Р Е Ш Е Н И Е

 

312

 

Гр.Варна ,   20.12.2017 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         

Варненски апелативен съд , Първи състав на Наказателно отделение, в публично съдебно заседание на  втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                    СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при секретар Геновева Ненчева

и в присъствието на прокурор Пламен К.

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №323/2017г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

         

С присъда №51/10.07.2017г. по нохд №1543/2015г. Варненски окръжен съд е признал подс.Д.Т.К. за невинен в това, че в периода 01.09.2007 г.- 02.03.2009 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството му на управител на "Динамик 2000" ЕООД с БИК 103553572,  е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 67 769,75 лв. от които 45 179.83 лв. ДДС по ЗДДС и 22 589.92 лв. корпоративен данък по ЗКПО, като затаил истина и потвърдил неистина в подадени декларации по чл.125 от ЗДДС:

вх. N 003000978263/10.10.2007г, - м.09.2007г., в която декларирал оборот с 40 139.83 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 6 689,97 лева;

вх. N 003000987991/09.11.2007г, - м.10.2007г., в която декларирал оборот с 48 964.90 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 8 160,82 лева

вх. N0 03000998410/10.12.2007г., - м.11.2007г., в която декларирал оборот с 18 339.32 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 3 056.55 лева;

вх. N0 030001012045/11.01.2008г - м.12.2007г., в която декларирал оборот с 37 242.60 лева по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 6 207.10 лева;

вх. N0 03001033840/12.03.2008г. – м.02.2008г., в която декларирал оборот с 21 080.20 лв. по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 3 513.37 лв.;

вх. N0 03001044085/10.04.2008г. – м.03.2008г., в която декларирал оборот с 9 327.57 лв. по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 1 554.60 лв.;

вх. N0 03001056234/12.05.2008г. – м.04.2008г., в която декларирал оборот с 18 33.10 лв. по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 305.52 лв.;

вх. N0 03001143565/11Л2.2008г. – м.11.2008г., в която декларирал оборот с 21 262.73 лв. по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 3 543.79 лв.;

вх. N0 03001.154306/12.01.2009г. – м.12.2008г. в която декларирал оборот с 72 888.75 лв. по-малък от реално получения, върху който се дължи ДДС в размер на 12 148.13 лв.

И по чл. 92 ал.1 и ал.2 от ЗКПО:

Вх. № 0300И0002076/28.02.2008г. - за данъчен период 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г., в която не декларирал оборот в размер на 144 686,65 лв., приходи в размер на 120 572,21 лв. и дължим корпоративен данък в размер 12 057.22 лева;

Вх. № 0300И0008204/02.03.2009 г. за данъчен период 01.01.2008 г. -31.12.2008 г., в която не декларирал оборот в размер на 126 392,35 лв. и приходи в размер на 105 326,96 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 10 532,70 лв.,

поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по предявеното му обвинение по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.

 

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от Варненска окръжна прокуратура, в който се правят възражения за нарушение на закона, допуснато с оправдаването на подсъдимия. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по възведеното му обвинение.

В съдебно заседание представителят на Варненска апелативна поддържа протеста. Т.е. настоява за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подс.Д.К. да бъде осъден по предявеното му обвинение по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 НК вр. чл.26 ал.1 НК.

Защитникът на подсъдимия /и самият той/ намират присъдата за правилна и законосъобразна и молят нейното потвърждаване.

         

Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид протеста, както и становищата на страните, констатира:

 

Съдебният акт страда от един единствен, но съществен недостатък – липса на мотиви. Веднага следва да се уточни, че настоящата инстанция под „липса“ има предвид не тотална липса на мотиви към присъдата - формално такива са налице и заемат цели 18 страници. Царящата в тях обаче пълна неяснота и логическа несвързаност не може да бъде окачествена другояче освен като липса както на факти, така и на право в мотивите. А и двете би следвало да са тяхна неотменна част – съобразно изискванията на чл.305 ал.3 НПК.

По фактите – в мотивите към присъдата съдът е задължен да посочи установените от него фактически обстоятелства. В настоящия случай такова изложение липсва. Фактическото си изложение /което се придържа изцяло към обвинителния акт/ съдът приключил до формираните наличности по сметките на К.М. за месец септември вкл. /като дори и за този период се сочи, че това били задължения според обвинението/. Останалите данъчни периоди  - до месец декември 2008 година не са намерили място в мотивите на съда, съответно не е  посочено през тези данъчни периоди /които са месечни и съвпадат с календарните месеци/ постъпвали ли са суми и какви по сметките на К.М., кой е вносителят им, какъв е произходът им – от обороти на „Динамик 2000“ ли са, и ако да – какъв е размерът на укрития и недеклариран оборот, а оттам – и какъв е и размерът на дължимия ДДС. Съдът се е задоволил само да посочи : „И в обв.акт се твърди,че недекларирания  и неплатен ДДС за периода м.септември 2007 г.-м.декември 2008 г. възлиза на 45 179,83 лв. А впоследствие се коментира,че общия размер  на укрития от обвиняемия данък,дължим от „Динамик 2000“ЕООД за данъчните 2007 г. и 2008 г. възлиза на 22 589,92 лв.очевидно се има предвид дължим данък по ЗКПО  от дружество…“. Какво е приел прокурорът за установено е посочено в обвинителния акт, кои факти съдът приема за установени следва да се посочи в присъдата. Това очевидно не е сторено. В крайна сметка не е даден отговор на основния въпрос в настоящото наказателно производство /съобразно конкретиката на казуса/ – превеждани ли са пари от оборотите на „Динамик 2000“ЕООД по сметка на физическото лице К.М., ако да – какви си причините за това, какъв е размерът на преведените суми по месеци/данъчни периоди, както и като цяло за инкриминирания период, налице ли са разминавания между декларираните от подсъдимия обороти и действителните. Въпросът е от съществено значение, тъй като от неговия отговор е обусловен и отговорът на въпроса дължи ли дружеството на подсъдимия данъци на хазната и колко. Последното пък би ангажирало /при наличието и на други предпоставки/ наказателната отговорност на подс.К.. Всички тези въпроси обаче са останали без отговор – преразказът на заключенията  на вещите лица не представлява такъв/още повече, че те частично са в противоречие с приетото от съда като краен резултат/.

И ако откъм факти изложението на съда търпи значителен дефицит, то не по-малък е той при изложените съображения на съда

По правото -  След като в края на л.445 от делото съдът посочва в какво се състои изпълнителното деяние на престъплението по чл.255 ал.1 т.2 НК, по-насетне продължава:  „ В процесния случай се твърди, че в инкриминираните периоди пред органите на данъчната администрация в подаваните справки –декларации по ЗДДС от името на "Динамик 2000“ ЕООД е потвърдена неистина – като избегнал установяването и плащането  на данъчни задължения  в особено големи размери . Чрез приспадането на неследващ се данъчен кредит въз основа на документи с невярно съдържание /каквито принципно биха могли да са данъчните фактури/ и подаване на справка-декларация по ЗДДС, в която са отразени неверни обстоятелства, обуславящи възникването правото на приспадане на данъчен кредит, може да се избегне установяването и плащането на задължения по ЗДДС и по този начин да се осъществи престъплението по чл.255 НК.“ След което съдът се  спрял върху същността на данъчния кредит, правото на приспадане и т.н. Следва да се обърне внимание, че понятията данъчен кредит, данъчна фактура, приспадане не се споменават нито веднъж в обвинителния акт. А не се споменават тъй като механизмът на престъплението, в което е обвинен подс.К., е коренно различен от данъчните престъпления, в които се променя данъчния резултат за определен данъчен период чрез фиктивни сделки, а оттам – чрез промяна на данъчния кредит и упражняване на правото на приспадане се стига и до намаляне данъчното задължение на определени дружества. В настоящия казус нищо подобно не е налице. Укриването на данъчни задължения в случая се осъществява според прокуратурата чрез сравнително прост механизъм – неотчитане и недеклариране на оборотите от продажби в брой в магазините на дружеството на подсъдимия, оттам намаляне на данъчната основа и съответно и на данъчните задължения. Затова и напълно неразбираеми остават за въззивният съд излаганите от съда съображения по отношение същността на престъпленията, свързани с данъчния кредит по ЗДДС. Това се дължи или на неразбиране същността на механизма на престъплението, в което е обвинен подсъдимия, или на формално изпълнение на задълженията на съда по изготвяне на мотиви, вкл. и чрез използване на техниката „copy-paste“ на части от решения на ВКС на РБ, извадени от контекста им. Защото по-нататък се посочва следното : „Дори да се приеме, че запознавайки се с тези констатации, В. е узнал за евентуално невярно декларирани обстоятелства, то следва да се има предвид, че от значение за отговорността му е знанието за това към момента на подписване на справките – декларации. След като не е несъмненото установено, че той е знаел към този момент за евентуална невярност на декларираното в справките-декларации, не може да се приеме, че съзнателно е потвърдил неистина и използвайки документи с невярно съдържание е приспаднал неследващ се данъчен кредит, което да е основание за ангажиране на наказателната му отговорност.“ При което веднага възниква въпросът : Кой е В. при положение, че имената на подсъдимия са Д.Т.К., и за кои констатации става въпрос? Какъв данъчен кредит е приспаднат и в какъв размер? Какви и кои са документите с невярно съдържание ? Не на мястото си е и следния извод на съда на л.447 „Визираният в особената норма на чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НК престъпен състав се консумира, чрез формите на изпълнително деяние- избягване на установяването или на плащането на данъчни задължения в особено големи размери, с потвърждаване на неистина или затаяване на истина в подадена данъчна декларация. Престъплението против данъчната система се обективира в механизма на отчитане на данъчния кредит и правото на приспадането му, чрез действия на съответното данъчно задължено лице, свързани с отчитането на стопанска дейност, която на практика не е осъществена. Укриването на данъци е престъпно само ако те по своята абсолютна стойност са в големи размери или особено големи размери по легалната дефиниция на чл. 93, т. 14 от НК и е налице съзнателно отношение на дееца към обществената опасност на неправомерното посегателство и вредните последици, при демонстрирана воля за тяхното настъпване, очертаващи вина при пряк умисъл“. Това е цитат от Решение № 76 от 10.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1950/2014 г., III н. о., но както се вижда то визира съвсем различен случай – механизъм на намаляне на данъчните задължения с приспадане на данъчен кредит при неосъществявана стопанска дейност. 

Повече от очевидно е от изложеното  /и от самия съдебен акт/ , че фактическата част на мотивите/доколкото въобще я има/ няма нищо общо с изложените правни съображения. Нещо повече – налице е пълно противоречие между тях : в откъслечните факти се споменава за превеждане на суми по сметка на св.К.М. от дружеството на подсъдимия, а в правната  преценка на съда по отношение фактите – за документи с невярно съдържание , данъчен кредит и право на приспадане!?  Въпросните дефицити са непреодолими, и по съществото си наличието им означава липса на мотиви към съдебния акт, което пък  е съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав – като неотстранимо в настоящата инстанция.

          Предвид изложеното и като намира, че са налице основания за отмяна на атакуваната присъда и връщане делото за ново разглеждане, на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.2 НПК Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

         

ОТМЕНЯ присъда №51/10.07.2017г. по нохд №1543/2015г. на Варненски окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

Председател :                                   Членове :