Р Е Ш Е Н И Е

 

273

 

гр.Варна, 07 ноември 2017 год.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в открито съдебно заседание, проведено на 28 септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖИВКА ДЕНЕВА

2.СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

с участието на секретаря Петранка Паскалева и прокурора Станислав Андонов, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВЧНД № 322 по описа за 2017 год. на ВАпС, наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 341, ал.2, вр.чл.452, ал. 3 от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на Председателя на Пробационния съвет - Варна, срещу определение, постановено на 29.06.2017 г. по ЧНД № 619/2017 г. по описа на ВОС, с което е оставено без уважение предложението на Председателя на Пробационен съвет – Варна за замяна на неизтърпяната част от наказанието „Пробация”, наложено на Г.П.П. по НОХД № 563/2017г. по описа на Районен съд-Варна с наказание „лишаване от свобода'’.

В жалбата се твърди, че независимо от извършеното с влязъл в сила съдебен акт групиране на наказанието „пробация“ с друго такова, ВОС е следвало да го замени, тъй като след като било налице неизпълнение на едно от наказанията, то значи било налице неизпълнение и на общото наказание. Затова и първата инстанция следвало да замени наложеното по реда на чл.25 от НК общо наказание пробация. Прави се искане да бъде отменено определението на ВОС.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на осъдения поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита, че извършеното групиране на наказанията е влязло в сила на 16.06.2017 г. и изпълнението на определеното с него общо наказание не е започнало изобщо, за да е налице негово неизпълнение.

 Представителят на ВАП изразява становище за основателност на жалбата, като уточнява, че следва да се пристъпи към замяна не на общото наказание, тъй като би се излязло извън предмета, очертан с предложението на Председателя на пробационния съвет, а да се замени единствено наказанието „пробация“ по НОХД № 563/2017 г. на ВРС.

Осъденото лице П. заявява желанието си да остане наказанието „пробация“, тъй като на 30.04.2017 г. му се родила дъщеря.

 ВАпС, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените в жалбата доводи и служебно провери правилността на постановеното определение, намери следното:

С определение № 111/07.03.2017 г., постановено по НОХД № 563/2017 г. по описа на ВРС, на Г.П.П. е било наложено наказание „Пробация”, изразяващо се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 2 години с периодичност на явяване и подписване 2 пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 2 години и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ - 100 часа за срок от две години, за осъществено престъпление по чл.197, т.3, вр.чл.195, ал.1 от НК.

Наказанието е било приведено в изпълнение на 27.03.2017 г. Това обстоятелство се установява от приложеното по делото досие на осъдения и в частност от Протокол № ПР-34/27.03.2017 г. за правата и задълженията на осъдения по време на изпълнение на наложените пробационни мерки, подписан от осъдения П..

За периода от 27.03.2017 г. до 05.04.2017 г. П. се явил на три срещи с пробационен служител и пропуснал 2;  за периода 27.03.2017 г. до 10.05.2017 г. П. положил 6 пъти подписи и реализирал 8 пропуска; през месец април 2017 г. било осигурено и полагането на безвъзмезден труд във Второ РУ на МВР Варна, но осъдения П. не положил нито един час труд.

На 23.05.2017 г. ОС Варна бил сезиран с Предложение за замяна на наказанието „пробация“, наложено на Г.П. по НОХД № 563/2017 г. на ВРС.

С определение № 1182/31.05.2017 год., постановено по ЧНД № 1552/2017г. на PC - Варна било извършено групиране на наложените на Г.П.П. наказания, като е била обособена една група, сформирана от осъжданията по НОХД № 563/2017год. на Варненски районен съд и по НОХД № 906/2017год. също на ВРС. На осъденото лице Г.П. е било наложено най-тежкото наказание, а именно „Пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 2 години с периодичност на явяване и подписване 2 пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 2 години и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ - 200 часа годишно за срок от две поредни години. Определението е влязло в сила на 16.06.2017 г. и не е било приведено в изпълнение. На 22.06.2017 г. Г.П. бил задържан по друго досъдебно производство.

Нарушенията в изпълнението на наказанието са установени със съответните констативни протоколи, приложени по делото. Пробационните служители обаче не са положили каквито и да било усилия, за да установят причините за тези пропуски, още по по-малко, че се касае за неизвинителни такива. Те са се ограничили до телефонни обаждания и разговори с бащата на осъденото лице, но не и със самото лице. Затова и въззивната инстанция намира, че съдът е бил сезиран преждевременно с подобно предложение, на две основания:

На първо място, срока на наложеното наказание „Пробация” и за трите мерки е от две години и очевидно, към момента в който Пробационния съвет бил сезиран с предложението за замяна, от него е изтекъл изключително кратък отрязък – по-малко от два месеца. Освен това не е налице тотално неизпълнение, а осъденото лице е изпълнило частично две от мерките, а по отношение на третата - пред лицето стои възможността в рамките на остатъка от повече от една година и половина да изработи определените му часове безвъзмезден труд. Същевременно ПС не е предприел абсолютно никакви действия по реда на ЗИНЗС, с които да опита да приведе в реално изпълнение това наказание, лицето не е било наказвано по никакъв ред. Това, че не се е явявало в проб.служба, не е основание за пробац.служба да откаже да извършва корекционна дейност с лицето. Пробац.служба следва да изчерпи възможностите, предвидени в специалния закон - ЗИНЗС, за да мотивира лицето, вкл. и чрез принуд.способи, да изпълни наказанието „Пробация”, така както му е наложено от съда, и едва когото те не дадат желания ефект, да пребегне към най-тежката последица от неизпълнението – замяна с наказание „лишаване от свобода”. Не може да бъде споделен извода, съдържащ се в предложението и поддържан пред въззивната инстанция, че въпреки проведената пробационна дейност, няма промени в криминалните нагласи и поведение на осъденото лице, защото практически истинска корекционна работа с осъдения Г.П. не е била осъществена. За краткия период от 1 месец и 22 дни изпълнение на наказание с 2 годишна срочност, този извод е несериозен на фона на липсата на каквито и да било усилия от страна на пробационната служба да работи с осъденото лице. По делото е приложен първоначален доклад от 04.04.2017 г.,  в който са отразени констатации с точно противоположно съдържание – осъденото лице е позитивно настроен към правната система в страната; смята съдебния процес за справедлив, но не осъзнава всички последици; отнася се с уважение и респект към пробационните служители, съдейства и предоставя необходимата информация; приема надзора, но не вижда полза от него; Отчетено е наличието на ресурси като подкрепящи семейни взаимоотношения, образователен ценз, позитивни междуличности умения, емоционална стабилност. Очевидно нито един от тези ресурси не е бил надлежно използван от пробационните служители. Затова и изводът за невъзможност да се постигнат целите по чл.36 от НК с наказание „пробация“ е необоснован.

На следващо място не може да не бъде отбелязано принципното виждане и на настоящата инстанция, че с извършеното от ВРС групиране е наложено на осъденото лице едно ново наказание, което макар в настоящия случай да е от същия вид („пробация“), то има различно съдържание и подлежи на изпълнение едва от влизане в сила на определението на съда. В конкретния случай – групирането е извършено на 31.05.2017 г., а е влязло в сила на 16.06.2017 г. Към момента на внасянето на предложението във ВОС, това определение не е било изпратено на ПС за изпълнение. Едва с привеждането на определението за групиране в изпълнение започват за ос.лице Г.П. да текат ново определените сроковете на пробационните мерки. Позоваването във въззивната жалба на нормата на чл.232, ал.2 от ППЗИНЗС не променя горния извод, защото прогласеното от нея начало на изпълнение на групираното наказание е съобразено с предвиденото в чл.25, ал.2 от НК зачитане на вече изтърпяната част от групираните наказания. Същевременно обаче за пробационните служители възниква задължението да съставят и нов протокол по чл.208, ал.3 от ЗИНЗС, с който да уведомят осъденото лице отново за правата и задълженията му по време на изпълнение на наложените пробационни мерки, т.е. започва ново изпълнение, към което се „присъединява“ предходно изтърпяното по първото осъждане. Затова и на лицето следва да се предостави нова възможност да изпълни пробационните мерки, тъй като срокът, за който те са определени към настоящия момент не е започнал още да тече, поради извършеното групира, което не е преведено все още в изпълнение.

По изложените по-горе аргументи настоящата съдебна инстанция споделя решаващите изводи на първостепенния съд относно липсата на материалноправните предпоставки на чл. 43а т. 2 от НК за замяна на наложеното на осъдения Г.П.П. наказание „Пробация с наказание „Лишаване от свобода.

 

 При извършената служебна проверка на атакуваното определение въззивният съд не намери основания за отмяната му или изменението му, поради което и съобразно изложените по-горе аргументи приема, че същото следва да бъде потвърдено изцяло.

 По тези съображения Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено на 29.06.2017 г. по ЧНД № 619/2017 г. по описа на ВОС.

 Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                          2.