Р Е Ш Е Н И Е

 

249

 

23.11.2016 година, град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД  - Наказателно отделение, на двадесет и четвърти октомври, година две хиляди и шестнадесета, в публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

   ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

  РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

Секретар: С.Д.

Прокурор: Милена Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева ВНОХД №318 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

Шуменският окръжен съд, с присъда №15 по НОХД № 241/2016г. по описа на същия съд, постановена на 30.06.2016г. е признал подс. О.Ш.М. за ВИНОВЕН в това, че на 04.04.2015г. на пътя от Върбишки проход към гр.Върбица, при управляване на товарен автомобил марка “ГАЗ 66” с рег. № Н 6678 АТ нарушил правилата за движение: чл.147 ал.3 т.4, чл.139 ал.1 т.1, чл.126 и чл.134 ал.2 от  ЗДвП и чл. 10 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице: на Р.А.Х., Я.И. И. и Р.И. И., както и телесни повреди на повече от едно лице: М.А.Ч., К.А.Ч., А.В.Г., Ц. Д. Г. и К.Ш.О., поради което и на основание чл.343 ал.4 вр. чл.343 ал.3 пр.2 б.”Б”, пр.1 вр.чл.342 ал.1 от НК и чл.54 и 58а от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл.343г от НК подс. М. е лишен от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА.

Подсъдимия е осъден и на сторените по делото разноски; налице е произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на пр.представител на подсъдимия Мустафов – адв. А. - ШАК, с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Предлага се изменение на първоинстанционната присъда в тази насока, с приложение на чл. 66 ал.1 от НК.

В съдебно заседание  пред състава на АС – Варна подсъдимият редовно призован се явява лично и се представяла от редовно упълномощения си защитник от преди - адв. А.. Последният поддържа въззивната жалба и развива подробно доводите си в насока намаляване размера на наложеното наказание и отлагане на изтърпяването му с подходящ изпитателен срок.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като намира, че първоинстанционният съд правилно е индивидуализирал наказанието на подсъдимия при отчитане на всички обстоятелства от значение за неговата вина.

Повереникът на ч.обвинители М. и Д. Д. – адв. И. ***, моли жалбата да бъде оставена без уважение и се солидаризира изцяло със становището на държавния обвинител.

В последната си дума подс. М. заявява, че  иска да му се намали наказанието.

 

След преценка на изложените доводи от страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че жалбата е основателна по следните съображения:

 

Съдебното производство пред ШОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимият е направили подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинст. съд е приел, че  самопризнанията на подсъдимия М. се подкрепят от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:

 Подсъдимият М. притежавал СУМПС кат.”С” от 1993г. и бил санкциониран общо 13 пъти за допуснати административни нарушения на ЗДвП.

На 04.04.2015 година свидетелят К.  потърсил по телефона подсъдимия М. и го помолил да закара в гората берачи на див чесън /леорда/. М. се съгласил и за целта се качил в товарен автомобил „ГАЗ 53”, ползван от К., потегляйки към ромската махала на ул. „Александър Стамболийски”  в гр. Върбица, а К. тръгнал след него, управлявайки товарен микробус марка „Форд Транзит”. Двамата отишли до кварталния хранителен магазин, пред който вече чакали берачите на леорда. В каросерията на товарния автомобил, управляван от М. се качили част берачите. След като се напълнила, подсъдимият потеглил към Върбишки проход, последван от К. с буса, в който също се били качили хора. В местността „Нейкова чешма” М. спрял товарния автомобил и част от пътниците слезли от него, след което, на място К. им раздал щайги. Останалата част от берачите били закарани по-навътре в гората. М. спрял камиона в гората като берачите му обяснили, че този участък от гората е много кален и че с този товарен автомобил не може да се влезе навътре, а единствено с „ГАЗ 66” /Виетнамка/, който също се ползвал от св.К.. М. се върнал при К. и двамата се прибрали в гр. Върбица с товарния автомобил. Буса бил оставен по пътя за гр. Върбица.

Около 13.00 часа св.К. се обадил на М. и му казал, че го чака в пункта за билки. Когато подсъдимият отишъл на място, заварил св. Росен Ангелов Вълчев, който обяснил, че К. отишъл да зареди „Виетнамката” с гориво. Когато К. се върнал, М. и св. Вълчев се качили в товарния автомобил и потеглили в посока „Нейкова чешма”. По пътя К. спрял „Виетнамката” на мястото където бил оставен буса и в него се качил М., който потеглил след К. и Вълчев. Пристигайки до чешмата, свидетелят К. се насочил към берачите, които се намирали по – навътре в гората. Там той и М. започнали да теглят с кантар набраната в касетки леорда, която товарили в камиона. След като касетките били натоварени, двамата се върнали до чешмата и ги прехвърлили в буса. Буса бил натоварен и свидетелят К. раздал на берачите чували, след което потеглил към града, а подсъдимият останал с „Виетнамката” при берачите, за да ги прибере, насочвайки се първо към тези, които се намирали най - навътре в гората.

Около 16.00 часа берачите започнали да се събират и да товарят в каросерията на камиона чувалите с леорда, както и дърва за огрев.  М.  им обяснил, че няма да има място, но въпреки това  берачите натоварили дървата. След това работниците също се качили в каросерията. М. потеглил към останалите, които се намирали до чешмата. Там той установил че и те също са събрали за себе си дърва за огрев. Въпреки забележките на М. и тези берачи натоварили дървата в каросерията и така всички потеглили към гр. Върбица, въпреки претоварването на автомобила. В каросерията му се качили хора значително над предвидените по закон 8 лица. Докато се движел по пътя, подсъдимият навлязъл в участък с низходящ наклон на пътя. Той решил да намали скоростта и задействал педала на спирачката, но той „потънал“. М. разбрал, че е възникнала повреда и превключил на по – ниска предавка. Междувременно товарният автомобил приближил „Т” образно кръстовище и М. решил да предприеме маневра „завой на дясно“, за да спре товарния автомобил. Изгасил двигателя, изнасяйки се в ляво на платното, за да може да извърши маневрата на дясно. В този момент задната дясна гума на товарния автомобил се ударила в мантинела до кръстовището, вследствие на което камиона подскочил и продължил напред, удряйки се челно в друга мантинела и преустановил движение. В резултат на този удар част от хората в каросерията изпаднали в дерето пред камиона. М. веднага слязъл от камиона. Успял да се свърже със съпругата си, като й казал да се обади на К., за да повика линейка. След това се насочил към берачите в дерето и започнал да им оказва първа медицинска помощ според състоянието им. След пристигането на  линейка пострадалите били превозени в болницата в гр.Върбица и гр.Шумен, а автомобила бил откаран за автотехническа експертиза.

 

Настоящият състав на АС-Варна установи, че на досъдебното производство са били събрани всички относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК. От друга страна, процесуално-следствените действия са били извършени при спазване на реда, предвиден в НПК. За да обоснове изводите си първоинстанционният съд е дал кредит на показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, които оценил в съвкупност, а не изолирано,  съпоставяйки ги с писмените доказателства поделото и с приетите, като компетентно изготвени заключения по СМЕ, СХЕ и автотехническа експертиза /САТЕ/. От заключенията по:

1. СМЕ № 40/2015г. се установява, че смъртта на Янка И. се дължи на развилата се двустранна бактериална бронхопневмония.  Експертът е констатирал съчетана травма глава, гръден кош, корем, крайници. Между травматичните увреждания получени при ПТП и настъпилата смърт е налице пряка причинно следствена връзка;

Според СМЕ № 37/2015, смъртта на Р.Х. се дължи на остра дихателна недостатъчност, развила се вследствие на гноен бронхиолит и двустранна бронхоплевмония. При огледа и аутопсията е установена съчетана травма глава, гръден кош, таз, крайници.

От СМЕ № 33/2015 е видно, че смъртта на Радка И. се дължи на тежка гръдна травма, смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна, като травматичните увреждания са в причинна връзка с настъпилата смърт.

От СМЕ № 64/2015 се установява, че К.Ч. е получил травматични увреждания сред които счупване в горната трета на двете кости на лявата подбедрица, причинило затруднение в движението на левия долен крайник за срок около 7-8 месеца.

От СМЕ № 63/2015 се установява, че М. Черкезова е получила счупване на ключицата вляво и на външния глезен вдясно. Счупването на външния глезен на десния крак е причинило затруднение на движението на десен долен крайник за срок около 3-4 месеца.

От СМЕ № 67/2015 се установява, че Ц. Г. е получила счупване на ключица и на илиячната кост, причинило затруднение в движението на левия долен крайник за срок от около 2-3 месеца.

От СМЕ № 65/2015 се установява, че А. Г. е получила счупване на лявата и дясната ключица, причинило затруднение в движението на горните крайници за около 2-3 месеца.

От СМЕ № 66/2015 се установява, че К.О. е получила изкълчване на лакътната става вляво, причинило затруднение в движението на левия горен крайник за около 2-3 месеца.

 2. Комплексната САТЕ е констатирала, че товарен автомобил „ГАЗ 66” с рег.№ Н6678АТ е бил технически неизправен: с неизправна спирачна и кормилна уредба, а натоварването на автомобила е надвишавало максимално допустимата маса. Експертите са установили механизмът на ПТП и са приели, че  напускането на пътното платно на товарния автомобил е вследствие загуба на управление от водача  и безефективното задействане на спирачна система. Към момента на ПТП товарният автомобил е бил претоварен с 560кг. Скоростта му в момента на удара в мантинелта е била 30,13 км./ч. Опасната зона за спиране на автомобила при тази скорост на движение е 375,85 метра, а при изправна спирачна система – 20,38 метра. Разстоянието от завоя, където се е намирал автомобила в момента на възникване на опасността до мястото на удара в мантинелата е около 76 метра. Ако товарният автомобил е бил с изправна спирачна система водачът е имал техническа възможност да спре в опасната зона за спиране на разстояние 54,62 метра преди мястото на удара. Причината за настъпването на ПТП е в причинно следствена връзка с установените неизправности по автомобила.

3. От изготвената химическа експертиза се установява, че към момента на настъпване на произшествието в кръвта на подсъдимия М. няма наличие на алкохол или друго упойващо вещество;

 

 Във връзка с така ценените доказателства и установеното от фактическа страна, окръжният съд, анализирайки цялата доказателствена съвкупност, правилно е приложил материалния закон досежно осъщественото от подсъдимия престъпно деяние - по чл.343 ал.4 вр. чл.343 ал.3 пр.2 б.”Б” вр.чл.342 ал.1 от НК, но при запълване на бланкетната норма на чл.343, вр.чл.342 от НК с посочване на конкретните нарушения на правила за движение по пътищата, необосновано е включил такива, които нямат отношение към настъпилия съставомерен резултат. Правният анализ на правилно установената фактическа обстановка сочи, че от множеството нарушения по ЗДвП, инкриминирани с обвинителния акт, респ. възприети безкритично с присъдата, отговорността на подсъдимия може да бъде ангажирана единствено във връзка с правилата по чл.126, чл.134, ал.2 и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Така констатираният служебно порок може да бъде отстранен с частично изменение чрез изключване от обвинението на несъответните текстове при запазване на същата фактическа обстановка и наказуемост на деянието. Съставомерното поведение на подсъдимия се е изразило в неизпълнение на задължението, при превозване на товари, масата на натовареното пътно превозно средство да не надвишава допустимата, отразена в свидетелството му за регистрация /налице е било превишение с 560 кг/, на задължението да управлява технически изправно МПС – конкретно с изправни спирачна и кормилна уредби, както и на правилото, че в каросерията на товарен автомобил може да се превозват лица, като бъде осигурена тяхната безопасност, но броят им за всеки тон полезен товар е по един човек, но не повече от 8. В конкретния случай превозваните хора са били неустановен брой над двадесет, което е значително над допустимото по закон, при това тяхната безопасност не е била осигурена. Именно тези са конкретните  нарушения на подсъдимия, които се намират в пряка причинно–следствена връзка с настъпилия съставомерен  резултат.

 

С жалбата, инициирала въззивното произвоство, се спори по справедливостта на първоинстанционния съдебен акт, като в съдебно заседание защитата уточнява искането си - с оглед чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, процесуалното му поведение, както и подвеждането му от страна на св. К., че процесният товарен автомобил е изправен, присъдата да бъде изменена, като се определи наказание, чието изпълнение, след редукцията по чл.58а от НК, да бъде отложено с приложение на чл.66 от НК.

Проверката по отношение на извършената индивидуализация не сочи на допуснати нарушения от първоинстанционния съд, налагащи изменение на присъдата в тази част. Окръжният съд е възприел в мотивите си следните обстоятелства, от значение за санкционната част на присъдата:

- чисто съдебно минало, добри характеристични данни, признание и съдействие за разкриване на обективната истина още на досъдебната фаза, изразеното съжаление и оказаната помощ на пострадалите, непосредствено след транспортното произшествие; финансовото подпомагане и съдействие при болничното лечение на най - тежко пострадалите.

- високата обществена опасност на деянието; големият брой нарушени разпоредби на ЗДвП при реализирането на ПТП-то; данни за санкционирани по административен ред и на други нарушения на правилата за движение по пътищата; отчел е и броя на пострадалите лица – 3-ма починали и на 5-ма – с телесни повреди. 

След съпоставката на тези две групи смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът в първата инстанция е приел, че справедливо и отговарящо на целите по чл.36 от НК ще е наказанието лишаване от свобода в размер на пет години, респективно след редукцията му на осн.чл.58а от НК -  три години и четири месеца. Така отмерено, наказанието се явява под средния размер на предвиденото в приложимата по–благоприятна редакция на закона преди изменението с ДВ 74/26.09.2015 г.

Това решение е правилно, тъй като е в съответствие с констатирания приблизителен баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Действително, налице са сериозни и с тежест смекчаващи отговорността обстоятелства, но също така и отегчаващи такива. Независимо, че част от допуснатите множество административни нарушения на правила за движение по пътищата от страна на подсъдимия са с голяма давност, налице са и актуални такива. Същевременно е от значение характера на предходно допусканите нарушения, сред които  – за несвоевременно представяне на МПС за технически преглед, за управление на спряно от движение МПС, за управление след употреба на алкохол, за което е санкциониран по чл.78а от НК, вкл. с лишаване от правоуправление, последвано от двукратно санкциониране за управление в периода на отнетото право, за същото допуснато нарушение по чл.134, ал.2 от ЗДвП – превишаване на допустимия брой превозвани лица, при това в същия този случай е липсвала и задължителната застраховка гражданска отговорност.

Подсъдимият е бил водач с опит в управлението на МПС, както и в превозването на хора и товари. Независимо, че той не е бил постоянният водач на инкриминирания товарен автомобил, неправилно е и да се твърди, че е подведен от свидетеля К. относно неговата техническа изправност. Автотехническата експертиза е категорична, че неизправностите и по спирачната, и по кормилната уредба, са били налице и преди деянието, като тази експертиза не е била оспорена. Всеки един водач, преди да седне да управлява превозно средство, е длъжен да се убеди в неговата изправност, а за превозващите хора – и в осигуряването на тяхната безопасност. Защитата неправилно повдига въпрос единствено за състоянието на спирачната система преди и след изтичане на спирачна течност, тъй като наред с по-ниското ниво на тази течност, са били констатирани още: голям свободен ход на педала, наличие на въздух в системата, омасляване на барабана и накладките, като всички те комплексно са обусловили критично ниските стойности на ефективност на работа на спирачните механизми. А елементарният тест е показал, че при еднократно натискане на педала той потъва и не въздейства на никое от колелетата, и дори при двукратно натискане се задвижват само накладките на едното колело. Налага се извод, че повредата е била съвсем очевидна за опитен водач, и подсъдимият М. е бил наясно с нея, но макар и без умишлено, по израза на защитата,  да е „обрекъл” себе си и пътниците, той явно е разчитал на собствените си възможности, респ. на опита си в превоза на товари и хора, като предвиждайки възможните обществено опасни последици, е мислел, че ще успее да ги предотврати.

Деянието е с висока степен на обществена опасност, като броят на пострадалите – трима загинали и петима с причинени телесни повреди, съвсем правилно е ценен от първоинстанционния съд при определяне на неговата тежест, без с това да е допуснато претендираното от защитата нарушение по чл.56 от НК. Независимо от диспозицията на приложения по-тежко наказуем състав, сравнено с други престъпления от същия вид, конкретното е с по-голяма обществена опасност, тъй като същата квалификация се удовлетворява дори само при смърт на едно лице заедно с увреждане чрез телесна повреда на още едно лице. Проявата на по-голяма снизходителност към подсъдимия би довела до нарушение на изискването по чл.35, ал.3 от НК.

 

По изложените съображения и предвид извършените служебно констатации, на основание чл.337, ал.1, т.2 и чл.338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ИЗМЕНЯ  присъда №15/30.06.2016 г. по НОХД №241/16 г. на Окръжен съд Шумен, като приема, че подсъдимият О.Ш.М. е извършил престъплението по чл.343, ал.4, вр.чл.343, ал.3, пр.2, б.”б”, пр.1 вр.чл.342, ал.1 от НК поради нарушение на чл.126, чл.134, ал.2 и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и го ОПРАВДАВА по първоначалното обвинение за нарушения по чл.147, ал.3, т.4 от ЗДвП и чл.10 от ППЗДвП.;

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на касационна проверка от Върховния касационен съд на Република България в петнадесет дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: