О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№324/19.09.2018г.

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Лолова

ЧЛЕНОВЕ:Д.Джамбазова

Женя Димитрова

 

Като разгледа докладваното от съдия Лолова

 Вчнохд №323 по описа за 2018г.

 за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.6 и 7 НПК.

Постъпил е частен протест от Варненски окръжен прокурор против определението на Варненския окръжен съд от 01.08.2018г. постановено по чнд№838/18г., с което е отменено постановление на Окръжна прокуратура Варна, за прекратяване наказателното производство по отношение на виновно лице за престъпление по чл. 343 ал.1 б.”в” вр.чл.342 НК. Прави се искане за отмяна на това определение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Протеста е допустим,  разгледан по същество е основателен.

Наказателното производство по дп №2106/16г. на  РПУ Провадия,   образувано срещу виновно лице за престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” вр.чл.343 ал.1 НК, е било прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК.

Производството е било образувано за това, че на 20.11.16г., в гр.Дългопол, при управление на л.а.“Фолксваген Голф“ рег.№В 0917 КС, управляван от свид. Г.Д.К., нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Н.Р.Н.В хода на разследването е била установена следната фактическа обстановка:

Постр. Н.Н.имал правоспособност за управлява мотоциклет от лятото на 2016г., но не практикувал, тъй като заминал в чужбина. Завърнал се на 09.11.16. като започнал да управлява мотоциклет „Кавазаки 3х600“, регистриран на името на сестра му И.Н.. Така, на 20.11.16г. същият се движел с мотоциклета си по бул.“Г.Димитров“ в гр.Дългопол като след преминаване на пътно ограничение тип „бабуна“ ускорил движението си до 127 км/ч.

По същото време, към бул „Г.Димитров“ от към пресечка, ул.“Хр.Смирненски“ се предвижвал Г.Д.К., с управлявания от него л.а. „Фолксваген Голф“, с намерение да извърши завой надясно по булеварда. К.спрял преди кръстовището, тъй като се движел по път без предимство и установил, че няма видимост спрямо движението по булеварда от лявата си страна, тъй като имало дървета с широки стволове засадени на равни разстояния, образуващи плътна стена от неговата позиция. Освен това на тротоара от лявата страна, напречно бил паркиран и миниван „Опел Зафира“, който допълнително ограничавал видимостта спрямо движещите се по булеварда от лявата страна на свид. К..

Поради тази причина последният започнал плавно да се предвижва напред към кръстовището до точка, от която би могъл да има видимост. Започнал да извършва бавно маневра „завой надясно“ като навлизайки в дясната лента на платното на бул.“Г.Димитров“с 1/3 от дължината на автомобила си, продължавал да наблюдава движението от лявата си страна.

В този момент постр. Н. видял навлизащия в кръстовището л.а. „Фолксваген Голф“ и поради високата скорост, с която се движел – 127 км/ч и липсата на умения, не могъл да прецени адекватно ситуацията и вместо плавно да намали скоростта и заобиколи лекия автомобил, натиснал рязко спирачка, при което загубил управление и паднал заедно с мотоциклета дясно странично като продължил да се плъзга по посока към автомобила на К.като се блъснал в него. От удара постр.Н. получил травми несъвместими с живота и по-късно починал.

При извършения оглед е установена спирачна следа от мотоциклета 8,3м., а от нейния край до мястото на удара в автомобила – 8,1м. със следи от триене на мотоциклета и каската на пострадалия по асфалта. Общото разстояние от момента на задействане на спирачната система на мотоциклета до съприкосновението му с автомобила е 16,4ч.

По делото е проведен следствен експеримент като данните от него и от протокола за оглед са залегнали в комплексната САТЕ и СМЕ. При този експеримент споменатият паркиран миниван е бил поставен на същото място, където се е намирал в момента на инцидента.

От експертизата се установява, че при навлизането си в пътното платно на бул.“Г.Димитров“ л.а. „Фолксваген Голф“ е заел 1,3-1,4м. като са останали 2-2,7м. свободни, даващи възможност на мотоциклета да премине свободно и безпрепятствено покрай него. Лекият автомобил се е намирал в условията на спирачен авариен режим и маневра в дясно, в която позиция е бил ударен в предна лява врата от движещият се предходно с неразрешена скорост мотоциклет. Ударът за мотоциклета е настъпил в условия не неуправляемост, легнал на дясната си страна. Дори при установената му скорост от 127 км.ч. мотоциклетистът би могъл да премине безпрепятствено, ако навлезе и в лентата за насрещно движение от още 3м., която не е била заета към този момент. Ако се е движел с разрешената скорост от 50км/ч, постр. Н. е имал възможността да спре преди лекия автомобил, без да се удари в него.

От следствения експеримент е установено, че на разстояние 237м., преди процесното кръстовище се намира гърбица тип „бабуна“, ограничаваща скоростта на движение по булеварда. Установено е, че за това разстояние мотоциклета „Кавазаки“ може да развие скорост от 127 км/ч. В момента, когато мотоциклетиста е могъл да забележи навлизането на лекия автомобил в кръстовището, се е намирал на 49,6м. преди началото на спирачната следа или е имал 66м. видимост. Същият е имал възможност да спре на 30м. преди автомобила. Тъй като обаче същият не е имал достатъчно опит при управлението на такъв мощен мотоциклет е спрял рязко, като е загубил управление моментално и е паднал заедно с мотоциклета.

Постр.Н. е нарушил правилата за движение като се е движел в населено място със скорост от 127км/ч при разрешена такава от 50км/ч. Високата скорост и липсата на практически опит са довели до неадекватната му реакция и загубата на управление. Същият е имал възможност да заобиколи автомобила като е разполагал с достатъчно странично разстояние за това, а ако се беше движил с разрешената скорост и да спре преди мястото на удара или да пропусне без да нарушава движението си лекия автомобил пред себе си.

Водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ К.е изпълнил задължението си да спре преди кръстовището осигурявайки предимство на движещите се по булеварда. При спирането си, тъй като не е имал видимост спрямо ляво движещите се е започнал бавно да се предвижва към кръстовището с цел извършване завой надясно. Установена е и от следствения експеримент липсата на такава видимост поради наличните дървета и паркиран напречно миниван. К.е започнал плавно предвижване напред и надясно до местоположение с видимост наляво. Такава възможност е получил с навлизането с 1/3 от дължината на автомобила в кръстовището. В този момент, ако постр. Н. се беше движил с разрешената скорост той би имал няколко варианта – достатъчно време и разстояние за да намали и спре безопасно, ако прецени, че следва да стори това, да заобиколи безпрепятствено лекия автомобил, тъй като е разполагал с достатъчно странично разстояние, или да даде възможност автомобила да завърши маневрата си без да нарушава движението си.

Въззивната инстанция намира, че изводите на окръжния прокурор за липсата на извършено престъпление от страна на водача на лекия автомобил са основателни, обосновани и законосъобразни.

Водачът на лекия автомобил е изпълнил задължението си по чл.37 и чл.50 ЗДвП. Същият не е отнел предимството на мотоциклетиста, тъй като не се е включил в движението без да спира. Той е манифестирал това си намерение със спирането преди кръстовището и тъй като не е имало други преминаващи ППС, които да препятстват движението му е продължил, навлизайки в него, до откриване на видимостта му отляво. Същият е имал готовност да спре във всеки един момент при приближаване на други ППС по пътя с предимство и това се потвърждава и от оставащото разстояние по ширината на пътната лента, позволяваща свободно преминаване и на автомобил. Не може да се изисква от такъв водач, при липса на пряка видимост, да стои неограничено време преди кръстовището и да чака евентуално преминаващи ППС по пътя с предимство. В тази ситуация, при липса на светофарна уредба, всеки излизащ от път без предимство би бил потенциален нарушител на чл.50 ЗДвП, тъй като от мястото, където би следвало да спре и осигури предимство, няма възможност да установи наличието на ППС, на които да осигури такова.

Определението на съда, с което е отменено постановлението за прекратяване на НП е необосновано. Мотивите му са противоречиви и непоследователни. Така например на л. 11 съдът приема, че действително свид. К.не е имал видимост видимост наляво към бул.“Г.Димитров“, независимо дали е имало спрян автомобил на тротоара в близост до кръстовището или не. В следващото изречение заявява, че това твърдение не било проверено. След като е прието, че видимост по начало няма, както твърдение следва да се проверява не става ясно. От снимковия материал при проведения следствен експеримест се вижда много ясно мястото, от където водача на лекия автомобил е имал видимост към идващите от ляво на булеварда – л.251-254 дават ясна представа къде е спрял свид. К., къде се намира пешеходната пътека, къде е края на линията на тротоара на булеварда и колко напред следва да се изнесе предницата на автомобила, за да може водача да види дали някой приближава отляво.

Следващото противоречие е по отношение предприетата маневра от свид. К.– включване в пътя с предимство със завой надясно, както и непрекъснато наблюдаване на пътя. Намерението на свид. К.се установя и от мястото, където се е намирал автомобила му в момента на удара – това не е било средата на кръстовището, напред или наляво, а именно с предница изнесена косо надясно. Няма никакво основание съдът да се съмнява, че той се е оглеждал през цялото време на маневрата. Обстоятелството, че е спрял преди пешеходната пътека, че е потеглил бавно, с възможност да спре във всеки един момент, както е и сторил, ясно говорят за липсата на самонадеяност.

Не е вярно и твърдението в мотивите, че изводът на прокурора за липса на виновно поведение у свид. К.не кореспондирал със събраните доказателства и констатациите и изводите на експертизата. Напротив, констатациите на експертизата потвърждават напълно тезата на обвинението. Както беше посочено по-горе постр. Н. е имал достатъчно странично разстояние за да се размине безпрепятствено с лекия автомобил и само неправилната му реакция и неразрешената скорост са довели до неговото падане. Не е вярно твърдението, че приетата посока на движение на лекия автомобил не била установена по безспорен начин /въпреки, че това не е от значение/. В констативната част на САТЕ е прието…“следа от спиране с най-голяма дължина 5,9м….автомобила е извършил завой надясно под давление на управляващия го, като последния е завършен след удара, с радиус по-малък от нормалния за автомобила…“ Освен това и снимковият материал от огледа потвърждават казаното от свид. К., че се е намирал върху пешеходната пътека от дясната страна в момента на удара, от който и автомобила е бил изтласкан върху бордюра вдясно./снимка на л.25 ДП/. Освен това мястото на удара върху автомобила също сочи на предница насочена косо надясно.

Не е вярно и посоченото в мотивите, че и двамата участници в ПТП са имали видимост от около 66м. и при това положение свид. К., ако бил наблюдавал пътя би предотвратил ПТП. В постановлението за прекратяване е посочено, че „Когато постр. Н. е забелязал/могъл да забележи/ навлизането на автомобила на К., мотоциклета се е намирал на разстояние 49,6м. преди началото на спирачната следа, или установява видимост от 66м. за Н. към автомобила. От заключението на САТЕ се установява, че за времето на реакция на водача на лекия автомобил мотоциклета е изминал 57м., т.е. се е намирал на 9м. до автомобила. При изчислена опасна зона за автомобила 15,84м. няма как да се приеме, че водача на лекия автомобил би могъл да предотврати ПТП. Това по никакъв начин не опровергава заявеното от него, че е наблюдавал пътя непрекъснато.

Нелогично е изложеното в мотивите, че свид. К.е предприел навлизане в кръстовището без предварително да се е убедил, че няма да създаде опасност за движението и съзнавайки, че няма видимост. /л.12 горе/. Как би могъл да се убеди, че не създава опасност, след като няма видимост, без да се премести към място, от където има видимост, не става ясно. Не е вярно приетото от съда, че ако свид.К.беше спрял на линията на кръстовището, би забелязал идващия мотоциклет, тъй като е имал от там видимост. От извършения допълнителен оглед е видно, че водача на л.а.за пръв път има видимост наляво от линията на „позиционираната шахта, след която започва следата“/допълнителен протокол за оглед от 21.11.16г.-л.53 ДП/. Т.е. предницата на автомобила трябва да се изнесе след линията на кръстовището, за да има водача видимост.  След това съдът отново изпада в противоречие, като заявява, че ограничението на видимостта следва да рефлектира на скоростта на движение, нещо което е сторил и свид. К.. След това заявява, че водача на лекия автомобил е бил задължен да не предприема маневра за навлизане в пътя с предимство при липса на видимост и безопасност за движението. И като е сторил това К.е допуснал нарушение на чл.50 ал.1 ЗДвП. Разпоредбата на чл.50 ал.1 ЗДвП не е абсолютна забрана. Водачите са длъжни да пропуснат преминаващите ППС. Никъде не е казано, че такива водачи въобще не следва да навлизат в път с предимство, ако по една или друга причина нямат видимост, както сочат мотивите на съда. От такъв водач не може да се изисква да стои цял ден на кръстовището или да се върне и търси друго удобно място за преминаване само защото някой не му е осигурил видимост. Свид.К.е сторил всичко необходимо да се убеди, че не пречи на движението по пътя с предимство и ако постр. Н. се беше движил с разрешената за градски условия скорост от 50км./ч, а не два и половина пъти по-висока скорост не би се стигнало до този резултат. Не е налице отнемане на предимство, тъй като лентата за движение на мотоциклетиста е била заета само частично и същият е имал достатъчно разстояние за да премине безпрепятствено.

От така събраните доказателства може да се направи извод за механизма на произшествието, начина на получаване на уврежданията, посочено е и мястото на удара, изчислени са скоростите на участниците в ПТП.

Не са налице данни приложената АТЕ да е некомпетентна или необоснована, поради което и не се налага събирането на нови доказателства.

   Предвид всичко изложено въззивната инстанция намира, че определението на окръжния съд е неправилно необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. От така събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод за виновно поведение от страна на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№В 09-17 КС.

   Водим от горното и на основание чл.243 ал.7 НПК Варненският апелативен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

ОТМЕНЯВА определението от 01.08.2018г. на  Варненския окръжен съд, постановено по реда на чл.243 ал.5 НПК по чнд № 838/18г., с което е отменено постановление от 05.07.18г. на ОП Варна за прекратяване на д.п.№2106/16г. по описа на  РПУ на МВР Провадия.

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 05.07.18г. на ОП Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП №2106/16, образувано срещу виновно лице за деяние по чл.343 ал.1 б.“в“ НК, на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                              

 

 

                                                                             2.