Р Е Ш Е Н И Е

 

44

 

                                       Варна,28.03.2014 година

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,наказателно отделение,в публично съдебно заседание на Двадесет и девети Ноември,две хиляди и тринадесета година,в състав :

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА ЛОЛОВА

                                                                                   ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

       Секретар С.Д.

       Прокурор АННА ПОМАКОВА

       Като разгледа докладваното от съдия ПАЧОЛОВ

       ВНДОХ № 320 по описа за 2013 година,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

С присъда № 83 от 10.09.2013 година по НДОХ № 853/2013 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД подсъдимият Р.Г.Д., ЕГН **********,*** е бил признат за виновен в това,че:На 02.04.2013 година в град Варна, умишлено умъртвил Н. М. Ф. и на основание член 115 във връзка с член 54 и член 58а алинея 1 НК му е било наложено наказание"Лишаване от свобода"за срок от ОСЕМ ГОДИНИ,което наказание на основание член 61 от ЗИНЗС да бъде изтърпано при първоначален СТРОГ режим в Затвор,а на основание член 59 алинея 1 НК е било зачетено предварителното задържане на подсъдимия,считано от 02.04.2013 година.

Със същата присъда подсъдимият Р.Г.Д. е бил осъден  да заплати на Ц.С. М. сумата от 50 000,00 лева,представляваща обезщетение за причинените в резултат на деянието неимуществени вреди,ведно със законната лихва,считано от 02.04.2013 година до окончателното изплащане на сумата,като е бил отхвърлен иска за разликата над 50 000,00 лева до 100 000,00 лева,както и да заплати направените по делото разноски в размер на 732,98 лева-в полза на държавата и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 2 000,00 лева.

Със същата присъда първоинстанционният съд се е произнесъл и по веществените доказателства по делото.

Недоволен от така постановената присъда е останал прокурор от ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,протестирал я е  като неправилна в наказателно-осъдителната й част като явно несправедлива и на основание член 337 алинея 2 точка 1 от НПК се моли за изменението й,като бъде увеличено наложеното на подсъдимия Р.Г.Д. наказание"Лишаване от свобода"от ОСЕМ ГОДИНИ на ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ.

Недоволен от така постановената присъда е останал и подсъдимият Р.Г.Д.,обжалвал я е чрез защитника си-адвокат Й.Д.-***.Излагат се съображения,че не е съгласен с правната квалификация на извършеното деяние,като счита,че правилната квалификация е по член 124 алинея 1 от НК.На основание член 337 алине4я 1 точка 2 от НПК се моли за изменение на първоначалната присъда,като подсъдимият Р.Д. бъде признат за виновен за извършено от него престъпление по член 124 алинея 1 от НК и му бъде определено наказание в предвидените в този текст от НК граници.Моли се и за намаляване размера на присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди на гражданската ищца.

В съдебно заседание,по съществото на делото,страните взеха следните становища:

Представителят на държавното обвинение дава заключение,че протестът е основателен,но не в параметрите на наказанието,което се иска в него.Иска се налагане на наказание"Лишаване от свобода"в размер на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ,което наказание да бъде редуцирано при условията на член 58а от НК.Същевременно представителят на държавното обвинение дава заключение,че жалбата на защитата на подсъдимия Д. се явява неоснователна и като такава,следва да бъде оставена без уважение.

Защитата на подсъдимия Р.Г.Д..адвокат Й.Д. поддържа изцяло оплакванията в жалбата си и по изложени подробни съображения,моли за нейното уважаване.Същевременно излага съображения по отношение на протеста на ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА за неговата неоснователност и оставянето му без уважение.

Защитата на  частния обвинител и граждански ищец Ц.С.Ф.-адвокат Х.Н.-*** излага съображения,че жалбата на защитата на подсъдимия Д. се явява неоснователна и като такава,следва да бъде оставена без уважение.Същевременно излага и съображения,че протестът е правилен и че го подкрепя,като вм крайна сметка наложеното на подсъдимия Д. наказание"Лишаване от свобода"следва да бъде в размерв на ДЕСЕТ ГОДИНИ.

В последната си дума подсъдимият Д. заявява,че обичал жена си,не искал да се разделя с нея и не искал да я убива,обадил се на телефон 112 за да я спасят и че тя искала да става проститутка,а той не искал да става такава.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,след като взе предвид облакванията в протеста на ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА и в жалбата на защитата на подсъдимия Р.Г.Д.;становищата на страните по делото;становището на подсъдимия Д. в последната му дума,както и служебно изцяло-с оглед изискванията на член 313 и член 314 алинея 1 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Присъда № 83 от 10.09.2013 година по НДОХ№ 853/2013 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в гражданско-отхвърлителната й част не е била обжалвана,не е била протестирана и при условията на член         412 алинея 2точка 3 от НПК е влязла в законна сила.

Както протеста на ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,така и жалбата на защитата на подсъдимия Р.Г.Д. са били подадени в установения от НПК срок и са допустими за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.

Първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е разгледал далото в съдебно заседание при условията на член 371 точка 2 от НПК и е  приел за установена следната фактическа обстановка :                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    

Подсъдимият Р.Д. ***,като през 2012 година заживял на съпружески начала с пострадалата Н. Ф..

В началото двамата живеели в дома на родителите на Д.,***.През месец Март 2013 година се преместили в дома на бабата и дядото на Ф.:свидетелката ВИОЛЕТА ХРИСТОВА /АЙШЕКОТО/ и свидетеля АСЕН Х. ***.

Д. и Ф. често влизали в пререкания,като имало период,в който били разделени.Поводът за разногласията им бил ревността на подсъдимия Д.,който не позволявал на приятелката си да излиза от дома и да се среща със свои познати без да бъде придружена от някой от неговите роднини.Не й позволявал да има и собствен мобилен телефон,както и да работи някъде.

На 01.04.2013 година вечерта Д. и Ф. отново се скарали,защото мъжът настоявал двамата да се върнат да живеят при родителите му.Това ставало в дома на бабата на пострадалата.Там подсъдимият Д. извикал и свидетеля А.Ф. /брат на Н. Ф./,който отишъл заедно с жена си.Наложило се да се обадят и на свидетелката Ц. М.,която към този момент живеела и работила в Норвегия.Последната разговаряла с дъщеря си и с подсъдимия и от тях разбрала,че те не могат да се разберат къде да живеят,тъй като Н. Ф. категорично отказвала да се върне в дома на родителите на подсъдимия Д..Тя дори заявила и пред майка си,че ако настоява подсъдимият Д. може да се върне в своя дом,но тя няма да отиде с него там,дори не желаела повече да живее с него.Последното Ф. казала на М. и в предходни техни разговори,но тъй като имали съмнения,че Ф. е бременна/което впоследствие е опровергано от СМЕ/,майка й я молела да остане с подсъдимия,като й обещала като се върне в България да й предостави стаи в собствената си къща,където двамата да живеят.

В ранните часове на 02.04.2013 година препирните между подсъдимия Д. и Ф. малко се поуспокоили и те се прибрали в стаята си, която била на гърба на къщата на бабата.Там обаче спорът между двамата се разгорял с нова сила,като Ф. настоявала да се разделят,а подсъдимият Д. упорито не желаел това.Малко след 04.00 часа подсъдимият Д. взел оставения на масата нож и го забил в шията на лежащата на леглото Н. Ф..

Изплашен от своите действия и рукналата кръв,той оставил ножа забит в шията й и побягнал навън.Пострадалата Ф. успяла да се изправи, излязла на улицата и се развикала за помощ.На призивите й се отзовали живеещите наблизо свидетели:С. С., Ф.С. и Н. С..Тримата свидетели заварили Ф. легнала на улицата пред дома си,обляна в кръв и вече губеща съзнание.Свидетелят С. се опитал да затвори кървящата рана с подръчни средства,а свидетелят С. подал сигнал за случилото се на тел. 112.

