Р Е Ш Е Н И Е

                                                                        № 39

                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                          12.03.2014 Г. гр.Варна

 

 

         ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на дванадесети декември през две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                                                   ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

Секретар С.Д.

Прокурор ИВАН Т.

Като разгледа докладваното от съдия Ж.Денева

ВНОХД №319 по описа за 2013 година

 

         Производството е образувано по жалба на подс. К.Г.К., чрез адв.Р.К., против присъда по НОХД №187/2013 г. на ОС-Търговище, постановена на 11.10.2013 г., с която подс.К. е бил признат за виновен и на основание чл.343 ал.3 пр.1 б. „б” вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК вр. чл.36 вр. чл.54 от НК е определено наказание-лишаване от свобода за срок от пет години, което на основание чл.58а ал.1 от НК е намалено с една трета, като е наложено наказание-три години четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в открит тип затворническо общежитие.

         На основание чл.343г от НК е наложена наказание-лишаване от право да управлява МПС за срок от шест години.

         Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият, като с жалбата си моли да бъде намален размера на наложеното наказание и се приложи разпоредбата на чл.66 от НК, поради множество добри характеристични данни.

         В с.з. защитата на подс.К. подържа депозираната жалба и моли за същото, намаляване на размера на наложеното наказание и приложението на чл.66 от НК.

         Повереника на частния обвинител изразява становище, че присъдата дори е занижена, но не е подадена жалба, поради което моли същата да бъде потвърдена.

         Представителят на АП-Варна изразява становище, че наложеното наказание е справедливо и присъдата, като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

         Въззивната инстанция, като разгледа становището на страните и провери законността на и справедливостта на обжалваната присъда прие следното:

         Производството е проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК, което е отразено изрично в протокола от съдебно заседание от първоинстанционният съд.

         Фактическата обстановка изложена в обвинителния акт и приета от съдът е както следва:

            Подсъдимият К. е правоспособен водач на МПС от 1998 год., като притежава категории „А“, „В“, „С“, „М“ и „Т“.

Подс.К., пострадалият Л. А. и св. К. И. били приятели. Тримата живеели в един квартал - жк „Русаля“ в гр. Попово и работели в една смяна в „Ойропак“ ЕАД - Попово. За работа пътували заедно, като сменяли автомобилите, които ползвали. Тръгвали 25 минути преди да започне смяната, като потегляли от светофарите на ул. „Раковска“ на входа за жк „Русаля“. Пътят им бил по ул. „Раковска, по ул. „Въстаническа“ и по стария път към кв. „Сеячи“, където се намирал заводът. Маршрутът бил много добре познат на подсъдимият, тъй като по него преминавал два пъти на ден.

На 26.06.2013 год. тримата били нощна смяна, започваща от 22.00 часа и трябвало да пътуват с автомобила на поде. К. - „Форд Ескорт“ с per. № Т 96 53 КТ. Въпреки, че му предстояло да управлява МПС, преди това подсъдимият пил алкохолни напитки. В уречения час - 21.35 часа А. и И. били на сборния пункт. Подс. К. закъснявал и А. го потърсил по мобилния телефон, но без резултат. Тъй като минавало 21.45ч А. и И. решили да тръгнат с автомобила на И., който бил паркиран непосредствено до сборния пункт. В момента, в който потегляли, пристигнал поде. К. и двамата се прехвърлили в неговия автомобил, като И. седнал на предната дясна седалка до водача - К., а А. на задната седалка. При качването си А. направил забележка на К., че е закъснял. Под въздействието на  изпития алкохол и отправения укор подсъдимият потеглил рязко, със силно форсиране на двигателя, с превъртане на гуми на първа и втора скорост и за кратко разстояние автомобилът набрал висока скорост. Времето било топло, асфалтът гладък, пътното платно широко и добре осветено от лампи на уличното осветление, нямало движение на други МПС. В пътния участък нямало ограничение на скоростта и максимално допустимата скорост била 50 км/ч ( скорост в населено място). На 270 м от мястото на тръгване имало кръстовище, образувано от улиците „Раковска“ и „Въстаническа“ и на подсъдимият предстоял ляв завой. Виждайки, че се приближават с висока скорост, А. и И. извикали на К. да намали, но вместо да направи това, той продължил да ускорява и достигнал скорост 104 км/ч. Тъй като ъгълът на завоя бил 144 градуса, максималната безопасна скорост за преминаване през него била 43 км/ч. За да навлезе в завоя, подсъдимият завъртял волана рязко в ляво. Поради високата скорост и центробежната сила, лекият автомобил се занесъл напречно с дясната си страна напред. От зоната на чистия асфалт преминал през замърсения с дребна фракция участък, прескочил бордюра, плъзнал се по затревената площ и със скорост от около 85 км/ч се ударил с дясната си страна под ъгъл от около 26 градуса в електрически стълб, отстоящ на 2 м от бордюра навътре в поляната. След удара лекия автомобил се завъртял наляво и се преместил на разстояние около 3.45м от стълба. В резултат на сблъсъка возещия се на задната седалка Л. А. получил тежка черепно мозъчна травма. Подсъдимият излязъл от автомобила, но бил стресиран от случилото се и не предприел никакви действия, а след него през вратата на водача излязъл и св. И.. Св. Т., който бил на терасата на дома си по време на ПТП и станал очевидец на инцидента, се обади в Спешна помощ, но въпреки усилията на лекарите, А. починал от получената травма.

Причината за настъпване смъртта на А. е получената тежка черепно мозъчна травма, която довела до парализа на жизнено важни мозъчни центрове, като смъртта е настъпила много бързо и е била неизбежна.

            Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, които се приемат както от страните така и от съдът.

         Направеното възражение, а така също и искане от защитата на подс.К. по отношение размера и вида на наложеното наказание, което е неоснователно по следните съображение:

         Наложеното наказание е съобразено с разпоредбата на чл.58а от НК, като същото е намалено с една трета. Така наложеното наказание е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и е определено в размер съответстващ на вината на подс.К.. Деянието е извършено в пяно състояние със съдържание на 1.61 промила алкохол в кръвта- средна степен на алкохолно повлияване. Последното е довело до неправилно преценена скорост, която е била в пъти над допустимата за да премине през ляв завой, по трасето което се е налагало да пътува.

         В резултата на това си състояние в което сам се е привел е причинил по непредпазливост смъртта на Л. А..

         Резултата от така допуснатото ПТП е тежък, а след като се вземе предвид и в пъти превишената скорост за този пътен участък, съдът счита, че и начина на изтърпяване на наказанието е съответен на така извършеното деяние. Макар и степента на обществена опасност на самия деец да не е висока, с оглед на предходни осъждания, то само по себе си деянието е с висока степен на обществена опасност, тъй като всекидневно в страната стават по няколко ПТП с настъпила смърт, в резултата на употребена алкохол и несъобразена скорост.

         Първоинстанционният съд правилно е преценил, че целите на генералната превенция налагат това наказание да бъде изтърпяно ефективно, което се споделя изцяло и от въззвния съд.

         Наложеното наказание на основание чл.343г от НК, също е съобразено със степента на допуснатото нарушение от страна на К., грубо нарушаващ правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП.

         Предвид гореизложеното съдът счита, че така определеното наказание на подс.К. е справедливо и съответства на вината, с оглед извършеното деяние.

         Съдебният акт на ОС-Търговище е правилен, законосъобразен и наложеното наказание с него е справедливо определено, поради което присъдата следва да бъде потвърдена.

         При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, които да водят да отмяна на съдебния акт.

         Водим от горното и на основание чл.334 т.6 в ч338 от НПК

 

 

                                                  Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА присъда по НОХД №187/2013 г. на ОС-Търговище, постановена на 11.10.2013 г.

         Решението подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: