Р Е Ш Е Н И Е

 

53

 

14.03.2016 година, град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, на двадесет и втори февруари през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

 

 

Секретар Г.Н.

Прокурор Вилен Мичев,

като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВА ВНДОХ №32 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Добричкият окръжен съд, с присъда №23 по НОХД № 357/2015г. по описа на същия съд, постановена на 18.11.2015г. е признал подсъдимия С.К.П. за ВИНОВЕН в това, че в периода 15.06.2015г. - 16.06.2015г. в гр.Добрич, при условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – В.П.  Ц. и на основание чл.149 ал.5 т.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК и чл.54 ал.1 от НК му наложил наказание  „лишаване от свобода“ за срок от ДЕВЕТ години, което на основание чл.58а от НК, така наложеното наказание е намалено с една трета. Наложил е наказание след редукцията-лишаване от свобода за срок от ШЕСТ години, което е постановено да изтърпи в затвор от „закрит“ тип при първоначален „строг” режим.

На основание чл.59 ал.1 от НК, съдът е зачел времето, през което подс. П. е бил с МНО – „задържане под стража”, считано от 15.07.2015г. до 13.10.2015г.

Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на пострадалата Ц., чрез нейните законни представители - В. и П.Ц.и сумата от 15 000.00 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва за забава, считано от 16.06.2015г. до окончателното й изплащане; налице е произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

Подсъдимият е осъден и на сторените по делото разноски.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано:

- по протест  на окръжен прокурор при ОП – Добрич, с който се атакува първоинстанционната присъда, като явно несправедлива и се предлага да се измени същата, като се наложи по – тежко наказание на подсъдимия. В допълнение към протеста се излагат аргументи в тази насока. 

- по жалба /бланкетна/ на подс. П. чрез процесуалния му представител, с искане наказанието на подсъдимия да бъда намалено.

В процесуалния срок е постъпила молба и от повереника на гр. ищец Ц. – адв. П., в която се излага становище, че размерът на наказанието на подсъдимия не следва да се намалява поради влошеното му здравословно състояние и че не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства.

 

В с.з. пред настоящата инстанция подсъдимият се явява лично и се  представлява от защитник, редовно упълномощен от преди и участвал в разглеждането на делото пред първостепенния съд.

Гр.ищец, редовно призован не се явява и не се представлява, като в молбата на адв. П. до съда  не се възразява да бъде даден хода на делото в тяхно отсъствие.

Представителят на апелативната прокуратура поддържа протеста и счита, че преценката на съда при определяне на наказателната репресия е била неправилна, тъй като наказанието било определено несправедливо при баланс на смекчаващите и отегяващите отговорността обстоятелства. Излага аргументи в тази насока.

Защитата на подс., моли протеста на държавното обвинение да бъде оставен без уважение. Акцентира върху обстоятелството, че деянието на подс. се отличава с една по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи. Молбата е за намаляване на наложеното наказание.

В последната си дума, подсъдимият иска присъдата му да бъде намалена.

 

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното:

Въззивната  жалба е подадена в срок и е допустима, като по същество се преценява като неоснователна, а протестът на държавното обвинение е допустим и основателен, по изложените по- долу съображения:

 

Присъдата на първоинстанционния съд се обжалва и протестира като явно несправедлива единствено досежно наложеното на подсъдимия наказание, поради което в гражданско – осъдителната й част е влязла в законна сила.

 Съдебното производство пред ДОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинст. съд е приел, че самопризнанието на подс. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:

Пострадалата - свид.Ц. била родена на ***г. В началото на м. юни 2015г. тя била с баща  си – свид.П.Ц. и сестра си - Д. Ц., на 5години, в  сладкарница, до дома им. На съседна маса седял подс. П., който ги заговорил. Представил се като „С.“ и предложил на свид. Ц. да го вземе на работа в чужбина, като шофьор във фирмата му. Свид. Ц. че по принцип е съгласен, но ще го обсъди със съпругата си – свид. Ц.. Подсъдимият обяснил къде живее, за да го потърсят, като вземат решение.

Няколко дни по-късно, на 15.06.2015г. вечерта, подсъдимият срещнал пострадалата Ц. на улицата и я поканил в дома си, за да й покаже кученце. Тя се съгласила и отишли в апартамента му. Там подс.П. й предложил да гледа филм. Пострадалата включила телевизора в хола и видяла, че е настроен на порно канал, започнала да сменя каналите, но те били все с такова съдържание. В това време, за около 5 минути, подсъдимият бил в тоалетната. Когато излязъл, постр. Ц. му заявила, че след като няма кученце иска да си тръгва. Тя забелязала, че в жилището има 8 камери за видеонаблюдение, едната от които в стаята с телевизора. Другите две били до прозореца и били насочени към съседен блок. Докато пострадалата гледала на монитора какво излъчват камерите, подсъдимият я доближил отзад и започнал да я опипва през дрехите по гърдите, по дупето и отпред. Когато решила да си тръгва, подс.П. я застигнал пред входната врата на апартамента, която не била заключена и целунал по шията. После дръпнал вратата, за да я затвори и я целунал по устата с език. Тя се отдръпнала и го ударила с ръка по лицето. Няколко дни след инцидента пострадалата споделила с майка си за случилото й се и последната й забранила да се отдалечава от блока им.

На 16.06.2015г. след обяд, пострадалата Ц. играела сама пред блока. В същото време подсъдимият, който минавал наблизо я видял и й казал, че кученцето вече е дошло в дома му и може да го види. Постр. се поколебала, но се съгласила, да види кученцето. Когато влезли в апартамента, подсъдимият отново я целунал по устата с език и я опипал по гърдите, по дупето и отпред. Тя веднага заявила, че иска да си ходи, защото ако майка и разбере какво прави, ще й се кара и си тръгнала.

На 23.06.2015г., няколко дни, след като разбрал от съпругата си за станалото, свид. Ц. срещнал подсъдимия П. и го попитал вярно ли е, че е опипвал 10 - годишната му дъщеря, което П. категорично отрекъл.

 

Настоящата инстанция констатира, че на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на ДОС е приобщил към доказателствения материал по делото и  въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обв. акт и приети изцяло от подсъдимия. За да направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК. Кредитираните от съда доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, свидетелстват за деянията на подсъдимия П..

Съгласно приобщената от съда СМЕ №42/2015г. при извършените на блудствените действия подс.П. не е причинил травматични увреждания на пострадалата.

От заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява, че пострадалата Ц. не страда от психиатрично заболяване. Поради малолетието си към датата на деянието, тя не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, но е била в състояние правилно да възприема факти, които имат значение за наказателния процес.

ВЛ изготвило комплексна експертиза №33/13.08.2015г. на видеозаписи, е установило, че лицата, които фигурират и на трите записа, са подс. П. и постр. Ц..

На база на правилно установената фактология по делото, първоинстанционният съд е достигнал и до правилни правни изводи, приемайки, че със своите деяния подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.149 ал.5 т.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Същият е извършил блудствени действия по отношение на ненавършило 14-годишна възраст момиче – пострадалата Ц., с цел да възбуди полово желание, без съвкупление. Деянието му от обективна страна се е изразило в действия по опипване на различни части на тялото на детето – по гърдите, половите органи, задните части, както и целувки по устата. Престъплението му е  продължавано по смисъла на разпоредбата на чл.26 ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е реализирал две отделни деяния по отношение на една и съща личност, които осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време – в случая в рамките на два поредни дни, при една и съща фактическа обстановка, при еднородност на вината, като последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното. По – тежката квалификация на деянието на подс., извършено при условията на „опасен рецидив”, се обуславя от неговата предходна съдимост, респ. осъждането му с Присъда №25/22.11.2012г. по н.о.х.д. №704/2012г. на РС-гр.Добрич, влязла в законна сила на 08.12.2012г. Към датата на довършено на инкриминираното деяние - 16.06.2015г., не са били изтекли предвидените в разпоредбата на чл.30 ал.1 от НК срокове.

От субективна страна престъплението е осъществено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на  общественоопасните  му последици.

 

Индивидуализирайки наказанието за установеното от обективна и субективна страна престъпление „блудство”, извършено при условията на „опасен рецидив”, ДОС е изследвал всички обстоятелства, имащи значение за определянето на наказателната санкция спрямо подсъдимия. Въпреки това, съдът неправилно е определил същото в законовата рамка под средния минимум предвиден за това престъпление, позовавайки се на смекчаващите отговорността обстоятелства, сред които изразената критичност към извършеното и влошеното му здравословно състояние. В действителност така определено, наказанието му преди редукцията е значително под средния размер на предвидения в законовата норма за това деяние и в този смисъл настоящата инстанция намира, че същото е явно несправедливо. Предвид обремененото му съдебно минало, трайните му престъпни навици, от където прозира единствено нежеланието му да спазва установения правов ред в страната, искането на защитата на подсъдимия за намаляване на размера на наказанието се явява абсолютно неоснователно. Изразеното съжаление за стореното и влошеното задравословно състояние са все обстоятелства, които не могат да разколебаят извода за необходимост от завишаване на наказателната репресия. Следва да се има предвид и факта, че престъпната дейност на дееца и към настоящия момент прогресира, тъй като срещу подсъдимия се води и друго наказателно производство за тежко умишлено престъпление по смисъла на закона. С оглед на изложеното настоящият състав на съда счита, че наказанието на подсъдимия следва да се индивидуализира в размер на 12 години „лишаване от свобода, което с оглед на проведената диференцирана процедура и след задължителната редукция следва да бъде определено на осем години лишаване от свобода. Така определено, наказанието ще бъде адекватно на извършеното, деянията са осъществени с пряк умисъл, с престъпна упоритост спрямо малолетно дете и само с едно засилено репресивно наказание ще могат да бъдат постигнати целите визирани в чл. 36 от НК.

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на ВАС  достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Добрич следва да бъде изменена в наказателно – осъдителната й част, а в останалата, като правилна и законосъобразна  следва да бъде потвърдена. 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з. /, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 Водим от горното и на основание чл.337 ал. 2 т. 1 и чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда №23 на Добрички окръжен съд по НОХД № 357/2015г. по описа на същия съд, постановена на 18.11.2015г., в наказателно – осъдителната й част като УВЕЛИЧАВА наложеното наказание на подс. П., ЕГН:**********  на ДВАНАДЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода, което на ОСНОВАНИЕ чл.58а от НК редуцира на ОСЕМ ГОДИНИ „лишаване от свобода”, което да бъде  изтърпяно при първоначален СТРОГ режим в затвор.

Потвърждава присъдата в останалата й част.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.