Р Е Ш Е Н И Е

 

228

 

гр.Варна, 25 октомври 2016 год.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в открито съдебно заседание, проведено на 06 октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.  РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

2.СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

с участието на секретаря С.Д. и прокурора Илия Николов, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВЧНД № 321 по описа за 2016 год. на ВАпС, наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 341, ал.2, вр.чл.452, ал. 3 от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Р.Х. – защитник на осъденото лице И.М.А., срещу определение, постановено на 05.07.2016 г. по ЧНД № 829/2016 г. по описа на ВОС, с което е уважено предложението на Председателя на Пробационен съвет – Варна за замяна на неизтърпяната част от наказанието „Пробация”, наложено на И.М.А. с определение № 79 от 10.02.2016 г. по ЧНД № 6/2016 г. по описа на Районен съд-Несебър с наказание „лишаване от свобода'’ в размер на пет месеца и едни ден при първоначален „строг” режим в Затвор.

В жалбата се твърди, че в хода на производството е било допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не било ясно с какъв акт било спряно изпълнението на наказанието „Пробация”, макар в Предложението на Председателя на пробационния съвет да се твърдяло, че това е сторено на 03.06.2016 г. Твърди се, че  ако изпълнението на наказанието „пробация” е било спряно, то тогава Пробационният съвет нямал право да предприема каквито и да било действия, още по-малко да сезира съда с предложение за замяна на наказанието „пробация” с „Лишаване от свобода”. Прави се искане да бъде отменено определението на ВОС.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на осъдения поддържа подадената жалба на наведените в нея основания.

 Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че изводите на ВОС за наличието на предпоставките по чл.43а, ал.2 от НК за постановяване на замяна на наказанието „Пробация” с „Лишаване от свобода” са правилни, тъй като е налице неоснователно неизпълнение от страна на осъденото лице на наложените му мерки.

 ВАпС, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените в жалбата доводи и служебно провери правилността на постановеното определение, намери следното:

С определение № 641/24.09.2015 г., постановено по НОХД № 3241/2015 г. на И.М.А. е било наложено наказание „Пробация”, изразяващо се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година и 6 месеца с периодичност на явяване и подписване 2 пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година и 6 месеца и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ - 150 часа за срок от една година, за осъществено престъпление по чл.343В, ал.1 от НК.

Наказанието е било приведено в изпълнение на 06.10.2015 г. Това обстоятелство се установява от приложеното по делото досие на осъдения и в частност от Протокол № 460/06.10.2015 г. за правата и задълженията на осъдения по време на изпълнение на наложените пробационни мерки, подписан от осъдения А..

С определение № 79/10.02.2016 год., постановено по ЧНД № 6/2016г. на PC - Несебър било извършено групиране на наложените на И.М.А. наказания, като са били обособени две групи – в една от тях са били обособени осъжданията по НОХД № 3241/2015год. на Варненски районен съд, НОХД № 1167/2015год. на Несебърски районен съд и НОХД № 1817/2015 г. на Несебърски районен съд. На осъденото лице о.л. И.А. е било наложено най-тежко наказание, а именно „Пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година и 6 месеца с периодичност на явяване и подписване 2 пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година и 6 месеца и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ - 150 часа за срок от една година. Това определение също е било изпратено на Областна служба „Изпълнение на наказанията” сектор „Пробация” и е било приведено в изпълнение на 23.03.2016 г.

Първоначално осъдения А. добросъвестно изпълнявал наложените му мерки, но в началото на 2016 г. започнал да се отклонява от задълженията си. По отношение на пробационната мярка „Задължителната регистрация по настоящ адрес“ са били констатирани пропуски за времето, както следва: от 22.02.2016г. до 26.02.2016г. осъденото лице е положило само един подпис, за периода от 11.04.2016г. до 15.04.2015г.-един подпис, за периода 18.04.2016г. до 20.04.2016г.-един подпис, за периода 30.05. до 03.06.2016г. не е изпълнявал пробационната мярка. Общия брой пропуски при изпълнение на пробационната мярка по чл. 42а, ал.2,т. 1 от НК е  пет броя.

При изпълнението на пробационна мярка "Задължителни периодични срещи с пробационен служител", срещите са били организирани за провеждане в приемната на ОС „ ИН"- Варна, р-н Аспарухово. Насрочвани са били по две срещи в месеца, като при невъзможност за спазване на насрочената дата за среща, осъденото лице е следвало да уведомява пробационната служба и срещите да се пренасочват. Не са констатирани пропуски при изпълнение на пробационната мярка. Проведени общо - 16 задължителни срещи.

По различен начин стоят нещата обаче при пробационната мярка „Безвъзмезден труд в полза на обществото". Нейното изпълнение е било организирано в Община - Бяла, обл. Варна. За месец октомври и ноември 2015г. осъденото лице А. е отказал писмено да му бъдат определени часове за полагане на труда, както и да изпълнява пробационната мярка. За месец декември 2015г. били планирани за отработване 32 часа, но А. не отработил нито един час. Не е посочил и уважителни причини за това: За месец януари 2016г. са били планирани 56 часа - отработени са само 7 часа; за месец февруари 2016г. са били планирани 40 часа - положени са 12 часа; за месец март 2016г. е отказал изготвянето на план-график за изпълнение на пробационната мярка и не се е явявал на обекта; за месец април 2016г. са планирани 32 часа, като няма отработени часове; за месец май 2016г. са планирани 32 часа, отново няма отработени часове; за месец юни 2016г. са планирани 40 часа, които А. е следвало да положи до 17.06.2016 г., но също няма отработени часове, т.к. същия е бил задържан на 03.06.2016 г. с МНО „Задържане под стража“ за извършена кражба.

През периода на изтърпяната част от изпълнението на наказанието от наложените му 150 часа, към 13.06.2016г. е положил общо 19 часа общественополезен труд, а последното явяване на осъдения на така определения му обект е било на 17.02.2016г., т.е. повече от 4 месеца същия не е полагал никакъв обществено полезен труд. Осъденият А. не е представял  никакви доказателства за уважителни причини, извън това, че брат му е бил опериран, видно от епикриза на лист 136, от която е видно, че същия е постъпил на лечение 16.05.2016 г. в МБАЛ „Св.Анна“ и е изписан на 25.05.2016 г.

Нарушенията в изпълнението на наказанието са установени със съответните констативни протоколи, приложени по делото, обясненията на лицето пред пробационния служител не сочи на сериозни уважителни причини, които да са подкрепени с доказателства. Обратното в някои от обясненията на лицето се твърди, че забравил, в други, че пропуснал, имал ангажименти, шофирал и времето било лошо в следващи заболяване на детето. Тези негови твърдения обаче са били опровергани от майката на детето, която в телефонен разговор с пробац. служител е заявила, че те отдавна са разделени и той не е полагал абсолютно никакви грижи за детето, нито за неговото здравословно състояние, нито от гледна точка на неговата финансова обезпеченост.

На основание чл. 227, ал.1 от ЗИНЗС, със Заповед № 3-126/30.11.2015г. на Началника на ОСИН Варна, на о.л. А. е било наложено дисциплинарното наказание „3абележка“. Въпреки това същия не е коригирал поведението си, като продължил демонстративно да се отклонява от задълженията си, произтичащи от наказанието пробация, поради което и на осн. чл. 227, ал.2, т.2 от ЗИНЗС, със Заповед № 3-45/04.04.2016г. е наложено второто дисциплинарно наказание - „Писмено предупреждение за предложение за замяна на пробацията с наказание лишаване от свобода".

Отделно от това по време на изпълнение на наказанието „Пробация“ в ОС „ИН“-Варна са получени и други определения от различни районни съдълища, от които се установява, че А. е извършил и други престъпления по чл. 343в от НК. На 03.06.2016 г.  той е бил задържан под стража.

 При така изложените фактически констатации въззивната инстанция намира, че е била спазена процедурата по чл. 451 от НПК, тъй като е налице валидно предложение за замяна на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода, направено от компетентен орган. В тази насока следва да се отбележи, че предложението е придружено с материалите от личното досие на осъдения съобразно изискванията на чл. 452, ал. 4 във вр. чл. 437, ал. 2 от НПК.

 Настоящата съдебна инстанция споделя решаващите изводи на първостепенния съд относно наличието на материалноправните предпоставки на чл. 43а т. 2 от НК за замяна на наложеното на осъдения И.М.А. наказание „Пробация с наказание „Лишаване от свобода. В случая от данните по делото безспорно се установява, че осъденият А. без каквато и да е основателна причина, видно от собствените му обяснения, приложени в досието, е преустановил изпълнението и на двете пробационни мерки. Налице е частично изпълнение на наложеното наказание „Пробация” с остатък в размер на 10 месеца и 2 дни.

Относно причините за неизпълнението на пробационните мерки въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че по делото липсват каквито и да са данни неявяването на осъденото лице пред пробационния служител и за полагане на труд да се дължи на влошено негово здравословно състояние или на друга уважителна причина. Изложените от защитата доводи също не установяват наличието на уважителна причина за неизпълнение от страна на осъдения А. на наложените му пробационни мерки и конкретна причина за неявяване пред пробационната служба и за полагане на труд. В тази насока ВОС правилно е отчел обстоятелството, че подобно поведение не е изключение за осъдения А.. И.А. е многократно осъждан, вкл. и на ефективно наказание „Лишаване от свобода”. Видно от материалите по преписката И.А. е продължавал да управлява МПС без СУМПС и докато е търпял наказанието „Пробация” – приложени са четири докладни записки на полицейски служители, от които се установява, че на 14.04.2016 г., 05.04.2016 г., на 29.12.2015 г. и на 31.12.2015 г. А. е управлявал л.а. БМВ с рег. № Н 2886 АХ и л.а. Хюндай с рег.№ В 3009 РН. Нещо повече, на 26.04.2016 г. И.А. на проведената среща с пробационен служител е записал „Няма да спра да карам”. При тези констатации правилен е изводът на ВОС, че коментираното наказание „Пробация” по никакъв начин не е спомогнало за превъзпитанието или поправянето на лицето, доколкото същия не полага и достатъчно усилия, щото да изпълни и снизходително определеното и според настоящия състав на съда наказание.

За да се приеме, че осъденият не изпълнява наказанието пробация по смисъла на чл. 43 а от НК не е необходимо той непременно да е имал преднамерено и целенасочено поведение на укриване от пробационните служители, достатъчно е да не е осъществил цялото дължимо според закона съдействие за приложение на пробационните мерки. Това е така, защото за разлика от останалите наказания наказанието пробация изисква от осъдения не просто изтърпяване на наложени ограничения в неговата имуществена или лична сфера, но и активно негово взаимодействие с пробационната служба по предписания в закона ред. В конкретния случай такова взаимодействие не е било осъществено от осъдения. Ето защо е налице неизпълнение на наказанието от негова страна. В този смисъл формалните предпоставки на чл. 43а НК за замяна на пробацията са налице. От това обаче не следва, че прилагането на нормата е императивно. Съдът не действа в условията на обвързана компетентност. Като решаващ орган е длъжен да прецени налага ли се замяна на пробацията/определянето на друга пробационна мярка. За да изведе пълноценно изводите си съдът следва да отчете всички значими за конкретния случай обстоятелства. Дължимият задълбочен и справедлив подход изисква съвкупна оценка на всички фактори, имащи отношение към процеса на изпълнение на наказанието. Като цяло, в аспекта на легитимните цели на наказанието, се налага да се прецени дали санкционирането на осъдения за неизпълнението на наказанието пробация е условие, без което те не биха били постигнати и нужно ли е оказването на по-интензивно въздействие върху личността му с цел неговото поправяне и превъзпитаване. За тази цел внимателно трябва да се обследва естеството на самото неизпълнение, причините за последното, процеса на изпълнението на наказанието до момента, отношението на осъдения във връзка с последното и всички други релевантни за случая обстоятелства.

Прилагайки горния подход ВАпС намира, че в конкретната хипотеза се налага замяна на остатъка от пробацията с Лишаване от свобода, предвид неправомерното поведение на осъдения при изпълнението на две от наложените му пробационни мерки, изразяващо се в упорито нежелание за изпълнение на задълженията му по тези пробационни мерки и в крайно негативно и безотговорно отношение спрямо усилията на пробационните служители и изобщо спрямо наложеното му наказание. Затова и въззивният съд намира, че в случая следва да се прибегне до замяна на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода. Предвид конкретните факти по делото това се явява единствената възможност за адекватно и успешно въздействие върху осъдения в насока постигане целите на наказанието. Лишени от основателност са аргументите на защитата, свързани с претенцията за допуснати нарушения от пробационните служители на нормата на чл.228 от ЗИНЗС. Цитираната разпоредба урежда единствено към кой момент се изчислява остатъка от наказанието „Пробация” – посочени са две хипотези: при приемане от пробационния съвет на предложението за замяна на пробацията с лишаване от свобода при условията на чл. 43а от НК или при постановена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест спрямо осъденото лице. Спирането на изпълнението на наказанието „пробация” става по силата на закона, като пробационните служители го съобразяват при изготвянето на справката за неизтърпения остатък. В конкретния случай И.А. е бил задържан под стража на 03.06.2016 г., което сочи, че не са били допуснати нарушения при изчисляването на подлежащия на замяна остатък.

 Съобразявайки горните обстоятелствата, ВОС правилно е преценил, че спрямо А. неизтърпяната част от наказанието "пробация" следва да бъде заменено изцяло с наказание "лишаване от свобода" в предвидени в закона размер от 5 месеца и 1 ден, които следва да бъдат изтърпени ефективно при първоначален „Строг” режим в Затвор.

 При извършената служебна проверка на атакуваното определение въззивният съд не намери основания за отмяната му или изменението му, поради което и съобразно изложените по-горе аргументи приема, че същото следва да бъде потвърдено изцяло.

 По тези съображения Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 05.07.2016 г. на ВОС- НО, постановено по ЧНД № 829/2016 г. по описа на същия съд.

 Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                  2.