П Р И С Ъ Д А

 

№ 3       25.02.2016 г.,       гр. Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД     НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и пети февруари, ДВЕ ХИЛЯДИ И ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

Секретар  С.Д.

Прокурор Светла Курновска

Като разгледа докладвано от съдия ТОНЧЕВА 

ВНОХД № 323 по описа за 2015 година

 

П Р И С Ъ Д И :

 

На основание чл.336, ал. 1, т.2 от НПК ОТМЕНЯ  присъда №12/27.03.2014 година, постановена по  НОХД № 289/2013 година от Окръжен съд гр.Добрич и вместо това

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.П.П. – роден на *** ***, български гражданин, със средно-специално образование, вдовец, неосъждан, ЕГН **********

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ  на 02.07.2012 година в гр.Добрич, в качеството на управител на „Триада“ООД причинил смъртта на А.Т.Х. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – механизирано поваляне на дървета, нарушавайки разпоредбите на чл.7 ал.1, чл.10, чл.15  и чл.134 ал.3 от Правилника за ЗБУТ в горите, поради което и на основание чл.123 ал.1 и чл.54  от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изтърпяване на основание чл.66, ал1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

ОСЪЖДА В.П.П. да заплати на гражданските ищци следните обезщетения:

- на С.И.Х. с ЕГН ********** сумата от 75 000 /седемдесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 02.07.2012 година до окончателното изплащане на сумата;

- на Х.А.Т. с ЕГН **********  сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 02.07.2012 година до окончателното изплащане на сумата

- на А.А.А. с ЕГН **********  сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 02.07.2012 година до окончателното изплащане на сумата;

- на Ремсие А.Т. с ЕГН ********** сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 02.07.2012 година до окончателното изплащане на сумата.

 

ОТХВЪРЛЯ гражданските искове за разликите над присъдените обезщетения като неоснователни.

 

ОСЪЖДА В.П. да плати направените по делото разноски в размер на 568лв. в полза на Държавата, по сметка на РУП-Тервел и 340 лева в полза на Държавата, по сметка на Окръжен съд –Добрич.

 

ОСЪЖДА В.П. да плати държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 10 200 лева в полза на Държавата, по сметка на Апелативен съд – Варна.

 

Потвърждава присъдата в останалата й част.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка пред ВКС, в 15 - дневен срок от днес.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                              2.

 

 

 

 


 

 

МОТИВИ към присъда по ВНОХД №323/2015 година по описа на Апелативен съд – гр.Варна:

 

Предмет на въззивна проверка е присъда №12/27.03.2014 година по НОХД № 289/13г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич. С нея съдът признал В.П.П. за невинен, в това че на 02.07.2012 година в гр.Добрич г. в качеството на управител на „Триада“ООД, причинил смъртта на А.Т.Х. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – механизирано поваляне на дървета, нарушавайки разпоредбите на чл.7 ал.1, чл.8, чл.10, чл.12, чл.15, чл.134 ал.3 и ал.4, чл.137 от Правилника за ЗБУТ в горите, чл.16, и чл.17 т.3 б.“б“ от Наредба №Н-8/2008 година за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, чл.11 ал.1 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 година за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, чл.17 т.3 от Наредба №5/11.05.1999 година за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска.

Със същата присъда са отхвърлени предявените срещу подсъдимия граждански искове за обезщетяване на неимуществени вреди от деянието, търсени от С.Х. за сумата от 500 000лв.; от Х.А.Т., А.А.А. и Р.А.Т., действаща със съгласието на майката, в размер от по 350000лв.

            Настоящето въззивно производство е второ по ред и се развива след отменително решение №133/07.09.2015 година по к.д.№200/2015 година,1 н.о. на ВКС.

Първоинстанционната присъда е протестирана от прокурор от ДОП. С аргументи за  неправилно приложение на материалния закон, публичният обвинител предлага отмяна на присъдата и осъждане на подс.П. за престъпление по чл.123  ал.1 от НК.

Недоволни от присъдата са останали гр.ищци и частни обвинители, като чрез процесуалния си представител обжалват същата с искане за осъждането на подсъдимия по повдигнатото му обвинение и уважаване на гражданските искове в пълен размер.

