Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 75/26.04.           Година  2018                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На двадесет и трети март                      Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Живка Денева

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар Соня Дичева

Прокурор Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 32 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивна проверка е присъда № 65 по НОХД № 373/2017г. на Разградски Окръжен съд, постановена на 01.12.2017г., с която подсъдимият Б.О.Х. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 3 и 4 вр. чл. 115 от НК и на основание чл. 54 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 18 години, което по чл. 58 А ал. 1 от НК било намалено с 1/3 до определено за изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок 12 години, при първоначален строг режим в затвор с оглед чл. 57 ал. 1 т. 2 от ЗИНЗС. С присъдата бил уважен частично до размер от 40 000лв. предявеният граждански иск от дъщерята на пострадалия за обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, а в останалата част до 150 000лв. бил отхвърлен като неоснователен. Съдът се разпоредил с едно от веществените доказателства, възложил на подсъдимия направените по делото разноски и дължимата държавна такса върху уважения граждански иск.

Производството е образувано по протест на прокурора и въззивни жалби на повереника на частния обвинител и граждански ищец и на защитника на подс. Х..

В протеста са изложени съображения за явна несправедливост на наложеното наказание с искане за определяне на наказанието по втората алтернатива – „доживотен затвор” и замяната му по чл. 58 А ал. 2 предл. 2 от НК с лишаване от свобода за срок от 25 години. В допълнителни съображения прокурорът оспорва изводите на съда, довели до налагане на най-лекото по вид наказание и счита, че не са налице обстоятелства, които да предопределят този минимален и занижен размер. Счита се, че по делото са налице доказателства за квалифициране на деянието като изключително тежко – наличието на два квалифициращи признака; проявената от подсъдимия неоправдана агресия, довела до нанасяне на повече от 45 удара; характеристиките на самите удари – силни, интензивни, насочени, с използване на брадва; упоритост и бруталност при осъществяване на убийството – през деня, на обществено място, в присъствието на множество очевидци; изключителен обществен резонанс с отразяване на извършеното в средствата за масово осведомяване; изключително негативните данни за личността на подсъдимия, установени от СППЕ; извършването на деянието след употреба на алкохол, което засилило влиянието на негативните личностови особености и се явило пусков механизъм на деянието. Самостоятелно е изразена позиция на опровергаване на счетените като смекчаващи обстоятелства – настъпилата реабилитация, характеристичните данни на жертвата, формалното съжаление от подсъдимия. С оглед на изложеното прокурорът счита, че деянието и деецът разкриват изключително висока степен на обществена опасност, като налагат адекватна наказателна репресия с налагане на наказание доживотен затвор, което да бъде заменено с наказание лишаване от свобода за срок от 25 години с оглед превеса на отегчаващите обстоятелства.

В жалбата на повереника на частния обвинител и граждански ищец С.О., дъщеря на пострадалия, се счита, че присъдата е незаконосъобразна, тъй като наложеното наказание е явно несправедливо и е определено занижено обезщетение по гражданския иск. Иска се присъдата да бъде изменена, като бъде определено наказание доживотен затвор и увеличаване на присъденото обезщетение до първоначално предявения размер от 150 000лв.

С въззивната жалба на защитника на подс. Х. е изразена позиция, че присъдата е неправилна, доколкото наложеното наказание е явно несправедливо. Счита, че с наложеното с присъдата наказание е изключително тежко с оглед многобройните смекчаващи обстоятелства – подробни самопризнания на досъдебното производство, проявено критично отношение и обстоятелството, че подсъдимият е бил предизвикан от пострадалия, явило се мотив за извършване на деянието. В допълнителни съображения към жалбата се посочва, че съдът не е отчел, че престъплението е извършено в резултат на непосредственото нападение от страна на пострадалия. В предходните им конфликти не е достигано до нарушаване на телесната неприкосновеност на другия, а в този случай М. е посегнал, което довело до тежкия престъпен резултат. Посочва се пропускът на съда да обсъди, че подсъдимият е бил ангажиран в стопанството на селото и е печелел средства по почтен начин, като никога не е прибягвал до престъпление с тази цел. Счита се, че макар и в най-леката алтернатива на предвиденото в закона наказание, наложеното следва да бъде определено в минимален размер.

В с.з. представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста. Подчертава, че не е приложима квалификация по чл. 118 от НК, тъй като инцидентът е предизвикан от подсъдимия, който за пореден път е обидил пострадалия и го е обвинил в кражба. По този начин подсъдимият е провокирал, а пострадалият е отговорил по установения по делото начин. Прокурорът сочи, че толкова жестоко убийство, с такава интензивност на уврежданията по пострадалия, причинени с повече от 45 удара, се случва много рядко. Оценява, че подсъдимият е загубил човешкия си облик и трябва да бъде изолиран от обществото за по-дълго време. Намира жалбата на повереника по отношение на исканото наказание за основателна, като за размера на гражданския иск предоставя на съда. Прокурорът счита жалбата на подсъдимия за неоснователна, тъй като първоинстанционният съд е бил твърде снизходителен при определяне на наказанието му.

В с.з. пред въззивната инстанция процесуалният представител на частния обвинител и граждански ищец не се явява.

Защитникът на подсъдимия поддържа аргументите си по жалбата. Посочва, че по обвинителния акт случилото се е започнало от пострадалия, който е нападнал подсъдимия с тояжка. Подсъдимият за кратко е изпаднал в безсъзнание, което го е афектирало и мотивирало да загуби моралните си задръжки и да започне да нанася удари по пострадалия, с което действията му граничат на деец, който би бил отговорен по чл. 118 от НК. Защитникът сочи, че не са имА.такова искане пред първоинстанционния съд, защото счита, че  не са налице достатъчно доказателства в тази насока, но действията на подсъдимия са гранични с текста на чл. 118 от НК. В този смисъл при наличие на толкова смекчаващи обстоятелства съдът е следвало да наложи минималното предвидено в закона наказание. По съображенията в протеста защитникът обръща внимание, че отразяването на деянието в медиите не следва да се отразява на степента на обществената му опасност, а с оглед доказателствата деянието е било извършено извън границите на селото и случайно чулите викове свидетели са се притекли да видят какво става и са заварили и двамата облени в кръв, тъй като подсъдимият също е бил обект на нападение. С оглед на изложеното, наказанието на подс. Х. дори и да не се ревизира, следва да бъде запазено в размера по постановената присъда.

В личната си защита в хода на пренията подс. Х. сочи, че пострадалият го е предизвикал и му откраднал скъпи инструменти,  с които работел като мебелен майстор. В последната си дума подсъдимият съжалява, че е станала тази свада, цял живот докато е жив ще си го носи. Моли да се потвърди или намА.присъдата, по съвест съдът да реши.

 

Настоящият състав след пълна и задълбочена проверка на постановената присъда в пределите по чл. 313 и чл. 314 от НПК, на възраженията и доказателствата по делото, счита следното:

 

І. От фактическа страна.

Производството по делото е протекло по реда на гл. ХХVІІ от НПК – чл. 372 т. 2 от НПК. Подсъдимият е направил самопризнания, които съдът е ползвал без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В мотивите към разглежданата присъда в съответствие с чл. 373 ал. 3 от НПК са приети за установени съответните фактически положения като съдът се е позовал както на признанията на подс. Х., така и на доказателствата, събрани в ДП, които ги подкрепят. По този начин от РОС е формулирана следната фактическа основа на делото:

 

        В продължение на няколко години подсъдимият Б.Х. и пострадалият Ю.М.работели заедно на различни строителни обекти и поддържА.близки приятелски отношения. През 2016 г. отношенията между тях се влошили, тъй като подсъдимият Х. обвинил пострадалия М., че е извършил кражба на инструменти от дома му. От този момент винаги, когато се срещнели те се карА.за инструментите, като не били редки случаите, при които стигА.и до сбиване.

       В края на м. ноември 2016 г., подсъдимият Х. започнал работа като общ работник в притежаваното от свид. А.М.стопанство в с. Побит камък, обл. Разград. Тъй като подсъдимият Х. нямал къде да живее, свид. М.му предоставил за ползване една от стаите в къщата, намираща се до стопанската сграда. Често, когато приключел с възложената му от свид. М.работа, подсъдимият Х. ходел с велосипеда си в с. Дянково, обл. Разград, където се черпел с приятели.

       В следобедните часове на 28.04.2017 г., след като преди това бил употребил значително количество алкохол, подсъдимият Х. тръгнал да се прибира с колелото си от с. Дянково към с. Побит камък. В края на с.Дянково, в непосредствена близост до къщата на свид. Б.О., подсъдимия Х. срещнал пострадалия Ю.М., който се придвижвал пеш, с помощта на дървена тояжка (бастун) с дължина 98 см, ръкохватка 17 см и диаметър на облото сечение 2 см. Подсъдимият Х. попитал М. кога възнамерява да му върне инструментите, при което последният му казал да си гледа работата. Тогава двамата за пореден път се скарали, като в един момент пострадалият М. замахнал с бастуна към подсъдимия Х.. За да се предпази, подсъдимият Х. инстинктивно вдигнал лявата си ръка нагоре, но независимо от това пострадалият М. успял да му нанесе два удара с бастуна - в лявата ръка и лявата теменна област на главата. От удара подсъдимият Х. загубил равновесие и паднал по гръб на земята, като от главата му започнала да тече кръв. Силно ядосан от действията на пострадалия и под въздействието на употребения алкохол, подсъдимият Х. решил да го убие. В изпълнение на намисленото той се изправил, отишъл до колелото си и от поставената в задната част на същото касетка взел фабрично изработена брадвичка, която винаги носел със себе си. Същата била с дължина 33 см, с гумирана жълта на цвят дръжка с дължина 18 см. Металната й работна повърхност била с дължина 18 см, режещата повърхност 6 см, а тъпата част с челна повърхност 2x2,5 см. След това застанал зад гърба на пострадалия М. и с все сила му нанесъл няколко юмручни удара в дясната част на главата. От силата на ударите пострадалият М. се свлякъл на земята, като от главата му започнала да тече кръв. Подсъдимият Х. се надвесил над него и започнал да му нанася яростно удари по цялото тяло с двете метални части на брадвата. Вследствие на ударите, от главата на пострадалия започнала да тече обилно кръв, част от която попаднала върху панталона и суитшърта, с които бил облечен подсъдимия Х.. Поради това, че пострадалият правел опити да се защити с ръце, подсъдимият Х. го натиснал с коляно върху гърдите и с още по - голямо озлобление продължил да му нанася силни и системни удари с брадвата, които били насочени предимно в теменната част на главата.

По същото време свид. С.Х.спрял с колата си пред къщата на свид. Б.О., тъй като бил поканен от последния да му гостува. Още със слизането от колата, свид. Х.видял действията на подсъдимия Х. и решил да вземе мерки за прекратяването им. Във връзка с това той почукал на входната врата на къщата на свид. О.. Последният излязъл пред вратата заедно със свид. Д.С.. Свид. Х.им разказал накратко за случващото се и им предложил да се намесят. Тогава свид.Д.С. взел от двора на къщата един велосипед и се отправил с него към мястото, на което се намирА.подсъдимия Х. и пострадалия М.. Свидетелите С.Х.и Б.О. се отправили пеш към това място и докато вървели, последният подал сигнал на телефон 112.

Подсъдимият Х. възприел много добре тримата свидетели, но не прекратил действията си. Напротив, той демонстративно пред техните погледи продължил да нанася още по - яростно удари с брадвата по тялото на пострадалия М., който през цялото време бил в съзнание, но предвид получените множество наранявания не можел да окаже каквато и да е съпротива. Докато нанасял ударите, подсъдимият Х. многократно повтарял на пострадалия, че ще го убие и искал да разбере къде са инструментите. Веднага след като пристигнал, свид. С. отишъл до подсъдимия Х., издърпал силно брадвичката от дясната му ръка, захвърлил я настрани и го попитал каква е причината да удря с пострадалия М.. Подсъдимият Х. отговорил, че М. му е откраднал инструменти и отново направил опит да отиде при него. За да предотвратят ново нападение на подсъдимия Х., който бил видимо превъзбуден и силно ядосан, свидетелите С. и О. застанА.между него и пострадалия.

Няколко минути по - късно, на мястото на инцидента със специализиран автомобил пристигнал екип на ЦСМП - Разград. Фелдшерът в екипа - свид. Д.А.се отправила първо към пострадалия М., тъй като състоянието му било видимо критично. Последният бил в съзнание, но поради непоносимата болка, която изпитвал продължавал да лежи на земята, като главата и дрехите му били целите в кръв. При прегледа на пострадалия, свид. А.установила, че състоянието му е изключително тежко и поради това трябвало незабавно да бъде транспортиран в МБАЛ “Свид. Иван Рилски –Разград“ АД, където да му бъде оказана квалифицирана медицинска помощ. След това свид. А.извършила преглед на подсъдимия Х. и предвид констатираните увреждания в областта на главата, лявата ръка и гърба го поканила да отиде заедно с тях в болничното заведение. Първоначално подсъдимият Х. отказал, но впоследствие се съгласил и се качил в автомобила на спешна помощ. Като пристигнА.в МБАЛ “Свид. Иван Рилски – Разград“ АД, пострадалият М. бил приет от екип в шокова зала. Първоначално му била извършена оперативна интервенция на корема, след което започнала подготовка за обработване на раните на главата. В един момент, в резултат на получената черепно - мозъчна травма и травмата на тялото и горните крайници състоянието му рязко се влошило и независимо от извършената реанимация той починал. Впоследствие трупът бил преместен в ОСМ при МБАЛ “ Свид.Иван Рилски - гр. Разград“ АД - за извършване на аутопсия.

По същото време, разследващ полицай при ОД на МВР - Разград, в присъствието на поемни лица и специалист - технически помощник извършил оглед на местопроизшествието и с това действие поставил началото на досъдебно производство. По време на огледа били намерени и иззети 1 бр. велосипед с надпис на рамата „Vortex" и „Travel 100х", с тъмно сини калници и черна рамка със скорости, 1 бр. фабрично изработена брадвичка с дължина 33 см и тегло 838 г, с гумирана жълта на цвят дръжка с дължина 18 см, с дължина на работната повърхност 18 см, режеща повърхност 6 см, а тъпата част с челна повърхност 2x2,5 с видими засъхнА.червено-кафяви петна в задната и средна част на работната повърхност; дървена тояжка с дължина 98 см и ръкохватка 17 см и диаметър на облото сечение 2 см. В непосредствена близост до бастуна било фиксирано петно от червеникава течност с неправилна форма. От центъра на петното с тампон били иззети натривки от същото.

Същата вечер подсъдимият Х. бил освободен от болничното заведение и задържан в РУ на МВР - Разград. След задържането му, с протокол за доброволно предаване той предал на полицейските служители дрехите, шапката и маратонките, с които бил по време на извършване на деянието.

С негово съгласие, подсъдимият Х. бил освидетелстван. При освидетелстването с влажни марлени тампони били взети обтривки от зацапвания с кръвениста течност по главата, лява буза и двете му ръце, нокти, косми и кръвна проба за изследване за наличие на алкохол.

На 29.04.2017 г. били извършени оглед и аутопсия на трупа на пострадалия М.. Преди това от пръстите на двете му ръце били отрязани нокти, които били поставени в отделни найлонови опаковки в хартиен плик. От слепоочната част на главата били взети косми. С влажни марлени тампони били взети обтривки от зацапванията на лицето и на двете му ръце. Освен това била взета и кръв за определяне на кръвната група и за изследване за наличие на алкохол.

С протокол за доброволно предаване от 02.05.2017 г. Диана Тодорова - съдебен лекар в СМО при МБАЛ “Свид. Иван Рилски – Разград“ АД предала част от дрехите, с които пострадалия М. бил облечен при приемането му в отделението - тъмносин мъжки потник, мъжки боксерки, вълнен терлик, вълнен чорап и чифт черни чорапи. /Дрехите, с които бил облечен към момента на приемане в болницата били върнати от санитарка на близките му, които ги изхвърлили в контейнер./.

Впоследствие всички намерени и иззети по време на извършения оглед на местопроизшествие и доброволно предадени от подсъдимия Х. и съдебния лекар Д.Т.предмети - фабрично изработена брадвичка с дължина 33 см и тегло 838 г, с гумирана жълта на цвят дръжка с дължина 18 см, с дължина на работната повърхност 18 см, режеща повърхност 6 см, а тъпата част с челна повърхност 2x2,5 с видими засъхнА.червено-кафяви петна в задната и средна част на работната повърхност, дървена тояжка с дължина 98 см и ръкохватка 17 см и диаметър на облото сечение 2 см, черна шапка с козирка, с бяла емблема под формата на триъгълник, като в лявата и долната част, отвън и отвътре обилно зацапана с червеникаво - кафява течност; 1 бр. мъжки суитшърт - сив на цвят с гугла, с поставена емблема с надписPorshe" в жълт цвят, зацапан вляво, в горната част на левия ръкав и около левия джоб с червено-кафяви засъхнА.петна; 1 бр. мъжка риза с къс ръкав - синьо - бяла на цвят на райета № 41, с емблема на якатаShenma" в лявата част с червено - кафяви засъхнА.петна; 1 бр. мъжки панталон - син на цвят с етикет в задната част “НМ“ със засъхнА.по крачолите червено -кафяви петна; чифт маратонки - черни на цвят с надпис „AIERLU" №42, зацапани в предната горна част с червено -кафяви засъхнА.петна, както и марлените тампони, с които били взети обтривки, разследващият полицай предоставил незабавно за изследване от експерти в НТЛ при ОД на МВР - Разград и БНТЛ при ОД на МВР - Русе. За изследване били предоставени и взетите проби кръв от подсъдимия Б.Х. и пострадалия Ю.М..

Видно от заключението на вещото лице по назначената в хода на разследването съдебномедицинска експертиза за аутопсия на труп, при извършения оглед и аутопсия върху трупа на Ю.М.са установени следните увреждания:

- открита черепно - мозъчна травма и травма на главата - сътресение на мозъка; две терасовидни счупвания на черепния покрив в дясна теменна област и подлежаща контузия на мозъка; разкъсно - контузни рани, кръвонасядания и охлузвания по главата; кръвонасядания по вътрешната повърхност на меки черепни обвивки;

-     травма на тялото - кръвонасядания в междуребрената мускулатура между пето и седмо леви ребра по лопаткова линия, между първо и второ ребра от дясната страна до залавното място с гръдната кост и на пето и десето десни ребра в близост до гръбначния стълб със счупване на пето, шесто и седмо ребра на това място; кръвонасядания на меки тъкани на гръдната стена и по гърба, почти всички с обла форма и симетрични просветлявания;

-     травма на горни крайници - кръвонасядания и порезни рани;

-     изразен оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор; изразен оток на белия дроб; точковати кръвоизливчета по лигавицата на бъбречните легенчета;

-     изразена анемия на всички вътрешни органи; изкисната слезка; светли послесмъртни петна; обилно зацапване на главата със засъхнала кръвениста течност;

-     оперативен срез в горната част на коремната стена;

-     начална атеро и коронаросклероза; удебеляване на лява камера на сърцето; дребноделчест строеж и мастнодегенеративни промени в черния дроб; наситена кафява течност, утайка от кафе и едри парчета от туршия в стомаха; празен пикочен мехур.

Вещото лице посочило още, че причината за смъртта на Ю.М.е настъпилото състояние на травматичен и хоповолемичен шок, развил се след получената открита черепно - мозъчна травма, травмата на тялото и горните крайници. Терасовидните счупвания на черепа в дясната теменна област показват кос удар от добре очертан ръб на твърд предмет, като дълбочината на хлътването е най - голяма на мястото на най - изразения контакт с черепа. Липсата на кожни мекотъканни увреждания в областта на счупванията на пето, шесто и седмо десни ребра в близост до залавните места с гръбначния стълб сочело, че фрактурите са получени по непряк механизъм - притискане. В съвкупност било възможно уврежданията да бъдат получени от удари с двете метални страни на приобщените по делото като веществени доказателства брадвичка и бастун, както и с юмруци. Уврежданията били получени приживе, което се установявало от развилия се оток на мозъка и белия дроб, мозъчната контузия, кръвонасяданията около счупванията на ребрата, изразената анемия на вътрешните органи, кожните кръвонасядания и охлузвания. Множествената травма на главата, тялото и горните крайници сочи, че ударите са многобройни, нанесени в различни анатомични области и биха могли да са причинени както в изправено, така и в легнало положение на тялото на пострадалия.

Със заключенията на вещото лице по назначените две съдебно -медицински експертизи се установява, че по тялото на пострадалия Ю.М.са нанесени около 45 удара в различни анатомични области - глава, тяло и горни крайници, като не е изключено някои от уврежданията да са резултат от серийно нанасяне на удари. Травматичните увреждания в лявата половина на главата показват, че е възможно, ако подсъдимият Х. си е служил с дясна ръка да се е намирал лице в лице с пострадалия. Травмите в дясната половина не изключват фронтално разположение на двамата - извърната и приведена към ляво глава или дясно стоящо положение на подсъдимия Х. спрямо пострадалия. Не било   изключено   разкъсано   -   контузиите   рани   по гръбно-страничната повърхност на главата да са получени при лежащо положение на пострадалия или нападението да е било в гръб. Множеството увреждания по гърба, локализирани преимуществено в лява гръбна половина били причинени при лежащо към дясно положение на пострадалия - оголена за травмиране лява гръбна половина при дясно стоящо положение на подсъдимия Х.. Всички описани в експертизата за аутопсия на труп травматични увреждания са допринесли за настъпването на смъртта. Последиците от тях са развилия се травматичен и хиповолемичен шок, които са причината за нея. Смъртта е настъпила около 2-21/2часа след нанесения побой, като от началото на побоя до леталния изход, пострадалият е изпитвал болки и страдания, които са били интензивни и продължителни - до изпадането в шоково състояние.

При извършения преглед на подсъдимия Б.Х. на 28.04.2017 г. и от издадената на негово име медицинска документация били установени следните увреждания:

-   хоризонтална разкъсно - контузна рана в лява теменна област на главата;

-   кръвонасядане под лява лопатка, под костния израстък на левия лакът, във вътрешната половина на долна трета на лява предмишница със забелване на повърхностния кожен слой на това място;

-   охлузване на кожата погръбната повърхност на основната фаланга на палеца на лява ръка и под долновъншната дъга на капачката на десния крак;

-      широка драскотина по гръбната повърхност на дланната ос на показалеца на лява ръка и драскотина с пресечен вид по гърба на дланта на дясна ръка - между дланните оси на палеца и показалеца;

-      клинични данни за сътресение на мозъка без обективно установена отпадна неврологична симптоматика.

В самостоятелна СМЕ за освидетелстване и писмени данни вещото лице посочило, че по своята медико - биологична характеристика установените по подс. Х. увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Разкъсно-контузната рана била причинена от удар с твърд тъп предмет с удължена форма и било възможно да е резултат от нанесен удар с бастун. Локализацията сочела, че вероятно нападателят се е намирал лице в лице с нападнатия и си е служил с дясната ръка. Кръвонасяданията под левия лакът и под лявата лопатка било възможно да са резултат от приземяване на терена, ако е имало падане по гръб, с контакт лява гръбна половина и опора в левия лакът. На друго самостоятелно приземяване било възможно да се дължи охлузването под дясна капачка. Не било изключено кръвонасядането по вътрешната страна на лява предмишница да е резултат от нар. „защитно увреждане" - вдигната за предпазване ръка. Охлузванията и драскотините били получени от тангенциалното действие на тъпоръбест и със заострен връх предмет. Всички установени при прегледа травматични увреждания били с еднаква давност и можело да бъдат получени в резултат на инцидента.

          Със заключенията по назначените съдебно - химически експертизи било установено, че в изпратената за изследване проба кръв взета от пострадалия Ю.М.не е установено наличие на етилов алкохол, а в кръвната проба, взета от подсъдимия Б.Х. се доказало наличието на 2,20 промила етилов алкохол. СМЕ установява, че с оглед часът на вземане на кръвна проба – 18. 55ч., към 17ч. концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била2, 49 промила, което отговаря на средна степен на алкохолно повлияване, горна граница.

От заключението по назначената съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства е видно, че при изследването на обект № 2 (бастун) не се доказало наличие на зацапвания от кръв. По обекти №1 (брадва), № 3 (шапка), № 4 (суитшърт), № 5 (панталон), № 6 (риза), № 7 (чифт спортни обувки), № 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14 и 15 (обтривки) се доказало наличие на човешка кръв. В кръвта по обекти № 1, 5, 7, 10, 11, 12, 13, 14 и 15 и в петната около джоба на суитшърта се доказало наличие на |3 (бета) аглутинини и А аглутиногени и не се доказало наличие на а(алфа) аглутинини и В аглутиногени, т.е. кръвната група на тази кръв по системата АВО се определя като А((b). В кръвта оставена върху шапката, ризата и обтривки и в петната по ръкава на суитшърта се доказало наличие на a (алфа) и b (бета) аглутинини и не се доказало наличие на А и В аглутиногени, т.е. кръвната група на тази кръв по системата АВО се определя като О (аb).

Кръвната група на пострадалия Ю.А.М. по системата АВО била определена като А ((b).

Кръвната група на подсъдимия Б.О.Х. по системата АВО била определена като 0 (аb).

Вещото лице посочило, че е налице съответствие между груповата принадлежност на кръвта оставена върху брадвата, панталона, обтривките и в петната около джоба на суитшърта и кръвногруповата принадлежност на пострадалия Ю.М.по системата АВО. Налице било съответствие също така между груповата принадлежност на кръвта оставена върху шапката, ризата, част от обтривките и в петната по ръкава на суитшърта и кръвногруповата принадлежност на подсъдимия Б.О.Х. по системата АВО.

Вещото лице посочило също, че е възможно кръвта оставена върху брадвата, панталона, обувките, обтривките и в петната около джоба на суитшърта да произхожда от пострадалия Ю.А.М.. Възможно било също така кръвта по шапката, ризата, част от обтривките и в петната по ръкава на суитшърта да произхожда от подсъдимия Б.О.Х..

След извършеното изследване, всички посочени по - горе обекти били поставени в опаковките им и в общи опаковки, запечатани били със слепки „Изследвано ВД", подписани от вещото лице, подпечатани с мокър мастилен печат на ОД на МВР - Русе и предадени на разследващия полицай.

Със заключението на вещите лица по назначената в хода на разследването комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза се установило, че подсъдимият Б.Х. не се води на отчет към ДПО - Разград и не страда от психично заболяване. Клиничното изследване отчело наличие на интелектуалния потенциал в норма, а интелектуалното развитие отговаря на възрастта му и придобития житейски опит. По време на инкриминираното деяние подсъдимият Б.Х. бил в състояние на обикновено алкохолно опиване -лека степен. Тъй като алкохолното опиване не е предпоставка за липса на възможности за разбиране и ръководене на действията, той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Употребеният алкохол засилил влиянието на негативните личностови особености и се е явил пусков механизъм за агресивното отреагиране. Изяснено било също така, че подсъдимия Х. не страда от психично заболяване, което да му пречи да се защитава сам, не е с нарушени годности правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и е способен да дава достоверни обяснения за тях. Според експертното мнение личността на подсъдимия Б.Х. е с определени особености, свързани с високи стойности на невротичност и депресивност и с неустойчиво емоционално състояние, проявяващо се в чести колебания в настроението, повишена възбудимост, раздразнителност и слаба саморегулация. В действията си бил неуверен, тревожен, конфликтен, лабилен, избухлив, с ниска степен на заинтересованост към реалния живот

Възприетата от първоинстанционния съд и съответна на изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на всички разпитани в хода на досъдебното производство свидетели: А.М.М., М.М.М., И.Е.И., М.Ф.Х., Ф.А.С., Г.Й.С., С.Х.Х., Д.С. С., Б.А.О., И.П.В., Д.Й.А.и Д.Т.Н., както и от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствените средства. По делото са изготвени и множество експертизи, които интерпретират събраните доказателства и подпомагат изясняването на обективната истина по делото. Признанието, направено от подсъдимия по фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, несъмнено се подкрепя от цялата доказателствена съвкупност, приобщена в хода на досъдебното производство.

В мотивите на съда е формулирана надлежна оценка на доказателствените източници. С оглед обсъдените пред настоящата инстанция съставът счете за необходимо да изложи становището си:

1.Защитникът посочва, че в хода на досъдебното производство подсъдимият Х. е дал подробни обяснения, в които е изяснил подробно случилото се и е улеснил разследването. Това становище не може да бъде подкрепено по следните съображения:

-Установява се, че при задържането на подс. Х. на 28.04.2017г. свид. И.В., служител на РУМВР гр. Разград му снел обяснения, които нямат процесуална стойност. Показанията на полицейският служител, обаче, могат законосъобразно да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност по делото. Свидетелят не е участвал в друго процесуално качество по делото, включително и като разследващ орган, каквато забрана се съдържа в чл. 118, ал. 1 от НПК. Свид. В.в показанията си от 03.05.2017г. възпроизвежда спомените си и посочва, че разговорът с М. е бил иницииран от подсъдимия, който попитал пострадалия кога ще му върне инструментите, а той му казал да си гледа работата и се скарали. Пострадалият го ударил и подсъдимият паднал, изправил се и взел брадвата и нанесъл на пострадалия два удара с тъпата й част по горната част на главата. Ю.паднал на земята и започнал да вика да не го удря и че ще му върне инструментите. Тогава дошли Б.и Д..

По делото категорично е установено, че насилието върху пострадалия е било много по-интензивно и драстично от съобщеното в първоначалните сведения от подсъдимия, възприето и от свидетелите очевидци, които са успели да го преустановят и да предотвратят подновяването му.

-Впоследствие, на 29.04.17г. след привличане към наказателна отговорност, в разпита си подс. Х. се е възползвал от правото си да не дава обяснения. В следващия разпит от 24.08.17г. е заявил, че ще даде обяснения в по-късен етап от производството, след като се запознае с материалите по делото.

На 07.09.2017г. е било извършено предявяване на разследването. От 11.04-12.37ч. подс. Х. и защитникът му са се запознавА.с материалите по делото, след което подсъдимият пожелал да даде обяснения – което е сторил от 12.40 до 13.16ч. Обяснил е за случилото се : „На 28.04.2017г. около 17ч., когато срещнах Ю., за пореден път го попитах кога ще ми върне инструментите. Той ме удари докато минавах покрай него с велосипеда си както бях в гръб. Не знам с какво ме удари, но ме удари по главата, след което паднах на земята. Тогава станах и няколко пъти го ударих по гърдите с брадвичката, която беше закачена на колелото ми. После започнахме да се бием. В продължение на 10-15 минути си нанасяхме удари, след което дойдоха Б.и Д., които се опитаха да ни разтърват.“.

В тези обяснения се съдържат факти, които са опровергани от останалите взаимнодопълващи се доказателства:

А)От СМЕ за освидетелстване на подсъдимия се установява, че разкъсно-контузната рана по лявата теменна област на главата на подс. Х. е причинена от удар с удължена форма, като локализацията сочи, че вероятно нападателят се е намирал лице в лице с нападнатия – подс. Х., и си е служил с дясната ръка. За удар лице в лице сочи и кръвонасядането по лявата предмишница, възможно да е резултат от „защитно увреждане“ – вдигната за предпазване ръка – в предно анатомично положение. Следи от падане по гръб са уврежданията под левия лакът и лявата лопатка на подсъдимия.

С оглед на изложеното и съставът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта на нанесен от пострадалия инициален удар в гърба му.

В съответствие с доказателствената съвкупност в обстоятелствената част на обвинителния акт е отразено, че ударите спрямо подс. Х. са били два, нанесени лице в лице – в ръката и по главата, след което той загубил равновесие и паднал на земята. В хода на проведено съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК подс. Х. е признал и тези факти.

Б) В обясненията си от 07.09.17г. подс. Х. твърди, че след като е ударил пострадалия в гърдите с брадвичката, са започнА.и са се били 10-15 минути, като си разменяли удари.

Чрез заключението на СМЕ за аутопсия и допълнителното заключение за броя и локализацията на ударите по тялото на пострадалия е установено, че травмите не са нанесени с един предмет и могат да бъдат причинени с двете метални страни на брадвичката – с удряща плоска повърхност и с частта с остър/режещ ръб; с бастуна на пострадалия, с пръсти на ръце и с юмруци. На пострадалия са били нанесени повече от 45 удара, в различни положения между нападател и нападнат – лице в лице, в гръб и в лежащо положение на пострадалия. На подсъдимия са били нанесени два преки удара в позиция лице в лице.

Множествените увреждания по гърба на пострадалия, локализирани в лява гръбна половина са причинени при лежащо към дясно положение на нападнатия – оголена за травмиране лява тръбна половина при дясно стоящо /клекнал или с опора колена/подбедрици/ положение на нападателя. За такова положение на пострадалия сочи и свид. С.Х.– в момента, в който за първи път е видял случващото се – „Единият беше на земята, другият беше отгоре му… помислих, че е чук това, което държи. С това нещо, той удряше човека, който лежеше.“. До пристигането на място на тримата свидетели, първи от тях свид. Д.С., са изминали минути. Свид. С. си спомня – „Въпреки че викахме да го остави, той продължаваше да го удря, поне два-три пъти го видях. Този, който удряше беше Б.… Другият беше на земята, той беше Ю..“.

С оглед на изложеното, съставът не би могъл кредитира твърденията на подсъдимия, че 10-15м. са се били с пострадалия, като си нанасяли удари. Продължително време Ю.М.е бил на земята, съборен от подсъдимия и жестоко бит от него с цел да го убие, което е заявил на дошлите мъже. Опитите на пострадалия да се противопостави на подсъдимия са обективирани в защитните му наранявания, сред които има и порезни рани, за които вещото лице допуска, че са оставени при опита му да хване острието на удрящия предмет. При пристигането на свидетелите пострадалият не е извършвал никакви действия, свид. Б.О. описва – „Б. удряше по главата Ю., над раменете. Ю.не се защитавал. Ние докато стигнем, той беше вече свършил. Не знам колко време са се борели преди нас. Когато го видях Ю.не мърдаше.“.

 

На тази фактическа основа и с оглед доказателствените средства по делото съставът не приема становището на защитника по въззивната жалба, че подс. Х. е направил самопризнания на досъдебното производство и е дал подробни обяснения, разкриващи в детайли механизма на извършване на деянието. Подс. Х. двукратно е отказал да даде обяснения, и едва след проучване на вече събраните по делото доказателства е дал частични и недостоверни в целостта им обяснения, като е упражнил личната си защита. Не би могло обаче да се твърди, че чрез обясненията си в хода на досъдебното производство подсъдимият е подпомогнал разкриването на обективната истина и е улеснил е разследването. С оглед обстоятелствата по случая обективно, несъмнено и безспорно е установено авторството на деянието – на местопроизшествието са били само подсъдимият и пострадалият, като първият нанасял ударите, непосредствено възприето от свидетелите С.Х., Д.С., Б.О.. Останалите елементи в предмета на доказване са били изяснени от вида и характера на травмите по пострадалия, веществените доказателства, протокола за оглед и заключенията по СМЕ за подс. Х. и пострадалия М. – много преди депозирането на обяснения от подсъдимия.

 

2. Според защитника, подсъдимият е бил предизвикан от пострадалия, явило се мотив за извършване на деянието. В допълнителни съображения към жалбата се посочва, че съдът не е отчел, че престъплението е извършено в резултат на непосредственото нападение от страна на пострадалия. В предходните им конфликти не е достигано до нарушаване на телесната неприкосновеност на другия, но това е станало този път в резултат на поведението на пострадалия. След ударите му, подсъдимият за кратко бил изпаднал в безсъзнание, което го афектирало и мотивирало да загуби моралните си задръжки и да започне да нанася удари по пострадалия, с което действията му граничат на деец, който би бил отговорен по чл. 118 от НК. Тези аргументи на защитата съставът обсъди задълбочено и не споделя по следните съображения:

-Непосредствено нападение на пострадалия спрямо подсъдимия, в условията на което подс. Х. да е извършил своята проява – не се установява.

По думите на свид. И.И.- към 17ч. на 28.04.2017г. видял подс. Х.. Подсъдимият спрял колелото до него, поздравил и казал, че отива към дома на Ю.. Свид. И.видял, че подсъдимият е пиян и на колелото му е закачена брадвичката, използвана по-късно.

Пострадалият живеел на ул. „Павел Гетов“ № 1 в селото, в непосредствена близост до поляната, на която са се развили изследваните по делото действия. Придвижвал се трудно, ползвал бастун.

Инцидентът започнал когато подсъдимият спрял до пострадалия и го попитал кога ще му върне инструментите. Пострадалият му казал да си гледа работата, и двамата се скарали. В един момент М. замахнал с бастуна си към подсъдимия и го ударил по ръката и по главата. Подсъдимият паднал, изправил се и взел решение да се разправи окончателно с пострадалия. Отишъл с брадвата до него, в гръб му нанесъл юмручни удари в главата, пострадалият паднал и тогава подсъдимият продължил да удря по тялото му с брадвата.

С оглед на изложеното не би могло да се приеме, че подсъдимият е действал в условия на непосредствено нападение, осъществено от страна на пострадалия. Инициираният от подс. Х. конфликт е преминал през различни фази – на словесни и физически противопоставяния. Действително пострадалият е ударил подсъдимия, но след това е преустановил действията си спрямо него. Тогава, от своя страна подсъдимият го е нападнал в гръб и е привел в изпълнение решението си. Тази редица от факти е отразена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, в съответствие с нея са и събраните по делото доказателства.

-Предходни конфликти и сбивания между пострадалия и подсъдимия е имало. В тази посока са показанията на свидетелите:

М.М.– описва случай в началото на същия месец април, когато Б. взел колелото на Ю., сбили се пред къщата на Ю.и се скарА.за някакви инструменти. Ю., по чиято глава имало няколко рани, помолил свидетеля да настигне подсъдимия и да му върне колелото. Свидетелят го направил.

А.М.– сочи, че в началото на м.04.2017г. по лицето на подсъдимия видял, че има рани и кръв. Подс. Х. му обяснил, че се е сбил с Ю.М..

Свид. И.също чул историята с откраднатите инструменти. Свид. М. М.знаел от хората в селото затова.

-На 28.04.2017г. след удара по главата и падането на земята по гръб, подсъдимият не е изпадал в безсъзнание. За първи път пред настоящата инстанция са наведени подобни твърдения, които са изолирани както от обясненията на подсъдимия – че е станал от земята веднага, така и от СМЕ за освидетелстването му – обективно не е установена отпадна неврологична симптоматика /от консулт с невролог при приема му в Спешно отделение./.

- Твърдението, че подсъдимият е бил афектиран от действията на пострадалия спрямо него, което го мотивирало да нанесе побоя е обвързано с тезата, че действията на подс. Х. са били гранични с тези на деец, който би отговарял за престъпление по чл. 118 от НК. Съдът прецени следното:

Безспорно е, че след словесната си фаза, както и в началото на м.04.2017г., конфликтът е прераснал във физически. Удари спрямо него от страна на пострадалия е имало и при предишния конфликт – и тогава подсъдимият е имал рани в областта на главата и кръв. Отношенията им са били влошени от около година и пререканията са били непрекъснати. Повод затова винаги са били претенциите на подсъдимия спрямо пострадалия и обвиненията, че е откраднал неговите инструменти.

На тази основа, съставът прие, че безспорно подсъдимият е бил раздразнен, ядосан от репликата на пострадалия да си гледа работата, а и от ударите му. Поведението на двамата не е било необичайно. Нямало е нов провокиращ момент, силна заплаха от страна на пострадалия към дееца или такова действие от негова страна, което би могло да бъде интерпретирано от подс. Х. като застрашаващо сериозно здравето му и да доведе до състояние на силно физиологично раздразнение. При изследването на личността му по повод СППЕ вещите лица са установили  натрупани комплекси, скрита агресивност и импулсивност. Подс. Х. е повърхностен, демонстративен и склонен към рискови ситуации. В случая, алкохолната употреба е освободила задръжните процеси, стаените комплекси и желания, които са прераснА.в агресивно отреагиране по посока на „дразнещия го обект“.

Подс. Х. няма оформена психо-физическа зависимост към употреба на алкохол. Съзнанието му не е болестно повлияно. Според заключението на СППЕ, към момента на деянието е бил в обикновено алкохолно опиване, при което е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Употребеният алкохол засилил влиянието на негативните личностови особености и се е явил пусков механизъм за агресивното отреагиране.

С оглед на изложеното, съставът прие, че подс. Х. е действал под влияние на алкохол, но при яснота на съзнанието с целенасоченост на действията. Алкохолното опиянение и проявленията му в личността на дееца изключва правно значимия афект, като силно, внезапно настъпващо и бурно, стремително протичащо интензивно чувство с характеристиките на мощно емоционално избухване, възникнало под въздействието на външни фактори и заемащо господстващо положение в съзнанието му. В този смисъл е и константната съдебна практика, напр. Решение № 429 от 15.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1408/2015 г., II н. о.

След обстойния анализ на гласните и писмени доказателства и интерпретацията на експертните изводи относно интелектуалните и волеви способности на подсъдимия към момента на деянието, съдът прие, че подс. Х. е осъществил действията си спрямо пострадалия в състояние на обикновено раздразнение. В основата на развилата се криминологична ситуация е било поведението на самия подсъдим, провокирало и съпътствало разрастването й до тежкия престъпен резултат.

Съставът не установи други поставени на обсъждане в настоящата фаза фактически положения и доказателствени източници. Изложените и в настоящото решение факти и обстоятелства напълно съответстват на отразените в обвинителния акт, направените от подсъдимия признания по тях, подкрепени от доказателствата на ДП, които съдът е преценил като събрани в съответствие с правилата по НПК и формиращи безпротиворечива съвкупност. Преценката на РОС е в резултат на стриктно спазване на правилата за съобразяване на доказателствената достоверност и относимост на фактите и обстоятелствата, съдържащи се в различните доказателствени източници – свидетелските показания, писмените доказателства и доказателствени средства, експертните заключения, веществените доказателства. Изследването на фактическата рамка по делото е улеснено чрез множеството преки доказателства разкриващи авторството и начина на извършване на престъплението. Налице са и категоричните носители на специални знания – експертните заключения, които позволяват да се прецизират отделните връзки между фактите, да се фиксират научно обосновани изводи по значими за предмета на доказване положения. Чрез попълване на делото с такава по обем и стойност доказателствена основа аналитичната дейност на съда е била значително улеснена. Проверката на състава на процеса по събиране и анализ на доказателствата от първоинстанционния съд при отчитане на становищата на страните в с.з. подкрепя изводите за изяснена по несъмнен начин фактическа основа на делото.

 

ІІ. От правна страна.

Наказателната отговорност на подс. Х. е ангажирана за престъпление по чл.116, ал.1, т.6 предл.3 и 4 във вр. с чл.115 от НК, като съдът е признал подсъдимия за виновен в това че на 28.04.2017 г. в с. Дянково, обл. Разград, умишлено умъртвил Ю.А.М. от с. Дянково, обл. Разград, като убийството е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин за убития- престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3 и предл. 4 вр. с чл. 115 от НК. РОС счел действайки по описания начин подсъдимият е осъществил съставомерните обективни и субективни признаци на деянието, за което е внесен обвинителният акт.

Първоинстанционният съд е проявил задълбочен и законосъобразен подход към разглеждане на отделните квалифициращи признаци. Субективната страна на извършеното е безспорна. Несъмнени са и изводите за проявената особена жестокост и извършването на деянието по особено мъчителен за жертвата начин – две от хипотезите в т. 6 на чл. 116 ал. 1 от НК. Съображенията на съда са в съответствие и с трайно прилаганите в практиката критерии, въведени с Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г.

Защитникът коментира граничност на действията на подс. Х. с такива по чл. 118 от НК, отхвърлено от състава след анализ на значимите фактически положения.

 Изхождайки от трайната практика на съдилищата при стриктно отчитане на фактите по делото, съставът намира, че е налице обоснованост на правните изводи по характеристиките на извършеното от подс. Х..

 

ІІІ. Относно наложеното наказание.

Основните възражения по протеста и жалбите на процесуалния представител на частния обвинител и граждански ищец и защитата на подсъдимия са насочени единствено към преценка на справедливостта на наложеното наказание. Представителите на обвинението считат, че на подс. Х. следва да бъде наложено наказание доживотен затвор, а защитникът на подсъдимия намира, че са налице множество смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които налагат да му бъде наложено минималното предвидено наказание лишаване от свобода.

Проверката на присъдата в тази част налага изследване на правилното прилагане на принципите на законосъобразност и индивидуализация на наказанието при спазване задължителните указания по ТР№2/2015г. на ОСНК на ВКС на РБ.

Първоинстанционният съд е определил най-лекото по вид наказание в размер около средния – лишаване от свобода за срок от 18 години, редуцирано по чл. 58 А ал. 1 от НК до 12 години. Счел, че това наказание се явява съответно на извършеното, което от своя страна не се отличава с изключителна тежест. Според съда наличието на само две квалифициращи обстоятелства, жертвата – лице, с което подсъдимият имал имуществен спор, липсата на изключителен обществен резонанс, смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – предизвикването от пострадалия и лошите характеристични данни за него, самопризнанието, реабилитацията и неизвършването от подсъдимия на други престъпления срещу личността, сочат, че деянието не следва да бъде квалифицирано като изключително тежко и изключва налагането на наказание доживотен затвор.

Преценката на индивидуализиращите отговорността обстоятелства, съгласно чл. 54 от НК, изисква от решаващия съд да постави на задълбочен анализ и оценка не количествения брой на формиращите съответната група отегчаващи или смекчаващи вината обстоятелства, а да оцени тяхната качествена характеристика, разкриваща степента на обществената опасност на деянието и дееца. /по арг. от Решение № 67/14-ІІІн.о./. В случая несъобразяването с този принцип е довело първоинстанционния съд до подценяване на значими за отговорността на подсъдимия обстоятелства и определянето на наказание, несъответно на извършеното от него. Съставът счита, че деянието на подс. Х. е изключително тежко поради следните съображения:

1. Подходът към оценка на деянието не може да бъде свързан само с броя на по-тежко квалифициращите обстоятелства, а следва да обхване фактическото им съдържание, концентрация и интензитет. В Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г. са посочени примерни активни действия, които могат да бъдат свързани с предл. 2 и 3 на чл. 116 ал. 1 от НК – „ под особено мъчителен начин за убития се разбира начин, който причинява изключителни страдания на жертвата, като лишаване от живот чрез рязане на части от тялото на жертвата, с отрова, която причинява особени страдания, с множество удари, чрез постепенно задушаване и др. Съставът за особена жестокост е налице, когато при извършване на убийството деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. Някои обстоятелства, като например рязане на части от тялото на жертвата, нанасяне на много удари и др., могат да характеризират убийството като такова, извършено едновременно по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост.”.

Приживе и в съзнание пострадалият е понесъл изключително физическо насилие – с оглед причинените увреждания се установяват многобройни - около 45 отделни удара, като някои травми могат да бъдат в резултат на серийно нанасяне на удари; засегнати са всички анатомични области; около и повече от два часа М. е изпитвал болки и страдания, които са били интензивни, разнородни и продължителни. Пострадалият, по-възрастен и трудно подвижен, е осъзнавал значителното физическо превъзходство на подсъдимия и случващото се по силата на взетото от него решение да го убие, чувал е и думите му в този смисъл, заявени от подсъдимия пред свидетелите С. и О..

По отношение на втория признак - активните действия на подсъдимия спрямо пострадалия са започнА.изненадващо и в гръб, първо с ръце, а след това с предварително подготвената брадвичка, ескалирА.са, категорично изразявайки ярост, ожесточение, отмъстителност, далеч надхвърлящи необходимото съдържание за наличието на „особена жестокост.”. Например, прегледът на съдебната практика установява, че фактите, описани в Решение № 48/15г.-ІІ н.о. на ВКС на РБ, свързани с квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 3 от НПК са за нанесени на пострадалото лице два удара с метален профил в главата. В случая, подс. Х. е причинил на пострадалия 45 единични и серийни удари, с два от които е счупил черепния покрив на главата му, с други счупил ребра и травмирал гръдния му кош, размазал лицето му – като част от ударите в тази област са със значителна сила – „удари, нанесени със замах“. Подсъдимият е нанасял удари продължително, използвал е различни оръжия. Поведението му е ужасило свидетелите очевидци. Жестокостта е била осъзната и демонстрирана от подсъдимия пред свидетелите – съзнавайки, че му се казва да спре, подс. Х. е продължил да удря с брадвата по главата на пострадалия. А когато тя е била изтръгната от ръката му, агресията му не е стихнала, дори в присъствието на двамата мъже подс. Х. е посегнал отново към нея и към намиращия се вблизост бастун.

Следователно, начинът на извършване – и с оглед понесените от жертвата болки и страдания, и с оглед обективираните качества и манифестираните особено драстични черти на личността на дееца, се отличава с прекомерен, изключителен интензитет и характеризира деянието като надхвърлящо обичайните престъпления от този вид.

2. Характеристичните данни за подс. Х. са преобладаващо негативни, съобразено и от протестиращия прокурор. В тази група обстоятелства съдът обсъди:

А) Данните за съдебни и криминалистични регистрации.

Отразено в регистрацията на подсъдимия в масивите на МВР е ефективно осъждане в Германия през 2002г., без да е изискан и приобщен постановеният съдебен акт. Поради изложеното не би могло да се обсъжда приложение на чл. 8 от НК, респективно да се претендира зачитане на правните последици на това осъждане.

Регистрацията по чл. 323 от НК от 13.04.2004г., съдържа като резултат - деяние от частен характер и прекратяване на водената преписка. Не е налице осъждане по престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия, поради което не би могло да се претендира, че фактът на деянието е безспорно установен и препятства последваща реабилитация по право.

На 26.10.2010г. е било изтърпяно наказанието пробация, като съвкупност от три мерки за срок от една година. Настъпила е реабилитация по право по това осъждане през 2013г.

Б) Данни за проявленията на личността му в средата по местоживеене и към момента на деянието.

Извън характеристичната справка за подсъдимия от районния инспектор, по делото са събрани множество свидетелски показания, които дават възможност да се установят действителните данни за личността на подсъдимия.

Работодателят му свид. А.М.– сочи, че винаги, когато подсъдимият е свободен се напива и той го оставя един ден да се наспи; винаги когато има пари се напива и ги изхарчва всички; спи по канавки и където намери; когато е пиян или заспива или го набиват, тоест дразни хората. Свидетелят е предоставил възможност на подсъдимия да работи при него от началото на м.12.2016г. След завръщането му от Германия през 2012г. до този момент подсъдимият не е работил.

Свид. М. М.– сочи, че след употреба на алкохол подсъдимият става друг човек – трудно се контролира и налита на бой; поради злоупотреба с алкохол се е развел; синът му го изгонил от домът им, защото забравил скарата включена и запалил къщата; живял известно време в колата си. В този смисъл са и показанията на свид. Семедов, бивш районен инспектор при РУ на МВР, който добавя, че подсъдимият рядко се задържа на една работа, защото прекалява с алкохол и го изгонват.

Свид. И. И.– обяснява, че, когато подсъдимият е трезвен е разбран човек, но след употреба на алкохол – не слуша никого и налита на бой.

В деня на престъплението подсъдимият отново е употребил алкохол, потърсил е и е намерил пострадалия, провокирал е началото на конфликта, в съответствие с трайно познатия на съселяните му проблем - след повлияване от алкохол да прояви агресия и склонност към насилие. Следва да се подчертае, че употребата на алкохол от подс. Х. не е била в резултат на удовлетворяване на зависимост – посочено от вещите лица по СППЕ, а съзнателно контролиран от подсъдимия акт.

Подс. Х. водел затворен, еднообразен начин на живот, с много стресори – безпаричие, честа употреба на алкохол, налице били кризи в общуването с близките, с проява на агресивност и доминантност – обсъдено от вещите лица по СППЕ. Личността на подсъдимия е охарактеризирана като лабилна, с нисък интелект и натрупано вътрешно безпокойство, комплекси, с ниски интереси, без мотивация за развитие и изграждане на пълноценни отношения с другите, с прикрита импулсивност и сдържана агресия.

По време деянието подс. Х. непосредствено е изразил личностните си качества, ожесточено е отрекъл най-ценното благо на живот на бившия си приятел, продължително и ненаситно го удрял с ръце и брадва, дори пред очите на идващите, за да ги разтърват, мъже като е упорствал и да продължи до постигане на искания резултат – „Ще го убия“.

Всичко изложено дотук разкрива притежавани от подсъдимия характеристики, които очертават трайни социално укорими прояви, достигнали до разгръщане във фатална степен на агресия и ярост, завишаващи степента на обществена опасност на личността му.

3. Според първоинстанционния съд извършеното от подсъдимия няма „широк обществен резонанс”, без да е пояснено съдържанието на това понятие, като е противопоставена оценката на деянието като „битово убийство“.

При спазване на изискванията по чл. 14 ал. 1 от НПК вътрешното убеждение на съда при вземане на решения се изгражда само въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. ДА.едно деяние е получило медиен отзвук или не, е извънпроцесуален факт, който не следва да влияе върху решаването на основните въпроси на наказателното производство. Засягането на обществените интереси следва да бъде преценявано по същината на престъпния резултат и причинените с него общественоопасни последици.

Вдействителност деянието е било осъществено в близост /на около 50м/ от дома на пострадалия, на поляна в края на селото, в светлата част на деня. В процеса на извършването му е било възприето от свид. Х., С., О., на място е пристигнал и свид. А.М., на когото подсъдимият е позвънил да каже, че е набил Ю., критичното състояние на пострадалия е било възприето от фелдшера на екипа на ЦСМП - свид. Александрова, както и от всички медицински специалисти, участвали в процеса по оказване на животоспасяваща помощ. Отражението на действията на подсъдимия е интерпретирано от свидетелите и оставя отпечатък у всеки, който е имал възможността да се запознае с фактите по делото за демонстрираната брутална агресия, интензивно насилие и крайна жестокост. Изследвана по този начин степента на обществена опасност на извършеното разкрива изключително високи стойности. Съпоставката на конкретното престъпление с отразените в съдебната практика по тази правна квалификация позволява да бъде обобщена оценка на извършеното като изключително тежко.

 

С оглед на изложените съображения съставът счете, че извършеното престъпление има характеристиките по чл. 38 А ал. 2 от НК и съответно се явява наказанието по втората алтернатива на предвиденото в чл. 116 ал. 1 от НК - доживотен затвор.

 

По правилата на чл. 58 А ал. 2 и 3 от НК, това наказание подлежи на замяна с наказание лишаване от свобода в рамките от 15 до 30 години.

За да индивидуализира наказанието на подсъдимия съдът съобрази обстоятелствата от значение за отговорността му по чл. 54 ал. 1 от НК.

 

Степента на обществена опасност на деянието и дееца според гореизложените съображения съставът оцени като изключително високи.

 

При изследването на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, неоснователно първоинстанционният съд е коментирал лошите характеристични данни за пострадалия. В тази посока, обосновано протестиращият прокурор е подчертал, че животът е най-ценното човешко благо, поради което тези характеристики на жертвата, включително и съдебното й минало, нямат значение. От друга страна, доказано категорично е, че М. е бил по-възрастен, физически по-слаб, трудно подвижен, бил е ответно нападнат в гръб – обстоятелства, които влияят върху оценката на обществената опасност на деянието и отегчават отговорността на подс. Х.. В кръвта на М. не е установена концентрация на алкохол, когато според бившата му жена ставал заядлив и можело да се сбие. 

Не би могло да се приеме, че като смекчаващо обстоятелство следва да се цени самопризнание на подсъдимия от досъдебното производство – в тази насока бяха изложени съображения. Що се касае до мотива за извършване на деянието – всички присъстващи са били наясно, че подсъдимият обвинява пострадалия, че е откраднал неговите инструменти. Факт, който е бил известен в селото от около година. С оглед на това обясненията на подсъдимия – едва след предявяване на материалите по делото, не са подпомогнали действията по разследването и с оглед указанията на ТР № 1/06.04.2009г. на ВКС, НК, т. 7. Частичните признания на подсъдимия в ДП не са спомогнали съществено за разкриване на престъплението. /сходен извод по Решение № 100/2015г. – ІІІ н.о. на ВКС на РБ/. Депозираните пред съда са обусловили процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК и се отчитат по волята на законодателя при индивидуализацията по чл. 58 А от НК.

Нанесените от пострадалия спрямо подсъдимия два удара са в обстановка на иницииран от подс. Х. контакт и конфликт, поради което и не следва им да се придава решаваща тежест на провокация и предизвикателство, смекчаващо отговорността на подсъдимия. Ако подсъдимият беше изпълнил уговорката си със свид. А. М., а не беше тръгнал да търси пострадалия, ако не беше подновил спора и обвиненията си, този физически конфликт не би бил осъществен. Действително в хода му е бил ударен и от главата му е потекла кръв, но това се е случило и в началото на месеца. Този път обаче, подсъдимият е формирал своя пряк умисъл завинаги да се справи с пострадалия като го убие и го е нападнал в гръб, с което е сложил началото на активните си действия по осъществяване на решеното. Съзнанието му не е било стеснено, контролът над ситуацията не е бил ограничен. В състояние на обикновено алкохолно опиване и раздразнение подсъдимият е разполагал с пълна психическа годност да разбере и противодейства за справяне с конфликтната ситуация по друг начин.

При индивидуализацията на отговорността на дееца за инкриминираното деяние въззивният съд като втора-първа инстанция има правомощието да установи и нови фактически данни за тежестта на деянието и дееца, да направи нови изводи за съотношението между смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, валидни за правилните изводи при определяне на справедливо и съответно на тежестта на извършеното престъпление наказание. /по Решение №35/2013-ІІІн.о. на ВКС на РБ/.

При качествената оценка на обстоятелствата  по чл. 54 ал. 1 от НК, при смекчаващото отговорността чисто съдебно минало и съжаление за извършеното, съставът установи, че заменящото санкцията доживотен затвор наказание лишаване от свобода следва да бъде определено в размер около средния – за срок от 23 години. Първоначалният режим на изтърпяване, определен от РОС, не се нуждае от промяна.

Така определеното наказание е резултат от спазване на правната техника, съответства на взаимното обвързване между принципа на законоустановеност и индивидуализация на наказанието и е съобразено със задължителните указания на ТР № 2/15г. на ОСНК на ВКС на РБ. Постигат се целите по чл. 36 от НК. Поставеният акцент върху потребностите на личността на подс. Х. от интензивна работа в условията на мястото за понасяне на наказанието налага периодът на изолация да бъде продължителен. Установените негативни качества и трайно съществуващи нагласи на личността индикират специално внимание за постигане на индивидуалната превенция. На тази увредена личностна основа така формираният размер на наказанието осигурява необходимото и достатъчно време за поправяне и превъзпитаване въздействие. Целите на генералната превенция са насочени към общото предупредително-превъзпитателно отражение на наказанието. Високата морална укоримост на извършеното, тежестта на престъпния резултат и открояването на проявата на подс. Х. спрямо останалите от този вид подкрепят извод за обоснована строгост на санкцията.

 

Поради изложеното и несъстоятелно е искането на защитника при такова по тежест и характер престъпление, извършено от личност като подс. Х., да се счита, че по-леко по вид и размер наказание ще постигне целите на закона. Подобен подход напълно се дистанцира от търсенето на справедливо отражение на наказанието спрямо извършеното и обществена превенция – неотделима част от съображенията при отмерването на наказанието по действащите правила. 

 

Предвид изложените съображения разглежданата присъда следва да бъде изменена като се определи по-тежко по вид наказание, което да бъде заменено с наказание лишаване от свобода за срок от 23 години.

 

Служебната проверка на присъдата установи, че налагайки наказание лишаване от свобода, РОС е пропуснал да приспадне времето, през което по отношение на подсъдимия била постановено задържане и взета мярката за неотклонение „задържане под стража”, считано от 28.042017г. Доколкото с настоящото решение въззивната инстанция преурежда въпросите на наказанието, като последица от подлежащия на изтърпяване вид санкция, следва да се произнесе и по чл. 59 ал. 1 и 2 от НК.

ІV. По отношение на гражданския иск.

 

В жалбата на процесуалния представител – повереник на С.Ю.О., дъщеря на пострадалия, се претендира увеличаване на присъденото обезщетение до пълния предявен размер.

С присъдата първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия да заплати на ищеца сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деянието, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2017 г. до окончателно плащане, като отхвърлил предявения граждански до първоначално предявения размер от 150 000 лв., като неоснователен и недоказан

При определяне на размера на обезщетението в зависимост от вредата, съдът изхожда не от субективни схващания за справедливост, а от тежестта на действителните вреди, като отчита обществено-икономическите процеси  и развитието на обществото. Видно от актуалната практика на съдилищата обезщетенията за неимуществени вреди, причинени с деяния от този вид, са определени в диапазон, сходен с претенциите на ищцата по делото, така напр. в Решения №№ 27/14г. – І н.о., 88/15г. – І н.о., 104/15-І н.о., 184/15 – ІІ н.о., 100/15г. – ІІІ н.о. и др. Диференциацията в размерите на обезщетенията е в зависимост от формата на вината при която е осъществен деликта, цялата обстановка по случая, дълбочината и начина на понасяне на неимуществените вреди.

За изследване на характера на отношенията между пострадалия и неговата дъщеря следва да се съобразят показанията й и тези на нейния вуйчо - свид. И.. Независимо, че детството й е преминало при другия й родител, свид. О. е установила и поддържала връзка с баща си. Търсила е контакт, подпомагала е ежедневието му, гостувала му е със семейството си при периодите, в които е в България. Засегната е дълбоко от загубата - „ В момента все още съм в шок от станалото и не мога да си отговоря на въпроса как може да се убие един човек.“. Свид. И.описва впечатленията си от начина, по който смъртта на бащата е повлияла върху ищцата – „Постоянно й е тъжно, мъчно за него, постоянно говори за него… като че ли нещо се измени в нея.“. Установява се привързаност между ищцата и пострадалия, като загубата на родителя й никога няма да бъдат преодоляна. Допълнителна тежест и болка причинява истината за последните минути от живота му, болката и ужасът, които е изпитвал баща й, цялостната картина на престъплението.

От друга страна, към момента на деянието ищцата е навършила 34 годишна възраст, сочещо на изградена зряла личност, която разполага с ефективни интелектуални качества и възможности за преработване на травмата. Връзката й с пострадалия е била епизодична, тъй като тя има свое семейство и трайно води самостоятелен живот извън страната, което рефлектира върху обема на причинените с деянието на подсъдимия спрямо нея духовни вреди.

 

Поради изложените аргументи съставът счете жалбата на повереника за частично основателна, като размерът на присъденото обезщетение следва да бъде увеличен до 60 000лв. и присъдата в гражданскоосъдителната част следва да се измени, при запазване на постановеното за дължимата законна лихва от деня на увреждането. С оглед събраните по делото доказателства за обхвата, интензитета и начина на понасяне на неимуществените вреди от ищцата, искът в останалата част до предявения размер от 150 000лв. се явява изключително завишен.

 

Предвид увеличаването на присъденото обезщетение подсъдимият следва да заплати и допълнителна държавна такса в размер на 800 лв. над присъдената от първоинстанционния съд.

 

V. По отношение на разпореждането с веществените доказателства по делото.

 

Служебната проверка на присъдата установи, че съдът не се е разпоредил с всички, а само с едно от веществените доказателства. В мотивите на съда не са изложени съображения за изясняване на това решение.

Неправилно съдът на основание чл. 301, ал.1, т.11 от НПК, при задължение да се позове на т. 9 от същата норма, е приложил чл. 53, ал. 1, б“а“ от НК спрямо вещественото доказателство - фабрично изработена брадвичка. Останали извън разпореждане до момента са множеството други веществени доказателства

 

Допуснато е нарушение на задължението по чл. 305 ал. 4 от НПК и чл. 301 ал. 1 т. 11 от НПК, което действително е отстранимо чрез допълнително произнасяне по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК. Следва обаче да се отчете, че законовата норма налага съдът да се разпореди с присъдата.

 

По изложените съображения и предвид липсата на служебно установени други основания за отмяна или изменение на присъдата в наказателно и гражданско осъдителната части и на основание чл. 337 ал. 2 т. 1 и ал. 3 от НПК, въззивният съд

 

 

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ присъда № 65 по НОХД № 373/2017г. на Окръжен съд гр. Разград, постановена на 01.12.2017г., като

 

ОПРЕДЕЛЯ на подс. Х. наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, което на основание чл. 58 А ал. 2 и 3 от НК ЗАМЕНЯ С НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВАДЕСЕТ И ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НК приспада времето, през което по отношение на подс. Х. е било взето задържане по чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР и мярка за неотклонение „Задържане под стража“ – считано от 28.04.2017г.

 

УВЕЛИЧАВА размера на присъденото обезщетение по предявения от С.Ю.О. граждански иск от 40 000лв. на 60 000лв.

ОСЪЖДА подс. Х. да заплати допълнителна държавна такса по уважения граждански иск в размер на 800лв.

 

         ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :