Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

Номер 243/28.09.           Година  2017                  Град Варна

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд                       Наказателно отделение

На двадесет и пети септември                       Година две хиляди и

                                                                               седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:          Росица Лолова  

                            ЧЛЕНОВЕ:           Румяна Панталеева

Росица Тончева

       

 

 

съдебен секретар С.Д.

прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

НДВ № 321 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Производството пред апелативния съд е по реда на чл.420, ал.2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Б.Н.Ж. за възобновяване на ВНОХД № 555/2017 г. по описа на Окръжен съд Варна, с решението по което е било увеличено наказанието му лишаване от свобода от една година и осем месеца на две години и осем месеца.

В искането се изтъкват доводи за това, че наложеното наказание е несправедливо завишено при факта на направено самопризнание и липса на утежняващото обстоятелство „влизане с взлом“ по израза на искателя, който моли лишаването от свобода да остане в размера, наложен му от районния съд – постижимо чрез отмяна на въззивното решение и потвърждаване на първоинстанционната присъда.

В съдебно заседание защитникът му адвокат С.К.,***, поддържа, че същите обстоятелства, отчетени от състава на въззивния съд и възприети като основание за завишаване на наказанието, са изрично отбелязани и в мотивите към първоинстан-ционната присъда, поради което изменението й се явява необосновано. Прокурорът от въззивната прокуратура намира искането за неоснователно, тъй като наказанието в районния съд е било отмерено неправилно, съответно този недостатък е бил изправен в окръжния съд, поради което предлага да бъде оставено без уважение.

 

Настоящият състав на Апелативен съд Варна, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, намери следното:

С присъда № 118/05.04.2017 г., постановена по НОХД № 5992/16 г., след произтекла диференцирана процедура с признание на фактите по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, Районен съд Варна е осъдил искателя Ж. по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.58а, ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, за това, че на 02/03.04.2016 г. в гр.Варна, в условията на опасен рецидив, е извършил кражба от павилион „Лафка“ на стока за 7052.51 лева. По протест на прокурора последвал инстанционен контрол във въззивния съд – Окръжен съд Варна, където с решение № 139/16.06.2017 г. по ВНОХД № 555/17 г., на основание чл.337, ал.2, т.1 от НПК присъдата била изменена чрез увеличаване на размера на наказанието лишаване от свобода – индивидуализирано за срок от четири години, а след приложение на правилото в чл.58а, ал.1 от НК, определено за изтърпяване две години и осем месеца.

 

С оглед датата на влизане на въззивното решение в сила и качеството на Ж. като осъдено лице, искането му, депозирано на 23.06.2017 г., е процесуално допустимо, но по същество - неоснователно.

 

В частта на мотивите към първоинстанционната присъда, обосноваваща решението по чл.301, ал.1, т.3 от НПК, е било посочено, че е налице предходна съдимост, отегчаваща отговорността на подсъдимия, като въпреки факта на изтърпявани ефективно предходни наказания, очевидно не е постигнато превъзпитание и са налице утвърдени престъпни навици. Отбелязано е също, с позоваване на императивно обвързващата съдебна практика – т.7 от ТР 1/06.04.2009 г., че самопризнанието по смисъла на чл.271, т.2 от НПК не води безусловно до прекомерно снизхождение, тъй като то е основанието за прилагане на намалената отговорност, респ. не следва да се отчита допълнително и като смекчаващо отговорността обстоятелство. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Ж. обстоятелства първостепенният съд е възприел направеното от него самопризнание в досъдебната фаза, изразеното съжаление и критичност към извършеното, както и факта, че след излизането си последно от затвора на 02.03.2012 г. до инкриминираната дата – 02/03.04.2016 г., както и след това, липсват данни за други негови противоправни прояви.

 

При така отчетените обстоятелства, от значение за индивидуализацията, съвсем правилно е констатиран техният баланс, в противоречие с което наказанието е определено не към средния размер, а към минималния – при граници на санкцията от две до десет години, лишаването от свобода в районния съд първоначално е отмерено на две години и шест месеца, след което, при намаляването му с една трета, е определено за изтърпяване една година и осем месеца. Този порок на присъдата – несправедливото занижаване на наказанието - е констатиран при въззивната й проверка, като в мотивите на решението си окръжният съд правилно е посочил в допълнителна тежест за степента на отговорност на подсъдимия, че е отнел имущество на значителна стойност и се е разпоредил с него, а в последствие не е положил усилия да възстанови дори малка част, като в действителност продавачката от павилиона, с лични средства, се е разплащала с ощетеното дружество.

 

С оглед съществуващите и обсъдени от двете инстанции по същество данни за високата степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, при определяне на окончателното му наказание отново не около средния, а между минималния и средния размер на законовата санкция, то същото очевидно не е несправедливо завишено, и искането на осъдения Б.Ж., позоваващо се единствено на нарушение по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, се явява неоснователно, поради което и по реда на чл.424, ал.1 и чл.426 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б.Н.Ж. за възобновяване на производството по ВНОХД № 555/2017 г. на Окръжен съд Варна.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: