Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 41/21.03.           Година  2019                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На двадесет и втори февруари             Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

Секретар Соня Дичева

Прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВАНД № 32 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е решение №  83 /17.12.2018г., постановено по НАХД № 300/18 г. на Окръжен съд Добрич, с което на основание чл. 378 ал. 4 т. 3 вр. чл. 24 ал. 1 т. 3 от НПК и чл. 81 ал. 3 от НК наказателното производство по делото по отношение на В.А.Т. за извършено престъпление по чл. 255 ал. 4 вр. ал. 1 предл. 1 т. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК било прекратено поради изтичане на предвидена в закона давност.

Делото във въззивния съд е образувано по протест прокурор при ОП гр. Добрич. Счита се, че постановеното решение е неправилно при прилагане на чл. 81 ал. 3 от НК и се иска отмяната му и връщане на делото за разглеждане по същество. Изложени са редица аргументи, обосноваващи тезата на прокурора, че давността по привилегирования състав не е изтекла и се изчислява от датата на внасянето или заместването с оглед ТР 26/01.04.1960г. на ОСНК. В хода на пренията пред въззивния съд протестът се поддържа от представителя на ВАпП.

Срещу протеста е постъпил отговор от обв. Т., чрез защитника – адв. А., който споделя аргументите на ДОС, че още към момента на повдигане на обвинението абсолютната погасителна давност е била изтекла (на 30.10.2016г.) и прокурорът е следвало да прекрати наказателното производство. Посочва се, че ТР 26/01.04.1960г. е неприложимо, тъй като: а)на обв. Т. никога не й е повдигано обвинение за престъпление по чл. 255 ал. 1 от НК, а такова по чл. 255 ал. 4 от НК, тъй като е заплатила задълженията си много преди повдигане на обвинението; б)неправилно се обсъжда смекчаване на наказателната й отговорност, ангажирана на 29.08.2018г., когато вече е била погасена. В хода на пренията пред настоящата инстанция защитникът счита протеста за неоснователен и моли решението да бъде оставено в сила.

Обв. Т. редовно призована, не се явява пред въззивната инстанция.

 

Съставът на въззивния съд, след като се запозна с материалите по делото, счита че в хода на първоинстанционното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция и съставляват основание за отмяна на постановеното решение. Съображенията в този смисъл:

Фактическата сложност на наказателното производство се очертава от процесуалната хронология на досъдебното производство, разследваните престъпни състави, обхванатите множество лица. Видно е, че с постановление на заместник окръжен прокурор в ОП Силистра от 09.07.2015г. от ДП № 39/2014г. на ОСлС при ОП Силистра са били разделени материали и е било образувано настоящото наказателно производство, достигнало до определените за разследването му органи на досъдебното производство на 04.04.2016г. По делото са проверявани осем физически лица (връзките им с ЮЛ) по ревизионни актове срещу тях, разглеждащи данъчни задължения от 2005 до 2010г. Приключвайки разследването на досъдебната фаза, прокурорът изготвил постановление от 31.08.2018г., с което на основание чл. 375 от НПК предложил обв. В.Т. да бъде освободена от наказателна отговорност за извършено от нея престъпление по чл. 255 ал. 4 вр. ал. 1 пр. 1 т. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, като след приключване на производството по гл. 28 от НПК, предстои  внасяне на обвинителен акт по отношение на обв. Д. Костов, А. Костова и З. Байчев.

По постановлението на прокурора срещу обв. В. Т. било образувано НАХД 300/18г. на ДОС. Във второто с.з. от 26.11.2018г. съдът служебно констатирал, че по обвинението по чл. 255 ал. 4 от НК са налице основания по чл. 81 ал. 3 вр. чл. 80 ал. 1 т. 4 от НК, налагащо присъствието на обв. Т. в с.з. и производството било отложено. Обвиненото лице се явило пред съда на 17.12.2018г. и категорично заявила, че желае наказателното производство да бъде прекратено, а не да продължи, с оглед изтеклата давност. В същото с.з. било произнесено и обжалваното решение.

Видно от мотивите на първоинстанционния съд, решаващи аргументи в полза на становището, че абсолютната погасителна давност е изтекла, са:

Повдигнато е обвинение за извършено от нея престъпно деяние по чл.255 ал.4 вр. с ал.1 пр.1-во т.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, при условията на продължавано престъпление в периода 01.01.2007г. – 30.04.2009г. За престъплението се предвижда наказание до две години лишаване от свобода и глоба до 500лв. Съгласно разпоредбата на чл.80 ал.1 т.4 от НК, наказателното преследване за това престъпление следва да се изключи по давност, ако наказателното преследване не е било възбудено в продължение на пет години след довършването му. Нормата на чл.81 ал.3 от НК регламентира, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното  преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с ½ срока, предвиден в предходния член, съотв. по чл.80 ал.1 т.4 от НК - седем години и шест месеца. Съдът счел, че от момента на прекратяването на деятелността по твърдяното продължавано престъпление - 30.04.2009г., абсолютният давностен срок е изтекъл на 30.10.2016г., и след тази дата е възникнало основанието по чл.24 ал.1 т.3 от НПК за прекратяване на наказателното производство по отношение на В. А.Т..

Изложените съображения и съответстващите им възражения на защитата по протеста не могат да бъдат споделени. Неправилно първоинстанционният съд е отъждествил давността за извършеното престъпление по чл. 255 ал. 1 вр. чл. 26 от НК (с начало 30.04.2009г.), с давността по привилегирования състав по чл. 255 ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК (с начало 14.07.2017г., когато вменените с обвинението данъчни задължения общо в размер на 9006,98лв. са били напълно внесени в бюджета, ведно с лихвите). Налице са два различни по своето начало и край давностни срока, обвързани с различни материалноправни предпоставки. С оглед на това и абсолютната давност по чл. 81 ал. 3 от НК,  погасяваща наказателното преследване по съответните престъпни състави настъпва в различен момент.

Основният състав по чл. 255 ал. 1 пр. 1 т. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, по който на обв. Т. било повдигнато обвинение на 04.08.2017г. (процесуален факт, опровергаващ възражението на защитника за отсъствието на такова обвинение), очертава обективните и субективни признаци на деяние, обвързано със срок по чл. 80 ал. 1 т. 3 от НК, започнал да тече от 30.04.2009г., приключващ на 30.04.2019г. Тъй като е прекъсван с надлежните действия на органите на ДП, от прекъсването му е започнала да тече нова давност. За изтичане на абсолютната погасителна давност са необходими 15 години, които биха изтекли на 30.04.2024г.

Привилегированият състав по чл. 255 ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, по който на обв. Т. е било повдигнато обвинение на 06.02.2018г., е обвързан с абсолютния давностен срок от 7г. и 6 месеца. Този срок започва да тече от 14.07.2017г. и би изтекъл на 14.01.2025г. Началото на този не срок не може да бъде отнесено към 30.04.2009г., тъй като тогава не е бил настъпил правопораждащият смекчената отговорност факт – внасянето на дължимите данъчни задължения, ведно с лихвите по тях. Поради това формираният извод на първоинстанционният съд, че абсолютният давностен срок е изтекъл на 30.10.2016г. е необоснован – към тази дата решаващата материалноправна предпоставка (възстановяването на щетата) все още не е била реализирана, съответно не е могла да породи какъвто и да било правнозначим ефект. Проявяването й на 14.07.2017г. правилно е било е проектирано към законовото решение по чл. 255 ал. 4 вр. ал. 1 от НК, само по себе си обвързано с по-благоприятна санкция. Последица от наказуемостта е индивидуализацията по института на давността.

С оглед задължителните указания на ТР № 26/01.04.1960г. на ОСНК „Крайната дата на намалената давност на наказателно преследване не може да бъде по-късна от крайния момент на давността за наказателно преследване, изчислена (за присвояването) без внасяне или заместване (по реда на чл. 107 НК).“. Следователно по отношение на обв. Т. абсолютната погасителна наказателното преследване давност е равна на тази по основния състав и би изтекла на 30.04.2024г.

Съставът на настоящата инстанция съобрази и съдебната практика по сходни фактически и правни положения установяваща приложимост на изводите по ТР №26/01.04.1960г. – Решение от 29.07.2010г. по ВНОХД № 166/2010г. на ОС- Благоевград, Решение № 88/24.10.2017г. по НАХД № 322/2107г. на ШОС, Решение № 288/04.12.2018г. по ВНОХД № 467/2018г. на ПАС.

С оглед неправилно прилагане на материалноправните норми, регламентиращи давността по чл. 80 и чл. 81 от НК, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК, като е ограничил процесуалните права на прокурора като страна, която повдига и поддържа обвинението, в частност правото на прокурора да получи отговор на своите искания по повод на обвинението, вкл. по отношение наказанието на дееца. Налице са предпоставки за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

 

         По изложените съображения и на основание чл. 378 ал. 5 вр. чл. 334 т. 1 вр. чл. 335 ал. 2 вр. чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 83, постановено на 17.12.2018 г. по НАХД № 300/18на Окръжен съд гр. Добрич, и

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: