Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 203/26.09.          Година  2016                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На петнадесети септември                   Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар Петранка Паскалева

Прокурор Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВЧНД № 324 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е определение по ЧНД № 782/16г. на ОС гр. Варна, постановено на 14.07.2016 г., с което на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК спрямо осъденото лице Гергина Петрова Иванова било определено общо наказание между наложените по осъжданията по НДХД № 905/11г. на РС гр. Гоце Делчев и НОХД № 1628/ 14г. на ОС гр. Варна – лишаване от свобода за срок от три години при първоначален строг режим, към което било присъединено наказание конфискация. Съдът на основание чл. 68 ал. 1 от НК превел в изпълнение и наказанието по НОХД № 1980/10г. лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим. По чл. 25 ал. 2 от НК съдът приспаднал изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода.

Въззивното производство е образувано по жалба на защитник на осъденото лице. Счита се, че след групирането на присъдите по НОХД № 905/2011г. и НОХД № 1980/2010г. на ВОС, с определение, влязло в сила на 30.08.2014г. изпитателните срокове по двете присъди са изгубили самостоятелно значение , тъй като с решаване на въпроса за общото наказание е бил определен нов изпитателен срок. С оглед на това не може да намери приложение чл. 68 от НК спрямо осъждането по НОХД №  1980/10г. на ВОС, тъй като деянието по НОХД № 1628/2014г. не е извършено в изпитателния му срок. Изложеното мотивира защитника да иска отлагането по чл. 66 от НК на наказанието лишаване от свобода за срок две години, наложено на осъдената по НОХД № 1628/14г. на ВОС. На следващо място в жалбата се счита, че наказанието по НОХД № 1980/10г. е погасено по давност по чл. 82 ал. 1 т. 4 от НК, тъй като до момента не е налице влязло в сила определение за привеждането му по чл. 68 от НК и са изминали 5г. и 6м. от налагането му. Жалбата се поддържа в съдебно заседание по изложените в нея аргументи.

Представителят на въззивната прокуратура счита, че разглежданото определение е правилно и законосъобразно, възраженията на защитника са били отчетени от първоинстанционния съд. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Осъденото лице не се явява пред въззивната инстанция.       

След запознаване с материалите по делото настоящият състав на въззивната инстанция счете жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд следва произнасянето на ВКС на РБ с решение № 58/14.06.2016г. по КНД № 70/2016г. на ВКС, ІІІ н.о., с което са били отменени Решение № 194/01.12.2015г. по ВНОХД № 125/2015г. на ВАпС и Присъда № 33/24.03.2015г. по НОХД № 1628/2014г. по описа на ВОС – в частта с която по чл. 68 от НК е било приведено в изпълнение наказанието, наложено на подсъдимата Гергина Иванова по НОХД № 1980/2010г. на ВОС.

С оглед дадените указания от ВКС на РБ предмет на производството е решаването на въпроса налице ли са предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 25 от НК, следва ли някое от осъжданията на подс. Иванова да бъде изтърпяно отделно и кое, както и да бъде определен режима за изтърпяване на наложените наказания.

Първоинстанционният съд е изискал и приложил всички необходими за дължимата преценка доказателства. В мотивите на разглежданото определение правилно са били преценени основанията по чл. 25 от НК досежно наказанията по НОХД № № 905/11г. и 1628/14г. Категорично е, че деянията са били извършени при условията на реална съвкупност, като еднаквият вид на наложените наказания позволява групирането помежду им. Законосъобразно е било взето решението за определянето като общо на по-тежкото от тях, към което е било присъединено и наказанието конфискация.

Оспорвано пред ВОС и пред настоящия състав на съда е приложението на чл. 68 от НК по отношение на осъждането по НОХД № 1980/10г. на ВОС, в чийто изпитателен срок от три години след влизане в сила на съдебния акт – 12.01.2011г., е извършено деянието по НОХД № 1628/2014г. на ВОС.

Осъжданията по НОХД № 1980/2010г. и № 905/2011г. са били групирани с определение на ОС гр. Благоевград в сила от 30.08.2014г. и е било определено общо наказание лишаване от свобода за срок от три години, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години. Според защитника на осъдената Иванова така определеният изпитателен срок заличава самостоятелното значение на предходните по осъжданията и поради това деянието по НОХД № 1628/2014г. на ВОС – довършено на 14.05.2011г. не е в изпитателния срок.

    Становището не може да бъде споделено. Подкрепят се съображенията на ВОС в разглежданото определение. Налице са и задължителните указания на ВКС на РБ в ТР № 3/2009г. на ВКС – „За да реши тези въпроси, съдът трябва да изследва всички осъждания до момента на едно лице, да прецени за кои от тях са налице предпоставките на чл. 25 във вр. чл. 23 НК и то в най-благоприятното за осъдения съчетание съобразно принципа, възприет в т. 9 на ПП № 4/1965 г. на ВС на РБ и Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС. При тази дейност съдът може да прецени, че се налага промяна на формирана съвкупност и/или да се формира нова. При това прегрупиране е възможно последното осъждане, постановено от решаващия съд по последната присъда /влязла в сила или постановявана към този момент/, да попадне в някоя от съвкупностите или да остане извън тях, тъй като е изцяло в рецидив спрямо тях. … Възможна е и хипотеза, при която последната влязла в сила присъда е за престъпление, което е в отношение на рецидив спрямо няколко предходни осъждания, които не са били групирани до момента, въпреки че са налице предпоставките на чл. 25 НК за тях. Изпълнението на наказанията по всички или някои от тях е възможно да е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК. Престъплението, за което е постановена последната влязла в сила присъда, може да е извършено в изпитателния срок на няколко от тези предходни присъди, постановени за престъпления, които помежду си са в отношение на съвкупност. Изпълнявайки задължението си по чл. 301, ал. 1, т. 8 НПК, съдът, постановяващ последната присъда, трябва да извърши групирането на наказанията по предходните осъждания, за да е в състояние да посочи какво наказание привежда в изпълнение…”.

Формираната група осъждания между НОХД № 1980/2010г. и НОХД № 905/11г. по силата на предходното определение се разкъсва с оглед осъждането по НОХД № 1628/2014г. на ВОС. Съответно общият по НОХД № 1980/2010г. и НОХД № 905/11г. изпитателен срок изгубва правното си значение, а всяко от предходните осъждания подлежи на ново обмисляне от решаващия съд с оглед прилагане на материалния закон и най-благоприятния за осъдения вариант.

Деянието по НОХД № 1628/2014г. е в изпитателния срок на наказанието по НОХД № 1980/2010г. и е в реална съвкупност с това по НОХД № 905/11г. Като последица ВОС постановил законосъобразно прилагането на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК по отношение на наказанията по НОХД № 905/11г. и № 1628/14г. и чл. 68 ал. 1 от НК – по отношение на отложеното по НОХД № 1980/2010г. Правилно са определени и режимите на изтърпяване на всяко от наказанията с оглед чл. 61 т. 2 вр. чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС, както и указанията по иницииращото произнасяне на ВКС.

По отношение на възраженията за изтичане на погасителна изпълнението на наказанието по НОХД № 1980/2010г. съставът счита за необходимо да постави акцент върху нормата на чл. 68 ал. 1 от НК – която позволява привеждането на отложеното наказание и след изтичане на определения изпитателен срок при определените други предпоставки. Неправилен е изводът за изтичане на давност по чл. 82 ал. 1 т. 4 от НК, тъй като специалната норма на чл. 82 ал. 2 от НК свързва началото на давността с влизането в сила на присъдата или определението по чл. 68 от НК – когато изпълнението на наказанието е било отложено съгласно чл. 66 от НК. С оглед на изложеното, в конкретния случай давността за погасяване изтърпяването на наказанието по НОХД № 1980/2010г. ще започне да тече след влизане в сила на разглежданото определение в частта му по чл. 68 от НК.

        

Изложеното налага определението на съда да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

        

         ПОТВЪРЖДАВА определение на Окръжен съд гр. Варна, по ЧНД № 782/2016 г., постановено на 14.07.2016 г.

 

         Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :