 253-2016-1 н.о.), абсолютното процесуално нарушение би било налице, ако при постановяване на присъдата в съдебния състав са участвали съдия/съдебни заседатели, за които са съществували пречки по чл.29 ал.1 и ал.2 от НПК. В тази хипотеза съдът не би бил създаден въз основа на закона и тогава аргументите на защитата биха могли да имат претенция за основателност.

В нито един процесуален документ по делото не се съдържа доказателство, изискващо отвод на членовете на съдебния състав. Трябва да се подчертае, че тяхната безпристрастност по чл.29 ал.2 от НПК се презюмира, докато страната не установи по доказателствен път обратното[3][3]. За тази цел не може да послужи начинът  на вербално представяне на вътрешното убеждение на съда в мотивите към присъдата, освен ако не ссе касае за явно пристрастни изявления. Внимателният прочит на мотивите към атакуваната присъда категорично не позволява подобен извод.

Настоящият въззивен състав не намери доказателства за нарушение на чл.9 от ЗСВ. Регламентираният законодателно случаен подбор при възлагането на делата, гарантира обективност на разпределението, основано на математически алгоритъм извън възможността за административното му управление. По делото се съдържат убедителни доказателства за спазване на принципа (т.1 л.2 и л.129 от НОХД №385). Веднъж защитата се е позовала на нарушението му (т.1, л.125-126 от НОХД №385) като поради състоятелност на аргументите (доста спорна е процесуалната ситуация) се е стигнало до самоотвод на първия докладчик по делото. Новото разпределение е извършено на 10.03.2015 година. Неговият резултат е отразен чрез протокол, генериран от внедрения в ДОС софтуеър за случайно разпределение на делата. Верифицираната система за разпределение на дела в съдилищата определя по случаен принцип техния докладчик (т.1 л.2 и л.129 от НОХД №385), а не членовете на съдебния състав, което прави в генерален план оплакването за нарушение по чл.9 от ЗСВ лишено от основание.

Защитата окачествява мотивите към първоинстанционната присъда като формални. Оплакванията са концентрирани най-вече към анализа на доказателствената маса, веднъж приет като незадълбочен и втори път – като вътрешно противоречив. Засяга се и липса на установеност на релевантните фактически положения.

Съгласно разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК, в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали те са констатирани и какви са правните съображения за взетото решение, а при противоречия в доказателствените източници се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Казано накратко, мотивите към присъдата следва да съдържат отговор по фактите, доказателствата и правото. Първоинстанционният съд е избрал хронологичния подход за мотивиране на съдебния си акт (стр.1 и стр.2 от мотивите). Необходимостта от това е разчел в обема на доказателствения материал по делото и тежките противоречия в самите доказателствени източници. Изложението в мотивите не се отклонява от стандарта на чл.305 ал.3 от НПК. В последователната съдебна практика на касационната инстанция, мотивираността на присъдата/решението се приема като гаранция за справедлив съдебен процес. В унисон и с юриспруденцията на ЕСПЧ, мотивираността на актовете представлява единствен способ за проверка на реда и начина на формиране на вътрешното убеждение по фактите и правото на решаващата инстанция, позволява на страните ефикасно да упражнят правото си на обжалване. Мотивираното решение показва също на страните, че аргументите им са били надлежно разгледани[4][4].

През тази призма, ВАпС счита, че мотивите на първоинстанционния съд изпълват изцяло процесуалния стандарт на чл.305 ал.3 от НПК. За настоящата инстанция съществува задължението в случай на разногласие с тях да обоснове надлежно решението си.

Сериозно място в допълненията е отделено на нарушаване правото на защита на подсъдимия в стадия на съдебното следствие и пренията пред първата инстанция. Дължи се на пренебрегнатата от съда уважителна причина за неявяване на единия защитник в съдебното заседание на 01.07.2016 година, рефлектирало и върху неговата възможност да участва ефективно в пренията по делото (протокол от съдебното заседание т.3, л.771 от НОХД). Сходно е виждането и относно отказът на съда да отложи пренията по искането на адв.М.Р. (т.3, л. 826 от НОХД №385).

Въззивният състав счита, че първоинстанционният съд закносъобразно е разрешил процесуалната ситуация, прилагайки чл.271 ал.3 от НПК. Не е съществувало основание за отлагане на делото при положение, че всички страни са били надлежно призовани за съдебното заседание на 01.07.2016 година. Подсъдимият К. по пълномощие се защитава от двама защитници, единият от които е присъствал в последното по делото съдебно заседание. Отлагането на съдопроизводството при възникналата процесуална ситуация е недопустимо поради изричната норма на чл.271 ал.3 от НПК. В аналогичен смисъл и при сходна ситуация е правоприлагането в Р470-2014-3 н.о.

По отношение на искането на дв.Р. за отлагане на пренията поради необходимост от подготовка (твърдението е изведено от допълнението към въззивната жалба), се установява следното:

Прочитът на съдебния протокол (т.3, л. 826 от НОХД№385) очертава причината, поради която е направено искането от защитника: «...Имам една молба към вас. Времето напредна, ако оттук нататък влезем в пледоария, ще се получи наистина много тежко, обременително и за мен включително, признавам си....Ще се получи неколегиално само аз да финализирам казуса.». Очевидно се касае до субективна причина, която е извън процесуалните основания за отлагане на съдопроизводството. Времетраенето на съдебното заседание е било еднакво за страните, като те са били поставени пред равни условия за участие в пренията. Непосредствено след последната дума на подсъдимия съдът е провел своето тайно съвещание, след което е обявил присъдата и определението си по чл.309 ал.2 от НПК, спазвайки стриктно принципа по чл.259 от НПК.

Доколкото не се установява нетипична, форсмажорна причина за отлагане на съдопроизводството, оплакването не е основателно.

Извън субективната причина, адв.М.Р. се е позовал пред ДОС на възможността чрез отлагане на делото да се осигури участието на втория защитник. По-горе вече бе аргументирано становището на въззивния съд, като при евентуално уважаване на претенцията първоинстанционният съд би бил поставен в ситуация да наруши сам закона.

До подобно процесуално положение се достигна и пред настоящата инстанция. Защитата в продължение на две съдебни заседания обосновава доказателстевни си искания с позоваването на множество научни издания и публикации в областта на геореферирането и фотограметрията, като по този начин търсеше директен ефект по чл.153 от НПК. Пеценката на подробните възражения би могла да се извърши само след изслушване на авторите на СТЕ (т.3 от НОХД №385). В съдебното следствие защитата разви въпросите си, като се позова на проучените от нея научни източници. Междувпрочем не става въпрос за нови такива научни източници за съдебното производство. По-голямата част от тях са представени още в първата инстанция и на тяхна база са аргументирани доводи във връзка с чл.153 от НПК. Това е надлежно и надеждно доказателство за задълбочената професионална подготовка на защитниците, а и на самия подсъдим по същността на проведено изследване на релевантни обстоятелства със СТЕ. Поради това, искането за отлагане на пренията пред въззивната инстанция се прие, че не почива на обективни нужди, а по-скоро на опит за шиканиране на процеса.

Във връзка с наведените до тук аргументи, настоящата въззивна инстанция счита, че равните права на страните и състезателността в наказателното производство са били стриктно гарантирани в първоинстанционния съдебен стадий. Субектите, осъществяващи основните процесуални функции са разполагали с достъп до всички релевантни материали и са третирани равноправно, което е гаранция за справедливостта на провеждания процес.

Допълненията към въззивната жалба засягат нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК. Такива процесуални пороци не се установяват. Преценени в съвкупността си, проведените съдебно-следствени действия са насочени към установяване на обстоятелствата по чл.102 от НПК, а именно на съществени елементи от събитието, предмет на наказателното производство. Страните са правили доказателствени искания във връзка със защитатаваните тези, част от които не са намерили разбиране за състоятелност. Отказът на първоинстанционния съд да уважи доказателствени искания е негово суверенно право. Той е подчинен на  основния принцип по чл.13 от НПК. Нарушение по см. на  чл.107 ал.3 от НПК би било налице ако се констатира едностранчивост в доказателствената дейност за обосноваване на обвинителната/защитната тези. Подобен порок не се установява. Съдът е положил максимални усилия да разкрие обективната истина по делото с предвидените за това доказателствени способи, като е удовлетворил изцяло предмета на доказване.

Ето защо настоящата инстанция не намери основания за процесуален укор към първоинстанционния съд, който в съдопроизвоствените си действия не е допуснал нарушения на процесуалните правила.

II. От фактическа страна:

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.1 от НПК (т.1, л.163 от НОХД №385) , в което по надлежен процесуален път е приобщил доказателствени източници от досъдебното производство, проверил е събраните в тази фаза доказателства и доказателствени средства, както и сам е попълнил доказателствената съвкупност с гласни, писмени доказателства и експертизи. По този начин е оформил надлежна доказателствена основа, позволила решаване на въпросите по деянието, авторството и съставомерността.

Доказателствената съвкупност очертава следната фактическа обстановка:

На 22.08.2012г. около 00.20 часа по път Е-87 от гр.Балчик към с.Оброчище, общ.Балчик, пътувал  л.а. „Опел Вектра” с ДК№В6814СР, в който пътували Д. Г. и П.Р.. Автомобилът се управлявал от неправоспособния Д. Г..

         По същото време, но в обратна посока пътувал л.а. „Фолксваген Туарег” с ДК№СА6182АВ, управляван от подсъдимия К.. На задната седалка се намирали св. В.Г.и детето Л.К., които не били поставили обезопасителни колани. Зад автомобила на подсъдимия се движил л.а.„Тойота”, управляван от неговата съпруга св.Л.А.. В колата й пътувал малкият им син.

         На около 310 метра от кръстовището за кариера „Момчил”, измерено в посока гр.Балчик, възникнал почти челен удар между  л.а.”Фолксваген Туарег” и л.а. Опел Вектра”. След удара подсъдимият помогнал на св.Г., като я изнесъл от колата. Заедно със св.А. констатирали, че дъщеря им също е тежко пострадала. Подсъдимият веднага подал сигнал на „НС 112” и продължил по всякакъв начин да търси помощ, включително позвънил на св.Х.И..

На местопроизшествието били изпратени свидетелите А., Д., К. и С.И.- служители на РУП-Албена и РУП-Балчик. Дошли също св. Х.И. и  линейка с медицински екип  от св.св. Т. и Е..

За извършване на неотложни следствени действия бил изпратен разследващ полицай от РУП-Балчик, който започнал оглед в присъствието на поемните лица Р.М.и Г.Г.. В процесуално-следственото действие участвали също специалисти-технически помощници - В. Н. от НТЛ и автоексперт Е.Ж..

         Местопроизшествието било запазено от св.св. А. и Д.. Движението на други автомобили в района на катастрофата било преустановено.

Фелдшерът -св.З. Е. прегледала първо св.В. Г.. Последната се намирала на земята до л.а.”Фолксваген Туарег”. После прегледала и детето Л.К.. В случая неотложността изисквала поставяне на обезболяващ медикамент на пострадалите. След това св.Е. и св.Т. констатирали смъртта на Д. Г.. Пътникът П.Р.  бил транспортиран в ЦСМП-Добрич, където починал малко по-късно.

Другите две пострадали лица – св.В.Г.и Л.К. били транспортирани до МБАЛ”СВ.Анна”- Варна.

Подс.К. бил отведен за медицинско изследване в гр.Балчик, като малко по-късно - около 02.00 часа заминал към болницата в гр.Варна при семейството си.

Докато се случвали описаните по-горе действия,  св.Х.И. се свързал по телефона със свои приятели – адвокати по професия. Св.св. Р. П. и М. Ш. също пристигнали на местопроизшествието.

На място били извършени действия по оглед, отразени в съответен протокол. След края му св.Р.М.(поемно лице) репатрирал катастрофиралите автомобили.

Зоната на ПТП-то била почистена от екип на РС”ПБЗН”-гр.Балчик.

Освен протокол за оглед на местопроизшествие, служителят на НТЛ В. Н. изготвил фотоалбум, а Е.Ж. - скица на ПТП-то.

На 24.08.2012г. при извършен оглед на л.а. „Опел Вектра” в областта на педалите била открита джапанка за ляв крак, а под предна дясна седалка друг чифт джапанки. Чрез гласни доказателствени средства се установило, че единичната джапанка принадлежала на пострадалия Д. Г., а другият чифт - на пострадалия П.Р..

В досъдебното производство се назначили множество експертизи, достигнали до следните резултати и заключения:

В резултат на извършените химически изследвания на кръвта на двамата водачи не се установило наличие на алкохол.

Причините за смъртта на пътуващите в л.а.”Опел Вектра” са изяснени посредством СМЕ.

Пострадалият Д. Г. е претърпял черепно мозъчна травма – фрактура на черепна основа, контузия на главния мозък, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, разкъсно-контузна рана в ляво слепоочно и ляво слепоочно-тилно, ожулвания по лицето, шията, предната повърхност раменете, гръдна травма–счупване на множество ребра вляво, разкъсване на плевралните листи и сърдечната торбичка, контузия и разкъсване на ляв бял дроб, наличие на кръв в двете гръдни половини, кръвонасядане на органите на средостението, счупване на тялото на първи гръден прешлен; коремна травма и травма на крайниците–счупване на лява раменна кост, счупване на дясна и лява бедрена кост, счупване на срамни кости двустранно, травматична ампутация на долен ляв крайник на ниво подбедрица, разкъсни рани по бедрата, разкъсване на черния дроб и слезката, наличие на кръв в коремната кухина. Причината за смъртта е тежката гръднокоремна травма и травма на крайниците, довели до остра кръвозагуба.

Пострадалият П.Р. е получил тъпа гръдна травма–разкъсване на стената на аортата, счупване на две ребра вляво, разкъсване на ляв диафрагмален купол, контузия на двата бели дроба, наличие на кръв в двете гръдни половини, кръвонасядане на органите на средостението, разкъсване на сърдечната торбичка; коремна травма и травма на крайниците–счупване на лява раменна кост, разкъсване на черния дроб и слезката, наличие на кръв в коремната кухина; черепномозъчна травма–разкъсно-контузни рани и ожулвания по лицето и кръвонасядане на меките черепни обвивки. Причина за настъпването на смъртта е разкъсване на гръдната част на аортата, както и на черния дроб и слезката, предизвикали остра кръвозагуба.

Заключението на СМЕ №150/2012г. установява, че В.Г.е претърпяла счупване на лъчевата кост на типично място и на лакътната кост в средна трета на лявата предмишница, довели до затруднение в движението на крайника за период от около три-четири месеца.

Заключението на  единична АТЕ (т.2, л.2 от д.пр.) сочи че по двата автомобила - участници в ПТП-то няма увреждания по кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система.

Заключението на СОЕ  (т.2, л.29 от д.пр.), установява невъзможността за възстановяване на автомобилите.  Пазарната стойност на „Опел Вектра” към датата на произшествието възлиза на 620лв., а на „Фолксваген Туарег”  - 21 800лв.

Според заключение на КСМТАТЕ (т.2, л.12 от д.пр.),  л.а.”Опел Вектра” се управлявал от пострадалия Д. Г., а П.Р. пътувал отпред и вдясно. Вещите лица са обосновали становище, че тежките съчетани травми, предизвикали смъртта на двамата, са последица от травми, претърпени вътре в купето, реализирани при много силен удар и притискане с или върху твърди, тъпи предмети от деформираните и разкъсани детайли.

Заключение на тройна АТЕ (т.2, л.42 от д.пр.) приема, че мястото на удара между  автомобилите е на около 310,70м. след ОР1 по огледния протокол в посока с.Оброчище и на 1,67м. от десния край на лентата, в която се е движил л.а. „Опел Вектра”. Скоростта на това МПС била определена въз основа на скоростомера. За уреда било характерно счупването на стрелката малко над оста за закрепване, като попълването на липсващия детайл посочил скорост на движение към момента на сблъсъка от 112км/ч.

Чрез метода на равенството на сумите от количествата на движение на колите преди и след удара е проведено изследване в три хипотези, в които за „Х” е зададена стойност съответно 5°, 5,5° и 6°. Само при средната величина скоростта на л.а.„Опел” е била отражение на показанието на километража му. По пътя на анализа, се заключава, че след настъпилия сблъсък в лентата за движение на л.а. „Опел Вектра”, той се е завъртял около вертикалната си ос обратно на часовниковата стрелка, преобърнал се е странично и придвижвайки се косо напречно на платното е застанал на лявата си страна, там където е бил открит и фиксиран при огледа на местопроизшествието. В момента на удара радиаторът на джипа бил пробит, образувайки петно течност. При разрушено окачване на предно ляво колело и пробиване на гумата, същото се  изместило назад и блокирало. След удара л.а.”Фолксваген Туарег” продължил по дъгообразна траектория до мястото, на което бил фиксиран, като оставил пръски течност и следа от триенето на блокираното колело.

На 11.02.2013г. защитник на подсъдимия представил в досъдебното производство фотоснимки изготвени на 23.08.2012 година в зоната на ПТП-то. С постановление от 06.03.2013г. на ОП-Добрич към доказателствената съвкупност били приобщени 32 фотоснимки. По-късно с протокол от 19.03.3013 година освен фотоалбума с въпросните кадри, била приобщена и скица.

На 17.04.2013г. се извършил повторен оглед на местопроизшествието. Фиксирали се спирачни следи и следи от простъргване по асфалта. Изготвил се и фотоалбум.

На 27.04.2013г. л.а. „Опел Вектра”  бил повторно огледан. Като веществено доказателство се иззели крушки от осветителната система на колата.

         Новите доказателствени източници обосновали необходимостта от повторно изследване на механизма на ПТП-то чрез използване на специални знания в областта на автотехниката.

Заключението на КСАТЕ (т.2, л.118 от д.пр.) установява, че:

-спирачните следи, фиксирани в протокола за оглед от 17.04.2013г., не съответстват на колесната база на двата автомобила, участвали в ПТП-то;

-дългата следа от задиране, фиксирана при горепосочения оглед е получена при репатрирането на л.а.”Фолксваген Туарег”;

- към момента на удара стоповете на л.а „Опел Вектра” са били изправни и светили. Много вероятно работили габаритите, което за вещите лица означава, че и предните светлини били използвани.

В останалата част КСАТЕ е аналогично на тройна АТЕ (т.2, л.42 от д.пр.).

Заключение на КСМТАТЕ (т.2, л.138 от д.пр.)  сочи, че към момента на ПТП-то двамата пострадали Г. и Р. не са били с предпазните колани, но въпреки този факт експертите са категорични, че силата на удара би довела и в обратната хипотеза (поставени колани) до същите травми, несъвместими с живота.

Петорна АТЕ (т.2, л.147 от д.пр.) установява, че при началото на реакцията на водача Г., л.а.»Опел Вектра» се е намирал на 46.94м от мястото на удара. Дължината на опасната зона за спиране на този автомобил при скорост от 90 см/ч била 80.53м. Пътят изминат от л.а.»Фолксваген Туарег» от момента на навлизане в пътната лента за движение по посока с.Оброчище до мястото на удара възлизал на около 29.33м. Отстоянието на л.а.»Опел Вектра» от мястото на удара в момента, в който другият л.а. е започнал да навлиза в лентата за движението му е около 34.15м. Вещите лица считат, че водачът Г. е реагирал преди л.а.»Фолксваген Туарег» да навлезе в неговата лента. ПТП-то е било непредотвратимо от страна на този водач при положение, че опасната ситуация възниква в момента на навлизане на л.а.»Фолксваген Туарег».

Първоинстанционният съд с определение е отказал да приеме заключението на петорната АТЕ (т.1, л.323 от НОХД №385). В мотивите към присъдата решението е защитено с несъответствия между използваните данни и изведените изводи от вещите лица.

Поради горните причини в стадия на съдебното следствие, ДОС е назначил повторна петорна АТЕ (т.2, л.379 от НОХД №385), която установява, че:

-пътният участък, обект на двата огледа от 22.08.2012г и 17.04.2013г., както и на 32 бр. фотоснимки , предадени доброволно  е идентичен;

-вещите лица са отбелязали таблично различие в обективните находки,  според горните три доказателствени източника;

-според заключението, нажежаемата жичка на лампата за стоп-светлината на л.а.”Опел Вектра” светила в момента на удара поради факта на нейното огъване. Експертите са обосновали извод, че са светили и задните габарити и по пътя на логиката и на обективните данни, извели предположение, че предните светлини би следвало да светят  при изправност;

-експертизата счита, че изводът относно спирачните светлини е равнозначен на заключението, че водачът Г. е натискал спирачния педал преди удара;

-по отношение на дълбоката дъговидна следа от задиране, видима във фотоснимките, предадени от защитата и отчасти в дневните снимки, вещите лица приели, че репатрирането на л.а.”Фолксваген Туарег” е възможната причина за следообразуването;

-според петимата експерти, първоначалният контакт между катастрофиралите автомобили е бил между предната лява част на л.а„Фолксваген Туарег” и предна лява част на л.а.„Опел Вектра”, като ударът е бил челен, прав, ексцентричен или леко кос. Формата на деформациите по колите сочи на ъгъл между надлъжните им оси не по-голям от 4°-5° в момента на първоначалния контакт. Мястото на удара и скоростите преди сблъсъка са търсени чрез два метода – механо-математично моделиране и компютърна симулация в два алтернативни варианта:

         Първи вариант: Мястото на удара е в пътната лента на л.а.„Фолксваген Туарег” с покриваща ударна площ 0,8м., средна точка на около 2.0м. от осевата линия и на около 313,4м. от мерната линия на ориентира. В тази хипотеза скоростта на движение на автомобила е 104км/ч, а на л.а.”Опел Вектра” -106км/ч.

Втори вариант: Мястото на удара е в лентата за движение на л.а.„Опел Вектра”, с покриваща ударна площ 0,8м., средна точка на около 2,7м. от осевата линия и на около 312м. от мерната линия на ориентира. Скоростта на л.а.„ Фолксваген Туарег” била около 107км/ч., а на л.а.„Опел Вектра” приблизително 114км/ч.

Вещите лица считат, че максималната скорост позволяваща на автомобилите да спрат в осветеното от къси светлини пространство е 58,94км/ч., а при дълги светлини - 126,29км/ч. Експертизата е категорична, че в двата случая има навлизане в насрещна пътна лента, като ударът е настъпил в рамките на опасните зони за спиране на автомобилите и е бил непредотвратим.

         Първоинстанционният съд е попълнил доказателствената съвкупност и със СТЕ в областта на  фотограметрията и трасологията (т.3, л.675 от НОХД №385).

Чрез хронологията на научното изследване на факти по делото, се установява следното:

Изходни данни за фотограметричната част на експертизата са протокол за оглед на ПТП от 22.08.2012 година, снимки на дигитални носители от фотоалбум от същата дата, от протокол за доброволно предаване и фотоалбум за оглед на л.а.”Опел Вектра”. 

Обект на конкретното изследване са файл „IMG_3921.jpg от 22.08.2012 година и файл „14.jpg от следващата дата. Вещото лице е следвало да  преобразува снимковия материал от перспективни снимки (за тях е характерен  променлив мащаб и нелинейни деформации на образа в различните части, което не позволява точни резултати за размерите на   изследваните спирачни следи) в планови снимки.

За провеждане на трансформирането са използвани научни методи, верифицирани в т.1.2 от заключението. Първият етап е получаване на  опорно изображение за пътния участък, където е реализирано ПТП-то на 22.08.2012 година. За целта вещото лице е използвало трайни топографски елементи, чиито геодезически координати е определило чрез GPS-приемник. Направено е аерофотозаснемане, като са създадени 43 аерофотоснимки с помощта на безпилотен радиоуправляем дрон, след което е извършено мащабиране 1:1.

Вторият етап е свързан с трансформирането на изображенията чрез софтуерен пакет за обработка и извличане на информация от растерни изображения, чрез прилагане на процедура за създаване на точни геометрично привързани растерни изображения. Трансформирането е изпълнено в последователни приближения с използване на данни от измерените опорни точки и данни от създаденото опорно изображение. Извършен е контрол на верността и точността на резултатите посредством наслагване на получените цифрови изображения, а именно трансформираните и геореферирани в реален мащаб снимки от двата изходни файла с опорното изображение на участъка до максимално съвпадане на елементите от пътното платно до граници на асфалтовото покритие, осова маркировка, пукнатини по асфалта, съществували към произшествието и налични към провеждането на експертизата.

Третият етап на изследването засяга контролни измервания на междуколесното разстояние на спирачните следи в двата цифрови файла. Уточнени са разстоянието между центровете на спирачните следи в различни участъци, дължината на следите и широчината на пътното платно в зоната. Експертизата защитава усреднени резултати за междуколесно разстояние,  за дължина на лявата спирачна следа и дължина на дясна  спирачна следа,  за ширина на пътното платно.

В резултат на получените контролни измервания и при тяхната съпоставка с изходни данни от протокол за оглед на ПТП от 22.08.2012 година, вещото лице е приело процентна грешка от +/-0,75% относно ширината на платното, като по този начин е защитило 99,3% достоверност на резултатите.  Междуколесната база на превозното средство оставило спирачните следи възлиза на133см. с точност +/-0,9см.

Въз основа на получените измервания в първата част на експертизата, е извършено и трасологичното изследване на спирачните следи от фотоалбума по протокол за доброволно предаване от 19.03.2013г. и във фотоалбума от 22.08.2012г. Проведеното изследване на фотоснимките установява, че следите са оставени от предната и задната гума на МПС, като каучуковите частици, отложени в областта на контурите са оставени от предната гума, а задната е оставила най-силни отслоения в средната част на находката. При увеличение на тази средна част са установени четири тъмни линейни полета по дължината на следата, а между тях три броя бели полета, последица от наличието на канал в релефа на гумата, който изключва съприкосновение с настилката. Според вещото лице, задната и предна гума са оставили обща линейна следа с видими  контури на каналите, т.е. това изключва вариант МПС-то да е било в процес на завиване при блокирането на колелата от спирачките. Изображенията на гумите на л.а.„Опел Вектра” и на спирачните следи са сравнявани чрез наслагване и разделяне чрез мрежа. Първият вариант установява разлики в следата и ходовата част на автомобилната гума, в отстоянията и броя на каналите. При втория вариант са констатирани разлики в широчината на следата и ходовата част на гумата, както и в броя на каналите. С тези резултати вещото лице е обосновало заключението си, че изследваните трасологични следи не са били оставени от гумите на л.а.„Опел Вектра”, участвал в ПТП-то от 22.08.2012 година.

Вещото лице се е ангажирало с вероятен извод относно посоката на движение на превозното средство, оставило следите - от с.Оброчище към гр.Балчик.

Подсъдимият отрича авторството на деянието.

III.Проверка на присъдата относно нейната обоснованост:

Варненският апелативен съд извърши внимателна проверка по чл.107 ал.5 от НПК на доказателствата по делото. Същите съдържат сериозни, но преодолими противоречия до нужната степен на категоричност, за да може да се постанови обоснован и законосъобразен съдебен акт.

Веднага трябва да се отбележи, че мотивите към първонстанционната присъда очертават по много подробен начин отделните етапи във формирането на вътрешното убеждение на съда по допустимостта, относимостта, достоверността и достатъчността на доказателствата и техните източници. Настоящата инстанция няма основание да се разграничи от изводите, поради следните съображения:

  В резултат на проведеното разследване в досъдебната фаза и съдебно-следствените действия в първата инстанция са събрани множество доказателства – гласни, писмени, веществени. Същите имат разнопосочно фактическо съдържание, като правилното им смислово и логическо разчитане, през проверката за достоверност ще позволи мотивиран отговор на оплакванията на защитата и на подсъдимия от тежки пороци в постановената присъда.

Поради сериозния обем на доказателствените източници, настоящата инстанция прие за удачно да развие аналитичната си дейност чрез  хронологична проверка за достоверност на оформените отделни и противоречиви една на друга групи доказателства.

1.Доказателства, касаещи разположението на МПС-та след катастрофата, поведението на подсъдимия, обективни находки и лицата, присъствали в зоната на ПТП-то :

Непосредствено след ПТП-то на 22.08.2012 година е извършен оглед на местопроизшествието (т.1, л.30 от д.пр.). Процесуално-следственото действие е започнало в 01.30 часа на процесната дата. В протокола е отбелязано, че съобщение за пътния инцидент е получено на 22.08.2012 година в 00.35 часа в РУП-Балчик. На заглавната страница на писменото ДС е посочено и съдържанието на съобщението: «настъпило ПТП между два леки автомобила с един убит и пострадали лица на гл.път Е-87 в участъка между гр.Балчик и с.Оброчище».

Според съдържанието на ПДС местопроизшествието било запазено от св.Здравко А. – мл.автоконтрольор в РУП-Албена.

Показанията на св.А. от досъдебното производство (т.1, л.146) са приобщени по реда на 373 ал.1 вр. чл.283 от НПК. В тях е отразено, че на 22.08.2012 година около 00.20 часа бил получен сигнал за ПТП в горепосочения район, като свидетелят заедно с колегата си св.Д.били изпратени на место. Зоната на ПТП-то била разположена на 300м преди кръстовището за с.Момчил в посока гр.Балчик. От лявата страна в посока същия град, в банкета се намирал л.а.”Опел Вектра”.

Св.А. възприел л.а.”Фолксваген Туарег” перпендикулярно на пътя, по средата, като предната му част била в платното за движение от гр.Балчик. Свидетелят съобщава за втори джип – колата на св.А., за местоположението на св.Г. – на пътното платно до предна дясна врата на л.а”Фолксваген” с открита фрактура на ръката, за положението и състоянието на Л.К. – на задната седалка, с кръв по зъбите, за действията на подсъдимия и съпругата по търсене на специализирана помощ.

Показанията на свидетеля установяват също факта на транспортирането на св.Г. и на Л.К. с две линейки към болница в гр.Варна. Въпросните две линейки пристигнали след идването на полицейските служители от РУП-Балчик.

  Показанията на св.А. съдържат производни доказателства във връзка с обясненията на подсъдимия относно причината за ПТП - твърдение за навлизане на л.а.”Опел” в неговата пътна лента.

Показанията на втория полицейски служител от РУП-Албена – св.Даниел Д.(т.1, л.143 от д.пр.), приобщени също по реда на чл.373 ал.1 вр. чл.283 от НПК, са синхронни с представеното по-горе гласно ДС. Този свидетел обаче лично оказал съдействие на фелшерите при поставяне на тялото на П.Р. на носилка. Пострадалият бил намерен по очи на тревата до автомобила.

Показанията на този свидетел съдържат аналогично производно доказателство относно причината за ПТП. 

От гледна точка на процесуалната хронология, показанията на св.св.Е. и Т. установявяват преки доказателства относно разположението на двата автомобила и състоянието на пострадалите след ПТП-то.

В показанията на св.Т. (т.1, л.145 от д.пр.) се чете, че в ЦСМП-Добрич бил получен сигнал за ПТП около 00.23ч на 2208.2012 година. Гласното ДС кореспондира с горепосочените показания относно местоположението и състоянието на св.Г., разположението на двете МПС-та. Много подробни факти се сочат за положението на телата на двамата пострадали – извън автомобила, по очи. Пострадалият Г. бил починал. Тялото на втория пострадал било разположено по следния начин – с глава към нивата, почти успоредно на тялото на Г.. Лявата ръка на пострадалия Р. била счупена в областта на рамото, по лицето имало множество травми, при дишане от устата му излизали кървави мехури. Когато пристигнали в шокова зала, пострадалият кървял от устата и носа, изгубил сърдечна дейност и починал.  

Св.Е. е разпитана в стадия на съдебното следствие (т.1, л.245 от НОХД №385). Показанията й представляват смес от лични възприятия и оценки. В последната част същите не могат да са валиден доказателствен източник, поради което и не се кредитират. Свидетелката има преки възприятия от състоянието на св.Г. и на Л.К., които кореспондират освен с анализираните до тук  гласни ДС и със СМЕ относно уврежданията по св.Г..

Свидетелката сочи, че когато пристигнала на местопроизшествието, огледът вече бил започнал. В тази част показанията й представляват лична оценка, поради което и по гореизложените съображения не са годен доказателствен източник. Престоят на Е. на местопроизшествието е продължил до идването на двете линейки, т.е. съобразно кредитираните показания на св.св.Д.и А. към този момент вече били пристигнали служителите от РУП-Балчик, но не и разследващия полицай.

Показанията на св.Е. са конфликтни за страните единствено по отношение на производните доказателства относно причината за ПТП-то. В тази част те могат да послужат единствено за проверка  достоверноста на първичните доказателства в обясненията на подс.К. и показанията на св.св.А. и Г.. С ресурса на чл.281 ал.1 т.1 и ал.4 вр. ал.1 т. от НПК първоинстанционният съд е установил противоречия в гласното ДС с показания от д.пр. (т.1, л.147) и депозирани пред друг състав на първоинстанционния съд (л.162 от НОХД №29).  Свидетелката поддържа показанията си от досъдебното производство единствено поради близостта до събитието. ДОС е използвал безуспешно ресурсът на очната ставка между св.Е. и подс.К., оставил противоречието актуално.

Процесуално ефективен се е оказал подхода на съпоставка на показанията на св.Е. с показанията на св.св.А., Д.и К. (стр.3 от мотивите). За проверка на обосноваността и законосъобразността на формиране на вътрешното убеждение на ДОС относно достоверността на доказателствения източник в обсъжданата част, настоящата инстанция следва да извърши и собствен анализ на показанията на св.К..

По реда на чл.373 ал.1 вр. чл.283 от НПК, ДОС е приобщил гласното ДС към доказателствената маса (т.1 л.149 от д.пр.). Към датата на ПТП-то свидетелят работил като полицейски служител в РУП-Балчик. При разпита си същият установява абсолютно идентични факти относно заявлението на подс.К. за причината за ПТП със сочените от св.св.А. и Д.. Показанията на този свидетел имат и принос към поредността на пристигане на медицинските екипи (става въпрос за вторите линейки от КК»Зл.пясъци») и следствената група. Те кореспондират също с показанията на св.С.И.–  полицейски служител от РУП Балчик (т.2, л.452 от НОХД №385).

Съпоставката на гласните ДС (показанията на св.Е. с показанията на тримата полицейски служители и обясненията на подс.К.), сочи на частична недостоверност на заявеното от свидетелката относно причината за ПТП-то, в какъвто смисъл е и изводът на ДОС.

Отношение към хронологията на събитията имат показанията на поемните лица при огледа на ПТП на 22.08.2012 година – Р.М.и Г.Г., приобщени по реда на чл.373 ал.1 вр. чл.283 от НПК. Р.М.е бил разпитан двукратно в д.пр. В първия разпит (т.1, л.151 от .пр.) свидетелят е очертал възприятията си от огледа на местопроизшествие. Показанията му относно разположението на двете МПС-та, участниците при процесуално-следственото действие  кореспондират с показанията на св.св.А., Д., К., както и с отразеното в протокол за оглед от 22.08.2012 година. Свидетелят сочи, че участъкът на ПТП бил осветяван с фенерчата, фарове на автомобил и фарове на репатриращия «Ман» с ДК№Тх 5350 СХ. Като поемно лице Р.М.е възприел всички действия по измерване и вписване на резултатите в протокола, с които лично е бил запознат. В зоната на огледа се намирали полицейски служители, експерт от полицията и автоекспертът Е.Ж.. Към момента на започване на огледа на место от пострадалите бил само трупът на Д. Г. (установява се достоверност с оглед предходния доказателствен анализ на гласни ДС).

Второто поемно лице Г.Г.  (т.1, л.157 от д.пр.) сочи, че в началото на огледа информация за ПТП-то предоставил св.А.. Към този момент св.К. и подс.К. не били в зоната на ПТП-то.

Съпоставянето на началото на огледа на ПТП – 01.30 часа, времето на издаване на талона за химическото изследване (т.1 л.88 от д.пр.) и часът на проведено химическо изследване на кръвта на подс.К. – 01.50ч (т.2, л.89 от д.пр.) очертава достоверността на показанията на поемното лице Г. относно лицата, които са присъствали в началния момент на следственото действие.

В тази връзка въззивният състав констатира недостоверност на показанията на св.св.М. Ш. (л.226, т.1 от НОХД №385) относно заявения час на пристигане заедно със св.Р. П. в зоната на ПТП-то. Свидетелят твърди, че това е станало в 01.30 часа на 22.08.2012 година, като продължава разказа си с действията по комуникация с подс.К.. Аналогични са показанията на св.П. (л.238, т.1 от НОХД №385), който обаче не се ангажира с точен час. Като се имат предвид показанията на св.Г., писменото доказателство за часа на химическото изледване и времето, необходимо за връщането от болничното заведение в гр.Балчик до зоната на ПТП-то (тук като мерна единица се взе времето за придвижване на автомобил със специален режим от гр.Балчик до ПТП – 6 минути, л.208-209 НОХД №29) следва, че св.св.П. и Ш. са пристигнали най-рано към 02.00 часа в зоната на огледа.

Относно осветеността в зоната на ПТП изводи могат да се правят от показанията на поемното лице Г.. Същият потвърждава, че е светено с ел.фенерче и фарове на товарния автомобил.

Подобни факти са спестени в показанията на св.П. (л.226, т.1 от НОХД №385). Той заявява, че със св.Ш. осветявали зоната със светлина от мобилните си телефони. Подобни факти не се съдържат в показанията на поемните лица и на полицейските служители А., Д., К. и И.. Последните отричат присъствие на външни лица по време на огледа на ПТП, което изключва достоверността на показанията на св.св.П. и  Ш. извън факта на разговор с подс.К.. С оглед приведените аргументи, настоящата инстанция сподели аналогичния извод на ДОС за недостоверност (стр.20 от мотивите).

Както бе посочено, св.Р.М.е разпитван двукратно в д.пр. В показанията му се съдържат сведения относно направените фотоснимки при огледа на местопроизшествието от експерт от НТЛ, за извършената от него репатрация на двата автомобила от ПТП-то и за пристигането на екип на РСПБЗН-Балчик за обезопасяване пътното платно в участъка на катастрофата. По отношение на последния факт е налице кореспонденция с телефонограма, №109/22.08.2012 година (л.218-219 от НОХД №29, приобщена с определение по чл.283 от НПК по НОХД №385). В РСПБЗН-Балчик на 22.08.2012 година в 04.00ч бил получен сигнал за възникнало произшествие. Екип от двама служители тръгнал в 04.01ч. и пристигнал в 04.06ч. Разчистването на зоната на ПТП започнало в 04.10ч и свършило в 05.30ч. Екипът се прибрал в службата си в 05.45ч.

Писменото доказателство, съпставено с показанията на св.М. (т.1, л.192 от д.пр.) очертава следната поредност на събитията:

-св.М. първо репатрирал л.а.»Фолксваген Туарег». Това сторил с камион «Ман» с хидравлична платформа, която се изнасяла 4м назад и се изравнявала със земята. При изнесена платформа, камионът имал дължина 12м. Свидетелят подходил със задната част на камиона към задната част на л.а.»Фолксваген Туарег». Закачил колата с лебедка и започнал да я изтегля. В този момент предницата на колата започнала да се сурка по асфалка около 10 метра. След това закарал автомобила до служебния паркинг на РУП-Балчик;

-веднага след това пожарникарите започнали да мият пътното платно, т.е. часът бил 04.10ч.;

-при второто връщане на св.М., за да вземе л.а.»Опел», пътното платно вече било измито, т.е. засяга  отрязък  след 05.30 часа, когато започнал товаренето на вторият автомобил.

Очертаното безспорно фактическо положение изключва достоверността на показанията на св.П. (л.238, т.1 от НОХД №385) да е бил в зоната на ПТП на 22.08.2012 година в часовия интервал 05.00ч.-05.15ч. По това време, както се установи, автомобил на пожарната служба е почиствал платното и няма как мястото да е било «пусто». Не отговаря на истината, че в интервала 05.20-05.30 часа св.П. и съпругата му са слезли и огледали ПТП-то. Вероятно е това да се е случило по-късно на 22.08.2012 година, но не и в уточнения от свидетеля момент, поради липса на копеспонденция с фактически извършваните действия в очертания период.

На 22.08.2012 година в 01.30 часа започнал оглед на местопроизшествието. При него са фиксирани множество следи от ПТП. Първоинстанционният съд обосновано е констатирал противоречия и недостатъци в писменото ДС (стр.3 от мотивите), които обаче не водят до незаконосъобазност на доказателственото средство. Противоречията и недостатъците са свързани с:

-направлението на огледа;

-липсата на натривки от следите от течности в зоната на ПТП-то, довели до невъзможност за  изследване на произход и принадлежност към участвалите в катастрофата автомобили;

-фиксирането на Т-образна следа от простъргване, което е много общо и затруднява определянето на  ъглите на линиите спрямо надлъжната ос на пътя или дълбочината на сключените бразди;

-не са фиксирани всички налични следи по аргумент от фотоалбума от същата дата, като  значими за доказателствения процес са петно от течност с червеникав цвят и V-образните следи до Т-образното простъргване, следата от блокирало колело, пресичаща осевата линия зад л.а.”Фолксваген Туарег”,  както и спирачните следи върху които този автомобил е бил намерен.

Предвид значимостта на тези факти в процеса по изясняване на обективната истина, ДОС е изискал цифров носител с изображенията от фотоалбум от 22.08.2012 година. Чрез него е станало възможно да се установи времето на създаването на фотоснимките - първата снимка е от 02.03 часа, последната нощна снимка е от 04.49 часа, а във времето 11.29-11.33 часа са  изготвени още пет фотокадъра.

Защитата е възразила срещу допустимостта на петте дневни снимки. В основата на възраженията обаче стои едно принципно неразбиране относно процесуалната характеристика на изготвения на 22.08.2012 година фотоалбум. Последният съдържа фотоснимки, които възпроизвеждат в наказателното производство  факти-следи от престъплението, годни да послужат за установяване на обстоятелства от предмета на доказване и представляват по процесуалната си природа ВДС по см. на чл.125 ал.1 от НПК. ВДС-те според чл.126 от НПК се изготвят по възможност от лицата, които извършват действията по разследване. Когато за това е необходима подготовка, се назначава специалист-технически помощник. ВДС не са част от събитието на престъпното деяние, те са акт на процеса – изготвят се от компетентни органи по правилата от НПК.

В случая, изготвянето на ВДС е било възложено на специалист-технически помощник, експерт в НТЛ. При това положение, атакуването на законосъобразността на изготвяне на ВДС-те е лишено от основание.

ДОС много подробно е обсъдил в мотивите си (стр.3, 4 от мотивите) крайния момент на приключване на огледа на 22.08.2012 година. Доколкото използваните при аргументирането доказателствени източници са разчетени от настоящата инстанция напълно синхронно, то изводът се споделя изцяло. Независимо от пороците си, процесният огледен протокол формално съответства на изискванията на чл.131 от НПК и следователно съставлява годно доказателствено средство за осъществените действия, реда по който са извършени, както и за събраните доказателства.

На 24.08.2012 година се извършил оглед на л.а. „Опел Вектра” (т.1, л.67 от д.пр.), при който като веществени доказателства се иззели свидетелството за регистрация на МПС-то, джапанка за ляв крак от зоната на педалите на колата и чифт джапанки под предна дясна седалка. Отношение към посочените ВД имат приобщените показания на основание чл.373 ал1 вр. чл.283 от НПК на св.св. Г.Г. и Д. Р.а, установяващи принадлежността на чифта джапанки на починалия П.Р., а единичната джапанка – на починалия Г..

2.Доказателства в зоната на ПТП-то, фиксирани и събрани след 22.08.2012 година:

         В тази рубрика попадат представените от защитата на подсъдимия фотоснимки, както и въведените обективни факти чрез две допълнителни следствени действия по чл.156 от НПК.

На първо място следва да се обсъди процесуалната характеристика на създадените на 23.08.2012 година фотоснимки и тяхната допустимост в процеса на доказване.

На 11.02.2013 година (т.3, л.16 от д.пр.) адв.Н. е представил във ВКП «част от фотоснимките, направени през деня след ПТП, за допълване на информацията фиксирана при нощния оглед...» . В приложение към молбата са тридесет и два фотокадъра (т.3, л.20-34 от д.пр.). Въпросните фотоснимки са приобщени към доказателствата по делото с изрично постановление на прокурор от ОП-Добрич (т.3, л.54 от д.пр.).

На 19.03.2013 година адв.Ивайло Найденов е предал на органите на разследването скица и фотолбум с фотоснимки (т.3 л.61-74 от д.пр).

 По процесуалната си същност приобщените към доказателствената маса фотоснимки са веществени доказателства по смисъла на чл.109 ал.1 от НК, поради съдържащите се в тях следи от престъплението и възможността да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото (Р 338-2016-3н.о., Р 418-2015-3н.о.1 Р 390-2009-2 н.о.). Достоверността на веществените доказателства подлежи на проверка чрез различни процесуални способи.

Необходимостта от попълването на доказателствената съвкупност довела до  извършване на допълнителен оглед в зоната на ПТП-то. На 17.04.2013 година в присъствието на подсъдимия, негов защитник и технически помощници били фиксирани спирачни следи и следи от простъргвания по асфалта (т.1, л.82 от д.пр.).

На 27.04.2013 година се извършил оглед на л.а.»Опел Вектра», при който се установило, че задната част на автомобила и задните светлини са запазени, левият комбиниран фар бил счупен, но крушките се намерили здрави и в гнездата си. Горната крушка за спирачката  била с видимо огъване на нагреваемата жичка напред и надясно. Долната крушка на левия комбиниран фар била за светлините на автомобила. В протокола е посочено, че всички крушки  са със здрави стъклени балони. Четири от тях се иззели  като веществени доказателства (т.1, л.102 от д.пр.).

При извършеният оглед на ВД бил изготвен и фотоалбум, който съдържа възлови снимки на гумите на л.а.»Опел Вектра», както и детайлна снимка на ширината на гумата (т.1 л.103 от д.пр.).

3.Експертизи:

         Преди настоящата инстанция да извърши собствена проверка относно обосноваността на експертизите по делото, се налага да вземе отношение по техния състав, процесуалната им характеристика като способ на доказване, дължимия обхват на научното изследване.

Защитата неколкократно е засегнала невъзможността експертът Е.Ж. да бъде вещо лице по см. на чл.147 от НПК, поради неговото участие като специалист-технически помощник при извършените огледи. Действията на специалиста-технически помощник Ж. са в обхвата на чл.126 ал.2 от НПК и касаят изготвянето на ВДС-и под надзора на органа по разследването. В това качество помощникът не извършва самостоятелни следствени действия, поради което и не е налице основание за отвод по чл.148 ал.1 от НПК.

В съдебното заседание на въззивната инстанция защитата оспори компетентността на вещото лице Д.П. - един от авторите на СТЕ (т.3 от НОХД №385).  Дововодът бе разгледан в аспекта на чл.147 от НПК, а не по чл.7 т.4 от Наредба №2/29.06.2015 година за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Наредбата  засяга условията за вписване на вещите лица в списъци по чл.8 от нея, като доц.Д.П. не е вписван по регламента на този подзаконов нормативен акт. За преценка основателността на искането относими се явяват следните фактически и правни положения:

Във връзка с определение за назначаване на СТЕ  и специфичната първа задача, изискваща знания в областта на фотограметрията (т.2, л.521 от НОХД №385), ДОС е положил значителни усилия да  намери компетентно вещо лице, което да извърши възложеното научно изследване. След получени откази от различни институции,  ректорът на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски” е уведомил състава на съда, че в университета има хабилитирано лице в областта на фотограметрията – доц.Д.И.П.. Първоинстанционният съд е назначил вещото лице при условията на чл.396 ал.2 от ЗСВ, тъй като в списъците на вещите лица  по чл.8 от Наредба №2/29.06.2015 година в съдебния район на ДОС, на близкостоящите други органи на съдебната власт и в НИКК няма такъв специалист.

Научната компетентност на в.л.Д.П. е доказана освен с посоченото по-горе писмо на ректора на ШУ, със снетата самоличност в съдебното заседание на ДОС от 01.07.2016 година и с приложените по делото научни публикации в областта на фотограметрията, т.е. налице са били предпоставките на чл.147 от НПК за възлагане на първата задача от назначената СТЕ на това вещо лице.

Какво е значението на Заповед №РД-02-14-1313/30.11.2015 година на министъра на регионалното развитие и благоустройтво? С нея е отхвърлена жалбата на „Прециз инжинеринг”ЕООД срещу заповед №РД-15-87/16.10.2015 година на изпълнителния директор на АГКК за отнемане на лиценза на дружеството  по Закона за кадастъра и имотния регистър. Според представено извлечение от търговския регистър, вещото лице П. е едноличен собственик на капитала на дружеството.  Освен, че въпросната заповед не е влязла в сила, тя по същността си не опровергава доказателствата, че доц.Д.П. е специалист в областта на фотограметрията, т.е и към настоящия момент същият има активната легитимация по чл.147 от НПК. Извършването на лицензирана търговска дейност се подчинява на правила, извън процесуалните по НПК и няма отношение към предмета на делото.

Експертизата като способ на доказване се използва за изясняване на някои обстоятелства по делото, за които са нужни специални знания в  случая в областта на науката. Не може да се оспори, че задачите на СТЕ изискват провеждането на тясно специализирано изследване, за което нито страните, нито съдът имат професионална компетентност. Съдебната експертиза не възпроизвежда непосредствено възприети факти, а представлява основан на специални знания извод от известни към неизвестни факти[5][5].

Разпоредбата на чл.152 от НПК лимитира съдържанието на съдебната експертиза, като за нейната оценка от особена важност е изследователската част. В тази връзка теорията е изработила критериен алгоритъм за оценка обосноваността на експертизата, представен по следния начин:

-обособяване и индивидуализиране на изследваните обекти;

-съответствие на отразените в експертизата резултати с други доказателства по делото;

-достатъчност и обективност на материалите, върху които е изградено заключението;

-какви методи за изследване са използвани и признати ли са те в науката и практиката;

-даден ли е отговор на всички въпроси;

-налице ли е съответствие на получените изводи с изследователската част на експертизата;

-има ли логическа връзка между изводите;

-каква е формата на изводите – категорична или вероятна;

-обосновани ли са изводите и какво е тяхното заключение за установяване на обективната истина по делото[6][6] .

Това е базата, на която настоящата инстанция ще развие своята аналитична дейност във връзка с назначените експертизи по делото. Те (експертизите) могат да се разделят условно на извършени преди датата на представяне на 32 броя фотоснимки от защитника на подсъдимия, на разпита на св.св.Г. и С. и извършването на допълнителните огледи и след това.

В условния период „преди” попадат единичната АТЕ на в.л.Ж., тройната АТЕ на вещите лица Н. И., Михаил Серафимов и Е.Ж., КСМТАТЕ на вещите лица Д., Стойчев и Ж., СОЕ, както и трите СМЕ.

Единичната АТЕ установява липса на повреди по двата автомобила, участвали в ПТП-то, които да са съществували преди него и да са станали причина за общественоопасните последици. Не се спори по стойността на двете МПС-та и практическото им унищожаване в резултат на катастрофата.

Заключенията в частта на специалните знания по авто-техниката на КСМТАТЕ и тройната АТЕ са синхронни относно мястото на удара  - на 310.70м след ОР 1 в огледния протокол от 22.08.2012 година, по посока с.Оброчище, на 1.67м от десния край на лентата за движение на л.а.”Опел Вектра”(налице е разминаване в параметрите в мястото на удара с 0.30м и 0.33м спрямо горните две величини).

Тройната АТЕ се основава на гласните доказателства, налични към момента на изготвянето й, протоколи за оглед, фотоалбум от 22.08.2012 година и предходните заключения. Важни за проведеното изследване от вещите лица са две снимки от фотоалбума за оглед на 22.08.2012 година, които фиксират следа от протриване с начало от лентата за движение към с.Оброчище, преминаваща в лентата за движение към гр.Балчик и завършваща под предна лява част на л.а. „Фоксваген Туарег”. Според вещите лица, най-вероятно следата е била оставена от предно ляво колело на „Фолксваген Туарег”, което при удара се е изместило назад и  блокирало.

 Вещите лица са обсъдили следите от обилната течност, изтекла от предната част на л.а.”Фолксваген Туарег”, свидетелстваща, че при удара е бил пробит съд с експлоатационна течност на л.а., която е оставила пръските. Началото на тези пръски и началото на следата от протриване установили, че ударът е станал в лентата за движение към Оброчище.

Вещите лица са анализирали много подробно Т-образната следа от простъргване в асфалта, до която има голямо петно от течност с червеникав цвят- антифриз.  Вземайки предвид и разположението на двете перпендикулярни линии върху пътното платно и придвижването на автомобилите след удара, експертите са достигнали до извода за мястото на сблъсъка. Определена била скоростта на двете МПС-та и механизма на ПТП, при който управляваният от подс.Кател л.а. навлязъл в лентата за насрещно движение. В момента на удара радиаторът на МПС-то се пробил и около мястото на удара се пръснало известно количество антифриз. При удара е било разрушено окачването на предно ляво колело на л.а.”Фолксваген Туарег”, което се изместило назад и блокирало. Гумата му била пробита. След удара л.а.”Фолксваген Туарег”се придвижил по дъгообразна траектория до мястото, където е намерен при огледа, оставяйки по асфалта пръски  от течност и следа от плъзгането на предно ляво колело.

         Другият автомобил се е завъртял около вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата стрелка, преобърнал се е, придвижвайки се косо напречно на пътното платно и е застанал на лявата си страна на мястото, където е намерен при огледа.

         Представеното заключението на тройната АТЕ е едновариантно, в хипотеза на движение на л.а.”Опел Вектра” успоредно на надлъжната пътна ос. Този модел е защитен от вещите лица с устойчивостта на автомобила при установената скорост на движение.

         Новите фактически обстоятелства, с които до тук посочените експертизи не  са били съобразени са показанията на св.св.Г. и А., обясненията на подсъдимия, представените 32 броя фотоснимки, фиксираните следи при огледа на 17.04.2013 година и на 27.04.2013 година.

         Фактите, установени с показанията на св.св.Г. и А. са еднопосочни – л.а.”Опел Вектра” се е движил без включени светлини (т.1, л.217, л.220 от НОХД №385) . Отношение имат показанията на св.Лазар С.(т.1, л.231 от НОХД) и св.К. Г. (т.1, л.234 от НОХД №385), които установяват кога са били правени фотоснимките на мястото на ПТП и личните възприятия на двамата относно останалите следи от удара на двете МПС-та.

         Комплексна АТЕ (т.2, л.118 от д.пр.) е изградила заключенията си на всички горепосочени доказателствени източници. Според вещите лица, фиксираните при огледа на 17.04.2013 година спирачни следи не са оставени от нито един от двата автомобила, участвали в ПТП-то. Другите следи - от простъргване, са свързани с факта на репатриране на л.а. „Фолксваген Туарег”.  Вещите лица са достигнали до извод, че към момента на удара стоп светлините на л.а.”Опел Вектра” със сигурност са светили, с определена вероятност са светили габаритните светлини, което означава че  при изправност са работили и предните светлини.

Вещите лица са направили аналогични изводи относно мястото на удара и механизма на ПТП-то с тези на тройната АТЕ. Запазен е бил и залегналият модел на движение на л.а.”Опел Вектра”, което не изчерпва възможните варианти.

Настоящият състав не счита за необходимо да представя подробно изводите на петорната АТЕ (т.2, л.147 от д.пр.), поради нейната необоснованост. Вещите лица не са провели изчерпателно изследването си по поставените въпроси въз основа на всички събрани по делото доказателства.

В рамките на правомощията си и при наличието на съмнение в правилността на заключението, ДОС законосъобразно е попълнил доказателствената маса с повторна петорна АТЕ. Вещите лица са обследвали всички веществени, гласни и писмени доказателства по делото, като са диференцирали обективните находки според техните три процесуални източника – два протокола за оглед, ВДС-и от 22.08.2012 година и веществени доказателства, предадени от защитата. Констатирано е различие на находките, фиксирани при двата огледа на местопроизшествие. Посочена е видимостта на фаровете на насрещно движещия се автомобил в тъмната част на денонощието (10км) при пряка видимост, което означава че насрещният автомобил би бил възприет много преди да попадне в осветената зона на другия автомобил. Ударът между МПС-тата бил прав, челен, ексцентричен и леко кос. Първоначалният контакт бил между предна лява част на двамата автомобила, като покриващата площ между двете предни части при съприкосновението е около 80см.

Поради различието на находките от 22.08.2012 година и фиксираните при оглед на 17.04.2013 година и чрез веществените доказателства, заключението на вещите лица е двувариантно. Първият вариант очертава мястото на удар в пътната лента на л.а.»Фолксваген Туарег». Отношение към заключението имат:

- спирачните следи, видими под л.а.»Фолксваген», фиксирани във фотоалбума от 22.08.2012 година, както и чрез веществени доказателства по протокол за доброволно предаване от 19.03.2013 година;

-дълбоката дъговидна следа от задиране с дължина десет метра, установена чрез фотоснимки, представени от защитата, в дневните кадри от 22.08.2012 година;

-четирите броя простъргвания, фиксирани при огледа на 17.04.2013г.;

-следа от гума, видима във фотокадри, представени от защитата на подсъдимия;

-броня на л.а.„Опел Вектра”.

Условният първи вариант противоречи на две следи от грайфер, пресичащи осевата линия, видими в кадрите, предадени от защитата.

Вторият вариант сочи, че мястото на удара е в лентата на л.а.„Опел Вектра” и се основава на Т-образна следа, петното червеникава течност и двете следи от грайфер, но е в дисонанс със следата от задиране и със следите от спиране в лентата на л.а.„ Фолксваген Туарег”.

За изграждане на изводите си вещите лица са използвали методи на механоматематично моделиране и компютърна симулация. 

При очертаното в повторната АТЕ противоречие в обективните находки, внасянето на категоричност в тяхното доказателствено разчитане е било абсолютно необходимо за достигане до обективната истина относно предметното на наказателното производство събитие. Това е постигнато чрез назначената СТЕ в две части – фотограметрична и трасологична.

Експертизата е работила с изходни данни от протокол за оглед от 22.08.2012 година относно размера на пътното платно на двете ленти, с фотоснимки от 22.08.2012 година и предадените от защитата, предоставени за целите на изследването на цифров носител и с фотоалбум , изготвен при оглед на л.а.”Опел Вектра”.

Вещото лице много подробно е идентифицирало направените проучвания, като е идентифицирало две групи фотоматериали с видими спирачни следи: цифрово фотографско изображение във файл 3921.jpg от 22.08.2012 година  и 16 бр.снимки, представени от защитата.

Конкретното изследване е фокусирано върху два файла, които са идентифицирани след оценка на качеството на материалите и тяхната пригодност, това са файлове 3921.jpg (от 22.08.2012 година) и 14.jpg, (представен от защитата). Експертизата не е оставила съмнение относно причината за избор на тези изображения – първият файл съдържа единствено изображение на спирачните следи, получено от органите на МВР в д.пр, а следата във втория файл по обхват и ракурс на фотографиране най-много се доближава до предходния. Най-важното за идентификацията е фактът, че върху двете изображения  има трайни топографски елементи.

Вещото лице П. е посочил етапите в изпълнението на техническите дейности, отчитайки като трудност при определяне на точното колесно разстояние реализираното фотографиране от сравнително малка височина и при произволни ъгли на наклона на оптичната ос на фотоапарата.

Снимките са дефинирани от гледна точка на фотограметрията като перспективни, характеризиращи се с променлив мащаб на изображението и нелинейни деформации на образа в различните им части. Тази характеристика на снимките не е позволила провеждане на изследването до край, т.к осуетява извършването на геометрични измервания и изчисления на мащабни съотношения. Фотограметричната част на експертизата се е занимала именно с тази задача – да преобразува снимките от перспективни в планови, за да се изпълни възложената задача.

         За целта е използван методът на трансформиране – чрез преработка на съществуващото изходно изображение се получава ново, приведено към еднакъв мащаб и изчистено от деформации заради ъглите и наклона на оптичната ос. За извършването на този процес, вещото лице е направил планово опорно изображение на района, съдържащ се в перспективната снимка, фиксирал е опорни точки (трайни топографски елементи), изобразени върху перспективната снимка с определени геодезични координати.

Опорното изображение за участъка от пътя е получено с помощта на дрон.  Аерофотографиране е извършено от височина 12м, което гарантира аероснимки с пространствена разделителна способност 0.8см и 75% застъпване. Полученото изображение е ортотрансформирано и геореферирано, т.е. приведено към реален мащаб.

За опорни точки са избрани трайни топографски елементи, запазени на местността за периода от датата на произшествието до датата на експертизата.Координатите на опорните точки са определени чрез двучестотен  GPS приемник Prexsiso.

Трансформирането на перспективните снимки в планови е извършено със софтуер за обработка и извличане на информация от растерни изображения Erdas Imagine чрез прилагане на процедура за създаване на точни геометрично привързани растерни изображения.

Трансформирането е изпълнено в няколко последователни приближения с използване на данни от измерените опорни точки и данни от създаденото опорно изображение.

         Вещото лице е извършило контрол на верността и точността на получените резултати чрез функцията SWAP в средата на софтуерния пакет.

         В резултат на проведеното наслагване на двете групи изображения по експертен път е било установено пълно съвпадение на елементи от пътното платно в двете изображения.

         В раздела „Контролни измервания” е установено междуколесното разстояние, съответстващо на спирачните следи на файлове 3921 и 14 чрез продукт Global Mapper, фиксирано е разстоянието между центровете на двете спирачни следи в различни участъци от образите на следите, дължината на спирачните следи и ширината на пътното платно в зоната на спирачните следи. По този начин е достигната достоверност на измереното междуколесно разстояние 99.3% при средна квадратна грешка 0.9см.
         Според експертизата междуколесното разстояние, което съответства на спирачните следи на снимките е 133см с точност +/- 0.9см.

         Втората част на СТЕ е в областта на трасологията. Въз основа на трансформираните изображения, вещото лице е достигнало до изводите, че трасологичните следи, обект на изследването са оставени от автомобилни гуми. Самите следи са повърхностни, динамични, получени при натиск на спирачния педал и задействане на спирачната система на автомобила. Формирани са фини каучукови частици, отделени от плъзгащата гума. Следите са линейни, като е възможно определянето само на тяхната групова принадлежност, като няма обективен способ за идентификация на самата гума.

         В.л.В. сочи, че проведеното изследване на фотоснимките  доказва, че следите са оставени от предна и задна гума на МПС, като каучуковите частици са оставени от предната гума. Задната гума е оставила най-голямо количество частици в средната част на следата. В тази част има четири тъмни линейни полета по дължина на следата, получени при взаимодействие на каучука с асфалтовата настилка при блокиране на колелото от спирачната система. Между линейните отлагания на каучуковите частици са установени три бели полета, резултат от канал от протектора на автомобилната гума, който не влиза в съприкосновение с асфалтовата настилка

         В трасологичната част на заключението се чете още, че при проведеното изследване на фотоснимки във фотоалбума за оглед на  л.а.”Опел Вектра”, автомобилните гуми са с размер 175/70 R14. Релефът на протектора им се състои от четири колони ромбовидни елементи, разположени под ъгъл спрямо радиалната ос на гумата, като между тях има обособени три канала.

         Вещото лице е конкретизирало метода, с който е работил - на наслагване и разделяне чрез мрежа. Анализираните линейни отлагания в трасологичната следа според тяхната конфигурация, установили разлика по отношение на релефа на протектора, размера на разположение на каналите в гумите на л.а.”Опел Вектра” и линейните отлагания на каучуковите частици в трасологичните следи.

         Самото наслагване се  провело в два варианта:

-1 вариант: привеждане на снимковите файлове в еднакъв размер по широчина – разлики в следата и ходовата част на автомобилната гума в отстоянията и броя на каналите;

-2 вариант: снимковите файлове са приведени в еднакъв размер при съвпадение на каналите, като се получава разлика в широчината на следата и ходовата част на автомобилната гума и каналите.

В съдебното следствие пред първата инстанция във връзка с множество въпроси на страните и съда, вещото лице П. е уточнил, че геодезическите измервания са правени лично от него. За целите на експертизата се подпомагал от геодезически екип за геодезическите дейности – измервания, аерофотографиране, маркиране на точките.

         Експертът е дал много подробни разяснения във връзка с отделните етапи на фотограметричното изследване, от които най-значими са:

         - маркирането на обходни точки от местността (чрез знаци от бяла боя, част от тях положени върху асфалта с бързо износващ се спрей, а друга – от бели картонени маркери);

-височина на летене - 10м;

-изготвянето на летателен план за аерофотозаснемането;

-използването на камера при аерофотографирането, създадена специално за ползвания тип дрон, работеща със 7 мегапиксела разделителна способност. Фотографирането се извършило през 1 секунда, осигурило застъпване на снимките 75-80%;

-ефектът „рибешко око” бил елиминиран при софтуеърната обработка на снимките;

-софтуерът калибрирал камерата автоматично в режим на работа;

-за провеждане на изследването, необходими били най-малко 4 опорни точки, като в случая били поставени осем, осигурили  гаранция за контрол и проверка на резултатите;

-геодезическият знак е знак, създаден със специална форма, специално тангентиран, с измерени геодезически координати;

-червената точка на стр. 9 е местоположение на опорна точка върху референтното изображение;

-принципът на последователните приближения е общоприет, позволява при първоначалните данни да се получат едни приблизителни координати или размер на изображението, след това да се допълнят до получаване на по-висока точност на изображението. Процентът на грешка е приблизително 1см.

         В съдебното следствие пред въззивната иннстанция се проведе разпит на вещите лица П. и В.. Доколкото се касае за самостойни заключения, като първото се явява необходимо условие за провеждане на второто, въззивният състав прие за удачно да представи допълнителните разяснения на всяко от вещите лица при хронологичен подход – първо в стадия на съдебното следствие пред ДОС и след това в стадия на съдебното следствие пред ВАпС.

         Пред състава на ВАпС вещото лице П. изрично подчерта, че не се е ангажирал с оценка дължината на следите, а единствено с оценка на междуколесното разстояние, каквато междувпрочем е и поставената му задача. Относно терена на ПТП-то експертното разяснения изчисти съмнението на защитата, посочвайки че той е равнинен.Изрично бе уточнено, че в т.3, л.749 от НОХД №385 е фотографиран много по-голям участък от пътя, като зоната на ПТП попада в центъра, където цветът е еднакъв, а височината една и съща. Във връзка с  т.нар. ефект „рибешко око” (fish eye) вещото лице посочи, че той е свързан с дисторсията или т.нар.”оптичен недостатък”. Разясненията по въпроса следва да се оценяват съвместно с тези пред ДОС, при които е конкретизирано, че този ефект е елиминиран автоматично от софтуерния пакет. Стана ясно също, че  „frame” представлява типа на камерата и няма общо с ефекта „рибешко око”. Уточни се и естеството на извършеното калибриране с продукта Agifotoscan.

         Защитата отдели много сериозно внимание на научните публикации на доц.П., като чрез тяхното съдържание направи опит да внесе съмнение в обосноваността на неговото заключение. В хода на съдебното следствие пред въззивния съд се изясни, че статията е съобразена с изисквания на кадастралното заснемане и няма отношение към конкретния предмет на възложената на вещото лице експертна задача (има голяма разлика в мащабите на аерофотозаснемането в двата варианта, което ги прави несъпоставими).

Доколкото се оформи нетипична процесуална ситуация, при която защитата се опита научно да опровергава вещото лице, въззивният състав счита, че следва да отрази изрично своето становище. След като страните, а и съдът са се съгласили, че не разполагат със специални знания от съответната област на науката, то те не могат да претендират за научна проверка на заключението на експертизата. В настоящето решение въззивният състав посочи алгоритъма за оценка на обосноваността на изготвените експертизи, верифициран в теорията и съдебната практика. Заключението на СТЕ в частта „фотограметрия” се ползва с положителна констатация по всички критерии на алгоритъма. Почива на научно обосновани и проверени методи, много подробно разяснени и пред двете инстанции по фактите. Съдържа идентификация на базовите доказателствени източници, общо описание на отделните етапи в проведеното изследване, както и много подробно разписване на процеса по георефериране на изображенията. Вещото лице е извършило повече от дължимите контролни измервания, като е защитило  достоверност на измереното междуколесно разстояние от 99.3% при средна квадратна грешка от 0.9см, което за доказателствения процес по делото създава една стабилна основа за формиране на изводи.

         В частта „трасология”, експертизата се оспорва от гледна точка на професионалната компетентност на вещото лице В. и във връзка с обективността на нейните изводи. Неоспорим факт е, че вещото лице има необходимата професионална компетентност в областта на трасологията, като квалификацията му е повишена с изучаване на съдебна фотография, лицева идентификация и видеоанализ.

         Пред състава на ДОС вещото лице В. изрично е подчертал, че когато се изследва трасологична следа се определя само нейната родова принадлежност, не частни признаци. Този въпрос се засегна повторно пред ВАпС, като не получи по-различен отговор.

         Извършеното трасологично изследване от вещото лице се подчинява на правилата на криминалистичните експертизи. Според теорията, основна задача на този вид експертизи е да се докаже връзката между обекта на експертизата и неговото предполагаемо материално изображение. В дължимото разделно изследване на обектите се изучават общите и частните признаци.  Общи са характерните признаци за даден род или вид обекти, а частни – присъщите само на отделния обект[7][7]. Отнесено към обсъжданата част  от СТЕ, това категорично потвърждава посоченото от в.л.В. относно предмета на разделното изследване. Трасологичните следи, са оставени от автомобилни гуми. Те са линейни, повърхностни, динамични, получени при натиск на спирачния педал и задействане на спирачната система на автомобила, като може да им се определи само груповата принадлежност. Оставените отслоения при плъзгането на гумата са характерни, най-вече в средната част на следата. При извършеното наслагване и разделяне на линейните отлагания в трасологичната следа и на ВДС-ите относно гумите на л.а.”Опел Вектра” се е установила разлика по отношение на релефа на протектора и на каналите в гумите.

         Въззивната инстанция изгради аналогични положителни изводи с тези на ДОС относно обосноваността и на трасологичната част на СТЕ, като използва и посочения в настоящето решение критериен алгоритъм, излагайки съответните аргументи.

         В цялост срещу заключението на СТЕ се отправят множество упреци, които могат да се сведат до две групи, извън обсъдените по-горе техни елементи:

- защитниците атакуват състава на експертизата поради липсата на връзка между нейните две части. Подобно разбиране е напълно формално, като не държи сметка за предмета на СТЕ. Двете части на експертизата са неразделно свързани, зависими една от друга, защото фотограметричната част е задължителното условие на трасологичното изследване. Естеството на възложените задачи на вещите лица и различната компетентност, изключва възможността за тяхната съвместна работа при извършване на отделните етапи от изследванията. Едновременно с това решените идентификационни задачи почиват на обща доказателствена база, установяват общи факти, следователно няма основание да се разделят изкуствено една от друга;

-съмнението в достоверността на изводите на СТЕ се защитава с техническа експертиза (т.2, л.506 от НОХД №385), която не дава заключение поради липса на методика. Ако това т.нар. заключение се отнесе към разпоредбата на чл.152 от НПК може да се направи извод, че то не изпълва законовото съдържание за експертиза. Отразеното в него е отказ от провеждане на изследване поради липса на методика, известна на назначените експерти. Последното не означава, че изобщо има празнина в науката, което въззивният състав счита за убедително установено посредством обсъдената по-горе СТЕ.

С положителна оценка за обоснованост следва да се ползват и останалите експертизи по делото. Първоинстанционният съд е изложил убедителни съображения в тази връзка, напълно споделени и от въззивния състав. Поради липса на конкретни въззивни оплаквания, не се налага преповтаряне на аргументите на ДОС.

 Оценката на доказателствената маса правилно е подведена от първоинстанционния съд към два варианта:

Първи вариант се основава на  протокол за оглед и ВДС-ва от 22.08.2012 година, протоколи за оглед на л.а.»Опел Вектра», заключение на КСМТАТЕ в т.2, л.12 от д.пр., тройна АТЕ в т.2, л.42 от д.пр., КАТЕ в т.2, л.118 от д.пр., повторна петорта АТЕ и СТЕ от първоинстанционното съдебно производство. Установява, че мястото на удара между двата автомобила е в лентата за движение на л.а.»Опел Векткра»;

Вторият вариант се очертава от протокол за оглед от 17.04.2013 година, веществените доказателства, първи вариант на петорна АТЕ от стадия на съдебното следствие пред ДОС. В тази хипотеза ударът между МПС-тата ще е настъпил в лентата за движение на л.а.»Фолксваген Туарег.

Първоинстанционният съд е приел за линия на доказателствения си анализ от гласните доказателства към следите от престъпление. Настоящата инстанция слага акцента върху обективните находки, свързани с ПТП на 22.08.2012 година, в следния смисъл:

Заключението на СТЕ установява неотносимост на спирачните следи и дъговидната следа от задиране  към пътния инцидент. Относимостта на четири броя простъргвания, въведени доказателствено при огледа на 17.04.2013 година се опровергава от съпоставката на писменото доказателствено средство с протокол за оглед от 22.08.2012 година, с веществените доказателствени средства от същата дата и веществените доказателства от 23.08.2012 година. Изключването на тези обективни находки налага категоричен извод, че мястото на удара между двата автомобила е в лентата за движение на л.а.»Опел Вектра».

Разсъжденията на ДОС относно достоверността на обясненията на подсъдимия, показанията на св.св.Г., А., Илиев, Ш., Р. П., Г. и Лазар С.  (стр.19-22 от мотивите) са принципно правилни. Специално внимание е отделено на представената схема (т.3, л.30-41 от д.пр.), като по пътя на съпоставката и анализа е отречена нейната достоверност. Настоящият състав счита, че въпросната схема е недопустим доказателствен източник. В чл.126 ал.1 от НПК изрично е посочено кой и при какви условия съставя ВДС, като с този аргумент схемата следва да се изключи от доказателствената съвкупност.

В обясненията на подсъдимия, показанията на св.св.А. и Г. се съдържа твърдение, че л.а.»Опел Вектра» се е движил с неработещи фарове. Съставът на ДОС е отделил изрично внимание в мотивите си на достоверността на гласните ДС (стр.21 от мотивите). Отрекъл ги е въз основа на показанията на св.Бончо И. (т.1, л.219 от НОХД №385), установяващи изправност на автомобила на пострадалия П.Р.. В тази насока отношение имат и показанията на св.Желязко Р.ов (т.1, л.224 от НОХД №385). Свидетелят възприел заминаването на двамата пострадали непосредствено преди ПТП-то. По отношение на точния час на тръгване първоинстанцонният съд е констатирал противоречия с показания от д.пр., които надлежно приобщил по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК (т.1, л.171 от д.пр.). Според тях, пострадалите са заминали от дома на свидетеля в гр.Балчик около 23.30 часа. С кредит на доверие следва да се ползват сведенията, предоставени при разпит в д.пр. поради близостта на посочения час на тръгване на пострадалите с времето на ПТП-то. Същественото в случая е, че в показанията на св.Р.ов не се съдържат факти за техническа неизправност на л.а.»Опел Вектра» от типа на неработещи светлини. Както бе посочено по-горе, в момента на удара нажежаемата жичка на стоп светлините на л.а.»Опел Вектра» е работила, подобно е положението и с нажежаемата жичка на габаритните светлини, което означава че те също са светили. Така очертаните косвени доказателства следва да се съпоставят със заключението в т.т.3 и 4 от повторната петорна АТЕ, според което видимостта в пътния участък на ПТП-то е била добра, фаровете на насрещния автомобил са били видими от 10км при пряка видимост, т.е. насрещният автомобил би могъл да бъде възприет много преди да попадне в осветената зона на другото МПС.

При тази доказателствена съвкупност, изводите на ДОС относно далечината на видимост са обосновани, т.е. водачът на л.а.»Опел Вектра» своевременно е възприел насрещното МПС Предвид категоричността на обективните находки, подкрепящи извода за мястото на удара, пострадалият Г. фактически не е извършил нарушение по чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП.

В мотивите на първоинстанционния съд е отделено място на анализа на доказателствата относно скоростта на движение на двете МПС-та и контрола върху тях. Установено е, че ударът е настъпил в опасните зони за спиране на двата автомобила, като практически е бил непредотвратим. Този факт обаче подлежи на оценка съвместно с кредитираните доказателства, според които л.а.»Фолксваген Туарег» е навлязъл в насрещната лента за движение, поради което причинно-следствената връзка с общестевноопасните последици на нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДП е отречена.

С оглед приведените до тук аргументи, оплакването на защитата от необоснованост на атакуваната присъда остава лишено от основание. Аналитичната дейност на първоинстанционния съд се е развила в рамките на процесуалните правила, подчинена е на логиката, изградена е върху съвкупната оценка на доказателствените източници заедно и поотделно, без да се подценяват или надценяват доказателства. Изрично следва да се отбележи, че аналитичната дейност на съда се е развила само в рамките на надлежно събрани и приобщени доказателства при спазване на принципа на непосредствеността по чл.18 от НПК.

IV.От правна страна:

Приетата фактическа обстановка сочи, че подсъдимият К. на 22.08.2012 година на главен път Е87, преди кръстовище на кариера „Момчил” в посока гр.Балчик, при управление на л.а.”Фолксваген Туарег” с ДК№СА6182АВ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на Пламен Бойчев Р. и Д. Г. Г., както и средна телесна повреда на В.Н.Г., изразяваща се в счупване на лъчевата кост и на лакътната кост на лявата предмишница, обусловили затруднение в движението на крайника за период от около три-четири месеца.

Доказателствата по делото не установяват факти за нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДП. Такова би било налице ако водачът не следи непрекъснато пътната обстановка 222-2014-2н.о.), прояви закъсняла реакция (Р 45-2009-3 н.о.) и пр. Съдебната практика познава случаи на едновременно нарушение на правилата на чл.16 ал.1 и чл.20 ал.1 от ЗДП, когато поради загуба на контрол върху управлението на МПС, водачът навлезе в насрещната лента за движение (Р 616-2012-3н.о.), но настоящият казус не съдържа подобна конструкция.

Защитата атакува присъдата относно нарушението на специалното правило на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП с оплакване, че не е установен генезиса на „безпричинното навлизане” в лентата за движение на л.а.”Опел Вектра”. Причините за навлизане в насрещната лента нямат значение, стига да не са свързани с обстоятелства, които изключват вината (Р 46-1983). Доказателствата по делото установяват, че подсъдимият обективно е причинил престъпния резултат. Като водач на МПС той е бил длъжен да спазва правилата за движение по пътищата. В позитивен аспект, спазването им би изключило вината. Подсъдимият обаче не е проявил дължимата грижа, като е нарушил чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП. Той е могъл да предвиди престъпния резултат поради конкретната пътна обстановка, позволяваща отлична пряка видимост, както и поради опита си като водач на МПС. Изложеното, освен че очертава субективната страна на престъплението – небрежност, отрича и нарушение на специалното правило поради обстоятелства, които изключват вината.

Престъплението на подсъдимия е резултатно. Нарушението на специалното правило по чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП е необходимо условие за неговото настъпване. В разглеждания случай е безспорно, че л.а.”Опел Вектра” се е движил в собствената си пътна лента. Ако подсъдимият не беше навлязъл в тази лента, то нямаше да се стигне до сблъсък между двата автомобила, респективно не биха настъпили и общественоопасните последици.

Настоящият състав на ВАпС счита, че в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е квалифицирал извършеното от подсъдимия К. по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.б вр. ал.1 б.б. и б.в от НК. Доказателствата по делото установяват, че подсъдимият е действал според възможностите си за намаляване на вредите от виновното си поведение. Оказал е помощ на пострадалата В. Г., изнасяйки я от автомобила. Позвънил е на тел.112, като този факт има отношение и към възможната помощ за другите двама пострадали. Тежестта на техните увреждания не е предполагала някакви лични действия от страна на К.К.. Той е потърсил и специализирана медицинска помощ. При тези факти правилната квалификация на деянието е по чл.343а ал.1 б.”г” пр.1 вр. чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.б вр. ал.1 б.б и б.в от НК, като тя не зависи от „неприемливото отношение” към пострадалите Г. и Р. (стр.26 от мотивите). В тази насока е т.5 на П 1-1983-ПлВС, както и трайната съдебна практика (Р 377-2012-1н.о, Р 410-2008-3 н.о. и др.). Изложеното налага изменение на присъдата чрез прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление.

Настоящият състав споделя мотивите на първонстанционния съд по отношение на оправдателния диспозитив за допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата, в който аспект бяха изложени аргументи по-горе в решението.

V.Относно наказанието:

Индивидуализацията на наказанието на подс.К. е извършена при следните относими обстоятелства:

Обществената опасност на деянието е оценена като висока, поради тежкия съставомерен резултат, наличието на несъставомерни последици (увреда в здравето на детето Лора Кателиева), както и «масовостта» на този вид престъпления.

Въззивният състав е съгласен с една част от доводите на ДОС, засегнали степента на увреда на обществените отношения относно  правилата за безопасност при движението по пътищата и охраняващи здравето и човешкия живот. Степента на обществена опасност, известно от теорията и безпротиворечивата съдебна практика, се определя преди всичко от размера на причинената вреда. В случая деянието на подсъдимия е причинило тежък общественоопасен резултат, изразил се в смъртта на две млади момчета, телесни повреди на две лица. Очевидно е, че резултатът е много по-тежък от криминализирания в чл.343 ал.4 от НК, който показва и типичната обществена опасност на квалифицирания състав на транспортното престъплението. Настъпилите последици от деянието на подсъдимия установяват не висока, а много висока степен на обществена опасност. Към този извод следва да се причислят условията на извършване на престъплението – в прав пътен участък, при ненатоварено движение и отлична фронтална видимост. Навлизането в насрещната пътна лента при това положение е много грубо нарушение на правилата за движение, довело до съставомерните и несъставомерни последици.

Настоящият състав не приема аргументите на ДОС за честота на подобни престъпления като измерител на обществената опасност на конкретното престъпление. Тя би могла да има значение за законодателя с оглед възможността да преосмисли наказуемостта на този вид престъпления, но не може да оказва по принцип влияние върху индивидуализацията на наказанието за конкретно престъпление.

Личността на подсъдимия е установена като положителна въз основа на данните за семейното положение и обществената му анажираност. Тези обстоятелства имат отношение към чл.54 ал.2 от НК, а моралната укоримост на деянието има отношение към личната степен на обществена опасност на личността на подсъдимия по чл.54 ал.1 от НК. Доказаната по делото форма на вина, както и липсата на данни в негативен план за подсъдимия като водач на МПС не установяват висока степен на лична опасност. Изводът се подкрепя и от действията на подсъдимия по оказване на помощ, на които в случая въззивният състав се позовава само като лична храктеристика, без да я ползва двукратно за смекчаване на отговорността съобразно чл.56 от НК.

Прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление изисква индивидуализация на наказанието между минимума и  максимума на санкцията на  чл.343а ал.1 б.г пр.1 от НК.  Самото наказание трябва да е такова, че да съчетава принципите на справедливостта и на целесъобразността по наказателния закон. Справедливо би било наказанието, което в пълна степен съответства на престъпното деяние, т.е. на много високата степен на обществена опасност. Този факт отчасти е бил пренебрегнат от първоинстанционния съд при инидивуализация на наказанието, довело и до налагавнето му в относително занижен размер. Наказанието следва също да е целесъобразно, т.е. да е отмерено в размер, който ще направи постижими индивидуалната и генерална превенция по чл.36 от НК. Доколкото основание на наказанието е престъпното деяние, очевидно приоритет има общопревантивния ефект. Той е постижим обаче чрез налагане на наказание, удовлетворяващо индивидуалната превенция.

При горните принципни бележки, наказанието на подсъдимия се индивидуализира при превес на смекчаващите вината обстоятелства, под средния размер в посока към минимума на санкцията по чл.343а ал.1 б.г пр.1 от НК. Като се съобрази и тежестта на престъпното деяние, мнозинството на настоящия въззивен състав прие за справедливо и целесъобразно наказанието от три години и шест месеца лишаване от свобода, което според чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС подсъдимият К. следва да изтърпи при първоначален общ режим.

Кумулативното наказание по чл.37 ал.1 т.7 от НК е наложено над средния размер, за срок от шест години. Първоинстанционният съд е пестелив на мотиви по индивидуализацията на това наказание. Настоящият състав освен изложените по-горе съображения за тежестта на престъпното деяние, взе предвид в позитивен план за подсъдимия добрата му характеристика като водач на МПС от една страна, а от друга  вида на специалното нарушение – по чл.16 ал.1 от НК, едно от най-тежките нарушения в ЗДП. При това положение, наказанието от шест години лишаване от право да управлява МПС се явява справедливо и целесъобразно, поради което в тази част присъдата следва да се потвърди.

VI. Служебна проверка на присъдата:

При служебната проверка на атакуваната присъда, въззивният състав установи още две основания за нейното изменение. На първо място, измененията в чл.301 ал.1 т.6 от НПК обосновават отмяна на присъдата  относно определеното пенитенциарно заведение за първоначално изтърпяване на наказанието.

В диспозитива на присъдата е допусната техническа греша при изписване на ЕГН на Д. Г. Г.. Грешката механично е пренесена от диспозитива на обвинителния акт, макар първоинстанционният съд да е държал изрично определение за поправка (т.1 л.203 от НОХД №385). В този смисъл следва да се внесе изменение в диспозитива на присъдата, като се посочи верния ЕГН на пострадалия Г..

Съдът се е произнесъл по направените разноски в досъдебното производство, като на основание чл.189 ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия за тяхното заплащане. В тази част, въззивният състав не установи основание за ревизия на проверяваната присъда.

 Същевременно във въззивното съдебно заседание се направиха разходи за възнаграждение на вещи лица в размер на петстотин лева, които също по аргумент на чл.189 ал.3 от НПК следва да се възложат в тежест на подсъдимия К..

При гореизложените съображения и на основание чл.334 т.3,  чл.337 ал.1 т.1, 2 и чл.338 от НПК, ВАпС

 

Р     Е     Ш     И :

 

ИЗМЕНЯ присъда №24/01.07.2016 г., постановена по НОХД №385/2014 година по описа на Окръжен съд-Добрич, в следния смисъл:

-прилага закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.343а ал.1 б.г пр.1 вр.чл.343 ал.4 вр. ал.3б.б вр. ал.1 б.б и б.в от НК, като приема, че К.В.К.  на 22.08.2012 година на главен път Е-87, преди кръстовището на кариера „Момчил” в посока гр.Балчик, при управление на МПС – л.а.”Фолксваген Туарег” с ДК№СА6182АВ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на Пламен Бойчев Р. и Д. Г. Г., както и средна телесна повреда на В.Н.Г., изразяваща се в счупване на лъчевата кост и на лакътната кост на лявата предмишница, обусловили затруднение в движението на крайника за период от около три-четири месеца, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите;

-оправдава подсъдимия К.В.К. по първоначалното обвинение по чл.343 ал.4 вр. ал.3б.б вр. ал.1 б.б и б.в от НК;

-намалява наказанието на подсъдимия К.В.К. на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,  което на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим;

-отменя присъдата в частта, с която е определен тип затворническо заведение за изпълнение на наказанието лишаване от свобода;

-изменя диспозитива на присъдата по отношение ЕГН на пострадалия Д. Г., като се чете ЕГН **********.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК К.В.К. да заплати по сметка на АС-Варна сумата от петстотин лева, разноски за възнаграждение на вещи лица по ВНОХД №317/2016 година.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

 

                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  

 

 

 

  2.


ОСОБЕНО МНЕНИЕ  на ИЛИЯ ПАЧОЛОВ,председател на съдебния състав по ВНДОХ № 317/2016 година по описа на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

 

Споделям изцяло,като законосъобразни и обосновани,изводите на въззивния съдебен състав,че по делото са събрани достатъчно по обем и убедителни доказателства,от които могат да бъдат направени по безсъмнен и категоричен начин изводи,че :

-Подсъдимият К.В.К. по непредпазливост е осъществил от обективна и субективна страна престъпен състав по Глава Единадесета,Раздел Втори от НК.В тази насока считам,че са законосъобразни и обосновани и изводите на първоинстанционния ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД.,

-Подсъдимият К.В.К. по непредпазливост е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на член 343а алинея 1 буква"г"предложение първо от НК във връзка с член 343 алинея 4 във връзка с алинея 3 буква"б" във връзка с алинея 1 букви"б"и"в"от НК.Въззивният съдебен състав законосъобразно и обосновано се е позовал както на П 1-1983-Пл.ВС,така и на трайната съдебна практика на ВКС на РБ.По тези съображения законосъобразно и обосновано въззивният съдебен състав е направил своите изводи,че Присъда № 24 от 01.07.2016 година по НДОХ № 385/2014 година по описа на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД следва да бъде изменена,като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление,а именно:по  член 343а алинея 1 буква"г"предложение първо от НК във връзка с член 343 алинея 4 във връзка с алинея 3 буква"б" във връзка с алинея 1 букви"б"и"в"от НК и същевременно подсъдимият К.В.К. следва да бъде оправдан по първоначално възведеното му обвинение за по-тежко наказуемо престъпление по член 343 алинея 4 във връзка с алинея 3 буква"б"във връзка с алинея 1 букви"б"и"в"от НК.

 

Същевременно не споделям изводите на въззивния съдебен състав относно размера на наказанията,които следва да бъдат наложени на подсъдимия К.В.К..Считам,че те се явяват явно завишени,а от там и несправедливи.Считам също така,че на подсъдимия К.В.К. следва да бъде наложено наказание"Лишаване от свобода"под ТРИ ГОДИНИ,като това наказание не следва да бъде изтърпявано ефективно,а изтърпяването му следва да бъде отложено при условията на член 66 алинея 1 от НК за един по-продължителен срок по следните съображения:

-Законосъобразни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд за наличие само на смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия К.В. КАНЕВ/чисто съдебно минало,добри характеристични данни,липса на предходни или последващи противообществени прояви,установената му обществено-политическа ангажираност,възраст и семейно положение/и липса на отегчаващи отговорността обстоятелства.Пред въззивната апелативна инстанция смекчаващите отговорността обстоятелства не бяха опровергани,а не бяха събрани отегчаващи отговорността обстоятелства.,

-От датата на инкриминацията:22.08.2012 година-до постановяване на съдебния акт от настоящата въззивна инстанция е изминало време от около 4 години и 9 месеца.През това продължително време подсъдимият К.В.К. е нямал противообществени прояви и същевременно това продължително време също е допринесло за поправянето и превъзпитаването му.,

-Ефективното изтърпяване на наказанието"Лишаване от свобода"пет и повече години след инкриминацията на 22.08.2012 година би откъснало подсъдимия К.В.К. от семейството му и би се явило явно несправедливо към него,близките му,както и по отношение на социалния му статус.

-Не на последно място следва да бъде отчетено и обстоятелството,че:С Присъдата си ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД е наложил  на подсъдимия К.В.К. наказание"Лишаване от свобода"в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ,което наказание е с ЕДНА ГОДИНА над минимума от ТРИ ГОДИНИ,предвиден в разпоредбата на член 343 алинея 4 във връзка с алинея 3 буква"б"във връзка с алинея 1 букви"б"и"в"от НК-за по-тежко наказуемото престъпление.След изменението на Присъдата на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД от настоящия въззивен съдебен състав и прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по член 343а алинея 1 буква"г"предложение първо от НК във връзка с член 343 алинея 4 във връзка с алинея 3 буква"б" във връзка с алинея 1 букви"б"и"в"от НК наложеното наказание"Лишаване от свобода"в размер на ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА е с ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА над минимума от ДВЕ ГОДИНИ,предвиден в този текст от НК.ИЛИ:При първоначален по-висок минимум за по-тежко наказуемо престъпление първоинстанционният ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД  определя наказание на подсъдимия К.В.К. само с ЕДНА ГОДИНА над него.При първоначален по-нисък минимум за по-леко наказуемо престъпление въззивният съдебен състав  определя наказание на подсъдимия К.В.К. с ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА над него,без да има промяна както в смекчаващите отговорността обстоятелства,така и промяна в липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:Считам,че наказанието"Лишаване от свобода"по отношение на подсъдимия К.В.К. следваше да бъде определен в размер под ТРИ ГОДИНИ,което наказание да не бъде изтърпявано ефективно,а с приложение института на условното осъждане.по смисъла на член 66 алинея 1 от НК за един по-продължителен срок.Наказанието"Лишаване от право"да управлява МПС следва да бъде за срок по-малък от първоначално определения такъв от ШЕСТ ГОДИНИ от първоинстанционния ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД и същевременно да бъде съобразен с изискванията на член 49 алинея 2 от НК.

Считам,че такива по вид и размер наказания биха постигнали напълно и всецяло целите на специалната и на генералната превенции-по смисъла на член 36 от НК в конкретния случай по отношение на подсъдимия К.В.К..

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ :

 

                                                                         /ИЛИЯ ПАЧОЛОВ/

 

 

 

 



[1][1] Харис, Уорбрик и др., Право на Европейската Конвенция за правата на човека, София, 2015, с.437

[2][2] Posokhov v Russia 2003-V, Fedotova v Russia hudoc (2006), DMD Group v Slovakia hudoc (2010)

[3][3] Kyprianou v Cyprus 2005-XIII

[4][4] Tatishvili v Russia hudoc (2007); 45 EHRR 1246

[5][5] Павлов, Ст.Наказателен процес, с.347

[6][6] Цанков, П., Йонко Кунчев, Съдебни експертизи, с.162

[7][7] Съдебни експертизи, цит.с., с.167-169