Р Е Ш Е Н И Е

 

207

 

16.12.2015 година, Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На двадесет и трети октомври

Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

Секретар: Г. Н.

Прокурор: Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Димитрова НДВ № 321 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

 

Образувано е по молба за възобновяване на НОХД № 79/2014 г. на Районен съд – Провадия, депозирана от адв. Ж. Ж. - ДАК, защитник на осъдения Р.З.Р..

В молбата се развиват доводи за допуснати от двете съдебни инстанции съществени процесуални нарушения и нарушение на закона - излагат се съображения за незаконосъобразни фактически и правни изводи на Районен съд – Провадия и Окръжен съд – Варна довели до неправилно осъждане на подзащитния му по възведеното обвинение, поради наличие на доказателства за приложение на института на чл. 12 от НК, алтернативно се сочи, че неправилно е индивидуализирано наказанието, с оглед данните за това, че осъд. Р. е бил предизвикан от постр. с противоправно поведение.  Прави искане за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

В съдебно заседание пред въззивния съд, защитникът на осъдения Р.- адв. Ж. поддържа искането за възобновяване, като доразвива доводите си досежно допуснатите според него съществени процесуални нарушения в хода на първоинст. разглеждане на делото по реда на чл. 371 т. 1 от НПК; прави анализ на събрания доказателствен материал, интерпретирайки го в насока на наличие на категорични доказателства за действие от страна на подзащитния му при условията на неизбежна отбрана, крайна необходимост или раздразнено състояние, предизвикано от постр. Отново развива и доводи за допуснати от двете инстанции съществени нарушения на процесуалните правила.

Представителят на АП-Варна изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.

Осъденият Р. моли искането за възобновяване на делото да бъде уважено.

 

Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, предвид предвиденото основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по  чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С присъда № 32/23.04.2014 г. на РС-Провадия, постановена по НОХД № 79/2014 г. по описа на съда, подс. Р.З.Р. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131а пр. 2 вр. чл. 129 ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК му е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 5 години, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим в Затвор.

Съдът се е произнесъл по веществ. доказателства и по направените по делото разноски.

С Решение от 102/31.03.2015 г. на Окръжен съд - Варна по ВНОХД № 179/2015 г. присъдата на първостепенния съд е била изцяло потвърдена. Производството пред ОС-Варна е било второ по ред, т. к. с Решение № 37/16.01.2014г по ВНОХД № 1486/13г друг състав на ОС-Варна поради липса на мотиви, на основание чл. 354 ал. 3 т. 2 от НПК е отменил изцяло присъда № 78/08.10.2013г на РС-Провадия по НОХД № 374/13г, връщайки делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав.  

Изложените в искането за възобновяване съображения сочат, че искателят в една част от тях се основава на  чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се съдържа позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 - 3 от НПК, които са предвидени в закона като основание за възобновяване чрез препращането в  чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите, посочени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. При преценката за наличието на това основание следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда, акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, с оглед направеното оплакване, биха били допуснати при постановяване на акта в нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, които пороци да поставят под съмнение законосъобразността му. Извършената от настоящия състав проверка сочи, че такива нарушения не се констатират по настоящето дело.

Не могат да бъдат възприети направените в искането оплаквания по отношение на това, че решаващите съдилища не са изпълнили задълженията си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Чрез събиране и оценка на гласни и писмени доказателствени средства в хода на първоинстанционното съдебно следствие са изяснени всички относими обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно формулираното обвинение. Тези доказателства са оценени при спазване на формалната логика и са обосновали изводите за това, какви конкретни действия е извършил както осъденият Р., така и постр. Ненчев. И двете съдебни инстанции не са допуснали нарушение на чл. 116 от НПК, тъй като съвкупният анализ на доказателствените източници показва, че обвинението е несъмнено доказано. Взети са  предвид факт. обстоятелства, събрани чрез назначената по делото СМЕ, показанията на разпитаните свидетели, обясненията на осъдения Р. и веществ. доказателства и чрез съпоставянето им, съдилищата са дали подробен отговор на въпросите защо и в кои части кредитират показанията на постр. св.Ненчев, на св. М. Йовева, св. Христов и на осъдения Р. Р.. Неоснователно се твърди, че липсват мотиви относно релевантните по делото факти. Както първостепенният, така и окръжният съд са обсъдили задълбочено възраженията на страните и са изложили съображенията си, въз основа на които приемат, че обвинението е несъмнено доказано, отхвърляйки твърденията на подс., че е действал при условията на неизбежна отбрана или е бил предизвикан от простр. с противозаконни действия /обида или клевета/, от които да са настъпили или са могли да настъпят за осъд. или негови ближни тежки последици. Анализът на доказателствените източници е дал възможност на съдилищата да направят верен извод за това, че Р. Р. е извършил престъплението, за което е признат за виновен. Събраната и проверена доказателствена съвкупност е позволила обосноваване на стабилни фактически изводи по отношение на главния предмет на доказването, поради което претенцията на осъдения се явява неоснователна.

Не се споделя и възражението на защитата за допуснато от първонист. съд ограничаване или нарушаване на процесуалните права на подзащитния му, с оглед изразеното желание от подс. за разглеждане на делото по реда на диференцирана процедура по чл. 371 т. 1 НПК от НПК и последвалия отказ на първоинст. съд да направи това: действително, ПРС не е следвало да отказва, при условие, че и при първото разглеждане на делото от ПРС е бил възприет този подход, но този отказ не е повлиял негативно на процесуалното положение на подс., нито е нарушил процесуалните му права, още по-малко правото му на защита. При тази хипотеза на чл. 371 от НПК се спестява единствено и само процесуално време на страните и на съда от една страна, а от друга – на част от свидетелите и в. л.  На друга плоскост би се поставил въпроса, ако бе отказана процедура по чл. 371 т. 2 от НПК, с оглед възможността и привилегията за подс. да ползва редукцията по чл. 58а от НК при налагане на наказание, ако бъде признат за виновен. Но дори и в този случай, нормата на чл. 58а от НК може и следва да се приложи от въззивния съд -  ВОС, ако необосновано и неправилно първоинст. съд е отказал разглеждане на делото по реда на чл. 371 т. 2 от НПК. Случаят обаче не е такъв: първоинст. съд е преценил, че следва да извърши непосредствен разпит на всички св-ли, подс. , вкл-но и на в. л., заличавайки обаче неправилно от списъка за призоваване св. Зюмбюлка Р., като е разгледал делото по общия ред, отказвайки разглеждане по реда на чл. 371 т. 1 от НПК.

Поради изложеното, настоящият състав не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените и в тази връзка, не са налице основания за възобновяване на делото с отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане, каквото искане се прави.

Защитата на осъд. Р. навежда доводи и за неправилно приложение на материалния закон, т. к. деянието било извършено при условията на неизбежна отбрана.

Следва да се отбележи, че в настоящото производство съдът може да проверява правилното приложение на материалния закон само в рамките на установените от решаващите съдилища фактически положения. Видно от изложените по-горе съображения за липса на нарушения при осъществяване на процесуалната дейност по доказване, не са налице основания за оспорване на възприетите факти.

Необходимо е да се посочи също, че за правилното изясняване на делото от първостепенно значение е обективната страна на престъплението, след което се обсъжда и субективната страна. Както вече беше отбелязано, съвкупният анализ на доказателствените източници безпротиворечиво сочи, че осъденият от обективна и субективна страна е извършил престъплението, за което е бил признат за виновен. Липсват и доказателства /налице са такива в обратния смисъл/, които да навеждат на извода за наличието на предвидените в закона материално-правни предпоставки за приложението на института на чл. 12 или на чл. 132 от НК. В хода на първоинст. съдебно следствие, в с. з. на 23.04.2014г пред състава на съда, подс. Р. сам е заявил в обясненията си :”…Аз видях, че е пиян, ударих го по лицето, той падна. Аз му взех ножа  и се прибрах….Аз бях уплашен, но видях, че е пиян и не може да ми направи нищо…”. Тези обяснения на осъдения изцяло изключват приложимостта на института на неизбежната отбрана, както и на привилегирования текст на чл. 132 от НК. Въпреки, че първоинст. съд не  е коментирал развитите пред него съображения на защитата по този въпрос, въззивния съд – ВОС, макар и лаконично, е сторил това в своя съдебен акт.  С оглед на това възражението за липса на мотиви и в този смисъл се явява безпочвено.

Лишено е от основание и оплакването /макар и ненапълно развито в искането/ за явна несправедливост на наложеното на осъдения Р. наказание. Това оплакване е декларативно заявено и не е подкрепено с никакви конкретни доводи, което съществено препятства проверката, която следва да извърши настоящият състав във връзка с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Наказанието на осъдения за извършеното него престъпление е определено в минимално предвидения от закона размер. Не се установяват по делото обстоятелства, които да не са били съобразени и да обосновават допълнително смекчаване на наказателно правното положение на осъдения, така че претенцията за явна несправедливост на наложеното му наказание следва да се възприеме като неоснователна.

 

Изложените съображения мотивират състава на АС-Варна да приеме, че искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

 

Водим от горното съставът на АС-Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на НОХД № 79/2014 г. на Районен съд – Провадия, депозирана от адв. Ж. Ж. - ДАК, защитник на осъдения Р.З.Р..

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

Председател:                           Членове: 1.                 2.