Р Е Ш Е Н И Е

 

144

 

 21.10.2014г.

град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - наказателно отделение, на осемнадесети септември, през две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

секретар С.Д.

прокурора Пламен Костадинов,

като разгледа докладваното от съдия Денева ВНДОХ №32 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Добричкият окръжен съд, с присъда № 19 по НОХД № 386/2013г. по описа на същия съд, постановена на 14.12.2013г. е признал подсъдимите В.Д.Х. и И.И.Р. за ВИНОВНИ в това, че на 06.07.201Зг. в с.Смолница, общ.Добрич, в съучастие, като съизвършители отнели чужди движими вещи на обща стойност 29.70лв. от владението на М.К. Б. от с.Смолница, с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, вследствие на която причинили на М.К. Б. средни и тежки телесни повреди, от които на 19.07.201Зг. последвала смъртта на пострадалия, поради което и на основание чл.199 ал.2 т.1 пр.първо и второ вр. ал.1 т.З, вр. чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.58а, ал.1 от НК им наложил наказания: за подс. Х. -  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАДЕСЕТ и ПЕТ ГОДИНИ, при първоначален “строг” режим  в затвор и за подс. Р. ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ, при първоначален “строг” режим  в затвор.

Със същата присъда подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят на гр. ищец и ч.обвинител - К.М.Б., сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.07.201Зг., както и държавна такса върху така уважения гражданския иск.

 

Подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото разноски; зачетено е предварителното им задържане с МНО; налице е произнасяне досежно веществените док-ва по делото.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалби  на:

-  подс. Х., чрез пр. му представител, с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание и искане за корекция на присъдата в тази насока, респ. и по отношение на уважения гр. иск;

подс. Р. чрез пр. му представител, с бланкетно изложение и доводи за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт.

В с.з. пред настоящата инстанция подсъдимите, гр. ищец и ч.обвинител се явяват лично и се  представляват.

Сл. защитник на  подс. Р., назначен от настоящия състав на съда, излага аргументи в насока явна несправедливост на наложеното наказание, акцентирайки върху степаната на участие на доверителя му в упражненото насилие над пострадалия. В този смисъл намира, че при индивидуализирането на  наказанието съдът е бил несправедлив. Предлага редуциране на репресивната санкция.

Защитниците на подс. Х., пледират за определяне на справедливо наказание в съответствие със смекчаващите отговорността обстоятелства /сочи се ниската стойност на отнетото имущество/ по отношение на този подсъдим и развиват тезите си в тази насока. Молбата е за редукция на наложеното наказание.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите и моли присъдата на първоинстанционния съд, като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

Повереникът на ч.обвинител и гр. ищец моли жалбите да бъдат оставени без уважение, а присъдата на ДОС да бъде потвърдена.

В последната си дума, подсъдимите изразяват съжаление за стореното.  

 

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното: Въззивните  жалби са подадени в срок и са допустими, като по същество се преценяват като основателни, макар и не по изложените съображения.

Съдебното производство пред ДОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к. подсъдимите са направили подобно искане, заявили са, че признават изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обв. акт, като не желаят да се събират доказателства за тях или нови такива. От своя страна  съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. Правилно и законосъобразно първоинст. съд е приел, че  самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:

На 06.07.2013г. около обяд в с.Смолница в кафе - аперитив „Наздраве" се намирали подс. И.Р. и св.Илиян Н., които били първи братовчеди. След като подс. Р. изпил 50мл водка, той купил двулитрова бутилка „Каменица” и двамата се отправили към дома на св.Михаил Иванов, където по-късно пристигнал и подс. Х.. Двамата подсъдими изпили двулитровата бутилка бира и заедно със св.Н. около 14:00ч. се върнали в кафе „Наздраве. Там тримата седнали на отделна маса и употребили 4-5 двулитрови бутилки „Каменица”. Около 17:30ч. подсъдимите тръгнали да искат цигари от клиенти на заведението и св.А.Б. ги изгонил, тъй като се били напили. Напускайки заведението подс. Х. предложил да отидат до съседното село Ловчанци. За целта тримата /Х., Р. и св.Н./ тръгнали пеш по главната улица в посока с.Ловчанци. На излизане от с.Смолница подс. Х. решил да влезе в последната къща вляво, която вече били подминали. Х. казал на св.Н. да изчака малко, а на подсъдимия Р. /след като се отдалечили от св.Н./ предложил да влязат за пари в къщата. Подс. Х. познавал собственика на къщата - пострадалия М.К. Б., който живеел сам в къщата.

С намерението да осъществят намисленото подсъдимите навлезли в нива, засята с царевица, минали през нея и през лозе и се озовали в двора на пострадалия Б.. Заобиколили стопанска постройка и стигнали до къщата. По съвет на подс. Х. прикрили лицата си с тениските, с които били облечени, за да не бъдат разпознати. В този момент се чул гласа на пострадалия който питал „Кой е ,има ли някой там?”. Когато постр. Б. излязъл от къщата подс. Х. го ударил по лицето с юмрук, след това отново в областта на лицето, при което пострадалият паднал, а подс. Х. продължил да му нанася удари с крака по тялото - в областта на корема, гърдите, горните и долните крайници. Постр. Б. се молел да не го бият, питал какво искат, а подс. Х. му отговарял да дава парите, продължавайки да му нанася удари с крака по тялото. Междувременно подс. Р. заобиколил падналия Б. и и влязъл в една от стаите на къщата, където под възглавница намерил портмоне, от което взел общо 14,70лв. До телевизора в стаята подс.Р. видял мобилен телефон „Самсунг и го взел Излизайки от стаята с взетите пари и телефона, подс. Р. видял в коридора постр. Б. лежащ на земята, а до него изправен подс.Х., дръпнал подс.Х. и му казал да се махат. Двамата напуснали двора и отишли до мястото, където ги чакал св.Н., като не споделили нищо и продължили пеша към с.Ловчанци. По пътя подс.Р. казал на подс.Х., че е взел около 15 лева и един мобилен телефон от къщата. Мобилния телефон дал на подс.Х.. В с.Ловчанци тримата посетили питейно заведение, стопанисвано от св.М.С. и продължили да употребяват алкохол до около 21:30ч., когато били задържани от органите на полицията.

След нанесения му побой пострадалия Б. успял да се изправи и потърсил помощ у съседите си около 18:30ч., като на св.М.Е. разказал какво се случило и направил кратко описание на подсъдимите. Свидетелката се обадила на сина му - К.Б., който отвел баща си в болницата в гр.Добрич. Пострадалият Б. се оплаквал от силни болки в лявата страна па гръдния кош, по лицето му имало кръв, в дясната част на главата над слепоочието му личал оток, очите му били подути. След преглед в МБАЛ-Добрич и установяване на фрактури - счупени осем ребра вдясно и две вляво, пострадалия бил преместен на лечение в ,,гръдна хирургия’’ в МБАЛ „Св.Анна- гр.Варна.

Според изготвената СМЕ на живо лице, при прегледа на пострадалия на 08.07.2013г. били установени множество травматични увреждания: счупване на ребрени дъги, руптура на слезката и последващо оперативно отстраняване; оток и кръвонасядане на лицето, дясната ушна мида, дясно рамо и дясно коляно. Установените увреждания били резултат на множество силни удари с/или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин както сочат данните по делото. Счупването на множество ребра двустранно довело до затруднение движението на снагата за период от около 3-4 месеца, а наличието на кръв в коремната кухина и формирания гръден капак представлявали разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Въпреки проведеното лечение на 19.07.2013г. пострадалият Б. починал. Съгласно СМЕ за аутопсия на труп причина за смъртта на пострадалия била травмата в областта на гръдния кош - счупване на леви и десни ребра, кръвонасядане в областта на ляв бял дроб и развилата се във връзка с продължителното залежаване бронхопневмония, като благоприятстващо значение за настъпвано на смъртния изход е имала и травмата в областта на корема - разкъсването на слезката, наложило оперативното й отстраняване, тежките хронични болестни изменения в  областта на сърцето. Съгласно заключението травматичните увреждания са резултат на удари с/или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в областта на главата, гръдния кош, корема, долни и горни крайници, респективно удари с юмруци, ритници и др

Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ по писмени данни 106/2013г. установеното при пострадалия разкъсване на слезката, съпроводено с активно кървене и по време на операцията, излив на значително кръв в корема е създала от самото си начало реална опасност за живота на Б., която опасност е била постоянна и без адекватно хирургично лечение би довела до смъртен изход, като това увреждане е обусловило постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Съгласно същото заключение между установените тежки травматични увреждания в областта на гръдния кош, корема, развилата се като усложнение двустранна гнойна бронхопневмония и настъпилия смъртен изход е налице пряка причинно-следствена връзка.

Според СМЕ по писмени данни №109/201Зг. към момента на деянието концентрацията на етилов алкохол в кръвта на подс.Х. била около 2,2 промила, отговаряща на горна граница на средна стенен на алкохолно опиване, а тази в кръвта на подс.Р. - около 1,7 промила, отговаряща на долна граница на средна степен на алкохол но опиване. При тези стойности на концентрация на етилов алкохол в кръвта и двамата подсъдими са разбирали свойството и значението на извършваното и са могли да ръководят постъпките си.

Съгласно заключението на вещото лице по извършената оценителна експертиза стойността на отнетия мобилен телефон „Самсунг”, ведно със СИМ-карта била 15 лв.

 

Настоящият състав на АС – Варна, констатира, че на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на ДОС е приобщил към доказателствения материал по делото и въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обв. акт и приети изцяло от подсъдимите. Правните изводи до които е достигнал първоинстанционният съд, на база на кредитираните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, са правилни и законосъобразни и еднозначно водят до извода, че и двамата подсъдими  са осъществили от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.199 ал.2 т.1 пр.първо и второ вр. ал.1 т.З, вр. чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2.

АС – Варна се солидаризира изцяло с изложеното в мотивите на съдебния акт, като намира, че първоинстанционният съд е дал аргументиран отговор на всички възражения, изложени от защитниците на подсъдимите. Абсолютно неоснователно е оплакването на пр.представител на подс. Р., за наличие на „ексцес”. Ноторно известно е, че последният е възможен единствено когато единият съизвършител без знанието и съгласието на другия самоволно излезе извън рамките на взетото решение и реализира по – тежко престъпление от уговореното, което в настоящия казус очевидно не е така. Вярно е, че подс. Р. не е участвал в нанасянето на ударите над пострадалия, но това не означава, че той не се е съгласявал с извършеното от др. подсъдим, защото съвсем реално е възприемал неговите действия, приемал ги е, както и възможните съставомерни резултати, преследвайки задружната цел. Всеки от дейците е извършил отделен елемент от изпълнителното деяние на съставното престъпление грабеж, ролите им са били разпределени, като подс. Р. е участвал в отнемането на имуществото, а подс. Х. е упражнил самата принуда, за да сломи съпротивата на жертвата и да бъде реализирана неправомерната цел. Подсъдимите са действали при общност на умисъла, защото всеки един от тях е съзнавал, че участва в изпълнението на самото престъпление и е съзнавал резултата от действията на своя съучастник, приемайки ги за необходими по отношение на целения резултат. Тук е момента да се отбележи, че осъщественото деяние се характеризира с изключителна висока степен на обществена опасност /реализирана агресия и проявена жестокост над възрастен човек, без оказана и дори невъзможна съпротива/ и стойността на отнетото имуществото, макар и малка не може да бъде третирана, като смекчаващо отговорността обстоятелство /каквото е искането на защитата на подс. Х./.  Напротив, цялостното поведение на подсъдимите сочи само на проявена нечовешка жестокост, която по сила и интензитет е надхвърлила границите на „необходимото” за реализиране на престъпния резултат.  Подсъдимите са предвиждали телесните уврежданията на постр., съзнавали са общественоопасния характер на своето деяние и са искали настъпването на съставомерния резултат. И двамата са били наясно, че при тези силни удари, нанесени по цялото тяло ще се стигне и до нанасянето на телесни повреди и са искали този резултат, преследвайки крайната си цел - противозаконното отнемане на чуждите движими вещи. От реализираните увреждания и развилата се впоследствие бронхопневмония е настъпила и смъртта на пострадалия, като вещото лице по назначената СМЕ е установил пряка причинна връзка между нанесените телесни повреди на пострадалия и настъпилата смърт, основание за търсене на наказателна отговорност по възведената квалификация за подсъдимите.

Индивидуализирайки наказанията на подсъдимите за установеното от обективна и субективна страна престъпление грабеж, ДОС е изследвал съдебното минало на дейците, отчитайки, че и двамата са реабилитирани по право, т.е. според закона същите са в позиция на неосъждани лица. От друга страна, АС – Варна намира, че макар и отчетено това обстоятелство не е било съобразено в достатъчна степен при тази индивидуализация и на подсъдимите е било определено изключително несъразмерно тежкото наказание – „доживотен затвор”. В този смисъл жалбите са основателни и наказанията на подсъдимите следва да бъдат редуцирани. С изключение на визираната явна несправедливост, ДОС е преценил правилно всички др. обстоятелства, имащи значение за вината на подсъдимите, като е взел предвид високата степен на обществената им опасност и тази на извършеното деяние.

ВАС констатира, че с оглед постигане целите най – вече на специалната превенция, следва да бъдат определени следните наказания: За подс. Х., предвид превеса на отегчаващите отговорността обстоятелства/ висока обществена опасност на деянието и на дееца, инициатор на престъплението, ръководна роля и др./ над смекчаващите такива /неосъждан и изразено съжаление за стореното/  максималния размер от ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода би бил адекватен, който след редукция с 1/3 /предвид проведената съкратена процедура/ се определя на ТРИНАДЕСТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Това наказание би било адекватно на извършеното от подс. Същото е осъществено с пряк умисъл и то срещу възрастен човек, като подс. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. За подс. Р., предвид  превеса на отегчаващите отговорността обстоятелства /висока обществена опасност на деянието и на дееца/ над смекчаващите/неосъждан и изразено съжаление за стореното/, но  заел пасивната роля в проявената агресия над пострадалия, размер от ОСЕМНАДЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода би бил адекватен, който след редукция с 1/3 /предвид проведената съкратена процедура/ се определя на ДВАНАДЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода. Наказанието е съответно на извършеното от този подсъдим, предвид съзнаването на общественоопасния характер на деянието, неговите общественоопасни последици и факта, че е искал настъпването на тези последици.

Очевидно у подсъдимите се наблюдава стремеж за неправомерно материално облагодетелстване, като начин на живот и незачитане на човешката неприкосновеност и само с едно засилено репресивно наказание могат да бъдат постигнати целите визирани в чл. 36 от НК.

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на ВАС  достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Добрич в частта досежно наложените наказания на подсъдимите следва да бъде изменена, а в останалата като правилна и законосъобразна  - да бъде потвърдена.

По отношение на гр. иск:  по своето основание и размер предявеният иск е безспорно доказан и е в пряка причинна връзка с виновното поведение на двамата подс. и вредоносния резултат – получените травми и последвала смърт на постр. С оглед на установеното от първоинстанционния съд, гражданският ищец – син на постр., е изпитал големи болки и страдания,  изразяващи се в силни емоционални преживявания от нелепата смърт на възходящия му, които сами по себе си се вместват в легалното понятие “неимуществени вреди” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з. / които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 и чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ИЗМЕНЯ присъда № 19 на Добрички окръжен съд по НОХД № 386/2013г. по описа на същия съд, постановена на 14.12.2013г., в наказателно – осъдителната й част като намалява наложените наказанията на подсъдимите, а именно: - на подс. Х.  - на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, което на основание чл.58а от НК се редуцира на ТРИНАДЕСТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА; -на подс. Р. - на ОСЕМНАДЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода, което на основание чл.58а от НК се редуцира на ДВАНАДЕСТ ГОДИНИ, които подсъдимите да изтърпят при СТРОГ режим в затвор.

 

Потвърждава присъдата в останалата й част.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.