Сигналът бил приет в дежурната на Четвърто РУП - Варна в 04.20 часа. Две минути по-късно на тел.112 било регистрирани второ обаждане за същия случай:този път от подсъдимия Д..Последният заявил,че е убил жена си и че се намира в района на стадиона,като помолил при отиването на място на полицейските служители,последните да пуснат светлинен и звуков сигнал, за да ги види и да се предаде,което в крайна сметка се случило.

Подсъдимият Д. бил задържан и отведен в Четвърто РУП- Варна,а пострадалата Н. Ф. била откарана в МБАЛ"Света Анна" в град Варна,където два часа по-късно починала.

От заключението по съдебно-медицинската експертиза,кредитирана от първоинстанционния съд,като обективна,безпристрастна и безспорна е било установено,че причина за смъртта на Н. Ф. е прободно- порезно нараняване на шията с раневи канал,по хода на който са увредени жизнено важни магистрални съдове- общата лява сънна артерия,вътрешната лява яремна вена,довели до излив на значително количество кръв и развитие на остра кръвоизливна анемия.

От изготвената по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза е било установено,че подсъдимият Д. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.Експертизата е изключила възможността подсъдимият Д. да се е намирал в състояние на физиологичен афект в момента на извършване на деянието.

Гореописаната фактическа обстановка е била приета за установена от първоинстанционния съд след подробен,пълен и комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства.Тази фактическа обстановка не е била оспорена както във фазата на досъдебното производство от подсъдимия Д. и защитата му,не е била оспорена при разглеждане на делото в съдебно заседание пред първоинстанционния съд,не се оспорва и пред въззивната апелативна инстанция.

Въззивната апелативна инстанция възприема изцяло изводите на първоинстанционния съд относно приетата за установена фактическа обстановка по делото,като законосъобразна,обоснована,в синхрон със събраните по делото доказателства и безспорна.

При така законосъобразно и обосновано приетата за установена фактическа обстановка,първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД също така законосъобразно и обосновано е направил своите изводи,че с деянието си на 02.04.2013 година в град Варна подсъдимият Р.Г.Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на член 115 от НК с пострадала Н. М. Ф.,като престъплението е било извършено при условията на пряк умисъл-по смисъла на член 11 алинея 2 от НК.

В съдебно заседание пред първоинстанционния съд от страна на защитата на подсъдимия Д. е било направено възражение,че подсъдимият е извършил престъплението при условията на физиологичен афект и е помолил деянието да бъде преквалифицирано по член 118 НК.

Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е направил своите изводи,че това възражение е неоснователно тъй като:Физиологичният афект представлява краткотрайна интензивна емоционална реакция в резултат на силен провокиращ дразнител в непоносима за личността ситуация,при която да са налице негативни провокиращи преживявания за него.При физиологичния афект силното емоционално напрежение рязко довежда до стесняване на полето на съзнание,при което се стеснява волевия път на борба между мотиви и контрамотиви и именно в такова състояние трябва да е извършено престъплението за да се приеме от съда,че е налице привилегирования състав на член 118 НК.

Както беше посочено по-горе:от заключението на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза е било установено,че подсъдимият Д. е изпитвал силни чувства към пострадалата Ф.,че е заявявал любовта си към нея и към момента на освидетелстването,както и че страхът му от евентуална нейна изневяра е бил свързан със собствената му самооценка и разбиранията му за семейство,за права и задължения.

Същевременно обаче от всички доказателства по делото е било установено по категоричен начин,че подсъдимият Д. е знаел и приел обстоятелството,че преди да заживее с него,Н. Ф. е живяла с още двама мъже,знаел е от какво семейство произхожда и това безспорно е повлияло на светогледа на пострадалата,а той я е приел именно с тези нейни разбирания,които не е можел да промени въпреки явните си опити за това.

Подсъдимият Д. и Ф. са разговаряли нееднократно относно това,къде и как ще живеят съвместно и кой какво очаква от това съжителство.Именно поради различията във вижданията си те са се събирали и разделяли в съвместния си живот.

