Р Е Ш Е Н И Е

 

277

 

гр.Варна, 15 ноември 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 25 септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

            ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора СТАНИСЛАВ АНДОНОВ и секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева НДВ № 318 по описа на ВАпС за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъденото лице - И.Д.Й., чрез адв.Я.Г.С. - САК за възобновяване на производството по ВНОХД 1369/2016 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдена присъда, постановена на 16.09.2016г. от състав на  РС – Варна. В искането се поддържат основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1 т. 5, вр. чл.348, ал. 1 т. 3 от НПК. По същество се иска наказателното дело да бъде възобновено, а размерът на наложеното наказание – намален.

 В съдебно заседание, защитникът на осъденото лице навежда доводи за наличие на тежко психиатрично заболяване, както и аргументи за противоправно действие от страна на полицейските органи, извършили задържането. Осъденото лице се придържа към линията на защита, представена от  нейния процесуален представител и иска намаляване размера на наложеното наказание.

Представителят на Варненска апелативна прокуратура изразява становище, че наложеното наказание е справедливо, тъй като съответства на тежестта на извършените деяния от осъденото лице, поради което и нейното искането следва да бъде оставено без уважение.

 Настоящият състав на ВАпС, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда. За да се произнесе по искането констатира следното:

С присъда № 282 от 16.09.2016 г. по НОХД № 4766/2014 г. на ВРС, ХХXІІ-ри състав, осъденото лице И.Д.Й.  е призната за виновна за това, че на 14.03.2014 г. в гр.Аксаково, област Варненска, извършила при условията на разнородна реална съвкупност деяния съставомерни по см. на чл.131, ал.2, пр. 4, т.3 и т.4, вр. ал.1, т.4, пр.3, т.12, вр. чл.130, ал.1 и ал.2 от НК и чл.325, ал.3, пр. 2-ро, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК. Индивидуализацията на наказанието е съобразено с нормата на чл.54 от НК. На основание чл.23 от същия материален закон, на подс. И.Й. е наложеното най-тежкото измежду определените наказания, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от две години при първоначален СТРОГ режим. Със същата присъда ВРС е привел в изпълнение и отложеното с присъда по НОХД № 6210/13 г. по описа на ВРС по реда на чл.66 от НК наказание в размер на три месеца. Подсъдимата е била осъдена да заплати на гражданските ищци, П.Т.С.и Б.К.С. обезщетение в размер на 4500лв.

Така постановената присъда е била предмет на въззивен контрол по ВНОХД № 1369/2016 г. по описа на ВОС, като с решение №61 от 09.03.2017 г.  същата е била изменена единствено досежно определеното затворническо заведение за изтърпяване на наложеното наказание. Поради липса на процесуална възможност за обжалване, присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение.

 Искането е процесуално допустимо, направено от легитимна страна, имаща правен интерес и в срока по чл. 421 от НПК. Актът, чието възобновяване се иска попада в обхвата на чл.419, ал.1 от НПК. Разгледано по същество обаче, същото се явява неоснователно.

Поддържаните доводи за явна несправедливост на наложеното наказание не намират подкрепа в данните по делото. Обемът на наказателната принуда следва да бъде преценен и съответен на всички фактори, които имат значение при индивидуализиране на наказанието -степен на обществена опасност на деянието и дееца; вида на засегнатия обект; начина, средствата и способа на извършване; мотивите, целите и подбудите за извършване на деянието; наличието или липсата на предходни осъждания; последващото поведение на дееца и други обстоятелства, имащи значение за тежестта на наложеното наказание. Предходните инстанции са аргументирали превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и законосъобразно не са пренебрегнали другите данни, характеризиращи осъдената Й. в негативен аспект. Правилно са отдали значение на съдебната биография - същата е осъждана за идентични по вид престъпни посегателства, което я характеризира като личност с трайно изградено противоправно поведение. Налаганите санкции (лишаване от свобода и пробация), не са способствали за постигане на поправителния и превъзпитателен ефект на наказанието.

Няма база, която да обосновава извод за наличието на многобройни или изключителни обстоятелства, които да предоставят възможност за налагане на наказание при условията на чл.55, ал.1 от НК, тъй като  предвиденото от закона най-леко наказание не се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното престъпление. Поддържаното от защитата твърдение за наличие на изключително смекчаващо отговорността на ос.л.Й. обстоятелство, свързано с нейно психично заболяване е също необосновано. То е било обстойно изследвано от първата инстанция, която мотивирано и правилно е отхвърлила позицията на осъденото лице и нейните защитници за наличие на някакво патологично психично заболяване. Приобщените по делото съдебнопсихиатрични и съдебнопсихиатричната и психологична експертизи категорично сочат, че по отношение на Й. не се установява патологично психично заболяване, съответно същата е била и е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, така и да ръководи действията си, както към момента на извършване на процесното деяние, така и към периода на провеждане на наказателното производство. Всички представени медицински документи, съдържащи работна диагноза „БАР” са били обсъдени от вещите лица, които категорично са отрекли наличието на симптоми, установяващи подобно психично заболяване у Й.. Вещите лица са категорични, че тя е психично здрава, а констатираното „Личностово разстройство”  не е психично заболяване, а психологична особеност, която мотивира и обяснява антисоциалното й поведение. Посочените изводи са формирани и от вещите лица, провели изследване на подсъдимата след прилагане процедурата на чл. 70 ал.1 от НПК, което предполага по-задълбочено и обективно запознаване със състоянието на лицето, в сравнение с възможностите за изследване на същата при  доброволното, но непродължително постъпване и пребиваване  на подсъдимата, в различни психиатрични заведения в цялата страна, с оглед депозиране пред съдебните органи на документ, удостоверяващ наличие на основание за отлагане на делото. Злоупотребата с алкохол и медикаменти също не може да разглеждано като обстоятелство, което да смекчава отговорността на Й., защото тя сама се е поставила в състояние на обикновено опиване. Всички тези обстоятелства са били подробно коментирани и отчетени от инстанциите по същество. Затова и наложеното наказание от две години „Лишаване от свобода” не разкрИ.нарушение на изискването за съответствие между тежестта на санкцията, от една страна, и обществената опасност на деянието и дееца, от друга. То е на специалния минимум. Затова липсват основания за намеса от настоящият съдебен състав, тъй като така определеното наказание по вид и размер не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК. Налагането на по-леко наказание, каквото е искането на осъденото лице, би компрометирало постигането на целите, посочени в чл. 36 от НК.

Не се констатират и основания за изменение на размера на уважените граждански искове. Законът за задълженията и договорите, съдържа изрична законова уредба за деликтната отговорност, дължима при виновно и неправомерно поведение. Размерът на присъдените обезщетения е съобразен с принципа на „справедливостта“ , залегнал в нормата на чл.52 от ЗЗД, и в този смисъл се явява съответен на причинените неимуществени вреди.

Липсата на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт, по реда на възобновяването, и изменение на присъдата, в случаите когато основанията за това са в полза на осъденото лице.

Поради изложените аргументи, настоящият съдебен състав прецени, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

 

Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Ива Д.Й. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 1369/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, по което е постановено решение № 61 от 09.03.2017 г., с което е потвърдена присъда на Варненския районен съд № 282 от 19.09.2016 г., по НОХД № 4766/16 г.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                                                      2.