ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер 291/22.08.          Година  2018                  Град Варна

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На двадесет и втори август                  Година две хиляди и осемнадесета

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Джамбазова

                            ЧЛЕНОВЕ: Ангелина Лазарова

Женя Димитрова

 

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВЧНД № 320 по описа на съда за 2018 г.,

    за да се произнесе взе предвид

 

Предмет на въззивното производство е определение № 139 по ЧНД № 168/2018 г. на Окръжен съд гр. Силистра, постановено на 05.07.2018 г., с което съдът се произнесъл по жалба на адв. П. Й, в качеството на процесуален представител на наследниците на И.П.Д.– М.Д. и П.К., и потвърдил постановление на Окръжна прокуратура гр. Силистра за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 259 ЗМ-2248/2017г. по описа РУМВР Дулово.

Въззивното производство е образувано по жалба отново на адв. Й. Счита се, че в определението e заложено логическо противоречие, тъй като съдът е приел че е налице случайно деяние по чл. 15 от НК, а от друга страна е счел, че водачът свид. Б.формално е нарушил разпоредбата на чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят намира, че по този начин съдът е възприел обстоятелства за приложение на чл. 9 ал. 2 от НК, неприложим в случай на причинена смърт. Счита се, че преминаването на водача в насрещната лента е в резултат на самонадеяно възприемане на ситуацията, като решаващите органи не са разгледали хипотезата – какво би станало ако л.а. на свид. Б.е завил надясно. В тази посока жалбоподателят посочва, че първата тройна АТЕ не дава ясен и точен отговор би ли настъпило произшествието ако водачът бе продължил движението си в своята лента, без да се отклонява наляво, а втората тройна АТЕ е установила, че е имало свободно място на пътя, по което л.а. на свид. Б.е могъл да премине ако водачът „реагирал своевременно“ и го бе отклонил надясно, но не е имал техническа възможност затова. Според жалбоподателя вещите лица не са дали ясен отговор дали по този начин е било възможно безопасно преминаване. Иска се отмяна на определението поради съществено противоречие на изводите на съда с фактическата обстановка. Посочена е относима съдебна практика. Жалбоподателят моли за отмяна на определението и потвърденото с него постановление, и връщане на делото за продължаване на разследването.

Постъпило е становище на пълномощника на свид. Б., с което се иска потвърждаване на разглежданото определение.

 

За да се произнесе по жалбата съставът на апелативния съд прецени следното:

 

В постановлението си от 22.06.2018г. прокурор от ОП гр. Силистра, след като се е запознал с материалите по делото, преценил, че от доказателствата се установява, че на 13.11.2017г. е възникнала ситуация, в която опасността за движението в опасната зона за спиране на свид. Б.е била създадена вследствие поведението на пострадалия – не спрял на знак стоп и отнел предимството на свид. Банчев. Прокурорът приел, че свидетелят не е бил длъжен и не е могъл да предвиди неправомерното поведение на пострадалия и не е могъл да направи нищо за да избегне произшествието чрез намаляване на скоростта и спиране. Изводът на прокурора че е налице случайно деяние по чл. 15 от НК е довел до прекратяване на производството на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1, 4 от НПК.

Сезиран с жалба на наследниците на пострадалия, чрез процесуален представител, СОС потвърдил фактическите и правни изводи на прокурора и потвърдил изцяло постановлението.

Основен аргумент на прокурора и на първоинстанционния съд е установеното за отстоянието на л.а. Ситроен на 21, 87м от мястото на удара, в момента на навлизане на л.а. Опел в лентата му за движение. И в двата акта е прието, че според вещите лица водачът свид. Б.не е имал техническа възможност да предотврати удара.

В тази част постановлението на прокурора и определението на съда съдържат изводи по фактите, които предвид доказателствената основа на делото към момента, са необосновани, а отправените от жалбоподателя възражения са основателни. Непрецизирани чрез експертно изследване са съществени моменти от фактическата обстановка, повлияло и върху дължимите правни решения. Съображенията в този смисъл:

 

1. За определяне на отстоянието от 21, 87м от мястото на удара, на което се е намирал л.а. на свид. Б.при възникване на опасната пътна ситуация, вещите лица са използвали пътят, изминат от л.а. Опел от момента, в който е навлязъл в лентата за движение на р.а. Ситроен, до момента на удара – 6м, л. 160, ред последен от ДП.

От друга страна, пътят, изминат от л.а. на пострадалия, определен по скицата към първата тройна АТЕ, от момента на преминаване на стоп-линията до момента на удара е 9 м, л. 159, т. 6 от ДП. При определената от вещите лица начална скорост от 3 м/сек л.а. Опел е достигнал в момента на удара скорост от 6 м/сек, или 21, 60 км/ч.

С движението си пресичайки стоп-линията и навлизайки в главния път, л.а. Опел е съставлявал сериозна опасност, която свид. Б.е могъл да възприеме обективно. Видимостта към стоп-линията за свидетеля е била осигурена от много по-голямо разстояние – 164м. Свидетелят е могъл да види приближаването, пресичането и продължаването напред на л.а. Опел и е следвало да съобрази действията си като водач на л.а. Ситроен в търсене на безопасното разрешаване на конфликта.

Основателно е позоваването на жалбоподателя на примера от съдебната практика по Решение № 105 от 25.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 272/2018 г., I н. о., НК. Съставът на ВКС е посочил - “…моторно превозно средство, движещо се по път без предимство, става опасност за движението, когато водачът без предимство премине стоп-линията, или когато, макар и да не я е преминал, от скоростта, с която се движи, е очевидно, че не би могъл да спре преди навлизане в кръстовището / в т. см. Р- 1309/1976-III н. о., Р-13/1977- ОСНК, Р-248/1977-I н. о., Р-522/1983 -III н. о./. Не случайно съдебната практика е възприела този критерий, тъй като той недвусмислено сочи, че опасността от движещия се по път без предимство, макар и съществуваща в по-ранен момент, именно при пресичането на стоп-линията става реална за движещия се по пътя с предимство, тъй като в този момент той ще застраши движението.“.

Необходимо е по настоящото наказателно производство да бъде назначена допълнителна АТЕ, която да разгледа целия участък от пресичане на стоп-линията до мястото на удара и да определи отстоянието на което се е намирал л.а., управляван от свид. Б., както и времето за изминаването му.

 

2. Така определеното отстояние на л.а. Ситроен от мястото на удара от 21, 87м при скорост от 67, 18 км/ч, би било изминато за време от 1, 17 сек. Доколкото това време е по-малко от приетото време за реакция на свид. Б.- 1, 2 сек, вещите лица и в двете заключения сочат, че водачът не е могъл да предприеме спиране или други маневри. В основата на извода, че свид. Б.не е имал техническа възможност да предотврати произшествието е именно тази величина от 1, 17сек, време в което е изминал разстоянието до мястото на удара.

Извън изложеното в т. 1 на настоящото определение за неправилната оценка на момента на възникване на опасността, вещите лица не са съобразили и факта, че водачът на л.а. Ситроен всъщност е обективирал своя реакция – завил е наляво.

В отговора на пети въпрос от допълнителната АТЕ, л. 291, т. 7,  вещите лица съпоставят времето от 1, 17 сек за изминаване на отстоянието с времето на реакция и времето за сработване на кормилния механизъм, като установяват, че л.а. Ситроен е достигнал до мястото на удара по-бързо, отколкото би реагирал със завиване надясно. На тази основа е и оспореният от жалбоподателя извод, че водачът не е имал техническа възможност да отклони автомобила в дясно и да навлезе с дясната част на автомобила си в зоната на линии М 15 и така да избегне сблъсъка.

Логично възниква въпрос - Ако за водача на л.а. Ситроен не е имало време да отклони автомобила вдясно, как тогава той успешно го е отклонил вляво. Видно е, че мястото на удара е в насрещната лента за движение спрямо посоката на л.а. на свид. Б. И вещите лица, и прокурорът, и съдът, са констатирали, че свид. Б.е напуснал своята лента за движение. Но за да стори това, той е следвало да разполага с най-малко 1, 4 сек – време да реагира и да сработи кормилният механизъм с отклонение вляво. Респективно, изминатото от л.а. Ситроен разстояние, в хода на което той е възприемал поведението на л.а. на пострадалия е доста по-голямо от 21, 87м, имал е време за реакция и е взел решение да отклони л.а. наляво, а не да предприеме екстрено спиране или отклонение надясно.

Всички тези аргументи разкриват определено противоречие в изводите на двете АТЕ - за отсъствието на техническа възможност произшествието да бъде предотвратено, с оглед времето на изминаване на разстоянието, на което се е намирал л.а. на свид. Бенчев, от момента на възникване на опасността до мястото на удара в л.а. на пострадалия. Неубедително е да се счита, че за завиване наляво свид. Б.не се е нуждаел от време за реакция, както и от време за завиване на волана и сработване на механизмите, довели до отклонението му и навлизането му в другата пътна лента.

Необходимо е при съобразяване на разстоянието, изминато от л.а. Опел, от момента, в който е станал опасност за пътната обстановка, до момента на удара, както и данните за обективно предприета от свид. Б.реакция и отклонение на МПС, в рамките на допълнително изследване вещите лица да уточнят и допълнят изводите си.

Към момента редица факти не са обсъдени от вещите лица – на какво разстояние е била предприета реакция отклонение наляво, какво разстояние е изминал л.а. Ситроен от момента на реакцията на водача му до момента на отклонението; каква би била траекторията на л.а. Ситроен ако в момента на реакцията за отклонение наляво, водачът бе предприел отклонение надясно, в този случай биха ли се разминали двете МПС; с каква величина би била намалена скоростта на движение при екстрено задействане на спирачките на л. а. Ситроен в момента на пресичането на стоп-линията от л.а. Опел и би ли се достигнало до произшествие или автомобилът Опел би преминал безопасно през лентата за движение на л.а. Ситроен.

 

3. В двете АТЕ е посочено, че времето на реакция на свид. Б.възлиза на 1, 2 сек. При обосновката на първото изследване, обаче, на л. 156 от ДП, е коментирано класическото време от 1 сек, което при определени фактори се увеличава или намалява. Буди недоумение обсъждането от вещите лица, /вкл. подчертаване/, на алкохолно повлияване, а по делото и двамата водачи не са употребили алкохол. От друга страна не е обмислен факторът приближаване на кръстовище.

От друга страна, за време на реакция на пострадалия е прието – 0, 8 сек, предвид движението при извънградски условия, в района на кръстовище, при навлизане в път с предимство. Вещите лица не са съобразили възрастта на водача на л.а. Опел – на навършени 75 години. Известно е от практиката, че този фактор следва да бъде отчитан. Напр. в Решение № 232 от 22.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 653/2016 г., III н. о., е отразено завишено време за реакция на пострадалия от 1,8 сек., предвид неговата напреднала възраст – 86г.

Правилното определяне на времето на реакция за всеки от водачите и от сериозно значение, тъй като сумирано с времената за сработване на спирачната система и за нарастване на спирачното закъснение, то става част от формулата за опасната зона за спиране на л.а. В разглеждания случай, институтът на опасната зона е релевантен към фактическите положения и разстоянието й следва да бъде прецизно установено, особено по отношение на л.а. Ситроен.

 

Доказателствата по настоящото наказателно производство не са експертно интерпретирани по начин, който да позволява безспорни и категорични изводи по прилагането на материалния закон. Фактите по делото не са изследвани в пълен обем, поради което обективно е невъзможно да се даде отговор за правната им оценка. Едва след експертното им изследване чрез допълнителна АТЕ експертиза, както и с оглед извършване на други относими към предмета на доказване процесуално-следствени действия, прокурорът би могъл в съответствие с принципите по чл. 13 и чл. 14 от НПК да упражни правомощията си по чл. 242 ал. 1 от НПК.

 

Поради което и въззивната инстанция намери, че постановеното определение и потвърденото с него постановление за прекратяване на наказателното производство следва да бъдат отменени като необосновани.

По изложените съображения и на основание чл. 243 ал. 8 от НПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 139, постановено на 05.07.2018 г., на Окръжен съд гр. Силистра, по ЧНД № 168 по описа на същия съд за 2018г. и постановление от 22.06.2018г. на прокурор от ОП гр. Силистра за прекратяване на наказателното производство по ДП № 259 ЗМ-224/17г. по описа на РУМВР Дулово.

 

ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение на указанията по обстоятелствената част на настоящото определение.

 

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: