Р Е Ш Е Н И Е

 

                   № 121

 

26.06.2015 г., Гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на единадесети юни две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ:Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

секретар Г.Н.

прокурора Милена Гамозова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №324 по описа за 2014 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивни жалби от И.Р.П., чрез защитника му, адв. П.Н., В.Л.Г., чрез защитникът му адв.Ат.Д., подсъдими по нохд № 151/13г. на Добричкия окръжен съд, както и от М.Х.А., чрез пълномощникът й, адв. Р.Н., граждански ищец и частен обвинител, против присъдата на  същия съд от 22.07.2013г. , с която  подсъдимите П. и Г. са признати за виновни по обвинение по чл.124 ал.1 пр.1 вр.чл.128ал.1 НК вр.чл.54 НК и са им наложени наказания от по три години лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от пет години. Осъдени са да заплатят сумата от 130 000лв. на М.Х.А., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като иска в останалата му част е отхвърлен. Осъдени са да заплатят и съответните такси и разноски.

В жалбите на подсъдимите се изразява становище за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваната присъда, и явна несправедливост на наложените наказания.  Прави се искане за отменянето й  и постановяване на оправдателна такава, като и отхвърляне на гражданския иск. В евентуалност се иска намаляване размера на наложените наказания, както и размера на присъденото обезщетение.

В жалбата на гр. ищец и частен обвинител се излагат съображения за явна несправедливост както на наложените наказания, така и на присъденото обезщетение. Прави се искане за изменение на присъдата като наложеното наказание лишаване от свобода бъде изтърпяно ефективно и се уважи иска в пълния му размер.

Апелативният прокурор изразява становище за неоснователност на жалбите и предлага присъдата на ДОС да бъде потвърдена изцяло.

Частният обвинител също изразява становище за неоснователност на жалбите на подсъдимите.

Защитата на подсъдимите правят доказателствено искане в с.з. да бъде дадена възможност на подсъдимите да дадат допълнителни обяснения.

Жалбите са подадени  в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 22.07.13г. Добричкият окръжен съд е признал подсъдимите И.Р.П. и В.Л.Г.  за виновни в това, че на 29.08.2011г. в землището на с.Камен бряг, общ. Каварна, обл. Добрич, умишлено нанесли  на Ц. М.Х. от гр.Н.Загора тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, в следствие на която по непредпазливост причинили смъртта му, настъпила на 08.09.11г. и на основание чл.124 ал.1 пр.1 вр.чл.128 ал.1 НК вр.чл.54 НК им е  наложил наказания от по три години лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от пет години. Осъдил ги е да заплатят солидарно на гражданския ищец и частен обвинител М.Х.А.  сумата от 130 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като иска в останалата му част е отхвърлил като неоснователен и недоказан. Осъдил ги е да заплатят съответните такси и направените по делото разноски. Произнесъл се е по веществените доказателства.

За да стигне до този резултат окръжният съд, е приел за установено следното:

Между 26-ти и 29-ти август 2011г. в землището на с.Камен бряг се провеждал международен техно фестивал. Имало изградени няколко сцени и палатков лагер, присъствали множество младежи, които слушали музика денонощно. Подсъдимите П. и Г. били с компания в палатковия лагер, на около 200м. от сцените. В съседство с техните палатки била разположена и палатката на постр. Ц. Х.. Той бил заедно с две момичета – свид. Б.В., негова приятелка и нейната приятелка Д.. На 27-ми август Б.В. имала рожден ден, който бил подобаващо отпразнуван. Всички танцували, слушали музика, пиели денонощно без да спят. На 28.08. постр. Х. се снабдил с цигара марихуана, която тримата изпушили. На следващия ден двете момичета отишли до магазин в селото, а постр.Х. и негов познат – свид. Р.С., отишли до гр.Каварна по лична работа. От там постр. Х. купил бутилка от 700мл. мастика. След като се върнали на фестивала около обяд, двамата слезли по скалите до морето, където имало много хора от различни компании. Там били и свидетелите Х.П., А.М., Т.М., от компанията на подсъдимите. Постр. Х. споделил с някои от момчетата там бутилката мастика и кисело мляко. Времето било много горещо – над 30 градуса, а повечето от младежите не били спали от няколко нощи. В един момент към тях се присъединили и свид. В. и приятелката й Д., поседели известно време и решили да се върнат при палатките като помолили постр. Х. да ги придружи. Той тръгнал след тях като носел полупразната бутилка мастика. Бил притеснен тъй като отношенията му с В. не били добри. При палатките, тя му заявила, че си тръгва към Бургас, а от там към София и започнала да прибира багажа си. След като не успял да я убеди да остане, той започнал да прибира палатката и й предложил да я вземе, след което тръгнал нанякъде из лагера и оставил двете момичета без дори да се сбогува. Двете момичета напуснали лагера и на автостоп се оправили към Бургас. Свид. В. споделила, че поведението на постр. Х. не било адекватно, не говорел ясно, като отдала това на изпития алкохол.

В един момент постр. Х. тръгна да се връща към палатката си, като пътят му минавал покрай палатките на компанията на подсъдимите П. и Г.. Те били опънали тента, седяли под нея, слушали музика и закусвали. Всички били облечени спортно и носели гуменки или кецове.

Пострадалият бил в лошо настроение от раздялата с приятелката си, преуморен от безсъние, неадекватен от приетия алкохол и марихуана, прегрял, поради горещото време. Говорел си на глас и псувал безадресно докато се предвижвал между палатките. Седнал до палатката си, но в един момент започнал да хвърля предмети, които попаднали в посоката на палатките на компанията на двамата подсъдими. Те не му обърнали внимание и тогава постр. Х. метнал към тях камък, който паднал в близост. Момчетата от компанията станали и започнали да се оглеждат от къде е дошъл камъка като постр. Х. се развикал „Аз, бе! Какво стана- много ли сте големи”, напсувал и тръгнал към тях с явното намерение да се кара. Подсъдимите и свид. Х.П. го попитали какъв му е проблема, а в отговор Х. ги напсувал. Момчетата го избутали с ръце към палатката му. Постр.Х. за момент се успокоил, замълчал, но след известно време отново започнал да вика към тях и да ги обижда, питал ги какви са, че да му казват какво да прави, че ще ги убие, ще ги запали и отново се насочил към тях. В това време свид. К.Й., чувайки говор на висок глас, излязъл от палатката си и видял постр.Х., който едва се държал на краката си, неадекватен, прегрял, видимо пиян да се приближава като крещи – „ще ви избия, ще ви запаля, ще ви изгоня” и пр. Й., заедно със свид. П. и други момчета от компанията тръгнали да умиротворяват пострадалия като го хванали за ръцете и го избутали настрани. Х. успявал да се отскубне и отново се връщал към тентата. Седящите там видимо се изнервили като подс. П. се изправил срещу постр.Х., двамата се сдърпали и си разменили удари с ръце. Свид. П. успял да ги раздели, а подс. Г. избутал постр.Х. към палатката му. Последния продължил да сипе обиди и нарекъл подс. Г. „шибаняк”. С всеки изминал миг ставал все по агресивен като взел един голям камък и го хвърлил към подсъдимите. Те станали и тръгнали към Х., който се насочил към подс. Г. и замахнал да го удари по лицето. Подс. Г. се обърнал за да си свали очилата, а подс.И.П. се хвърлил срещу постр. Х., хванал с ръце през кръста и започнал със сила да го бута към палатката му. Останалите от компанията били около тях. Въпреки намесата на подс.И.П. да го избута към палатката му, Х. повече озверявал, дърпал се, отскубвал се и крещял обиди. Тогава подс.И.П. хванал ръцете на пострадалия Х. и като го обездвижил, съборил го на земята, а подс..В.Г. му хванал краката, за да не рита. Така го задържали около 5-6 минути, като свид.К. Й. сочи, че пострадалият бил вече видимо изморен, било му тежко и искал да си полегне:  лято, слънце, употреба на алкохол, както и факта, че човека бил 30 кг. и с много проблеми. Посочва, че отправяните обиди били разнообразни, но не били насочени конкретно към някого. След като обездвижения пострадал притихнал, другите момчета ги разделили, а св.Х.П. извикал на приятелите си да пуснат пострадалия, за да „миряса” и успял да го избута отново до палатката му.

Недоволен от отблъскването си, след няколко минути Ц. Х. се насочил отново към тентата, където седели подсъдимите и се хвърлил върху палатката, която споделяли свид.А.М. и св.И.В., и която в това време била празна. Падайки върху нея, постр. Ц.. Х. счупил една рейка като за трети път подсъдимите И.П., В.Г. и св.Х.П. се нахвърлили върху него, като го хванали и започнали да го бутат, за да го изтласкат оттам. Тъй като постр.Ц..Х. се съпротивлявал, те го съборили на земята, сборичкали се с него като си разменили удари. Подс.В.Г. блъснал към земята и ритнал е крак в задните части лежащия на земята пострадал Ц..Х., а подс.И.П. му хванал ръцете да не буйства, като св.Х.П. му помагал. Пострадалият Ц..Х. успял да стане, като продължавайки да вика срещу двамата подсъдими, замахнал и към свид. А.М., която била наблизо, но не успял да я удари. В същия момент подсъдимите И.П. и В.Г. и св.Х.П. отново се нахвърлили срещу него, като с удари, бутане и дърпане успели да го отдалечат на около 4 - 5м. от тях. Някой казал, че ще е добре да извикат полиция и свидетелките Ани М. и Т.М. тръгнали към вишката на полицаите.

Разочарован, унизен и обиден, неприемайки, че е отблъснат за пореден път, постр. Ц..Х. станал от мястото си и отново се насочил към компанията на подсъдимите. Той хвърлил по тях плик с храна и във въздуха полетели хляб и сирене. В този момент, за четвърти път подсъдимите И.П. и В.Г. и св.Х.П., както и други от тяхната компания, скочили срещу пострадалия Ц..Х.. Подсъдимият И.П. пръв се втурнал към него, хванал го през кръста и силно го блъснал на земята, като двамата се сбили. И.П. нанасял удари с ръце в главата и тялото на пострадалия който се защитавал. В същото време и подс.В.Г., обут с гуменки, започнал да рита падналия пострадал Х. в тялото - корема, гърба и още където намери.  Свид.Х.П. също го ритнал един-два пъти, но бързо се изтеглил настрани. В един момент подс. И.П., обут с кецове, успял да се изправи като силно и е яд, ритнал с крак постр. Ц..Х. в главата като от носа му потекла кръв. Той се предпазвал с ръце и се извивал под ритниците на двамата подсъдими, които продължили да го ритат, където намерят - в главата и навсякъде по тялото, като си сменяли местата, за да им е по-удобно. Понасяйки ударите на двамата и предпазвайки се с ръце, пострадалият Ц..Х. се гърчел на земята, говорейки откъслечно се претърколил няколко метра в посока на палатката си. Според показанията на св.Х.П. дадени в 17:30ч. на 30,08.2011гм прочетени в съдебна зала, целта на момчетата била с ритници да „закарат” пострадалия до палатката му, която била на 7-8 метра от тях. Веднъж или два пъти пострадалият се опитал да стане, но биещите го подсъдими И.П. и В.Г. го сваляли на земята с крака. Така, постр. Ц..Х. бил „заведен” до своята палатка и превит от болка, останал да се търкаля на земята, а подсъдимите И.П. и В.Г. като видели, че той не станал повече, се оттеглили към тентата си.

След около половин час свид.А.М. и свид.Т.М. се върнали на мястото придружени от полицейските служители свид.Ц.Ц. и свид. Н.М... С пристигането си полицаите видели, според показанията на свид.М.. разпъната една голяма тента в дясно на пътя и малко по-навътре имало една палатка, която била съборена, а в нея лежало момче. Момичетата казали, че момчето което лежи в палатката е събаряло техните палатките и ги е целило с камъни или някакви други предмети. Никой не споменал да е имало побой. На мястото били само двете момичета които ги извикали и към 4 или 5 момчета, но не били превъзбудени. Дори първоначално те не искали да обясняват какво се е случило, не им се говорело, но после казали, че момчето е съборило палатката, целило ги с предмети, но са се оправили помежду си, били познати, приятели и го били сложили да си легне. Буквалните им думи били - „Ние решихме проблема. Сложихме го да легне.”.  Свид.Ц.., от своя страна заявява, че около 15:00ч. при тях дошли две момичета които им съобщили, че едно момче ги е закачало, притеснявало ги е и, че искали съдействие от тях. Било на 29.08.2011г. около 15:00ч. като е категоричен, че било около този час, понеже като се прибрал вечерта в къщи, си нахвърлил някои записки само за него. При пристигане на мястото забелязал, че има .две палатки, едната по- малка, другата по-голяма и точно до самите палатки имало опъната тента. Под тентата свирела музика, а 4-5 момчета играели под нея. Двамата подсъдими били между момчетата които играели под тентата. Компанията била весела, пиели си, играели, но не били видимо пияни. Свид.Ц.. попитал момичетата къде е момчето което ги е притеснявало, и те  му го показали - на около 10 метра от тентата. Видял едно момче да лежи на тревата и на 2.-3м. от него палатка, която не била опъната като другите, а била съборена. Момичетата казали, че това било момчето което ги притеснявало. Отишъл при него и видял, че спи. Побутнал го 7-8 пъти, в един момент момчето се отърсило, надигнало се, напсувало го и се изсекнало. Имало малко кръв под носа, като кръвта била засъхнала. Момчето останало седнало, като си сложило ръцете на колената. Ц.. опитал да му се представи и да му поиска документи за самоличност, за да установи самоличността му, но момчето въобще не реагирало, все едно не бил там. Нещо си мърморело, псувало и показвало нещо в посока към палатките. Още веднъж се опитал да поиска документите му за самоличност, но той го напсувал още веднъж, станал и залитайки тръгнал към съборената палатка, която явно била неговата. Момчето стигнало до палатката, завряло си главата вътре, а с другата й част се завило и отново заспало. Свид.Ц.. попитал момчетата от къде е тази кръв по момчето, на което отвърнали, че най-вероятно се е самонаранил, понеже скочил върху палатката я съборил цялата и явно от там се е самонаранил. След като момчето си легнало, свид.Ц.. казал на компанията, че ще бъдат на същото място и ако се налага да им се обадят отново, след което двамата полицаи се върнали на вишката. Ц.. преценил, че момчето като поспи няколко часа няма да се държи по този начин. Младежите под тентата видимо не били пияни. Разговаряли си нормално и никой нищо не споменал за бой.

Около десет минути след тръгването на полицейските служители, пострадалият Ц..Х. станал, започнал хаотично да си събира вещите и палатката и клатушкайки се, тръгнал към сцените. Подсъдимите, както и свидетелите Х.П., К.Й. и А. М., го проследили с поглед, докато той не се изгубил сред камионите, като се олюлявал и падал няколко пъти, сочейки с ръце към тях.

В близост до една от сцените, постр. Ц..Х. припаднал и бил намерен в безпомощно състояние от чужд френскоговорящ гражданин, който в 16:09ч., телефонирал на номер 112. Тъй като не се представил, същият останал неизвестен за разследването. Случайно преминаващия покрай мястото свид.Александър Равначки като видял, че пострадалият Ц..Х. е паднал и неконтактен, също преценил нуждата от помощ, като в 16:17 часа, телефонирал на номер 112 .

На местопроизшествието пристигнал екип на Спешна помощ -“Каварна. Дежурният лекар, свид. д-р Виолета М..а, установил, че пострадалия Ц..Х. е в безсъзнание, легнал по гръб, с прибрани до тялото ръце и крака, с изпъната шия; облечен с къси, тъмни шорти и гол до кръста; едното му бедро  до коляното било зацапано от нещо като туш или мастило; нямал видими наранявания и синини, нито по лицето, нито по ръцете и краката, но бил в кома и без никакви рефлекси. Тя го огледала за счупвания на крайниците и по най-бързия начин го качили в линейката, като включила кислород и система с „Манитол”, за да се намали отокът на мозъка. Първоначално пациентът бил отведен в ЦСМП - Каварна, а след това, в 18:30 часа в ЦСМП - Добрич. По пътя за гр.Добрич в линейката, от устата на пострадалия Ц..Х. започнала да излиза секреция - бяла, пенеста и слузеста, която постепенно се засилила, поради което св. д-р М..а започнала за аспирира през цялото време, докато го предала на екипа в ЦСМП  гр.Добрич. На колегите си, д-р М..а обяснила, че пострадалият бил намерен в това състояние както и, че не му била взета алкохол на проба. В МБАЛ - Добрич на пострадалия Ц..Х. бил направен скенер, медицински изследвания и му била взета кръвна проба. След преценка на лекуващия екип, в 23:30 часа той бил приведен в МБАЛ „Св.Анна” - Варна, където по спешност от 01:15часа до 04:00часа на 30.08.2011г. му била направена неврохирургична операция. Хирурзите отстранили хематом под твърдата мозъчна обвивка, но въпреки положените медицински грижи, и без да дойде в съзнание, на 08.09.2011 г., в 09:00часа, Ц.. Х. починал.

От изготвените на досъдебното производство експертизи, приети от съда се установява следното:

Според протокол № 1240/01.09.2011 г. за Химическа експертиза /том 1   стр.137 д.п./ за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество, в кръвта на пострадалия Ц. М.Х. са били установени 0,28 промила алкохол към момента на вземане на кръвната проба в 20,00ч. на 29.08.2011 г. в МБАЛ - Добрич. А съгласно заключението на изготвената Съдебно - химическа експертиза № 1—39/2011 г. /том 2. стр.159- 160 д.п./ в пробата кръв се установили наличие на следи от метамфетамини и марихуана.

   От изготвената Съдебно-медицинска  експертиза / т.2 стр.140 - 146 д.п./ (КСМЕ) се установяват следните телесни увреждания по трупа на Ц. М.Х.: контузии на мозъка в лява слепоочна област, лява тилна област, контузия на мозъчният ствол, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, състояние след трепанация на черепа и евакуация на кръвоизлива под твърдата мозъчна обвивка, вторични следтравмени изменения в областта на мозъчните ядра, оток на мозъка, кръвонасядания на меките черепни обвивки, контузия на десния бял дроб, счупвания на 5-то и 6-то десни и на 8-мо лязо ребра двустранна огнищна бронхопневмония, оток на белите дробове, кръвонасядания и ожулвания по лицето, тялото и крайниците, тубулна и гломерулна некроза, мускатов черен дроб, начална дребнокапчеста мастна дегенерация на черния дроб, състояние след ендотрахеална интубация, инжекционни бодове от медицински манипулации на обичайните места. Причина за смъртта на Ц..Х. е черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузии на мозъка в лява слепоочна област, лява тилна област, контузия на, мозъчният ствол, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. За настъпването на смъртта е имала значение и развилата се двустранна огнищна бронхопневмония, в причинно-следствена връзка с контузията на десния бял дроб и продължителното залежаване. Експертите заключават, че травматичните увреждания са в резултат от множество удари с или върху твърди тъпи предмети. Черепно - мозъчната травма е в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в областта на дясното слепоочие, дясната очница, дясната теменно – тилна област и лява теменна област на главата, вкл. от удари с ритници и юмруци. Счупванията на ребра двустранно и контузията на десния бял дроб са в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети със сравнително ограничена площ на удрящата повърхност, вкл. удари с ритници и юмруци реализирани в областта на гръдния кош. Кръвонасяданията и ожулванията по задната повърхност на двете лакьтни стави са в в резултат на удари и тангенциално действие /триене/ с или върху твърди тъпи предмети с подчертан ръб или груба повърхност и биха могли да се получат при падане и удари в подлежащата настилка или околни предмети.

Кръвонасяданията по задната повърхност на дясната предмишница и дясната гривнена става са получени в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети с ограничена удряща повърхност, вкл. ритници и юмруци и носят характеристиката на т.нар. „защитни наранявания". Множеството пръснати линейни и точковидни ожулвания по горните и долни крайници са в резултат от тангенциално действие /триене/         с или    върху твърди тъпи предмети с подчертан ръб или връх, вкл. клонки, храсти и др. Всички описани от експертите травматични увреждания са прижизнени. Експертите установяват наличие на пряка причинно-следствена връзка между травматичните увреждания и настъпването на смъртта. Поради множеството травматични увреждания, ангажиращи множество анатомични области на главата, тялото и крайниците, експертите не могат по медицински път да определят с категоричност положението, в което се е намирал пострадалия, в момента на получаване на травмите.

Вещите лица заключават още, че след получаване на травматичните увреждания, през т.нар. „светъл период" на черепно-мозъчната травма, пострадалият Ц..Х. би могъл да се придвижва, да говори, да възприема околната действителност. Установеното съдържание на 0,28 промила етилов алкохол в кръвта му /взета на. 29.08.2011г. в 20,004./ свидетелства, че той бил употребил алкохол в предходните часове, без към този момент да е бил алкохолно повлиян.

Според заключението на Съдебно-медицинската експертиза N° 1а /2012г. /том 2 стр.227-247 д.п./, от аутопсия на Ц. М.Х. е установена съчетана травма; черепно-мозъчна травма с контузии на мозъка в лява слепоочна област, лява тилна област, контузия на мозъчния ствол, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, състояние след трепанация на черепа и евакуация на кръвоизлива под твърдата мозъчна обвивка, вторични следтравмени изменения в областта на мозъчните ядра, оток на мозъка, кръвонасядания на меките черепни обвивки; контузия на гръдния кош, счупвания на 5-то и 6-то десни и на 8-мо ляво ребра, контузия на десен бял дроб, двустранна огнищна бронхопневмония, оток на белите дробове; кръвонасядания и ожулвания по лицето, тялото и крайниците. Установени били и болестни усложнения, като пряка последица от травмите.

Според вещите лица най - тежка е била черепно-мозъчната травма с контузия на мозъка и мозъчния ствол, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и под меките мозъчни обвивки. Тези увреждания са обусловили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Тази опасност за живота се е реализирала въпреки приложената високоспециализирана медицинска помощ. По главата, тялото и крайниците на пострадалия били нанесени множество удари, като най-сериозни били тези, в областта на главата, Именно ударите в областта на главата, в своята съвкупност са причинили много тежка и опасна за живота черепно-мозъчна травма - уврежданията по мозъка и мозъчните обвивки, и вътречерепните кръвоизливи, които непосредствено са довели до настъпването на смъртта. Ударите, съобразно кръвонасяданията по главата са били не по-малко от четири, нанесени в лява теменно-тилна област, в дясна теменно-тилна област, в дясна слепоочна област и около дясна очница. В тези области има добре изразени кръвонасядания на кожата и подлежащите меки тъкани, което показва, че всеки от нанесените там удари бил със значителна сила.

Всички механични увреждания по главата, тялото и крайниците на пострадалия били получени по общия механизъм на удари с или върху твърди тъпи предмети и е по вероятно да са причинени при удари с юмруци, ритници, при дърпане и събаряне върху земната повърхност, вкл. и падане от собствен ръст поради залитане, търкаляне и други. Експертизата не е могла да направи строго диференциране, но приема, че от медицинска гледна точка може да се твърди, че ударите причинили смъртта, били нанесени с по- голяма сила и били в такива области, че не могат да се получат от падане от собствен ръст. Медицинските заключения са изцяло в унисон със свидетелските показания, като е напълно възможно, получените увреждания да бъдат причинени от удари, така както са описани в протоколите за разпит.

Експертите заявяват, че силата на нанесените удари е била значителна и се определяла както от енергията на удрящия, така и от емоционалната мотивация за това, като е възможно да бъдат нанесени с ръце и крака. Според обясненията на подсъдимите и свидетелските показания, инцидентът бил на няколко етапа /три-четири/, като последният бил най-тежък. Посоката на ударите била различна - отпред, отзад и странично, в динамиката на събитието. По време на получаване на травмите пострадалият би могъл да бъде в различно положение - както прав, така и легнал. По медицински път не би могло да се определи последователността на нанасянето на ударите. Според експертите, в областта на главата били нанесени не по-малко от четири отделни удара. По тялото и крайниците са нанесени поне пет-шест удара, имайки предвид двустранните счупвания на ребра, контузията на белите дробове и кръвонасяданията по горните крайници. Този извод се подкрепя и от показанията на свидетелите. Установено е още, че част от уврежданията по крайниците, най-вече ожулванията, са причинени при удари, нанесени с тангенциално действие на твърди тъпи предмети под ъгъл или при падане и удряне върху различни предмети на земната повърхност.

Около час-час и половина след побоя, при пристигането на лекаря от Спешния екип, пострадалият бил в пълна мозъчна кома.

Според експертите на 29.08.2011г. в 20:00часа, била взета кръв от пострадалия Ц. Х. и по газхроматографския метод било установено наличие на 0,28 промила етилов алкохол в кръвта му, ведно с метамфетамини и марихуана. Но предвид това, че според наличните данни инцидентът бил поне три-четири часа преди вземане на-кръвните проби и ако се приемело, че алкохолната концентрация спадала с около 0,15 промила на час, то към момента на инцидента пострадалият Ц..Х. бил с около 0,88 промила етилов алкохол в кръвта. Тази концентрация съответства на лека степен на алкохолно опиване или отговаряла на употребата на около 100-150мл. концентриран алкохол /ракия, мастика, водка/ Вещите лица изтъкнали, че комбинацията         от въздействието на метамфетамини с марихуана и алкохол би могла да обясни неадекватното и агресивно поведение на пострадалия Ц..Х. в случай, че такова е било налице.

Вещите лица направили и заключение, че на пострадалия била оказана своевременна медицинска помощ от първоначалното обаждане на тел.112, приемането му в болницата в гр.Добрич до привеждането му в МБАЛ „Св.Анна"- гр.Варна. От съдебномедицинска гледна точка лечението му в двете болнични заведения било адекватно и в пълен обем. Но черепно- мозъчната травма била много тежка, развили са се и възпалителни усложнения в белите дробове и остра бъбречна недостатъчност, които не са могли да бъдат преодолени и смъртният изход не би могъл да бъде избегнат поради тежестта на травмите. Изтеклото време, в конкретния случай, не било решаващо за крайния изход, който бил определен от тежестта на мозъчните увремедания и особено от наличието на кръвоизлив в мозъчния ствол. Поставените диагнози в болничните заведения били точни и правилни, оперативните действия били извършени в спешен ред, всички действия на медицински екипи били своевременни ;и професионални. Настъпилите усложнения в хода на лечението, които са в причинна връзка с основните травми /черепномозъчна и гръдна/ са направили състоянието на пациента необратимо, независимо от медицинските действия. Извършената операция била осъществена по стандартите за добра медицинска практика. Настъпилите усложнения /полиорганна недостатъчност/ в хода на лечението били в пряка причинна връзка с основните травми /ЧМТ травма и гръдна травма/.

По искане на подс. Г. е изготвена и Съдебно-медицинската експертиза от 12.11.2012.Г., /том 4 стр.465-466 д.п./, чрез която било установено, че към момента на извършване на деянието същият е имал късогледство и късоглед астигматизъм, нарастващо с възрастта и е носел очила от детството си. Вещото лице посочило, че към датата на прегледа (12.11.2012г.), късогледството било във висока степен, а именно “7,5 диоптъра сфера, и - 2,5 цилиндъра на 19 градуса на дясното око и -6,26 диоптъра сфера и -1,75 цилиндъра на лявото око. Тези стойности били налице и към датата на деянието, т.к. късогледството нараствало до около двадесетата година от живота, след което не настъпвали драстични промени. По информация на освидетелствания, той носил корекционни очила от - 3 диоптъра сфера и -2,75 диоптъра сфера, които вещото лице приело, че били със значително по-нисък диоптър от необходимото, счупени при деянието, но към датата на прегледа носел очила с - 4,5 диоптъра сфера. След сваляне на очилата зрението на подсъдимия е било по-лошо, но обхващало непосредствената близост.

По искане на подс.И.П. е изготвена и Съдебно психиатричната и психологична експертиза /том 4, стр.439 - 441 д.п./, която е заключила, че към датата на извършване на деянието същият не е бил в състояние на физиологичен афект. Подс..И.П. бил психично здрав и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. В този смисъл е и задочната съдебна психолого - психиатрична експертиза от 17.02.2014г. за същия подсъдим, изготвена от психиатър д-р Л.Т. и кл. психолог А.И. от УМБАЛ - Плевен (т.2 л.529 - 546 н.о.х.д.), според която към момента на деянието, същият не е бил в състояние на обикновено, усложнено или патологично алкохолно опиване; не е бил в състояние на патологичен афект; не е бил в състояние на физиологичен афект; не е бил в състояние на „ уплаха и смущение...”; не е налице и „силно раздразнение”.

Съдебно психиатричната и психологична експертиза /т.4, стр.452-454 д.п./ била извършена и по отношение на подс.В.Г., изготвена по искане на защитата му, чието заключение било идентично - към датата на извършване на деянието същият не бил в състояние на физиологичен афект. Подс. В.Г. бил психично здрав и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Същият извод е направила и задочната съдебна психолого - психиатрична експертиза допусната и за подс.. В. Г., изготвена от психиатър д-р Л.Т. и кл. психолог А.И. от УМБАЛ - Плевен, (т.2 л.549 - 565 н.о.х.д.), която е заключила, че и този подсъдим, към момента на деянието не е бил в състояние на обикновено, усложнено или патологично алкохолно опиване; не е бил в състояние на патологичен афект; не е бил в състояние на физиологичен афект; не е бил в състояние на „ уплаха и смущение...”; не е налице и „силно раздразнение”;

Комплексната съдебномедицинска и съдебна психолого-психиатрична експертиза по материали от съдебно дело от 25.02.2014г. /т.2 л.490 - 524 н.о.х.д./, изготвена от доц. д-р П.Л., токсиколог доц. д-р Е.Б., психиатър д-р Л. Т. и кл. психолог А.И. от УМ БАЛ - Плевен установява, че посмъртно освидетелствания Ц..Х. много вероятно е бил с налудно разстройство, възникнало остро след комбинирана употреба на метамфетамини, марихуана и алкохол; с груби агресивни прояви - вербални и физически, с нарушена адаптация и изразена абнормност; с непредсказуеми и ирационални изблиците на гняв, без възможност за адекватен контрол над импулсите; поведението му било психотично мотивирано. В деня на инцидента Ц..Х. демонстрирал поведение, несъответно на обичайното за собствената личност, неприемливо за околните и неотговарящо на критериите за нормалност и адекватност. В съдебно заседание от 10.03.2014г. вещите лица заявяват, че са изготвили психологически портрет на Ц. Х., който го характеризира като художествена личност без агресивни прояви в миналото и при употреба на алкохол, както и с данни, че е употребявал канабиноиди. Химическата експертиза доказва следи от марихуана и метамфетамини. Поведението на Ц..Х. надхвърляло рамките на пияния човек, било дезорганизирано, без връзка с факторите на средата, експониран в сетивни измами, параноидно е тълкувал факти и събития, а агресията му била безспорна и не целенасочена. Според в.л., Ц..Х. е отключил постпсихотично разстройство, като допринасящи фактори за него могат да бъдат марихуаната в комбинация с алкохол, метамфетамините или и трите заедно. Вещите лица са категорични, че поведението на Ц..Х. е било неадекватно, психотично мотивирано и автохонно, т.е. откъснато без връзка с реалността. Ц..Х. е бил с трайна личностова дезориентация, в резултат на личностната дисхармония. т.е. с личностно разстройство, като самите негови близки /брат му/ го определят като личност със странни на моменти интереси. Искал е да живее здравословно в определени граници, в същото време е употребявал психоактивно вешество - марихуана. Това е дало основание на експертите да приемат, че Ц..Х. е бил с остро възникнало психотично разстройство. В заключение в.л. правят извода, че психотично мотивираното поведение на Ц. Х. е резултат от приетите вещества, алкохол и опиати, емоционалния фактор свързан с приятелката му, както и други обстоятелства като телесна маса /ниска/, глад, безсъние, сипна музика, промяна на мястото, дълго пътуване.

По отношение фактите около направените съобщения на тел.112 е изготвена комплексна техническа и преводаческа експертиза, изготвена от експерт на частна практика Мариян Няголов и преводач от френски Мирослава Ангелова (КТПЕ), която е дала заключение, че с тел.112 са проведени общо шест разговора, както следва: от мястото на произшествието - два, първият в 16:19:10ч., а вторият в 16:22:15ч.; останалите разговори са към „Бърза помощ”, Полиция и последният в 17:43:30 /том 3, стр.278/. Първото телефонно обаждане било регистрирано на 29.08.2011г в 16:09часа /стр.284-287/ от френски говорящ гражданин, съобщил за лице в безпомощно състояние и второто - на 29.08.2012г в 16:17часа /стр.290/ от св.Александър Равначки, съобщил за лице в безпомощно състояние и посочил мястото, където то се намира.

Същото е видно и от писмо изх. № 1097/07.09.2011г. на Дирекция НС-112 МВР, РЦ 112 - Варна /том 3 стр. 275 д.п./ като за нуждите на разследването, били предоставени аудио-записи и електронни картони.

Допълнителна комплексна експертиза (т.2 л.406 - 422 н.о.х.д.), описва подробно номерата на телефоните и текста, който се съдържа в разговорите между „Бърза помощ” и полицията. Експертът пояснява, че текста „отдолу на плажа, под скалите, там където е било технопартито, ще изчакат пристигането на екипа” не е част от разговор, а било кратко пояснение в електронния фиш. Добавянето било по-скоро за по-голяма информация, т.е. това в нито един от разговорите като текст не съществувало и е направено от оператора на тел. 112, като пояснение в електронния фиш.

Горната фактическа обстановка е установена по безспорен и категоричен начин след анализ на събраните доказателства, закрепени в гласните доказателствени средства - обясненията на подсъдимите И.П. и В.Г., които са били дадени в основния и допълнителните разпити, както и тези пред съда; показанията на свидетелите, които са били депозирани в хода на съдебното следствие, и тези от досъдебното производство, приобщени на основание чл.283 НПК чрез прочитане и приемане, показанията на свид.М. и свид.Х.П., които са били дадени на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 и т.2 от НПК; писмените доказателства и доказателствени средства, имащи значение за изхода му, които са били приобщени в съдебно заседание от 22.07.2014г. чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК; писмени веществени доказателства; а също и чрез способите за събиране и проверка на доказателствения материал, като експертните заключения, които са приети след изслушването на вещите лица в съдебно заседание. Правилно съдът е приел, че  свидетелските показания се подкрепят напълно от събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателства, както и от съдебните експертизи, приобщени по реда на чл.283 НПК. Тези доказателства от досъдебната и съдебната фаза на процеса, макар и да имат известни разминавания, не си противоречат и в пълна степен са изяснили фактите и обстоятелствата от значение за предмета на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, извършеното престъпление и участието на подсъдимите в него, както и механизма на извършването му и формата на вината, характера и размера на вредите, причинени с деянието и другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на подсъдимите, включително и относно семейното и имущественото им положение. По реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 и т.2 от НПК са приобщени чрез прочитане показанията на св.Христо П., дадени от него в качеството му на свидетел по досъдебното производство, като е изключил тези дадени в друго качество.

Приетите по делото експертизи представляват годни за наказателния процес доказателства. Вещите лица по всички приети експертизи са изготвили заключенията си обективно, компетентно и безпристрастно, въз основа на пълен анализ на доказателствата по делото, а психолого - психиатричните експертизи - и въз основа на извършени освидетелствувания на подсъдимите. Заключенията са изготвени от компетентни вещи лица в чиято добросъвестност и професионализъм съдът няма причини да се съмнява. Заключенията са достагьчно обосновани и ясни, поради което са кредитирани от съда при постановяване на присъдата. Приетите заключения на експертите в пълна степен допринасят за изясняването на съществени обстоятелства, включени в предмета на доказване като механизма на причинените телесни увреждания и причината за смъртта.

Основното възражение на защитата на подсъдимите е относно авторството. На първо място се спори по механизма на получените от пострадалия увреждания.

Дали обяснения и пред настоящата инстанция и двамата подсъдими не посочват да са нанасяли каквито и да е било удари на постр. Х.. Наблягат на неговото неправомерно поведение, на четирикратното нападение от негова страна. Заявяват, че само са се предпазвали, но не са му нанасяли удари. Навеждат на виновно поведение от страна на органите на реда, които не били взели необходимото отношение, не прибрали в съответното заведение пострадалия и с това допринесли за настъпилия краен резултат.

Тези техни обяснения не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдът е направил пълен анализ на свидетелските показания дадени на ДП и пред съда, посочил е кои от тях кредитира и защо. Настоящата инстанция възприема изцяло този анализ. Правилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите от компанията на подсъдимите, дадени на ДП. Особено добре това личи в показанията на свид. М., която в показанията си от 29.08.11г. и пред съдия от 30.08.11г. говори за едно по-грубо отношение на двамата подсъдими към пострадалия като описва кой от тях къде и как е ритнал постр. Х., докато в с.з. говори, че пострадалия само е бил избутван, че бил озаптен, че леко го съборили на земята, като не е имало удари. В този смисъл са и показанията на свид. Х.П., който заявява, „че малко са го понаритали” и че целта им била с ритници да го закарат до неговата палатка.

Установено е, че инцидента се е развил в един продължителен период от време – в рамките на около час и половина, между 13,15ч и 14,40ч. На четири пъти се е налагало пострадалия да бъде „отстраняван” от компанията на подсъдимите. Най-тежкият резултат се е получил при четвъртото „отстраняване”. Тогава подсъдимите, свид. Х.П. и други момчета от компанията скочили срещу постр. Х., който приближавал към тях, замервайки ги с хранителни продукти. Подс. П. го съборил на земята като започнал да му нанася удари, подс. Г. започнал да го рита по тялото, свид. П. също го ритнал два-три пъти, но се изтеглил настрани. Двамата подсъдими продължили да ритат пострадалия, от носа на когото потекла кръв. Последният факт е потвърден и от дошлия на мястото на инцидента полицай, който видял кръвта и попитал как се е наранил, а подсъдимите отвърнали, че може да се е самонаранил като скочил върху палатката им. Всички видели как пострадалия останал да се търкаля до палатката си и след като не се изправил повече, се оттеглили.

В подкрепа на тези изводи са СМЕ посочващи механизма на получаване на уврежданията. По главата, тялото и крайниците на постр. Х. са били нанесени множество удари, като най-сериозни са тези в областта на главата. Причинени са от удари с или върху твърди, тъпи предмети и е възможно да са причинени при удари с юмруци, ритници, при дърпане, събаряне  върху земната повърхност. Нанесени са със значителна сила и не могат да се получат при падане от собствен ръст. Посоката на ударите е различна – отпред, отзад и странично и пострадалия би могъл да бъде в различна позиция – прав, легнал. Изпадането в състояние на кома в по-късен момент е в резултат не само на хематом, а на комплексната ЧМТ, която е причинена от наслагването на множество удари. Пострадалия не е имал открити наранявания, които да визуализират неговото състояние.

В този смисъл са и свидетелските показания, че от един момент нататък той е притихнал /заспал/.

Към момента на отдалечаването на пострадалия Х. от мястото на инцидента, по посока на сцените, малко преди 16ч. няма данни той да е имал съприкосновение с други лица. В този смисъл са и показанията на полицаите, които са го намерили заспал, разбудили са го и след като не са установили някакъв смислен контакт с него са го оставили да спи , завит с част от палатката си. Към този момент пострадалият вече е имал засъхнала кръв по носа и се е държал неадекватно. Свид. Ц..:” …Отидох при него, той спеше. Побутнах го сигурно 7-8 пъти, докато в един момент се отърси, надигна се, напсува ме и се изсекна…имаше малко кръв под носа…кръвта беше засъхнала…Остана седнал като си сложи ръцете на коленете…въобще не реагира, все едно не съм там. Нещо си мърмореше там, псува и показваше към палатките. Още веднъж му поисках документите за самоличност, той ме напсува още веднъж, стана, залитайки тръгна към тази, съборената палатка…завря си главата вътре, а с другата й част се зави и заспа пак…”

Известно време след като полицаите си тръгнали, постр. Х. станал и олюлявайки се тръгнал към сцените, падал няколко пъти като сочел с ръка към компанията на подсъдимите. Тези негови действия били проследени от свидетелите П., Й.а, М. и др.

Второто възражение на защитата е, че уврежданията на пострадалия не са нанесени на процесното място, а по-късно, около сцените при оттеглянето му в тази посока от други, неизвестни лица/лице. В подкрепа на това твърдение сочат изпадането на пострадалия в кома, в каквото състояние е бил намерен от гражданите съобщили на тел.112 и от лекарския екип пристигнал значително по-късно.

Съгласно гласни доказателства е установено, че след нанесения му побой, в т.нар „светъл период” постр. Х. сам е станал и залитайки е тръгнал в посока към сцените. Това последно негово движение е било проследено с поглед от почти цялата компания на подсъдимите, съгласно обясненията на подс.В.Г., показанията на св.А.М. и св.Х.П..  Малко след като се скрил от погледа им, пострадалият припаднал до сцените, от където е бил подаден и първият сигнал към Център “112 гр.Варна. Изложеното съвпада и с показанията на св.А.Равначки, на дежурния лекар при ЦСМП - Каварна д-р М..а, на полицая Ц.Ц.., който в с.з. на 24.06.201Зг. е заявил, че като стигнал до сцените при него дошъл един чужденец и му говорел нещо, но не го разбрал. В този момент дошло някакво момче, което говорело български и което явно знаело езика на чужденеца. Попитал го дали търсят някой Ц.. казал, че търси едно момче, което има малко кръв под носа. Тогава това момче казало,  че имало едно паднало момче и че ще го заведе там. Завели го зад камионите, където вече имало дошла линейката и забелязал, че на земята лежало същото пияно момче, което търсел. Видно от събраните по делото доказателства, с които е била възстановена по минути картината на събитията, то същите изключват наличието на предходна или последваща травма, извън причинената от подсъдимите, преживяна от пострадалия Ц. Х.. В хода на съдебното производство не са установени други факти които да сочат, че в следобедните часове на 29.08.2011г. пострадалият е слизал долу на скалите, респективно - падал от скалите или, че друг и на друго място го е бил и го е наранил, Доказателство в тази насока е и докладна записка /рег. № 3445 от 28.03.2014г.    издадена от инспектор OOP при ОД на МВР Добрич - РУП Каварна, относно получените сигнали за инциденти в дните на фестивала /т.2 л.601 н.о.х.д./.

Спори се относно т.нар.”светъл период” между нанасянето на уврежданията и състоянието на пострадалия в момента, в който е бил открит, паднал неподвижен на земята. Защитата се позовава на в.л.В.Д., който е заявил, че комата се получава най-вероятно към момента на нанасяне на ударите и от там защитата прави заключение, че тъй като пострадалият е изпаднал в кома около сцените, най-вероятно там е бит. Думите на в.л. Д. се вадят от контекста на цялата СМЕ. Същото вещо лице е разяснило разликите между епидурален и субдурален хематом. Уточнил е, че при епидуралния хематом по принцип има много по-кратък „светъл период” и протича много по-тежко. При субдуралния хематом, какъвто е получил постр. Х., който се получава между твърдата мозъчна обвивка и мозъка, пространството, където може реално да се разлива кръвта, без да притиска мозъка  е много по-голямо и има реално по-голям времеви период, в който може да има „светъл период” или нещо подобно. Освен това не е задължително комата да се получи в резултат на кръвоизлива под твърдата мозъчна обвивка, тя може да е резултат и от контузията на мозъка, която кома обикновено се появява в момента на нанасянето на травмата. Тъй като в случая са налице както хематома, така и мозъчната травма, вещите лица са категорични, че е налице една морфология, която не бива да се накъсва, а следва да се обсъжда цялостната ЧМТ, тъй като тя е дала клиника приживе и не може да се разкъсват елементи или детайли, които да се интерпретират самостоятелно. Установено е, че уврежданията по главата, отговорни за това състояние не могат да се получат от падане от собствен ръст. Т.е. те не могат да се получат при залитанията и паданията на пострадалия след предвижването му до сцените. Няма никакви данни и за последващ инцидент с него, а и състоянието му е било такова, че изключва негово последващо провокативно поведение към други неизвестни лица. Установено е безспорно, че минути след отдалечаването му от палатките е намерен в състояние на кома като обективно не е имало време да получи такива множество и тежки наранявания, провокирайки други неизвестни лица с поведението си.

По отношение възражението за наличие на неизбежна отбрана, от анализа на доказателствата поотделно и в съвкупността им се установява, че не са налице съставомерните за това престъпление признаци от обективна страна, доколкото липсва противоправно нападение по смисъла на чл.12 ал.1 от НК. Видно от свидетелските показания, дори и да се приеме, че е налице нападение от пострадалия Ц..Х., то е било неадресирано, нецеленасочено и хаотично, или липсва лице, което да е било конкретно атакувано, поради което не може да има и съответната отбрана. В този смисъл са и показанията на свидетелите. Свид. М. заявява, че не знае каква е причината за агресията на пострадалия, но не те са я предизвикали:”…той просто се чудеше на кого да си го изкара, ние бяхме най-близо  и понеже не се чувстваше добре психически и за това се държеше така…” Доказателство в тази връзка е и заключението на КСППЕ на пострадалия Ц. Х., според което поведението му било налудно, а при подобно поведение липсва съзнание за противоправност и за вина, т.е за обществена опасност на деянието по смисъла на чл.9 ал.1 от НК. И накрая експертите заключават, че към момента на деянието, всеки от двамата подсъдими не е бил в състояние на обикновено, усложнено или патологично алкохолно опиване; не е бил в състояние на патологичен афект; не е бил в състояние на физиологичен афект; не е бил в състояние на „ уплаха и смущение...”; не е налице и „силно раздразнение"; могли са да разбират свойството и значението на извършеното от тях, както и да ръководят постъпките си, както и правилно да възприемат, запаметяват и понастоящем да възпроизвеждат факти и събития. Физиологичният афект е силно, внезапно настъпващо, но бурно протичащо краткотрайно чувство /късо съединителна реакция/, като цялостната дейност на подсъдимите в конкретния случай, при установените обстоятелства по делото не сочат на силно раздразнено състояние. Нещо повече, първоначалното спречкване между пострадалия и двамата подсъдими е било прекратявано на няколко пъти. Освен това не е налице и превишаване пределите на неизбежната отбрана. На първо място няма неизбежна отбрана за да има превишаване на пределите й. Едва ли може да се приеме, че поведението на пострадалия е представлявало някаква реална заплаха за компанията на подсъдимите. Както са го отстранили на три пъти, така е било възможно да го отстранят и на четвъртия. Да, поведението му е било навярно дразнещо, но в никакъв случай не е било такова , че да може от него да настъпят тежки последици за подсъдимите или техни ближни.

Сама по себе си обстановката е била повече или по-малко екстремна, стресираща. В продължение на две-три денонощия е звучала техно музика, времето е било горещо, имало е струпване на голямо множество от различни хора, употребявал се е алкохол, навярно и други вещества, цялата обстановка е била доста изнервяща, въпреки че целта на присъствието им е била да се забавляват. Всички са били емоционално превъзбудени. Според свидетелските показания”…имаше масово неадекватни хора, всеки пие там, всеки е отишъл да се забавлява,… по такива места винаги има такива хора…” В тази ситуация, както отбелязват и експертите, всеки е реагирал в зависимост от своите личностови особености и в рамките които според техните критерии са били адекватни. В нито един момент, обаче от обясненията на подсъдимите, както пред ДП, при освидетелстването, така и пред съда и пред въззивната инстанция не може да се намери афектогенен дразнител, който да предизвика състояние на афект. Имало е едно хронично протичащо действие, докато афекта протича и изчерпва своето действие от секунди до минута-две. Има сбор от чувства – раздразненост, тревожност но не и афект. Дори да се приеме, че има отправени и възприети като такива конкретни обидни думи, то те също не покриват понятието афект. Вещите лица са категорични, че такъв тип поведение не е характерен за техния тип темперамент. В нето един момент не е налице загуба на контрол над емоциите. От значение за това е и интелекта на подсъдимите – те са добре адаптирани в обществото, работещи и социално реализирани млади хора, знаят и спазват до този момент нормите на обществото. За това те са искали и съдействие от страна на органите на реда. Експертите са категорични, че не може да се развие афект, като експертизата е обосновала и липсата на „силно раздразнение", доколкото непосредствено след деянието подсъдимите и другите лица от компанията им са продължили да слушат музика и да танцуват, държали се нормално, не споделили за стореното, говорели с неохота за това, като обяснили, че се справили сами и го сложили да легне. Дори при повторното посещение на полицейския служител св.Ц.. при тях, след като последният изпратил линейката с пострадалия за гр.Каварна и се е върнал на местопроизшествието, подсъдимите отново не са споделили, че са нанесли побой над пострадалия .

Още по-малко в случая може да се говори за превишаване пределите на неизбежната отбрана поради страх и смущение. По никакъв начин не е установено някой от компанията въобще да е изпитвал някакъв страх от действията на пострадалия. Компанията е била достатъчно голяма, пострадалият е бил достатъчно неадекватен, за да представлява осезаема заплаха. От показанията на свидетелите полицейски служители, става ясно че подсъдимите са омаловажили случая, бързо са се дезинтересирали от извършеното и са се опитали да го скрият от тях. Заявили са, че „те са се оправили и са го сложили да спи”. Т.е. не са демонстрирали никаква уплаха или смущение.

Подсъдимите упрекват полицейските служители, че не били взели необходимите мерки да отстранят нападателя и по този начин да предотвратят последвалия резултат, само че когато полицейските служители са пристигнали на мястото, пострадалия вече е бил бит, бил е абсолютно неадекватен, инцидентът е бил прекратен т.е. вредоносният резултат вече е бил настъпил.

Защитата възразява, че съдът може и да не възприеме заключенията на СППЕ, която в конкретния случай изключва наличието на състояние на силно раздразнение у подсъдимите. Да, съдът може и да не възприеме дадено заключение на експерти, но само ако има основания за това и посочи свои собствени изводи. В случая няма никакво основание да не се приемат заключенията на СППЕ както за двамата подсъдими така и за пострадалия. Заключенията не са оборени като дадени некомпетентно или като съдържащи неправилни и необосновани изводи.

Съдът е изложил достатъчно подробни мотиви и по отношение търдяното съпричиняване в смисъл на неположени достатъчни медицински грижи спрямо пострадалия. Не са установени никакви пропуски на медицинските екипи и в този смисъл са и заключенията на съответните експертизи.

По отношение начина на събиране на гласни доказателства също има изложени съображения. Същото оплакване беше направено от подсъдимите и пред настоящата инстанция в дадените от тях допълнителни обяснения. Начинът на събиране на гласни доказателства с нищо не се отличава от обичайния такъв. Подсъдимите и свидетелите са били извикани да дадат показания, такива им са снети и съответно отразени с протоколите за разпит.

Защитата сочи на допуснато съществено процесуално нарушение при четене показанията на свидетелите в с.з. и констатиране на противоречия. Твърди, че не ставало ясно заради какви противоречия те се четат. Това твърдение е неоснователно. Четенето на показания е именно поради обективирани противоречия в тези показания дадени на ДП и пред съда. Свидетелите са запитвани кои показания поддържат, а съда от своя страна в мотивите си е посочил кои от тях кредитира и кои не.

В този смисъл окръжният съд е изложил много подробни съображения, които се споделят и от настоящата инстанция.

Предвид изложеното до тук и всички събрани доказателства следва да се направи категоричния извод, че  подсъдимите П. и Г. са били тези, който са причинил тежката телесна повреда на постр. Ц.. Х. и това е установено по безспорен и категоричен начин.

В този смисъл и жалбите на подсъдимите са неоснователни.

По отношение жалбата на частния обвинител, тя се явява също неоснователна. Не е налице деяние по чл.115 НК тъй като липсва умисъл за причиняване на смърт. Липсва и общност на умисъла със съвместно усилия да умъртвят пострадалия, както и да са желаели или да са се съгласявали с този резултат. Подсъдимите обаче са могли и били длъжни да предполагат, че ще настъпят такива общественоопасни последици, с оглед интензитета на ударите, част от които в главата на пострадалия, където са разположени жизненоважни органи и при увреждането, на които би се стигнало до непредвидими тежки вредни последици, вкл. би могло да настъпи смъртта му. Поради това по отношение на настъпилата смърт на Ц..Х., подсъдимите са действали непредпазливо и следва да отговарят за нея при условията на чл.124 от НК, но в рамките на наказателната отговорност, предвидена за реално причинената му тежка телесна повреда. Различието между умишленото убийство по чл.115 от НК и умишлената телесна повреда, вследствие на която по непредпазливост е причинена смъртта по чл.124 от НК е не само в психическото отношение /умисъл и непредпазливост/ на дееца към смъртния резултат, но и в обективните действия, чрез които се причинява този резултат. Предвид събраните по делото доказателства обсъдени по-горе съдът правилно е приел, че в конкретния случай изпълнителното деяние по своя характер обективно е насочено към причиняване на телесна повреда. Това деяние в случая е породило два резултата - по- близък /телесната повреда/ и по-отдалечен /смъртта/, като причинната връзка между изпълнителното деяние и смъртния резултат е по-далечна, косвена и опосредствана от едно междинно състояние /телесната повреда/. Престъплението по чл.124 от НК с оглед на по-тежкия съставомерен резултат е непредпазливо и поради това същото не може да бъде осъществено в съучастие под формата на съизвършителство. При това престъпление се касае до усложнен състав, при който умисълът към по-лекия резултат се съчетава с непредпазливост към по-тежкия или се касае до престъпление, осъществено при двете форми на вината, при което е невъзможно товз престъпление да бъде осъществено в съучастие под формата на съизвършителство.

По отношение размера на наложеното наказание – същото е определено при приложението на чл.54 НК – при смекчаващи отговорността обстоятелства и липса на отегчаващи такива. Съдът е приел, че се касае до инцидентна проява от страна на подсъдимите, добрите им характеристични данни, чистото им съдебно минало обосноваващи и ниска им степен на обществена опасност. Отчетена е и високата степен на обществена опасност на деянието като такова засягаща неприкосновеността на личността. Отчетен е и факта, че пострадалия ги е провокирал с поведението си, както и че макар и провокативно, неадекватно и неприемливо за двамата подсъдими и тяхната компания, то не оправдава тежката реакция на последните, чрез причиняването на тежка телесна повреда, която е и причината за настъпването на смъртта му.

Липсата на изразено съжаление не може да се приеме като отегчаващо обстоятелство предвид основната им теза за липса на виновно поведение. Въпреки че е отчел такова съдът е постановил практически наказание само при наличието на смекчаващи обстоятелства – минималния предвиден срок лишаване от свобода.

Неправилно съдът е посочил, че определя наказанието при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. В такъв случай то би следвало да бъде около средния предвиден в закона размер.

Определеният размер на наказанието от по три години лишаване от свобода е правилен и законосъобразен. Съдът се е съобразил с всички смекчаващи обстоятелства, като е отчел и голямата степен на съпричиняване от страна на пострадалия, който с поведението си е станал причина за възникването на инцидента.

От деянието са изминали около четири години и липсата на друго противоправно поведение от страна на подсъдимите отново навежда на извод за инцидентност на проявата и ниска степен на обществена опасност на извършителите. Правилно съдът е преценил, че изтърпяването на наказанието следва да бъде отложено, като определения по-продължителен период ще има и превантивна роля занапред. За постигане на целите му не е наложително извършителите да бъда изолирани от обществото. Правилно окръжният съд е преценил, че за поправянето и превъзпитанието им е достатъчен факта на осъждането и свързаните с него неблагоприятни последици, без реално това наказание да бъде изтърпявано в местата за лишаване от свобода.

По отношение на уважената част от предявения граждански иск, те е определена по справедливост при установена причинно-следствена връзка между деянието и причинения резултат. Определеният размер е съобразен с нормата на чл.52 ЗЗД. При определянето му са отчетени както причинените на гражданската ищца болки и страдания от загубата на сина й, така и неговото поведение на инкриминираната дата, допринесло за настъпването на противоправния резултат.

Съдът е допуснал противоречие между постановената присъда и изразеното в мотивите в частта за гражданския иск. Това противоречие може да бъде преодоляно от въззивната инстанция. С присъдата си, окръжният съд е осъдил двамата подсъдими солидарно да заплатят сумата от 130 000лв. обезщетение за претърпени от гр. ищец неимуществени вреди, докато в мотивите си, на л.39 е приел че всеки от тях следва да заплати по 65 000лв., съобразно степента на вината си. Тъй като деянието не е извършено при съучастие, присъдата обезщетение следва да бъде разделено между двамата подсъдими, а не следва да бъде плащано солидарно. В този смисъл и присъдата следва да бъде изменена.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.337 ал.3 и  чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА присъдата от 22.07.2014г. на Добричкия окръжен съд, постановена по нохд №151/2013г. по отношение на подсъдимите И.Р.П. с ЕГ№ ********** и В.Л.Г. с ЕГ№ ********** в гражданско-осъдителната й част като осъжда всеки от подсъдимите да заплати на М.Х.А. с ЕГ№ ********** по 65 000лв. /шестдесет и пет хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането 29.08.2011г..

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          2.