Както беше посочено по.горе:В инкриминираната вечер подсъдимият Д. и Ф. са имали разпри помежду си,които са продължили в рамките на няколко часа.Нещата са се успокоявали и отново са ескалирали, като се е наложило да търсят помощ при разрешаване на спора им последователно от страна на бабата,брата и майката на пострадалата.Водили са се дълги разговори дали двамата да останат да живеят заедно и къде да стане това.Ф. нееднократно през тази вечер е заявявала, че категорично не желае да живее в дома на родителите на подсъдимия Д.,а дори не е била сигурна дали изобщо иска да живее с него. Същото се е повторило и когато са останали двамата сами в тяхната стая,след което подсъдимият е забил ножа в шията й,който удар се е оказал смъртоносен.

По тези съображения първоинстанционният съд е приел,че в случая не е налице такъв интензивен,краткотраен и провокиращ емоционален фактор, който да доведе до стесняване на съзнанието на подсъдимия  Д. и съответно до скъсяване на волевия път на действията му в частта на преценката на мотивите и контрамотивите,за да се приеме,че е налице физиологичен афект,а от там престъплението му да бъде преквалифицирано на такова по член 118 НК.

Въззивната апелативна инстанция възприема изцяло изводите на първоинстанционния съд за липса в случая на при условията на физиологичен афект у подсъдимия Д. при извършване на престъпното деяние на 02.04.2013 година в град Варна,като задълбочени,комплексни,законосъобразни и обосновани.

Същевременно ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД отчита и обстоятелството,че с жалбата на защитата на подсъдимия Д. не е сезиран за постановена присъда от първоинстанционния съд при неправилно приложение на материалния закон,а именно:че извършеното от подсъдимия деяние следва да бъде квалифицирано по член 118 от НК.

При разглеждане на делото в съдебно заседание пред първоинстанционния съд защита на подсъдимия Д. е направила възражение,че подсъдимия е извършил престъпление по член 124 НК, а не такова по член 115 НК.Такова оплакване:за постановена присъда при нарушение на материалния закон,след като подсъдимият Д. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по член 115 от НК,а не за извършено престъпление по член 124 алинея 1 от НК,е направено и в жалбата на защитата на подсъдимия Д. против постановената присъда на първоинстанционния съд.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че това оплакване се явява неоснователно и като такова,следва да бъде оставено без уважение,тъй като:За да се приеме,че е осъществен състава на член 124 алинея 1 от НК е необходимо да бъде установено,че подсъдимият Д. е желаел умишлено да причини телесно увреждане на пострадалата и от това причинено умишлено телесно увреждане да е настъпила смърт по непредпазливост.

Вярно е,че подсъдимият Д. заявява,че е искал само да нарани Ф.,когато тя му е заявила,че не желае да живее с него.За да се прецени какъв е бил умисълът на подсъдимия Д., следва да бъдат преценени какви са били неговите конкретни действия:А в случая подсъдимият  Д. е нанесъл удар с ножа във жизнено важен орган на пострадалата Ф.,в който орган има артерии с изключителна важност за живота на човека.И именно в резултат на този удар,въпреки оказаната медицинска помощ,няколко часа по-късно е настъпил леталния край на пострадалата Н. Ф.

По гореизложените съображения въззивната апелативна инстанция прави изводите си,че оплакванията в жалбата на защитата на подсъдимия Р.Г.Д. за постановена присъда в нарушение на материалния закон/да бъде признат подсъдимият за извършено от него престъпление не по член 115 от НК,а по член 124 алинея 1 от НК/за неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение.

 Относно оплакванията в протеста на ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРНА за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Р.Г.Д. :

За да определи наказанието на подсъдимия Д.,първоинстанционният съд е преценил степента на обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на извършителя;подбудите за извършване на престъплението отчел е както смекчаващите отговорността обстоятелства за подсъдимия:чисто съдебно минало,млада възраст,проявена критичност и искрено съжаление към извършеното,оказано съдействие за разкриване на обективната истина,а като отегчаващи отговорността обстоятелства:лоши характеристични данни,като законосъобразно и обосновано е направил изводите си,че наказанието"Лишаване от свобода"следва да бъде наложено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и че наказанието следва да е между минималния и средния,предвиден в разпоредбата на член 115 от НК размер.В конкретния случай първоинстанционният съд е преценил,че справедливото наказание следва да е"Лишаване от свобода"за срок от .ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ.Отчитайки законосъобразно и обосновано,че производството по делото е било по реда на глава ХХVІІ,налагащо и задължителното приложение на чл.58а, ал.1 НК,при който задължително се намалява размерът на така определеното наказание с една-трета,законосъобразно,обосновано и справедливо е приел,че подсъдимият Д. следва да изтърпи наказание"Лишаване от свобода"за срок от ОСЕМ ГОДИНИ,което наказание да бъде изтърпяно ефективно при първоначален СТРОГ режим в затвор.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД също прави изводите си,че така наложеното на подсъдимия Д. по вид и размер наказание"Лишаване от свобода"в размер на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ,редуцирано при условията на член 58а от НК  с една-трета,а именно:в размер на ОСЕМ ГОДИНИ,с оглед личността му,неговото поправяне и превъзпитаване,ще е напълно достатъчно и необходимо за пълното постигане целите на генералната и на специалната превенции на наказанието,визирани в член 36 от НК и че размерът на това наказание не следва да бъде увеличаван.

По гореизложените съображения въззивната апелативна инстанция счита,че се явяват неоснователни оплакванията за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Д. наказание"Лишаване от свобода" в размер на ОСЕМ ГОДИНИ в протеста на ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА и като такива,следва да бъдат оставени без уважение.

По отношение размера на уважения граждански иск за обезщетение за неимуществени вреди:

Първоинстанционният съд е приел,че предявеният иск не е бил доказан по размер,тъй като от събраните по делото доказателства по безспорен начин е било установено че Н. Ф. не е живяла в едно домакинство с майка си дълго време преди инкриминираното деяние.Отчел е,че двете са поддържали връзка по телефона и с лични срещи за времето,когато М. се е намирала в страната,но реално по делото липсвали доказателства,от които да се установят преживяванията и страданията,които е имала гражданската ищца в резултат на престъплението.Към момента на постановяване на присъдата първоинстанционният съд е приел,че справедливият размер на присъденото обезщетение за претърпените болки и страдания следва да бъде в размер на 50 000,00 лева.

Въззивната апелативна инстанция също прави изводите,че предявеният граждански иск за претърпени неимуществени вреди в резултат на загубата от една майка на дъщеря й се явява основателен и като такъв,законосъобразно и обосновано е бил уважен.Относно размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди:С оглед близката роднинска връзка между пострадалата дъщеря Ф. и майка й М.,с оглед претърпените болки и страдания от тази загуба,както и по справедливост,ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД счита,че ако и загубата на близък човек практически и неизмерима в пари,то един размер на иска за неимуществени вреди в размер на 50 000,00 лева ще е напълно достатъчен е необходим за овъзмездяването на гражданската ищца от загубата на дъщеря й.

По гореизложените съображения въззивната апелативна инстанция прави изводите си,че и оплакванията в жалбата на защитата на подсъдимия Д. за завишен размер на уважения иск за обезщетение за неимуществени вреди се явяват неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:Както оплакванията в протеста на ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА за занижено наказание"Лишаване от свобода",наложено на подсъдимия Д. с присъдата на първоинстанционния съд;така и оплакванията в жалбата на защитата на подсъдимия Р.Г.Д. за неправилно приложение на материалния закон и за завишен размер на обезщетението на неимуществени вреди се явяват неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение,а присъдата на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,като законосъобразна,обоснована и справедлива,следва да бъде потвърдена изцяло.

При служебната проверка на постановената присъда от ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД въззивната апелативна инстанция не констатира пропуски или нередности,водещи до отменяването или изменяването й.

Водим от горното и на основание член 338 от НПК,ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 83 от 10.09.2013 година по НДОХ № 853/2013 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдим Р.Г.Д.,ЕГН **********,***.

 РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД  на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от съобщението му до страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във връзка с член 340 ал.2  от НПК.

 

                                                                                         1:

 

                          

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ : 

                                                

 

                                                                                         2: