РЕШЕНИЕ

 

5/12.01.2015 г.

 

Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на единадесети декември, година две хиляди и четиринадесета, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ.ЖИВКА ДЕНЕВА

ПАВЛИНА Д.А

 

Секретар: С.Д.

Прокурор: Ружа Големанова

като разгледа докладваното от съдия Д.а ВНОХД № 319 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе взе предвид:

 

Варненският окръжен съд, с присъда №83 по НОХД № 896/2014г. по описа на същия съд, постановена на 26.09.2014г. е признал подс. Н.К.Н. за ВИНОВЕН в това, че на 14.03.2014г. на автомагистрала „Хемус", след гр. Девня, в посока гр. Варна, при управляване на лек автомобил „БМВ" с per. № ТХ 2919 ХМ, нарушил правилата за движение - чл.20, ал.1 от Здкона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - Яни Д. Я. и Кристиян Янев Д., поради което и на основание чл.343, ал.З, пр.5, б.„б", пр.1 вр. ал.1, 6.„в" вр. чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на осн. чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

На основание чл.343г от НК подс. Н.К.Н. е лишен от право да управлява МПС за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

Със същата присъда и на основание чл.67 от НК, ВОС е наложил на подс. Н. и пробационна мярка по чл.42а ал.2, т.1 от НК - „задължителна регистрация по настоящ адрес" с периодичност на изпълнението два пъти седмично за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

Подсъдимият е осъден да заплати сторените по делото разноски; налице е произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

Недоволни от така постановената присъда са останали ч.обвинители К.Я., Д. И. и С.И., които чрез повереника си я обжалват като явно несправедлива, с искане наложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно от подс. Излагат се аргументи в тази насока.

В съдебно заседание пред състава на АС - Варна подс. Н., редовно призован се явява лично и се представлява от редовно упълномощен от преди защитник.

Повереникът на частните обвинители поддържа въззивната жалба на изложените основания, анализирайки отегчаващите отговорността обстоятелства, с искане за изменение на присъдата с отмяна на приложението на разпоредбата на чл.бб ал.1 от НК.

Представителят на Апелативна прокуратура - Варна намира жалбата на ч. обвинители за основателна и настоява условното осъждане да бъде отменено.

Защитникът на подсъдимия моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, а наложеното наказание намира за справедливо, съответстващо на обществената опасност на деянието и на дееца.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. Н. изразява съжаление за стореното.

След преценка на изложените доводи от страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд - Варна констатира, че жалбата на ч.обвинители е неоснователна по следните съображения:

Съдебното производство пред ВОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к. подсъдимият е направил такова искане заявявайки, че признава всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обв. акт, като и че не желае да се събират доказателства за тях или нови такива. В тази връзка първоинстанционният съд е установил надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти и е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во. Впоследствие съдът е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:

На 13.03.2014Г. подс.Н., заедно с пострадалите Я. - на 39 години и синът му - Д. на 13 години, пътували от гр.София в посока към гр. Ген.Тошево. При потегляне от гр.София л.а. бил управляван от постр. Я., а по пътя били извършени няколко смени с подс. Н., за да не се уморяват. На магистралата, в близост до гр.Шумен след като заредили бензин, постр. Я. отстъпил управлението на подс. Н.. По време на пътуването Я. заспал на седалката до подс.Н., а детето му се возело отзад и също спяло. Около 04:00 часа, на 14.03.2014г. подс. Н. управлявал л.а. „БМВ" е ДК № ТХ 2919 ХМ, движейки се по автомагистрала „Хемус" към гр. Варна. Пътният участък бил прав, с лек наклон към гр. Варна и добра видимост, асфалтиран без нарушение на неговата цялост и сух.

Пострадалият Я. бил с предпазен колан и спял. На задната седалка се возел пострадалият Д., който също спял, легнал по дължина с глава зад водача на МПС. Непосредствено преди възникване на ПТП, подс. Н. Н. изпреварил л.а. „Мерцедес С 180", управляван от свид. Д. М., със скорост около 130 км/час. Впоследствие подс. Н. Н. задрямал на волана и загубил контрол над л.а. С посочената скорост автомобилът плавно се отклонил в дясно, преминал през аварийната лента и се блъснал е предната си дясна част в крайпътно дърво. След удара МПС -то се преобърнало по таван върху мантинелата, продължавайки закъснителното си движение в посока към гр. Варна. След падане на асфалтовото покритие, под въздействието на центробежните сили и след удара, съпроводен с откъсване на дънера и плъзгането по мантинелата, автомобилът се завъртял отново на колела. Продължил закъснителното си движение от триене на блокиралите му ходови части и отново се преобърнал по таван до позицията му на спиране перпендикулярно на пътното платно в крайната му дясна част в посока гр. Варна.

Подс. Н. Н. бил изваден от купето със задружните усилия на св. Д. М. и придружаващите го пътници, а пострадалите Я. и Д. били затиснати от частите на разрушеното МПС и извадени след намесата на служители на „Гражданска защита".

Св. С. М. подал сигнал за настъпилото ПТП, като уведомил полицейските органи и Спешна медицинска помощ. Последната не била оказана, поради настъпилата смърт на пострадалите.

Съставът на AC-Варна установи, че на досъдебното производство са събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК. Правилно първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на пр. ред, предвиден в НПК. За да обоснове правните си изводи съдът се е позовал и на експертните заключения, приобщени от съда като компетентно изготвени, съпоставени с гласните и писмени док.средства по делото.

Според приетата от съда СМЕ непосредствената причина за смъртта на постр, Я. е несъвместимото с живота разкъсване на сърцето, получено при съчетана травма на тялото. Смъртта е била неизбежна и е настъпила много бързо, а констатираните увреждания са получени по механизмите на действие на твърдите тъпи предмети, чрез удари и притискане.

Причина за смъртта на постр. Д. е съчетана травма, с масивни външни наранявания и увреждания по вътрешните органи в трите телесни кухини. Констатирана е асфикция от вдишване на кръв в белите дробове в резултат на кръвоизлив от травма на носа. Механичните увреждания са получени от удари и притискане с/или върху твърди тъпи предмети и съответстват да са резултат на травма в купето на автомобила при описаната обстановка на произшествието.

ВЛ е констатирало, че смъртта е била неизбежна, настъпила в рамките на няколко минути.

Съгласно заключението по автотехническата експертиза ПТП -то е възникнало от загуба на контрол над управляваното МПС от подс. Н., при скорост около 130км/час. Не се констатират данни за техническа неизправност на автомобила непосредствено преди ПТП.

От химическите изследвания се установява, че в кръвта на подсъдимия Н. не се установява наличие на алкохол. Вследствие на ПТП- то, според изготвена СМЕ, той е получил средни телесни повреди.

За да постанови осъдителна присъда, първостепенният съд е приел, че допуснатото от подсъдимия нарушение на ЗДвП, е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат - смъртта на двете пострадали лица. В нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗЛвП. той е загубил контрол над управлявания автомобил, като не е спазил задължението си да го контролира непрекъснато. Неправомерното му поведение е било единствено в резултат на заспиване, фактор върху който той не е противодействал по никакъв начин и така сам се е поставил в невъзможност да предотврати вредоносния резултат. Няма обективни причини за отклоняването на процесното МПС на дясно, респ. за преминаването му в аварийния участък и последващ удар в крайпътното дърво довели до реализирането на ПТП. В тази връзка правилно съдът не е кредитирал обясненията на подс. Н., в частта им за безпричинно теглене на автомобила надясно, навеждащо съмнение за техническа неизправност на МПС. Съвсем резонно тези обяснения са преценени като защитна позиция, с оглед реализиране на правото му на защита в наказателния процес, която обаче се оборва от събраните доказателства по делото /в т.ч.свидетелски показания и заключение на САТЕ/. За задрямването и последвалата загуба на контрол над волана свидетелства и липсата на спирачна ефективност до удара в крайпътното дърво, което се обяснява с факта на плавното отклонение на автомобила в дясно.

Именно с гореописаните си действия подс. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.343, ал.З, пр.5, 6.„6", пр.1 вр. ал.1, б.„в"от НК.

По оплакването на ч.обвинители за несправедливост на наложеното наказание: ВОС е определил наказание на подсъдимия Н. под средния законов размер за извършеното престъпление, констатирайки единствено наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства /чисто съдебно минало, добри характеристични данни, липсата на противообществени прояви, млада възраст, изразеното съжаление за стореното, близки роднински отношения, базиращи се на разбирателство и доверие с пострадалите лица/. С оглед на това е преценил законосъобразно високата обществена опасност на деянието и ниската такава на дееца.

Неоснователно е твърдението на повереника на постр., че са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. В тази връзка опитът за „трансформация" на част от смекчаващите в отегчаващи такива, респ. добрите отношения на подс. с пострадалите и липсата на налагани наказания по ЗдвП, се определя като неоснователен. Освен това защитната му теза за техническа неизправност на л.а. не може да бъде третирана в негов ущърб, а още по - малко да бъде преценявана, като доказателство за липсата на разкаяние относно настъпилия съставомерен резултат. Всички обстоятелства са преценени правилно от съда, без да е подценена високата обществена опасност на извършеното деяние, а още по - малко сериозността на настъпилия вредоносен резултат, вкл. смъртта на млад баща и дете. Именно поради тази причина Съставът на AC-Варна прецени, че така индивидуализираното наказание предвид констатираните по-горе обстоятелства, е напълно адекватно и справедливо и не следва да бъде коригирано. Спазена е императивната разпоредба на чл.58а ал.1 от НК, предвид проведената процедура и правилно съдът е редуцирал наказанието на подсъдимия на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. Настоящият състав се солидаризира с извода на ВОС, че наказанието си подсъдимия не следва да търпи ефективно, предвид най-вече чистото му съдебно минало и наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства, както и с оглед най - вече на личната превенция, касаеща бъдещето на един млад човек.

Така наложеното наказание на подс. е съответно на критериите по чл. 54 НК, на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК. Наказанието лишаване от право да се управлява МПС за срок съразмерен с определеното наказание и наложената пробационна мярка, АС - Варна намира също за справедливи и не намери основание за корекцията им.

С оглед на изложеното настоящия състав на AC-Варна прецени, че жалбата на ч.обвинители е неоснователна и следва да бъдат оставена без уважение.

При служебната проверка на присъдата, на основание чл.314 от НПК, въззивният съд не констатира, нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с.з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат изменение или отмяна на присъдата.

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №83 на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 896/2014г. по описа на същия съд, постановена на 2б.09.2014г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.