Пред въззивната инстанция представителят на АП-Варна поддържа частично протеста относно нарушените специални норми по чл.чл.7 ал.1, 10, 15 и чл. 134 ал.3 от ПЗБУТГ. Прави искане за осъждане на оправдания В.П. по съответното обвинение в първата инстанция за престъпление по чл. 123 ал.1 от НК.

Частните обвинители и гр. ищци се явяват лично и поддържат жалбата  чрез повереника си – адв. Е.В..

Подсъдимият П. се явява лично и с упълномощен защитник, който развива доводи за правилност на първоинстанционната присъда, считайки че същата следва да се потвърди.

В последната си дума подс.П. изразява увереност, че съдът ще вземе правилно решение.

Настоящият състав на апелативния съд, като прецени доводите  в протеста, становищата на страните, материалите по делото и като сам служебно на основание чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по обвинителен акт на ДОП, с който на В.П. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

В рамките на проведено съдебно следствие и с допустими доказателствени способи първоинстанционият съд установил следните относими към предмета на доказване факти:

Търговското предприятие „Триада“ООД е със седалище в гр.Тервел. Основният предмет на предприятието се свързва с дърводобив и дървообработване. Собственици на капитала са подс.В.П., св.св.М.Н. и С.И.. Дружеството се управлява от подс.П..

Във връзка  с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при дърводобив, подс.П. издал:

1.Заповед №1/18.01.2012г. за създаване на органи за безопасност и здраве на основание Наредба №3 на МТПС от 1998г. /т.ІІІ, л.3 от д.пр./;

2.Карта за оценка на риска за машинен оператор- дърводобив и работник- горско стопанство/л.4-10, т.ІІІ от д.пр./;

3.Годишна програма за предотвратяване и намаляване на професионалните рискове и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите от 26.01.2012г. /л.11-13, т.ІІІ от д.пр./;

4.Инструкция №3 за сеч и първична обработка на дървени материали, машинно и механизирано поваляне на дървета и Инструкция №4 за кастрене на клони с ръчни и механизирани инструменти, механизирано разкрояване /л.14-18, т.ІІІ от д.пр./;

5.Заповед №5/26.01.2010г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /л.29-30,т.ІІІ от д.пр./;

6.Заповед №5-1/26.01.2010г. за определяне лицата, които да извършват инструктаж /л.31-32 ,т.ІІІ от д.пр./;

7.Заповед №6/26.01.2010г. относно началния инструктаж/л.33 ,т.ІІІ от д.пр./;

8.Заповед №6-1/26.01.2010г. относно провеждането на инструктаж и обучение на работното място по безопасност и здраве при работа /л.34-35, т.ІІІ от д.пр./;

9.Програма за провеждане на инструктаж и обучение на работното място /л.37-38, т.ІІІ от д.пр./;

10.Програма за провеждане на периодичен инструктаж /л.39, т.ІІІ от д.пр./.

 Освен горепосочените писмени документи, в дружеството били водени:

11.Дневник на предоставените лични предпазни средства /л.19, т.ІІІ от д.пр./;

12.Списък на лицата, на които е проведен периодичен инструктаж през І-во и ІІ-ро тримесечие на 2012г. /л.20-28, т.ІІІ от д.пр./.

На 17.04.2012г. между „Триада“ООД и ТП ДЛС „Тервел“ се сключил договор №025-ДСОД-009-1205/17.04.2012г. С него ДЛС прехвърлило на „Триада“ООД собствеността върху прогнозни количества маркирана дървесина на корен от определени по договора обекти, между които и отдел №145 „б“ в землището на с.Каблешково, общ.Тервел.

Сечта се основавала на писмено позволително №0043874, издадено от Регионална дирекция по горите – Варна.

На 16.05.2012г. с протокол представител на ТП ДЛС „Тервел“ предал на „Триада“ООД, действащо чрез подс.П. отдел 1450 за експлоатация.

На 21.05.2012г. св.С.И. също с протокол определила работна група за интересуващия настоящето наказателно производство обект 145 „б“. За отговорник на групата от резачи и работници бил посочен св.Х. М..

На 08.06.2012г.,  около 08:00ч. св.св М., М., б., Ю., Р., Е., К. М., С., Х. и пострадалият А.Х. били в района на сечището, конкретно в отдел 145 „б“. Работата за деня изисквала поваляне на маркирани дървета. До сечището групата била транспортирана с т.а.“Газ 66“ с ДК№ Тх 2940 НХ, управляван от св.Караали. В каросерията на камиона се намирали предпазните каски за работниците.

На 08.06.2012 година не се провел инструктаж.

Конкретно пострадалият Х. работил на сечището от 10-14 дни, по покана на св.Ю. и без знанието на работодателя – подс.П..

В същия ден около 11:00ч.св.Ю. предприел рязане на сухо дърво. Използвал моторен трион. В този момент пострадалият Х. се намирал на по-малко от 20 метра от предметното на рязане дърво. В резултат на  среза, дървото паднало върху пострадалия. Той направил опит да се предпази с ръце. Клоните обаче го ударили в зоната на дясната ръка и в дясната част на главата. Х. паднал на земята. Останалите работници организирали извозването му с крайна точка МБАЛ Добрич. Въпреки лечението, пострадалият Х. починал на 02.07.2012г.

От назначените експертизи в досъдебното производство три касаят телесните увреждания и причината за смъртта на А.Х.:

1.СМЕ на живо лице, според която приживе пострадалият получил контузия на главата, контузия на мозъка, кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка, наличие на кръв в мозъчните стомахчета, разкъсно-контузна рана на меки черепни обвивки, като  контузията на мозъка и кръвоизлива под твърдата мозъчна обвивка в съвкупност и сами по себе си обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота, а  тежестта на черепно-мозъчната травма – постоянно разстройство на здравето, реално опасно за живота;

2.СМЕ за аутопсия, според която в резултат на инцидента пострадалият получил: черепно-мозъчна травма – контузия на главен мозък с мозъчно размекчение, разкъсване на твърдата и меки мозъчни обвивки и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на черепа, наличие на кръв в мозъчните стомахчета, разкъсно-контузни рани на меки черепни обвивки, кръвоизлив и травматичен „екзофталм” на дясна очна ябълка.

Според заключението смъртта на Х. се дължи на контузията на главния мозък, довела до остра сърдечна и дихателна недостатъчност от централен произход;

3.СМТЕ по писмени данни, установяваща връзката  между тежка черепно-мозъчна травма и осъществен силен удар от предмет с голяма маса в дясна челно теменната област на главата, с посока отгоре надолу и отпред назад. Заключението коментира причинно-следствената връзка между удара от падналото дърво, настъпилата тежка черепно-мозъчна травма и последвалата смърт на А.Х..

Вещите лица сочат, че в случай на наличие на каска върху главата на човек, при констатираното перпендикулярно падане на дървото би се стигнало до същия вредоносен резултат.Експертите разглеждат и втора хипотеза -  ако дървото пада под малък ъгъл спрямо повърхността на каската, би се стигнало до приплъзване на дървото по периферията на каската. В обсъждания последен вариант  уврежданията биха били по-леки, с очакване да не се достигне до смъртния резултат.

Причината за станалия инцидент според заключението на назначената в съдебното следствие СТЕ се крие във вътрешната гнилота на отсеченото дърво, незабележима отвън, довела до промяна в посоката на падане.

Така описаната в мотивите към присъдата фактическа обстановка е установена правилно.

Варненският апелативен съд извърши на основание чл.13, 14, 18 и 107 ал.3 и 5 от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното производство, стигайки до следните изводи:

По отношение на подс.П. е повдигнато обвинение за извършвано престъпление по чл.123 ал.1 от НК в качеството му на управител на „Триада“ООД. Относно възможността той да е субект на убийството при професионална непредпазливост отношение имат следните доказателствени източници:

1.Удостоверение за вписването на „Триада“ООД в търговския регистър /т.3, л.49 от д.пр./, чрез съдържанието на което се установява, че подс.П. е съдружник и управител на търговското дружество;

2.Договор за управление на „Триада“ООД от 01.03.2012 година /л.283 от НОХД/. Съобразно чл.5 б.“а“ и б.“в“, подс.П. бил длъжен да организира управлението на „Триада“ООД, като определи вътрешната организационна структура и утвърди цялата вътрешнонормативна уредба на дружеството в съответствие с действащото законодателство. Подсъдимият освен това имал право да сключва, изменя и прекратява индивидуални трудови договори.

Съдържанието на удостоверението /т.3, л.49 от д.пр./ установява предмета на дейност на „Триада“ООД - дърводобив и дървообработване, продажба на строителен материал и дървесина и пр. Настоящето наказателно производство се интересува конкретно от първия сегмент в търговската дейност на „Триада“ООД.

Чрез показанията на св.Т. Р. /л.132 от НОХД/, св.Е. Е. /л.137 от НОХД/, св.Х. Х. /л.145 от НОХД/, св.М.Н. /л.149 от НОХД/, св.Х. М. /л.195 от НОХД/, св.М.К. /л.217 от НОХД/ се установява категорично, че за дейността по дърводобив отговарял подс.В.П.. Него работниците възприемали за лицето, контролирало работата на сечището, реализирало инструктаж, осигурявало шофьор за товарния автомобил, превозващ работниците, сключвало трудови договори с резачите и трупачите.

Доказателствено отношение към ангажимента на подс.П. по дърводобивната дейност на „Триада“ООД имат протокол за предаване и приемане на обект /л.288 от НОХД/, позволително за сеч №0043874 /л.289 от НОХД/, технологичен план /л.290 от НОХД/.

Горните факти, отнесени към законовата конструкция на престъплението по чл.123 ал.1 от НК и т.2 на П 2-1979-ПлВС дават основание на настоящата инстанция да приеме, че подс.В.П. е годен субект на престъплението / в идентична насока Р 1138-1970-ВС/.

Събраните по делото доказателства относно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, установяват следната организация на работа в „Триада“ООД:

  Съобразно т.1.4 от Заповед №5/26.01.2010 година /т.3, л.29/, на работещите в предприятието се провежда ежедневен инструктаж за безопасност и здраве. С т.3 от Заповед №5-1/26.01.2010 година /т.3, л.31 от д.пр./ задължението за ежедневния инструктаж е вменено на „прекият ръководител или лицето, възложило работата“.

В синхрон с цитираните две заповеди е т.1 от Заповед №6/26.01.2010 година /т.3, л.33 от д.пр./, в която изрично се разпорежда до работа да се допускат само лица, преминали първоначален инструктаж. Заповед №6-1/26.01.2010 година /т.3, л.34 от д.пр./ доразвива изложените постановки за безопасност на труда, изисквайки провеждането на ежедневен инструктаж винаги при възлагане на самостоятелна работа или при работа, свързана с използване на машини, уреди, апарати и пр. В съответствие със заповедите е приета програма за провеждане на инструктаж и обучение на работното място /т.3, л.37 от д.пр./.

В предприятието  действа Инструкция №3 /т.3, л.14 от д.пр./ и Инструкция №4 /т.3, л.17 от д.пр./, имащи пряко отношение към безопасността на работата по сеч и кастрене на клони.

Със своя Заповед №1/18.01.2012 година /т.3 от д.пр./, подсъдимият създал орган по безопасност и здраве, подпомагащ работодателя. Председател бил самият той, членове – св.св.И., Ненов и М. /последният като представител на работниците/.

Със своите т.т.3 и 10, значение за доказателствената съвкупност има Годишна програма /т.3, л.11 от д.пр./, предвиждаща редовно провеждане на инструктажи, контрол по спазване на правила за безопасна работа, използване на ЛПС, работно облекло и обувки.

Всички цитирани документи са издадени от подс.П. в качеството му на управител на „Триада“ООД. Ако писмените доказателства бъдат оценени формално и изолирано, вероятно би могло да се твърди че подсъдимият е изпълнил задължението си по Договор за управление, т.е. създал е съответна на нормативните актове вътрешнонормативна организация на труда в „Триада“ООД. До такъв неправилен извод е достигнал и първоинстанционния съд, пренебрегвайки доказателствата установени чрез разпит на свидетелите. В хронологичен и систематичен порядък, същите биха могли да се класифицират по следния начин:

В обект 145 „б“  работила „бригада Зърнево“ /протокол л.287 от НОХД/. Съставът бил определен от св.С.И. – съдружник в „Триада“ООД и член на Органа по безопасност и здраве. Членовете на бригадата са разпитани в качеството на свидетели, като от съдържанието на показанията им е изводима реалната, фактическата организация на работата с оглед осигурените безопасни и здравословни условия на труд в сечището.

Според цитираният протокол /л.287 от НОХД/ в Бригада Зърнево работили десет души. Те формирали собствени вътрешни групи от един резач и двама трупачи /показания на св.Х. л.145, св.Р., л.132 от НОХД/. До работното място били превозвани с т.а.“ГАЗ 66“, управляван от св.М.К.. Последният возил работниците по молба на подс.В.П., без да знае техния поименен състав. Свидетелят спирал сутрин с камиона, хора се качвали и той ги превозвал до сечището /л.217 от НОХД/.

От състава на бригадата трудови договори имали само св.св.Т. Р. /т.2, л.86/,, Е. /т.2, л.94/, Х. М. /т.3, л.67/, б. /т.2, л.100/, Шефкет Ю. /т.3, л.69/ , Илгбахар М. /т.2, л.91/.

Без никакви договори на 08.06.2012 година на сечището работили пострадалият Х., св.Н.Мустафа, св.Х. С. и  св.Х. Х..

Тези лица според чл.15 т.2 от ПЗБУТГ не следвало да се допускат до работа, т.к. не били включени в заповед или утвърден от работодателя списък в състава на бригадата.

От значение по горната констатация е отговорът на въпроса дали за това обстоятелство бил длъжен да следи работодателят, т.е. подс.П.? Този отговор е доказателствено положителен. Св.И. твърди, че на сечището работили бригадири, с пълномощие да провеждат инструктаж /л.161 от НОХД/. Като ръководител на сечището всички свидетели разпознават в лицето на св.Х. М. техния бригадир.  Трудовият договор на последния и длъжностната му характеристика опровергават твърдението за организационно-ръководната работа на св.М.. Той бил назначен като „резач“ и съобразно длъжностната си характеристика нямал задължението да извършва контролни дейности на сечището по допускане на работници, нито пък да осъществява инструктаж. Във връзка с последния извод следва да се има предвид т.3 на Заповед №5-1/26.01.2010 година, възлагаща ежедневният инструктаж на „прекият ръководител или лицето, възложило работата“, какъвто не бил св.М..

По допускане само на лица с трудов договор до обект 145 „б“, отношение имат и показанията на св.Караали /л.217 от НОХД/. Като шофьор на служебния транспорт до сечището, той не бил уведомен кои точно хора да превозва, просто спирал, те се качвали и той ги откарвал до обекта.

Изложеното позволява устойчив извод, че в обект сечище – 145 „б“, експлоатиран от „Триада“ООД системно се допускали лица без трудов договор. Отговорността за нарушението на чл.15 т.2 от ПЗБУТГ е на подс. В.П. с оглед изложените по-горе аргументи относно неговите задължения като управител на „Триада“ООД. Подсъдимият посещавал сечището /показания на св.св.Х. – л.145, Р. – л.132 от НОХД/, без да осъществява контрол по чл.15 т.2 от ПЗБУТГ. В случай, че беше престирал дължимото поведение, до трудовата злополука на 08.06.2012 година с А.Х. не би се стигнало.  Неизпълнението на това задължение е едно от условията, довели до настъпването на съставомерния резултат по чл.123 ал.1 от НК.

Голяма група доказателствени факти са свързани с провеждането на инструктаж за здравословни и безопасни условия на труд. Дали такъв е бил реализиран следва да се съди не само от писмените доказателства, но и от показанията на „инструктираните“ лица. Формалността в подхода най-добре може да се онагледи през възприятията на работниците, например:

-„…Значи да имаме предпазни каски, нали да се пазим от сухите дървета. Какво още има да каже, един резач като си знае работата, няма кой какво да каже…“ /показания на св.Р., л.133 от НОХД/;

 -„…всякой да се пази…“/показания на св.С., л.141 от НОХД/;

-ежедневният инструктаж се осъществявал с табели, които разяснявали всичко /показания на св.М., л.195 от НОХД/;

Относно видовете инструктаж, свидетелите  сочат общи факти – провеждан в сечището от св.И. и подс.П., провеждан във фирмата и пр. Същината на инструктажа, разкрита чрез цитираните по-горе доказателствени източници обяснява общите заявления. Не могат да се очакват повече подробности от разпитаните лица при формалния подход от страна на подс.П. за изпълнение на чл.7 ал.1 и чл.15 т.1 и 3 от ПЗБУТГ. Създадените документи, удостоверяващи спазването на правилата за инструктаж само привидно сочат за спазване на нормативните изисквания.

По-горе в настоящето решение бе посочено защо св.Х. М. нямал право да извършва ежедневен инструктаж. Самият той също не удостоверява извършване на подобни действия. Критично следва да се възприеме и твърдението му, че пострадалият бил инструктиран от св.Караали. Последният бил назначен на длъжност „кранист-подвижен“ /т.3, л.71 от д.пр./, т.е. не попада в обхвата на т.3 от Заповед 5-1/26.01.2010 година на управителя П. за оправомощените да извършват ежедневен инструктаж.

Същите факти дават основание да се приеме, че на 08.06.2012 година ежедневен инструктаж не е бил проведен. В тази насока следва да се има предвид представената пред въззивната инстанция молба, установяваща отсъствието на подс.П. от работа на 08.06.2012 година и показанията на съдружниците – св.св.И. и Ненов, които не са били ангажирани също с подобна дейнот.

На сечището не бил осъществяван контрол за ползване на ЛПС, работно облекло и обувки. Самото им предоставяне механично не означава и положителен извод за спазване на чл.7 ал.1 от ПЗБУТГ. Свидетелите са синхронни относно предпазните средства – имали каски, но част от тях не ги слагали.

Относно ползването на каска от пострадалия на 08.06.2012 година има противоречиви твърдения. Така например св.Мустафа е категоричен, че А.Х. бил с каска, когато дървото го ударило, св.М. пък го видял да излиза с каска от камиона.

В обратна насока са показанията на св.св.б. и Ю., според които до А.Х. имало поставена каска на земята. Синхронни с показанията са фактическите твърдения на св.Х. /л.145 от НОХД/, оценени в тяхната логическа цялост. Свидетелят и още един работник вдигнали пострадалия от земята. Х. детайлно описва наличието на кръв по главата. В случай, че имало поставена каска, то той би формирал подобни възприятия. За отсъствието на коментираното лично предпазно средство сочи и протокол за оглед на местопроизшествие. При това процесуално-следствено действия са били фиксирани следи и иззети веществени доказателства, сред които не се намира въпросната каска.

Коментираните гласни доказателствени източници имат значение за преценката на СМТЕ №37 /т.2, л.18 от д.пр./. В заключението си вещите лица сочат, че само в хипотеза на падане на дървото перпендикулярно върху каска, поставена на главата на човек, същата не би издържала на удар с подобна сила. В хипотеза на падане на дървото под малък ъгъл спрямо повърхността на каската, би се стигнало до приплъзване и съответно до възможно избягване на леталния изход.

Съпоставено заключението на СМТЕ №37 с локализацията на травмите по пострадалия - вдясно по главата /СМЕ №108/, позволяват да се приеме за доказателствено защитена хипотеза на падане на дървото под малък ъгъл, т.е. наличието на поставена каска би могло да предотврати смъртния резултат.

С оглед горните аргументи, нарушението на чл.7 ал.1 и чл.15 т.1 и 3 от ПЗБУТГ се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Подс.П. не осигурил на пострадалия А.Х. провеждане на обучение по здравословни и безопасни условия на труд. Съобразно чл.10 от ПЗБУТГ работодателят дължи подобно обучение на всеки работещ. Пострадалият А.Х. макар и без трудов договор престирал труд за „Триада“ООД /показания на св.св.Е., Х.,М., б., Ю. от НОХД/. Липсата на подходящо обучение и инструктаж имат пряк резултат – невъзможността на работещия да предприеме предвидените мерки за охрана на собствената си безопасност в рамките на работния процес. Изводът се подкрепя от съдържанието на протокол за оглед на местопроизшествие, установяващ чрез фиксирания кичур косми близостта на Х. под 20 метра от дървото, обект на машинно рязане /вътре в опасната зона според чл.134 ал.4 от ПЗБУТГ/, пряка последица от липсата на обучение за правилата на труд.

Подс.В.П. не изпълнил задължението си по чл.134 ал.3 от ЗБУТГ. Разпоредбата обезпечава сигурността и здравето на секаческите групи по време на механизираното поваляне на дървета в хоризонтална и вертикална плоскост. Чрез показанията на св.М. /л.195 от НОХД/ става ясно разстоянието между групите – по 30 метра. Самите групи разделяли сечището си чрез теглене на чоп /показания на св.св.Е. и Х. от НОХД/, което изключва възможен извод за разделяне на сечището на зони, дължимо от подс.П. като ръководител на обекта.

Допуснатото от подс.П. нарушение на установените норми за охрана безопасността на труда са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата на 02.07.2012 година в гр.Добрич смърт на А.Х..

Изводът не се променя от съдържанието на молба от В.П. до С.И. и М.Н., касаеща отсъствието му от търговската дейност на „Триада“ООД по десет дни в месеците март, април, май и юни 2012 година /л.62 от ВНОХД №275/ Този факт подлежи на съпоставка със заявеното от св.С.Х.: „..Той почна да обяснява, че не е искал тъй да стане, че е имал рожден ден…“ /л.119 от НОХД/. При справка с ЕГН на подсъдимия се установява истинността на заявеното от св.Х.. Последното се посочва само за изчерпателност във връзка с възможната причина за отсъствие на подсъдимия от работа на 08.06.2012 година.

Съгласно П 2-1979-ПлВс субекти на наказателна отговорност по чл.123 ал.1 от НК са и лица, които по време на злополуката не са били на работа поради напускане/отпуск, щом тя е настъпила вследствие на допуснати от тях нарушения на правилата за безопасност, при условие че не е прекъсната причинната връзка между поведението им и настъпилия резултат.

Деянието на подсъдимия удовлетворява горния фактически състав. Дори и при отсъствието му в посочения по-горе период, промяна в управлението на „Триада“ООД не настъпила, т.е. за П. съществувало задължението да спазва нормативните предписания за охрана безопасността на труда.  Обсъдените по-горе гласни доказателствени източници изцяло подкрепят извода, установявайки че подсъдимият е бил длъжностното лице, отговарящо за организацията на работата в търговското предприятие.

Причинната връзка между немарливото изпълнение на механизирано поваляне на дървета от подс.П. в резултат на нарушаването на предписанията на чл.7 ал.1, чл.10, чл.15 и чл.134 ал.3 от ПЗБУТГ и настъпилата на 02.07.2012 година смърт на пострадалия А.Х. не е била прекъсвана.

Съобразно т.9 от П 6-1969-ПлВС самото механизирано поваляне на дървета представлява правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност  за живота и здравето на работещите /в идентична насока Р782-1991-ВС, Р 703-2000-2 н.о. и др./.

 

 

Горните аргументи дават основание на настоящата въззивна инстанция да отмени присъда №12/27.03.2014 година по НОХД №289/2013 година по описа на ОС –Добрич и вместо това да осъди подсъдимия В.П. по съответното обвинение за извършено престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

Нарушенията по чл.8, чл.12, чл.134 ал.4, чл.137 от ПЗБУТГ, по чл.16, и чл.17 т.3 б.“б“ от Наредба №Н-8/2008 година за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка,  по чл.11 ал.1 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 година за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, чл.10 от Наредба №5/11.05.1999 година за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска не са в причинно-следствена връзка с настъпилия смъртен резултат. Касае се за нарушения на специални правила за безопасност, които не представляват необходимо условие за съставомерния резултат.

Част от тях нямат никакво отношение към параметрите на трудовата злополука от 08.06.2012 година - чл.16, и чл.17 т.3 б.“б“ от Наредба №Н-8/2008 година за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка; чл.11 ал.1 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 година за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обхваща кръг лица, извън които остава А.Х./.

Друга част от нарушенията, вменени във вина на подс.П. не съдържат предписание за дължимо поведение – чл.134 ал.4 от ПЗБУТГ и 17 т.3 от наредба №5/11.05.199 година за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска.

Нарушенията по чл.8, чл.12 и чл.137 от ПЗБУТГ също не са в причинно-следствена връзка със съставомерния резултат, защото подс.П. не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, спазването на които да контролира впоследствие. Конкретно относимостта на нарушението по чл.137 от ПЗБУТГ се отрича от заключението на СТЕ /л.245 от НОХД/.

Изложеното обосновава извод за правилност и законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт в оправдателната част, касателно нарушенията на изброените специални правила за поведение.

 

При индивидуализация на наказанието настоящият въззивен състав взе предвид следните обстоятелства:

Степента на обществена опасност на деянието на подсъдимия е сравнително висока с оглед крайно неблагоприятния съставомерен резултат. Степента на обществена опасност на деянието се влияе и от начина на извършването му. В случая специалните норми за безопасност на труда са били пренебрегнати, разчитайки на високата безработица в региона и възможността за бърза замяна на работниците, в случай на претенция за спазване на трудовото законодателство.

При оценка на личността на подсъдимия значение има чистото му съдебно минало. Този факт следва да се третира паралелно с обстоятелството, че П. упражнява търговска дейност от 2002 година , като в материалите по делото не се съдържат сведения за друго противоправно поведение в периода до 2012 година.

Въззивната инстанция отчете и  продължителността на периода от извършване на деянието до решаване на въпроса за наказателната отговорност на В.П..

При тези факти въззивният състав прие, че справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и дееца ще е наказание  в специалния минимум на санкцията  по чл.123 ал.1 от НК. Настоящият въззивен състав наложи на подс.П. наказание лишаване от свобода в размер на една година.

Налице са материалноправните предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на това наказание с изпитателен срок. Подсъдимият не е осъждан, наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, като за поправянето на В.П. не е необходимо изолирането му в пенитенциарно заведение.  Настоящата противоправна проява е първа за подсъдимия. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява негативна обществена биография, напротив – налице са данни в обратна насока. Подсъдимият е работил, заемал е управленска позиция, успял е да поддържа жизнен търговския субект въпреки трудните икономически условия в региона. В тези данни съдът не намери основание да приеме, че за поправянето на подсъдимия се налага неговото изолиране от обществото. Няма нужда от специална корекционна работа с неговата личност за преодоляване на престъпни нагласи и дефицити. Поставянето му под изпитание в обществени условия с приложението на чл.66 от НК ще въздейства върху подсъдимия П. предупредително и превъзпитателно. С тези съображения въззивният съд отложи изтърпяването на наказанието от една година лишаване от свобода с три години изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.

Настоящият състав на съда не постанови лишаването на подс.П. от права по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК. Налагането на кумулативните наказания е правна възможност. Същата е мислима на плоскостта на целите на наказанието по чл.36 от НК. Както вече бе посочено, подс.П. има добра обществена биография. От 2002 година управляваното от него предприятие „Триада“ООД осигурява доходи на населението в Тервелския регион. Вярно е, че  доказателствата сочат на нарушение на правила на трудовото законодателство от „Триада“ООД, но същите подлежат на санкциониране по предвидения за това специален административнонаказателен ред. Фактът на осигуряване на работа за местното население не се влияе от последното. Деянието на подсъдимия не засяга цялостната му търговска дейност, т.е. в останалата част той не би могъл да търпи укор. При това положение лишаването му от права по чл.37 т.6 и т.7 от НК би направило наказанието прекомерно тежко и би поставило под изпитание постигането на индивидуалнана превенция по чл.36 от НК.

 

Относно гражданските искове:

Не се спори, а и от удостоверение за наследници № 101/11.07.2012 година на Община -Тервел се установява, че съпругата С.Х. и децата – Х.Т., А.А. и Ремсие Т. са законни наследници на А.Т.Х.. В качеството си на такива те попадат в кръга на лицата, очертан с П  4- 1961-ПлВС и П 5-1965-ПлВС, имащи право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А.Х..

Отношенията между пострадалия и неговите наследници се установява чрез показанията на св.св.Левент Ереджеб, Исмет Х., С.Х. и Х.Т.. Макар и не много детайлни, показанията сочат на близост в семейството и грижа от страна на пострадалия за издръжката му.  Смъртта на А.Х. е била голяма трагедия за близките му,  отразила се на живота им занапред. Най- сериозна е загубата на съпругата – С.Х., лишена от семейната и човешка опора на пострадалия. С оглед на тези обстоятелства съставът на Варненския апелативен съд намира, че сумата от 75 000 лева справедливо ще обезщети претърпените от гражданската ищца болки и страдания вследствие смъртта на А.Х..

Децата - Х.Т., А.А. и Ремсие Т. са самостоятелни, водят собствен живот. Те обаче са лишени завинаги от родител, тежка лична загуба. Претърпените от всеки един от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на А.Х. справедливо ще  се обезщети с от по 60 000лв.

За разликата над размера на уважените граждански искове, претенцията на гражданските ищци се отхвърли като неоснователна. 

Върху така определените обезщетения се дължи лихва от датата на настъпване на събитието – 02.07.2012 година.

С присъдата се реши въпроса за съдебните разноски и държавната такса върху уважените граждански искове.

По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд постанови присъдата си.

 

 

Председател:                                             Членове:1

 

 

                                                                                       2.